Близки непознати

Дванайсета глава

Пощенска картичка, представляваща акварел, до госпожа Кристи Мур Макарти, Бокхемптън, Уилтшър:

В седем и трийсет сутринта Оливър позвъни на Дани Бужевски. Продуцентът беше бесен, че Оливър е изчезнал за целия уикенд.

— Така не се продават филми, Калахан. Не по този начин подготвяме нещата за екран.

— Сериозно? Моят метод на работа пък е такъв.

— Никак не е добре…

— Изслушай ме внимателно, Дани, защото имам да ти казвам три неща. Първо — ще прекарвам уикендите си точно както желая. Второ — по отношение на филма, ще пътувам по югоизточното крайбрежие на Щатите в компанията на жена на име Кристи Мур Макарти, която би ударила и Скарлет О’Хара в земята.

— Сексапилна ли е?

— Тя е друга песен, такава не си срещал, истинска красавица южнячка до мозъка на костите. Родена е за тази работа. Трето — днес няма да се върна в Лондон и няма да се срещнем, защото трябва да летя за Щатите. По семейна работа. Ще се върна след три-четири дни или когато се върна, но ще донеса план и тогава започваме. Съгласен ли си така?

— Звучи чудесно, Оливър. Направо чудесно. Радвам се, че постъпваш професионално и разбираш кое е най-важното. Разбрано.

— Разбрано ли? Ти си идиот, Бужевски. Истински задник. Това прави телевизията с хората.

— Ти си задник.

Тъй като Оливър повиши тон, сигурно бе събудил Едуард, който слезе долу. Изглеждаше много смачкан, изгледа готовата пътническа чанта на Оливър и празната бутилка от уиски и без да каже нито дума влезе в кухнята да направи кафе. Чу Оливър да оставя много кратко и делово съобщение на Маги.

— Маги, Оливър е. Тук е понеделник сутрин. Ще се опитам да хвана обедния полет за Рали-Дъръм, но нямам резервация. Не си прави труда да идваш до летището, сам ще се прибера. Ако си вкъщи, ще се видим, но не променяй плановете си заради мен.

— Рано си станал, стари приятелю.

— Да. Всъщност искам да те помоля да ме закараш до Хийтроу. Ако се кача на влака, няма да хвана полета.

— Няма проблем, само да се облека. — Едуард сипа кафето. — Изглеждаш малко неспокоен, Оливър. Добре ли прекара вчера? Извинявай, че не те дочаках.

— Много добре прекарах. Научих някои неща. Очите ми се отвориха. Слушай, Едуард, наистина нямам време, съжалявам, че трябва да те моля, но би ли побързал?

— Иди и чакай в колата. След малко идвам.

Тръгнаха за Хийтроу. Оливър говореше без спиране, с пиянско просветление като човек, който е пил цяла нощ и не си е лягал. Говореше главно за Кристи и Маги.

— Кристи Макарти е необикновена жена. Направо невероятна. Като че ли съм я познавал цял живот. Много странно. Говорихме ден и половина и сега ми се струва, че сме близки отдавна. — Едуард вдигна въпросително вежди, но Оливър не забеляза. — Изумително колко малко познаваш някого, дори да си женен за него седем години, какво ще кажеш, Едуард? Няма как да знаеш, след като не си направил тази стъпка, нали? Направо се изумявам всеки път, когато научавам за някоя нова страна от безкрайно сложния характер на моята любима съпруга. Ти какво мислиш? Според теб Маги сложна ли е? Нашата мила, сладка Маги? Какво мислиш, а?

— Оливър, нямам представа за какво говориш.

— Как ще имаш? Нали не си женен за нея. Не може да я познаваш, Еди, стари приятелю. Сигурно също като мен я мислиш за прекрасно момиче. И че по-добре не би могъл да я опознаеш, нали? Виждаш я само откъм най-добрата й страна. Е, когато опознаеш Маги, както аз я познавам… — Неочаквано запя, после също така неочаквано спря да пее. — Ти какво мислиш, Едуард?

— Мисля, че си пиян.

— Страшно си прав, пиян съм. Започнах да пия с възхитителната госпожа Макарти и довърших работата сам. Ако знаеше онова, което аз знам сега, съвсем не искам да кажа, че не го знаеш, ти също би се напил. Нали така правят мъжете, Едуард? Нали така правят честните и почтени мъже, за да се успокоят, когато жените им извършат предателство спрямо тях?

— Не знам.

— Разбира се, че не знаеш! Блажено ергенство! Пълна свобода и никаква отговорност. Толкова отдавна съм го изпитвал, че почти не си го спомням… Обаче не съм като Маги. Маги помни всичко. Нашата мила Маги има фотографска памет. Никога не забравя нищо, само го скътва някъде в себе си и никога не казва нищо. — Направи знак пред устата си като че я заключва. — Устните ми са запечатани. Това е мотото на Маги. Като си помисля, обзалагам се, че към теб тя не прилага това правило. Сигурно споделя с теб и някои лични неща, а?

Едуард вече не се съмняваше, че някой е разказал на Оливър за кратката му връзка с Маги. Продължи да кара мълчаливо по шосе М3.

