Би Джей не отговаря

Девета глава

Изтощеният до краен предел екипаж на капитан Милър се подготвяше за последния победен удар — получаване на достъп до системата за вътрешно енергозахранване и елиминиране на неприятелския компютър. По същото време някъде напред противниковият автоматичен кораб се насочи към тандема от кораби. След няколко часа той трябваше да достигне разстояние, осигуряващо ефикасен артилерийски огън дори в това пълно с метеоритни късове пространство. Още малко и сред хаоса от каменни и ледени блокове ще се разиграе артилерийски двубой, още малко и един от двата кораба ще се превърне в подобен къс безжизнена материя, както трилионите отломки от Вселената, кръжащи наоколо.

Вече цял час Стас се мъчеше с херметично затворената врата на тунела към силовия кабел, но механизмът не се поддаваше на нищо. В пръстите му, наранени до кръв, пулсираше тъпа болка. От неудобната поза гърбът му се беше схванал, а пред очите му от пренапрежение плаваха тъмни кръгове. Грег стоеше зад него и вече няколко пъти му предлагаше да го смени, но вторият пилот само мълчаливо клатеше глава и с още по-голямо настървение се залавяше за инструмента.

Внезапно индикаторите за тревога върху комбинезоните на космонавтите записукаха и гласът на Пиф забоботи, че напред по курса са открити следи от електромагнитно поле на изкуствен обект. Приятелите разтревожено се спогледаха.

— Само това ни липсваше — загрижено подхвърли Грег и се запъти към изхода. — Май е онзи радиомаяк, който ретранслираше командите към нас.

— Добре ще е да е само маяк. Ами ако се окаже, че антената се намира на боен кораб? — мрачно добави Стас, догонвайки командира.

Скоро стана ясно, че неидентифицираният кораб е пред тях и не отговаря на запитвания. Беше необходимо дистанцията между тях да се скъси още, за да се определят данните му по характеристиките на работното му излъчване. Но същото разстояние беше и оптималното за ефикасен артилерийски огън.

— Какво ще правим? — наруши продължителното мълчание Грег.

— Ще подготвим оръдието си — отвърна Стас. — Вържи попа да е мирно селото.

— Тогава да послушаме народната мъдрост — измърмори под нос капитанът и набра командата на пулта.

На силуета на кораба върху екрана се появи надстройка с продълговата надлъжна куличка. Това означаваше, че капаците на изхода към Космоса на трети товарен трюм са се разтворили и от него на повърхността на кораба се е издигнала бойната артилерийска система. Тъпата муцуна на оръдието оживя и започна да шари на вси страни. На екрана запълзяха цифри — ориентирането на оръдието по контролните отметки и по пеленгите по време на движение. След няколко секунди всичко замря и гласът на Пиф докладва, че то е готово за стрелба.

— Целта — неотговарящият на запитванията кораб — е точно пред нас по курса — отсечено изкомандва Грег и когато се появи съобщение за готовност, констатира: — Е, сега вече можем да се сближаваме с какъвто и да е неидентифициран обект.

В кабината за управление пак се възцари напрегнато мълчание, прекъсвано от време на време от гласа на компютъра, който дублираше най-важните съобщения. На матовата повърхност на главния операторски пулт подскачаха като слънчеви зайчета отраженията на непрекъснато променящите се показания за курса на кораба — през цялото време лавираха между астероидите.

Грег зашари с пръсти по клавишите и засили до краен предел полето на противометеоритната защита.

— Мислиш, че ще ни помогне ли? — попита го Стас.

— От пряко попадение няма да ни спаси, но в някои случаи може да ни помогне.

Внезапно черната пустота зад изпъкналата леща на големия илюминатор се освети от наситено златист отблясък. Компютърът веднага съобщи, че е зафиксиран плазмен удар по кораба, който се е разсеял в плътната метеоритна маса.

— Хубав фойерверк — злобно присвил очи, процеди през зъби Грег. — А пък ние няма да бързаме…

Корабите неумолимо се приближаваха един към друг. Продължаваха да не се виждат, разделени от непрестанно променящата плътността си материя. Преследвачите на Би Джей 90 прекрасно разбираха, че това е последният им шанс, и бяха заповядали на автоматичния кораб да унищожи целта на всяка цена. Още няколко пъти Космосът около кораба избухваше от слънчево сияние, докато машинният мозък на неприятелския автомат не разбра, че в астероидния пояс е безсмислено да се открива огън на голямо разстояние. Описвайки зигзази и заплетени фигури, корабите продължаваха да се сближават.

