Черният рицар

17

Дрейк смръщи вежди. Искаше да изтича подир Рейвън, но кралят сложи ръка на рамото му, напомняйки му, че сега трябва да се обсъдят много важни неща, засягащи новото му положение.

Едуард стисна рамото му.

— По-късно можеш да идеш при нея. — Той разви листа от църковния регистър и го прегледа набързо. — Седни с мене при огнището, за да поговорим насаме.

— Да, сир — каза Дрейк и последва Едуард до другия край на залата.

Болдър дойде с гарафа и две чаши. Остави ги на малката маса. Дрейк го освободи с махване на ръка и сам напълни чашите. Подаде едната на краля, а другата задържа между дланите си. Взря се разсеяно в танцуващите пламъци, докато кралят разглеждаше страницата от църковния регистър.

След миг размисъл Едуард каза:

— Изглежда, че спрямо вас, лорд Дрейк, е била извършена голяма неправда. Познавах стария граф Еър, бащата на Базил. Той беше горд човек, дори високомерен. Очевидно е бил готов на всичко, за да види сина си оженен за жена, равна нему по ранг и произход.

— Никога не съм се съмнявал в законния брак между майка ми и баща ми — каза Дрейк. — Баба ми каза да чакам, че един ден това доказателство ще се появи, и беше права.

Едуард подаде пергамента на Дрейк. Дрейк го проучи внимателно.

— Изглежда истинско.

— Да. Бих повярвал дори ако думите на свещеника бяха единственото доказателство. Свещениците не лъжат. — Той започна да барабани с пръсти по облегалката на стола, сякаш премисляйки какво трябва да предприеме, за да поправи злината, причинена на Дрейк.

— От днес нататък ти трябва да бъдеш известен вече като лорд Дрейк, граф на Еър и Уиндхърст. Имаш законно право върху всички земи и богатства в двете владения — заяви Едуард.

— Ами Уолдо, сир? — запита Дрейк.

— Той не заслужава нищо, но понеже се би смело при Креси, няма да бъде наказан. Нека се знае, че отсега нататък той ще бъде известен само като сър Уолдо и че ти си негов сеньор. Като негов висшестоящ имаш право да поискаш от него да ти се закълне във вярност.

След като години наред бе наричан копеле, Дрейк бе замаян от новото стечение на обстоятелствата. Независимо от всичко, мисълта какво ще направи Уолдо, когато разбере това, бързо го върна към действителността.

— Уолдо няма доброволно да приеме решението ви — предупреди го Дрейк.

Едуард се усмихна снизходително.

— Знам, че Уолдо е труден човек, но аз съм неговият крал и той ще трябва да ми се подчини.

Дрейк имаше различно мнение относно това, как ще реагира Уолдо, но не изказа гласно мислите си.

— Сега, когато новото ти положение като наследник на Базил е уредено — продължи Едуард, — нека поговорим за брака ти с милейди Уила. Като вашите владения се съберат, ти ще станеш един от най-богатите мъже в цяла Англия.

Дрейк прочисти гърлото си.

— Относно милейди Уила, сир. Тя се страхува от мене. Виждам го в очите й всеки път, когато ме погледне. Моля ви да преразгледате решението си. Намерете на дамата съпруг, който повече ще й харесва.

Едуард се намръщи.

— Може би сега ще трябва да поговорим за милейди Рейвън. Тя е причината да не искаш да се ожениш за милейди Уила, нали? Как жената на Уолдо стана твоя любовница?

Дрейк въздъхна. Нямаше изход, трябваше да каже истината. Човек не лъже краля си.

— Доброто ви мнение за мене сигурно ще се промени, когато научите какво направих.

— Нека аз да отсъдя. Моля, продължавайте, лорд Дрейк.

— Много добре, сир. Преди няколко месеца отидох на турнир в Чърк. Тогава не знаех, че турнирът е в чест на сватбата на милейди Рейвън ъф Чърк с Уолдо. Отгледан съм в Чърк и го напуснах, когато бях на седемнадесет години. Ако си спомняте, вие бяхте така добър да ме приемете на служба и да ми дадете възможност да воювам с вас и с Черния принц във Франция.

Едуард отправи топъл поглед към Дрейк.

