Близки непознати

Четиринайсета глава

Пощенска картичка с роза до Маги Калахан, Холдън Бийч, Северна Каролина:

Въпреки че в телефонния разговор с Луси Маги демонстрира безразличие, тя не се чувстваше чак толкова безучастна към Оливър, колкото се представяше. Едно време най-големият й проблем беше, че се мислеше за нещо средно — бракът й вървеше горе-долу, работата й беше наред, животът й беше приблизително добър. Изведнъж всичко това бе заличено. Сега нямаше нищо. Принуди се да погледне фактите направо — нямаше работа, нямаше съпруг, а вероятно и дом, нямаше собствени пари в банката, намираше се в кухнята на непознати хора, в чужда страна, с двете си малки деца и бавачка, която не задаваше въпроси, но явно усещаше, че нещо става. Прибързано заяви пред Луси, че не може вече да понася Оливър, че й бил омръзнал, но в действителност се намираше в пълна безизходица и се ужасяваше от мисълта, че бе съвсем сама. Ако Оливър не се обадеше до края на следващата седмица, когато трябваше отново да разменят къщите си, тогава тя щеше да му се обади. Другото, което можеше да направи, бе да грабне децата, да се качи на самолета и да се появи в Бокхемптън като нещастна измамена съпруга с дечица на ръце. От тази мисъл на Маги й се догади. Нямаше да моли Оливър да се върне при нея, защото вече не го желаеше, а точно сега не би се обърнала към него дори за пощенска марка, но трудностите я притискаха и се налагаше някак да се справи със ситуацията. Копнееше да излее сърцето си пред Едуард, но щеше да го направи, когато се стегнеше. Не желаеше съчувствие и помощ от никого. Забележката на Луси, че Едуард бил лапнал по Кристи едва не я съкруши, колкото и да му вярваше, но опитът й с Оливър я бе научил да бъде предпазлива. От друга страна пък Еди не й дължеше нищо. Постара се да изглежда независима, когато набра номера и чу гласа му от другата страна на линията. Накратко му разказа последния си разговор с Оливър.

— Маги, върни се и всичко ще се оправи. Разбирам, че вината е моя.

— Не е нито твоя, нито моя. С Оливър имаме проблеми много по-отдавна, отколкото на теб ти е известно, Еди, и те нямат нищо общо с това, че спахме заедно. Въпросът е принципен. Той смята, че е наложил контрол над мен, а аз съм се оставила, защото съм прекалено слабовата, за да се боря с него. Щом се е разбеснял и постъпва толкова детински, смяташ ли, че бих запазила някакво уважение към него? Да не искаш да припълзя и да се разхленча, че съжалявам? Не, това вече сме го минали. Ще остана тук, докато изтече срока на споразумението, а после ще реша какво да правя. Тогава ще се обадя на Оливър, за да се разберем.

— Има ли нещо, което да направя, за да ти помогна? Да дойда ли при теб? Да поговоря ли с Оливър? Имаш ли нужда от пари? Каквото кажеш, прекрасна моя. Моля те. Позволи ми да се опитам да ти помогна.

— Единственото, което можеш да направиш за мен, е да ми кажеш дали Оливър е спал с Кристи преди, или след като е научил за нас. — Искаше да го попита дали има нещо между него и американката, както загатна Луси, но не можеше да му зададе подобен въпрос.

— Дори не знам, че е спал с нея.

— В такъв случай телефонът ми служи по-добре, отколкото на теб. Сама ще го разбера. Еди, не мисли, че не оценявам предложението ти, но ме чуй. Добре съм. Ще се върна, когато съм готова. Ако някога бъда готова. Може да остана тук и да си намеря работа. Още не знам. Всъщност проблемът ми с Оливър се корени в моя страх да се държа на краката си, затова го оставих да ме стъпче. Няма повече да позволя подобно нещо. Като че ли всичко ми се изясни изведнъж. Все едно съм тръгнала за Дамаск и по средата на пътя съм се покръстила. Знам защо се влюбих в Оливър и сега най-после знам как да се оправя с него.

Стомахът на Едуард се сви.

— Май не си много потисната?

— Чувствам се добре. Малко ми е мъчно за вкъщи, наистина се изненадвам колко ми липсва всичко. — Маги копнееше да му каже, че й е мъчно за него, но след като той не каза, че тя му липсва… Държеше се като предан приятел, който бе на нейна страна, на когото знаеше, че може да разчита, но бе малко отчужден.

— Домът е там, където е сърцето ти, Магс.

— Клише, с което да завършим този разговор от клишета.

— Не изхвърляй клишетата, в тях има много истина, помни ми думите. Значи наистина няма какво да направя за теб? Ако имаше, щях да съм по-спокоен.

— Не, мили Еди. Продължавай да се обаждаш от време на време и не… ме забравяй съвсем.

Едуард изсумтя особено и каза довиждане.

Освен че си поговори с Едуард и Луси и очакваше Оливър да позвъни, докато се преструваше, че й е все едно, Маги нямаше какво толкова да прави. Не беше виждала Гейб от партито у семейство Ричардс и макар да знаеше, че трябва да седнат и да поговорят за това, което се случи, не намираше сили да вдигне телефона и да му предложи да се срещнат. Тя наистина се опита да се прояви като разумна жена, да пристъпва логично към проблемите и да им търси разрешение. Направи списък на нещата, които я безпокояха.

Маги се взря в списъка, после го смачка на топка. Стори й се, че най-лесният проблем беше Гейб и напускането на къщата. Линди Ричардс й даде номера на служебния му телефон и макар че стомахът й беше свит от притеснение, тя му се обади. Гласът му беше спокоен и твърд.

— Маги? Канех се да ти позвъня.

— Ами мисля, че трябва да поговорим за някои неща или да направим нещо… — Несвързаните и думи не скриваха отчаяната нотка в гласа й.

— Напълно съм съгласен. Щях да се обадя да те попитам дали имаш нещо против, ако дойда в Оук Ридж през уикенда? Ще използвам стаята за гости, естествено, не бих искал да ви причинявам неудобства.

— Неудобства, на мен? Разбира се, че не! Нали къщата е твоя. Кога мислиш да дойдеш?

— Сигурно ще тръгна рано в петък. Както знаеш тази седмица трябваше да бъда в отпуска, затова нямам много работа. Опитвам се да си запълвам времето. — Маги не можа да измисли какво да каже. — Ще бъда при вас около седем, седем и половина. Така удобно ли ще бъде?

— Разбира се. Може би бихме могли… да пийнем… или да вечеряме?

— Разбира се. Ще се видим в петък.

— Довиждане.

