Дванадесета глава

Нищо не можеше да се сравни със сутринта на следващия ден. Брейдън стоеше на задната веранда и наблюдаваше изгрева на слънцето с чаша димящо кафе в ръка. Погледът му бе насочен към планините в далечината. Можеше да усети очите, които следяха къщата.

Едновременно приятелски настроени и враждебни. Брейдън знаеше, че има поне един екип от Котешки породи, които ги пазят, но бе сигурен, че има и някой Койот някъде там.

Младият мъж затвори очи за миг, позволявайки на свежия въздух на новия ден да мине по него, през него. Следата от злоба не беше силна. Имаше само намек за опасност, за злото, което ги преследва. Не достатъчно близо, за да има значение, но все пак беше там.

Той отпи от кафето си и огледа района, търсейки най-вероятното място в планинските хълмове наоколо, където биха могли да се скрият Койотите. Джонас бе изпратил карти и въздушни снимки на областта чрез защитената сателитна връзка, която лаптопът използваше. Най-вероятните места бяха отбелязани, въпреки че екипът, претърсващ скалите и скритите пещери, трябваше вече да е намерил някаква следа от Койотите. Просто имаше прекалено много места, които бяха дяволски подходящи за скривалища.

И в този момент Брейдън почти съжали, че не се намира в едно от тях.

Можеше да чуе Мегън в кухнята, мърмореща на себе си, докато преглеждаше файловете. Отново. Лаптопът стоеше на кухненската маса, базата данни на Породите и наличната информация бяха достъпни за нея. Вече нямаше начин да я държи далеч от това. Като негова половинка тя трябваше да се адаптира, да се научи как да живее често насилствения, рядко безопасен, живот, който те водеха.

Неговата половинка. Тялото му със сигурност приветстваше този факт. Споменът за удоволствието и шокът от шипа, излязъл от пениса му миналата нощ, все още го караха да иска да разбере. Да приеме.

Брейдън прокара неспокойно пръсти през косата си, опитвайки се да не обръща внимание на туптенето на ерекцията му под плата на дънките. Тя отказваше да спадне. И проклет да бъде, ако отново вземе Мегън, без да я попита. Нямаше никакъв признак, че не е отвратена от онова, което се бе случило миналата нощ.

Не че бе изглеждала отвратена. Но, за да бъдем честни, не можеше да се вярва много на една жена на ръба на безсъзнанието. Тя се бе предала на изтощението няколко минути по-късно, тялото й се бе отпуснало в ръцете му, въпреки че стегнатата й топлина го държеше в плен вътре в нея.

— Брейдън, какво по дяволите, е A Force? — извика Мегън с чувство на безсилие. — Наистина ти трябва справочник тук.

Породата трепна при въпроса. Той беше част от тях.

— Наемници, Мегън — запази гласа си спокоен, прикривайки раздразнението си.

Въздухът се изпълни с тишина, която накара устните му да се извият в многозначителна подигравателна гримаса. Брейдън се обърна и погледна през отворената врата, след което тръгна обратно към къщата и затвори за по-сигурно. Мегън се взираше в монитора, ръцете й бяха разположени грациозно върху клавиатурата, докато преминаваше през умалените снимки и дадените статистики.

— Четиринадесет с кръст, и трима с изгубени точки — изброи тя. — Какво означава това?

— Четиринадесет убити, трима от тях невинни, които не успях да спася. — Той вече не се измъчваше за тези трима, които не бе успял да отстрани от огневата линия.

— Трима? — Гласът й бе дрезгав, несигурен. И кой, по дяволите, можеше да я обвинява? Това не бе точно мечтата на една жена за вечно щастие.

— Трима — кимна Брейдън, като се запъти към кафеварката. — Докладите са там, Мегън. Ако имаш въпроси, прочети ги.

Може би фактът от това кой е той, щеше да я отвлече от това какво е той.