— Добре си спомням. Ти спаси живота на Черния принц, дори не един, а два пъти и затова те отличих на бойното поле. По-късно те направих граф и ти дадох Уиндхърст. Не ме разочарова. Уиндхърст е всичко, което съм мечтал да бъде, в ръцете на най-подходящия човек. Довърши историята си, лорд Дрейк.

— Да. Турнирът беше успешен. Обявиха ме за победител и спечелих кесията. Рейвън разбра, че аз съм момчето, което е познавала от детските си години, и ме потърси. Помоли ме да й помогна да избяга от брака, от който се ужасяваше. Искаше да избяга в Шотландия. Аз, разбира се, отказах.

Дрейк продължи да обяснява защо отначало се е отнесъл неприязнено към Рейвън.

— Сега знам, че Рейвън не е казала на баща си за намеренията ми да избягам заедно с Дария, но ми трябваше дълго време, за да приема, че не е било съдено Дария да бъде моя.

— Защо милейди Рейвън е искала да избяга от Уолдо?

— Според нея той е отговорен за внезапната смърт на Дария.

Едуард размисли върху това, после каза:

— Продължавай, лорд Дрейк.

— Аз упорито отказвах да помогна на Рейвън, макар че, докато бях в Чърк, тя ме помоли няколко пъти за това.

После той разказа как Уолдо се беше опитал да го убие с отровено вино.

Спря и отпи голяма глътка бира, знаейки, че кралят няма да си помисли хубави неща за него, след като чуе края на разказа му.

— Сватбата се състоя веднага след турнира — продължи той. — Бях на сватбеното тържество заедно с другите гости и пих много. Бях мрачен и потиснат. Исках да накажа Уолдо заради всички неправди, които майка ми и аз сме изстрадали през годините.

Отпи още една голяма глътка бира и напълни отново чашата си.

— След като милейди Рейвън се оттегли в брачната стая, очаквах, че Уолдо ще отиде при нея. Вместо това той продължи да пие и да разменя неприлични забележки за Рейвън със своите рицари, докато накрая заспа. В собствената си брачна нощ! Тогава реших да взема от Уолдо нещо, на което той държи — девствеността на съпругата му. Замаяният ми мозък намери за логично позорното деяние, на което се реших.

Кралят изглеждаше замислен.

— Какви ги говориш! Дързостта ти е поразителна.

Честта на Дрейк изискваше да освободи Рейвън от всякаква вина.

— Аз взех милейди Рейвън със сила, сир.

— Ти си я изнасилил? — прогърмя Едуард.

— Не, сир, Дрейк не ме изнасили. Аз го исках.

Дрейк скочи на крака, разливайки бирата по туниката си.

— Рейвън! Какво правиш тук? Това е личен разговор.

— Не и когато засяга мене. Върнах се в залата, за да говоря с краля.

— Вземете си една пейка и седнете, милейди — покани я Едуард. — Ще ви изслушам. Лорд Дрейк изнасили ли ви, или не?

— Не беше изнасилване, ваше величество. Отначало се съпротивлявах на Дрейк, но неговата съблазън взе връх и аз доброволно се отдадох. Той взе моята девственост, така е, но това не беше насилствено. Уолдо щеше да разкъса моята невинност с коравосърдечно пренебрежение към болката и чувствата ми, Дрейк беше внимателен и нежен любовник.

Тя се загледа в пръстите си.

— Макар че двамата с Дрейк не се бяхме срещали, откакто се разделихме преди много години, аз винаги съм го обичала.

Дрейк силно трепна. Рейвън не беше говорила преди за любов и той не можеше да повярва.

— Дрейк каза ли ви, че аз избягах в неговия лагер онази нощ и го помолих да ме вземе със себе си?

— Дълбоко съжалявам за това, което направих на Рейвън, сир — намеси се Дрейк. — Когато тя се появи онази нощ в лагера ми и ме помоли да я отведа до Шотландия, честта изискваше да й предоставя покровителството си, докато има нужда от него. Но не я заведох в Шотландия. Знаех, че Уолдо ще я последва, ще иска да му я върнат и ще я накаже. Леля й нямаше да може да я защити така, както аз, затова я доведох в Уиндхърст.

— И я направи своя любовница — каза обвинително Едуард.

— Да, сир.