В петък вечер Гейб свърши всичко, което от пет години насам му беше станало навик да прави всеки четвъртък. Прекара половин час с помощничката си Лайла, като прегледаха програмата за следващата седмица. Взе такси от кантората си до летището, по пътя остави Лайла в нейния апартамент, прелетя късото разстояние до Файетсвил, взе колата си и за четирийсет минути стигна до Лорънсвил, спря до алеята пред къщата си, паркира внимателно, заключи колата, разхлаби вратовръзката си, взе куфарчето и чантата с дрехи, която носеше, и прехвърли сакото си през рамо, докато вървеше към задната веранда. Този път не носеше цветя, макар за миг да се замисли дали да не купи. Почти щеше да повярва, че нищо не се бе случило и че Кристи, уравновесена и спокойна, го чака да го поздрави с кана освежаваща напитка на верандата. Когато зави по градинската пътека, пред очите му се разкри съвсем различна картина.

Маги се бе свила на един стол по къси панталонки и тениска, прекалено голяма за нея, така приличаше на момиче. По цялата веранда бяха разхвърляни смачкани хартийки и бележници. До лакътя й стоеше бутилка евтино бяло вино и една чаша. Момиченце и висока млада жена, която той не познаваше, се гонеха около поддържания тенискорт. Под стълбите съвсем малко момченце търкаляше топки за тенис.

— Маги? — Той прочисти гърлото си.

— Стана ли вече седем часа? — Маги скочи на крака, спусна се надолу по стъпалата, грабна Артър и срамежливо подаде ръка на Гейб. Той я стисна набързо.

— Седем и трийсет. Извинявай, но първо бих искал да се освежа.

— Разбира се, банята е… — Тя направи колеблив жест, а той слабо се усмихна.

— Помня къде е. Ще използвам крилото за гости и след минута ще сляза при вас.

Маги предаде Артър на Лия и я помоли да сложи децата да спят.

— Ако не искат да заспят веднага, упои ги с нещо, удари им по един или каквото искаш, само да не слизат по стълбата и да не крещят. — Лия намигна и избута протестиращите деца. Маги успя да си сложи чиста блуза и да среши косата си, както и да събере хартиите преди Гейб да се върне с уверена походка на верандата.

— Така. Какво ще кажеш да пийнем?

— Боя се, че започнах преди теб. — Маги леко се изчерви. Беше отворила бутилката между три и четири часа следобед, виното вече се бе стоплило, а беше останало само четвърт от съдържанието на бутилката.

— Ще ти предложа нещо друго. Какво ще кажеш за джин и тоник? Във вашия край като че ли всички пият това.

— Чудесно. Благодаря.

Докато Гейб приготвяше напитките, Маги крачеше нервно на верандата. Срещата с Гейб бе съвсем изкуствена. Двамата гледаха да се държат възпитано, непрекъснато си разменяха благодарности и нервни усмивки сякаш някой беше уредил среща между двама души, които въобще не се познаваха. Всъщност как иначе биха могли да се държат? Дали Гейб не би могъл да запретне ръкави и да изреве: „Така. Твоят негодник — съпруг чука моята кучка — съпруга. Какво ще правим оттук нататък?“. Някои мъже вероятно биха одобрили такъв подход, но не и Гейб. Маги се чудеше колко ли време ще мине, докато стигнат до главната тема. Може би около час ще обсъждат времето, а след това Гейб ще си легне? Очевидно той бе решен да се държи официално и тя се стегна, за да бъде готова. Той й подаде висока чаша и се отпусна тежко върху малкото плетено диванче от ратан.

— Така, Маги. Не обичам заобикалките. Твоят съпруг спи с моята жена във вашата къща. — Маги разшири очи от изненада. — Май това го установихме вече?

— Ами да. Установихме го.

— Добре. Значи започваме от същото място. Ти разговаря ли с Оливър?

— Говорихме, но не за Кристи. Чакам го да се обади. Гейб сви устни недоволен.

— По дяволите. Надявах се поне ти да имаш някакъв напредък.

Маги нервно се изсмя от неудобство. Положението беше толкова особено, а Гейб говореше като че двамата участваха в някаква кампания.

— Какво смешно казах? — Гейб свъси вежди.

— Нищо. Само че ми е малко трудно да обсъждам измяната на съпруга ми с непознат мъж. — Гейб я изгледа напрегнато, намръщи се и стисна челюсти. След малко потърка очи и лицето му се отпусна.

— Добре. Грешката е моя. Съжалявам, чувствам се малко… напрегнат. Да започнем отначало, съгласна ли си? — Този път се усмихна и след като Маги кимна, той продължи: — Виж какво, много ми е трудно да повярвам, че това се е случило наистина и просто не знам как да действаме. Мислех, надявах се, явно пресилено, че може би вие с Оливър сте се разбрали вече и ти ще ми кажеш, че Кристи и синът ми се връщат.

Маги поклати глава тъжно и забеляза как надеждата в очите на Гейб угасна. Той се наведе напред, подпрял лакти на коленете си, стиснал чашата с две ръце.

— Тогава не знам какво да правя. Тази седмица разговарях с Кристи почти всеки ден. Тя твърди, че иска нещата да останат така, както са. Каза, че нямала достатъчно време, за да обмисли какво точно изпитва. Искала да бъде сама. По-точно трябвало да бъде сама с Оливър. — Той вдигна очи към нея, в тях се четеше боязън. — Как ще успее да реши какво изпитва към мъж, когото не познава?

— Може би се опитва да реши какво изпитва към теб — изказа предположение Маги.

— Не! Между Кристи и мен никога не е имало проблеми! Никога! — Гейб отрече решително. — Ако нещо се е променило, то е заради твоя съпруг. Бракът ни вървеше прекрасно. Тя винаги е имала всичко, което е пожелала. Няма нещо, което да не бих й дал!

На Маги й мина през ум, че може би онова, от което Кристи е имала нужда, не са били подаръците на Гейб, но си замълча. Тя остана с впечатлението, че Гейб искаше от нея тя да поеме част от отговорността, че мъжът й е такъв негодник.

— Иска ми се да можех да кажа същото за нас с Оливър, но се боя, че не мога. За случилото се със съпругата ти съм толкова шокирана, колкото и ти, но не мога да отрека, че с Оливър имаме проблеми. Смятам, че си извадил доста голям късмет, щом сте женени толкова дълго и не сте имали никакви проблеми.

— Не е въпрос на късмет, Маги. Аз работих много упорито за нашия брак, Кристи също. Отнесохме се към него съвсем сериозно — поне така смятах. Аз се ожених за нея за цял живот, да не мислиш, че ще се откажа от всичко заради някаква си безумна лятна история?

Когато Маги забеляза колко отчаян изглежда, изпита искрено съчувствие към него, жалеше го повече от себе си, инстинктивно се пресегна и докосна ръката му.

— Безкрайно ми е мъчно, Гейб. Съжалявам, че и двамата изпаднахме в това положение. Не мога да повярвам обаче, че само Оливър е виновен. Приемам, че е негодник. В държанието си към мен действително не се покрива с представата за верен и предан съпруг, но не е демон, доколкото знам никога не е насилвал никоя жена, за да му обърне внимание. Просто не се е налагало. Ако с Кристи наистина са влюбени, а това го твърди самата тя, тогава не виждам какво можем да направим.

