Би Джей не отговаря

Пета глава

Корпусът на кораба леко потреперваше от импулсите на маневрените двигатели. Компютърът бавно приближаваше Би Джей 90 на разстояние за визуален контакт с другия кораб. Космонавтите мълчаливо наблюдаваха през илюминатора как изплува Си Ай 12. На големия екран това изображение бе многократно увеличено и отлично се виждаха изпочупените антени за далечна връзка и вдлъбнатините по корпуса му от сблъсъка с дребни метеорити.

— Да — констатира Стас, — видът му на претърпял катастрофа кораб е спазен с всички подробности. Може да излъже когото и да било.

— Точно тъй — потвърди командирът. — Време е да включим системата ни за шпиониране.

— Време е — съгласи се вторият пилот и даде съответната команда на компютъра.

На долната част на екрана веднага се появи пълзящ ред с информация.

— Я виж ти! — учуди се Стас. — Ама те вече отдавна ни шпионират!

— А ти какво си мислиш? Този капитан Бруно — или кой знае как се казва в действителност, и момчетата му трябва да работят квалифицирано. Иначе нямаше да успеят да унищожат Би Джей 86 без всякакви следи. Трябва да внимаваме.

Разстоянието между корабите постепенно намаляваше. Би Джей 90 бавно приближаваше към кораба-капан. Той също бе транспортен, само че от по-малка по размери серия от Би Джей 90.

Грег разглеждаше бавно въртящия се около вертикалната си ос корпус и мислеше: налага ли се пръв да влезе във връзка? След като се поколеба, все пак реши, че трябва да започне той — още веднъж да покаже, че не се съмнява в истинността на ситуацията. Няколко секунди след това компютърът вече повтаряше позивните, установи връзка и на екрана се появи брадатото изображение:

— Тук Си Ай 12. Поздравявам Би Джей 90. Идвате съвсем навреме — състоянието на ранения се влошава. Моля ви незабавно да подготвите медицинския блок.

— Всичко вече е готово. Колега, не можете ли да спрете въртенето на кораба, иначе ще ни бъде изключително трудно да се скачим.

Изображението на екрана избледня, сякаш захранването не можеше да поддържа необходимото напрежение на сигнала. Но след миг отново се проясни.

— Ще се помъчим. Наистина за тази маневра ще отиде целият ни енергиен запас. Но да се надяваме — брадатото лице изморено се усмихна, — че няма да имаме нужда повече да я икономисваме.

„Добър артист е този капитан, дяволите да го вземат“ — мислено изруга Грег и едва не заскърца със зъби. Защото точно същите думи бяха чули момчетата от Би Джей 86. Чули са ги за последен път в живота си. И са вярвали на всяка дума, излетяла от тази уста, и с всяка стъпка неумолимо са се приближавали към смъртта си. В последния миг Грег успя да запази безстрастната маска на лицето си и само зениците му се свиха от изгаряща омраза.

Скоро корпусът на Си Ай 12 започна да забавя въртенето си. Виждаше се как все по-бързо се въртяха дисковете на оцелелите външни динамични стабилизатори. Още малко — и корабът спря. Екипажът на Би Джей 90 мълчаливо се спогледа. Стас неочаквано констатира, че по челото му е избила пот, и с усилие я изтри. Край, сега трябва да започне най-опасната част на операцията. Екипажът на Би Джей 90 беше изправен лице в лице с готовия на всичко противник и никой във Вселената не можеше да му дойде на помощ.

Стиснал зъби, Грег дълбоко си пое въздух и като шумно го изпусна, с равен глас произнесе:

— Втори пилот Станислав Парадей, започваме основния вариант на операцията.

