Барчестърски кули - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Антъни Тролъп (ч. notes)

1

Вирджиния Улф. „Смъртта на еднодневката“, превод от английски Жени Божилова, изд. „Народна култура“, 1983 г. — Б.пр.

2

„Не искам да стана епископ“ (лат.) — средновековна сакраментална формула на фиктивен отказ; тя трябвало да бъде произнесена три пъти от католическите свещеници, на които се предлагал епископски сан. Едва след изпълнението на този обред те добивали правото да бъдат ръкоположени за епископи. — Б.авт.

3

Сидни Смит (1771–1845) — английски свещеник и есеист, изразител на либерални възгледи; застъпвал се по-специално за еманципация на католиците и изобразявал тогавашната англиканска църква в сатиричен тон. — Б.авт.

4

„Сетен грях…“ — стих от елегията на Джон Милтън (1608–1674) „Лисидас“ (1637). — Б.авт.

5

Редки птици (лат.). — Б.пр.

6

Ричард Уейтли — англикански архиепископ на Дъблин (1787–1863), който се противопоставял на Оксфордското движение и осъдил трактатите на Нюман. Сътрудничил с католиците и бил привърженик на социалните реформи. — Б.авт.

7

Джон Хампдън (1594–1643) — английски политик, братовчед на Кромуел. В 1637 г. се противопоставил на морския данък и станал един от петимата депутати, чието арестуване довело до избухването на гражданска война. — Б.авт.

8

Сосинианизъм — учение на италианските богослови Лелио Содзини (1525–1562) и неговия племенник Фаусто Содзини (1539–1604), отричащо много от догмите на католическата църква, по-специално светата троица и божествеността на Исус. Тези схващания били подновени по-късно от либералното протестантство. — Б.авт.

9

Кралски дар (лат.) — субсидия от петстотин фунта, увеличена впоследствие на хиляда, която от 1723 г. се изплаща ежегодно от хазната за разпределяне между нуждаещите се презвитериански и баптистки свещеници (или техните вдовици). В 1851 г. тя била отменена, тъй като сектантите гледали на нея като на подкуп от страна на правителството. — Б.авт.

10

От Мейнут — град в Ирландия, където се намирал колежът „Св. Патрик“ — център за обучение на католическото ирландско духовенство. В 1845 г. министър-председателят Робърт Пийл увеличил субсидията на този колеж и с това предизвикал рязко недоволство в протестантските кръгове. — Б.авт.

11

Ексетър Хол — сграда в Лондон, седалище на ръководството на Ниската църква. Оксфордският университет е бил крепост на най-консервативните привърженици на Високата църква. — Б.авт.

12

Ламбетският и Бишъпсторпският дворец са седалище съответно на Кентърбърийския и на Йоркския архиепископ. — Б.авт.

13

Става дума за доктор Слоп, герой от известния роман на Л. Стърн (1713–1768) „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“. В цитираната книга Слоп е католик. — Б.авт.

14

Джон Уезли (1703–1791) — религиозен реформатор, основател на методизма. — Б.авт.

15

Пюзиити — последователи на английския богослов Едуард Пюзи (1800–1882), който заедно с Джон Нюман основал Оксфордското движение. — Б.авт.

16

Матей, 5:5, 7. Цитатите от Библията са по изданието от 1982 г. — Б. пр.

17

Ернулфус (1040–1124) — английски прелат, специалист по църковно право. В „Тристрам Шанди“ доктор Слоп проклина непохватния слуга Обадая с изрази, взети от съчиненията на Ернулфус. — Б.авт.

18

Хебдомадален съвет — орган на самоуправление на Оксфордския университет. — Б.авт.

19

Изход, 20:10. — Б.авт.

20

„Тебе, Господи, славим“ — благодарствена молитва. — Б.авт.

21

Второ послание на апостол Павел до Тимотея, 2:15. — Б.авт.

22

Гара в западните покрайнини на Лондон. — Б.авт.

23

Герой от „Хиляда и една нощ“, който яхвал здраво някой човек и го принуждавал да му служи робски. Синдбад Моряка попаднал под неговата власт, но накрая успял да се спаси с хитрост. — Б.авт.

