Бездна

14.

Хач намали газта на дизелите на „Плейн Джейн“, след което пусна котва на около двайсетина метра от подветрения бряг на остров Рагид. Часът беше 6,30, слънцето току се бе появило над хоризонта и хвърляше прозирна златиста светлина върху острова. За първи път откакто Хач се бе завърнал в Стормхейвън, защитната мъгла на острова се бе вдигнала напълно. Той се спусна в дингито, запали двигателя му и пое към изградения по военноморски тертип — от предварително готови материали — пирс до базовия лагер. Макар денят да бе топъл и влажен, във въздуха се усещаше някаква тежест, която предвещаваше влошаване на времето.

Докато се оглеждаше наоколо, старите му опасения започнаха да се стопяват. През последните четирийсет и осем часа остров Рагид бе станал успокояващо неузнаваем. Бе извършен огромен обем работа, повече, отколкото той смяташе, че бе възможно да бъде свършена. Нестабилните участъци на острова бяха оградени с жълта лента от типа, който полицията използва за ограничаване на достъпа до местата на престъпления, бяха очертани безопасни коридори за преминаване. Ливадите над тясната ивица покрит с камъчета плаж, се бяха превърнали от тихи и пустинни места в миниатюрно градче. Сглобяеми къщички и фургони бяха подредени в стегнат кръг. Край тях бумтяха чифт мощни генератори и от ауспусите им излизаха тънки струйки дим. До тях бяха разположени два огромни резервоара за гориво. Цели снопове бели тръби от поливинилхлорид прорязваха калния терен — в тях бяха положени захранващите кабели и кабелите за пренос на данни, за да бъдат защитени от въздействието на природата. По средата на целия този хаос се издигаше „Остров–1“, командният център, двойно по-голяма от обичайното каравана, накичена с всякакви комуникационни средства и антени.

Хач завърза дингито, изтича по пирса и пое нагоре по неравната пътека. Стигна до базовия лагер, мина покрай навеса с материали и влезе в бараката с надпис „Медицински пункт“, любопитен да види новия си кабинет. Беше спартански обзаведен, но приятен, миришеше на скоро отрязан шперплат, на етилов спирт и на поцинкована ламарина. Той обходи фургона, възхити се на новата екипировка, учуден и доволен, че Найдълман бе купил само най-доброто. Кабинетът бе напълно оборудван, като се почне от заключените шкафове, пълни с техника и с лекарства, и се свърши с електрокардиограф. Даже бе твърде добре оборудван: в шкафчетата Хач намери колоноскоп и свръхсъвременен гайгеров брояч, както и сума скъпи на вид високотехнологични прибори, чието предназначение не можеше да отгатне. Сглобяемата барака сама по себе си бе по-голяма, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Имаше чакалня, стая за прегледи, дори лазарет с две легла. В дъното й бе малкото апартаментче, в което Хач можеше да нощува при лошо време.

Хач излезе навън и пое към „Остров–1“, като внимателно избягваше коловозите и браздите, оставени при пренасянето на тежката техника. В командния център завари Найдълман, Стрийтър и инженерката Сандра Магнусен, приведени към някакъв екран. Магнусен приличаше на малък, напрегнат бръмбар, лицето й бе оцветено в синьо от екрана на компютърния терминал, а върху дебелите лещи на очилата й пробягваха редовете на излизащата информация. Тя изглеждаше през цялото време като въплъщение на самата деловитост и Хач почувства инстинктивно, че не харесваше повечето хора, включително и лекарите.

Найдълман вдигна глава и кимна.

— Прехвърлянето на информация от „Сцила“ приключи преди няколко часа — рече той. — Сега завършваме симулационния модел на помпите.

Той се отдръпна настрани, за да даде възможност на Хач да погледне терминала.

Магнусен сбърчи чело.

— Наред ли е всичко? — попита Найдълман.

— Да — въздъхна инженерката. — Не. Е, не знам още. Компютърът сякаш се държи малко несигурно.

— Обясни по-подробно — рече Найдълман.

— Работи малко мудно, особено при тестовете за аварийно спиране. А и погледнете тези данни за отклоненията. Самата мрежа на острова показва, че всичко е нормално. Ала има отклонения от симулацията, която разиграхме на борда на „Серберъс.“ И дори още по-голямо отклонение от теста, който пуснахме снощи.

— Но нали е в рамките на допустимото?

Магнусен кимна.

— Сигурно има някаква аномалия в алгоритъма на проверките.

— Това е учтивият начин да се каже, че в програмите има недостатъци. — Найдълман се обърна към Стрийтър. — Къде е Уопнър?

— Спи на „Серберъс“.

— Събуди го.

Найдълман се обърна към Хач и му кимна към вратата. Двамата излязоха навън, в спусналата се омара.