На таблото се отчиташе намаляващото разстояние до целта. Сега редом с цифрите непрекъснато светеше яркожълтият знак за сигурно улучване. Това означаваше, че ако пътят на импулса не бъде пресечен от нещо, единият от противниците ще бъде унищожен мигновено. Пред очите на Грег изплуваха кадри от един документален филм — обгорелите обезобразени помещения на сразен от пряко попадение кораб. В един резерват за особено опасни престъпници на отдалечена орбита около Сатурн беше избухнал бунт. Група затворници беше завзела един транспортен кораб и се опитваше да избяга. При залавянето им те оказали съпротива и се наложило да стрелят по кораба. Грег завинаги запомни дупката с разтопени краища в обшивката и изкорубените от свръхвисоката температура помещения. Не беше останало нищо друго освен главните носещи конструкции. Всичко останало мигновено се бе изпарило. Грег разтърси глава, за да прогони неприятното видение, и почти заповяда на Стас:

— Време е да се прехвърлим в лодката. По-добре е да наблюдаваме дуела от безопасно място.

След три минути космонавтите вече бяха закопчали коланите на стартовите кресла в спасителната лодка.

— Готов съм за пускане — късо доложи вторият пилот, като оглеждаше съобщението на бордовия компютър.

— Тогава напред — изкомандва Грег и докосна с пръст клавиша за катапултиране. Трюмът се озари от мигащата светлина на сигналните лампи и лодката тръгна към разтворените капаци на изхода за Космоса.

Грег изравни скоростта и увисна недалеч от кърмата на Би Джей 90. През илюминаторите отлично се виждаше целият тандем — продълговатият цилиндричен корпус на кораба, оръдейната кула отгоре, огромният диск на огледалото и непрекъснато избухващите факли на рулевите дюзи. Напред продължаваше сребристата маса на пленения пират. А по-нататък мътно просветваше плътната мантия на астероидния пояс. Тя беше готова на всичко — или да стане вечен безмълвен гроб за тези двама смели мъже, или да бъде място за последния бой по пътя им към победата.

Пиф съобщи, че след няколко минути между двата кораба ще се покаже зона на относително чисто пространство и ще възникнат условия за започване на стрелба.

— За какво се замисли, командире? — с чужд глас го попита Стас.

— Мисля си какво ще правим, когато изгубим кораба си — безразлично отвърна Грег. Досега толкова пъти беше рискувал живота си, че перспективата отново да се окаже на косъм от смъртта вече не му се струваше нещо, което заслужава емоции.

— Преди всичко трябва да избягаме по-далеч от това старо корито, докато на нашите доброжелатели не им хрумне да се огледат дали наблизо няма спасителна капсула.

Компютърът съобщи, че в оредяващата маса от астероиди вече се вижда целта и че сега той ще открие огън.

— Прекрасно. Ами че…

Грег не успя да довърши мисълта си — заслепи ги огнена мълния. Големият черен къс, който тандемът тъкмо беше избягнал, беше пронизан от люляково-златиста стрела. А след секунда върху астероида зееше огромна дупка и той се въртеше встрани от предишния си път, обвит от облаци па̀ра.

— Ама че гадина… — злобно изруга Грег.

В същия момент от късия ствол на оръдейната кула върху Би Джей 90 се откъсна ярко петно и изчезна сред мътните отблясъци на мантията. Пиф съобщи, че не е регистрирано попадение. Двамата космонавти долепиха съсредоточени лица до илюминатора. Сега трябва да се реши всичко. За да натрупа енергия за нов удар, на артилерийската система й са необходими шест секунди. Но и те им се струваха твърде дълги. Всеки миг корабът можеше да бъде ударен от смъртоносен плазмен юмрук.