— Какво мислиш за това, Едуард? Чакай сега да те изпитам. Имам теория, според която всички жени смятат, че разбират мъжете по-добре, отколкото мъжете ги разбират. Това е първото. Второто е, че всички жени ревнуват мъжете и търсят начин да ги унищожат, особено ако се отнася за съпрузите им. Третото е, че нито един мъж не може и да мечтае да бъде чувствителен и проницателен и толкова противно интуитивен, като която и да е жена, защото жените са лъжливи кучки по отношение на мъжете и са луди колкото си искат. Но не можеш и да прозреш, че са луди, нали? Няма начин. Виж какво, лудостта е ирационална, а ние, мъжете, сме рационални същества, така че как може да се очаква от нас да проявим проницателност и да разберем, че тя диктува живота им?

Едуард се отби по М25 и се насочи към летището.

— Знаеш ли, Едуард, отне ми цяла нощ, но най-после загрях. Ето какво прозрях за Маги — прави се на сладка и весела само за да те прикотка с лъжлива вяра, че е на твоя страна, за да не забележиш кога вади ножа. Ако тази вечер не бях научил нещо, сигурно не бих усетил как го завърта между ребрата ми. Като предан съпруг, тихо щях да си изгасна на килима и кръвта ми щеше да изтече, без някой да забележи. Какво мислиш за това? Не разбираш ли какво ти говоря за нея? И то ти? Искам да кажа, че ти си много по-близък с нея, отколкото с когото и да било, в това число и с мен. Не ти ли е намерила и на теб някое местенце в книжката си?

— Не знам за какво говориш.

— Е, ти си щастливец. Все пак не я познаваш като мен, нали, Еди? Не я познаваш, ако схващаш какво искам да кажа.

— Мисля, че не си на себе си. Не съм съгласен с нито едно от нещата, които избълва за Маги. Сега млъкни, искам нещо да ти кажа.

Едуард се отби към рампата за заминаване, спря колата, изключи мотора, обърна се и погледна спътника си.

— Оливър, с теб сме стари приятели. Големи мъже сме. Тъй като искаш да ме хванеш в лъжа, аз ще те изпреваря. Не ми е приятно, че цял час си играеш с мен на котка и мишка, както вероятно и на теб, понеже съм преспал с жена ти. Ако искаше да разбереш как се стигна дотам и защо, можеше да ме попиташ направо и аз щях да ти обясня. Както сигурно и тя. Не се извинявам за поведението си, но твоето е нецивилизовано и бих казал дълбоко лицемерно. Предполагам, че гневът ти към Маги се дължи на собственото ти чувство за вина. Искрено се надявам, че няма да постъпиш с Маги, както стори с мен, но ако го направиш, тогава най-пламенно бих пожелал тя да ти каже къде да си завреш щуравите приказки. Маги не е твоя собственост, Оливър, трябва да се постараеш да я разбираш, а отдавна не си го правил. Сега би ли слязъл от колата ми?

Оливър седеше като вдървен на седалката и се взираше в Едуард. Усети как кожата на главата му се свива много особено, сякаш няколко стегнати гумени ленти се плъзгаха на вълнички сантиметър по сантиметър по нея. Едуард се пресегна през него и отвори вратата, а Оливър излезе, без да каже нито дума. Беше прекалено замаян, за да отговори каквото и да било. Едуард проследи как Оливър влезе през вратите на летището, после се отби на първата бензиностанция и позвъни в Северна Каролина. На него също му отговори телефонния секретар. Той изруга изобретението, искаше му се да говори с Маги, тя да стане от леглото и да се обади. Но човек не може да спре прогреса, нито да върне часовника назад. Остави съобщение, с което предупреди Маги, че Оливър знае, че са спали заедно и се връща сърдит и пиян като казак, но несъмнено по време на полета ще изтрезнее.

С ласкателство Оливър успя да получи място за директния полет до летището Рали-Дъръм. Дори му намериха място в бизнес класа, като доплати огромна сума с надеждата, че няма да седне до някой досаден глупак, който през целия път да му мели на главата как е прекарал почивката си в Англия. Имаше късмет. Седна сам в задната част на салона и преди излитането му донесоха чаша шампанско. Вино, с което се празнува. Оливър вдигна цинично тост за Маги. Едуард грешеше относно вероятността Оливър да изтрезнее. Сбърка и като си помисли, че Оливър е знаел за тях с Маги. Излезе прав, че Оливър беше пиян и че комбинацията от алкохол и вина предизвикаха цялата му тирада. Всъщност Оливър запомни само едно от всичко, което Едуард му каза — че е спал с Маги. Фактът, че жена му и Едуард имат връзка го накара да онемее. Усети туптяща болка в главата.

Полетът до Рали-Дъръм продължи осем часа. Отказа предложението на стюардесата да му даде вестници и прочете „Тъжна история“ два пъти. Още първия път, когато изчете романа, се разгневи на Маги, но когато го препрочете, побесня още повече. Книгата го ядоса поради три причини. Първата — защото беше хубава, много по-добра, отколкото той би могъл да напише. Второ — защото беше използвала някои негови изрази, дори името на първата му извънбрачна връзка и това го дразнеше. Подиграваше му се и това бе унизително. Трето — ядосваше го фактът, че тя никога не беше споменавала пред него за книгата и това го накара да се замисли колко още други неща криеше от него.