24

Израз, заимствуван от думите на апостол Павел (Деяния на светите Апостоли, 22:3): „Аз съм иудеин… възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови.“ Гамалиил в случая е синоним на „законоучител“. — Б.авт.

25

Джон Уилкс (1727–1797) — английски памфлетист и политически деец. Имал репутацията на изключително духовит и очарователен събеседник. Въпреки грозната си външност и кривогледство той се радвал на голям успех сред жените. — Б.авт.

26

Сион — наименование на древната ерусалимска крепост, завоювана от Давид. Днес това понятие обхваща град Ерусалим като цяло. — Б.авт.

27

Витезда — целебна къпалня в североизточната част на Ерусалим (Йоан, 5:2). На староеврейски означава „дом на милосърдието“. — Б.авт.

28

Безделие (ит.). — Б.пр.

29

Родена (лат.). — Б.пр.

30

Сидония — герой от романите на английския писател и политик Дизраели (1804–1881) „Конингзби“ и „Танкред“. Необикновено богат, благороден, образован и загадъчен човек, произхождащ от древен еврейски род. На един млад аристократ, заминаващ за Палестина, той дава писмо до свой банкер в Ерусалим, в което го моли да му открие кредит: „Ако младият приносител на настоящето има нужда от пари, дай му толкова злато, колкото е отишло за изработването на десния лъв от първото стъпало на Соломоновия трон“. — Б.авт.

31

Стеснителност (фр.). — Б.пр.

32

Бегу̀ма — индустанска принцеса. — Б.авт.

33

Ауд — древно индо-мюсюлманско царство в Северна Индия. — Б.авт.

34

Тиберий Клавдий Нерон (42 г. пр.н.е. — 37 г. пр.н.е.) — римски император. Името Нерон се предавало по наследство в Клавдиевия род. — Б.авт.

35

Родерик, крал на визиготите, герой от поемата на Робърт Сауди (1774–1843) „Родерик, последният гот“. — Б.авт.

36

Fortiter in re, suaxiiter in modo (лат.) — „Твърдо към целта, но с меки средства“ — съкратен цитат от съчинение на йезуитския генерал Аквавива. — Б.авт.

37

Джоузеф Грималди (1779–1837) — прочут английски клоун. — Б.авт.

38

Иезавел — библейска царица, прочута със своето високомерие и жестокост. В преносен смисъл — нахална, развратна и безбожна жена. Епитетът „изрисувана“ се обяснява с това, че в Библията (Четвърта книга Царства, 9:30) се споменава как Йезавел „тури червило на лицето си“ и „нагизди главата си“. — Б.авт.

39

Древногръцката епическа поема „Илиада“ започва с описание на разпрата между гръцките вождове Агамемнон и Ахил. В V в. пр.н.е., била създадена пародия на „Илиадата“ — комичната поема „Войната между мишките и жабите“. — Б.авт.

40

Думи на Исус (Матей, 6:34). — Б.авт.

41

Зависи от съвета (фр.). — Б.пр.

42

Първото издание на романа било публикувано от Лонгман в 1857 г. в три тома, вторият, от които започвал със сегашната XX глава, а третият — с XXXV. — Б.авт.

43

Ан Радклиф (1764–1823) — английска писателка, създала така наречения „готически роман“, за който е характерен обърканият сюжет, изобилствуващ с всевъзможни мистерии и ужаси. — Б.авт.

44

Става дума за двамата герои от Шекспировата „Комедия от грешки“, които били разделени като деца и израснали в два различни града — Сиракуза и Ефес. — Б.авт.

45

Излишна (фр.). — Б.пр.

46

Боб Ейкърс — действуващо лице от комедията на Ричард Шеридан (1751–1816) „Съперниците“. Страхлив селски благородник, който трябва да се бие на дуел, но по всякакъв, начин се старае да избегне срещата с противника. — Б.авт.

47

С половин глас (ит.). — Б.пр.

48

Хубави очи (фр.). — Б.пр.

49

Уилям Хюел (1794–1866) — кеймбриджки професор по етика автор на многобройни научни трудове, в които отричал „множествеността на световете“. — Б.авт.