— Беше взаимно решение — настоя Рейвън. — Дрейк каза ли ви, че Уолдо го затвори в тъмницата на Чърк? Че го измъчваха и го моряха от глад? Когато Уолдо тръгна с войската си към Уиндхърст, Дрейк знаеше, че замъкът няма да издържи на обсада, затова ме заведе в Уелс, за да съм на сигурно място. Дрейк беше заловен, когато се срещна в битка с Уолдо. За нещастие неговата войска беше по-малобройна и не можа да победи вражеската.

— Знаех, че разказът ще ме занимава до късно през нощта — каза Едуард и даде знак на Рейвън да продължи.

— След като Уолдо затвори Дрейк, изпрати сър Джон да ми каже, че Дрейк ще умре, ако аз до две седмици не отида в замъка Чърк. Не можех да понеса мисълта, че Дрейк ще умре заради мене, затова се подчиних на нареждането на Уолдо. Когато пристигнах в Чърк, веднага ме заключиха в стаята ми, за удоволствие на Уолдо. Гневът му беше ужасен.

— С всяка минута става все по-сложно — каза Едуард и се наведе напред на стола си, за да не пропусне нито дума. — Как избягахте?

Дрейк продължи разказа, обясни за тунела и как после са дошли до Уиндхърст.

— Значи сега чакате Уолдо да дойде с войската си и да поиска жена си? — замисли се Едуард.

— Да, сир.

— А вие, милейди Рейвън? Готова ли сте да се върнете при съпруга си?

— Простете, сир, но аз не смятам Уолдо за мой съпруг. Макар че имаше церемония, бракът изобщо не беше консумиран. Оставям се на вашата милост, сир. Моля ви, не ме изпращайте обратно при Уолдо.

— Каква игра играеш, милейди? — запита сурово Дрейк. — Мислех, че искаш да ме напуснеш?

— Беше само преструвка. Знаех, че Уолдо ще дойде в Уиндхърст, а не исках да се пролива още кръв заради мене. Ти страда достатъчно, Дрейк, а аз искам да си жив и здрав. Страхувах се, че ще стана бреме за тебе, исках да ти улесня живота.

— Аз ти навредих — отсече Дрейк — и се заклех да те защитавам с живота си.

— Исках твоята любов — прошепна Рейвън. И като разбра какво е казала току-що, сведе очи. — Простете ми, сир. Забравих се.

— Погледни ме, Рейвън — каза Дрейк, забравяйки краля, забравяйки всичко освен силното туптене на сърцето си. Когато тя повдигна подпухналото си от сълзи лице, той хвана ръката й и коленичи пред нея. — Кажи ми какво искаш от мене.

— Трябва ли да повторя всичко, което вече знаеш? — проплака тя.

— Нищо не знам. Никога не сме говорили за чувствата си.

— Как можем да говорим за чувства, когато аз не съм свободна? А сега и ти не си свободен. Ще се ожениш за милейди Уила и ако имам късмет, ще получа разрешение да ида в Шотландия и там да доживея спокойно дните си.

Едуард се беше отпуснал на стола, слушайки с изострено внимание.

— Кажи ми едно нещо, Рейвън — каза Дрейк приковавайки я с напрегнатия си поглед.

— Стига да мога.

— Ти носиш ли дете от мене?

— Господи! Дори и аз искам да знам отговора на този въпрос, милейди Рейвън — каза Едуард, като се наведе напред, за да не пропусне и дума от отговора й.

Лицето на Рейвън пребледня.

— Откъде знаеш?

Дрейк се усмихна доволно.

— Напоследък не си на себе си. Никога не си припадала. Ако добре си спомням, няколко пъти в последните седмици те питах как си със здравето. Бях склонен да те върна на Уолдо, ако това е твоето желание, докато… — той се усмихна смутено на Едуард и се запъна — … докато не се любихме днес. После, започнах да забелязвам някои дребни неща. Талията ти е по-широка и гърдите ти са по-нежни. Спомням си, че много пъти в последните седмици ти прилошаваше от вида на храната, особено сутрин. Глупак съм бил да не го забележа по-рано.

— Съгласен съм — каза Едуард. — Като баща на единадесет деца щях веднага да забележа признаците. Но остава един проблем. Рейвън е съпруга на друг мъж. Ако се върне при съпруга си, детето по закон ще принадлежи на него.

Дрейк скочи на крака.

— Само през трупа ми!

— Може би ще премисля нощес и ще намеря решение, което да ви удовлетворява — каза Едуард, прозявайки се. — Желая лека нощ и на двама ви.

