Белегът на Мегън

Осма глава

На следващата сутрин Мегън не беше в най-доброто си настроение. Беше се мятала и въртяла в леглото — възбудена, разярена и уплашена.

Уплашена от усещанията, които бе изпитала, когато Брейдън я докосна, от собствената си реакция към него и от връзката, която чувстваше, че има помежду им. Последното беше същността на въпроса. Никога не се бе свързвала с някого извън семейството си, особено с един мъж, който е толкова силен и страхотен като Брейдън.

Знаеше какво иска той от нея, знаеше, че няма да й позволи да се крие или да игнорира множеството неща, които се бе борила да пренебрегва в продължение на толкова много години. Щеше да бъде лесно да го избегне, ако можеше да се убеди, че това не е нещо, което самата тя иска, но знаеше, че е така. Искаше да научи как да контролира дарбите си, как да се изолира от способностите си и да пресява ехото от чуждите емоции само до знанието под тях. Никога не бе успявала сама и въпреки че се страхуваше от провал, ако опита отново, тя знаеше, че ще го направи. Щеше, защото възможността бе там, защото разбираше, че това може да се окаже последният й шанс.

С емоциите, кипящи неспокойно вътре в нея, не се изненада, че когато Ланс се обади и й нареди да дойде в офиса за срещата, това я раздразни.

— Броукен Бът не е голям град — започна лекцията си Мегън, когато двамата с Брейдън минаха покрай знака за границите на града точно преди обяд. — Ние сме много сплотена общност. Не харесваме външни хора и не обичаме хора от правителството. — Тя го погледна крадешком с крайчеца на окото си, когато той се отпусна на седалката — каубойската му шапка бе смъкната ниско и засенчваше очите му.

По дяволите, изглеждаше добре с тази шапка. А тя не искаше да си мисли колко добре изглежда той, не искаше да го признае. Все още изгаряше от докосването му миналата вечер. Толкова отчаяно копнееше да я вземе — цяло чудо е, че не беше отишла в леглото му през нощта.

— Давам ти дума, че съм дресиран добре, Мегън — изръмжа Породата.

— Само защото ти е удобно в момента — изсумтя жената и се размърда в седалката си, докато влизаха в центъра на града.

Усещаше погледа му, който не се откъсваше от нея нито за миг. Беше невъзможно да не го усети. Тялото й бе толкова чувствително, че тя можеше да се закълне, че чувства плъзгането на погледа му по себе си.

— Мегън, любима. — Обърна се към нея Брейдън, като използва една възмутително чувствена игра на думи: — Обещавам да се държа прилично. Джонас ме увери, че съм минал добре обучението по добри обноски.

Цяла сутрин беше такъв. Леко сардоничен, наблюдаваше я, погледът му бе търпелив — сякаш чакаше нещо. Можеше да си чака докато адът замръзне. Нямаше значение какво иска, тя бе решена да го отхвърли.

Разбира се, Мегън знаеше точно какво иска тя. Или по-скоро — какво иска тялото й.

Няма начин, няма шанс. Каквото и да не бе наред с нея, тя нямаше да се поддаде на това желание. Мегън стисна здраво бедра, усещайки много добре как Брейдън внимателно вдишва. Той можеше да подуши възбудата й и това само я ядосваше.

— Би ли спрял с това — изсъска младата жена, като навлезе в паркинга на шерифското управление. — Като започнеш да се разхождаш наоколо и да душиш шибания въздух, всеки ще разбере точно какво си ти. И за бога, дръж проклетите си зъби скрити. Едно зърване на вампирската ти усмивка и малките деца ще побегнат пищейки.

Брейдън се усмихна бавно.

— Всъщност повечето като че ли са заинтригувани от тях. Предполагам дори, че тази година в моловете ще влязат в продажба фалшиви зъби на Породи. Чух, че Прайдът прави куп пари от продажбите.

Мегън паркира на първото свободно място, след това облегна глава на волана и я поклати пораженчески.

— Всичко е наред, бейби. — Тя се сепна, когато ръката му погали бавно гърба й. — Ще се погрижа да ти стане по-добре, когато се приберем вкъщи.

