Черният рицар

9

Дрейк се надигна на лакти и се вгледа в Рейвън. Лицето й беше зачервено, дишаше бързо и накъсано, слизайки бавно от шеметните висини на страстта. Той никога не си беше представял, че може да изпита удоволствие, като го дава на друг, а го отказва на себе си, но Рейвън току-що бе потвърдила точно обратното. Той беше още набъбнал и твърд, все още я искаше, но почувства нейното удовлетворение толкова силно, колкото и тя.

Тя отвори очи, той й се усмихна. Тя му върна усмивката и посегна да го погали по бузата. Дрейк хвана ръката й и я поднесе към устата си, целувайки всеки пръст.

— Позволено ли е да се наслаждавам на това, което ти току-що направи с мене? — запита тя плахо.

Нейната наивност беше възхитителна.

— Всичко, което правим в леглото, е позволено. Докато ни харесва и на двамата.

Тя погледна надолу към набъбналия му член и очите й се разшириха.

— Но в това нямаше удоволствие за тебе.

— Грешиш, моя любов. Аз поех твоето удоволствие и го вкусих като свое собствено.

Тя обхвана хълбоците му и го притегли надолу към себе си.

— Ела в мене, Дрейк. Нека сега аз да поема твоето удоволствие.

Господи боже! Никога не беше подозирал, че на света може да има такава жена. Той разтвори бедрата й и хвърли кратък поглед между тях. Изстена и се плъзна няколко пъти по нежните й гънки, докато тя затрепери и неспокойно размърда хълбоците си под него. Очите му потъмняха от страст, когато си спомни колко плътно го бе обхванала първия път, когато я беше любил. Тогава той бавно проникна в нея, контролирайки се до краен предел.

Със затворени очи и стиснати зъби, той навлизаше все по-навътре. Нищо друго не му се струваше толкова правилно, толкова съвършено. Тя беше стегната, толкова стегната… и толкова гореща. Тялото й го обгръщаха плътно с любов, сякаш Бог я беше оформил изключително за него. Той се движеше бавно, за да не я нарани, и се стресна, когато тя го хвана за седалището и го накара да влезе още по-навътре, още по-силно. Нейното страстно желание, идващо толкова скоро след неотдавнашната й кулминация, толкова го смая, че той застина абсолютно неподвижен.

Пръстите й се забиха в плътта му.

— Не! Не спирай!

— О, сладка милейди, не се страхувай. Не мога да спра, дори земята да се отвори и да ме погълне.

Той се огъна и навлезе още повече във влажните й дълбини. Искаше я, нуждаеше се от нея, вдигна краката й и ги обви около кръста си. Тя потръпна под него, изстенвайки името му. Той усети реакцията й, почувства как плътно го обгръща, долови множеството изблици, които я разтърсваха. И изгуби способността си да мисли, докато люлееше и нея, и себе си, стигайки до двоен екстаз. Той отметна глава, отвори уста и извика, разпръсвайки спермата си като блестящ дъжд от огън и искри, който се изтръгваше от него. Сърцето му биеше така оглушително, че не чуваше как Рейвън вика името му, не чувстваше как ноктите й раздират кожата му.

Дрейк не искаше да помръдва. Искаше да остане вътре в нейното тяло, докато отново стане достатъчно твърд, за да може пак да я има. Положи глава на гърдите й и накъсаното му дишане се смесваше с нейното. Когато намери сили да се помръдне, се отдръпна и се отпусна до нея. Макар че очите му бяха затворени, той чувстваше погледа й върху себе си. Повдигна се на лакти и я целуна по нослето.

— Искам пак да те любя. И пак, и пак. До края на деня и през цялата нощ.

Рейвън отвори уста.

— Това възможно ли е?

Очите му блестяха обещаващо.

— И още как.

Той хвана ръката й и я отведе до слабините си, за да може тя да усети, че страстта му само временно е отслабнала, но не е задоволена. Пръстите й се свиха около набъбващия му член, сякаш да проверят доколко е готов за нея.

— Не може ли да почака? Наистина имам да говоря с тебе.

Той седна, сви едното си коляно и положи ръце на него.

— Важно ли е?

— Предполагам, че сега трябва да се смятам за твоя любовница.

Дрейк се почуди накъде ли щеше да ги отведе този разговор. Не беше сигурен, че това, което му предстои да чуе, ще му хареса.

