Белегът на Мегън

Двадесет и първа глава

Убежището, четири седмици по-късно

Мегън се загледа в слънчевите лъчи, проникващи през прозореца на кабинета, който тя и Брейдън заемаха по време на седмиците, прекарани в тестове, които се бяха съгласили да направят. След операцията за отстраняване на куршума, бяха напуснали болницата и бяха отлетели право към Убежището, където Мегън бе гледана толкова внимателно, че я побиваха тръпки. Докторите тук бяха прекалено стриктни.

Но поне я бяха спасили от наплива на членове от семейството й.

Те я бяха посетили няколко пъти, но баща й и дядо й изглежда разбираха, че мечтите й най-сетне се бяха материализирали. Ланс не беше толкова щастлив. Поради някаква причина, мисълта да работи с непознатата жена заместник, която от Вашингтон обещаха да му изпратят, не му допадаше особено.

Чичовците й — Стивън, Наш и Блейк, се бяха върнали в своите племенни земи след приключването на една мисия, която бяха започнали преди няколко години. Името на Кули е било свързано със Съвета по генетика при разчитането на възстановените тайни файлове от една от големите генетични лаборатории. Как бяха успели да заблудят сенатора, Мегън не бе сигурна. Беше малко замаяна, когато й обясниха това. Нещо за алтернативни идентичности и лицева реконструкция. Нищо чудно, че й бе отнело толкова време да разпознае чичо Стивън.

Никой от тях не беше много доволен от нея. Тя се изкикоти при тази мисъл. Те не я искаха в разгара на битката и сигурно не бяха доволни от малкото, което научиха за чифтосването между нея и Брейдън.

Разгонване. Изсумтя по повод на това явление, както и на изненадващата информация, която бе научила. Усещането не беше комфортно — да знае, че нещо така важно, като ДНК-то й, е било променено по някакъв начин, даже за постоянно, както хормона на чифтосването го правеше.

Тя не беше Порода, но можеше и да бъде.

По-дълъг живот. Мегън простена от това късче информация. С по-висок имунитет и бързото излекуване можеше да се справи. Всъщност тази част й харесваше извънредно много. За останалото, щеше да й отнеме известно време да свикне.

И после, имаше Брейдън. Една лека усмивка изви устните й, докато стоеше до леглото и го гледаше как спи. Дългата му златиста коса обграждаше грубите черти на лицето му, придавайки им по-силен и по-примитивен вид. Тъмнокафяви, червеникави и черни кичури, изпъстрящи гъстата грива, изкушаваха пръстите й да се заровят в нея и докато ги прокарва през нея, да гледа парада на цветовете.

— Събуди се, сънливко. — Мегън се наведе да ухапе устните му и изписка от изненада, когато ръцете му я уловиха през кръста. Преди да успее да се възпротиви, той я положи по гръб под себе си.

— Облечена си — изръмжа Породата, наблюдавайки я през присвитите си тъмнозлатисти очи. Твърдите му устни се извиха в усмивка, а ръцете му се мушнаха под плътната черна блуза, която тя носеше.

Той беше толкова секси. Разрошен, примитивен мъжкар, самонадеян и арогантен. И ако издутината, повдигаща чаршафа, беше някакъв показател — готов за чифтосване.

— И ще остана облечена — засмя се тя, плесна го по ръцете и дръпна подгъва на блузата си отново надолу. — Тръгваме си днес, забрави ли? Аз съм готова.

За да подсили думите й, Мо-Джо скочи на леглото, сигурен, че лошият, миришещ на котка мъж най-сетне е готов за честна игра. Мегън се отдръпна назад и се разсмя, когато човек и куче започнаха да ръмжат и да се зъбят, оголили зъби и борещи се за надмощие. Брейдън изръмжа ядосан измежду косматите крайници на животното.

— Проклето куче! — изруга той, когато Мо-Джо го ухапа по ухото.

Мегън стоеше отстрани и се смееше, докато той се бореше в леглото с огромното куче и го ухапа в отговор.