Стас официално отговори „Слушам“ и даде команда на компютъра да действа. Изкуственият разум потвърди командата и информационните табла оживяха с десетки променящи се данни и параметри. На големия екран изображението на неприятелския кораб се премести в ъгъла и се смали, а цялата площ на екрана зае палубата на лодката им. Върху корпуса й вече бяха запалени габаритите, показвайки, че е готова за старт. Един по един се откачиха шланговете и различните кабели. Замигаха сини тревожни светлини и шлюзът към Космоса се отвори. Магнитното поле подхвана дискообразния корпус и на екрана се появи надпис: „Лодката е в автономен полет.“ Грег съсредоточено гледаше екрана и промърмори с мрачна възбуда:

— Дали ще повярват на блъфа ни? — и включи едно копче на пулта.

На страничното табло се появи колонка цифри. Това бяха предаваните от лодката характеристики на състоянието на екипажа, който според всички правила трябваше да се намира на борда й. Ако с космонавтите нещо се случи и електронните датчици го отбележат, компютърът светкавично ще започне да действа самостоятелно и да взема решения според обстановката.

— Грег — прехрипнало каза Стас, — апаратурата показва, че те усилено поемат информацията от нашия канал за обратна връзка.

— Отлично — промърмори Грег, — те се готвят да нападнат и когато убият екипажа, ще успеят да излъжат компютъра, като измайсторят показания за нашата жизнена дейност.

През това време по транслатора звучеше разговор между мощната електронна машина, имитираща присъствието на екипажа в лодката, и кораба-капан:

— Капитан Бруно, тук капитан Милър — се носеше в ефира гласът на Грег. — Излизам на линията за скачване. До контакта остават триста метра.

— Разбрах ви, капитан Милър — отвърна гласът на пиратския командир. — Всичко върви отлично. Надявам се скачването да мине леко и скоро да си стиснем ръцете.

— Да, разбира се — съгласяваше се машината, в която бяха вложени всички нюанси на богатия речник на капитан Милър. — Само да не заяде люкът на нашата консервена кутия, че понякога компенсаторът на разликите в температурата нещо изневерява… До скачването остават двеста и петдесет метра.

Грег преглътна буцата в гърлото си и каза повече на себе си, отколкото на втория пилот:

— Само да не използват някой невероятен трик, иначе всичко ще е нормално.

Стас хвърли мълниеносен поглед към шефа си и отново се задълбочи в показанията на уредите:

— Мощни информационни полета опипват лодката. Те записват всичко, каквото могат…

— Правилно. Така и трябва да бъде. След като неутрализират космонавтите, ще се наложи да излъжат компютъра на кораба и от наше име да му дават команди. По друг начин не могат да влязат тук.

Нов разговор между имитиращата машина и противниковия капитан накара хората да замълчат. До скачването оставаха двеста метра. На големия, сияещ с всички цветове на дъгата екран ясно се виждаше картината на развиващия се в Космоса таен двубой. Белият диск на спасителната лодка все повече се приближаваше към очукания синьо-сребрист цилиндър на Си Ай 12. Колко очи са гледали с надежда за скорошно спасение от разбити, задъхващи се, лишени от енергия кораби тези носещи живот дискове. Значи, че сигналът за бедствие е достигнал целта си… Но сега към този посланик на космическото братство гледаха студените очи на убийци, готови да унищожат оногова, който, рискувайки себе си, бързаше да им помогне.

— … остават сто метра — и ефирът отново се изпълни с празното дърдорене на машината с нищо неподозиращия Бруно.

Грег нервно почеса дланта си в ръба на пулта. Всичко ли провериха? Всичко ли предвидиха? Сега мозъкът на командира на екипажа работеше толкова интензивно, колкото и компютърът на кораба. Грег хвърли поглед към Стас, който се беше навел над своя сектор за управление. Какво ли им предстои? За всеки случай капитанът протегна ръка над копчето за привеждане в бойна готовност на плазменото оръдие. Леко поглади повърхността на червения клавиш. Ако натисне по-силно, на гърба на кораба ще се появи такъв коз, който трудно ще бъде надцакан. Само ако натисне по-силно… А трябва да бъдат готови за всичко…

— До скачването остават двадесет и пет метра…

Грег усещаше как сърцето му гръмко бие.