Главата й се надигна рязко.

— Ти си луд и трябва да бъдеш освидетелстван — изпъшка тя и се отърси от докосването му.

Брейдън се засмя дяволито.

— Дръж проклетите си лапи далеч от мен.

Усмивката му беше самодоволна, когато наклони шапката си няколко сантиметра назад, а очите му светнаха весело.

Мегън потръпна под погледа му. Щеше да простене, но проклета да бъде, ако му доставеше това удоволствие.

— Да вървим. — Тя откачи колана, отвори вратата и слезе. — Ланс вече ми е достатъчно ядосан. Не трябва да закъснявам за тази среща, за да не стане по-лошо.

— Напомни ми следващия път да си намеря по-малко конфликтен партньор — Брейдън въздъхна, а тя му се намръщи. — Ти, Мегън, ставаш откровено враждебна. За жена, която ухае толкова сладко и еротично, има още какво да се желае в отношението ти към другите.

Мегън се обзалагаше, че е така. Ако той продължаваше да се държи по този начин, щеше да му покаже оперативния край на пистолета си и да му позволи да види точно колко конфликтна може да стане в действителност.

— Знаеш ли — проговори отново Брейдън. — Обзалагам се, че ако се опиташ наистина усилено, би могла да застанеш тук и да разбереш за какво точно се отнася тази мистериозна среща. — Той спря на няколко метра от стъпалата, които водеха към двойните врати.

Тя се втренчи в него ужасено, преди да се огледа наоколо, за да се увери, че никой не е чул богохулническите му думи.

— Би ли млъкнал — озъби се Мегън.

Брейдън изви вежди въпросително.

— Хейде, Мегън. Ще бъде лесно. Просто направи малък опит.

С подигравателна усмивка на устните си тя мина покрай него и тръгна нагоре по стълбите. Чу въздишката му, миг преди тихо, развеселено изсумтяване да оповести изкачването му по стълбите след нея.

— Е, можеше поне да опиташ. — Той успя да хване дръжката на вратата преди нея и я отвори със замах, а Мегън извъртя вбесено очи.

Яростта на помощник-шерифа Дженсън я блъсна, когато мина покрай офиса му. Винаги присъстваше — мрачното насилие, жаждата за кръв. Той не беше добър човек, но докато не нарушаваше правилника, Ланс не можеше да се отърве от него. Тази следа от насилие я дразнеше, докато Брейдън не се приближи, отвличайки вниманието й с чисто мъжкото си ухание и едва доловима възбуда, които се обвиха около сетивата й.

Мегън пое дълбоко дъх, наведе глава, стисна зъби и тръгна целенасочено към офиса на Ланс в дъното на сградата. Отделен от главните офиси и от стаите за посещения, той носеше по-малко хаотична емоционална енергия.

Ланс беше спокоен човек, не бе склонен към насилие, въпреки че имаше остра следа от горчивина, която натъжаваше Мегън. И все пак, той бе един от най-лесните хора, около които можеш да бъдеш.

Мегън почука на вратата му.

— Влез — чу се резкият глас на Ланс.

Мегън хвърли на Брейдън намръщен поглед, като стисна дръжката на вратата и усети гнева на братовчед й да прониква през панела.

— Какво направи? — изсъска тя и не се остави да бъде заблудена от невинния му вид нито за миг.

— Аз? — Той изви вежди, а очите му блестяха развеселено. — Бях добро лъвче, скъпа. Какво направи ти?

Тя изсумтя при отговора му, преди да отвори вратата и да влезе в стаята.

Усети напрежението, затягащо се около нея в мига, в който пристъпи прага. Въпреки че не усети присъствието на другия човек в стаята, беше готова да се обзаложи, че е Порода. Опасен, силен и не в най-доброто си настроение.

Очите му се присвиха в мига, в който Мегън влезе. Лицето й пламна, когато той надигна глава и подуши въздуха бързо.

