Анн от дома на мечтите

XXVIIОстанки

— Четях некролози — каза госпожица Корнелия, като остави „Дейли ентърпрайс“ и взе ръкоделието си.

Пристанището лежеше черно и навъсено под суровото ноемврийско небе. Мокрите, мъртви листа се притискаха към рамките на прозорците. Но малката къща беше весела с огъня и с пролетното настроение от папратите и здравеца на Анн.

— Тук е вечно лято, Анн — беше казала Лесли един ден. И всички гости на малката къща чувстваха същото.

— Тези дни „Ентърпрайс“ май се е ориентирал към некролози — обади се госпожица Корнелия. — Винаги има по две колонки от тях, а аз чета всеки ред. Това е един от начините ми да си почивам, особено когато в добавка към тях има някои оригинални стихотворения. Забелязала ли си, Анн, какви купища добри хора умират? Толкова е жалко. Ето десет некролога — всички в тях са светци и пример за подражание, дори мъжете. Например, старият Питър Стимсън, който „остави голям кръг от приятели, които скърбят за преждевременната му загуба“. За бога, Анн, този мъж беше на осемдесет години и всички, които го познаваха, му желаеха смъртта през последните трийсет. Чети некролози, когато си тъжна, Анн, особено на хора, които познаваш. Ако имаш някакво чувство за хумор, те ще те развеселяват, повярвай ми. Ще ми се аз да бях написала некролозите на някои хора. Некролог е страшно грозна дума, нали? Онзи Питър, за когото говорех, имаше лице точно като на некролог. Никога не съм го виждала, но непрекъснато се сещах за думата некролог. Има само една по-грозна дума, която знам, и това е вдовица. Боже, Анн, може да съм стара мома, но поне никога няма да бъда вдовица.

— Между другото, вчера получих писмо от господин Форд — каза Анн. — Той ме моли да ти предам любезните му поздрави.

— Не му искам поздравите — каза госпожица Корнелия рязко.

— Защо? — учуди се Анн. — Мислех, че го харесваш.

— Е, до известна степен — да. Но никога няма да му простя за това, което причини на Лесли. На горкото дете му се къса сърцето за него, като че ли си няма достатъчно грижи. А той гуляе в Торонто, не се съмнявам, че се забавлява както винаги. Точно като мъж.

— О, госпожице Корнелия, как разбра?

— За бога, Анн, да не съм сляпа? А Лесли познавам от дете. През цялата есен в очите й има нова болка и зная, че онзи писател е виновен за това. Никога няма да си простя, че аз го доведох тук. Но откъде да знам, че е такъв. Мислех, че е като другите мъже, които бяха живели под наем у Лесли — надути млади магарета. Веднъж един от тях се беше опитал да флиртува с нея и тя го беше скастрила — толкова лошо, че оттогава не се е оправил. Ето защо никога не съм мислела, че има някаква опасност за нея.

— Не давай на Лесли да разбере, че знаеш тайната й — каза Анн припряно. — Мисля, че това ще я обиди.

— Имай доверие в мен, Анн. Не съм вчерашна. О, чумата да ги тръшне всички мъже! Първо един съсипа живота на Лесли, а сега друг от тази пасмина идва и я прави още по-нещастна. Анн, този свят е ужасно място, повярвай ми.

— Сега пък какво са направили мъжете? — попита Гилбърт, като влизаше.

— Зло… зло! Какво друго могат да правят?

— Обаче Ева е изяла ябълката, госпожице Корнелия.

— Изкушена от дявола, а той е мъжко същество — отвърна госпожица Корнелия победоносно.

С течение на времето Лесли изглеждаше все по-добре. Но Анн не можеше да бъде заблудена, че приятелката й е забравила Оуън Форд. Затова Анн винаги успяваше да разкаже на капитан Джим или на Гилбърт някои новини от писмата на Оуън, когато Лесли беше при тях. Изчервяването и пребледняването на младата жена в такива моменти говореше твърде ясно за чувствата, които я изпълваха. Но тя никога не говореше на Анн за него и не споменаваше онази вечер на пясъчната плитчина.

Анн отиде в Авонлий една седмица преди Коледа и остана до края на празниците. Гилбърт дойде за нея и в „Грийн Гейбълс“ весело отпразнуваха Нова година, семействата Бари, Блайт и Райт се събраха за празничната вечеря, грижливо приготвена от госпожа Рейчъл и Марила. Когато се завърнаха в „Четирите вятъра“, малката къща беше почти затрупана, защото третата зимна буря, развихрила се с всички сили, беше връхлетяла върху пристанището и беше натрупала огромни планини от сняг върху всичко срещнато по пътя. Но капитан Джим беше изринал снега от вратите и от алеите, а госпожица Корнелия беше идвала и беше палила огъня в камината.

— Хубаво е да те видя пак, скъпа Анн! Виждала ли си някога такива преспи? Изобщо не можеш да видиш къщата на Мур, ако не се качиш на горния етаж. Лесли много ще се зарадва, че си се върнала. Почти е погребана жива там. За щастие Дик може да рине сняг и мисли, че е голямо забавление. Сюзън ми каза да ти предам, че ще бъде на разположение утре. Къде отивате сега, капитане?

— Мисля да си проправя път до Глен и да поседя със стария Мартин Стронг — отвърна капитан Джим. — Не му остава много и е твърде самотен. Няма много приятели. Цял живот е бил твърде зает, но направи купища пари.

— Е, той реши, че като не може да служи едновременно на Бог и на Мамон5, по-добре да се придържа към Мамон — каза госпожица Корнелия хладно. — Затова не бива да се оплаква, ако сега не намира Мамон за добра компания.

Капитан Джим излезе, но на двора се сети за нещо и се върна за малко.

— Получих писмо от господин Форд, госпожо Блайт, казва, че романът му е приет и ще бъде публикуван през есента. Като си помисля, че ще го видя отпечатан.

— Този човек направо е полудял — каза госпожица Корнелия със съчувствие. — Аз мисля, че сега на света има твърде много книги, за да се радваме на още една.