Кучешкото учудване върху лицето на Мо-Джо беше забавно. Кафявите му очи се ококориха, а изражението му застина за цяла една секунда, преди да нададе вой и да започне да се извива бясно в хватката на Брейдън.

Мо-Джо скочи от леглото, хвърли раздразнен поглед към двамата човеци, след което изръмжа към Брейдън и тръгна към ъгъла на стаята. Просна се под отдушника на климатика и започна жално да търка с лапа поруганото си ухо.

— Трябва ли да вземаме и този пес? — Брейдън показа резците си на кучето, което само изсумтя презрително и се надигна колкото да се обърне с гръб към тях, след това се настани отново под отдушника.

— Ако обичаш мен, ще обичаш и кучето ми. — Мегън му хвърли укорителен поглед, преди изджавка изненадващо.

Брейдън я хвана за кръста и я дръпна към леглото, след което я затисна под тежестта си и се взря в нея. Очевидно не му хареса отговора й, или смеха й.

Смях, който устните му погълнаха, когато покриха нейните, а езикът му вкуси, като я облиза порочно. Когато вдигна глава, изражението му беше мрачно и изпълнено с възбуда и емоция, достатъчна да накара сърцето й да се свие в отговор.

Брейдън вдигна ръка и докато я гледаше, докосна устните й с цялата нежност на пръсти си. В този момент, Мегън си каза, че Убежището не е чак толкова лошо. Нощите бяха невероятни. Дните обаче бяха непоносими. Да бъде мушкана и ръчкана от нещо или някого, различен от Брейдън, беше гаранция за наистина гадно настроение.

— Била си готова за тръгване — напомни й той, като палецът му погали устните й и продължи да се взира в нея с властен, горещ поглед.

Предполагаше се, че разгонването ще затихне с промяната на нейната ДНК. Боже, мразеше тази дума. Но, по дяволите, ако не се подмокряше само от докосването на палеца му по устните й, което обясняваше овлажняването на бикините й.

— А ти не си ли? — Мегън изви вежди и вдигна ръце да погали косата му.

Видя как миглите му се спуснаха, удоволствието, което изпълни лицето му, когато прокара върховете на пръстите си по кожата на тила му и одраска чувствителната плът. Дълбок стон се надигна в гърдите му, а пенисът му започна да притиска бедрото й.

— Долу, момче — нареди Мегън безгрижно, въпреки че обърна глава, за да позволи на устните му да погалят шията й. Ръцете му се заровиха в косата й. — Казвам да си тръгнем първо, а по-късно ще правим див секс. Ще се задуша, Брейдън.

И наистина се задушаваше. Не за въздух, а за свобода. За приключение. Мисията, която Калън и Ръководният кабинет на Породите им бе възложила, прозвуча като експлозия. Брейдън вдигна глава, погледът му беше тържествен, когато въздъхна дълбоко.

— Тогава ще оставим дивия животински секс за по-късно. — Усмивка изви устните му, докато продължаваше да гледа Мегън, сякаш не може да повярва, че тя наистина е там.

— Обичам те, Мегън — Брейдън прошепна думите бавно, несвикнал със свободата да чувства, да очаква емоция в отговор.

Нейният див, красив лъв все още бе несигурен в това отношение, което продължаваше да я изненадва. Емоцията на лицето му накара гърдите й да се стегнат и гърлото й се сви от сълзи, когато тя се усмихна трепетно, стоплена от дивата сила на неговата гордост и чувството му на притежание спрямо нея.

Ужасите, които Брейдън бе преживял в онези лаборатории още предизвикваха у нея кошмари. Историите, които жените Породи й бяха разкрили, и докладите, които бе прочела, бяха ужасяващи. И все още бяха събития, за които Брейдън отказваше да говори. По този начин живееше той. Така запазваше онази закачливост, забавната част на неговата личност.