Например за връзката с Едуард. На Оливър му бяха необходими много повече от осем часа, за да преглътне факта, че Маги му е изменила. Честите му дребни кръшкания не можеха да се сравняват с изневярата на жена му. Досега Оливър страдаше от особен вид мъжка суетност, според която на него можеше да не му бъде достатъчна една жена, но всяка от неговите жени, най-вече главната, би трябвало да се чувства напълно задоволена. Не можа да понесе мисълта да си представи Маги и Едуард в леглото. Защо тъкмо Едуард? Беше толкова неприемливо, че за малко да стигне до убеждението, че Едуард го е излъгал. Дълбоко в себе си Оливър знаеше, че приятелят му бе казал истината, освен това той не беше човек, който би се пошегувал с изневяра. Ако повярваше за миг дори, че Маги е спала с Едуард от сексуална тръпка или по същата причина, поради която той чукаше зъбатата Сара с голямата уста, би го преживял. Това дори би могло да добави нещо към сексуалните им отношения. Но мисълта, от която стомахът му се бе свил и сякаш се бе качил чак до гърлото му, беше, че Маги трябва наистина да е пожелала да се люби с Едуард, помислила си е, че с него би й било по-добре, отколкото със съпруга й, а още по-лошо би било, ако наистина й е било по-добре. Не по-малко сериозно беше, че съпругата му бе написала книга и не му бе казала за нея, това също бе вид измяна. Фактът, че книгата беше добра, беше още една измяна, това означаваше, че тя не е споделяла всичко с него, а е криела някой неща. Не е била задоволена от него. А това, че беше написала книга за любов, измяна и сексуално предателство, докато в същото време е имала връзка с неговия приятел и съсед беше много по-лошо от изневяра. Оливър се почувства физически смазан.

Хубаво поне, че полетът до Рали-Дъръм беше дълъг. Ако летеше до Париж, съществуваше сериозна вероятност да се нахвърли върху Маги още при пристигането си. Въпреки че продължи да пие по време на полета и че се държеше все по-намусено със стюардесите, той разполагаше с достатъчно време, за да успокои първоначалното си озлобление. Осъзна, че за него бракът му е приключил, защото никога не би могъл да живее с жена, на която нямаше доверие. Вътрешно се чувстваше горд, че Маги е толкова талантлива и умна, стига това единствено на него да бе известно. Чувстваше се по-добре, когато дискретно я превъзхождаше. Беше най-щастлив, когато знаеше, че страстта й е насочена само към него, а онова, което получаваше като любовна преданост от нейна страна, му даваше увереност да съблазнява други. Мисълта за изневярата винаги го бе занимавала, още докато беше безгрижен ерген. В известна степен това бе едно от големите тайни преимущества на брака, почти цел на женитбата — да имаш краткотрайни връзки без неприятни усложнения от по-обвързващи отношения, което се случваше на неженените мъже. Ако Маги беше доволна от онова, което й даваше, дори би могъл да остане с нея. В душата си той никога, не се бе съмнявал в издръжливостта на брака им. Ако бе необходима последна компенсация, дори би могъл да й бъде верен. Обаче тя не беше доволна и никога не е била. Може би Еди да е бил последният от цяла поредица мъже, с които е компенсирала слабостите на Оливър. Правила го е зад гърба му, понеже е чувствала, че няма нужда от него или пък й е било необходимо нещо повече. Тя бе направила своя избор и сега той бе принуден да направи своя. Той не желаеше играта да се води по този начин. Правилата се променяха по време на играта. Това не беше крикет.

Оливър слезе от самолета замаян. Мина през паспортната проверка, упъти се към бюрото за даване на коли под наем, но се отказа — автоматичните скорости на колите щяха много да го затруднят. Обърна се и отиде в бара на летището, където си поръча двоен скоч. Проблемът беше, че все още обичаше Маги. Ако тя се разплачеше, ако кажеше, че е спала с Едуард, защото е била пияна, самотна или пък изплашена, че ще го загуби, ако признаеше, че книгата й е глупост, ако поискаше да се прибере с него вкъщи и да си имат още едно бебе, ако заявеше, че не може да живее без него, ако потулеха цялата ужасна работа и тя обещаеше, че това никога повече няма да се повтаря, тогава би могъл, но само би могъл да я приеме обратно. Той нямаше желание да изоставя децата си. Не искаше да живее сам, не завиждаше на Едуард. Дълбоко в съзнанието му се мярна Кристи и това му подейства успокоително. Кристи действително вярваше в него. Тя не желаеше нищо друго, освен да може да продължава да живее в романтично и сексуално опиянение. Имаше известен риск, когато се срещнеше с Маги, тя да не поиска извинение, да му тропне с крак и да каже, че има право да прави каквото желае и да му изневерява в това число. Тогава той щеше да загуби всичко. Щеше да загуби гордостта си.