— Кристи ми спомена за някаква книга, която мъжът ти бил написал, мисля, че се е влюбила в него заради тази проклета книга… Затова е спала с него в неделя вечер.

Маги се озадачи. Когато за първи път Гейб й каза, че жена му е спала с Ол, тя си представи, че Оливър е открил връзката й с Еди и за да си отмъсти, бе съблазнил Кристи. Беше възможно, като се имаше предвид колко разстроен беше. Сега й хрумна, че също така беше възможно, а и доста правдоподобно, че Ол беше спал с Кристи, преди да открие за нея и Еди. Изглежда той представяше книгата й като своя въпреки презрителните забележки, които направи по неин адрес.

— Копеле такова.

— Аз пък какво съм направил?

— Не ти, Гейб. Извинявай, мислех си за Оливър.

— Значи според теб трябва да ги оставим те да решат?

Маги енергично поклати глава.

— Не. Смятам да взема някои решения, но те не засягат Кристи.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще напусна Оливър. Преди той официално да ме е оставил. Каквото и да става. Омръзна ми. Дойде ми до гуша да се опитвам да живея с надеждата, че в края на краищата всичко ще се оправи, че той наистина ме обича, че всичко това си заслужава и че всички бракове са такива. В никакъв случай нямам предвид твоя. Омръзна ми да се задоволявам с остатъците. — Гейб я изгледа недоумяващо. — Връщам се в Англия.

— В Бокхемптън? — В тона му пак се появи надежда.

— Не. Къщата е на Оливър. Ще отида в апартамента или при родителите ми, или при приятели, още не съм мислила за това. Но няма да водя борба за Оливър. Разбираш ли, Гейб, не мога да го направя.

— Значи всичко е свършено.

— Какво искаш да кажеш?

— Надявах се да се върнеш и да изгониш Кристи от къщата. Тогава тя би се върнала тук и аз бих могъл да оправя нещата. Не искам да кажа, че ще забравим всичко, но с времето, с усилия би могло да се получи…

Гейб не плачеше. Не приличаше на мъж, който има навика да плаче, но очите му бяха зачервени.

— Гейб, това, че аз ще разваля брака си няма нищо общо с твоя. Доколкото съм чувала Кристи е интелигентна жена. Смяташ ли, че ще захвърли всичко това — тя направи широк жест — заради Оливър? Заради някакъв каприз?

— Да, смятам, че би го направила. Винаги съм мислил, че къщата и всичко останало имат значение за нея, затова и ги купих, но сега вече мисля, че тя просто е запълвала времето си, докато не изникне нещо, което винаги е желала.

— Защо си толкова сигурен? Може би просто е имала нужда от вълнуващо преживяване. Много омъжени жени с деца изпитват същото. Искат да се уверят, че някой още ги смята за привлекателни. Жените направо обожават състоянието на влюбеност. Повярвай ми. Така е. За тях това, че някой ги харесва, пък и сексът са несравними с подкрепата и чувството на задоволеност, които получават при добър брак. Може скоро да й омръзне.

— Наистина ли мислиш така?

— Сигурна съм. — Маги изобщо не бе уверена, но искаше да го успокои, а не да го дразни още повече. Въпреки всичките й добри намерения Гейб Макарти не беше глупав и много добре съзнаваше, че жена му е напълно способна да превърне каприз в желание и знаеше, че независимо от всичките си усилия да я задоволява или може би именно поради тях, бе направил фаталната грешка да й стане скучен.

— Виж какво, Маги, откакто се запознах с Кристи, винаги съм я смятал за прекрасна. Може би стои малко над мен, тоест е от друга класа. Мислех, че ако й дам всичко, което иска, ако винаги я подкрепям, дори да ме напусне, за да удовлетвори някакво желание, по-късно би се върнала отново при мен. Разбираш ли — аз смятах, че съм нейната опора. — Говореше с горчивина, но без самосъжаление.

— Може би ще се върне при теб.

— Не вярвам, но ще я чакам. Според мен няма да се, върне. В полезрението й е попаднало нещо ново и там няма място за мен.

— Ще ти направя друго питие. Може да донеса бутилките тук. Така се пести време.

— Маги, единственото, което двамата с теб имаме, е време.

Възможно е, макар че не се случва често, двама души да се намерят и да си говорят така, сякаш са се познавали цял живот. Кристи възприемаше така Оливър, почувства го през шестте седмици преди да го види, а срещата им просто затвърди всичко, което вярваше, че е той. Маги и Гейб се свързаха на друго ниво — като корабокрушенци или по-скоро като жертви на природно бедствие.

— Как са децата, Маги?

— Много добре. Изкараха чудесна почивка, харесва им тук и на плажа. В момента са горе в леглата.

— Спят ли?

— Сигурно — отвърна Маги с усмивка. Представи си как Лия седи между леглата, затиснала устите им с двете си ръце.

— Би ли напуснала Оливър, ако това означаваше да се откажеш и от децата?

— Никога. — Каза го искрено като свършен факт, сякаш го беше обмисляла дълго и бе стигнала до това решение. Всъщност подобна мисъл никога не бе минавала през главата й.

— Смяташ ли, че Кристи би ми отстъпила родителските права, ако се стигне дотам?

— Ако се стигне дотам… Не знам, Гейб. Надявам се да не се стига дотам. Заради теб. Също и заради нея. И заради сина ви. Но ако бях на нейно място, никога не бих се отказала от детето си.

— Тя също няма да го направи. Ако се стигне дотам. Ако има избор, разбира се. Но аз също няма да се откажа от него — след онова, което направи, всеки съд в страната би дал родителските права на мен.

Постояха мълчаливо известно време, наблюдаваха как светлината намалява и настъпва вечерта.

— Кога ще се връщаш в Англия?

— Билетите ни са за другата седмица. Не съм сигурна дали тогава ще тръгнем, но трябва да освободим къщата ти и да видим какво ще правим.

— Можете да останете тук докогато пожелаете. Месец, шест месеца, колкото искаш. Дори, да ти кажа честно, засега нямам намерение да се премествам в къщата. Няма да ви преча. Ще идвам само понякога за събота и неделя. Добре ми е в крилото за гости. — Почти й се извиняваше.

— Благодаря, Гейб, но не съм съгласна. Не мога да стоя тук като някоя бездомница. Трябва да живееш в къщата си.

— Не желая, истина ти казвам. Не се чувствам много удобно, ако ме разбираш. Мен почти ме няма, хубаво е тук да играят деца. Смятахме, че ще имаме повече деца. Това също не можа да стане. Моля те, постойте повече.

Маги го погледна и си помисли дали пред нея не е бабуинът, въплътен в човек. В мъж, който бе посветил живота си да се грижи и да прави компания на своята женска, който й бе предан, на когото тя можеше да разчита, мъж за семейство. Как седем години по-рано не успя да срещне такъв?

— Вероятно няма да е лошо да поостанем. Поне заради децата. Докато измисля какво да им кажа. Имаш ли нещо против да си помисля?

