Ангел на нощта

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Малкъм напълно се разсъни. Двамата с Алпин лежаха на пода голи, покрити само с фустанелата му. Над него се бяха надвесили мащехата му и кучето й.

„Дано това голо момиче да не е Джейн Гордън“ — бе прошепнала.

Той се замисли над предупреждението й. Политиката често направляваше живота на мащехата му. Тя никога не се месеше в личния му живот. Беше й писал за посещението на Гордън, за да я уведоми за неспокойствието, което цари сред северните кланове, и за това, че Гордън му е предложил ръката на дъщеря си.

— Не е Джейн Гордън.

— Хубаво. Страхувах се, че той ще използва всички средства да наложи волята си. — Тя взе кутията с документи и я мушна под мишница. — Търсех това.

Както винаги лейди Мириам беше жертва на собствената си логика и на прекаленото отдаване на работата си. В кутията се намираха бележките на Малкъм, които си беше водил от кореспонденцията между Гордън и заточените Стюарди.

Алпин се размърда. Той постави ръка на ухото й, за да не я събуди, и прошепна:

— Изчакай ме отвън, майко, и вземи със себе си този разлигавен звяр.

— Да, разбира се. Много съжалявам. — Постави ръка на бузата си. Лицето й бе гладко и свежо, като на жена на половината на годините й. — Просто не очаквах да те намеря тук по това време. Имам предвид, очаквах да си буден по това време, но не тук и с… — О, Малкъм, защо не си заключил вратата?

Алпин помръдна отново и този път коляното й докосна слабините му. Желанието отново се надигна и той стисна зъби.

— Извинението се приема. Колко е часът?

Тя се загледа в разхвърляните по пода женски и мъжки дрехи.

— Почти шест.

Той погледна към прозорците, но тежките завеси спираха светлината.

— Остави лампата. Идвам след минута.

Тя щракна с пръсти. Огромната й хрътка, наречена Бърборко, понеже приличаше на господарката си, се затътри към вратата. Лейди Мириам излезе от стаята сред шумолене на зелена коприна.

Малкъм затвори очи и си пое дълбоко дъх. Той прекарваше повечето от времето си в Килдалтън, но държеше жените си в Карворан Манър. Тук бяха по-малките му сестри и той се грижеше за морала им. Освен това много уважаваше родителите си, за да показва пред тях мъжките си дарования.

Но вече нямаше желание да има любовници. Жената в прегръдките му беше единствената, от която се нуждаеше. Откровеността й и причините, поради които поиска плантацията, говореха колко много желаеше бракът им да е успешен.

За нещастие Алпин никога нямаше да има възможност да дари новопридобитата си зестра на дъщеря си, нито пък да даде парите на син. Искаше да й каже истината снощи, но тя беше толкова развълнувана, че е станала собственичка и толкова нетърпелива да отбележи своята независимост.

Съюзът им обаче все още се градеше на нестабилна основа, в която имаше една лъжа. Искаше да й направи пълно признание веднага след като поговореше с мащехата си.

Почувствал се по-добре след взетото решение, той притегли Алпин към гърдите си.

— Събуди се, ленивке!

Тя измърмори нещо и се притисна в него. После попита.

— Колко е часът?

— Почти шест.

— О, Господи! — Седна, като издърпа и фустанелата. — Дора ще чака нарежданията ми. Трябваше да чистим казармите.

Тя изглеждаше прекрасно така сънена и объркана, а лешниковите й къдрици бяха в пълна неразбория. Дългата й до кръста коса наистина беше великолепна.

— Няма ли да е по-добре да забравиш за Дора и работата и да целунеш съпруга си за добро утро? А може би не искаш да узнаеш името на много специалния ни гост?

Тя се наклони към него и потърка зърната на гърдите си в неговите.

— Добро утро, съпруже мой.

Косата й падаше като топла завеса около тях и щом устните й се впиха в неговите, той си помисли, че му се иска отново да се любят. Тялото му го потвърждаваше. Притисна я до себе си, но се замисли и реши, че не му харесва да се любят набързо.

Тя се отдръпна.

— Какво има?