Отиде до телефонен апарат и набра номера на Оук Ридж.

— Добър ден. — Беше гласът на Лия.

— Лия, Оливър е.

— Здрасти, Ол. Как си?

— Добре съм. Току-що кацнах на летището. Маги там ли е?

— Не знам. Ще видя дали мога да я извикам. Беше на плажа. Изчакай малко.

Оливър чака цяла вечност.

— Оливър? — Гласът на Маги звучеше малко несигурно.

— Пристигнах.

— Лия каза, че си на летището?

— Точно така.

— Всичко добре ли мина?

— Ти как мислиш? — попита той троснато.

— Предполагам, че не, след като се връщаш по-рано, освен това струва ми се, че си ядосан. Съжалявам, Оливър.

— Така ли? За какво трябва да съжаляваш?

Тя не отговори.

— Маги, наистина ли спа с Едуард Арейбин?

Последва дълго мълчание.

— Щом знаеш, защо ме питаш?

— Значи не го отричаш?

— Не, не го отричам. — Гласът й звучеше спокойно.

— Какво ще кажеш в своя защита?

Оливър трепна, когато чу думите си — все едно че ги бе изрекъл викториански директор на училище, не прозвучаха както той желаеше.

— Мисля, че е по-добре да поговорим, когато се прибереш.

— Тръгвам. Реших, че е по-прилично да те предупредя, че знам.

— Едуард вече ми позвъни. Остави ми съобщение.

— Какъв хубав избор си направила, Маги. Внимателен съпруг и верен любовник. Как го уцели?

— Ол, остави тази тема, докато се прибереш. Ще поговорим.

— Съвсем не съм сигурен, че ми се говори с теб, Маги. — Тя не отвърна. — Иде ми да се кача на следващия самолет за Лондон. — Тя пак не отговори. — Там ли си, Маги?

— Да.

— Ще ми трябват няколко часа, докато се върна. Ще можеш ли да ме изчакаш толкова дълго? Няма да ти се прииска да хукнеш да се чукаш с някого, нали?

— Ще се видим по-късно, Оливър. — Маги затвори телефона.

Кристи подскочи, когато чу приближаването на колата по покритата с чакъл алея. Стори й се, че се бе състарила с десет години, докато чакаше Гейб да се върне. След като Оливър замина рано сутринта, тя стана, смени чаршафите, отвори всички прозорци на стаята, за да прогони мириса на секс, сладникавата миризма, която сякаш се бе пропила в гънките на завесите на балдахина. Малко след зазоряване слезе да поработи в градината, после влезе в къщата, за да провери пощата. След като прочете картичката на майка си, тя най-после реши какво ще каже на Гейб. Гримира лицето си по-грижливо от обикновено и два часа прекара, седнала зад кухненската маса, очаквайки да се приберат. Колата пристигна по обяд и тя излезе да ги посрещне, с копнеж прегърна Джейк и извърна глава, когато Гейб понечи да я целуне.

— Прекарахте ли добре?

— Мамо, беше фантастично… Татко ме заведе да видя понитата в Дартмур, ходихме за риба, ядохме сладолед за закуска, но аз изпуснах моя на тротоара… — довърши той печално.

— Значи все пак добре, че не съм дошла с вас, щом баща ти е разрешавал да ядеш сладолед за закуска. — Тя изгледа Гейб, който имаше малко засрамен вид.

— Това е лошо.

— Би могло да се каже и така. Ти забавлява ли се, Мариела?

— Да, мадам, благодаря. Беше много хубаво.

— Хайде, влизайте вътре и да обядваме. Джейк? Никакъв сладолед повече, разбрахме ли се?

Джейк се втурна вътре, за да поздрави кучетата, Кристи изгледа нервно съпруга си и се постара да не променя израза на лицето си. Когато заговори, гласът й звучеше хладно и безстрастно.

— Може ли да влезем в гостната за малко, Гейб? Искам да ти съобщя нещо. — Гейб се почувства като стажант, когото привикват в кабинета на шефа, за да го мъмрят здраво и то само заради няколко фунийки сладолед…

Кристи застана до прозореца с гръб към Гейб и се загледа в терасата.

— Как мина мача по крикет?

— Добре. Гейб, Оливър Калахан беше тук през уикенда.

— Шегуваш се! Не знаех, че ще се връща… Съжалявам, че пропуснах да се срещна с него. Как изглежда?

— Съвършен джентълмен. Върна се, за да играе в мача.

— Чудесно. Разкажи ми.

— Беше прекрасно, направо великолепно. Мисля, че всички харесаха храната. — Скръсти ръце пред гърдите си. — Гейб? Оливър иска да участвам с него в телевизионна серия, която е замислил да направи за Южните щати.

— По думите ти съдя, че ще ти бъде интересно. Ти с изследователската работа ли ще се занимаваш, или какво?

— Не съм сигурна, нямаше време да говорим подробно. Според него трябва да участвам.

— Чудесно, скъпа! Моята съпруга — телевизионна звезда! Ще бъдеш чудесна, Кристи. Но не ми изглеждаш много ентусиазирана.