— Толкова ли е лошо? Току-що се убедихме колко си подхождаме. По дяволите, Рейвън, знаеш ли колко много ми харесваш?

— И ти ми харесваш, Дрейк, но това няма да има никакво значение за Уолдо.

Лицето на Дрейк стана сурово.

— Трябва ли да говорим за брат ми?

— Той е мой съпруг. Ще дойде за мене, знаеш го. Замъкът не е подготвен да издържи на обсада, ако се стигне до такова нещо. — Тя си пое дъх. — Може би трябва да се върна при Уолдо и да поискам анулиране.

Дрейк я сграбчи за раменете и я разтърси, без да мисли какво прави. Не можеше да повярва на това, което чуваше.

— Да не си луда? Той ще те убие, знаеш го със сигурност.

— Той ще убие тебе, ако те хване. Аз те въвлякох в моите работи против волята ти. Не искам смъртта ти да тежи на моята съвест.

— Ти не си ме въвлякла в това, Рейвън, аз влязох по своя собствена воля. Това е моето наказание, задето те съсипах така в сватбената ти нощ.

— Наистина не беше сватбената нощ, за каквато съм си мечтала, но и не исках да спя с Уолдо. Може би ти ми направи услуга. Помогна ми да избягам от мъжа, когото ненавиждам. Аз не съм съпруга на Уолдо — каза тя яростно. — Бракът ни никога не е бил консумиран и по-скоро ще се самоубия, отколкото да му позволя да ме докосне.

Дрейк я хвана за раменете и я привлече към себе си.

— Няма да му позволя да се доближи до тебе.

Тя му хвърли озадачен поглед.

— Защо казваш това, Дрейк? Ти не ме харесваш. Когато те помолих да ми помогнеш в Чърк, ти ми отказа. Аз съм само един товар, който си поел на гърба си.

Той се взря в очите й, бяха с цвета на ливадите, заобикалящи Уиндхърст.

— Може би не съм подбрал подходящите думи. Колкото до миналото, то няма място в живота ни сега. Вече няма значение какво се случи в Чърк, когато бяхме деца.

— За мене има значение. Ще ме изслушаш ли сега, с бистър разсъдък? Заклевам се в гробовете на моите родители, че ще говоря само истината.

— Да, разкажи ми — каза Дрейк.

Ако това щеше да облекчи мислите й, той беше готов да я изслуша, макар че в действителност спомените му от онова време бяха мъгляви. Беше насъбирал ненавист срещу Рейвън през всичките тези години, без да разбира, че това вече нямаше значение. Освен факта, че Дария бе умряла преждевременно, той не искаше да мисли вече за това.

Рейвън му хвърли красноречив поглед, който ясно показваше колко важно е за нея да се очисти в очите на Дрейк. Пое си дълбоко дъх и започна.

— Много обичах сестра си. Понякога беше вятърничава и повърхностна, но по принцип беше мила и послушна. Може да си е въобразявала, че те обича, но никога нямаше да избяга от къщи. Тя искаше да стане графиня.

— Да не би да искаш да кажеш, че Дария не се е интересувала от мене? — запита рязко Дрейк.

— Не. Просто ти казвам истината. На Дария не й харесваше пренебрежението, което Уолдо проявяваше към нея, искаше да го накара да ревнува, за да й обръща повече внимание. Беше млада, Дрейк, не можеш да я обвиняваш. Тя много те харесваше, но приемаше много сериозно годежа си.

— Баща ти как научи за плановете ни да избягаме, ако ти не си му казала?

— Дария ми се довери, но аз не съм казала на татко. Тя ме увери, че знае какво прави, че повече от всичко на света иска да бъде графиня. Не виждаше бъдещето си като жена на беден като църковна мишка младеж, който няма нито титла, нито земи. Тя се възползва от любовта ти, Дрейк. По-късно научих, че е казала на прислужницата си за бягството и момичето веднага изтичало при татко да му разкаже. Аз не съм те предала, Дрейк, макар да знаех, че замисълът ви е чиста лудост.

Дрейк потъна в размисъл над думите на Рейвън и призна, че тя говори истината. Лекомислието на Дария му бе неприятно, но вече не го болеше. Тогава той беше млад и Дария беше първата му любов. Беше се прицелил нависоко и го бяха свалили на земята, но животът бе продължил и той бе преуспял. Само едно не можеше да забрави — ранната смърт на първата си любов.