Белият силует на лодката вече закриваше част от корпуса на кораба. Червените й габарити отлично се виждаха на фона на черното пространство и бледосинята светлина на звездите. Лазерните далекомери вече трябваше да направят последните корекции на двигателите и възелът за скачване ще се насочи точно към страничния шлюз на Си Ай 12.

— До скачването остават десет метра…

— Капитан Милър, още не съм виждал такова виртуозно приближаване.

— Дреболия, капитан Бруно… Ако и вие като мен бяхте маневрирали цяла седмица в метеоритната мантия, щяхте да направите този вираж само с една ръка… Остават два метра… Допир… Скачването е извършено!

— Поздравявам ви, капитане, с кадифеното скачване. Започвам да пълня шлюза с въздух.

Грег стисна края на операторския пулт така, че пръстите му побеляха. Сега… трябва да стане… Някъде там, във възела за скачване, започва да се отваря люкът на лодката за преминаване. И неприятелските пилоти също до побеляване на пръстите стискат лостовете за управление, очаквайки кога ще се отвори капакът на шлюза.

— Люкът е отблокиран. Снемам последния фиксатор — великолепно продължаваше да играе ролята си машината. — Капитан Бруно, готов съм да ви стисна ръката…

Грег втренчи очи в екрана. Внезапно стотиците цифри на многобройните табла и сектори на екрана сякаш полудяха. Сред целия този хаос нагоре изскочи нов параметър. „Импулс“ — в един глас след компютъра извикаха пилотите на Би Джей 90. Това означаваше, че през отворения люк в лодката бе насочен силен удар с изкривено биополе. А в следния миг отражателната система на лодката върна импулса обратно заедно с мощен електромагнитен удар, за да порази електронните системи за управление. За секунда цифрите показаха още по-големи величини и веднага всичко се нулира.

Забравил за безтегловността, Грег рязко подскочи и замахна с юмрук в празното пространство, сякаш искаше да разбие челюстта на невидимия противник. От тези движения излетя под тавана, завъртя се като тирбушон и закрещя:

— Стана, Стас! Стана!!! Всичко се оказа вярно! — той се хвана за скобата до прозрачния купол, ревеше като мамонт до пресъхнал водопой и тресеше юмрук: — А, гадове, получихте ли си го!!! Мислеха си, че ще разиграят всичко по ноти! А ние така ги цапардосахме по мутрите… Разбра ли, Стас, с един удар ги повалихме! — и той отново се заизвърта и биеше по въздуха под тавана, изливаше цялата си злоба и омраза, мълчаливо събирани месеци наред.

Стас също възбудено размахваше ръце, плаваше над пулта за управление и безразборно се намесваше в екзалтираните възклицания на капитана:

— Очакваха да ни получат на тепсия, като оскубани пилета… А пък ние ги цапардосахме с тоягата по главата — и той мушна с пръст в редиците с нули. — Така ги цапардосахме, че още дълго няма да се оправят.

През това време Пиф обобщи информацията за състоянието на вражеския кораб, използвайки датчиците на лодката.

— От електромагнитния импулс аварийната блокировка на всички периферийни системи заработи и те се изключиха. Главният компютър на кораба е в шок и вече не е в състояние сам да се включи. По външни признаци екипажът е жив, но е в безсъзнание в сектора за усилена защита.

— Отлично! Всичко е просто отлично! — изкрещя Грег, като жестикулираше повече от обикновено, а очите му блестяха.

От цялата му фигура се излъчваше опиянение от победата:

— Всичко върви от добре по-добре. Старият вълк Карпентър се оказа сто процента прав. Нюхът му не го излъга. — Грег улови възбудения поглед на Стас, озъби се, тръсна глава и заповяда на компютъра: — Пиф, продължаваме операцията съгласно основната диспозиция и започваме скачване на корабите. Ще ги посетим, без да са ни канили, в собственото им корито. Да видим какво крият там — и намигна на втория пилот.

