Би Джей не отговаря

Осма глава

Чрез камерите на мониторите „Кронос“ най-сетне откри неприятелските роботи. На екрана се появи малък кубрик, чийто люк вече се контролираше от компютъра. Изображението беше много лошо — пламъкът на горелките заслепяваше обектива, но космонавтите скоро свикнаха с фонтаните от искри и плазменото сияние и различиха разкъсания и разнебитен люк зад роботите, които сега по същия начин се мъчеха със следващия. Екипажът на Би Джей 90, мълчаливо съсредоточен, дълго наблюдаваше работата им.

Пръв наруши тишината командирът:

— Да, няма да се отървем, без да прибегнем до ръчните лазери.

Компютърът съобщи, че Бика пак щурмува системата за затваряне на шлюзовете в предната част на кораба.

— Има само една възможност да се добере до нас и той сериозно се е захванал да я използва. — Стас погледна командира и предложи: — Може би е време да включим и главния компютър на помощ на „Кронос“. Ако Бика завладее всички шлюзове, на тези главорези нищо няма да им коства да ни вземат на абордаж.

— Добре, ние ще включим и Пиф — отвърна командирът и изкомандва на компютъра да се присъедини към отбраната на Си Ай 12. — Но това няма да попречи на роботите да се доберат до нас, само дето ще се потрудят повечко.

Внезапно Стас се сети за нещо:

— Капитане, ами ако се откачим и избягаме от този кораб? Нали той вече няма двигател…

— Но му останаха дюзите за ориентиране и мощната артилерия — изпревари мисълта му Грег. — Та ще ни изпрати хубавичък залп.

— Вярно — унило се съгласи Стас.

Той се хвана с ръце за главата, опитвайки се да се съсредоточи. Няколкото безсънни дни и нощи си казваха думата. След толкова дълъг период без почивка организмът катастрофално натрупваше умора и никакви стимулатори вече не му помагаха да възстанови силите си. Пред затворените очи на Стас заплуваха и се завъртяха все по-бързо разноцветни кръгове. Някакво затъпяване все повече обхващаше мозъка му. „Какво да правим?“ — безнадеждно пулсираше в главата му.

— Ами ако се опитаме да подсилим зарядното устройство на ръчните лазери? — започна да разсъждава на глас той.

— И какво ще спечелим? Ударната им сила ще се увеличи с двадесет и пет процента. Това няма да ни помогне — решително поклати глава Грег и продължи: — Имаме още една възможност. Забравихме повредения MZ. Ако снемем от него плазмения пулсатор без тромавото захранващо устройство и го включим в силовата линия, ще получим компактен и мощен уред…

Изтощен, Стас широко се усмихна. Не се налагаше повече да мисли напрегнато за нищо. Командирът беше намерил изход. Вторият пилот вдигна палец и каза:

— Отлично, Грег… Май все пак ще се домъкнем до базата. — Стас с омраза погледна екрана, където сред рояци искри и облаци дим роботите продължаваха методично да разтопяват свръхздравия материал на люковете. — Не се безпокойте, ще си направим гладиаторски бой — подхвърли той към изображението на противниците си и отново се обърна към командира: — Отивам да снемам пулсатора.

Отблъсна се с ръка от пулта и отплува към асансьора за товарните трюмове.

В командната кабина дълго цареше мълчание. Най-сетне главният от четиримата присъстващи с отчетлив, почти механичен глас произнесе:

— И тъй, последните сведения от „Зевс“ показват, че враговете ни много успешно водят борбата. Успели са да елиминират главния двигател и да унищожат два робота. Сега имаме на разположение само два. Те се мъчат да стигнат до командната кабина през затворените люкове — говорещият млъкна замалко. Огледа подчинените си с присвитите си хлътнали очи и след няколко секунди продължи: — Но още не са се сблъсквали с неприятелските. Затова шансовете ни не са кой знае колко големи… Дълбоко съжалявам, че разчитайки на успешния край на операцията, не поставихме на кораба самоликвидатор. Остава една възможност да спрем тези приятелчета, докато не са излезли от астероидния пояс и не са извадили антените си. Трябва да насочим към тях „Фарос“.