— Мисли колкото желаеш. Нямам никакви планове. — Гейб изгълта питието и изсипа остатъка от бърбъна в чашата си. — Дъщеря ти е много хубава, Маги. Прилича на теб. Ти си чудесна жена.

— Благодаря, Гейб. — Маги се почувства неудобно. Макар да бе започнала от следобеда, тя не пи колкото Гейб, а ефектът от алкохола си пролича, когато той започна да замазва думите. Не го обвиняваше, че в мъката си се мъчи да се напие. Не го обвиняваше за нищо. Колкото повече той пиеше, толкова повече губеше задръжки и толкова повече й напомняше на малко момченце, което се мъчи да се държи като голям мъж.

— Защо една прекрасна дама изведнъж решава да остави съпруга си? Може би защото той не я заслужава. Може би дълбоко в себе си той е нищожество. Ето такива мисли ме занимават.

— Гейб, не говори така. Всъщност ако имаш предвид Оливър, имаш право. Но за теб не е вярно. Някои хора постъпват така. Някои неща просто се случват. Това не значи непременно, че някой е сбъркал или че друг е негодник. Случват се лоши неща. Случват се и добри.

— Само на онези, които ги заслужават.

— Не, тук грешиш. То няма нищо общо с това дали го заслужаваш, или не. Зависи как си се държал по време на брака.

— Маги, никога не съм се държал особено. В брака си се държах по единствения начин, който знаех. Смятах, че съм се оженил за цял живот и че тя мисли като мен. Правих всичко, за да бъде щастлива. Покрай нея и аз бях щастлив. Не се получи. Загубих. Не знам как другояче да се държа.

— Някога лъгал ли си, Гейб? — Маги зададе въпроса направо и той се смути.

— Да лъжа?

— Да, някога изричал ли си лъжи?

— Само когато ми плащат — в адвокатската професия, на това му казваме спестяване на истината.

— Но Кристи не си лъгал?

— Защо да го правя? Нямаше какво да крия от собствената си жена.

— Мамил ли си я? Изневерявал ли си й?

Гейб затвори очи и вместо да й отговори, я попита:

— Виждала ли си Кристи?

— В действителност не.

— В такъв случай разбирам въпроса ти. Ако някога я беше видяла, дори не би ти хрумнало да ме питаш.

Гейб най-после отиде да си легне. Взе със себе си друга бутилка бърбън и се потътри към крилото за гости с походка на човек, който разглежда книги в книжарница. Маги остана сама с комарите на задната веранда.

До обяд на следващия ден Гейб не се появи. Маги го очакваше за закуска, дори му сипа чаша сок, но него го нямаше. Докато играеше с децата в градината, няколко пъти забеляза бледото му лице зад прозореца да ги наблюдава, но той не слезе при тях. Това я обезпокои. Макар да го познаваше малко, не го смяташе за пияница, съмняваше се да е човек, склонен към депресивни състояния. Чуждото страдание й помогна да забрави собствените си проблеми. Оливър не се обаждаше. Линди Ричардс позвъни, за да каже, че тъй като партито им се оказало много успешно, решили да поканят хора вечерта, Маги би ли дошла и дали случайно не знае къде е Гейб. Когато Маги призна, че е в крилото за гости в Оук Ридж, Линди я помоли да направи всичко възможно да го заведе. До три часа следобед Гейб не се появи и не отвърна, когато Маги леко почука на вратата. Тогава тя измисли нещо, което щеше да го извади навън.

Маги мразеше да играе тенис. Не бе играла от ученическите си години, когато с най-добрата си приятелка се отдалечаваха от треньорката си, госпожа Шепърд, преструваха се, че играят с топка и се провикваха, за да се окуражават взаимно: „Чудесен удар, Джо!“ или „Прекрасна топка, Магс! Браво!“ с надеждата, че ентусиазмът им би убедил треньорката да ги остави на мира. Този ден Маги избра една доста тежка ракета на Гейб и тръгна право към корта. Нагласи машината за изхвърляне на топките на пълна скорост, напълни я със стотина топки и отиде в отсрещното поле, като взе със себе си дистанционното устройство. Натисна „старт“, като с едно око наблюдаваше прозореца на крилото за гости. Ритмичното изхвърляне на топките от машината привлече Гейб до прозореца. Тя нарочно пропускаше и онези топки, които би могла да отбие. Когато машината свърши топките, всичките сто, от които Маги изби осем, а пет излязоха извън линията, Гейб вече стоеше до вратата на корта.

— Да не би машината да ти прави номера? Нагласена е на висока скорост.

— Така ли? Не съм забелязала. Никак не съм добра на тенис, така че не обвинявай машината! — засмя се Маги.

— Ракетата е много тежка за теб, затова ти е трудно. Ще ти дам една на Кристи и ще видиш как ще ти бъде по-лесно.

Гейб влезе в къщата и се появи с друга ракета.

— Дай ми твоята, а ти пробвай тази. — Маги взе по-леката ракета и я стисна здраво.

— Не, виж, хващаш я неправилно. Ако я държиш така, ще ти излязат мехури и няма да можеш да удряш. Ето. Чакай, ще ти покажа. — Той постави ръката си върху нейната, с която бе хванала дръжката, премести палеца й, застана зад нея и залюля ръката й назад в полукръг. — Това е движението, Маги, прави го плавно и силно, наблюдавай топката. Сега ще ти хвърля няколко топки преди пак да пуснеш машината.

В продължение на петнайсет минути Гейб й подаваше топки, които и еднорък инвалид би могъл да отбие, а Маги успя да удари най-много пет. Видя, че Гейб се смее и клати глава недоумяващо.

— Виждаш ли? Сега увери ли се, че за нищо не ставам?

— Не е трудно да се постигне, стига да си готова да опиташ, Маги. Виждал съм и по-тежки случаи.

— Това вече ме радва! В такъв случай смяташ ли, че ще мога да стигна до Уимбълдън?

Шегата не беше от най-добрите, но все пак предизвика още една усмивка на лицето на Гейб, а Маги само това желаеше.

Докато играеха, Лили крачеше около високата телена мрежа, с която бе обграден корта.

— Пази се да не те ударим, миличка! — извика Гейб.

— Мамо, кой е този мъж?

— Казва се Гейб, душичката ми. Той е собственикът на тази къща. Той живее тук.

— С нас ли?

— Не точно.

— Какво значи това?

— Не мога да ти обясня. При нас ще бъде, докато ние сме тук. В момента живеем заедно. Както ти и Артър.

Лили изгледа мрачно Гейб.

— Защо играеш с него, а не с мен, мамо? — запита тя направо. — Трябва да играеш с мен.

— С теб малко по-късно, мила. Когато свършим.

— Татко винаги играе с мен. Той кога се връща?

— Не мога да ти кажа, Лили. Не знам. — Маги премести тежестта от единия си крак на другия и държеше вяло ракетата. Гейб стоеше и чакаше в другата част на корта и разглеждаше мрежата.

— Защо не знаеш?