Стас само разтресе юмрук над сгъната си в лакътя ръка.

Огромният Би Джей направи плавен завой и се приближи до неутрализирания противник. Пиф извърши още няколко маневри и двата кораба се скачиха чрез централните си възли. Получи се свързване „нос в нос“. После екипажът трябваше доста да се поизпоти, докато отвори фиксирания отвътре люк на Си Ай 12. Но най-после космонавтите влязоха в чуждия кораб. Люкът към следващия сектор също беше блокирал, помещението се осветяваше от аварийни лампи.

— Да — потвърди Грег, — типична картина на кораб, изпитал силен удар. Явно не са били подготвени за подобен обрат.

— От една страна, безспорно това е прекрасно — замислено отвърна Стас. — С един удар спечелихме боя. Но, от друга страна, здравата ще се поизмъчим, за да поставим всичко тук под свой контрол. И колкото по-дълго се мотаме, толкова по-голяма е вероятността да си имаме неприятности. Представи си, че някоя система се събуди и започне да действа против нас.

— Напълно съм съгласен — мрачно отбеляза капитанът. — Може би най-големите трудности тепърва ни очакват.

— Не би трябвало да е така — възрази вторият пилот, като внимателно се оглеждаше. — Най-главното вече сме направили. А че ще се наложи да пооправим разни железарии — пътят е дълъг, тъкмо няма да скучаем.

— Е, щом смяташ… — изхъмка капитанът — че не е лошо за половин година да се преквалифицираме в ремонтна бригада…

Грег доближи люка към вътрешността на кораба, но той не се отвори автоматично. Тогава натисна копчето за ръчно управление. Люкът остана неподвижен. Капитанът изпсува и довърши фразата си:

— Какво пък… Май ще ни се наложи. Като поемем обратния път, ще хванем отвертките… Добре, да се връщаме, че не се чувствам уютно в тази каруца. Не знаеш какво може да ти сервира.

Космонавтите се върнаха на кораба си и плътно затвориха преходния люк.

След няколко часа Би Джей 90 тромаво зави, работейки с всички рулеви дюзи на пълна мощност, и започна да набира скорост. Твърде трудно беше да се управлява този тандем от кораби с насочени в две противоположни страни огледала на двигателите. Далеч напред като мътна стена се издигаше мантията на астероидния пояс.

Екипажът възложи управлението на компютъра и се събра на военен съвет. Командирът замислено седеше в креслото си. Вторият пилот беше долепил лице до стъклото под тавана и разглеждаше чуждия кораб.

— И тъй — започна да разсъждава на глас Грег, — какви опасности ни чакат? — и въпросително погледна към втория член на екипажа. Стас му хвърли поглед от горе на долу и отвърна:

— Предостатъчно. Скачихме се с вражески кораб, който не можем да контролираме. Нямаме никаква гаранция, че някоя от изключилите системи не ще се събуди и ще ни разиграе бунт.

— И какво следва от това?

— Следва, че колкото се може по-скоро трябва да вземем под контрол целия кораб, започвайки от най-важните и поради това най-опасни системи — с наставнически тон направи извод Стас.

— На думи е много добре — иронично го прекъсна Грег.

— Не ми пречи — с досада махна с ръка Стас и напълно сериозно продължи. — Първо на първо, трябва да проникнем в командния им пункт. Да открием космонавтите, да ги пренесем тук и без да ги свестяваме, да ги пъхнем в анабиозните камери — нека си почиват до края на полета. Второ, трябва да вземем под контрол главния компютър, а сетне автономния блок за управление на двигателите. После — системите за въоръжение, за осигуряване на жизнената дейност и т.н. Не е толкова сложно.

— Да, не е сложно да се начертае план… А да се реализира… — Грег вирна глава, гледайки Стас.

Той пикира и седна в своето кресло.

