Английският убиец

В знак на благодарност

Това е вторият роман за героя Габриел Алон и той, също като своя предшественик, не можеше да бъде написан без помощта и подкрепата на Дейвид Бул. За разлика от измисления Габриел, Дейвид Бул наистина е един от най-големите художници-реставратори в света и аз имам привилегията да го наричам мой приятел. Неговите познания за процеса на реставриране, за историята на заграбените от нацистите произведения на изкуството и за удоволствията на Венеция бяха за мен едновременно безценни помощници и източници на вдъхновение.

Задължен съм на Сейди де Уол, помощник главен виолист на Чарлстънския симфоничен оркестър, която ме запозна с чудната соната на Тартини и ми помогна по-добре да опозная душата на един наистина надарен музикант. Тя отговаряше на всичките ми въпроси, колкото и глупави да бяха те, и щедро ми отделяше от своето време.

Доктор Бенджамин Шафър, един от водещите вашингтонски ортопеди, ми описа сложностите на лечението на тежки травми на ръката.

Специални благодарности дължа на швейцарските чиновници, които ми помогнаха да разбуля тайните на полицията на страната и секретните й служби и които по понятни причини не могат да бъдат назовани. Благодаря също така на офицерите от Централната разузнавателна агенция, които ми предоставиха някои указания. Не е необходимо да казвам, че експертните познания дължа на тях, а ефектната волност е изцяло моя работа.

От десетките документални книги, с които се консултирах, докато пишех тази, няколко се оказаха безценни, в това число ключовата книга на Лин Николас за плячкосаните от нацистите произведения на изкуството „Изнасилването на Европа“, „Изгубеният музей“ на Хектор Фелисиано, „Изгубените майстори“ от Питър Харклироуд и Брендън Питауей. Потресаващата история за швейцарското банкерство на Николас Фейт — „Сигурност в цифри“ — представляваше ценен източник на информация за мен. Смелото произведение на Ян Циглер „Швейцарците, златото и мъртвите“ ми послужи за вдъхновение.

Благодарение на персонала на гранд хотел „Долдър“ в Цюрих, както и на хотел „Луна-Балиони“ във Венеция, нашите изследователски пътувания изглеждаха повече като удоволствие и по-малко като работа. Моят скъп приятел Луи Тоскано два пъти прочете ръкописа и неговата сигурна ръка го направи по-добър. Грег Крейг свали ризата от гърба си и ми я даде в буквалния смисъл на думата. Приятелството и подкрепата на моя литературен агент Естер Нюбърг от „Интернешънъл Криейтив Мениджмънт“ никога не са означавали за мен толкова, колкото по времето, когато пишех тази книга.

На всички писатели пожелавам да имат щастието да работят с редактори като Нийл Найрън и Стейси Криймър. Те ми предложиха блестящи забележки към текста и здраво рамо, на което да се облегна. Наистина понякога изглеждаше, че те разбират по-добре от мен моите герои и моята история. Най-сърдечни благодарности на Стюарт Колдърууд, който така педантично подготви материала за издаване, че ми спести много неудобства.

И най-накрая бих искал да изразя моята дълбока благодарност към Филис Гран. Най-просто казано — няма по-добра от нея.