Брейдън се стараеше да държи сетивата си отворени, за да улови всяка следа от осъждане, която можеше да дойде от Мегън. Не усети никаква. Долови объркване, гняв, но не и обвинение. Накрая се обърна към нея и я погледна любопитно.

Емоциите бяха толкова лесни за разчитане по лицето й, колкото и по въздуха около нея. На Койотите щеше да им бъде лесно да разберат дали тя е заловена в ситуация, която изисква от нея да скрие не само физическата си същност, но също така и психическата. Животинските сетива при Породите бяха остри като бръснач. Долавянето на емоции бе почти толкова лесно, колкото използването на обонянието, за да ги води. Как бе успяла да ги изненада онзи ден, когато бяха нападнали дома й, Брейдън нямаше представа. Тя бе объркана, възбудена и наранена. Изненадващо, сякаш я болеше за него, а не заради него.

— Докладите не си ги писал ти. — Очите й се движеха по страницата, когато кликна върху детайлите.

Брейдън наклони глава, докато я гледаше напрегнато.

— Откъде знаеш?

Младата жена сви рамене.

— Не мога да кажа. Прекалено е описателен. Прекалено много набляга на факта, че не си ги убил достатъчно зверски.

Мегън вдигна очи, сините й ириси потъмняха от болка.

Устните му се свиха при последните й думи. Неговият Дресьор бе писал докладите и Брейдън знаеше, че във всеки от тях се набляга на това, че очевидното му милосърдие е било забелязано. Щеше да бъде зачеркнат рано или късно и го знаеше, просто защото не можеше да се насили да изпита удовлетворение от убиването.

— Съжалявам за смъртта им, не за действията си — увери я той. — Направих това, което трябваше, за да защитя останалите. Да защитя себе си. Онези от нас, които оцеляха, осъзнаха преждевременно, че за да запазим живота си, трябва да сме по-умни от тези, които ни създадоха и се опитваха да ни обучават.

— А тримата невинни? — Брейдън видя как тя преглътна тежко, съзря състрадание в погледа й. Това го успокои, дори когато знаеше, че не го заслужава, заради тези смъртни случаи.

— Единият е учен, който се опита да се откъсне от Съвета. Избяга с едно новородено бебе Порода и се помъчи да стигне до някои от медиите. Беше убит, а детето никога не се откри. Другите са агент на Интерпол, който разследваше един от европейските учени и неговата свръзка и малкият син на един от членовете на Съвета.

Брейдън запази гласа си спокоен, а държането — сдържано. Бе направил онова, което е трябвало в битката за оцеляване.

— Ако не ги бях убил, ако не бях изпълнил заповедта, щяха да умрат други. Ако една Порода се провали, най-близкият му другар в котилото също умира. Ако не се върне, тогава всяка Порода в неговата лаборатория бива убита и се прекратява дейността й.

Брейдън стисна челюстта си, когато си спомни оковите на лоялността и битката за оцеляване, които ги бяха свързвали по онова време.

— Лоялност — прошепна Мегън.

Брейдън наклони глава бавно.

— Глупаво може би, но голяма част от нас бяха родени с чувство на привързаност, на лоялност към онези, които бяха в котилото. Нямаше как да се прекъсне тази връзка.

— Ти опита ли? — Той видя блясъка на сълзи в очите й и сърцето му се сви от емоциите, които достигнаха до него. Нямаше съжаление, но имаше болка. За него. За онези, които се бе борил да защити.

— Опитах — кимна мъжът бавно. — При всяка мисия имах готов план, можех да избягам. Бих могъл да намеря безопасно място за себе си. — Той направи гримаса при тази мисъл. — Другите нямаше да умрат лесно и аз го знаех. Не можех да стана причина за това. Моята собствена смърт би била за предпочитане. Докато бяхме живи, винаги имаше шанс да оцелеем, да намерим начин да спасим и останалите.

— Мислех, че Съветът не гледа с добро око на лоялността и приятелските отношения между Породите. — Брейдън усещаше, че тя иска да й обясни, да разбере.

