Бягащият човек

…междинно отчитане — минус 086…

Секретарката бързо се измъкна от скривалището си, докато Ричърдс минаваше покрай нея, и му подаде плик. На него пишеше:

Ричърдс отвори плика и извади дебел кочан с талони с емблемата на игрите върху кожената корица. Той съдържаше четиридесет и осем талона със стойност десет нови долара всеки. Ричърдс усети, че го залива абсурдна вълна от благодарност, но успя да се отърси от нея. Не се съмняваше, че Килиън ще приспадне четиристотин и осемдесет долара от парите му, а освен това четиристотин и осемдесет долара беше дяволски ниска цена като залог за голямото шоу, дългото удоволствие на клиента и извънредно доходната длъжност на Килиън.

— По дяволите — каза той.

Секретарката се обади учтиво:

— Казахте ли нещо, мистър Ричърдс?

— Не. Как да стигна до асансьорите?

…междинно отчитане — минус 085…

Апартаментът беше разкошен. Килим, толкова дебел, че можеше да се плува бруст в него, покриваше изцяло пода на трите стаи — дневна, спалня и баня. Екранът беше изключен и тишината му се стори божествена. Във вазите имаше цветя, а на стената до вратата — бутон с дискретен надпис „ОБСЛУЖВАНЕ“. И обслужването ще е до време, помисли си скептично Ричърдс. Двама полицаи бяха поставени пред вратата просто за да са сигурни, че няма да тръгне нанякъде.

Той натисна бутона и вратата се отвори.

— Да, мистър Ричърдс? — каза единият от полицаите.

Ричърдс си представи колко гаден беше вкусът на това „мистър“ в устата на ченгето.

— Бърбънът, който поръчахте, ще бъде…

— Не става въпрос за това — каза Ричърдс. Показа на ченгето кочана талони, който Килиън му беше дал. — Искам да занесете това някъде.

— Само напишете името и адреса, мистър Ричърдс, и аз ще се погрижа да бъде доставено.

Ричърдс намери квитанцията от обущаря и написа на гърба адреса си и името на Шийла. Подаде на ченгето измачкания лист и кочана. Той тъкмо тръгваше, когато Ричърдс се сети за нещо друго.

— Хей! Един момент!

Полицаят се обърна и Ричърдс измъкна обратно кочана от ръката му. Откъсна по перфорираната линия една десета от първия талон — еквивалентна стойност — един нов долар.

— Познаваш ли едно ченге на име Чарли Грейди?

— Чарли? — ченгето го погледна внимателно. — Да, познавам Чарли. Дежурен е на петия етаж.

— Дай му това — Ричърдс му подаде откъснатата част от талона. — Кажи му, че петдесетте цента отгоре са лихвата.

Полицаят се обърна още веднъж, но Ричърдс пак го повика.

— Ще ми върнеш писмени потвърждения от жена ми и от Грейди, нали?

Лицето на полицая открито изразяваше възмущението му:

— Ти какво, Тома Неверни ли си?

— Точно така — Ричърдс леко се усмихна. — Вие ме научихте на това, момчета. Южно от Канала вие ме научихте на всичко това.

— Ще бъде весело да ги гледам по петите ти — каза ченгето. — Ще взема по една бира във всяка ръка и ще се лепна за екрана.

— Просто ми донеси разписките. — Ричърдс тихо затвори вратата под носа му.

Бърбънът дойде двадесет минути по-късно и Ричърдс каза на смаяния прислужник, че иска да му изпратят два дебели романа.

— Романи?

— Книги. Сещаш ли се? Четене. Думи. Печатница — направи движение с ръцете си, сякаш прелистваше книга.

— Да, сър — каза прислужникът колебливо. — Поръчали ли сте вечеря?

„Господи, все по-гъсти стават лайната.“ Вече се давеше в тях. Ричърдс изведнъж си представи следната картинка: мъж пада в дупката на градинския кенеф и започва да се дави в розови лайна с мирис на „Шанел №5“. Давещият се казва: „Пак си има вкус на говна.“

— Пържола, грах, картофено пюре. — „Боже, какво ли има на масата пред Шийла — таблетка протеини и чаша синтетично кафе.“ — Мляко, ябълков пай със сметана. Запомни ли?

— Да, сър. Бихте ли желали…

— Не. Махай се. — той нямаше апетит. Абсолютно никакъв апетит.