По дяволите. Какво правеха тези Породи, обикаляха наоколо и душеха всяка жена по света като потенциална храна? Беше възбудена. Нима никога досега не бяха помирисвали възбудена жена? Или тя по някакъв начин бе различна?

Нелепата мисъл я накара да се обърне и да погледне Брейдън. Той затвори вратата зад себе си и се втренчи в другия обитател на стаята с леко въпросителен поглед. Очевидно беше също толкова изненадан, колкото и Мегън.

— Джонас? — Гласът му беше предпазлив, когато Мегън пристъпи по-близо до бюрото на Ланс.

— Брейдън. — Другият мъж наклони главата си бавно, странните му сребристи очи се преместиха върху жената, а след това отново към Породата.

Имаше внушителна фигура. Беше висок колкото Брейдън, мускулест и див. Но този, Джонас, лесно можеше да бъде убиец. Мегън усещаше мрака, който го заобикаля, емоциите, които се блъскаха в него като светкавици в центъра на гръмотевична буря. Ярост, мрачна и едва овладяна, се бореше да излезе на свобода. Но младата жена можеше да усети също така благородство, болка и съжаление. Съжалението бе почти толкова мрачно, колкото и яростта. Всички тези емоции обаче бяха сподавени, едва доловими, тъй като една аура от контрол и решителност ги задържаше.

— Има ли някакъв проблем, Ланс? — Мегън погледна към братовчед си.

— Мегън, запознай се с Джонас Уайът. Видя го през онази нощ, когато Койотите нападнаха къщата ти — напомни й Ланс със студена нотка в гласа си.

Младата жена кимна.

— Какво става? — Брейдън изглежда не бе склонен към заобикалки. Мина пред нея и се изправи пред Джонас.

Тя понечи да го заобиколи, само за да повдигне вежди, когато той се премести пред нея, блокирайки я отново.

Раздразненото ръмжене на Джонас, когато тя избута Брейдън от пътя си, я накара да присвие очи към него.

— Ланс? — обърна се тя към братовчед си, започваше да й писва от неодобрителното мръщене, отправено към нея от Джонас.

— Питай него. — Ланс махна с ръка към Породата. — Той свика срещата, настоявайки за секретност. Аз просто живея, за да служа.

Мегън трепна. Очевидно бе получил заповед от по-високо ниво, в противен случай не би бил толкова ядосан.

Джонас стрелна Ланс със студен поглед.

— Извинявам се, г-н Джейкъбс. Нуждата от поверителност беше голяма. Докладът, който получих от Брейдън относно разпечатката, намерена в онази пещера, е обезпокоителен. Информацията от другите източници — дори още повече. Трябваше да преценя ситуацията сам.

— Какво щеше да стане, ако бяхме провели срещата в къщата? — Брейдън беше прекалено близо. Стоеше зад гърба й, надвиснал над нея като тъмна сянка.

— Принтерът се изследва — каза рязко Ланс. — Ще разбера кой е имал достъп до него и е отпечатал графика. Просто е въпрос на време.

— Защо се бави толкова дълго? — Мегън поклати глава объркано. — Компютрите автоматично регистрират тези пароли.

Гласът, който отговори, изпрати студени тръпки по кожата й.

— Паролата е на шериф Джейкъбс.

Ланс се втренчи в нея. Тя усети болката, излъчваща се от него, но също така и покровителство. Ланс никога нямаше да я нарани. Мегън знаеше това, точно както знаеше, че слънцето ще изгрее сутринта и нощта ще дойде по-късно.

— Тогава имаме проблем. — Тя се обърна и погледан към Джонас. Сериозно започваше да не харесва този човек. — Очевидно някой е успял да открадне паролите.

— Шерифът ни уверява, че не е записвал паролата си или да я е споделял с някого. Тя се сменя всяка седмица и той използва стриктни протоколи за неприкосновеност на компютъра си.

Мегън се взираше в Джонас няколко дълги секунди. Ланс беше спокоен, мълчалив. А това не бе добър знак. Избухването наближаваше, а това бе нещо, на което Мегън не искаше да става свидетел.