— Наказваха ни жестоко заради това. — Той мушна ръце в джобовете на дънките си и се облегна на стената, извивайки устни подигравателно. — Ние бяхме създадени да убиваме, да се наслаждаваме на кръвта, която бихме могли да пролеем. Бяхме войници за еднократна употреба, техни роботи, ако щеш. Животни, които могат да се преструват на хора и могат да нападат със смъртоносна сила. Не бяхме създадени да изпитваме лоялност, но учените и дресьорите знаеха, че тя съществува. Нямаше начин да я прикрием напълно.

В очите на Мегън проблеснаха сълзи, преди да се извърне от него. Съчувствието, което видя там, накара сърцето му да се свие. Тя се опитваше да бъде силна, да се справя сама в продължение на толкова много години. Но сега Брейдън можеше да я почувства, как се протяга към него — една топлина, която се вля в душата му и облекчи мрачната студенина на спомените му.

Мегън се премести от масата бързо, натисна бутона за изключване на лаптопа, за да затвори страниците, които бе отворила. Лицето й бе бледо, а тялото й стегнато от напрежение.

— Бягството от това няма да помогне, Мегън. Знаеш, че животът ни не е бил щастлив — посочи Брейдън спокойно, макар че му се искаше да удари нещо, каквото и да е. За предпочитане компютъра, който съдържаше уличаващата информация.

Болеше го заради нея. Заради самия него. Помисли си, колко ли е ужасяващо да си обвързан с човек, за когото знаеш, че може да те убие с един удар. Да знаеш, че може да се взира в очите ти, да ти шепне за това, за което най-много мечтаеш, и да те убие секунда по-късно. Но тази информация трябваше бъде научена. Мегън трябваше да познава тайните му. Тя бе неговата половинка. И той отказваше да крие каквото и да било от нея.

Въздухът се сгъсти от напрежение, страх и болка се въртяха около него. Не в него, естествените му щитове бяха прекалено силни за това. Но той ги усещаше, знаеше за какво са.

Мегън се обърна бавно към него.

— Мислиш ли, че те обвинявам за нещо от това? — сопна се тя, като щракна с пръсти към лаптопа. — Че някога ще реша, че си направил друго, освен онова, което е трябвало? — Устите й се извиха в горчива усмивка. — Ти може да си дяволски арогантен, Брейдън, но не си убиец.

Той я гледаше мълчаливо, видя как изражението й се смекчи и блясъкът на борбеността избледнява в очите й.

— Иска ми се да мога да облекча спомените и болката ти. — Прошепнатото признание го изненада. — Бих отнела кошмарите, ако можех, Брейдън.

Шокът го прониза, когато прочете истината в очите й.

Неговият малък емпат, който се криеше от света и кошмарите на другите, бе готов да вземе неговите, за да облекчи болката му и да я приеме като своя.

— Тогава си луда — изръмжа Брейдън, усещайки как пенисът му набъбва в дънките, докато я гледа. Видя емоцията, която изпълваше погледа й и почувства как се завърта около него.

Погледът й трепна към него. Уханието на женствеността й се понесе към Брейдън, възбудата й нарасна, а адреналинът в тялото й се покачи.

— Да, тази забележка ми подхожда понякога. — Тя го стрелна с една самонадеяна усмивка, която накара сърцето му да се свие от болка.

— Не ме идеализирай, Мегън — изръмжа отново той. Тя трябваше да знае истината за човека, с когото бе обвързана вече. — Аз не съм герой и със сигурност не съм Супермен. Аз убивам и понякога дори се наслаждавам на кръвта, която проливам — дресьорите на Съвета, техните войници…

И един ден, закле се той, когато главните членове на Съвета бъдат открити, щеше да настоява за собствено отмъщение.

— Не, не си Супермен. — Мегън извъртя очи към него, като подпря ръце на кръста си и се изправи намръщено. — Но не си и чудовище. Ако искаш да поставиш разстояние между нас, намери друг начин да го сториш.