— Просто си мислех за един грубичък начин за правене на любов.

В очите й пламна любопитство.

— Ще ми кажеш ли?

— Наричат я „разгонен петел“.

Смехът й беше като най-сладка музика за ушите му.

— Това е нещо, което става много бързо. Интересува ли те?

Тя се загледа в тавана, хапейки долната устна. Изящната й шия и линията на раменете привлякоха вниманието му. Дребният й ръст подвеждаше, тъй като тя притежаваше най-божествените женски форми.

Погледна го закачливо.

— Да, освен ако не ме клъвнеш за врата и не крещиш името ми, когато… знаеш кога.

Наслаждавайки се на неудобството й, той се усмихна и допълни:

— Имаш предвид, когато съм завладян от страстта.

— Да. Вместо да се наслаждавам на това, което правиш обикновено, нямам търпение да те видя как размахваш ръце и кукуригаш.

И двамата се засмяха и се прегърнаха, чувствайки се доволни и удобно в прегръдките си. Желанието му бе заменено от по-дълбоката нужда за хармония и доверие между него и тази много специална жена. Тя стопли сърцето му. Накара го да копнее за края на деня и за времето, когато оставаха насаме. Накара го да съжалява за всичките години, прекарани в планиране на отмъщение за престъпление, извършено от невинно момиче, никога непознало любовта и сигурността.

Щастието му бе засенчено от съмнение. Какво щеше да стане, ако не пожелаеше да му прости?

— Кой е тук? — попита тя.

Какво щеше да стане, ако не успееше да я накара да го обича? Малкъм отхвърли подобна възможност.

— Лейди Мириам.

Алпин се отдръпна от прегръдката му.

— Наистина ли?

— Да. Пристигна преди малко.

Тя се зае с оправянето на косата си.

— Къде са ми фибите?

— Ами разхвърляни са наоколо, както и дрехите ти.

— Тя не трябва да ме вижда в това състояние.

Сърце не му даде да й каже колко много бе видяла лейди Мириам.

— Мини през тунела и иди в стаята ни. Спомняш ли си пътя?

Събра набързо дрехите си.

— Да. Така мисля. — Веднага след като се облече, грабна документите и лампата и се скри в тунела.

Докато се обличаше, той си мислеше какво щеше да каже лейди Мириам за пробната му женитба.

— Поздравления, Малкъм — каза тя. — Коя е щастливката?

Стоеше пред главното стълбище, а в краката й беше хрътката.

— Добре дошла у дома, майко.

Лицето й се озари от топла усмивка и тя го прегърна.

Прегръдката й му напомни колко много бе направила за щастливия му живот. Жена с изключителен характер, всепризната дипломатка, лейди Мириам Макдоналд Кар беше променила хода на британската история и беше повлияла върху живота на всички на Границата. Тя го беше научила да се бори за мечтите си и да отстоява принципите си. В последното се беше провалил. Кучето излая и пъхна студения си нос между тях.

— Махай се, Бърборко!

Огромното куче, веднага седна на задните си крака. Освен че беше единственото същество, способно да изтръгне Малкъм от дълбок сън, можеше да подуши заек от сто крачки и да го преследва, без да се измори.

— Е?

— Моите новини могат да почакат — каза той. — Кажи ми кога пристигна.

— Корабът ми пристигна в Лондон преди три дни.

— Господи! Сама ли си? Къде е останалата част от семейството?

— Малкъм! Любопитна съм като вдовицата Маккензи. Коя е булката ти?

Въпреки че лейди Мириам се държеше много авторитетно, често се проваляше с членовете на семейството.

— Говори първо ти — каза той. — Какво стана в Константинопол?

Тя остави кутията и взе да крачи наоколо.

— Всичко мина добре. Споразумението бе подписано и от двете страни. Изпих цял океан плодов сок и изядох планина ориз и тлъсто овнешко. Султанът искаше да настани мен и сестрите ти в харема. Баща ти ме спаси, като се престори, че ще обмисли предложението. Саладин щеше да се чувства като в небесата там. Салвадор обаче не ги понася. Надявам се този мирен договор да трае поне няколко години.

Замълча и се поклони.