Той стана и излезе от стаята, оставяйки Рейвън и Дрейк да изясняват недоразуменията помежду си.

— Ела — каза Дрейк и протегна ръка. — Късно е, трябва вече да си лягаме.

Рейвън положи ръка в дланта му и го последва по стълбите. Очакваше той да я остави пред вратата й, но не стана така. Той отвори вратата и я последва вътре. Лора беше оставила един свещник запален и неясната му светлина озаряваше стаята.

Рейвън стисна юмруци, изведнъж неспособна да намери думи. Какво можеше да каже? Дрейк знаеше, че бележката й е била за заблуда, а сега знаеше и че тя съзнателно не му е казвала за детето.

— Предпочитам да спя сама — каза тя, когато Дрейк се отпусна на пейката пред огнището и взе да събува ботушите си.

— А аз предпочитам да спя с тебе — отговори Дрейк. — Иди да си легнеш, Рейвън, изглеждаш изтощена. Просто ще си поговорим тази нощ и ще изясним нещата помежду си.

Твърде уморена, за да спори с него, Рейвън свали роклята и туниката си, наля вода в един леген и изми ръцете и лицето си. Докато Дрейк сваляше туниката през главата си и смъкваше панталона, тя се мушна в леглото. Когато той легна до нея, единственото нещо помежду им беше нейната тънка риза.

Тя замря, когато той я притисна силно към себе си.

— Кажи ми за детето. Откога знаеш?

— Разбрах в Чърк, когато цикълът ми не дойде. Порязах се и накървавих бельото и чаршафите, за да убедя любовницата на Уолдо, че цикълът ми е започнал. Уолдо не искаше да ме докосне, преди да е сигурен, че не съм бременна. Ако Уолдо знаеше, че очаквам дете от тебе, щеше да ме убие. Колкото и да ненавиждах мисълта да позволя на Уолдо да ме притежава, не можех да пожертвам детето ни.

— Щеше да допуснеш Уолдо в леглото си и да припишеш моето дете на брат ми — обвини я Дрейк.

— Нямах избор. Молех се за чудо, но бях готова да направя каквото и да е, за да спася детето ни. За щастие Бог не поиска от мене такава голяма жертва. Той отговори на молитвите ми и те прати при мене.

— Защо не ми каза? Защо искаше да напуснеш Уиндхърст, когато знаеше, че ще защитя тебе и нашето дете с живота си? Бележката ти почти ме накара да полудея. Бях готов да те предам на Уолдо в мига, когато се покаже на портата.

— Казах го и на краля. Не исках да жертваш живота си за мене. Щях да избягам в Шотландия и да се поставя под покровителството на леля си. Никога — наблегна тя — нямаше да се върна при Уолдо.

— Съмнявам се, че дори шотландският крал би могъл да възпре Уолдо да не предяви претенции към тебе. Няма закон, който да пази жените от гнева на съпрузите им. Сега отмъщението на Уолдо ще е насочено срещу двама ни.

— Ти трябва да се ожениш за милейди Уила — нападна го Рейвън. — Бъдещата ти жена е съвсем наясно, че аз не съм желана в дома й. Това все още е в сила. Кралят не каза нищо, с което да посочи, че е променил намерението си за годежа. Няма място за мене в живота ти, Дрейк.

— Мислиш ли това, което казваш, Рейвън?

Рейвън сви вежди, опитвайки се да си спомни какво е казала.

— За кое?

— Каза, че ме обичаш.

— Как можеш да се съмняваш в любовта ми? — извика Рейвън. — Обичам те още от дете. Ти беше моят герой, моят рицар в блестяща броня. Ревнувах от вниманието ти към Дария.

— Ти беше дете, едва ли си била способна да изпитваш силни чувства. Говоря за днес, Рейвън.

— Погледни ме добре, Дрейк ъф Уиндхърст! Сега аз съм жена, с чувства на жена и с нужди на жена. Ти си мъжът, когото обичам и винаги съм обичала.

— Аз ти отнех честта — напомни й Дрейк.

— Не, не си. Ти се люби с мене. Даде ми наслада и сватбена нощ, която няма да забравя. Достатъчно бях наказана заради тази нощ и много страдах. Макар че никога няма да можем да бъдем заедно като мъж и жена, помни ме с добро и знай, че ще защитавам твоето дете с живота си.