— А екипажът на „Зевс“? — попита някой.

Главният от четиримата отвърна с все същия равен глас, без да вдига очи от пулта за управление:

— Нямаме сведения за екипажа. Вероятно вече е загинал. Но дори да не е тъй, ще се наложи да го пожертваме. Разбирате какво ни заплашва, ако този кораб успее да се отскубне или поне да предаде съобщение за всичко.

В кабината за няколко секунди се възцари ледено мълчание.

— Горо — обърна се главатарят към един огромен негър, — виж „Фарос“ в най-скоро време да се насочи към целта. Да открие огън чак когато се доближи на такова разстояние, че улучването да е сигурно. Вярвам, че оръдията му са достатъчно мощни да пробият силовото им поле и защитата на корпуса — говорещият болезнено се усмихна.

Горо само мълком кимна в отговор.

След няколко минути от „Кондор“ към чакащия далеч напред автоматичен кораб се отправи сигнал. Заповядваха на „Фарос“ да се ориентира по сигналите от компютъра на „Зевс“, да тръгне към тандема и да го унищожи с огън от бордовата артилерийска система. Няколко минути след това сигналът достигна до автоматичния кораб. Компютърът му направи нужните изчисления и включи двигателя. „Фарос“ запеленгова целта и тръгна към нея.

Грег седеше в креслото си в командната кабина и нервно гризеше нокти. Преди половин час роботите пробиха капака на втория люк и се заеха с люка към сектора за управление на неприятелския кораб. Ако продължи тъй, след четири-пет часа непрекъсната работа те ще се окажат в преходния шлюз към Би Джей 90. Освен всичко друго Бика се разбесня и „Кронос“ заедно с Пиф трудно удържаха системите от постоянните му атаки. Грег никога не беше стрелял в нещо или в някого от плазмен пулсатор и чувстваше, че колкото се приближава мигът на неизбежния бой с машините, толкова повече се засилва тревожното напрежение в и без това безкрайно изморената му психика.

На големия екран в паузите между експлозиите на плазменото сияние отлично се виждаше как черните силуети на роботите като оковани в броня самураи от историческите филми делово пъплят около люка. Всичко останало — и заплахата от страна на постоянните преследвачи зад гърба им, и притаилият се някъде отпред кораб-ретранслатор, и другите опасности избледняха в сравнение с тези две методично работещи машини. Грег вече няколко часа ги наблюдаваше и прекрасно разбираше, че със същата лекота и безсърдечност боботещите остриета на горелките ще се впият и в човешко тяло. Той си спомни аварията при монтажа на нов модул в една орбитална станция. Тогава видя какво остана от работника, улучен от технологична горелка. Грег тръсна глава, за да прогони тежкия спомен, и се свърза с работещия в трюма Стас:

— Какво става? Скоро ли ще свършиш?

Изображението на втория пилот в ъгъла на екрана вдигна глава:

— Малко търпение, шефе, и всичко ще бъде о’кей… Какво правят нашите торни бръмбари?

— Със завидно упорство продължават да се трудят. Пробиха и втората врата и са се захванали с люка към командната кабина.

— Ама че гадове — Стас изрече една солена псувня и отново напъна гаечния ключ. — След пет минути съм при теб!

И наистина точно след пет минути той доплува в командната кабина, като влачеше дълъг ствол с правоъгълно удебеляване накрая. Без да спира до пулта, продължи към шлюзовата камера и припряно подхвърли към изображението на роботите на екрана:

— Нищо, момчета, още една-две минути и ще видим колко силен заряд могат да издържат корпусите ви.

Грег настигна Стас до самия преходен сектор към преградата и го попита:

— Къде мислиш да го включиш?

— В главния им кубрик — без да се обръща, отвърна Стас. Той внимателно прекарваше през люка ствола на оръдието. — Ще отворим вратата към командната кабина и щом тези чайници се покажат, ще ги опечем. Ако всичко стане бързо, няма да успеят да открият огън.