— Мислиш ли, че Уолдо е отговорен за смъртта на Дария?

— Сигурна съм! — възкликна гневно Рейвън. — Тя беше силна и здрава, когато напусна Чърк като жена на Уолдо. Никога не се е оплаквала от стомашни болки. Не знам как или защо, но съм твърдо убедена, че Уолдо е отговорен за смъртта на сестра ми. Толкова много смърт. — Тя въздъхна тежко. — Родителите ми, годеникът ми. Майката на Уолдо, после баща му. Смъртта на Дария дойде скоро след това.

— Как умря Арик?

— Отиде с Уолдо и Дъф да се бие във Франция. Когато убиха Арик при Креси, Уолдо помоли Дъф да не ме сгодява за друг, защото ме иска за себе си. Ако родителите ми бяха живи, нямаше да се съгласят. Но годините минаваха и най-накрая се получи разрешението на папата за този брак.

— Ако съществуват доказателства, че Уолдо е ускорил смъртта на Дария, ще го убия. Може тя да не ме е обичала така, както я обичах аз, но не заслужаваше да умре.

Гласът на Рейвън беше умоляващ, пълен с тревога.

— Важно е да ми повярваш, Дрейк. Позволих ти да се любиш с мене. Не мога да живея, ако знам, че означавам толкова малко за тебе.

Той погали разсеяно косата й, отмахвайки разбърканите кичури от настоятелните й зелени очи. Потърси лицето й и отчаяната й нужда да бъде разбрана, която прочете по него, дълбоко го порази.

— Да, Рейвън, вярвам ти. Може би отдавна съм знаел, че ти не си способна така да ме разочароваш. Сърцето ти беше тъй любящо. Възможно е да съм предпочел да повярвам, че си предала мене и Дария, вместо да се изправя пред истината, че Дария не е отговорила на любовта ми и никога не е смятала да избяга наистина с мене. Истината щеше да бъде тежък удар за едно романтично момче със сърце, преизпълнено с любов.

Тя му се усмихна трогната.

— Не знаеш колко щастлива ме правиш е това.

Думите й събудиха нов изблик на страст у него. Той веднага се втвърди, изпитвайки отчаяна нужда от нея. Гласът му беше дрезгав, едва разбираем.

— Покажи ми колко си щастлива, сладка Рейвън. Отвори се за мене и ми позволи да споделя твоето щастие.

— О, да, Дрейк, да — извика тя, хвърляйки се в прегръдките му.

— Спомняш ли си как много отдавна ме помоли да те целуна? — прошепна той срещу устните й. — На колко години беше? На десет? На дванайсет? Твърде млада, за да знаеш какво искаш.

— Помня много добре. Обичах те, Дрейк. Не ме интересуваха нито титли, нито земи. Ти беше превзел детското ми въображение и аз те исках за мой верен рицар.

— Ако добре си спомням, целунах те по бузата.

Тя му се усмихна дяволито.

— Не беше точно целувката, каквато исках, но тя ме направи много щастлива.

— Ще ти се отплатя, сладка Рейвън. Ще те целувам, докато се умориш и започнеш да ме молиш да спра.

— Да спреш? Никога! Не съм се променила много, откакто бях онова дете, което се молеше за целувките ти.

Устните й се разтвориха и върхът на езика й се показа, облизвайки влагата по тях. Страст… чиста, непреодолима страст се надигна у него. Той я положи на леглото и вкуси свежата й уста със своите устни и с езика си.

Извивайки се на леглото, изгубени във вихъра на чувствената възбуда, всеки търсеше наслада от тялото на другия. В луди целувки и прегръдки те намериха удовлетворение сред избухващи звезди и ослепителна светлина.

Останаха затворени в стаята си чак докато дойде време за вечеря. Всички ги гледаха, докато влизаха заедно в залата. Дори за повърхностния наблюдател не беше трудно да отгатне какво се е случило във всекидневната през този дълъг следобед. Лицето на Рейвън беше все още поруменяло и устните й бяха подути от целувките на Дрейк.

По време на вечерята Рейвън споделяше чинията и чашата на Дрейк, което възбуди още повече клюките около тях. След като всички се нахраниха, Дрейк придружи Рейвън до стаята й, а мъжете се върнаха във войнишките помещения или си намериха места за спане в преддверието.