— Кажи му да престане, Брейдън. — Тя се взираше в освирепелите сребристи очи, докато говореше на мъжа зад нея. — Веднага.

— И аз самият бих искал да чуя обяснението, Мегън.

Тя се обърна към него внимателно.

— Казах веднага — напомни му, запазвайки гласа си спокоен, а яростта — потисната.

Не разбираше каква игра играеше Джонас Уайът, но знаеше, че играе някаква, и използва Ланс, за да го направи.

— Нямам нужда от твоята защита, Мегън — отсече братовчед й. — Аз ще открия…

— Ако все още си в този офис. — Тонът на Джонас беше снизходителен. — Подобни грешки не са просто престъпни, шериф Джейкъбс, те са също и уличаващи.

— Кучи син… — Ланс скочи от стола си и заобиколи бюрото, преди Мегън да успее да застане пред него и да сложи ръка на гърдите му. Но бързо я отдръпна. Втренчи се в дланта си, усещайки остро чувство на отвращение от докосването, след това погледна нагоре към Ланс.

— Майната му. — Мегън запази гласа си спокоен, като се усмихна леко, за да го увери в доверието си. — Ние двамата знаем по-добре, Ланс. И съм сигурна, че ще намериш доказателство. Не му позволявай да те хване натясно.

— По дяволите, Мег. — Той се протегна и я хвана за раменете, изпращайки импулси от болезнено усещане, които атакуваха нервните й окончания. Тя се отдръпна назад, миг преди изненадващото ръмжене на Брейдън да изпълни стаята и той да я дръпне далеч от братовчед й.

— Какво, по дяволите? — Ланс я погледна шокирано. — Мег, добре ли си?

Той се протегна отново, но Брейдън я изтегли бързо зад себе си, без да обръща внимание на съпротивата й.

— Дяволите да те вземат, Брейдън…

— Какво, по дяволите, става? — гласът на Ланс бе изпълнен с объркване и гняв. — Ранена ли е?

Мегън успя насила да се върне отново пред Породата и лакътят й се заби в твърдия му корем, когато той се опита да я спре.

— Не ме бутай отново зад себе си. — Погледна го тя яростно. — Когато поискам да застанеш пред мен, ще те уведомя.

Ръмженето, което излезе от гърдите му можеше да сплаши някой не чак толкова ядосан човек, помисли си Мегън. Но нея никак не я впечатляваше.

Джонас се размърда нетърпеливо, привличайки вниманието й отново към себе си.

— Той няма да позволи друг мъж да те докосне, г-це Фийлдс — отсече Джонас яростно. — Изпробвай го и може да получиш повече от това, за което си се пазарила.

— Не те питам — отвърна му тя, усещайки как Ланс я гледа изненадано. — Така че можеш просто да млъкнеш.

— Не се налага да питаш. — Свитата му усмивка беше хладна и опасна. — Беше ми приятно да предоставя информацията.

— Джонас, не си особено разумен — посочи Брейдън, гласът му не бе ленив като преди, а не по-малко объркан от този на Ланс. — И да обвиниш Джейкъбс, че е предал братовчедка си, не е най-блестящият ти ход. — В тона му имаше съмнение, очевидно избра да пренебрегне предишното му изявление относно собственическото му отношение спрямо Мегън.

— Доказателствата са налице — отвърна Джонас. — Графикът идва само от този офис, никой друг не би трябвало да има достъп до него. Информацията, която успяхме да измъкнем от Койота, който ти залови, загатва, че някой действа отвътре. Джейкъбс е от вътрешната страна.

Ланс сви юмруци, изражението му бе изкривено от ярост, когато се обърна към Породата.

— Наситих се на обвиненията ти, Джонас.

Мегън се бореше да предотврати удара от емоциите, които се блъскаха в нея. Приближи се повече до Брейдън и привлече всеки щит, който можеше срещу тях, но нищо не помогна. Гневът на Ланс беше нажежен до бяло, гласът му, изпълнен с болка, бе на ръба на насилието, когато сребристите очи на Джонас потъмняха опасно. Мегън поклати глава и се вторачи в него, борейки се срещу енергичния водовъртеж от емоции, бушуващ около нея.