Тя се обърна към него, лицето й беше безизразно.

— Виж какво, това като че ли променя всичко.

— Защо? Кога започвате филма? По-рано ли трябва да се върнеш вкъщи, или какво?

— Не, Гейб, работата е там, че няма да се прибера.

— Тук ли ще бъдат снимките? Няма ли да снимате нашите чудесни плажове?

— Не, имах предвид, че въобще няма да се прибера с теб вкъщи. Искам да кажа, че бракът ни свърши.

Гейб се изсмя гръмогласно.

— Кристи Мур Макарти, ти си родена за актриса! Като си помисли човек, че си пропуснала истинското си призвание! Откога репетираш репликите си? Скъпа, идвам от дълъг път. Искам да се кача горе и да се изкъпя, после може да поговорим за този телевизионен филм.

— Гейб, моля те, не се качвай сега. Изслушай ме. Работата е там, че когато ти казвам, че бракът ни свърши, наистина е така. Ще ми бъде много трудно да ти го обясня, не очаквам, че ще ме разбереш, но поне ще опитам. — Тя преглътна трудно. — Ще остана с Джейк тук известно време и смятам, че е най-добре ти да се върнеш вкъщи. Може би засега.

Гейб се разсмя.

— Знаеш ли, за малко да ти повярвам. Все ги измисляш такива. В един момент помислих, че се сърдиш заради сладоледа и че наистина искаш да ми се скараш. Ела, скъпа и ме прегърни както трябва.

Кристи дълбоко пое въздух.

— Гейб, влюбена съм в Оливър Калахан. — Когато изрече името на глас, усети, че се съживи. — Не мога да ти го обясня, но го обичам безнадеждно и не мога да се правя, че нищо не се е случило. Мислих и за това — да не ти кажа нищо, но не би било честно по отношение на теб.

— Кристи, скъпа, да не си полудяла? Та ти дори не го познаваш.

— Познавам го от дълго време и отдавна го чакам.

В тона й се усещаше искреност и тъга, от които кръвта на Гейб се смрази в жилите, но той предпочете да не им обръща внимание.

— Кристи, говориш ми глупости. Да не си се напила? Да не си взела някакъв наркотик? Дълго пътувахме, Джейк викаше през цялото време и не ми е до такива приказки. Направо е нелепо, чуваш ли ме?

— Ти май не ме слушаш, Гейб. Хайде да започнем отначало. Обичам Оливър Калахан. Ще работя с него. Бих дала какво ли не, за да живея с него до края на живота си. Миналата нощ прекарах заедно с него горе в нашето легло. Всъщност в неговото. Наистина съжалявам заради теб, не ми е приятно, чувствам се виновна, но съм готова да платя цената за това, което направих, но и не мога да не се чувствам щастлива заради самата мен, просто не мога да го скрия. — Очите й се напълниха със сълзи.

Гейб се отпусна на стола до камината и се взря в нея. Той все още не проумяваше какво му говореше тя. Направо невероятно бе да се прибере вкъщи след два-три дни и да открие, че любимата му Кристи е влюбена в мъж, когото не познава. Какво ли не мина през главата му — как да я прибере вкъщи, дали е достатъчно добре, за да пътува, дали да не се обади на лекаря им в Лорънсвил, чувал бе за един психиатър в Ню Йорк, в Лорънсвил нямаха такъв специалист, спомни си, че бе чел за бързо повишаване на температурата, че при някои млади жени се случвало, замисли се дали би трябвало да я допуска близо до Джейк, кой знае какво би му казала или направила. Чувал бе разни истории за майки, които полудяват и причиняват мъки на собствените си любими деца. Беше чувал за жени, които се вживяват в собствените си фантазии, а напоследък тя наистина се държеше малко странно. Беше млада за климактерична криза, но нали тъкмо това представлява кризата — нещо, което ти се случва, когато си неподготвен. Гейб не се бе замислял по-рано какво се върти в главите на хората, според него, ако някой се разболее, обажда се на специалист, точно както се вика монтьор да оправи колата. Не се бе задълбочавал много, мислил бе само отгоре-отгоре. Въпреки всичко, ако се наложеше, щеше да я гледа — тя щеше да получи най-добрите грижи и нищо нямаше да й липсва. Той я гледаше така, сякаш тя щеше да припадне или да експлодира всеки момент.

— Гейб, не ме гледай като че ли са ми пораснали рога. Съзнавам, че явно си шокиран, а аз мислих цял ден. Не знаеш какво да кажеш, разбираемо е. И на двамата ни трябва време, за да подредим мислите си и да решим какво ще правим по-нататък. Смятам, че това ще стане най-добре, ако сме разделени. Засега ти трябва да се върнеш у дома, а аз искам да остана тук. — Гейб, който никога не бе разбирал жена си кой знае колко добре, не можа да забележи усилието, което правеше тя. Външното й спокойствие го разяри, той скочи и я разтресе за раменете.