Краката на Стас вече изчезнаха и Грег също побърза да се гмурне.

Космонавтите си играха почти половин час, докато включиха оръдейния ствол към аварийната енергийна верига. После закрепиха към него ръчен лазер. Най-сетне всичко беше готово. Стас вдигна ствола на рамото си и констатира:

— Сега вече имаме това, което ни трябва. С такова оръдие може да се воюва.

— Енергията във веригата ще стигне ли? — попита капитанът.

— „Кронос“ трябва да осигури минимум две минути работа — отвърна Стас, като местеше ствола в отвора на люка от едната до другата страна. — А за това време тук ще стане огнено море.

Грег надникна в отвора на люка. На отсрещната стена на командната кабина просто заслепяваше нажеженият до бяло преходен люк… Още малко и тук ще започне бой. Сега-засега не можеше да се предвиди кой ще спечели… Капитанът нервно започна да хапе устни:

— Връщам се в кабината за управление. Ще следя Бика и ще ти съобщя веднага щом роботите започнат да пробиват люка.

Стас кимна, заемайки бойна позиция.

На екрана роботите усърдно пъплеха около капака на люка. През пламъка на горелките се забелязваше, че вече са успели да изпарят значителен слой. Още малко и… Рязка промяна в параметрите на работата на компютъра отвлече вниманието на Грег. Изобщо през последния половин час го караше да бъде нащрек някаква непонятна активност на Бика. Всички периферийни датчици и процесори регистрираха усилена дейност в неприятелските главни системи. Но това не беше натиск срещу отбранителната позиция на „Кронос“, а все още бурна подготвителна работа. „Но с каква цел?“ — губеше се в догадки Грег и тук не можеше да му помогне никакъв компютър. Прегрупирал силите си, Бика се впусна в атака. Концентрира цялата енергия на удара си на малък участък по линиите, които „Кронос“ не бе блокирал. Там Бика насочи от три страни поток от мощна информация и енергия. „Кронос“ явно не бе готов за такъв натиск в неочаквано място и много трудно контролираше ситуацията. Грег скърцаше със зъби от ярост и безсилие да помогне с нещо, като наблюдаваше как Пиф бързо хвърля всички сили в засегнатия участък. Но това вече не можеше да промени нещата. Бика усети, че е попаднал в уязвима точка, до краен предел усили натиска и след няколко секунди целият участък премина под негов контрол.

Грег зави от яд, когато на оперативното табло вместо цифрите на параметрите от атакувания блок светнаха нули. А този блок отваряше път до управлението на основните системи на пленения кораб. В този момент на големия екран светна червеният знак за особено внимание. В капака на люка вече зееше дупка колкото юмрук и един от роботите я разширяваше, ловко действайки с горелката.

— Стас, бъди готов! Вече пробиват люка — изкомандва Грег.

Изображението на Стас в ъгъла на екрана помаха с ръка и вдигна пулсатора в бойна готовност.

— Само че веднага трябва да улучиш — с неочаквано прехрипнал глас извика Грег. — Бика ни отне веригата за управление на входа към аварийната енерголиния.

Без да откъсва очи от люка, Стас махна с ръка и притисна бузата си към оръдието. Грег включи изображението от камерата в командния сектор. На екрана се появи голяма зала. Виждаше се как от отвора в люка летят искри и материалът се изпарява на кълба. Ето че капакът отлетя настрани и в отвора се показа черният цилиндър на робота. Стас натисна спусъка. Плазмената струя удари късото туловище в гърба и се пръсна на рой ослепителни искри. Здравото покритие на машината изтъня наполовина, но издържа първото попадение. От силата на удара роботът се стовари по корем върху канта на люка и металическият звук проехтя из залата. Машината светкавично се съвзе, рязко изхвърли назад манипулаторите си, прилепи се с тях към преградата и насочи към неприятеля мощен лазер. Но Стас задейства оръжието си малко по-рано от противника. Плазмената мълния попадна точно в средата на гърдите му, където се намираше блокът с органите за управление и бяха закрепени манипулаторите. Роботът изплува в средата на залата, като бавно се въртеше и оставяше след себе си димна следа. Включеният лазер прорязваше пространството с наситено син лъч, по стените се появиха криви разтопени линии. Част от единия манипулатор така си и остана залепена на стената.