Не можеше да се освободи. Не можеше да избяга от усещанията.

— А аз се наситих от некомпетентността ти — каза презрително Джонас. — Кажи ми, Джейкъбс. Ти ли си този, който насочи Марк и Ейми към тази пустиня? Ти ли игра роля на свръзка със Съвета по генетика и техните Койоти? — гневът му беше като опустошителен пожар, поглъщащ всичко по пътя си.

— Гори в ада! — Ланс тръгна към другия мъж, мускулите му се стегнаха, и Мегън усети шибването на още една емоция. Измама. Лъжа. Внимателно изградена игра.

— Не. Ланс, той си играе с теб. — Тя скочи отново пред него. — Не му доставяй това удоволствие.

— Играе какво? — озъби се той, опитвайки се да се отдръпне от нея. — Проклет да съм, ако го оставя да стои в офиса ми и да ме обвинява, че се опитвам да те убия, Мегън.

— Спри! — Жената разтърси ръката му, пренебрегвайки дискомфорта, който изпита, докато го гледаше яростно. — Чуй ме! — Пръстите й го стиснаха, въпреки надигащия се под кожата й огън, пронизващата реакция от докосването на някой друг, която нямаше смисъл. — Той си играе с теб, Ланс. Знае, че не си го направил ти. Това не е нищо повече от една игра.

Мегън едва осъзнаваше, че трепери. Усещаше как яростта на Ланс тупти вътре в него, туптеше и в нея, изискваща действие. Не можеше да му позволи да се бие, не би му позволила. Всичко беше игра, внимателно изградена, причината за която Мегън не знаеше.

— Мегън, пусни го! — Брейдън сякаш се извисяваше над тях, ръката му покриваше нейната. Докосването му бе леко, успокояващо, докато това на Ланс я изпълваше с болка. — Той те наранява. Мога да почувствам болката, която се излива от теб. Пусни го.

Мегън трепереше, борейки се с усещанията, докато се взираше в братовчед си, който бе една от най-важните опори в живота й откакто се помнеше. Болката нямаше смисъл, острият дискомфорт в дланите й пронизваше цялото й тяло, караше мускулите й да се свиват конвулсивно и изгаряше кожата й.

— Наранявам я? — Ланс се намръщи объркано. — Мег, какво, по дяволите, става?

Ланс се отдръпна, издърпвайки внимателно ръката си от хватката й, загрижеността му я заля, когато някакво мрачно пращене от удовлетвореност прониза стаята. Мегън се обърна бавно към Джонас Уайът.

— Не те харесвам — информира го тя и скръцна със зъби от гняв. — Ти си болен кучи син. — Той знаеше. Мегън го усещаше. Беше наясно с нейните способности и ги изпитваше, като предизвикваше всички.

— Може би. — Джонас наклони глава в знак на обида, докато тя се взираше в него объркано.

— Защо правиш това? — попита жената спокойно.

— Защото трябва да бъде направено. — Породата вдигна вежди. — Разбирате ли, г-це Фийлдс, има шпионин в тази малка организация. Ако не в този офис, значи е някъде другаде. Ще открия кой е по един или друг начин. Благодаря ви много, че в този случай не бях прав. Шериф Джейкъбс е невинен.

Устните й се разтвориха шокирано.

— Всичко е игра — прошепна Мегън. — Знаеше, че аз съм емпат. Използва ме, за да се опиташ да хванеш в капан братовчед ми — обвини го тя. Гневът в гласа й нарасна, когато се обърна и погледна Брейдън. — Ти си му казал. — Всичко придоби смисъл вече. Някак си той бе научил за емпатичните й способности и ги бе обърнал срещу нея, за да противопостави Ланс и след това да гледа реакцията й. — Ти, копеле такова! — Започна да се бори в хватката на Брейдън. — Студенокръвен, безчувствен кучи син!