— Тъкмо сега ще се заемем с реализирането — Стас раздвижи пръсти по клавиатурата на пулта като пианист и обясни на командира: — Проверявам контакта в съединителните клеми на входовете в системата за управление на възела за скачване.

След няколко секунди се получи отговор, че контактите са наред.

— Отлично — промърмори Стас. — Къде първо ще опитаме да нахълтаме?

— За да нахълтаме някъде, трябва да знаем къде изобщо може да се нахълта — поучително каза капитанът. — Трябва ни планът на кораба или схемата на основните вериги и комуникации — тогава нещата ще се изяснят.

— Съгласен съм — Стас отново се наведе над пулта. — Да включим ли и главния компютър в боя?

— Не, почакай — протестира Грег, — не бива да рискуваме. Ами ако заседне в някоя система или внезапно — не дай, Боже — централният им мозък се съживи, ще се наложи Пиф да се бори с него. Тогава в най-добрия случай ще трябва да управляваме кораба ръчно. Не, няма да правим такива непредпазливи стъпки — той помълча малко и добави: — Трюмът ни е пълен с автономни ЕИМ. Напусто ли ги мъкнахме през цялата Вселена? Ще ги включим към мъртвите вериги и постепенно ще разплитаме кълбото. Имаме достатъчно време — и нашият Пиф ще си върши работата, и ние ще бъдем застраховани от евентуални изненади.

— Добре, с капитана не се спори — съгласи се Стас и започна да пуска малките компютри. Предвидливите момчета от четвърти отдел бяха натъпкали с такива машини почти догоре целия втори пломбиран сектор.

Скоро обединените сили на всички електронни мозъци от трюмовете на Би Джей 90 бяха хвърлени да търсят в мъртвите, лишени от енергия технологични и управляващи вериги на неприятелския кораб необходимата информация. Методично се редуваха сигнали на най-различни езици и най-редки кодове, сляпо блуждаейки в безжизнените кабели и логическите схеми на изпадналия в кома Си Ай 12. И компютърът на лодката се включи към цялата интелектуална мощ на екипа на капитан Милър — проникна в нервната система на вражеския кораб през съединителните кабели на страничния възел за скачване.

Стас внимателно следеше върху големия екран напрегнатата работа — появяваха се стотици параметри, в които най-сетне пролича тенденция към някакъв ред.

— Така-а… Май започва да се забелязва нещо смислено. — Той заповяда на цялата система да се концентрира върху открития участък и се обърна към Грег: — Шефе, нека поне за минутка да включим и Пиф. В целия този хаос вече започна да изпъква някаква система. Ако още малко засилим натиска — и тя ще бъде наша… Хайде бе, шефе! — и той почти умолително погледна Грег.

— Добре, от мен да мине — махна с ръка капитанът. — Но наистина за една минута. Не бива да рискуваме по-дълго.

Стас пробяга с пръсти по таблото за управление и внимателно се взря в екрана. Хаотичният бяг на цифри, символи и букви се ускори многократно. А буквално след една минута компютърът произнесе: „Установих логически контакт, идентифицирана е и е взета под контрол противопожарната система на кораба. Какво да правя по-нататък?“

— Пиф, ти си юнак! Като се върнем на базата, ще получиш един ден отпуск допълнително — радостно потърка ръце Стас, — а сега се върни към работата си. С тази система ще се заемат машините от втори сектор.

— Разбрах заповедта — отвърна компютърът, а на екрана се появи конфигурацията на контролираната система.

— Слушай, та на нас веднага ни провървя! — зарадвано каза Грег. — Това е една от малкото системи, които минават през целия кораб. Я да изстискаме от нея всичко, каквото можем.

Изображението примигна и се попълни с многобройни подробности. Отстрани запълзяха колонки плътен текст.

— Ама това е подробното описание на всички сектори ведно с характеристиките на оборудването и товара им — възбудено възкликна Стас. — Най-подробна информация какво, къде и кога може да се подпали.

— Която напълно ни влиза в работа — допълни Грег, който вече се бе задълбочил в информацията на екрана.