— Кристи, престани! Просто ела на себе си и се чуй какво говориш! Няма да ходим никъде, поне докато ти не се оправиш. Знам, че не си щастлива, известно ми е, че имаш проблеми, помня как се разстрои, че няма да имаме повече деца, това някак си го оправихме, и сега ще се справим, но трябва да бъдем заедно, Кристи. Аз съм до теб — ще оправим и това, каквото и да е то.

Кристи поклати бавно глава и сложи ръка на бузата му. Това бе първият й жест на искрена, макар и колеблива привързаност, който тя правеше от дълго време насам.

— Съжалявам, Гейб, действително съжалявам. Не мога да намеря думи, с които да ти изкажа колко съжалявам за това, което ти причиних. Няма да ти стане по-добре, повярвай ми, но никога и през ум не ми е минавало, че нещата ще се обърнат така. Дори до тази сутрин си мислех, че ще се приберем вкъщи, ти никога няма да узнаеш за него и на двама ви с Джейк това нямаше да ви се отрази. Мислех да направя нещо спонтанно и да замина, но така нищо няма да се промени. Ако имаше начин да не те засегна, повярвай ми, щях да го направя. Но всичко свърши. Трябва да ми повярваш. Сигурна съм повече от всичко на света. Усещам го тук. — Докосна долната част на корема си. — Нито съм болна, нито съм пияна. Лудо съм влюбена, така че почти не мога да ти го опиша. Дори не знам дали той ме обича, но това не ме интересува. — Тя повиши възбудено тон, тъй като само докато говореше за Оливър, се чувстваше щастлива. — Обичам го. И да не ме желае, не мога да се преструвам, че ще бъда щастлива с теб. Просто искам да бъда с него. Никога не съм те лъгала, Гейб, никога не ми се е налагало. Няма да започна да те лъжа сега.

— Не ти вярвам.

Кристи тропна с крак ядосано.

— Гейб, ти не ме слушаш! Какво да направя, за да проумееш? — Загледа се в него и започна да хапе долната си устна. Брадичката й потрепваше. — Ела по-близо, Гейб, ела, така. — Вдигна се на пръсти и вдигна яката на блузата си. — Усещаш ли мириса му, Гейб? Не посмях дори да се изкъпя. Сега ще ми повярваш ли?

Той замахна и ръката му се стовари върху страната й, тя залитна към камината.

— Кристи, скъпа, милото ми момиче, какво направих? Кристи, толкова съжалявам, скъпа моя… — Помогна й да стане, погали я по главата, разкая се и постави ръка върху бузата й. На Кристи й олекна, че той я удари. Докато растеше обичта й към Оливър, тя се смесваше с неудовлетвореността от брака й, макар че нямаха почти нищо общо. Сега, когато най-после Гейб реагира спонтанно, тя вече не се гневеше, към него изпитваше само угризения и жал, както и някаква особена новопоявила се нежност.

— Нищо няма, Гейб, добре съм, грешката не е твоя, всичко е наред, мили… Сега виждаш ли, че за известно време трябва да се разделим. Много съжалявам, че ти го казах по този начин, но разбери, сигурна съм в това, което говоря. Знам го. Няма да се промени.

Гейб й повярва. Поне прие, че в някакъв кошмар тя беше спала с Оливър и непрекъснато се убеждаваше, че е влюбена в него. Дали наистина бе влюбена, или го използваше като извинение да страни от него, не знаеше. Като че ли нямаше голямо значение. Във всеки случай за него изходът бе един и същ. Трябваше да постъпи както винаги — да изпълни желанието й, да се съгласи с нея, да се сдържа, да млъкне и да се моли Богу нещата да се оправят. Когато тя дойдеше на себе си, той отново щеше да бъде до нея, за да я подкрепи.

Седнаха в двата края на дивана, Кристи леко опипваше бузата си, която вече бе станала тъмночервена.

— Не ти ли се струва, че следобед тази стая винаги изглежда тъмна и мрачна? — въздъхна Кристи.

— Ти говореше за раздяла, Кристи?

— Това е единственият изход, Гейб. За няколко месеца. Да видим как ще потръгне.

— И възнамеряваш да останеш тук?

— Още не знам. Зависи от Оливър.

— Разбирам. Ами госпожа Калахан? Тя как се вписва в картината? Какво е нейното мнение по въпроса?

— Дори не съм се сетила за нея — призна Кристи. — Не бих искала да я засегна. Оливър да се оправя. Не знам. Не сме говорили за нея.

— Не сте, така ли? Както разбирам не сте имали много време да говорите.

— Гейб, може ли спокойно да обсъдим въпроса? Съзнавам, че те измамих, но тъкмо това се опитвам да ти обясня, че дълго време съм мамила себе си. Ти не си единственият измамен — аз също мамех самата себе си, когато се преструвах, че мога да живея така. Помъчи се да ме разбереш. Да поговорим цивилизовано…

— Разбира се. Цивилизовано — повтори той иронично. — Все едно че говорим за някой друг, нали? Добре. Искаш ли да ми кажеш как стана?

— Не. Не точно сега.

— Някога ще ми кажеш ли? Любопитно ми е. Просто не мога да си обясня как може в продължение на десет години да сме женени щастливо, както си представях, а след това изведнъж да легнеш с непознат.