— О, Брейдън — прошепна младата жена, развълнувана въпреки упоритите си усилия да не го прави, когато съзря страховете в погледа му. Страхът да не я изгуби, да не му бъде отнет подаръка, който той вярваше, че е тя. — Обичам те! С цялата си душа, с всичко, което съм. Обичам те! Завинаги, Брейдън.

Той наведе глава и докосна челото й със своето, очите му бяха изпълнени с топлината на чувство, желание, нужда. Всичко, което изпитваше към нея, всичко, което бе той. И в това двамата бяха равни. Защото в нейно лице, той имаше всичко, което може да пожелае, а същото се отнасяше и за нея.

— Завинаги — прошепна Брейдън, гласът му бе тих и дрезгав. — Аз може да оставих белега си на рамото ти, Мегън, но ти беляза самото ми същество. Аз съм твой, завинаги. А сега, да се махаме от тук. — Брейдън се надигна от нея и скочи от леглото, оставяйки я да се взира в него изненадано. — Аз вече съм готов за път, жено. Ти какво се излежаваш тук? Нима нямаме мисия за довършване?

Мегън хвърли възглавницата по гърба му и Брейдън се засмя от удоволствие, преди да изчезне в банята. Стегнатите очертания на задните му части привлякоха погледа й, докато се изправяше от леглото.

Може би имаха малко време, в края на краищата, помисли си жената, като започна да съблича дрехите си и го последва бързо. Да, определено имаше достатъчно време да люби половинката си, преди да потеглят. Винаги имаше време за това.

Джонас се загледа в алеята, водеща към Убежището. Челото му се набръчка, когато един автомобил от най-новата линия военни автомобили, се отправи към главния път.

Обикновеният черен СУВ, модел осем, се появи, безобиден като всеки друг автомобил по пътя. Технологията стелт и военните подобрения обаче, бяха всичко друго, но не и безобидни. Компютъризираните екрани се включваха бързо, с гласови или ръчни команди, малкият компютър, скрит в таблото, имаше защитена връзка с един от най-модерните сателити на орбита в космоса. Хубав, малък подарък за обществото на Породите от един благодетел с повече пари, отколкото знаеше как да похарчи.

Автомобилът беше зает от последната чифтосана двойка от обществото: Брейдън и Мегън Арнес.

Джонас пъхна ръце в джобовете на черните си панталони и сведе глава, докато гледаше как превозното средство се отдалечава и широките врати се затварят сигурно зад него.

Младият мъж си спомни последния път, когато бе наблюдавал подобен автомобил да напуска Убежището. Постоянно присъстващата болка прониза гърдите му, когато се замисли за Ейми.

Не бе подозирал, че тя се е чифтосала с Марк.

Не бе имало никакви признаци за това, докато не бе направена аутопсия.

Белегът на чифтосването не се намираше на рамото й, както обикновено, вместо това бе върху нежната плът на горната част на гърдата й. Този на Марк се намираше на същото място. И белезите не бяха пресни.

Пръстите на Джонас се свиха в юмруци при тази мисъл. Ейми беше чифтосана с другия мъж преди години, още преди спасяването им от лабораториите, и никога не го разкри. Нито един от двамата не бе показвал признаци на разгонване, само някои — на много близко приятелство.

Той сви устни и стисна зъби с достатъчно сила, за да изпрати шокираща болка в челюстта си. Беше го грижа. Поклати глава, отдалечи се от прозореца и огледа чистия, скъп офис, който заемаше.

Ръководител на националната сигурност на Породите. Притежаваше офис в Убежището, както и такъв във Вашингтон. Разполагаше с личен асистент, най-новата техника и свободата, за която винаги бе копнял. Но жената му се бе изплъзнала. Бе избрала друг.

Не че я винеше. Той не бе успял да я защити в лабораториите, когато тя бе достигнала зрялост. Какво би я накарало да повярва, че би могъл да я защити сега?

Джонас изръмжа, когато яростта проряза душата му. Толкова много погубени животи. Той беше водачът на своя Прайд, негова бе отговорността да защити по-младите женски, да отклони от тях дресьорите и пазачите и да намали ужасите в живота им.