— Това е, мой изключителни сине.

— Каза ли това на крал Джордж?

— Нищо не му казах. Той е в Хановър и се опитва да направи своя любовница графиня фон Валмоден.

— Но не може да не си се видяла с кралицата или с Уолиоул?

— Видях се и с двамата за нещастие. Но стига си ме разпитвал. Казах ти всичко за пътуването. Бъди така добър и ми кажи коя е младоженката.

Той се почувства горд също като в деня, в който се научи да размахва меч.

— Тя е Алпин Маккей.

Изненадата направи още по-привлекателно лицето на лейди Мириам.

— Алпин Маккей на барона ли? С нея ли беше сега?

— Сега тя е моята Алпин Маккей и отиде горе да се преоблече. Чувства се нервна, че ще те види след толкова години.

— Откога е тук?

— Това е дълга история, а ти изглеждаш изтощена. Хайде да поседнем.

— Ти си такова успокоение за една празноглава майка.

Без да се засяга от ироничната й забележка, той я поведе към любимата й малка зала. Бърборко се отправи към мястото си пред трона на клана Кар и шумно се стовари там.

Малкъм предложи на мащехата си стол до масата, която беше близо до прозореца, после се настани срещу нея.

— Сега, след като се погрижи за удобството на старите ми кокали, можеш да ми разкажеш как Алпин Маккей дойде в Шотландия и свърши гола на пода с тебе.

Той смутено се покашля.

— Тя пристигна от Барбадос преди два месеца.

— Защо не ме уведоми в писмото си?

Тя не знаеше за плановете, който той кроеше за Алпин. Не знаеше и за техния обрат. Затова реши, че ще е по-добре да я излъже.

— Исках да те изненадам.

— Наистина ме изненада. Мислех си, че я мразиш, понеже си беше въобразил, че тя те е направила стерилен с онези стършели преди толкова години.

— Страшно много я обичам и сега, когато ти си тук, ще определя датата на сватбата.

— Барон Синклеър знае ли, че тя е тук?

— Не. Не се е върнал от Ирландия.

— А тя защо се е върнала в Шотландия?

Полуистината беше направо като благословия за приемането на Малкъм в рая.

— Чарлз е починал.

— О, съжалявам. Баща ти казваше, че нещастникът не се е възстановил след смъртта на жена си. Преди двадесет и две години Дънкан даде на Чарлз и Ейдриън парите, за да се махнат от Шотландия и да си изградят нов живот в плантацията. Те бяха щастливи там и преуспяха. Единственият им проблем беше, че Ейдриън не можеше да забременее. Бяха много благодарни, че им изпратихме Алпин. Тя сигурно много скърби.

Лейди Мириам не знаеше, че Малкъм беше собственик на плантацията. Прехвърлянето беше лична работа, а тя никога не се месеше в сделки.

— Алпин се чувства много добре, майко.

Тя се усмихна.

— Мъжете от рода Кар притежават способността да привличат вниманието на жените и да ги правят щастливи. Радвам се, че си оставил миналото зад гърба си. Тя не те е наранила нарочно. Освен това се съмнявам, че си стерилен.

— Очевидно грешиш.

— О, глупости. Та кога си се свъртал на едно място и кога си се захващал със свястна жена? Все такива ги намираш като амбициозната Розина. Между другото тя е насочила вниманието си към двама италианци, които са древни колкото римските центуриони.

Това не изненада Малкъм. Той добре познаваше апетитите й. Но откъде е разбрала Мириам?

— Кой ти каза за Розина?

— Мисля, че говорехме за Алпин. Тя притежаваше независим дух и не е искала да те нарани.

— Знам. Съжалявам, че бяха нужни толкова години, за да го разбера.

Потупа го майчински по ръката.

— Баща ти много ще съжалява за Чарлз.

— Къде е той?

— Заедно със сестрите ти е в Италия. Чудесното ти писмо с толкова майсторската му риторика ни свари седмица преди да напуснем Константинопол. Помислих си, че е най-добре да наблюдаваме принца. Опитах се да убедя младия Чарлз да не идва в Шотландия и да предявява претенции към трона от името на баща си.