Оръдието пак беше готово за стрелба, но целта отново бе заслонена от астероид. Секундите се точеха чудовищно бавно, ала компютърът изчакваше блестящата точка на противника да се появи между блуждаещите скални и ледени късове. Грег чувстваше как сърцето му бие глухо и измъчено, но вече не можеше да овладее трескавото си състояние. Зениците му се бяха впили до болка в мъждеещите скачени кораби. Редом с командира Стас нервно хапеше устни.

За миг корабите врагове се видяха един друг и двете оръдия стреляха едновременно. Разстоянието беше подходящо, линията на удара — чиста, и двата импулса попаднаха в целта. Грег и Стас успяха да видят как контурите им изчезнаха в невероятно ярък взрив. Заслепено от експлозията на свръхплътното енергийно кълбо, човешкото зрение за известно време отказа да действа.

Двамата космонавти се бяха свили в креслата си с чувството, че вътрешностите им са се откъснали. Дори не се опитваха да си върнат способността да гледат. Не желаеха да видят какво ги очаква… Ала внезапно като в някакво библейско чудо гласът на Пиф съобщи, че част от органите на Би Джей 90 аварийно са изключили от силния електромагнитен и механичен трус, но основните системи действат. Ударът е попаднал в кърмата на скачения Си Ай 12. Без да прави пауза, Пиф допълни, че е регистрирано унищожаване на целта — изчезнало е електромагнитното поле на неприятелския кораб, характерно за работещите системи.

Грег бавно отлепи длани от очите си и с диво изражение погледна приятеля си. После, все още без да вярва на компютъра, вдигна очи към илюминатора. Тандемът беше извъртян на 60 градуса от предишния курс и продължаваше бавно да се извърта. Върху корпуса на Си Ай 12 вече се забелязваше обвита в дим зона. Около голяма няколко квадратни метра дупка краищата на обшивката стърчаха сгърчени и изкорубени. От чудовищната температура съседните листове бяха нажежени до червено, а около кораба плуваха по-дребни отломъци и откъснати плочи от топлоизолацията.

Дивашка безумна радост обхвана Грег. Той се опитваше през лудешкия си смях да каже нещо на Стас, но от отворената му уста излитаха само нечленоразделни звуци. Бореше се с безтегловността между илюминатора и креслото и се удряше възторжено по ръцете и бедрата. Стас мълком гледаше мятащия се под тавана в истеричен смях командир, но самият той вече нямаше сили да избухне в такъв лудешки пречистващ смях. Само зарови лицето си в ръце, стисна до болка очи и се заклати в креслото. Все още не можеше да повярва, че са вън от опасност, че по-нататък няма да е нужно да стрелят, да бягат и да се борят за живота си с някаква незнайна, постоянно променяща облика си чудовищна сила.

След няколко минути, а може би след много повече — мозъкът вече бе престанал да се ориентира в изкривеното от изтощителната борба пространство и време — Стас сне длани от лицето си и се облегна в креслото, чувствайки нечовешка умора във всяка клетка на тялото си.

— А по-нататък какво, командире?

Грег бавно се откъсна от стъклото и се обърна към Стас:

— Към базата… Колкото може по-скоро да се връщаме. Вън от това проклето астероидно блато… Или не гарантирам за себе си.

Стас измъчено се усмихна и даде команда на лодката да се връща на кораба. През илюминатора се виждаше как Пиф вече стабилизира тандема в предишния курс, манипулирайки с факлите на рулевите двигатели.

След два дена полет Би Джей 90 направи малък зигзаг и мина недалеч от улучения противник. На екрана изображението бе многократно увеличено — автоматичен кораб от среден клас тромаво се въртеше в пространството. Беше улучен в носовата част, дупката зееше тъкмо където се намираха секторите с елементите на управлението. Корабът беше загинал мигновено.

Грег одобрително поклати глава и добави на глас:

— По времето на кралица Виктория за такова попадение капитанът щеше да подари на Пиф бъчва с ром. Ей Богу, той си я е заслужил.

— Да… — усмихна се Стас на думите на командира. — Интересно колко ли биха дали хората от „Кондор“ за такова попадение в нашия Би Джей 90?

Приятелите само се спогледаха, капитанът сметна, че е излишно да отговаря на подобен въпрос. Те и без това се досещаха колко струва този двубой на живот и смърт.