…междинно отчитане — минус 084…

С неприятно учудване Ричърдс си помисли, че прислужникът го е разбрал буквално за книгите. Сигурно единственият му критерий е бил метърът, когато ги е избирал. Всичко над инч и половина е о’кей. Донесе три книги, за които Ричърдс никога не бе чувал: два стари бестселъра — „Господ е англичанин“ и „Не като непознат“, и един огромен том, написан преди три години със заглавие „Удоволствието да служиш“. Ричърдс отвори първо него. Бедно момче се справя добре в „Дженеръл Атомикс“. Издига се от чистач на двигатели до механик по трансмисиите. Посещава вечерни курсове („С какво? — зачуди се Ричърдс. — Пари от «Монопол»?“). Влюбва се в красиво момиче (явно носът й все още не е бил разкапан от сифилис) на някаква квартална оргия. Назначават го като младши техник след блестящи резултати на тестовете. Следва тригодишен брачен договор…

Той захвърли книгата в другия край на стаята. „Господ е англичанин“ беше малко по-добре. Наля си бърбън с лед и се задълбочи в книгата. Беше минал триста страници и доста вързал кънките, когато на вратата се почука дискретно. Една от бутилките беше празна. Отиде до вратата, като държеше в ръка другата. Беше полицаят.

— Разписките ви, мистър Ричърдс — каза той и затвори вратата.

Шийла не беше написала нищо, но му изпращаше една от бебешките снимки на Кати. Той я погледна и усети как лесните сълзи на пиянството загъделичкаха очите му. Мушна снимката в джоба си и погледна другата разписка. На гърба на фиш за глоба Чарли Грейди беше написал кратко:

„Благодаря, боклук. Стягай си задника. Чарли Грейди“

Ричърдс се изкикоти и остави листчето да падне на пода.

— Благодаря ти, Чарли — каза той на празната стая. — Имах нужда от това.

Отново погледна снимката на Кати — мъничко пеленаче на четири дена с румено личице, което се съдира от рев и размахва ръце в пелените, ушити лично от Шийла. Усети сълзите отново да се прокрадват и си наложи да мисли за бележката на добрия стар Чарли. Зачуди се дали може да изгълта и втората бутилка, преди да припадне, и реши да опита. Почти успя.

…междинно отчитане — минус 083…

Съботата прекара в тежък махмурлук. Късно следобед почти се бе оправил и поръча още две бутилки с вечерята. Справи се и с тях и се събуди с ранната бледа светлина на неделното утро. Привиждаха му се огромни гъсеници с жестоки убийствени очи, които пълзяха по отсрещната стена на спалнята. Реши, че не е в негов интерес да съсипва реакциите си преди вторник и се отказа от алкохола.

Този път се оправяше от махмурлука по-бавно. Повръща много и продължаваше да му се повдига дори когато вече нямаше какво да изхвърля. Вечерта малко му попремина и поръча супа за вечеря. Без бърбън. Поиска дузина неорок плочи, пусна ги на уредбата в стаята и бързо се умори от тях.

Легна си рано. И спа лошо.

Прекара по-голямата част от понеделника на малкия остъклен балкон, на който се излизаше от спалнята. Сега се намираше много високо над брега, а денят премина в поредица от дъжд и слънце, което съвсем не беше приятно. Прочете две книги, отново си легна рано и спа малко по-добре. Сънуваше пак някаква гадост. Шийла беше умряла и той присъстваше на погребението. Някой бе пъхнал в устата й уродливо букетче от долари. Ричърдс се опита да изтича до нея и да го махне, ръце го сграбчиха отзад. Държаха го дузина полицаи. Един от тях бе Чарли Грейди. Усмихваше му се и казваше:

— Ето какво се случва със загубилите, боклук.

Опираха пистолетите си до главата му, когато се събуди.

„Вторник“, каза си той и се измъкна от леглото. Модерният часовник във форма на слънце на отсрещната стена показваше седем часа и девет минути. Прякото предаване на „Бягащият човек“ ще се излъчва навсякъде в Северна Америка след по-малко от единадесет часа. Усети как страхът го жегна в стомаха. След двадесет и три часа ловът щеше да започне. Взе си дълъг и горещ душ и облече комбинезона си. За закуска поръча яйца с шунка и накара прислужника да му донесе пакет „Блам“. Прекара в четене останалата част от сутринта и ранния следобед.

Беше точно два часът, когато някой учтиво почука на вратата веднъж. Влязоха трима полицаи и Артър Бърнс, жалък и смешен във фланелката на игрите. Полицаите държаха палки.

— Време е за вашия последен инструктаж, мистър Ричърдс — каза Бърнс. — Бихте ли…

— Разбира се — прекъсна го Ричърдс.

Отбеляза страницата в книгата и я остави на масичката за кафе. Изведнъж го обзе страх, почти паника и беше доволен, че поне пръстите на ръцете му не трепереха.