Грег подскочи в креслото и удари с юмрук по дланта на другата си ръка… Внезапно на всички табла се запалиха знаци за тревога. Бика отново се беше хвърлил в атака. Сега се мъчеше да завладее беззащитната система за аварийно енергозахранване. Датчиците показваха, че напрежението в разкъсваната от две управляващи сили линия катастрофално пада.

— Стас! Стас! — бясно завика Грег. — Няма енергия! Изчезвай оттам… Затварям люка!

Но вместо да изпълни заповедта, Стас отново натисна спусъка. Имаше намерение да доубие врага. Ала от гърлото на оръдието излезе само една тънка златна нишка и безсилно се стопи върху масивния корпус. В същия миг затварящият механизъм хлопна капака на люка. Тежкият метал пречупи като сламка ствола на пулсатора. Моментално от отвора на разбития люк от противоположния край на залата блъвна режещ лазерен лъч. Докато все още с недоумение се взираше в остатъка от пулсатора в ръката си, Стас чу как горният слой на покритието свистеше и кипеше от огнената струя.

Когато Грег се убеди, че вторият пилот е жив, той се отпусна в креслото и с отпаднал глас рече:

— Стас… качвай се. Там няма какво да правиш… Бика завладя енергосистемата. Не ми оставаше нищо друго…

— Само че го направи крайно несръчно — прехрипнало му отвърна Стас, като тежко се вдигаше от земята.

— А според теб какво трябваше да направя? — избухна Грег. — Този полутруп шиба с лазера на всички страни, а вторият се цели в теб от люка. Още малко и на мястото ти щеше да остане само купчинка пепел.

— Добре де, добре… — примирително промърмори Стас и вдигна глава към камерата на монитора. — Остава и да се скараме… А по-нататък какво ще правим?

— Първо се качи тук…

Стас безразлично махна с ръка и изчезна от полезрението на камерата.

Екипажът на Би Джей 90 седеше в креслата и тъпо наблюдаваше на екрана как оцелелият робот се съедини с кабел към повредения си събрат, а сетне дълго настройваше нещо в обгорелия корпус. Ето двойката оживя, описа няколко кръга из залата. После двете машини застинаха и в капака на люка удариха иглите на два лазера.

— Тренират се гадовете… — Злобно изкоментира Грег и мръсно изпсува.

На екрана роботите вече се бяха залепили до затворения люк и отново засвяткаха с горелките.

— Какви предложения имаш? — бавно попита Грег.

Стас само вдигна рамене и командирът самичък предложи вариант:

— Май ни остава само едно — да вземем пушкалата си и да се бием… Или да седнем в лодката и да се омитаме, докато не е късно.

Стас мрачно разтърси глава, сякаш се мъчеше да отхвърли цялата нечовешка умора от последните десетки часове, и пряко сили проговори:

— Слушай, капитане, хайде да си поразмърдаме още малко мозъците. Трябва да има изход… Макар само един, но трябва да има.

Той силно стисна устни и изгледа Грег изпод вежди с дълъг непреклонен поглед. Капитанът мълчаливо посрещна този кипящ от зла решителност поглед и дълбоко въздъхна. Стисна до болка очи и в следния момент вече викаше на екрана схемата на неприятелския кораб.

— Тъй… Вече нямаме оръжие, за да се бием с тях. Под наш контрол са едва пет системи на „Зевс“ — и Грег изброи кои именно. — Ето целия ни арсенал и цялата ни армия. Какво ще правим?