— Просто защото не знам. Хайде сега тичай да си играеш, скъпа.

— Не искам да играя, искам да стоя при теб. — Лили обви с ръце краката на майка си.

— Сладурче, не се дръж глупаво и не ми пречи. Гейб ме учи да играя тенис. По-късно ще играя с теб.

— Не е честно.

— Съвсем честно е. Сега е времето на големите.

— Не исках да кажа това. Не е честно, че правиш неща, които не можеш да обясниш. Не е честно, че аз не ги разбирам. Не си честна към мен. — Тръгна да се отдалечава от корта, като риташе по пътя си всичко, което й попаднеше.

— Лили? По-късно ще дойда да играя с теб, искаш ли? Ще ти чета приказки.

— Не искам да играя с теб, мамо. Ще играя с Лия.

Изпаднала в неудобно положение, нещастна, Маги не погледна Гейб, докато той не извика: „Готова ли си“, след което й подаде лесна топка.

В деня преди Кристи и Оливър да се срещнат с Дани Бужевски за пробните снимки, решиха да заминат за Лондон, като оставиха Джейк на Мариела. Кристи не желаеше да спи в студиото на Оливър и го убеди да си наемат стая в малък хотел в Найтсбридж. Не му обясни, че не желаеше да спи в леглото, което смяташе, че е делил с Луиз. Оливър се съгласи да отседнат в хотел, след като се разбра с Бужевски, че разходите ще бъдат за негова сметка. За пръв път бяха съвсем сами заедно, без деца, без съседи, които да ги наблюдават, и се държаха като влюбени ученици. Оливър я разведе да види Парламента, Тауър, Бъкингамския дворец, разходиха се из парка „Сейнт Джеймс“ и най-после стигнаха до „Харъдс“. Кристи заяви, че иска да си купи рокля за пробните снимки, но когато излязоха от магазина, а това стана, когато го затваряха, Оливър се оказа с подновен гардероб. Всяко нещо бе лично избрано от Кристи — три ризи от египетски памук, костюм „Армани“, чифт светлобежови велурени обувки, блейзър, панталони за всеки ден, два панталона от рипсено кадифе, сако от светъл туид — в случай че искаха да има типично английски вид, както каза Кристи и няколко пуловера. С толкова много нови дрехи, избрани грижливо, Оливър беше неизмеримо доволен. Маги никога не излизаше на пазар с него, тя дори не кърпеше чорапите му. Често казваше, че нямат достатъчно пари той да се перчи като петел и че така и така бил достатъчно суетен. А Кристи твърдеше, че това е инвестиция, че дори с вида си трябва да прави впечатление. Добави също, че имал тяло на манекен и лице на филмова звезда и Оливър поглъщаше жадно думите й.

Кристи купи някои неща и за себе си. Тя мислеше вече за предстоящата зима, независимо къде щеше да я прекара — избра си бледорозов кашмирен пуловер и черен кашмирен клин, купи си и пола от туид. За пробните снимки намери лятна рокля с намаление — бледожълта, с бяла якичка и широка пола, пристегната в кръста. Избра си и сламена шапка с много широка периферия. Оливър малко се изненада. Роклята не беше нито толкова изискана, нито пък секси като другите й дрехи, макар че й придаваше невинен вид на момиче, което му действаше възбуждащо.

— Повярвай ми, Оливър. Продуцентът очаква да види южняшка красавица и съм напълно сигурна, че ще остане доволен.

— Много си опитна в това отношение, Кристи.

— Опитна в какво? — попита Кристи, примигна и го изгледа изпод периферията на шапката си.

— В манипулацията.

— Оливър Калахан, моля те! Това е жестоко и не подобава на един джентълмен!

Оливър бе готов да се закълне, че стои посред отдела за шапки в „Харъдс“ със Скарлет О̀Хара. Мисълта му напомни за Маги, понеже не бе я забравил съвсем през последната седмица. Чакаше я да позвъни. Фактът, че не се обаждаше не го разстрои, но го ядосваше. Маги не бе способна да прави две неща — да мисли за другиго, освен за себе си и да признае, че греши. Оливър изобщо не се съмняваше, че този път Маги дълбоко греши и колкото повече разговаряше с Кристи, все повече се убеждаваше, че Маги не бе успяла да изпълни едно от основните му изисквания — да изпитва безкрайна и абсолютна, солидна като скала преданост към съпруга си. Маги се луташе между двете крайности — да се държи или раболепно, или деспотично, тя беше или безкрайно сантиментална, или студена като камък. А Кристи беше непоклатима. Тя беше силна и нищо не бе в състояние да я изплаши. На Оливър и за секунда не му минаваше през главата да й се налага и в крайна сметка това го освобождаваше от задължения.

Когато се върнаха в хотела, след като изпиха бутилката шампанско, която Кристи беше поръчала, докато той беше под душа, Оливър забрави напълно за приликата със Скарлет О’Хара. Беше направо зашеметен от жената, която държеше в обятията си. Кристи бе великолепна любовница, беше изумително човек да я гледа, за нея той сякаш беше бог. Харесваше му начинът, по който тя говореше и се смееше, докато се любеха, и напълно разкрепостената радост, която изпитваше. Понякога той се любеше разгорещено с Маги само поради нажежения й до червено гняв, в страстта й винаги бе долавял неохота. Тук, както бяха сами с Кристи, той се чувстваше блажено доволен. Лежейки в прегръдките му, Кристи го изгледа замислено и само с няколко думи развали спокойствието му.

— Трябва да поговорим за Гейб и Маги.

— Защо? Не желая да говорим за тях. — Оливър си играеше с косата й, опитваше се да я сплете на плитка, но всъщност само я разрошваше. Кристи се пресегна назад и хвана ръцете му.

— Скъпи, това е най-хубавата седмица в целия ми живот, но трябва да поговорим за бъдещето.

Когато други жени му казваха същото, Оливър веднага си намираше някакво извинение да излезе от стаята и повече не се връщаше. Когато го чу от устата на Кристи, той я целуна.

— Ти си моето бъдеще. Не мога да живея без теб.

— Аз също не искам да живея без теб, но се налага да се вземат някои решения. Вероятно и да се направят жертви.

— Не, Кристи, аз не бих ги направил. Маги съвсем ясно ми даде да разбера, че не желае да има нищо общо с мен. Направи го, като спа с Арейбин и го изрази още по-красноречиво, докато разговаряхме. Не дължа нищо на Маги.

— Не го вярвам, както вероятно и ти — каза тя тъжно. — Маги ще пожелае да се върнеш при нея, Оливър, сигурна съм. Колкото и да се опитваме да се правим, че ще ни оставят на мира, няма да стане. Освен това трябва да помислим за децата.

Оливър я хвана за раменете.

— Кристи, да не би да искаш да ми кажеш, че ще се върнеш при Гейб?

