Боен ястреб

Бележка на автора: истина или не

Този роман се занимава с неясната граница между истината и историите, фабрикувани от медиите, така че реших да изясня нещата на тези последни страници и да опитам да отделя факти от измислица… поне в тази история.

Военните кучета и техните гледачи

Тъкър и Каин се появяват най-напред в романа „Кръвна линия“, но знам, че могат да разкажат още по-богата история. В реалността за първи път се срещнах с такава героична двойка, докато бях на обиколка на Ирак и Кувейт с Организацията за подпомагане на военните. Когато видях способностите на тези кучета, си дадох сметка за уникалната връзка между човек и животно и реших да опитам да уловя и да отдам заслуженото на тези взаимоотношения.

За да го направя, разговарях с ветеринари от Американския ветеринарен корпус, интервюирах гледачи на кучета, видях кучета и как тези двойки се развиват заедно, за да станат една цяла бойна единица. Някои могат да се питат доколко описаното тук за Тъкър и Каин може да е истина. Наистина ли е възможно куче и водачът му да могат толкова много неща? Показах първата книга от тази поредица на водачи, които ми казаха, че подобни действия са не само възможни, но и че кучетата могат много повече. Опитах да уловя това в книгата, като показах, че военните кучета не само умеят да изпълняват различни команди, но и цели поредици от команди.

Ако искате да научите повече за военните кучета и техните водачи, препоръчвам две книги от Maria Goodavage: Soldier Dogs: The Untold Story of America’s Canine Heroes и Top Dog: The Story of Marine Hero Lucca.

Посттравматичен стрес

Друга тема, която е засегната в романа, е новото разбиране за един от аспектите на посттравматичния стрес. Наречен е „морална травма“ и тук той се разглежда чрез героя Тъкър. Става дума за разбиването на морални и етични очаквания и според Департамента за ветераните на САЩ може да се прояви като чувство за срам или вина, тревожност и гняв, наред с поведенчески промени като отчуждение, отдръпване и самонараняване (включително самоубийство). В тази книга виждаме подобни прояви у Тъкър. Стресът няма бързо лечение. То е продължителен процес и засегнатите намират равновесието си отново след дълго време.

Алан Тюринг и неговият Оракъл (Оракул)

За съжаление историята на математическия гений Алан Тюринг, спомената тук, е точна в по-голямата си част. През Втората световна война той разбива нацисткия шифър „Енигма“, което допринася много за спечелването на войната от Съюзниците, но по-късно е осъден за неприлично поведение, за хомосексуализъм и достъпът му до секретна информация е отнет. Пред възможността да избира между затвор и химическа кастрация той избира второто и в края на краищата се самоубива.

Смята се също така, че Тюринг е баща на днешния компютър, от грубите електромеханични машини, които е използвал, за да разбие шифъра „Енигма“, до теоретичния „оракул“ — първия компютър с елементи на изкуствен интелект. В определен момент той наистина предлагал на шефовете си в Националната физическа лаборатория на Обединеното кралство да използва радий в една от изчислителните си машини, за да провери дали случайността на атомния разпад няма да предизвика „непредсказуемостта“, която е смятал (както мнозина днес) за ключ към създаването на „оракул“.

Повечето историци вярват, че Тюринг не е преминал отвъд теоретичните разработки за създаването на машина с изкуствен интелект, но има и такива, които се съмняват, което е и в основата на този роман.

Дронове, дронове и пак дронове

Достатъчно е да четем пресата, за да си дадем сметка от какво значение е използването на дронове в съвременната война. Определено тече надпревара в разработката и използването на нови и подобрени роботизирани войници. Това повдига фундаментален въпрос: дали използването им ще намали жертвите или поради лекотата на приложението им — убиват от дистанция — ще увеличи вероятността да влизаме във войни? Ще започнем ли първо да стреляме, а да задаваме въпроси чак след това? Анализ на тези морални въпроси, както и поглед към бъдещето в развитието на дроновете, има в плашещата книга Wired For War: The Robotics Revolution and Conflict in the 1 st Century, от R W. Singer.

Това ни отвежда към следващата тема: кой ще контролира тези дронове.

Когато корпорациите влизат във война

Подобно на напредъка в бойните качества на дроновете, бойното поле също се променя по особен и смущаващ начин. Виждаме как постепенно изчезват разликите между въоръжените сили на държавите и армиите, наемани от корпорациите — те вече не са частни охранителни фирми, а пълноценни бойни единици — което повдига въпросите за доходността, отговорността и кой всъщност командва. За да пестят пари и да балансират бюджетите си, правителствата, включително американското, отстъпват дейности, някога наблюдавани от командните структури, на корпоративни бордове. Повече и по-задълбочено за тази заплаха може да се прочете в Corporate Warriors: The Rise of the Privatized Military Industry, от P. W. Singer.

И тук стигаме до друг аспект от това, което ни очаква, пример за което има на страниците на книгата.

Ерата на информационните войни

Романът хвърля поглед към едно ново бойно поле, на което вече воюва Ислямска държава в Близкия изток, Русия в Украйна и Китай край бреговете на САЩ. Това е цифрова война с последици в реалния свят. Историята хвърля светлина върху трите основни компонента на тази информационна война: електронна война, кибератаки и — най-коварното — психологическите операции. За да разберете накъде ще се насочи войната занапред, прочетете тази статия на професор Дейвид Стъпълс (Prof. David Stupples: „The Next Big War Will Be Digital — and We’re Not Ready for It“, (тя може да се намери на множество интернет страници, включително и на Gizmodo.com).

И така, тук завършвам тази книга — но не и историята на Тъкър и неговия непоколебим приятел Каин. Техните приключения тепърва започват.