— Не искаш ли и ти това — озъби се той. — Опитваш се да ме изхвърлиш от самото начало.

Очите й се разшириха от гнева, който й демонстрира.

— Ами ти? — Мегън вдигна брадичка и присви очи предизвикателно. — Опитваш се да влезеш в леглото ми и да стъпчеш защитите ми срещу теб от мига, в който ме срещна. Добре, получи ме, ухапа ме, чифтоса се с мен. И сега глупавата малка Мегън трябва да се погрижи за себе си по един или друг начин, ако умреш. Сега се чувстваш малко като в капан, нали?

Брейдън й се намръщи. Не се чувстваше като в капан, чувстваше се… изваден от равновесие. Жените се бояха от него, дори онези, които идваха в леглото му, внимаваха да не предизвикват гнева му. Но Мегън го приемаше, защитаваше го, дори когато той сам не можеше да защити действията си. Ужасяваше го с куража си и със способността си да приема не само разгонването, но и него.

Най-сетне въздъхна уморено.

— Не се чувствам като в капан, Мегън.

Искаше му се да изръмжи заради собствената си безпомощност да я предпази от заплахата, която я застрашаваше.

— Трябва да знаеш истината за мен. За да се справим с тази ситуация, е нужно да знаеш кой и какво представлявам аз. В противен случай няма да можеш да направиш разумно изборите, които ще се наложи.

— Имам чувството, че малко хора могат да се справят с теб по какъвто и да е разумен начин. — Мегън скръсти ръце на гърдите си, широката тениска, с която беше облечена, се повдигна леко над ръба на шортите й и разкри изкушаваща ивица плът. Брейдън искаше да я оближе.

— Възможно е. — Той откъсна вниманието си от голата плът, за да отговори на коментара й. — Никога не съм бил считан за кротък тип.

— Защо ми даде да чета това? — Устните й се свиха от раздразнение и подозрение.

— То е част от мен, Мегън — сви рамене мъжът. — Част от това, което съм. Ако не го научиш сега, може да се наложи по-късно. А контролираните условия винаги са най-подходящи.

— Мислиш, че си ме заблудил. Ти не си толкова студен, Брейдън.

— Не съм ли? — Всъщност имаше моменти, когато бе принуден да бъде по-лош.

— Опитваш се да ме вбесиш — обвини го тя разпалено. — Да ме накараш да си мисля, че не си нищо повече от студенокръвен убиец.

— Точно това съм, Мегън. — Нямаше смисъл да крие истината. — Приеми го вече. Прочете докладите, видя истината за мен. Аз убивам. Проследявам плячката си и използвам всички необходими средства, за да ги убия бързо и ефективно. Те нямат стойност в моите очи. Разбери го вече. Това е животът, който ще трябва да споделяш с мен. Животът, който ще трябва да се научиш да живееш. Ти си моята половинка. Моята битка сега става и твоя.

По лицето й премина изненада и от Мегън потече вълнение.

— Тези глупости с чифтосването са разложили мозъка ти, Брейдън — провокира го тя. Брейдън забеляза, че се опитва да го прави доста често. Някой ден ще трябва да я излекува от този навик. Може би. — Не се налага да правя нищо. Правя каквото ми харесва. Каквото и да има между нас, то няма да промени нищо.

Мегън го погледна предизвикателно. Това открито неподчинение го накара да поиска да я повали по гръб. Да й покаже кой е по-силният, кой контролира положението. Тя му принадлежеше и най-добре бе да свиква с това още сега.

— Ти следваш, Мегън. Аз водя. — Този разговор започваше да му лази по нервите и бе време да сложи край.

— Съжалявам, Лъвче, но нещата не са точно такива — изръмжа тя, брадичката й се вирна предизвикателно, когато се изправи пред Брейдън като малко, злобно раирано котенце. — Чифтосването не променя това. И докато сме на тази тема, с колко други жени можеш да правиш това, между другото?