Постара се да блокира спомените. Годините, прекарани в тренировки, го бяха научили как да притъпи случилото се през онази нощ, как да го изтласка обратно в дебрите на съзнанието си. Но споменът бе винаги там, чакащ да връхлети, готов да го унищожи.

— Г-н Уайът? — Личната му асистентка почука на врата плахо, а гласът й бе колеблив.

— Влез — каза рязко Джонас, като не криеше раздразнението си от прекъсването.

Вратата се отвори бавно и обикновено уверената секретарка пристъпи във вътрешността на кабинета. Хладните й сиви очи проблеснаха към него само с намек за нервност, сдържаните черти на лицето й не трепнаха, безчувствената маска не падна от лицето й. Тя беше студена като айсберг и ефективна като робот. Но всичко това бе една много блестяща, много впечатляваща фасада. Джонас можеше да усети нервността, следата от страх, която се излъчваше от нея. Но трябваше да й го признае — тя скриваше страха си от него по-добре от останалите.

— Получихме съобщение от връзката ни във Вашингтон. Трябва да се върнете в офиса там за една среща утре сутрин с Комисията по надзор относно сенатор Кули. Сенатор Тайлър иска да се погрижите за това лично. Той би искал изменението на клаузите в Закона за породите да се прокара възможно най-бързо, за да се даде възможност за уволнение и завеждане на дело срещу агенти Фароу и Хардинг.

Фароу и Хардинг. Свръзката им във Вашингтон никога нямаше да ги види в съда заради престъпленията им. Никога нямаше да ги видят отново.

— А бяха ли открити Фароу и Хардинг? Изчезването им повдигна повече от един въпрос в правоприлагащите органи.

Миа го погледна твърдо.

— Агенти Фароу и Хардинг не са открити все още — информира го тя. — В момента обаче няколко патрула ги издирват.

Каква загуба на военна сила, но необходима. Фароу и Хардинг се наслаждаваха на влизането си в ада, чрез пропадане в горящата лава на един вулкан в чужбина. Ако не друго, Съветът бе обучил Породите как да се отървават ефективно от ненужните тела.

— Много добре. Събери всичко, от което имаме нужда и да тръгваме след смрачаване. Искам също и профилите на двете свръзки във Вашингтон. Искам да знам всеки детайл от шибания им живот, чак до последната им пръдня. И ми трябва за вчера. Това няма да се случи отново. — Джонас долови трепването на Миа, когато изръмжа последното изречение, но наистина не му пукаше. Не беше там, за да кара някого да се чувства удобно, най-малко собствената си асистентка.

— Веднага, сър. — Младата жена кимна бързо и леко с глава, след което излезе и затвори вратата зад себе си.

И Джонас отново беше сам.

Младият мъж огледа стаята, античното бюро от черешово дърво, огромния стол зад него, внимателно полираните лавици, кожения диван и столове. Стаята миришеше на изисканост и огромна власт. Власт, която обществото на Породите бе трупало бавно и бе използвало, за да осигури тяхното място в света. Ръководният кабинет на Котешките породи работеше безшумно, извън полезрението на обществото, за да осигури това място.

Имаше толкова малко Породи, а създаването на потомство не бе лесен процес. За съжаление, изглеждаше, че по-дългата продължителност на живота щеше да им докара повече проблеми от всичко друго. Особено като се има предвид напускането на Убежището на една от двойките.

Джонас се отправи отново към бюрото си, вдигна папката, която бе събрал и погледна към нея мрачно. Убийството на няколко агента на Породите с мания за богатство, отстранени заради предателство спрямо неговите хора, не го засягаше по никакъв начин. Но убийството на друга Порода, за да се променят резултатите от чифтосването, заради Съвета беше друга история. Особено на една женска Порода.

Той пое дълбоко дъх и поклати глава със съжаление.

И си напомни, че няма място за съжаление.