— Утре ще накарам прислужниците да преместят нещата ми във всекидневната — каза той, когато затвори здраво вратата зад себе си. — Ще споделяме тази стая, докато живееш в Уиндхърст.

Рейвън потръпна, сякаш внезапен хлад бе нахлул в стаята.

— Колко дълго ще бъде това, милорд?

Смутеният израз на лицето на Дрейк не я ободри. И двамата знаеха, че тя не може да остане тук завинаги. Жената на Дрейк, когато решеше да си вземе жена, нямаше да я търпи нито ден.

— Докато това ни харесва — пошегува се той. — Мислиш ли, че ще те захвърля на милостта на Уолдо? Не, Рейвън, Уолдо не е от хората, които прощават. Той е жесток и коварен, способен е на неща, които сигурно и двама ни могат да учудят. Не искам да говорим за Уолдо тази нощ. Ще ти помогна да се съблечеш.

Нощта бе повторение на деня. Дрейк като че ли не можеше да й се насити, а Рейвън беше също толкова луда по него, колкото и той по нея. Следобедната им любовна игра бе прогонила всякаква плахост у Рейвън. Сега тя изследваше тялото му така подробно, както той преди това бе изследвал нейното. Тя го вкусваше навсякъде и поемаше аромата му с порите си. И когато той застина на място и извика, че търпението му вече се е изчерпало, тя се хвърли върху него и го докара до кулминация.

На следващата сутрин Дрейк събра слугите в залата на замъка и им съобщи, че Рейвън е господарката на замъка и че заповедите й трябва да бъдат изпълнявани. Всички с изключение на няколко от по-младите жени, които си бяха правили свои сметки, свързани с Дрейк, се усмихнаха и сведоха неумело глави пред Рейвън, доволни, че техният господар най-накрая е изяснил какво е мястото й в неговия живот. Вместо взета по милост в домакинството, тя сега беше обожаваната любовница на Черния рицар. Завидно положение, съгласяваха се повечето слуги, което изискваше тяхното уважение, докато господарят не доведеше съпруга в кулата си.

Продължаваха да стягат стените и укрепленията. Всички очакваха с нетърпение завръщането на сър Джон и на наемниците, които да подсилят войската на Дрейк. Самият Дрейк беше зает от ранна сутрин до късно вечерта, но останалите часове бяха посветени неизменно на Рейвън. Любовта към Дрейк, която беше таила в себе си като дете, бе подновена и засилена, извираше като силен и буен поток. Но тя се боеше да изказва това, което се криеше в сърцето й, защото не беше свободна да иска в замяна любовта на Дрейк.

Беше все още омъжена жена, живееща в грях с мъжа, когото обичаше.

Мина една седмица. Рейвън се опитваше да не обръща внимание на надвисналата опасност, живееше само за нощите. Блажено обгърната от силните ръце на Дрейк, тя започна да вярва, че никой не може да ги достигне в тяхното сигурно гнездо. Стените около нейния вълшебен свят обаче се срутиха, когато от Чърк пристигна съгледвачът на Дрейк.

Сър Ричард влезе с коня си в постлания с камъни двор в един мрачен ден, шибан от дъжд и вятър. Беше мокър до кости и едва не припадна, когато се опита да слезе от седлото. За щастие Дрейк стоеше наблизо и сър Ричард, падайки от коня си, се озова точно в неговите ръце. Двама яки рицари се притекоха, отнесоха ездача в залата и го настаниха на един стол до огъня. Един слуга му поднесе чаша бира и той я изгълта на един дъх.

Дрейк чакаше с учудващо търпение, докато Ричард си поеме дъх и задоволи жаждата си.

— Имам новини — изрече на пресекулки сър Ричард. — Влизах незабелязан в Чърк, правех се на един от селяните, които всеки ден влизат там, за да си предлагат услугите. Никой не позна, че съм един от твоите рицари.

Той поспря и протегна чашата си, за да я напълнят отново. Един слуга се затече да изпълни желанието му.

— Какви новини носиш? — каза разтревожено Дрейк.

— Лорд Уолдо потърси жена си в Шотландия и се върна в Чърк страшно ядосан. — Той хвърли кос поглед към Рейвън. — Когато заминах оттам, той събираше войска и приготвяше бойни машини, за да обсажда Уиндхърст. Един рицар от друг лагер каза на лорд Дъф и на лорд Уолдо, че е видял милейди Рейвън с Черния рицар. Уолдо е убеден, че ще я намери в Уиндхърст.