Брейдън се напрегна. Не бе очаквал това и очевидно Мегън току-що сама бе помислила по темата. Очите й се разшириха, след това се присвиха, а устните й се стиснаха подозрително.

— Доколкото знам, Породите се чифтосват само веднъж. За цял живот. — Поне такава бе информацията, която бе получил. — Точно както при истинските лъвове.

— Истинските лъвове имат шибан харем — изсъска тя, очите й блестяха мнително. — Един мъжки и до дванадесет женски.

— Чифтосват се само с една — увери я арогантно. — И се моля на небесата да последвам техния пример, защото ако трябва да се справям с още една жена, дори малко подобна на теб, ще хукна към бърлогата на Койотите, за да ме отърват от мъките ми. Ти, Мегън, заплашваш да унищожиш всичкия самоконтрол, който съм успял да постигна през годините.

— Моли се, наистина да се чифтосвате само веднъж — промърмори младата жена. Чувството на безсилие тежеше в гласа й, когато заговори и започна отново да се разхожда из стаята. — Защото аз не споделям.

Няколко секунди по-късно тя спря, обърна се към Брейдън и присви очи.

— Щом си толкова голям убиец, защо не проследиш хората, които убиха Породите тук?

— Първо, трябва да знам кого преследвам — изсумтя той. — Не трябва да убиваш заподозрените, Мегън. Не можеш да задаваш въпроси, ако не дишат. От четиримата изпратени Койоти, ти остави само един жив. Дай ми нещо, с което да работя, бейби.

Мегън скръсти ръце на гърдите си. Хубави, заоблени малки гърди, които пасваха идеално на дланите му. Твърдите зърна, стърчащи под тъканта на тениската й и уханието на желанието й връхлитаха сетивата му като горски пожар, излязъл извън контрол.

— Малко ми беше трудно да бъда добра, докато онези задници се опитваха да ме убият — сви рамене най-сетне тя. Но Брейдън имаше чувството, че бе имала намерение да каже нещо друго.

— Веднага щом разбера кой стои зад това, ще тръгна на лов. — Той запази отпуснатата си поза, облегнат на плота, пренебрегвайки едва прикритите погледи, които Мегън хвърляше към ерекцията, издуваща дънките му. С това темпо, пенисът му щеше да скъса ципа преди края на деня.

— Да, направи го — промърмори жената, обърна се и тръгна отново към масата.

Застана зад стола, облегна се на него и отново се взря в компютъра. Но не информацията преследваше ума й, Брейдън можеше да усети, колко е нервна в момента, знаейки какво предстои. Тайният й поглед към ерекцията, издуваща дънките му, му подсказа, че вниманието й вече е изместено от способностите му да убива към други, по-належащи въпроси. Същите тези въпроси, които тегнеха и в неговото съзнание и които той искаше да избегне.

— Нарича се шип — информира я мъжът хладно, знаейки, че отлагането няма да направи нещата по-лесни. — Но имам чувството, че вече го знаеш.

Силна руменина покри лицето й и Брейдън можеше да се закълне, че зърната й се стегнаха още повече. Те се притискаха към тениската със същата настойчивост, с която пенисът му се притискаше към дънките му.

— Да съм те питала? — каза остро Мегън, като се обърна рязко, изправи се и го погледна.

Брейдън вдигна рамене небрежно.

— Мога да го видя по лицето ти, Мегън. Толкова си нервна, че си на път да излезеш от кожата си. Няма смисъл от заобикалки или от игнориране на онова, което се случи.

— Може би съм малко нервна, след като изглежда съм залепена за един арогантен, всезнаещ разбойник, решен да ме ядосва цяла сутрин — посочи тя, успявайки да изобрази хладно презрение, въпреки смущението си. — Това би извадило всяко момиче от релси, не мислиш ли?

