Бездна

31.

Бъд Роуел не бе особено усърден в ходенето си на църква. А в годините след идването на Уди Клей стана още по-нередовен; проповедникът имаше суров стил, какъвто рядко се срещаше в конгрегационните църкви. Той често гарнираше проповедите си с призиви към енориашите си да заживеят по-духовен живот, прекалено взискателен за вкуса на Бъд. Ала в Стормхейвън от един магазинер се изискваше способността умело да клюкарства. И като професионален клюкар Роуел никак не обичаше да пропусне нещо. Бе тръгнал слухът, че преподобният Клей подготвил специална проповед — проповед, която включвала много интересна изненада.

Роуел пристигна десет минути преди службата и намери църквата претъпкана от жителите на града. Проби си път към задните редове и потърси място зад някоя колона, за да може да се измъкне незабелязано. Като не успя, настани едрото си тяло на края на една от пейките; ставите му протестираха срещу твърдата седалка.

Огледа бавно събралото се паство, като кимаше на онези клиенти на магазинчето си, чиито погледи можеше да улови. Видя кмета Джаспър Фицджералд на предните пейки до председателя на градския съвет. Бил Банс, редакторът на вестника, бе няколко реда по-назад, с неизменната си зелена козирка, наложена на челото му така, сякаш е била посадена там. А Клеър Клей бе на обичайното си място в средата на втория ред. Беше се превърнала в съвършената съпруга на проповедник — чак до тъжната усмивка и излъчващите самота очи. Присъстваха и неколцина непознати, които, предположи той, навярно бяха от екипа на „Таласа.“ Това бе необичайно; никой от експедицията досега не се бе появявал в църквата. Може би случилото се нещастие там ги бе поразтърсило малко.

След това погледът му се спря върху някакъв непознат предмет, поставен на масичка до амвона, покрит с колосана ленена покривка. Това определено бе странно. Проповедниците в Стормхейвън не прибягваха до сценични ефекти, нито пък имаха обичая да крещят, да размахват юмруци или да удрят по Библията.

Църквата утихна едва когато мисис Фанинг се настани превзето на пейчицата зад органа и взе първите акорди на „Бог е нашата крепост.“ След седмичните съобщения и молитвите Клей пристъпи напред. Черната мантия висеше свободно върху мършавото му тяло. Той застана зад амвона и огледа паството си с мрачно изражение на яростна решителност, изписана върху лицето му.

— Някои хора — започна той — може би си мислят, че работата на проповедника е да утешава хората. Да им помогне да се почувстват по-добре. Но днес аз не съм тук, за да накарам когото и да е да се почувства по-добре. Не това е моята мисия и моето призвание — да ви заслепявам с утешителни баналности или успокояващи полуистини. Аз съм прям човек и онова, което ще ви кажа сега, ще накара някои хора да се почувстват неудобно. „Ти ще покажеш на своя народ всички трудности.“

Той отново се огледа, сетне сведе глава и произнесе кратка молитва. След миг мълчание се върна към Библията и я отвори на текста, с който да започне проповедта си.

— „И като затръби петият ангел — започна той със силен, резониращ глас: … видях една звезда да пада на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.

И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ…

… Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон.

… От тия три язви — от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им — биде избита една трета от човеците.

… И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, да не се кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли…“

Клей вдигна глава и бавно затвори книгата.

— Откровение, глава девета — рече той и усети как неловкото мълчание сякаш се сгъстява.

Сетне продължи по-тихо:

— Преди няколко седмици една голяма компания дойде тук да начене още едно обречено усилие да извади съкровището на остров Рагид. Всички сте чули взривовете, двигателите, които работят ден и нощ, сирените, вертолетите. Видели сте острова, осветен нощем като нефтена платформа. Някои от вас работят за компанията, дават стаи под наем на служителите й или печелят финансово от търсенето на съкровището.

Погледът му обходи залата и се спря за миг върху Бъд. Бакалинът се размърда на мястото си и заби поглед в пода.