— Колко време имаме? — запита Дрейк.

— Две седмици, не повече.

Дрейк започна да се разхожда напред-назад. Погледна към Рейвън, видя пребледнялото й лице и осъзна, че няма да я предаде. Нито сега, нито може би когато и да било.

Дрейк поглади брадичката си, а умът му работеше с бясна бързина.

— Стените ни още се доизграждат, а новите укрепления не са готови. Нямаме и достатъчно хора, за да отблъснем обсадата, която Уолдо и Дъф смятат да ни наложат.

— Ами сър Джон? — запита Рейвън. — Кога го чакаш да се върне с подкрепленията?

Лицето на Дрейк помрачня.

— Не можем да го чакаме. Не съм страхливец, но предимството не е на наша страна. Ако сега се бия с Уолдо, това ще доведе до катастрофа. В сегашния си вид Уиндхърст не може да бъде защитен. Животът на хората ми е изложен на опасност. Никой няма да умре, защитавайки купчина камъни — закле се той с ярост в гласа. — За мене животът има твърде висока цена… Сър Ричард, ако си си починал сега, върни се при войниците и им кажи, че призори тръгваме. Всеки трябва да язди в пълно въоръжение, да носи само най-необходимите неща и торба овес за коня си.

— Да, милорд — каза Ричард и бързо излезе от залата.

— Ами Уиндхърст? — запита Рейвън. — Уолдо ще дойде и ще унищожи всичко, което възстанови с толкова труд досега.

Той хвана ръцете й.

— Това няма значение, Рейвън. Тревожа се само за твоята сигурност. Треперя, като си помисля какво може да се случи, ако Уолдо те докопа. Не мога да те защитавам тук. Уиндхърст още е уязвим за нападения, но аз вече имам план.

— Къде ще отидем? — запита Рейвън, кършейки ръце.

Той я притегли в прегръдките си, питайки се дали това е последният път, когато тя е толкова близо до него. Никога не си беше представял, че отнемайки девствеността на Рейвън, ще се превърне в неин закрилник и защитник.

— Ще те отведа при баба ми в Уелс — каза й той. — Ще си на сигурно място с баба Нола.

Рейвън изглеждаше объркана и изплашена.

— Уелс? Не е ли домът на баба ти близо до Чърк и до границата?

— Да, много е близо, но единствените, които знаеха за баба, сега са мъртви. Баба живее в малка къщичка в Билтуелс, на не повече от един ден езда от Чърк.

— Там ли майка ти е срещнала баща ти?

— Да. Твоят баща и моят са били приятели. Лорд Нийл имал ловна хижа близо до селото. Той и баща ми често ловували там. Баба казва, че мама беряла ягоди в гората, когато баща ми се натъкнал на нея. Когато лорд Нийл се върнал в Чърк, татко бил така влюбен, че останал и се обвързал с майка ми. Оженили се пред селския свещеник няколко дни, след като се запознали.

— Не разбирам. Всички мислят, че си роден извънбрачно.

— Баба казва, че бащата на Базил, старият господар на Еър, бил вбесен от този брак и пратил хора да подпалят черквата, където се пазели регистрите. Старият граф вече бил избрал жена за Базил и денят на сватбата бил насрочен. Вече било разгласено в черквата и имало споразумение за зестрата. Старият граф наредил на Базил да се върне незабавно в Еър, а войниците му се погрижили заповедта да бъде изпълнена. Баща ми се върнал в Еър и аз го видях едва когато дойде за мене след смъртта на мама.

— Откъде лорд Базил е знаел, че майка ти е умряла?

— Лорд Нийл му е съобщавал всичко. По-късно научих, че Нийл е плащал на един селянин редовно да му съобщава как раста. Той му казал за смъртта на майка ми и баща ти казал на моя баща. Останалото го знаеш.

— Откъде знаеш, че баба ти е още жива?

— Баба Нола си е жива и здрава. Посетих я малко преди да дойда на турнира в Чърк. Само най-доверените ми рицари знаят за селото и за баба ми. Там ще си на сигурно място.

— Ще останеш ли в Билтуелс с мене?

Той отмести поглед.