50

Сър Дейвид Брустър (1781–1868) — виден шотландски физик, автор на трудове върху оптическите свойства на кристалите. Изобретател на калейдоскопа. — Б.авт.

51

Насаме (фр). — Б.пр.

52

Упоритият труд побеждава всичко (лат.). — Б.пр.

53

Специално длъжностно лице в английските университети от описваната епоха, което било натоварено да следи за подготовката и дисциплината на студентите. — Б.авт.

54

Ричард Фруд (1803–1836) — английски поет и есеист, взел дейно участие в Оксфордското движение. Неговите „Останки“, публикувани посмъртно (1838–1839), били приети много враждебно от протестантските кръгове. — Б.авт.

55

Трактарианска религиозна школа — движение, възникнало в първата половина на XIX век в Оксфорд, което се бори за реформа на англиканската църква и сближаването й с католическата църква. Нейни представители са Джон Хенри Нюман (1801–1890), Джон Кейбъл (1792–1866) и Едуард Пюзи (1800–1882). — Б.авт.

56

Официално изложение на доктрината на англиканската църква. — Б.авт.

57

Фигуративен израз (фр.). — Б.пр.

58

Изкуство да се живее (фр). — Б.пр.

59

Стих от нравоучителното стихотворение „Против разприте“ на английския религиозен поет Айзак Уотс (1674–1748). Стиховете в книгата, с изключение на стиховете на Шекспир, са преведени от Борис Стоянов. — Б.пр.

60

Комичен герой от романа на Хенри Филдинг (1707–1754) „Том Джоунс“ — богат земевладелец, семеен деспот, невежа, лакомник и пияница. — Б.авт.

61

Робърт Бъртън (1577–1640) — виден английски есеист, автор на трактата „Анатомия на меланхолията“, в който разглежда философски, етични и медицински проблеми. — Б.авт.

62

Поредица от есета, излизали като периодични издания през XVIII век. Борили се за създаване на изискан естетически вкус и добри нрави. „Татлър“, „Спектейтър“ и „Гардиан“ били издавани от Джоузеф Адисън (1672–1719) и Ричард Стийл (1672–1729), а „Рамблър“ и „Айдлър“ — от Самюъл Джонсън (1709–1784). — Б.авт.

63

Герой от романа „Айвънхоу“ на Уолтър Скот — знатен саксонец, пазител на древните патриархални обичаи и враг на нормандските нашественици. — Б.авт.

64

Ихор — в древногръцката митология кръвта, течаща в жилите на боговете. — Б.авт.

65

През м. ноември 1852 г. Парламентът приел резолюция за предимствата на свободната търговия. Тази резолюция била издържана в много умерен тон и против нея гласували само най-крайните привърженици на политиката на протекционизма. Тук и по-нататък в текста авторът нарича „петдесет и трима троянци“ членовете на Парламента, гласували против тази резолюция, в полза, на която били подадени четиристотин шестдесет и осем гласа. — Б.авт.

66

Робърт Пийл бил водач на групата на умерените консерватори и през 1846 г. като министър-председател отменил „житните закони“, тоест митническите такси върху вноса на пшеница. Тази реформа предизвикала рязко недоволство у консерваторите протекционисти и довела до разцепление на консервативната партия. — Б.авт.

67

Катон Младши (96–46 г. пр.н.е.) — римски политически деец, републиканец. След като узнал за победата на Юлий Цезар при Тапс, сложила край на римската република, той се пробол с меча си. — Б.авт.

68

Джон Драйдън (1631–1700) — английски поет, драматург и критик. — Б.авт.

69

Героико-комична поема на Александър Поуп (1688–1744). — Б.авт.

70

Едмънд Спенсър (1552–1599) — изтъкнат поет от Английското възраждане. — Б.авт.

71

През V век в Британия започнали да нахлуват германските племена англи, сакси, юти и фризи. Според легендата първото нападение било предвождано от двамата братя Хенгист и Хорса. — Б.авт.

