Анн от дома на мечтите

XXXVГоспожица Корнелия прави поразяващо съобщение

Госпожица Корнелия отплава към малката къща в един сънлив следобед, когато заливът беше с цвета на бледото, избелено синьо на горещото августовско море. Не че госпожица Корнелия се интересуваше от цвета на морето. Тя седеше в любимия си люлеещ се стол в необичайно безделие. Нито шиеше, нито предеше. Не казваше нито една пренебрежителна дума за мъжката част от човечеството. Накратко, речта на госпожица Корнелия беше учудващо лишена от пикантност този ден и Гилбърт, който беше останал вкъщи, за да я изслуша, вместо да излезе на риба, както беше възнамерявал, се почувства измамен. Какво се беше случило с госпожица Корнелия? Тя не изглеждаше потисната или разтревожена. Обратното, имаше някакво тържествуващо изражение.

— Къде е Лесли? — попита тя, не че имаше голямо значение за нея.

— Отидоха с Оуън да берат малини в гората зад нейната ферма — отговори Анн. — Няма да се върнат, преди да стане време за вечеря — дори тогава може да не дойдат.

— Изглежда нямат никаква представа, че съществува такова нещо като часовник — каза Гилбърт. — Не мога да стигна до дъното на тази история. Сигурен съм, че вие, жените дърпате конците. Но Анн, моята непокорна съпруга, не иска да ми каже. Вие ще ми кажете ли, госпожице Корнелия?

— Не, няма. Но — каза госпожица Корнелия с изражение на човек, който е решил да се хвърли във водата и да сложи край — ще ти кажа нещо друго. Нарочно дойдох днес, за да ви го кажа лично. Ще се омъжвам.

Анн и Гилбърт мълчаха. Ако госпожица Корнелия беше обявила намерението си да отиде на канала и да се удави, щяха да повярват. Но това не беше за вярване. И те чакаха.

— И двамата изглеждате смаяни — каза госпожица Корнелия с лукаво пламъче в очите. Сега, когато беше преминал неловкият момент на откровението, госпожица Корнелия беше пак същата жена. — Да не мислите, че съм твърде млада и неопитна за брачен живот?

— Знаете ли, направо е смайващо — каза Гилбърт, като се опитваше да се съвземе. — Чувал съм ви десетки пъти да казвате, че не бихте се омъжили и за най-добрия мъж на света.

— Няма да се омъжвам за най-добрия мъж на света — отвърна госпожица Корнелия. — Маршал Елиът далеч не е най-добрият.

— Ще се омъжите за Маршал Елиът? — възкликна Анн, като си възвърна способността да говори след този втори удар.

— Да. Можех да го направя по всяко време през тези двайсет години, само ако си бях помръднала пръста. Но нима предполагате, че бих застанала пред олтара с такъв скитник?

— Много се радваме и ти желаем цялото щастие на света — каза Анн, много банално и не на място, както се чувстваше. Не беше подготвена за такъв случай. Никога не си беше представяла, че ще отправя брачни благопожелания на госпожица Корнелия.

— Благодаря, зная, че се радвате — каза госпожица Корнелия. — Вие сте първите сред моите приятели, които го научават.

— Толкова ни е мъчно, че ще ви загубим, скъпа госпожице Корнелия — каза Анн, като започваше леко да се натъжава и да става сантиментална.

— О, няма да ме загубите — каза госпожица Корнелия без всякаква сантименталност. — Не смятате, че ще живея отвъд залива с всичките онези Макалистър, Елиът и Крауфорд, нали? „От надменността на Елиът, от гордостта на Макалистър и от суетността на Крауфорд, Господ да ни избави.“ Маршал ще живее при мене. Омръзнаха ми ратаите. Този Джим Хейстингс, когото наех за лятото, е най-лошия сред човешкия род. Той би накарал когото и да било да се омъжи. Какво мислите? Вчера събори гюма и разсипа цялата сметана на двора! Каза, че сметаната е полезна за почвата. Не е ли това съвсем по мъжки? Казах му, че нямам навика да наторявам задния си двор със сметана.

— И аз ви желая много щастие, госпожице Корнелия — произнесе Гилбърт тържествено, — но — добави той, неспособен да устои на изкушението да подразни госпожица Корнелия, въпреки умолителния поглед на Анн, — страхувам се, че вашият ден на независимостта е свършил. Както знаете, Маршал Елиът е много решителен мъж.

— Обичам мъже, които си държат на думата — отвърна госпожица Корнелия. — Еймъс Грант, който ме преследваше навремето, не беше такъв. Никога не сте виждали такъв ветропоказател. Веднъж се хвърли в езерото, за да се удави, а после промени намерението си и изплува. Не е ли това съвсем по мъжки? Маршал би си удържал на думата и би се удавил.

— А имал и особен характер, казват — продължаваше да упорства Гилбърт.

— Иначе нямаше да бъде Елиът. Благодарна съм, че го има. Ще бъде много забавно да го вбесявам. И по принцип можеш да се справиш с мъж, който притежава характер, когато дойде време за разкаяние. Но не можеш да направиш нищо за мъж, който просто си стои спокойно и влошава нещата.

— Кога ще се ожените? — попита Анн.

— След един месец. Сватбената ми рокля ще е от коприна в морскосиньо. Бих искала да те попитам, Анн, дали според теб е подходящо да се носи воал на морско синьо? Винаги съм си мислела, че бих искала да нося воал, ако някога се омъжа. Маршал каза да нося, щом искам. Не е ли това съвсем по мъжки?

— Щом сте решили да се омъжите, госпожице Корнелия — каза Гилбърт тържествено, — ще ви дам чудесните правила за управление на съпруг, които баба ми е предала на майка ми, когато тя се омъжила за баща ми.

— Е, мисля, че и сама ще мога да управлявам Маршал Елиът — каза госпожица Корнелия спокойно. — Но нека да чуем твоите правила.

— Първото е — хвани го.

— Хванат е. Продължавай.

— Второто е — храни го добре.

— С достатъчно сладкиши. После?

— Третото и четвъртото са — дръж го под око.

— Вижда ми се недостатъчно — каза госпожица Корнелия категорично.