— Не мога. След като те придружа до дома на баба, възнамерявам да пресрещна Уолдо, преди да е стигнал до Уиндхърст. Всичко, което притежавам, е в кулата. Преди да тръгнем, ще преместим златото и ценните неща в една пещера под замъка, в подножието на брега, точно над означението за равнището на водата. Нищо, което притежавам, няма да попадне в ръцете на Уолдо. — Изражението му се смекчи. — Това включва и тебе, сладка Рейвън.

Смущението на Рейвън беше очевидно.

— Войските на Уолдо са много повече от твоите. Не можеш да се надяваш да ги спреш с тази малка войска.

— Оставям сър Ричард тук в селото. Той ще знае къде да ме намери, когато сър Джон пристигне с наемниците.

Той я целуна по косата.

— Върви горе и си приготви нещата, Рейвън, докато аз дам заповеди на слугите и работниците. Когато се върна, възнамерявам да те любя през цялата нощ.

Рейвън се обърна и излезе, а тъгата замъгляваше очите й. Знаеше, че този ден ще дойде точно както беше сигурна и че Уолдо никога няма да се откаже от нея. Малкият отряд на Дрейк имаше нищожни шансове да победи обединените сили на Уолдо и Дъф. Тя се страхуваше, че ще го изгуби, преди наистина да го е имала. Страхът беше толкова силен, че я прободе като остра болка. Нещо ужасно щеше да се случи. Тя го знаеше. Чувстваше го в костите си, макар че не беше пророчица.

Дрейк се върна много късно. Тя вече беше съблякла роклята си и останала само по риза, го чакаше на пейката пред огъня. Той беше мокър до кости и тя се сети, че сигурно е бил под скалите, да скрие сандъците с пари. Изглеждаше загрижен, докато смъкваше мокрите си дрехи и се бършеше със сухата кърпа. Изведнъж той захвърли кърпата настрана и протегна ръце към нея. Тя се приближи и се сгуши в прегръдките му.

— Всичко е готово за тръгване — прошепна той в косата й. — Слугите трябва да се върнат по домовете си в селото, но зидарите и работниците ще продължат да работят по стените. Сър Ричард се съгласи да остане тук и да чака сър Джон и наемниците. Когато пристигнат, Ричард ще доведе наемниците при моята войска, която ще ме чака в горите до Чърк. Казах им да пратят сър Джон при мене в Билтуелс.

— Ако сър Джон трябва скоро да дойде, защо не го чакаме тук?

Той се вгледа в нея с неразгадаемо изражение.

— Не мога да излагам живота ти на риск. Щом знам, че си на сигурно място, мога да хвърля всичките си сили, за да изгоня Уолдо от Уиндхърст.

— Но…

Той постави пръст на устните й.

— Не, вече съм го решил. Това може да е последната ни нощ заедно за много дълго време, нека не я пропиляваме.

Той повдигна лицето й, за я целуне. Тя се притисна до него, опитвайки се да не мисли за утре, за всички утрешни дни, които щяха да последват. Този мъж, легендарният Черен рицар, може би не я обича така, както тя го обичаше, но дълбоко в сърцето си тя знаеше, че той не е безразличен към нея.

Дрейк свали ризата на Рейвън и се загледа в нея. Пламъците позлатяваха кожата й, правеха я да изглежда цялата от злато. Гърдите й бяха съвършени, точно запълваха шепите му. Зърната й бяха розови и изпъкнали. Той наведе глава и ги близна едно по едно. Омаян, наблюдаваше как разцъфват като напъпили рози. Без да каже нито дума, тя вдигна лице и му предложи устните си.

Ръцете му обхванаха лицето й и той я целуна. После ръцете му се плъзнаха по нея, останаха за миг на раменете й, преди да се спуснат надолу по гърба и хълбоците й, притискайки я плътно до него. Той изстена, прилепил устни до нейните. Не можеше да чака повече. Беше вече твърд като камък. Желанието го подтикваше, а Рейвън, прилепена до него, го прегърна силно. Неговата мъжественост трепна, когато пръстите й се сключиха около нея.

— Божичко, Рейвън, ти ще ме убиеш!

Той хвана седалището й и я повдигна. Краката й се разтвориха и се обвиха около кръста му. Тя беше влажна и гореща, толкова гореща, че слабините му пламнаха, когато влезе в нея. Не можеше да мисли, можеше само да чувства, докато я притискаше към килима, окачен пред стената, и навлизаше в нейните сладки глъбини. Тя извика, той не чуваше нищо, само бумтенето на кръвта в ушите си.

