Белегът на Мегън

Шеста глава

Мегън също се съмняваше. Докато претърсваха останалите пещери, тя се опитваше да държи сетивата си будни, използвайки способността да притегля към себе си щита на Брейдън, за да задържа по-малко желаните ефекти от емпатията и да използва таланта си, за да търси отговори.

Не беше експерт в това. Никога не бе имала възможността да работи по този начин, но се оказа заинтригувана от шанса, който й се предоставяше. Също и от топлината и едва доловимата информация, която извличаше от този мъж. Имаше тъмни кътчета вътре в него, но той ги пазеше скрити, не им позволяваше да му влияят. Имаше насилие, да. Но то беше умерено, омекотено от вроденото му милосърдие.

Имаше също така доминантност. Доминантност, която успяваше да си пробие път през естествения му щит, който мъжа контролираше и който й позволяваше да придърпва към себе си.

Тя проучи всичките му емоции — усещаше веселието, страстта му и един глад, който сякаш постоянно нарастваше.

Мегън се опита да не обръща внимание на това, фокусирайки се върху останките от емоции и действия, които все още се носеха из пещерите. Не че имаше много за усещане. Койотите бяха дошли, за да убиват. Бяха последвали двойката Породи от Броукен Бът, но как са се ориентирали да тръгнат насам?

Бяха дошли, за да убият двойката, и след това са изчакали появяването на Мегън. Младата жена усещаше това, то беше на първо място в съзнанията им. Почистване, но на какво? Какво се опитваха да скрият?

— Тук няма нищо — въздъхна най-сетне Брейдън, когато минаха през последната пещера, застана на ръба на издатината и се загледа надолу с присвити очи. След това тръсна рязко глава. — Да се връщаме при Райдъра и да тръгваме. Ще видя дали Джонас е научил нещо ново от разпита на Койота, който взе със себе си.

Брейдън се завъртя към тясната пътека, която водеше обратно в дерето, а Мегън го последва.

Младата жена отметна освободилите се от опашката й кичури коса и се повлече към Райдъра. Беше готова да прати по дяволите пустинята и да отиде до града за вечеря, а след това да се прибере вкъщи — в мекото си, удобно легло.

Синините, получени през изминалата седмица, пулсираха болезнено, както и новите, които бе получила по време на изкачването по стръмните скали. Ухото й изгаряше от ухапването на Брейдън, а вагината й туптеше от една еротична, чувствена болка, която я измъчваше заедно с мисълта, че се бори с нещо, което Брейдън иска точно толкова, колкото и тя. Е, тя го искаше дяволски много и може би беше в по-лошо състояние от него.

— Какво всъщност очакваше да откриеш тук, Брейдън? — Младата жена го гледаше любопитно, все още несигурна какво преследва той.

— Нещо. Всичко. Нищо. — Тя можеше да чуе безразличието в ленивия му тон и стисна зъби раздразнено.

— Две от три не е зле — пошегува се със съмнителен успех, извъртайки очи. — Намерихме всичко, което може да има в тази клисура и нищо, което да ни помогне да отговорим на въпросите си. Ти си на ход, Брейдън. — Мегън отвори вратата от страната на шофьора и се плъзна в хладния комфорт на автомобила с въздишка на облекчение.

— Много добре се справяш със сарказма, Мегън — обърна се към нея Брейдън, след като се настани, облегнат удобно, на пасажерското място и се усмихна бавно. Устните му се извиха еротично, дори прекалено еротично според нея. По-плътната му долна устна накара зърната й да изтръпнат в болезнен копнеж. Беше много лошо, когато нещо толкова просто, като усмивката на един мъж, може да накара зърната ти да набъбнат болезнено мечтаейки за докосването на тези чувствено извити устни.

— Старая се. — Тя прочисти гърлото си нервно и бързо извърна поглед от изкушението.

Брейдън издаде едно чисто мъжко раздразнено изсумтяване.

Това не би трябвало да я развълнува. Беше обидно, и в никакъв случай — еротично. Но звукът накара бедрата й да се стегнат, а сърцевината й да запулсира болезнено. Проклятие.

Може би беше време за Покет Рокет — малкия й клиторен стимулатор, който беше толкова удобен. Освен това, Покет Рокет бяха много хубави. Или пък вибраторът й. Беше минало известно време от последния път, когато нуждата от сексуално освобождение бе толкова наложителна. Може би никога не бе била толкова силна, помисли си Мегън. Нито пък някога тази нужда я е карала да копнее за близостта на някой мъж.