— Не мога да повярвам, че хубавият принц иска да дойде тук.

Устните й се свиха.

— Повярвай го. Аз си свърших работата. Посъветвах го.

— И той не те послуша! Или е малоумен или се шегуваш, майко.

Погледна го изпод вежди.

— По-упорит е и от султана. Той обича битките. След като почина майка му, е озлобен към целия свят. Възнамерява да вдигне шотландците.

— А на какъв език ще им говори? Може би ще издава нареждания на сънародниците си на италиански.

— Въпросът ти е добър, Малкъм. Сестра ти Ан го учи на шотландски.

Малкъм избухна:

— Как си й позволила да прави това!

Хрътката се втурна и застана до лейди Мириам ръмжейки.

— Всичко е наред, момчето ми. Легни! Бърборко непрекъснато ме пази. Зажаднял е да тича на свобода.

— Ще го взема на лов.

— Добре. Докъде бяхме стигнали?

— Едва ли си забравила — закачливо подхвърли той. — Щеше да ми кажеш защо си позволила на буйната ми сестра да учи Чарлз Стюарт.

— Не се вълнувай толкова. Баща ти ги наблюдава. — Тя се засмя. — Та той постоянно стои над главите им, силел ръце зад гърба си, изпънат като струна. На Дънкан много му подхожда ролята на дуеня.

Малкъм се засмя, подозирайки, че това беше целта й.

— Бъди уверена, ще му предам думите ти.

— Ако го направиш — предупреди тя, — ще кажа на Алпин за случая, когато Ангъс Макдот те улови, че шпионираш него и Алексис Саутуърд. Той така те изплаши, че ти се подмокри.

— Не искам да те предизвиквам. Не мога да се меря с дяволския ти ум. Предлагам примирие.

— Колко оригинално от твоя страна да ми предложиш мир.

Тя беше прекарала детството си в кралския двор, а по-нататъшния си живот като дипломат. Притежаваше голямо чувство за хумор.

— Какво мога да направя, за да ти помогна със Стюардите? — попита той.

— Моли се този буен принц да промени мнението си или баща му да му забрани да започне война. Говорих с Джеймс. Той е съгласен с мене, но се страхувам, че лорд Ловат и Мъри влияят прекалено много на нашия млад шотландски воин.

— Какво смяташ да предприемеш?

— Ще отида високо в планините да говоря с Гордън и другите вождове на клановете. Ако не успея да ги разубедя, ще замина за Франция. Крал Луи ме послуша преди, надявам се и сега да го направи. Ще го накарам да не финансира шотландското нашествие. То е направо неразумно.

— Ти ще накараш Джон Гордън да осъзнае грешката си. Имам ти пълно доверие, майко.

— Благодаря ти, Малкъм, но вече се изморих от този живот. А сега настоявам да ми разкажеш повече за снаха ми.

Можеше да говори с часове, да разкрие душата си и силните си чувства, тъй като никога не бе обичал така никоя жена.

Избра тази информация за Алпин, която най-много щеше да заинтересува лейди Мириам.

— Гордън е сигурен, че Алпин е отдавна изгубената внучка на Комин Маккей. Казва, че много прилича на него.

В очите й се появи интерес и той разбра, че тя гледа зад него.

— Това обяснява защо баронът не я харесваше и защо се отърва толкова бързо от нея. Тогава той мразеше всичко свързано с Шотландия. Ще ти кажа нещо, Малкъм. Най-добре ще е да си пожелаеш късмет и да опаковаш всички чупливи неща — каза тихо тя, — когато Комин Маккей я зърне.

Малкъм се обърна и видя застаналата на прага Алпин. Беше прекрасна. Сплетената й коса беше завита около главата й като корона. Носеше рокля в лавандулов цвят, която превръщаше очите й в блестящи аметисти.

С ликуващо, влюбено сърце той й направи знак да се приближи. Обърна се отново към лейди Мириам.

— Мислиш ли, че прилича на Комин Маккей?

Мащехата му прошепна:

— А ти мислиш ли, че кралят е германец? — После продължи на висок глас: — Наистина вече се изморих да пътувам.