— Някои, може би. — Брейдън наклони глава в съгласие, а устните му се извиха в усмивка. — Мисля, че това те вълнува повече от всичко друго. Зърната ти са твърди. Щяха ли да се втвърдят още повече, ако ти кажа за всички хладни оръжия, с които можеш да си играеш?

Мегън пое дълбоко дъх, изражението й стана бунтовно, докато го гледаше.

— О, да, кръвта и вътрешностите наистина ме възбуждат — изсумтя саркастично. — Обзалагам се, че твоите ще направят чудеса с мен.

— Не кръвта ми искаш точно сега, Мегън. — Породата се напрегна, когато погледът й отново се насочи надолу, дишането й стана по-тежко, очите й трепнаха върху слабините му, преди да се повдигнат отново. — Малко е късно за преструвки, скъпа. Този шип може да те изнервя, но ти го искаш. Мога да го подуша.

— Ще ти отрежа носа. — Мегън потърка ръце, преди лека тръпка да разтърси стройното й тяло. Тя нарастваше вътре в нея, точно както бе казал Джонас. Нуждата от чифтосване, от зачеване. До три дни, най-много седмица, непреодолимата нужда щеше да стане почти невъзможна за отхвърляне. След това, възбудата щеше да стане по-лесна за предизвикване, въпреки че реакциите щяха да бъдат по-близо до нормалните.

Нищо нямаше да накара шипа да изчезне. Слава богу.

Това бе най-голямото удоволствие, което Брейдън бе изпитвал с жена.

Най-голямото удоволствие, което някога бе дарявал, дори под влияние на наркотиците, давани му от учените.

— Мислех, че малкото ти хапче би трябвало да поправи това — гласът й бе по-дрезгав, изпълнен с възбудата, която започна да набира сила вътре в нея.

— То само ще облекчи най-тежките ефекти от разгонването. Няма да има болка, ако ти не отхвърляш възбудата. — Тя може да не страдаше, но него го убиваше.

Мегън преглътна тежко, докато се взираше в Брейдън с игрив, гладен поглед. Високите й скули пламнаха и отново навлажни нацупените си устни с едно движение на розовото си езиче. Брейдън искаше да усети това езиче.

Ближещо го, галещо го.

Това бе неговата жена, неговото ухание я покриваше, неговата сперма я изпълваше. Той стисна зъби, заради силното желание да я бележи, което изпитваше. Беше си отказал растящото желание да й даде това чувствено ухапване по шията миналата вечер. Беше се борил с импулса с всяка капка контрол, която притежаваше. Днес обаче нямаше да се отрече от себе си.

Мегън отново облиза бавно устни, претегляйки възможностите си, помисли си той развеселено. Тази жена определено се опитваше да стои настрани. Бе доста предпазлива тази сутрин. Брейдън се чудеше кое ще надделее — навикът да бъде предпазлива или желанието да бъде обладана. Това, което със сигурност знаеше, бе, кое му се иска на него да спечели съревнованието.

Докато я гледаше, почувства тръпка на безпокойство, която се плъзна по гърба му, когато изражението й внезапно се освободи от нервността и нерешителността. На тяхно място се появи чиста женска чувственост. Това бе достатъчно, за да накара един зрял мъж да стане бдителен.

Секунда по-късно очите й потъмняха до черно, а руменината на лицето й се засили. Гладът я изпълни. Брейдън можеше да го подуши във въздуха около нея, да го вкуси в пикантния хормон, който внезапно подразни вкусовите му рецептори, когато жлезите под езика му започнаха да туптят настойчиво.

Младият мъж се напрегна, когато Мегън се раздвижи и заобиколи масата, докато го наблюдаваше с присвити очи. Той едва не се усмихна. Беше повече от очевидно, че малката палавница се опитва да докаже нещо. Просто не бе сигурен какво.