А той знаеше какво й причинява. Тя можеше да го види в очите му, в начина, по който вдига глава и ноздрите му пламтят.

Той можеше да я помирише, да усети топлината и възбудата й. И нямаше начин да ги скрие.

В края на тази мисъл дойде друга. Мегън знаеше, че сетивата на Породите са по-развити от тези на хората без променена ДНК. Но се чудеше колко точно са по-развити?

Младата жена погледна към Брейдън с крайчеца на окото си и се покашля, преди да попита:

— Как е слухът ти?

— Слухът ми? — повтори мъжът с лениво веселие и само следа от любопитство.

Тя го погледна директно с широко отворени, невинни очи.

— Да, слуха ти. Нали знаеш, ушите? Можеш ли да чуваш неща по-добре от другите хора?

Мегън се бореше с изчервяването, което заплашваше да обагри страните й, като обърна погледа си отново към пътя отпред.

— По-добре от тези, които не са Породи, имаш предвид? — попита той с интерес.

Тя не повярва и за миг на израза на мъжка невинност, появил се на лицето му, но въпреки това прикри усмивката си.

— Да — кимна кратко. — Това имам предвид.

— Не знам — спокойно веселие изпълни гласа му. — Колко е добър твоят слух?

Е, не би могла да го чуе как мастурбира, ръката му все пак не бръмчеше…

— Нормален. — Сви рамене жената.

— Какво би квалифицирала като нормално? Какво не можеш да чуеш, което смяташ, че аз бих могъл?

Нима й се подиграваше?

Тя го стрелна с бърз поглед и се намръщи на странното му изражение. Беше ли това смях, което се спотайваше в очите му? Със сигурност не би могъл да се досети каква е причината, за да му задава този въпрос.

Мегън опипа щитовете, които той използваше, но не долови нищо друго, освен веселие.

— Не знам. — Стисна волана по-силно, докато се опитваше да изглежда небрежна и просто заинтригувана от уникалните способности на Породите. — Ако аз съм в кухнята, а ти си във всекидневната на къщата ми, аз не бих разбрала, ако ти използваш… ох, да речем… машинка за подстригване. — Това изглеждаше добро сравнение. Тих, вибриращ звук — не прекалено силен, не прекалено лесен за чуване.

— Машинка за подстригване? — попита Брейдън колебливо.

— Да — кимна тя с цялата си сериозност. — Машинка за подстригване.

Той се напрегна, прочисти гърлото си и се размърда на седалката.

— Да не би да се опитваш да разбереш дали ще те чуя, ако използваш вибратор, Мегън?

Дъхът й секна, а лицето й пламна от унижение, когато завъртя глава и улови погледа на присвитите му очи, преди да насочи вниманието си отново към пътя.

— Не — възкликна шокирана. Как бе разбрал?

— Защото ако е така, ще ти кажа още сега: ще разбера. Ще усетя сладкото ухание на котенцето ти, когато намериш освобождението си и ще чуя дори най-тихия вибратор. И ще бъда много, много недоволен. Може би дори ще се наложи да те напляскам.

Мегън преглътна тежко — със сигурност дупето й не тръпнеше в очакване, а по-скоро от безпокойство, нали? Погледна към ръката му, която лежеше небрежно на коляното му. Беше широка, силна… Тя се размърда на седалката си.

— Не това имах предвид — промърмори Мегън. — И какво ти влиза в работата на теб?

Брейдън бе стигнал твърде далеч. Бе натиснал всеки горещ, сексуален бутон, който тя притежаваше и сега се опитваше да й откаже освобождение, което щеше да разсее напрежението, което тези бутони причиняваха на тялото й. Имаше граници, които никой мъж не трябваше да пресича, и колкото до Мегън — това бе една от тях.

— Усещам женската ти възбуда, Мегън — гласът му стана по-тих, а думите му изпратиха вълна от топлина по бузите й. — И знам, че аз я предизвиквам. Ти имаш нужда от удовлетворение и можеш да го намериш с мен, или да страдаш заедно с мен. Това е твой избор.

Мегън присви очи, независимостта пламна вътре в нея.

— Не ме командвай, Брейдън — изсумтя презрително. — Нито сега, нито никога, и особено за това. Не ме принуждавай да го изпробвам.