— Не, не, в никакъв случай. По-скоро бих умряла. Не двамата с теб знаем, че в такъв случай животът ще свърши за нас. Ако Маги пожелае да се върне при теб, няма къде да ходиш. Заради децата. Защото е твоя съпруга. Защото си почтен. Трябва да й дадеш възможност и да се съгласиш с избора й.

— Ами Гейб? Ти ще му дадеш ли възможност за избор? Сигурен съм какво ще избере — теб. Кристи, да не би да се опитваш да ме оставиш с лека ръка?

— Не, Оливър, заклевам се. Обичам те. — Изрече думите като вложи в тях цялото си сърце. — Ти си единственият, когото обичам истински, освен Джейк. Понякога, когато сме в леглото, ми се струва, че те обичам дори повече от Джейк и тъкмо това ме плаши. Дори и да е така, винаги ще слагам него на първо място, разбираш ме, нали, скъпи?

— Естествено, не те ревнувам от Джейк. Тревожа се само когато говориш за Гейб.

— Не Гейб е важният тук, ако се наложи, той ще ми тежи на съвестта. Става дума за Маги. Не бих понесла мисълта, че тя е съсипана. Не бих причинила подобно нещо на друга жена. Такава вина не бих могла да поема, Оливър. В края на краищата това ще ни разсипе нас. Трябва да й кажеш, че ще се върнеш при нея, ако иска. А тя ще поиска.

Оливър не споделяше убеждението на Кристи, че Маги би го пожелала отново, но колкото и малък да бе рискът, залогът бе прекалено голям.

— Какво ще стане, ако Маги каже да? Ако се прибере вкъщи?

— Тогава двамата с Джейк си заминаваме за Щатите. — Кристи го изрече искрено, със сведени надолу очи.

— При Гейб? — Оливър затаи дъх.

— Може би. Не съм мислила. Знам, че никога няма да намеря мъж като теб, затова няма да има голямо значение с кого живея, а Джейк има нужда от баща си. Все пак го откъснах от баща му, а двамата искат да са заедно. Мисля, че ако не мога да те имам, в такъв случай няма значение какво ще се случи с мен, в края на краищата ще постъпя така, както желаят Гейб и Джейк. Вече никога не бих могла да приема Гейб като свой съпруг както досега, но ако той се съгласи да ме приеме при това условие, тогава май ще се наложи да се върна. Не че се опитвам да бъда мъченица, разбираш ли ме, Оливър? Най-малко искам това. Но пък не мога да съсипя живота на други хора заради моето лично удоволствие. По отношение на Гейб лошото вече е сторено, но дотук. — Тонът й беше твърд и сигурен, непоносим за Оливър.

— Не е възможно да го мислиш наистина — прошепна той ужасен. — Как можеш да изречеш толкова спокойно, че щял да дойде краят? Да не би за теб да е било само флирт, Кристи? Да не си го направила само заради вълнението от една вечер или една седмица?

— Как можеш да кажеш подобно нещо? — Тя вдигна глава и Оливър забеляза сълзи в очите й. — Обичам те с цялото си сърце. Признах ти го още първата вечер и ако бе писано да сме заедно само една нощ, и това би ми било достатъчно. Да не мислиш, че съм искала така да се объркат нещата? Но просто не бях в състояние да се спра. Толкова дълго съм била нещастна, бих могла да продължавам да бъда нещастна до края на живота си само ако знам, че се обичаме. Оливър, бих дала всичко на света наистина да бъда лоша, да кажа, че не ме интересува никой, освен нас двамата, но не мога да го сторя! По дяволите, не съм възпитана по този начин, никога няма да забравя нещастието на Маги и на децата ти, това би ме смазало. То би те съсипало и теб и ще бъдем много жалки взаимно да се успокояваме поради вината, която носим. Не разбираш ли, че нямаме шанс да го направим? Може да се пържа в ада заради онова, което причиних на Гейб, но не съм съгласна да бъде, затова че съм разрушила твоя живот и този на Маги.

— Защо не приемеш, че имаме правото да бъдем щастливи като всички останали?

— Приемам го, но просто не вярвам, че другите хора са толкова щастливи. Помниш ли какво си написал, Оливър? „Може би няма щастливи хора. Може би ако щастието се получава с цената на нещастието на други, с него е свършено. Може би по този начин получаваме наказанието си. Дълго съм мислил по този въпрос, копнеех това чувство да изчезне, но няма да стане.“

Чувстваше се толкова злочеста, че в отчаянието си Оливър неочаквано за себе си пое обещание.

— Кажи ми какво искаш да направя, Кристи. Кажи ми какво точно желаеш и ти обещавам, че ще го изпълня. Мога да поема цялата вина на земята, но не бих живял с мисълта, че съм те наранил.

— В такъв случай говори с Маги. Накарай я да повярва, че ако желае да направите опит, ти си готов. Кажи й, че го искаш.

— Боже мой!

— Трябва да го направиш.

— Ами ако отговори да?

— Както ти казах, аз ще си тръгна. Веднага.

— Ами филмът?

— Ще го направиш с някой друг. Не бих понесла дори да те видя отново.

На пробните снимки на следващия ден Оливър продължаваше да мисли, че всичко е напразно, че не след дълго ще се наложи да се сбогува с Кристи завинаги. Тя го гледаше с такава нежност и в същото време му даваше кураж, че му идеше да ревне пред камерата. Дани Бужевски потвърди мнението на Оливър, че Кристи е изумителна, той забеляза и нещо друго, което бе още по-важно за него. На екрана двамата изглеждаха родени един за друг и тъкмо от това се получаваше магия. Химическата реакция между тях караше зрителя да затаява дъх. Бяха пълна противоположност — той рус, с ъгловати черти, тя — тъмнокоса и тайнствена, той — чист англичанин, тя — американска аристократка. Привличаха камерата към себе си, както се привличаха взаимно.

След неколкочасови разисквания къде да снимат, какъв екип би им бил нужен и след като обсъдиха вероятността американци също да финансират проекта, Бужевски беше повече от доволен. Ако зависеше само от него, той бе готов да пусне филма за снимки. Пийнаха по една-две чаши, после Оливър и Дани се отбиха в мъжката тоалетна.

— Спиш ли с нея? — Бужевски зачекна темата преди още да е разкопчал дюкяна на панталона си.

— Има ли значение?

— Добре, значи я чукаш. Щастливец. Ох! Сигурно е страхотно, наистина страхотно. — Оливър с престорена скромност отклони очи.

— Не и ако беше на мое място.

— Майната ти, Калахан. Това е проблемът с вас, драскачите, толкова сте самомнителни, че не можете да различите свястното от лайната.

— Проблемът с вас, хората от телевизията, е, че не сте в състояние да направите и едно сравнение, дори животът ви да зависи от това.

— Голяма работа. Да не би да пиша глупавите сценарии, аз само продуцирам стоката. Както ти казах, би било страхотно. Двамата с нея може да направите голям удар. Наистина би могло да стане истински удар.

— Смятам, че схванах тайната ти мисъл, Дани.