— Мегън. Стой мирно. — Ръцете на Брейдън се обвиха около нея, докато тя се опитваше да го удари с лакът в корема и да се отскубне от хватката му. — Не искаш да направиш това сама. Не точно сега. Прекалено много емоции те връхлитат. Успокой се и помисли трезво.

Гласът му звучеше в ухото й и пронизваше хаотичния грохот на кръвта в главата й, на емоциите и усещанията, които атакуваха мозъка й. Ярост. Гняв. Това бе нейната слабост. Сама не можеше да използва дори най-простия щит срещу тях.

Ланс се опита да потисне своите емоции, за да й спести болката от яростта си, но те все още бяха там, бушуваха из стаята, сякаш бяха отделно същество.

Мегън можеше да усети как трепери в ръцете на Брейдън. Дишаше тежко, съзнанието й бе просмукано от психичните вълни, въртящи се из помещението. Толкова много емоции. И над всички тях, удовлетворение. Удовлетворение, както и гняв, които се изливаха от Джонас Уайът.

Погледът й се вдигна към неговия, когато успя да се вкопчи в крехкия щит, който усещаше, че я заобикаля, спокойствието, което извираше от Брейдън и я обхващаше със защитата си.

— Махай се от офиса, Джонас — каза остро Ланс. — Веднага. И не се връщай отново тук.

— Съжалявам, шерифе. — Усмивката на Породата беше слаба и напрегната от собствения му гняв. — За жалост, не сме приключили още. Дойдох да намеря предателя, вместо това разбрах, че най-добрият ми войник вече се е чифтосал с братовчедка ти. Доста интересно развитие, трябва да отбележа.

Брейдън замръзна, а Мегън примигна към Джонас.

— Какво говориш? — озъби се тя.

Внезапно въздухът в стаята се сгъсти прекалено много и се изпълни с напрежение, което не й позволяваше да диша. Джонас погледна зад нея към Брейдън.

Усмивката му бе хладна.

— Чифтосването няма да й се отрази много добре, ако не се погрижиш за него, Брейдън. Побързай и я изчукай, преди да си е изгубила ума.

Всичко това беше безсмислено. Джонас нямаше акъл.

— Предизвикваш ме прекалено силно, Джонас. — Ръмженето на Брейдън беше диво, животинско. — Ако я обидиш още веднъж, ще те убия.

Джонас вдигна вежди и впи поглед в нейния.

— Обиждам ли я? — промърмори той. — Посочвам факт, Брейдън. Ти си чифтосан с тази жена. Това е малко известен феномен, който започна с Калън Лайънс, лидера на Прайда, и неговата съпруга. Вие двамата сте в средата на процеса на разгонване. Ти си я белязал, целунал си я и си я инфектирал с онзи хормон в езика ти, който е по-обвързващ от брак. И има само едно лекарство. — Устните му се извиха леко. — Е, може би не точно лекарство, но една от малкото надежди за облекчаване на възбудата, която ще стане толкова болезнена, толкова омаломощаваща, че Мегън ще изложи на риск всяка сфера на твоя живот. Поздравления, приятел. — В последната забележка липсваше всякаква искреност. Не че имаше значение.

Шок изпълни стаята. Той се блъсна в Мегън и прониза мозъка й, когато тя се обърна бавно, за да срещне погледа на Брейдън и усети пълния, неподправен ужас, който се изля от него и удари съзнанието й, заслепявайки я за всяка друга емоция.

Отричането му беше толкова силно, толкова яростно, че я зашлеви като плесница, блъсна я назад, протегна се към дълбините на душата й и попари една надежда, която тя не знаеше, че е разцъфнала вътре в нея.

В този миг, Мегън прокле способностите си с цялото си същество, също толкова яростно, колкото прокле и мъжете, взиращи се в нея.

— Аз също не те искам — прошепна най-сетне жената, когато нещо в душата й пламна от агонизираща болка и я накара да произнесе тази лъжа. Обърна се и рязко се отдръпна от него. — Това, което искам, са обяснения.

Тя се обърна към Джонас, сдържайки сълзите, които напираха в очите й, и срещна суровия му поглед.

— Веднага.