— Виж, още преди да се запозная с него, имах много странно усещане — като че ти си непознатият, а не той. Гейб, мога да ти кажа само, че откакто прекрачихме прага на тази къща аз започнах постепенно да се влюбвам в него — той ми действаше като магнит, всичко, което виждах, докосвах и чувах, ме притегляше по-близо до него. После прочетох една книга, която той е написал, в нея сякаш той говореше за мен. Описал е много неща, които някога съм чувствала, но за които не съм си позволявала да мисля. После го срещнах, каза, че и той имал чувството, че ме познава отдавна, аз изпитвах същото и накрая се любихме.

— Толкова просто значи? Добре ли беше, Кристи? — Тя не отвърна, но той прочете отговора в очите й.

— По дяволите. И после заживели щастливо, така ли? Вие какво, ще се жените ли? — Всяка дума, която изричаше, бе пропита с горчивина.

— Не ми е минавало и през ум. Не сме го планирали да стане така, Гейб.

— Кристи, слез на земята. Може би този мъж ще е влюбен в теб месец или два, но подобни истории не завършват щастливо. Това е романтична случка по време на почивка, ти си американка, той е англичанин, корените ви са различни, имате различни изисквания към живота. Не можеш току-така да се свържеш с него. Ще му омръзне, ще поиска жена му да се върне или пък ще си намери нова, ти само ще объркаш живота си за нищо. — Опита нова тактика, но Кристи поклати тъжно глава. — А родителите ти? Какво мислиш, че ще каже майка ти? За тях това ще е срам.

— Знам. Въобще не ме интересува. Той направи нов опит.

— Една любовна история не завършва непременно с брак. Ние сме свързани завинаги. Ще бъда щастлив да запазя брака си, независимо какво си извършила.

— Знам, Гейб, уважавам желанието ти. Не мога да го изпълня, иска ми се да можех, но не съм в състояние.

— Кристи, трябва да го направиш. В това се състои животът. Взимаш решение, избираш нещо и държиш на него. Не бягаш, когато стане трудно. — Кристи само поклати глава. — Значи така. Отново ще направим така, както ти желаеш. Ами Джейк?

— Той ще остане при мен.

— Няма начин. По-добре размисли. Искаш да напуснеш дома, добре, не мога да те спра. Избираш това, Кристи и плащаш цената.

— Не, не и Джейк. Не съм съгласна на такава цена.

— Каза, че ще платиш цената, спомена, че би дала всичко. Ако беше майка на място, трябваше да помислиш за него, преди да легнеш с непознат.

— Гейб, имаш право да ме наречеш всякаква. Съгласна съм да лазя, да ме измъчваш или каквото предложиш, но само не ми казвай, че не съм мислила за Джейк. Мисля само за него, от какво има нужда и как би му се отразило това. Длъжни сме заедно да помислим за него. Не можеш да ми го отнемеш. Ти не мислиш за него, а само как да ме уязвиш по-дълбоко, както аз те нараних. Вече знам каква цена ще платя и никога няма да си простя, че ти причиних това, но не карай Джейк да плаща и то двойно, не го карай да страда повече, отколкото трябва! Няма да го позволя, чуваш ли? Ако действително го обичаш, ще го оставиш при мен.

— По дяволите, Кристи, гледаш да запазиш за себе си само доброто, да приличаш на благородна майка. Е, няма да стане. Не бива да разделяш момче от баща му — няма да е справедливо нито за мен, нито за него.

— Прав си. Съгласна съм. Това не биваше да се случва. Но да не би да искаш да ми кажеш, че ако не мога повече да живея с теб, по-добре е да разделиш малко момченце от майка му? Не кое да е малко момченце, а тъкмо Джейк? Наистина ли имаш предвид само интересите на сина си?

— А ти? — Гейб направи всичко възможно, за да възрази на аргументите й. — Ами училището? Ами приятелите му? Ами домът му?

— В Англия също има училища, Гейб. При това добри. Домът му е там, където съм и аз, самите къщи нямат никакво значение. Ще си намери нови приятелчета, още е малък. — Изведнъж раздялата вече не изглеждаше временна. Докато Кристи изричаше тези думи, тя за пръв път осъзна колко далеч е готова да стигне — нейният дом, нейните приятели и корени нямаха никакво значение, стига тя да бъде с Оливър. И да запази Джейк при себе си.

— Това може да е вярно, но и за мен. Помислила ли си и какво ще му обясним?

— Засега ще му кажа, че имам нова работа и трябва да остана в Англия, така че ще учи един или два срока тук. Няма да му е трудно да разбере, че трябва да се върнеш на работа.

— Според теб ще разбере, така ли? Аз не бих могъл.

— Би трябвало да разбере. Стига да му се обясни правилно.

— Ще ти се наложи да пътуваш доста. Доколкото си спомням, не одобряваше майките да работят, докато децата им са малки.

— Промених мнението си. Смятам, че щом аз съм щастлива, това е най-доброто за Джейк.