— Започваш да ме дразниш, Брейдън — каза тя, като заобиколи масата, плъзвайки се напред, а уханието на възбудата й започна да замъглява разума и преценката му. По дяволите, не искаше нищо друго, освен да я хвърли върху масата и да я чука, докато тя закрещи за милост. Или за още.

— Изглежда съм доста добър в това. — Породата сдържа смеха си. Проклятие, той вече се бореше за глътка въздух, когато ръката й докосна стегнатите мускули на корема му, копринената топлина се просмука в плътта му, когато ноктите й се забиха в кожата му.

Брейдън отпусна скръстените си ръце, пръстите на едната се протегнаха и се заровиха в дългата й коса. Миглите на Мегън запърхаха.

— Бъди сигурна, Мегън — изръмжа той. — В момента вървя по много тънкото острие на контрола си. Не мога да ти обещая, че ще бъда нежен.

Младата жена отвори тъмните си очи, те отразяваха толкова много емоции, че дъхът му секна. Усещаше страховете й, които се вихреха около него, страхът от връзката между тях, предпазливостта й по отношение на нея. Мегън бе сама от толкова дълго време. Прекалено дяволски дълго бе принудена да забрави, че е жена със свои нужди и потребности. Принудена да крие себе си и дарбите си в стремежа си да предпази онези, които обича. Нейната отдаденост на семейството й, очевидната й любов и жертвоготовност за тях, се докоснаха до него. Колко предана щеше да бъде към един любовник, или към човека, който държи сърцето й?

Точно сега търпението на Брейдън беше доста крехко. Въпреки старанието си, можеше да усети как обикновеното му спокойствие се подкопава допълнително, когато нетърпението на животното да се чифтоса нараства под повърхността. Той направи гримаса, когато ноктите й се плъзнаха по корема му и одраскаха плътта му, преди да достигнат ръба на дънките му. Мегън приглади колана, пръстите й — крехки, изящни, треперещи — се спряха на копчето.

Брейдън плъзна длани по раменете й и с любопитство усети леките тръпки, които пробягаха по плътта й. Беше сигурен, че реакцията й се дължи на разгонването. Но тя бе неговата половинка. Какво значение имаше причината?

— Ти си по мека и от най-фината коприна — въздъхна той, губейки се в страстта й.

— Имам нужда от теб — гласът й потрепваше от чувство. — Не съм свикнала да се нуждая от някого така, Брейдън. Това ме ужасява.

Той усещаше как страхът се излива от нея. Болезненото осъзнаване, че тя е обвързана с него, че за първи път в живота си не може да избяга. Тя не можеше да защити нито себе си, нито него от промените, които преобръщаха рязко живота й. Мегън бе изградила живота си около защитата на другите. И досега го бе правила съвсем сама.

— Харесва ми, че се нуждаеш от мен. — Брейдън погали кръста й и вмъкна ръка под тениската, за да докосне топлата, мека кожа. — Усещам как нуждата ти се обвива около мен и ме обвързва. Ти си едно чудо, Мегън — каза той тихо. — Моето чудо.

Ципът се плъзна бавно, освобождавайки ерекцията, която пулсираше болезнено под плата. Бог да му е на помощ, нямаше да издържи дълго с това темпо. Страстта вече гореше вътре в него, пронизваше плътта му, настоявайки той да я докосне, да я вкуси… да я притежава.

Негова.

Ниско, измъчено ръмжене излезе от гърлото му, когато Мегън го освободи бавно от дънките.

Несигурността и страхът бързо се изгубиха, затрупани под глада й. Брейдън усети как този свиреп глад се излива от нея и потъва в него, засилвайки усещанията, бушуващи в тялото му.

Контрол.

Брейдън спусна бариерите в съзнанието си инстинктивно. Не можеше да загуби контрол в този момент. Желанията, надигащи се между двама им, бяха прекалено крехки и твърде лесно щяха да бъдат съсипани, ако той ги насилеше в неправилното време. Вместо това, той трябваше да остави Мегън да го усети. Да й позволи да почувства неговите нужди, страстта му, желанието му.