Стас хвана главата си с ръце и впери мътен поглед в схемата на кораба. А в ъгъла двата скачени робота упорито и безжалостно прогаряха капака на люка. След час или малко повече те ще пробият тази бариера и ще стигнат до люка към шлюзовата камера. А след нея започва корпусът на Би Джей 90…

— Ами ако напълним камерата с някаква избухлива смес? Например кислород и водород. И когато влязат, да я подпалим — започна на глас да търси изход Стас.

— Не става — поклати глава Грег. — Първо, сместа веднага ще избухне от нажежения капак на люка. Второ, никаква експлозивна смес няма да повреди механизмите на робот с такъв висок клас на защита.

— Тогава… — опита се да измисли нещо друго Стас. — Може да опитаме да направим от нашия супермощен енергоносител мина и да я взривим, когато влязат в камерата.

— Пак не става — рече Грег. — Кой знае, може и частица колкото главичката на кибритена клечка от този „Крокус“ да направи и двата кораба на парчета. А може и цялата партида в трюма ни да експлодира. И ще се превърнем в малка свръхнова.

Стас още няколко минути се мъчеше с упоритостта на обречен да роди най-невероятни версии. Но Грег само клатеше глава и вторият пилот тутакси се съгласяваше с него.

— Почакай — капитанът спря с жест трескавите му опити. — Нека още веднъж огледаме на какво можем да разчитаме — и той започна бавно да наслагва върху контура на кораба всички линии, останали под контрола на „Кронос“:

— Системата за затваряне на люковете, за контрол на газовата среда, на видеомониторинга, на осветлението, на температурата, за напълване с херметик на микротравмите по корпуса, остатъците от аварийната енергосистема… Стоп… — внезапно тихо каза Грег, сякаш това се отнасяше само за него, и в погледа му светна разгарящо се пламъче. — Та нали там минава основната линия… — И той рязко се обърна към Стас и повтори по-силно: — Там минава основната линия… Готви „Кронос“ за атака! — вече почти крещеше капитанът, наведен над клавиатурата на пулта.

— Къде? Защо? — неразбиращо въртеше глава Стас и объркано се вглеждаше в потоците компютърна информация.

— Където и да е — решително отвърна капитанът. Неочакваното откритие го преобрази, в него не бе останало нищо от онзи смъртно изморен от изтощителната борба с машините човек. — Където и да е, само да отвлечем вниманието на Бика и да не му дадем спокойно да мисли.

След десет минути всички сили на „Кронос“ бяха хвърлени в атака срещу изгубената линия на аварийното енергозахранване и Бика затъна в организиране на дълбока отбрана. Грег прецени оперативната обстановка, доволно си мърмореше нещо под носа и започна да подготвя най-мощния блок на Пиф за решаващия удар. Още малко и щеше да дойде ред на хората. Скоро Стас домъкна сваления от загиналия робот реактивен двигател, направиха специален щуцер на дюзата му. Сетне двамата космонавти се промъкнаха в носовия технологичен кубрик на неприятелския кораб. Тук беше нетърпима горещина — зад нажежения до бяло люк глухо и ненаситно боботеха плазмените горелки. Под самия таван минаваше основната линия… Грег и Стас мълчаливо се спогледаха и започнаха. Само да успеят, преди да се пробие капакът на люка… Грег внимателно освободи тръбата и здраво завинти в отверстието щуцера на двигателната дюза. После на същата тръба направи над самия люк дълъг прорез, който отвътре беше отделен с тампон от отверстието с щуцера. Пот обливаше очите им. С всяка изминала минута ставаше по-горещо. В непослушните им, изморени през тези дни пръсти инструментите работеха бавно.

Грег погледна Стас — той оголваше краищата на прореза, от напрежение дори беше изплезил крайчето на езика си. По луничавото му лице блестяха капчици пот… Командирът свърза контактите на двигателя с кабела. Всичко беше готово. Сега трябваше колкото може по-скоро да се омитат оттук. Грег мълком махна на приятеля си и те бързо излязоха от кубрика. Зад гърба им все по-яростно свистяха и виеха плазмените горелки.