— Така. Ще подпишете договор. За да не би някой да се отметне. Може да попътувате — да отидете до Шотландия или в Ню Йорк, както решим. Ще го правим заедно, разбрахме ли се?

— Ако парите са достатъчни, съгласен съм.

Дани Бужевски се изтръска така, както футболистът на годината разтърсва бутилка с шампанско.

— Парите ще бъдат достатъчни за теб, задник такъв. Тя да не вземе да се омете ненадейно? Нали ще остане тук по-дългичко?

Оливър се усмихна злобно.

— Точно така, задник такъв. Няма да се омете. Стига да се отнасяш с нея както трябва. Тя е дама, Бужевски, макар че не знаеш какво значи точно думата. Ще се отнасяш с нея като към дама, разбрахме ли се? Ако, естествено, знаеш как. Като към истинска дама.

Оливър излезе от тоалетната, примирен със съдбата си. Утехата беше нищожна. Ако той загубеше Кристи, това лайно Бужевски също би я изгубило. Макар бъдещето да му изглеждаше мрачно, Оливър изпита непознато усещане. Почувства се горд от себе си. Почувства се като победител. Почувства се джентълмен. Почувства се като рицар в съвсем нови, лъскави метални доспехи, яхнал превъзходен бял кон.

Оливър и Кристи се върнаха с колата в Бокхемптън. Бяха постигнали негласно споразумение да не говорят за Маги, докато тя не съобщеше решението си. Когато спряха на алеята, видяха синия мерцедес на Едуард Арейбин, самият той бе застанал до колата и подритваше едната гума, пъхнал ръка дълбоко в джоба на кадифения си панталон.

— Проблеми с мотора ли имаш, Едуард? — Оливър излезе от колата и тръгна да отвори вратата на Кристи.

— Не, просто ви чаках. Гувернантката ми каза, че скоро ще се върнете. Добър вечер, Кристи.

— Здрасти, Едуард, не сме те виждали известно време…

— Вярно е, бях зает. Изглеждаш чудесно.

— Оливър ме разведе из Лондон… Прекарахме превъзходно. Извинете ме, но искам да видя Джейк. — Кристи дискретно изчезна в къщата.

— Оливър? Имаш ли малко време да поговорим? Не съм те виждал откакто се върна от Щатите.

Оливър, който няколко минути по-рано се чувстваше едва ли не на върха на света, изпита неприятно предчувствие.

— Разбира се — отвърна с явна неохота. — Влез да пийнем.

Нито един от двамата не проговори, докато не се настаниха в малкия кабинет с по чаша уиски в ръка. Отстрани всичко изглеждаше както едно време, когато сядаха на същите столове, говореха за крикет, спореха за политика или се шегуваха за непонятното поведение на жените. Двамата знаеха, че никога вече нямаше да бъде същото. Оливър изчакваше Едуард да подаде топката и Едуард го направи.

— Исках да те попитам какво става. С Маги. Между теб и Кристи.

— Твоя работа ли е да се интересуваш какво става между мен и съпругата ми?

Едуард въздъхна.

— За съжаление така го приемам. Обичам и теб, и Маги. Признавам, че съм много привързан към нея.

— Привързан към нея ли? Едуард, та ти съблазни жена ми. Чука я, по дяволите!

За да защити Маги, Едуард не се заяде с подобно дребнаво твърдение, че той я бил съблазнил.

— Не бих употребил тази дума…

— Не е въпросът в това, нали, Ед? Работата е там, че докато ме нямаше, най-добрият ми приятел спа с Маги, с жена ми. Смяташ ли, че това ти дава право да идваш тук и да започнеш да ми задаваш въпроси, да твърдиш, че си имал морално право?

Изведнъж Едуард осъзна, че Оливър се чувстваше заплашен, усещаше, че заслужава да бъде предизвикан заради отношението си към Маги. Това малко променяше сценария.

— Много съм далеч от принципите на високия морал. Няколко пъти през седмицата разговарях с Маги. Тревожа се за нея. Безпокоя се и за теб. Помислих, че така ще помогна. Маги ми забрани да идвам и да говоря с теб, но не можах да устоя.

— Не е ли малко странно, че тя ти се е обаждала толкова пъти през седмицата, а на мен не е?

— Тя не ме е търсила. Аз й се обаждах. Ти не си ли й звънил?

Оливър отпи голяма глътка скоч и се закашля. Не отговори на въпроса.

— Как е?

— Не можах точно да разбера. Нали познаваш Маги. Не се издава. Не иска съвет от мен. Ако съм принуден да ти отговоря как е, бих казал, че е сърдита.

— Сърдита ли? — Оливър скочи на крака. — Какво право има тя да се сърди? Тя ме измами — измами ме. От къде на къде ще се сърди?

— Оливър, не мога да разбера какво ви става на вас двамата. Ако съботата, когато беше мачът, някой ти беше казал, че между нас с Маги е имало нещо, тогава бих ти отговорил, че лъже. — Оливър се взря в него. — Не отричам, че спахме заедно. Веднъж. Но грешката беше изцяло моя. Маги не искаше. Аз… — той сведе очи към килима — я напих. Много я напих. Самият аз бях малко пийнал, макар и да не го смятам за извинение. Тя се чувстваше нещастна. Смяташе, че ти не я обичаш, беше в окаяно състояние и аз се възползвах от положението. Ако това може да те успокои, тя остана дълбоко неудовлетворена. Мога да ти кажа само, че много ти завиждам. Аз съм самотен, твърде стар съм, твърде голям циник съм, за да се надявам, че някога ще намеря идеалната жена. Маги е прекрасно момиче. Красива е. Много съм привързан към нея. Беше разтревожена, имаше нужда от приятел и аз злоупотребих с доверието й. Както и с твоето. Не очаквам някой от двама ви да ме извини, но няма да ти разреша да обвиняваш Маги. Имате добър брак. Оцени го. Просто дойдох да ти кажа, че след като живея толкова близо осъзнавам, че присъствието ми би затруднило живота ви с Маги. Готов съм да се преместя да живея другаде.

Оливър бавно поклати глава, сякаш не вярваше на нито една негова дума.

— Оливър, послушай ме. С Маги сте женени отдавна. Имате две деца. Много неща ви свързват. Маги има известни… тревоги. След като спря да работи, може би се чувства несигурна. Има нужда да я приласкае човек. Забелязах го и се възползвах. Веднъж. Не трябваше да го правя и затова не бива да обвиняваш нея. Тя те обича. — Докато Едуард говореше, стори му се крайно несправедливо, че Маги обичаше съпруга си, всъщност не беше сигурен дали още го обича, но при последния им разговор се убеди, че Маги е решила да доведе нещата до край и последната услуга, която би могъл да й направи, бе да й помогне да го извърши. — Не желая да се преструвам, че това ми харесва, но трябва да ти кажа, че беше ужасна грешка. Тя е сама, Оливър. Изплашена е.

— Каза, че била сърдита.

— Това е външно поведение. Тя не знае какво друго да прави. Опитва се да не покаже пред никого колко е уязвена. Има нужда от теб.