— Е, това наистина е удобно, нали? Изглежда си помислила за всичко. Кристи, скъпа, такава си, каквато те знам. Помислила ли си за пари?

— Парите не ме интересуват.

— Не те интересуват значи. Интересно ми е да науча какво мисли новият ти любовник по този въпрос. — Той се изправи.

— Къде отиваш, Гейб?

— Отивам да си приготвя багажа. Освен ако, разбира се, вече не си свършила и тази работа?

Тя поклати глава.

— Няма защо да бързаш.

— Няма защо да бързам ли? О, Кристи… — Докато я гледаше, очите му се просълзиха. — Кристи… Мисля, че дори не се чуваш какво говориш.

Гейб си събра багажа, който Кристи му беше приготвила преди седем седмици, остави куфара и чантата си в коридора. Позвъни на летището, обади се на местна агенция за таксита и влезе в кухнята.

— Хей, голямото ми момче! Какво правиш? — Разроши косата на Джейк. — Мариела, би ли ни оставила сами за малко? Искам да поговоря с Джейк.

— Разбира се, господин Макарти.

— Виж, Джейк, трябва да си поговорим като мъже. Налага се да се върна в Щатите. Когато се прибрахме, майка ти ми каза, че са ме търсили от службата и че трябва да замина веднага, за да оправя една работа. — Джейк веднага стана и започна да събира играчките си, разхвърляни по пода на кухнята.

— Идвам с теб, татко, аз също се връщам! Искам да видя Джексън, трябва да ме изчакаш…

— Почакай, сине! Ако дойдеш с мен, кой ще се грижи за Лусиъс?

— Той също може да дойде. Ще ти кажа — ще се качи в самолета с нас. Може да седи в скута ми. Не заема чак толкова място.

— Не, Джейк, боя се, че не можем да го направим. Мястото му е тук. А кой ще се грижи за майка ти? Разчитах ти да ме заместиш и да бъдеш мъжът в къщата, нали разбираш?

— Няма ли всички да се върнем, татко?

— Скоро, сине, но не сега. Скоро всички ще се съберем както по-рано. Каквото и да се случи, никога няма да те изоставя.

— Но не ми харесва, че заминаваш!

— Хайде, Джейк! Винаги съм ти казвал, че с бащите е така, ние само ви караме да страдате, на майка ти се пада да върши добрите неща, за мен остават лошите. И аз предпочитам да бъде така. — Синът му го възнагради с усмивка. — Грижи се за нея добре, също и за кучетата. — Джейк се покатери и се сви в скута на баща си. Гейб така го стисна, че малкият се размърда, за да се освободи от прегръдката му. — Няма да мине много време и всички ще се съберем вкъщи или може би аз ще дойда да те взема. Разбрахме ли се? — Джейк тържествено му подаде ръка, но Гейб отново го прегърна мечешката, тогава чуха таксито да спира пред къщата. — Хайде, сине, трябва да бягам. Налага се да побързам, иначе ще изпусна самолета и тогава ще оплескаме работата. Ще кажа довиждане на майка ти.

Кристи продължаваше да седи неподвижно в гостната.

— Тръгвам. Обясних на Джейк, че се връщам на работа и че ще го видя след известно време. Не знаех какво друго да му кажа. Ти ще го осведомиш за останалото. Не си въобразявай, че има начин да се откажа от него, Кристи, трябва да избиеш тази идея от главата си.

Тя леко се обърна, както беше седнала, и го погледна над облегалката на дивана.

— Гейб, мразиш ли ме? Моля те, не ме мрази.

— Кристи… Моля те, недей. Не постъпвай така с мен. Казваш ми, че обичаш, извинявай, че наистина си влюбена в друг мъж. Мисля, че използва думата „лудо“. За бога, дори ме накара да го помириша по кожата ти. Изритваш ме от къщата като кирливо коте. А сега обръщаш невинно очи към мен и ме питаш с тих глас дали те мразя. Не смяташ ли, че е малко късно за това? Какво точно искаш, Кристи? Не ме искаш, не желаеш да те обичам и дори не ми позволяваш утехата да те мразя? Ако някога дори малко си ме обичала, спести ми го. Дали те мразя? Ти какво мислиш, Кристи?

— Предполагам, че ме мразиш.

— Напълно си права. Но това не означава, че не те обичам. Винаги съм те желал. Трагедията ми не е в това, че те мразя, а че те обичам. Искам отново да бъдеш моя съпруга и да живеем както преди. Ако желаеш да бъда различен, ще стана. Ако искаш, ще направя салтомортале или ще обръсна главата си. Бих направил всякаква глупост, която би пожелала, стига да ми кажеш каква и защо да я правя. Но ще трябва да извървиш обратния път сама, Кристи, защото няма да те приема под покрива или в леглото си, ако продължаваш да мислиш за този английски негодник. Ти сама трябва да се справиш. Тогава ми се обади в апартамента. Ако беше само Оливър, бих изритал задника му от къщата си, но няма да изгоня госпожа Калахан. Тя не е виновна. Така че можеш да ме намериш в апартамента. Но не ми се обаждай, докато не си готова и не си премела този боклук. Затръшна вратата зад гърба си.