— Онези от вас, които са разтревожени за околната среда, може би се питат какъв ще е ефектът на това изпомпване на мътните води, на газта и нефта, на експлозиите, на цялата тази безспирна дейност върху екологията на залива. А рибарите и ловците на омари между вас сигурно се питат дали това има нещо общо с намалелия с двайсет процента улов на омари и на скумрията, която намаля пак с толкова.

Проповедникът замълча. Бъд знаеше, че уловът намалява с устойчив темп през последните двайсет години — със или без разкопки на острова. Ала това не попречи на значителен брой рибари в залата да се размърдат неспокойно на местата си.

— Но моята загриженост днес не е просто за шума, за замърсяването, за съсипания улов или за ограбването на залива. Тези светски факти са от компетенциите на кмета, ако реши да се заеме с тях.

Клей хвърли недвусмислен поглед към кмета. Бъд видя как Фицджералд се усмихва неловко и вдигна ръка да оглади единия от великолепните си мустаци.

— Моята загриженост е за духовния ефект от това търсене на съкровище. — Клей отстъпи от амвона. Библията е много ясна по този въпрос. Любовта към златото е коренът на злото. И само бедните отиват на небето. Няма двусмислици, няма спорове по интерпретацията. Трудно е да се приеме, но е така. И когато един богат човек решил да последва Иисус, Той му казал: раздай първо богатствата си. Ала мъжът не могъл да го стори. Спомнете си Лазар, просякът, който умрял пред портите на богаташа и се въздигнал до сърцето на Авраам. А богаташът, който живеел зад портите, отишъл в ада и се молел за капка вода, за да разхлади изгорелия си език. Ала не я получил. Иисус не би могъл да го каже по-ясно: „По лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“28

Той замълча и се огледа.

— Може би това досега ви е изглеждало не ваш, а нечий чужд проблем. В крайна сметка повечето хора в този град не са богати, както и да ги погледнем. Но преставали ли сте да мислите — всеки от вас — какво ще стане с нашия град, ако те успеят? Нека ви подскажа. Стормхейвън ще се превърне в най-голямата атракция след Дисниленд. В сравнение с него Бар харбър и Фрийпорт ще изглеждат като градове-призраци. И ако мислите, че риболовът сега е слаб, почакайте да видите какво ще стане, когато стотици туристически лодки започнат да порят тези води, когато по брега се издигнат хотели и летни вили. Трафикът. Помислете си за безбройните предприемачи и златотърсачи, които ще дойдат — ще копаят тук, ще копаят там, в морето и на сушата, ще грабят и замърсяват, докато земята не бъде съсипана, а риболовните полета — унищожени. Разбира се, някои в тази зала ще спечелят пари. Но дали съдбата ви ще бъде по-различна от тази на богаташа в притчата за Лазар? А най-бедните сред вас — онези, които изкарват прехраната си от морето — няма да имат късмет. За тях ще останат само два избора: социални помощи или еднопосочен билет до Бостън.

При споменаването на тези две най-презрени неща в Стормхейвън — помощите и Бостън — в залата се понесе неодобрителен шепот.

Клей изведнъж се наведе напред и се улови за амвона.

— Те ще отвържат звяра, чието име е Авадон. Авадон, царят на Бездната. Авадон, чието име на еврейски означава „Погубител“.

Той огледа строго редиците.

— Искам да ви покажа нещо.

Отдръпна се от амвона и посегна към покрития с ленената покривка предмет. Бъд се наведе напред, а залата зашумя в очакване.

Клей се спря за миг, после дръпна покривката. Разкри се плосък черен камък с размери около трийсет и пет на петдесет и пет сантиметра, със силно начупени и ерозирали краища. Той бе подпрян на стара кутия от тъмно дърво. Върху челото на камъка бяха издълбани три неясни реда букви, грубо подчертани с жълт тебешир.