— За какво съм й необходим? За да плащам сметките ли? Никога не ми е давала и най-малък повод да помисля, че съм й необходим. Не прави нищо друго, освен да ме подкопава и да ме унижава. — Оливър удари с юмрук по стената. — Аз се боря, Едуард. Аз съм несигурен. Това е като двупосочна улица, не е ли така? Имам нужда от подкрепа. Необходима ми е жена, която вярва в мен. Трябва ми силен и убеден партньор — не мога да вярвам на Маги. Имам нужда от някой като… — Обърна се, загледа се в Едуард, после сви рамене.

— Като Кристи ли?

— Едуард, не се бъркай — промълви Оливър. — Това няма нищо общо с теб.

— Опитвам се да помогна. Имаш съпруга, две деца…

— По дяволите, вече го каза. Само не ми казвай какво имам! Имам си и собствен живот. Имам кариера, имам бъдеще, не заслужавам ли да бъда щастлив?

Едуард изгледа Оливър изумен. Когато идваше към Бокхемптън той не се и съмняваше, че Оливър просто наказва Маги, затова че е преспала с него. Реши, че единственото почтено нещо, което би могъл да извърши, бе заради Маги да поеме колкото се може по-голяма част от вината, а гордостта на Оливър да остане ненакърнена, после да напусне долината. Едуард смяташе, че ако успее да убеди Оливър, че грешката е негова и той е съблазнил Маги, най-много до час Оливър щеше да позвъни на жена си, Маги щеше да се върне в Бокхемптън и няколко седмици по-късно цялата работа щеше да се забрави. Тази мисъл изобщо не му бе приятна, но Едуард приемаше посещението като свое задължение. Според него така би било най-добре за Маги, а той би направил всичко възможно, за да бъде тя щастлива.

— Защо поне не поговориш с Маги? Да се изясните. И двамата умеете да го правите.

Оливър сви рамене.

— Не зависи от мен. Маги сама решава. Действа съобразно желанията си. Не ми остава нищо друго, освен да седя тук, докато тя бъде така любезна да ми съобщи какво ще прави. Такова е било винаги желанието й, сега го изпълни. Аз съм жертвата в цялата тази тъпа история. Ако Маги прояви желание да опитаме отново, тогава ще се съобразя с него, нали така?

На Едуард му прилоша при мисълта, че някой би решил да живее с Маги по милост. Докато се мъчеше да си го обясни, зададе последния си въпрос:

— Имаш ли връзка с Кристи Макарти?

— Да, разбира се, че имам връзка с нея. По случайност живеем в една и съща къща по причини, за които нямам вина — раздразнено отвърна Оливър. — Кристи и съпругът й си имат проблеми в брака. Съгласих се да остане тук, докато реши какво да прави. Тя е великолепна жена. Възхищавам й се. На всичкото отгоре пасва идеално за телевизионната серия. Работим заедно. От нея зависи какво ще прави по-нататък. Аз лично нямам възражения, ако предпочете да остане.

— Ами съпругът й? Гейб?

Оливър пак сви рамене.

— Какво по дяволите очакваш да ти кажа? Никога не съм го виждал. Да не би аз да съм разстроил брака им? Това си е тяхна работа.

— Но ти спиш с жена му?

— Едуард, ти за кой се мислиш? За Главния инквизитор ли? Кое ти дава правото да дойдеш и да ми задаваш такива въпроси?

Вратата се отвори тихо и Кристи влезе при тях. Беше се преоблякла с къса пола от туид, бяла блуза с якичка и жилетка в ръждив цвят. Изглеждаше напълно като господарката на дома.

Тя пристъпи зад Оливър и облегна ръце на раменете му.

— Оливър, спокойно. Сигурна съм, че Едуард няма намерение да бъде груб. — Направи жест за извинение и се обърна към Едуард. — Без да искам чух въпроса ти, Едуард. С удоволствие ще ти кажа истината. Бракът ми се провали вероятно непоправимо. Отдавна имаме проблеми с Гейбриъл, това са лични въпроси. А една от причините е, че не мога да имам повече деца, предполагам това до голяма степен охлади отношението му. Не съм способна да му осигуря живота и семейството, което той желае. Когато пристигнахме, като че ли всичко изплува отново. Разбрах, че няма да мога да се върна с него. Оливър беше така любезен и ми предложи да остана тук, докато измисля какво да правим с Джейк.

— Съжалявам да го чуя, Кристи. Сигурно ти е било трудно през последните седмици. Наистина успяваш да направиш така, че по нищо да не проличи.

— Не обичам човек да излага на показ проблемите си, Едуард, но мисля, че тримата можем да говорим открито, нали? Оливър сподели с мен за отношенията ти с Маги. Вероятно не осъзнаваш каква болка му причини. Аз съм свидетелка. Може би с Оливър се разбираме, защото и двамата сме изстрадали, понеже не сме успели да задоволим партньорите си. Трудно е да се преглътне подобно нещо. Оливър беше достатъчно мил да разбере моите проблеми, аз пък от своя страна чувствам необходимост да му помогна. Докато…

— Докато какво?

— Докато двамата с Маги намерят време и спокойствие да решат как най-добре да постъпят. Според мен никой не би трябвало да им се бърка. — Кристи продължаваше да се обляга на раменете на Оливър.

Едуард бавно стана. Вътрешно трепереше, но когато се изправи в пълния си ръст, той изглеждаше като въплъщение на Божия гняв.

— Оливър, ти ме изумяваш. Смайваш ме. Никога не съм бил женен и нямам деца, но не мога да повярвам, че родители могат да бъдат егоисти до такава степен. Нима не разбираш? Ти нямаш право да взимаш решения или да правиш избор, или каквито там глупости ми говориш. Никой от вас не е жертва. От моя гледна точка нито един от четиримата не е жертва. Само замазвате нещата. Вие нямате възможности за избор, а задължения и отговорности, а двамата сте прекалено големи егоисти, за да се справите с тях. Жал ми е за децата ви. Те заслужават повече. — Закри очи с ръка, за да не гледа Кристи и Оливър. — Иска ми се да вярвам, че двамата ще се държите един за друг, защото колкото и да е странно, си подхождате. Не мисля, че има какво друго да си кажем.

— Едуард, след като изнесе благородната си реч, отговори ми само на един въпрос. Наистина ли чука Маги, когато е била пияна?

Едуард го изгледа хладно.

— Грях ми на душата, да.

— Негодник такъв.

Едуард ги изгледа безмълвно и излезе от стаята. Те чуха затръшването на външната врата и след това шума от мотора на колата.

Кристи седна в скута на Оливър и го погали по главата.

— Не се оставяй Едуард да те разстройва, скъпи. Той направо умира от ревност, знаеш го. Не съм сигурна дали казва истината за Маги. Нещо ми подсказва, може би е женска интуиция, но той чисто и просто се опитва да я защитава. Всичко ще се подреди. Каквото и да става, всичко ще се оправи. Повярвай ми.