— Независимо дали ще се оженим, сега ти си моя и винаги ще бъдеш моя. Няма да те изоставя, Рейвън. Дори ако кралят го поиска от мене. Ако не ни остане нищо друго, ще избягаме във Франция или Италия. Няма значение, стига да сме заедно.

— Ще се откажеш от Уиндхърст и Еър заради мене?

— Бих се отказал и от живота си заради тебе. Не съм ли доказал, че съм готов да умра за тебе?

— Ти направи това, което честта изискваше да направиш — отвърна Рейвън, убедена, че той не я обича.

— По дяволите моята чест! — изсъска Дрейк. — Не съм искал да се влюбвам. Имах планове да направя Уиндхърст най-хубавия замък в Уесекс. След време щях да се оженя наистина, но само за да имам наследници. Дори знам каква жена щях да избера. Щеше да бъде млада, добродетелна и покорна. Никога нямаше да оспорва авторитета ми или да ме упреква, ако кръшна. Не исках съпруга, която да ме предизвиква със своята интелигентност. Исках жена, която да не ме интересува.

— Съвсем точно описа милейди Уила — прошепна Рейвън.

— Тогава намерих тебе — продължи Дрейк, сякаш Рейвън не беше казала нищо. — Жена с всички качества, които съм смятал за непривлекателни у една жена.

— Ти не ме харесваше.

— Не е вярно. Прекалено много те харесах.

— Отказа да ми помогнеш да избягам, колкото и да те молих.

— Глупаво е да изброяваме всичките си грешки, когато и двамата искаме едно и също.

Дъхът на Рейвън заседна в гърлото й.

— Какво е то, Дрейк?

— Искаме да бъдем заедно.

— Само това искам. За нещастие Бог и кралят са в заговор срещу нас.

— Ти ме обичаш, Рейвън, и…

— И? — запита с надежда Рейвън.

— И аз те обичам. Не мислех за нищо друго, след като се любихме днес. Не бих могъл да се сгодя, ако тази вечер беше имало годеж. Щях да се възпротивя на собствения си крал заради тебе. Сър Джон пристигна с отец Амброуз, преди да изкажа намеренията си.

Рейвън вече не слушаше, след като Дрейк каза, че я обича.

— Ти ме обичаш?

— Бях готов да умра за тебе. Защо се съмняваш в любовта ми?

Тя се сгуши до него, черпейки от мощта му, страхуваше се, че ще й трябва много сила, преди всичко да свърши. Заспа в ръцете му, доволна, че той я обича.

Рейвън се размърда и дръпна възглавницата над главата си. Как да спи, когато някой на укрепленията надува рог? Звукът не й даваше покой. Тя разбра, че нещо не е наред, когато Дрейк скочи от леглото и посегна към панталона си.

— Какво има?

— Чу ли? Рогът е предупреждение, че някой наближава портата. Гарнизонът вече е под тревога и всички отиват на поста си. Трябва да вървя.

— Внимавай — извика подир нето Рейвън. — Може да е Уолдо.

Дрейк побърза към укрепленията, за да пресрещне нападателите. Сър Ричард и сър Джон вече бяха там.

— Можеш ли да видиш флага? — запита Дрейк.

— Още не — отвърна сър Джон. — Почакай! Сега го виждам. Това е изправеният сокол на Еър.

Изведнъж до тях се появи кралят и погледна през укрепленията към наближаващата войска.

— Кой идва, лорд Дрейк?

— Уолдо ъф Еър, сир.

— Мислиш ли, че има намерение да нападне Уиндхърст?

— Да, сир. Очаквах го.

— Когато видят моя флаг да виси на парапета, няма да нападнат — каза Едуард убедено. — Покани Уолдо вътре, когато дойде. Време е да научи, че вече не е граф на Еър. Подозирам, че това ще бъде ден на изпитания за всички ни.

Той се обърна и се приготви да си тръгне.

— Сир — каза Дрейк. — Може ли да поговорим?

— Какво има, лорд Дрейк? Още не съм закусил.

— Не знам какво сте решили за Рейвън и мене, но няма да я изоставя. Аз… аз я обичам и тя ме обича. Тя носи детето ми, сир. Моля ви, дайте милейди Уила на мъж, който ще оцени добрите й качества. Аз нямам нужда от нейното богатство.