Брейдън се облегна на плота, давайки й възможност да прави каквото поиска. Да го докосва, да направлява страстта, надигаща се толкова бързо помежду им. Да изследва собствените си желания. Това беше важно, той го знаеше, да й позволи свободата да го докосва, да го приеме.

— Никога не съм докосвала друг мъж по този начин — нервното й признание разби сърцето му. Тя бе жена притежаваща сила, страст. Да се отрече от себе си до там, че почти да не докосва, или да не позволи да бъде докосвана, сигурно е било мъчително за нея.

— Всичко е наред, бейби — простена мъжът. — Справяш се изключително добре.

Пръстите й проследиха дължината на пениса му, галейки го от тестисите до върха. За него това бе истинско мъчение. Мегън се наклони напред и устните й се притиснаха към гърдите му, а езикът й се подаде, за да близне колебливо плътта му.

Милостиви боже… Бедрата му се разтрепериха, когато удоволствието го връхлетя и го разтърси, когато пръстите й погалиха мястото точно под главичката на пениса му, откъдето шипът се бе появил и заключил ерекцията му в тесните дълбини на вагината й миналата нощ.

— Можеш да го почувстваш — гласът й бе изпълнен с благоговение и наслада. Наслада, която погубваше Брейдън, когато тя проучи изключително чувствителната плът, откъдето шипът щеше да се появи по-късно. — Точно под кожата. Той пулсира.

Цялото му тяло пулсираше. Болеше. Крещеше за докосването й, когато дъхът й погали кожата му. Устните й се раздвижиха върху твърдия гръден мускул, езикът й ближеше, разпространяваше огъня по цялата плът. Главата й се наклони и зъбите й одраскаха твърдото, плоско зърно, настръхнало за докосването й. И през цялото това време пръстите й открадваха дъха му, докато галеха пениса му.

— Бейби, играта, която играеш, е много опасна. — Брейдън се бореше да се сдържи, да й даде свободата, от която се нуждаеше.

Но Мегън също така искаше да пресече тази много тънка линия на контрол, която разделяше човека от животното.

— Харесва ми да живея опасно. Помниш ли? — Брейдън усети усмивката й, миг преди Мегън да започне да се спуска по-надолу — устните й, езикът й се плъзгаха по кожата му, докато се приближаваха към набъбналата дължина на ерекцията му.

Това непостоянно късче плът потръпна и се надигна в очакване, жадно за целувката й, за влажната топлина на устата й. Устата му се изпълни с вкуса на хормона, разливащ се от жлезите под езика му. Брейдън преглътна бавно и стисна зъби, когато страстта му стана по-силна, по-гореща. Мили боже, изгаряше жив.

— Това е лудост — изръмжа той, когато езикът й описа следа от електрическо усещане надолу по корема му. Ръцете му се преместиха от кръста й и се протегнаха към главата й, към меката, тежка коса, докато Мегън се приближаваше неотклонно към треперещата, нетърпелива плът, пулсираща в ръката й.

Мъжът се молеше за търпение, за контрол. Тя се нуждаеше от това, може би повече, отколкото той. Потребността да докосне и вкуси онова, което никога не бе била способна, никога не бе посмяла. И Бог знаеше, че той го иска повече, отколкото имаше нужда да поеме следващия си дъх.

— Ммм, толкова е горещ… — Тя щеше да го убие от удоволствие. — Горещ и секси. Ти ме караш да се чувствам секси, Брейдън — гласът й бе изпълнен с възхищение, което прониза мъглата, простираща се в съзнанието му.

— Бог да е на помощ и на двама ни, Мегън. Толкова си секси, че ще ме изгориш жив. — Езикът й близна пъпа му закачливо и бедрата му трепнаха в отговор, докарвайки пениса му по-близо до горещата й малка уста. — Моля се да ми помогне, защото ако ме подразниш още малко, може да не ти остане голям избор в играта, която играеш.

Загрузка...