72

Улрика — героиня от романа на Уолтър Скот „Айвънхоу“, злобна старица. На младини един нормандски барон, който избил всичките й роднини, я направил своя любовница. После тя се влюбила в сина на барона и го подучила да убие баща си. — Б.авт.

73

Миста, Скогула и Зърнебок — езически богове на саксите. Тях призовава върналата се към вярата на прадедите Улрика. — Б.авт.

74

Закон за реформата — избирателен закон от 1832 г., който понижил избирателния ценз. Този закон лишил едрите земевладелци от някои привилегии. — Б.авт.

75

Артър Уелингтън (1769–1852) — английски пълководец и политически деец. Въпреки че самият той имал крайно консервативни разбирания, като министър-председател в 1829 г. бил принуден да прокара закон за еманципация на католиците, които в Англия били лишени от политически права. — Б.авт.

76

Джон Елдън (1751–1838) — английски държавник, лорд-канцлер. Краен консерватор и упорит противник на еманципацията на католиците. — Б.авт.

77

Друиди се наричали жреците на древните келти в Галия, Британия и Ирландия. — Б.авт.

78

Томас Кранмър (1489–1556) — активен деец на Английската реформация, Кентърбърийски архиепископ. По времето на Мария Тюдор бил обвинен в ерес и въпреки че се отрекъл от своите „заблуждения“, бил изгорен на клада. — Б.авт.

79

Господарката на Бранксъм — героиня от поемата на Уолтър Скот „Песента на последния менестрел“ (1805). — Б.авт.

80

Кампанила — камбанарията на Флорентинската катедрала. — Б.авт.

81

Court (англ.) — двор. — Б.пр.

82

Литър Лили (1618–1680) — холандски художник; Годфри Нелер (1646–1723) — германски художник. И двамата работили в Англия като модни портретисти. — Б.авт.

83

Второ съборно послание на апостол Йоан, 1:9, 10. — Б.авт.

84

Послание на апостол Павел до Филимона, 1:10. — Б.авт.

85

Книга на пророк Исаия, 52:7. — Б.авт.

86

Медея — в гръцката митология колхидска принцеса, магьосница, помогнала на Язон да завладее Златното руно. Когато по-късно Язон изоставя Медея и се оженва за друга, тя за отмъщение убива синовете им. — Б.авт.

87

Констанца — героиня от драмата на Шекспир „Крал Джон“. Младият й син Артър, претендент за английския престол, попада в плен при крал Джон и загива при опит за бягство. — Б.авт.

88

Шекспир, „Крал Лир“, действие V, сцена 3. Този стих на Шекспир е в превод на Валери Петров, както и останалите стихове на Шекспир в книгата, под които не стои име на преводач. — Б.пр.

89

Шекспир, „Крал Хенри IV“, част II, действие I, сцена 1. — Б.авт.

90

Сари Сидънс (1755–1831) — прочута английска трагическа актриса. — Б.авт.

91

Свършен факт (фр.). — Б.пр.

92

Лек намек (фр.). — Б.пр.

93

Дидона — легендарна финикийска царица. След като нейният брат убива мъжа й, за да завладее богатствата му, Дидона се преселва в Северна Африка. Местният цар обещал да й даде толкова земя, колкото може да покрие една волска кожа. Дидона разрязала кожата на тънки ивици и оградила с тях голям участък, върху който след това издигнала Картаген. Там намерил убежище троянецът Еней, в когото Дидона се влюбила, а когато той трябвало да продължи пътя си и я изоставил, в своето отчаяние Дидона посегнала на живота си, като се възкачила на погребална клада и се пронизала с кинжал. — Б.авт.

94

Хайди — млада гъркиня в поемата на Джордж Байрон „Дон Жуан“, която умира, след като жестокият й баща я разделя от нейния любим. — Б.авт.

95

Троил и Кресида — главни действуващи лица от трагедията на Шекспир „Троил и Кресида“. — Б.авт.

96

Имогена — героиня от пиесата на Шекспир „Цимбелин“. — Б.авт.

97

Франсоа-Андре Даникан, наречен Филидор (1726–1795) — френски композитор и прочут шахматист, поставил началото на шахматната теория („Анализ на шахматната игра“ — 1749 г.). — Б.авт.