— Ще поговорим за това по-късно — отсече Едуард.

Дрейк се уплаши да не би лошото настроение на краля да му се отрази зле, затова разумно не настоя да продължи разговора.

— Върви долу и посрещни госта си — нареди Едуард. — Покани го в залата. Очаквам с нетърпение днешния ден.

Един от рицарите на Уолдо беше изпратен напред на разузнаване, той се върна много възбуден и започна да разказва какво е открил:

— Лорд Уолдо, флагът на краля се вее на укрепленията на Уиндхърст!

— Не е възможно! — каза смаян Уолдо. — Защо му е на Едуард да ходи в Уиндхърст?

Дъф яздеше до него.

— Нещо не е наред ли?

— Ако може да се вярва на сър Джъстин, кралят е в Уиндхърст — каза кисело Уолдо.

— Вярно е, милорд — потвърди сър Джъстин.

— Не можеш да нападнеш Уиндхърст, когато кралят е там — предупреди го Дъф.

— Не, не мога — отвърна Уолдо. — По дяволите! Сега какво да правя?

— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — каза сухо Дъф. Сянка на усмивка повдигна крайчетата на устните му.

— Уолдо.

— Да, Дъф, прав си. Знам точно какво ще направя. Рейвън ми е жена. Дори кралят не може да ми забрани да си търся правата над нея. Просто ще отида пред портата и ще поискам да вляза. Щом се озова вътре, ще изтъкна, че Дрейк е похитил Рейвън, и ще го обвиня, че я е направил своя курва. Кралят няма да има избор и ще трябва да накаже сър Копеле.

— Да не си забравил за Рейвън? Тя най-вероятно ще отрече обвиненията ти и ще каже, че не е била похищавана.

Чертите на Уолдо се изопнаха.

— Тя няма да посмее да оспорва думите ми. Не и ако знае кое е най-добро за нея.

Дъф си замълча. Добре познаваше сестра си. Ако тя наистина се интересуваше от Дрейк, както беше според него, щеше да говори в защита на Дрейк. Самият Дъф все повече се разочароваше от Уолдо. През годините той беше направил много неща, които Дъф не одобряваше.

Пред очите им се показа Уиндхърст и мислите на Дъф се разбягаха.

— Вярно е — каза сърдито Уолдо. — Кралският флаг наистина виси на укрепленията.

Дрейк слезе от крепостната стена и се приготви за срещата с Уолдо. Вече беше съобщил, че той трябва да бъде посрещнат във външния двор и той самият смяташе да излезе при желязната решетка, за да посрещне брат си. Мина през залата и слезе по стълбите към вътрешния двор. Всекидневната работа замря, хората му се въоръжаваха. Наистина, щом кралят беше тук, нямаше да се стигне до оръжие, но всякак беше по-добре човек да бъде подготвен. Той стигна до решетката и зачака Уолдо да се приближи.

Не се наложи да чака дълго. Уолдо се отдели от рицарите си и се приближи до желязната решетка, която преграждаше достъпа до вътрешния двор. До него вървеше Дъф. Дрейк не беше особено учуден, че вижда и Дъф.

— Пак се срещаме, сър Копеле — поздрави го подигравателно Уолдо.

Подигравката резна слуха на Дрейк и той стисна зъби, за да не каже на Уолдо кой точно е копелето в семейството. Тази чест принадлежеше на краля. Той просто се усмихна и отвърна:

— Наистина.

— Искам си жената — осведоми го Уолдо. — Отвори решетката.

— Добре дошъл в моето владение — каза Дрейк с елегантен жест. — Предполагам, че идваш с мир.

Решетката се вдигна, пропускайки Уолдо и Дъф. Когато войската на Уолдо тръгна напред, за да последва водача си, решетката падна с трясък, преграждайки пътя на войниците.

— Моите хора ходят навсякъде с мене — каза заядливо Уолдо.

— Не, крепостта е пълна до пръсване. Кралските войници са настанени зад стените. Твоите хора могат да се разположат на лагер край тресавищата извън укрепленията. Не се страхувай, никой няма да ти навреди. Кралят не гледа с добро око на разприте между своите поданици.

— Как е сестра ми? — запита тревожно Дъф.

Дрейк вдигна високо вежди.

— Наистина ли те интересува?