— Ела с мене, сладка Рейвън — прошепна той на ухото й. — Вече не мога да издържам.

— С тебе съм — отвърна Рейвън с потрепващ дъх. Нейните спазми отключиха кулминацията у него. Задържайки на място извиващите се хълбоци на Рейвън, той навлезе дълбоко и се изля в нея. Когато й даде всичко, което имаше, той не можеше да издържи на тежестта й, затова я отнесе в леглото, краката й още бяха обвити около кръста му, а неговата мъжественост все още беше в нея. Макар че бе достигнал до кулминацията само преди няколко секунди, ерекцията му още не беше отслабнала. Той още я искаше.

Започна да я люби отново и отново. Нощта завърши така, както трябваше, но прекалено скоро за Рейвън. Имаше неща, които тя искаше да каже, но останаха неизречени. Тя искаше да запита Дрейк дали значи нещо за него. Понякога той действаше така, сякаш наистина му бе скъпа, но… Както и да е, Дрейк беше мъж, който рядко изразява чувствата си, и тя не беше наясно какви са чувствата му към нея. Знаеше, че той обича да се люби с нея, но мъжете си бяха мъже. Всички си приличаха, когато станеше дума за жени. Не беше задължително мъжът да харесва или да обича жената, с която се люби.

Когато сънят най-накрая започна да я надвива, тези мисли продължаваха да се гонят в главата й.

На следващата сутрин слугите се събраха в двора, за да се сбогуват с господаря на замъка, с любовницата му и с неговите рицари. Всички прислужници с изключение на Болдър, който отказа да напусне мястото, и сър Ричард, който оставаше, за да чака сър Джон и да наглежда работите по стените, трябваше да се върнат по домовете си.

Хората на Дрейк носеха достатъчно храна, за да им стигне до края на пътуването, ако я разпределят пестеливо. Дори водеха допълнителни коне, за да заменят тези, които не можеха да издържат на бързата езда. Сър Ричард стоеше наблизо, да за приеме последните нареждания.

— Вашите заповеди ще бъдат предадени на сър Джон, когато се върне, милорд — увери той Дрейк.

— Много добре, Ричард. Нали знаеш накъде да го насочиш?

— Да. Вашата войска трябва да ви чака в горите край замъка Чърк. Аз ще вляза в замъка, преоблечен като селянин, за да науча всичко за Уолдо и Дъф.

— Внимавай — предупреди го Дрейк.

— Да. И преди внимавах. Никой не позна, че съм един от вашите рицари.

— Готова ли си, милейди? — запита Дрейк, когато Рейвън се приближи, яхнала коня си.

— Както винаги — отвърна Рейвън. — Уиндхърст много ми харесва — прибави тя тъжно. — Но се примирих. Докато съм омъжена за Уолдо, никога няма да имам дом.

Тя побутна коня си да се приближи до коня на Дрейк и докосна ръката му.

— Може би трябва да се върна при Уолдо и да предотвратя ново кръвопролитие. Или още по-добре, мога да изчезна. Животът ти ще бъде много по-лесен, ако ме няма да ти създавам притеснения.

Дрейк сложи ръка върху нейната.

— Аз съм рицар, милейди. Заклел съм се да защитавам онези, които са по-слаби от мене. Освен това тази кръвна вражда между мене и Уолдо един ден трябва да свърши. Той се опита да посегне на живота ми, без да знам защо. Няма да имам спокойствие, докато не разбера какво подклажда омразата му. За него аз представлявам заплаха, макар че не мога да си представя защо се страхува от мене. Той е наследникът на баща ни, а не аз.

Дрейк даде знак и малката дружина излезе от двора. Рейвън го последва, а мисълта й се зарея назад във времето, когато всички бяха деца и растяха в Чърк. Дори тогава Уолдо хранеше враждебни чувства към Дрейк. Отнасяше се към него с презрение, наричаше го с какви ли не имена, но всичко стигаше само дотам. Нещо трябва да се бе случило в по-късните години, за да превърне презрението на Уолдо към Дрейк в такава ненавист, която можеше да подтикне човек да убие брат си.

Дали разгадката не се криеше при бабата на Дрейк?