— Ти не ме принуждавай да изгубя малкото контрол, който имам, за да не изпитам бариерите, които хвърляш между нас — отговори той спокойно, предупредително. — Спомни си животното, с което си имаш работа, Мегън. Аз не съм мъж, когото можеш да изкушаваш по същия начин, както останалите, нито съм от онези, с които можеш да се шегуваш в това отношение. За доброто и на двама ни, прояви нужната предпазливост, освен ако не искаш да понесеш последствията.

Гласът му съдържаше мрачен, предупредителен тътен, който изпрати тръпки нагоре по гръбнака й, а по нервната й система се плъзнаха малки пипала от светкавично бързо усещане.

Свивайки устни, Мегън намали Райдъра, преди да включи системата за паркиране и да завие бавно. Брейдън беше облегнат на вратата, едната му ръка лежеше на дръжката, а другата беше подпряна на командното табло между тях. Беше отпуснат, но бдителен… и възбуден. Мегън усещаше как възбудата достига до нея.

— Да бъдеш Порода не значи, че си освободен от естествените закони на благоприличието и неприкосновеността на личния живот — тя пое дълбоко дъх, докато се взираше в него. — Това е моят дом, Брейдън. Моята спалня. Когато вратата е затворена, това означава, че не си добре дошъл да влизаш в тази стая, без значение обстоятелствата, с изключение на физическа опасност. Не си мисли, че само защото си по-едър и по-първобитен от мен, това променя правилата.

— За съжаление ги променя — изръмжа той. Силният звук разби периферията на спокойствието, което Мегън се опитваше да обвие около себе си. — Не би трябвало да е така и съжалявам за желанието, което предизвиквам. Но намирам, че контролът ми в твое присъствие не е такъв, какъвто би трябвало да бъде. Правилното или грешното не влизат в сметките. Използването на вибратор, при моя слух, би било равносилно на това да се разхождаш гола пред друг мъж, Мегън. Не прави тази грешка, освен ако не си готова да стигнеш докрай с поканата.

Брадичката й изпъкна напред, а във вените й запулсира гняв при предупреждението.

— Не, означава не, Брейдън.

— Не ме предизвиквай, Мегън.

Сега тя можеше да усети, как контролът му се изплъзва. Отдръпна се и потръпна при осъзнаването, че той е по-първичен, по-опасен, отколкото си бе представяла, че може да бъде, когато се отнася до нея.

— Мегън… — Ръката, която бе подпряна между двете седалки се надигна и пръстите й се насочиха към кичурите коса, изплъзнали се от опашката й. Брейдън ги приглади назад, докато тя го гледаше предпазливо. Дишането й стана учестено, накъсано, когато необикновените му златисти очи проблеснаха от глад и леко веселие. — Ти ме караш да копнея за неща, които съм сигурен, че не би трябвало да искам. Неща, които съм сигурен, че ти не искаш. Аз съм достатъчно мъж, за да разбирам границите си и да се уверя, че ти също ги разбираш. — Пръстите му оставиха огнена диря от бузата към шията й. — Мисълта, че си достатъчно възбудена, че ме желаеш достатъчно, за да се опиташ да намериш свое собствено освобождение, може би е повече, отколкото животното вътре в мен може да понесе. Не бих взел нещо, което не е дадено доброволно, но и няма да продължа да балансирам върху линията, по която вървя сега. Бих те съблазнил, вместо да ти позволя да оставиш избора на мен. Не искам да правя това, бейби. — Ръката му се отпусна, връщайки се отново върху командното табло. — Не ме принуждавай да го правя. Няма да се понасям заради това, и съм сигурен, че и ти ще съжаляваш. Така че, за да поддържаме границите и за двама ни, бъди внимателна.

Той беше сериозен. Мегън се вторачи в него с леко недоверие и предпазливост.

— Защо? — прошепна най-сетне. — Защо те е грижа как ще получиш това, което искаш? — Никой друг мъж, който бе познавала, не го бе грижа.

Устните му се извиха с намек за нежност и една чувственост, която накара тялото й да пламне в отговор.

— Защото това прекрасно тяло не е всичко, което искам, бейби — отговори Брейдън загадъчно. — Изобщо. Искам всичко. Помисли върху това, преди да натиснеш погрешните бутони и да примамиш нещо, което нямаш шанс да контролираш.