98

Първа младост (фр.). — Б.пр.

99

Любовно писмо (фр.). — Б.пр.

100

Съучастник в престъплението (лат.). — Б.пр.

101

Става въпрос за две римски легенди. Според първата центурионът Виргиний убил дъщеря си, която децемвирът Апий Клавдий, запленен от нейната красота, обявил за своя робиня, а съгласно другата — Лукреция, изнасилена от сина на Тарквиний Гордий, не могла да понесе този позор и се самоубила. — Б.авт.

102

Тук и по-долу цитатите са от историческата драма на английския драматург Хенри Тейлър (1800–1866) „Филип ван Артевелде“. — Б.авт.

103

Лотарио — действуващо лице от трагедията на Николас Роу (1674–1718) „Прекрасната грешница“, весел и безсърдечен съблазнител. — Б.авт.

104

Само първата стъпка е трудна (фр.). — Б.пр.

105

С бегло перо, набързо (лат.). — Б.пр.

106

Шекспир, „Отело“, действие V, сцена 2. Цитатът е превод на Борис Стоянов. — Б.авт.

107

Петручио — главен герой от комедията на Шекспир „Укротяване на опърничавата“. — Б.авт.

108

Гризелда — героиня от средновековни италиански легенди. Макар и не от знатен произход, тя се омъжва за маркиз, който след това я подхвърля на всевъзможни жестоки изпитания, но тя понася всичко с безропотно смирение и с това покорява окончателно сърцето на своя съпруг. — Б.авт.

109

Въпреки желанието си (фр.). — Б.пр.

110

Бог от машината (лат.) — внезапно появяващо се лице, чието вмешателство довежда до желаната развръзка. — Б.пр.

111

Развръзка (фр.). — Б.пр.

112

През петдесетте години на деветнадесети век в Оксфорд и Кеймбридж били проведени реформи, изменящи системата на университетското самоуправление. — Б.авт.

113

Увеселение на открито (фр.). — Б.пр.

114

Шекспир, „Напразни усилия на любовта“, действие IV, сцена 3. — Б.авт.

115

На възраст (лат.). — Б.пр.

116

Шекспир, „Крал Хенри IV“, част II, действие V, сцена 3. — Б.авт.

117

Псалм 108:5-8: „Връщат ми зло за добро, омраза — за любов. (Господи,) постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно… дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе.“ — Б.авт.

118

Шекспир, „Макбет“, действие II, сцена 2. — Б.авт.

119

X. Тейлър, „Филип ван Артевелде“ (вж. бел. 1 към гл. XXX.). — Б.авт.

120

Белгрейвия — изискан квартал в Лондон в съседство с Белгрейвския площад. В преносен смисъл — висшето общество. — Б.авт.

121

Става дума за апостол Павел. В първото послание до коринтяни (9:22) е казано: „За всички станах всичко, щото, по какъвто и да е начин да спася някои“. — Б.авт.

122

Дамон и Филис — овчар и овчарка, споменати в III еклога на римския поет Вергилий (70–19 г. пр.н.е.). — Б.авт.

123

Без работа (фр.). — Б.пр.

124

Иохан Данекер (1758–1841) — германски скулптор. — Б.авт.

125

Романът на Чарлс Дикенс „Малката Дорит“ излизал на отделни брошури от 1855 до 1856 г. — Б.авт.

126

Нека бъде дадено на най-достойния (лат.). — Б.пр.

127

Твърда земя (лат.). — Б.пр.

128

Думи на Исус (Марк, 10:14). — Б.авт.

129

Също (Матей, 18:10). — Б.авт.

130

Уиндзорският дворец е официалната резиденция на английските крале. — Б.авт.

131

На Даунинг Стрийт 10 в Лондон се намира резиденцията на английския министър-председател. — Б.авт.

132

В Уестминстърския дворец заседава английският Парламент. — Б.авт.

133

Вилдад Савхеец — библейски персонаж, приятел на Йов. Когато Йов възроптава, той започва да го убеждава, че божието наказание е винаги справедливо (Книга на Йова, глава 8, 18 и 25). — Б.авт.