Клей пристъпи към амвона и с висок, треперещ глас повтори надписите:

— Не е никак случайно, че камъкът е бил намерен, когато за пръв път е била открита Шахтата и че неговото отместване е предизвикало първата смърт, причинена от Наводнената шахта. Оттогава насам пророчеството, изписано върху този дяволски камък, винаги е излизало вярно. Всички вие, които търсите идолите на златото и среброто — дали директно, чрез разкопки, или индиректно, като печелите от копачите — трябва да помните прогресията, която то описва. Първо ще излъжеш: алчността ще изврати благородните ти инстинкти.

Проповедникът се изправи:

— На празника на омара Малин Хач лично ми каза, че съкровището било на стойност няколко милиона долара. Сума, която не е за пренебрегване, дори и за един бостънчанин. Но по-късно научих, че предполагаемата му стойност възлизала на близо два милиарда. Два милиарда! Защо доктор Хач ме заблуди така? Мога да ви кажа само това: идолите на златото притежават изкусителна сила. Първо ще излъжеш.

Тонът му се сниши:

— А сетне идва вторият ред: проклет ще плачеш. Защото златото води след себе си проклятието на скръбта. Ако се съмнявате в това, поговорете с човека, който изгуби краката си. И какъв е последният ред на проклятието? Най-лошо ще умреш.

Хлътналите му очи огледаха критично аудиторията.

— Днес мнозина от вас искат, образно казано, да вдигнат камъка, за да вземат идола под него. Същото, което е желаел и Саймън Рътър преди двеста години. Е, помнете какво се е случило с Рътър. — Той се върна на амвона.

— Миналия ден един мъж загина в Шахтата. Аз разговарях с него преди по-малко от седмица. Той не намери извинение за собствения си ламтеж за злато. Всъщност дори бе доста безсрамен по въпроса. „Не съм Майка Тереза“, каза ми той. А сега този мъж е мъртъв. Загинал по най-лошия начин — животът му е бил направо изтръгнат от тялото, смазано от голям камък. Най-лошо ще умреш. И наистина, казвам ви, той получи възмездието си.

Клей замлъкна, за да си поеме дъх. Бъд огледа сбралите се хора. Рибарите и ловците на омари шепнеха помежду си. Клеър не гледаше към проповедника, а бе свела поглед към ръцете си.

Клей поде отново:

— Ами какво да кажем за другите загинали, за осакатените, за разорилите си поради това прокълнато съкровище? Това търсене на съкровище е въплъщение на злото. И всички, които спечелят от него, пряко или непряко, трябва да очакват да им бъде потърсена отговорност. Разбирате ли, в крайна сметка няма да има значение дали съкровището ще бъде открито, или не. Самото търсене е грях, отвратителен грях пред Бога. И колкото повече Стормхейвън следва този път на греха, толкова по-голямо наказание трябва да очакваме. Наказание — в съсипания поминък. Наказание — в съсипания риболов. Наказание — в съсипания ни живот.

Той се прокашля.

— В продължение на години се е говорело много за проклятието върху остров Рагид и Наводнената шахта. Сега мнозина биха отхвърлили подобни приказки. Ще ви кажат, че само невежите, необразованите хора вярват в подобни суеверия. — Той посочи камъка. — Кажете това на Саймън Рътър. Кажете това на Езекиил Харис. Кажете това на Джон Хач.

Гласът на Клей премина почти в шепот.

— На острова стават някои странни неща. Неща, за които не ви казват. Техниката мистериозно се разваля. Необясними случки провалят графика. А само преди няколко дни откриха на острова масов гроб. Гроб, набързо запълнен с труповете на пирати. Осемдесет, а може би и сто човека. Няма следи от насилие. Никой не знае как са умрели… „От тия три язви — от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им — биде избита една трета от човеците…“

— Как са умрели тези хора? — изведнъж извиси гръмовно глас Клей. — Това е дело на Божията ръка. Защото знаете ли какво друго е било открито при умрелите?

Залата дотолкова притихна, че Бъд можеше да чуе драскащата по близкия прозорец вейка.

— Злато — довърши с пресипнал шепот Клей.