— Само Рейвън остана от цялото ми семейство. Направих някои големи грешки в живота си, една от тях беше, че дадох Рейвън на Уолдо. Надявам се тя да ми прости.

— Пфу! Говориш глупости — изсумтя Уолдо. — Рейвън е моя и нищо не може да промени това. Дори кралят не може да откаже на един мъж достъпа до законната му съпруга. Добре, че Едуард е тук. Може би ще разбере, че си извършил нещо толкова безчестно, че ще те прогони от кралството си.

— Може би — съгласи се Дрейк.

Той наистина се страхуваше, че кралят ще върне Рейвън на Уолдо. Ако Едуард отсъдеше в полза на Уолдо, Дрейк щеше да бъде принуден да направи нещо повече, отколкото просто настоятелно да възрази. Двама души, които се обичат, трябва да бъдат заедно.

Кралят закусваше на главната маса, когато Дрейк влезе в залата, следван непосредствено от Уолдо и Дъф. Тримата мъже се отпуснаха на едно коляно и изчакаха Едуард да забележи присъствието им.

— Станете — каза Едуард. — Елате да закусите с мене. Гостоприемството на лорд Дрейк не оставя какво да се желае.

Седнаха на главната маса. Слугите веднага внесоха подноси с храна и кани с бира. Докато мъжете се хранеха, настъпи тишина и Дрейк се запита колко ли ще изтрае търпението на Уолдо.

За чест на Уолдо той не каза нищо, докато кралят не бутна празната чиния пред себе си и се оригна.

— Сир, изминах дълъг път, за да си взема съпругата от попечителството на Дрейк. Той не ви ли каза, че я е изнасилил и я е отвлякъл? — запита Уолдо с пълна уста. — Това е тъжна история, сир, но въпреки това истинска.

Дрейк продължи да дъвче бавно и да преглъща хапките си.

— Рейвън не ти е съпруга.

— По дяволите, човече, тя наистина ми е жена. Веднага я доведи.

Когато Дрейк не помръдна, за да изпълни нареждането му, Уолдо каза:

— Дали негово величество знае, че ти си направил Рейвън своя курва? Това, че искам да си я взема обратно, след като е била поругана, би трябвало да говори за добрия ми характер. След като Рейвън се върне под мое покровителство, ще бъде наказана както трябва.

Кралят прочисти гърлото си.

— Лорд Дрейк, бихте ли повикали сър Джон, отец Амброуз и моя изповедник? Мисля, че е време сър Уолдо да научи новото си положение. И — прибави той — милейди Рейвън трябва да присъства, защото това засяга и нея.

Дрейк стана, размени няколко думи с Болдър, който стоеше наблизо, и се присъедини към другите. Уолдо побледня.

— За какво става дума, сир? Аз съм тук, за да си поискам отклонилата се съпруга, не да създавам неприятности. И какво е това ново положение, за което говорите? Аз съм лорд Уолдо още откакто баща ми умря и ме направи граф.

Кралят тъкмо щеше да отговори, когато в залата влезе Рейвън. Дрейк стана, за да я посрещне. Целуна й ръка и я настани до себе си на главната маса.

— Надявам се дрехите ти да са опаковани — каза сърдито Уолдо вместо приветствие. — Заминаваме за Еър, преди да се стъмни.

Рейвън погледна към Дрейк, а в очите й се четеше страх. Дрейк положи ръка на рамото й, за да я успокои.

— Нищо не е решено — каза той.

Очите на Уолдо се присвиха.

— За какво говориш? Няма какво да се решава. Рейвън ми принадлежи. — Той се обърна към краля. — Какво ще кажете, сир? Графовете на Еър винаги са били верни на короната. Държа да ме уважават.

— Граф Еър наистина има нашето уважение — увери го Едуард.

— Не вярвайте на нищо от това, което ви е казало това копеле брат ми. Искам си това, което ми принадлежи по право.

— Аз много ценя сегашния граф Еър — отвърна Едуард.

Уолдо се изпъчи и погледна снизходително Дрейк.

— Сър Уолдо, моля, приветствайте новия граф на Еър. Станете, лорд Дрейк.

Дрейк стана. Дълго бе очаквал този момент. Изпълваше го гордост. Най-накрая майка му получи своето възмездие. Титлата нямаше значение, нито пък богатството. Важното беше, че неговото законно рождение бе признато.