В командната кабина запъхтеният капитан погледна диспозицията на компютърния бой. „Кронос“ добросъвестно се сражаваше с Бика и дори беше успял да си върне няколко щепсела и превключвателя в някаква сляпа верига на енергийната линия. В отговор врагът му се канеше да проведе решително контранастъпление срещу самозабравилия се противник.

— Отлично — процеди през зъби Грег. — Нека тези сметала се маризят, а ние ще се заемем с нещо по-сериозно… „Само люкът да издържи“ — се мярна в ума му, докато въвеждаше решаващата команда в Пиф.

Стас се надвеси над рамото на командира и съсредоточено наблюдаваше всяко негово действие. Екранът бе разделен на две. На едната част се виждаха гърбовете на роботите, осветени от плазмата. На другата бе технологичният сектор, където се мъчеха да влязат машините.

— Е, на добър час — промълви Грег със сух глас.

— Хайде, Грег, натискай — подкрепи го Стас и сложи длан върху рамото на командира.

Пръстът на Грег силно натисна клавиша.

За голямо учудване нагрятият до невероятно висока температура механизъм се задейства и нажеженият капак на люка се отвори с лекота. Без абсолютно да се замислят за причините на неочаквания обрат, роботите се втурнаха напред. Само след миг те боботеха с горелките до шлюзовата камера. В същия момент люкът зад гърба им хлопна… Космонавтите затаиха дъх. Със стиснати зъби те впиха поглед в екрана.

Системата за ликвидиране на микротравми по корпуса получи команда: повреда в левия сектор, и някъде по съответната линия се отвориха необходимите клапи. Тутакси под тавана изрева реактивният двигател. В пръстеновидния тръбопровод на системата налягането рязко подскочи. За няколко мига цялото налично количество херметик беше нагнетено в линията и с огромна скорост се втурна към отвора. На екрана се виждаше добре как от тръбата потече водопад от бързо втвърдяващ се материал, напълвайки целия сектор. Роботите все още не разбираха какво става. Отдръпнаха се от люка и тревожно се въртяха сред летящите из пространството парцали пяна. Върху корпусите им слоят втвърдяваща се пяна растеше, както морските рачета облепват дъната на корабите. В несръчните движения на машините вече се долавяше нещо подобно на човешка паника. Единият се опита да изреже с горелката кората от корпуса на другия. Но зрителните им системи бяха ослепени от пяната и пламъкът се движеше хаотично в празното пространство. Пеноматериалът прииждаше и очертанията на роботите малко приличаха на онова, което бяха преди няколко минути. Видимостта на екрана се влоши и скоро образите съвсем изчезнаха — в окуляра на камерата също беше попаднала пяна.

Грег конвулсивно се беше свил в креслото и още дълго, без да мигне, гледаше екрана, където изчезнаха враговете. И едва когато се получи сигнал, че системата е изпратила в носовия сектор всичко, на каквото е способна, капитанът бавно се обърна към втория пилот. Нищо не каза, само се облегна назад и затвори очи. Стас склони лице върху дланта на лявата си ръка и дълго разтърква челото и клепачите си, сякаш се опитваше да изтрие от мозъка си всичкото безумно напрежение на този полет. После насила протегна ръка към клавиатурата и даде отбой на „Кронос“. Компютърът продължаваше боя за завладяване на вече безсмислената цел.

След като изгуби и последните си войници, компютърът на неприятелския кораб изпрати съобщение за положението до „Кондор“ и се оттегли в защита. Сега, когато Бика можеше да води само позиционна война с екипажа на Би Джей 90 за изпълнителните системи и органи на Си Ай 12, космонавтите без никакъв риск включиха цялата мощ на главния бордови компютър на помощ на „Кронос“. По време на активните действия мрежата от микропроцесори-шпиони узна всички кодове и програми за командите и сега електронните сили на Би Джей 90 изгониха врага практически от всички системи на неговия кораб. Като обкръжен терорист Бика се затвори в машинната зала и с упоритостта на осъден на смърт отбраняваше системата за енергоснабдяване и радионавигационния блок. Само от време на време съобщаваше на „Кондор“ координатите и посоката на движение на тандема.