Царицата на Палмира

— Говорих с Нурбел, но аз съм Зиновия.

Тя каза това със странна усмивка, която отново разтърси Оденат.

— И аз, Зиновия, ще те превърна в онзи, който носи лавровия венец на триумфа в Рим. Това е моето обещание на съпруга.

Объркан, Оденат погледна към младата еврейка, която гледаше очарована Зиновия. Дина беше красива и той беше проявил непогрешим вкус, като я беше избрал за конкубина. Абсолютна и целомъдрена красота, която обаче не можеше да се сравнява с блясъка на Зиновия. Зиновия, която сега го измерваше с поглед, без да продума, търпелива и сигурна в себе си. Той предпочете да й обърне гръб и да тръгне към басейните и саксиите с цветя, които вечерният въздух караше да ухаят.

Топлина, парфюм, светлина – всичко беше съвършено за началото на една нощ на наслада. Но той си помисли за лова. За края му и за това как Зиновия беше убила фаворита на Хайран. Как точно в този миг той бе видял в нея Алат, богинята на войните.

Гласът на Зиновия го стресна – тя стоеше зад него, съвсем близо до рамото му.

— Аз убих фаворита на твоя син, Всепрославени – прошепна тя, сякаш по някакво чудо беше отгатнала мислите му. – Аз го убих, защото искаше да омърси Дина. Тази, която ти беше избрал заради нейната чистота. Мой дълг беше да я запазя чиста за теб. И така ще бъде с всички, които застрашават твоя живот или твоята чест.

Оденат се обърна. Развълнуван, той впери очи в нейните.

— Как да разбера дали не лъжеш? Как да разбера дали трябва да ти имам доверие и дали наистина искаш това, което казваш, че искаш?

— Ще го видиш на бойното поле, Всепрославени. Там ще го видиш най-добре.

— Ако ме измамиш, ако ме излъжеш или ме предадеш, ще умреш. Всички твои хора ще умрат. Племето маазин ще бъде изгонено от Палмира завинаги. Изворът, където си се родила, ще бъде отровен, за да напомня за твоето предателство.

Зиновия се усмихна, повече развеселена, отколкото впечатлена.

— Изчакай първата битка срещу Шапур и ще разбереш.

Оденат щеше да отстъпи, когато една твърде дълго отклонявана мисъл се върна в главата му.

— Имам нужда от син, от друг син. Точно затова се женя за теб! Ти видя Хайран. Имам нужда от син, който да не ме кара да се срамувам.

— Ще го имаш.

Гласът на Зиновия беше малко безизразен, не толкова уверен, както преди това, и той се вгледа в лицето й. Тя повтори:

— Ще го имаш, Всепрославени. И утре ще можеш да покажеш кръв на чаршафите си.

Оденат се обърна заедно с нея към Дина. Младата еврейка потвърди, изчервявайки се нежно. Тя прошепна:

— Това ще бъде удоволствие, което очаквам отдавна, Всепрославени.

Настана кратко смущение. Оденат не беше сигурен, но му се стори, че видя в очите на Зиновия да блести нещо подобно на сълзи.

Тя тръгна към дъното на стаята, спря и се обърна.

— Можеш да бъдеш сигурен в думите ми, Всепрославени. Също както се доверяваш на думите на Нурбел. И аз като него никога не лъжа.

Поредица „Избрано за вас“

A. В. Daniel – Reine de palmyre (2005)

Tome 1 La Danse des dieux

А. Б. Даниел – Царицата на Палмира

Том 1 Танцът на боговете

Френска. Първо издание

Превод: Весела Шумакова (2009)

Редактор: Мария Чунчева

Коректор: Донка Дончева

Художник: Анна Симеонова (2009)

Издател: ИК „Унискорп” (2009)

ISBN 978-954-330-250-5

Разпознаване, корекция и форматиране: MiroD54