Черният рицар

1

Замъкът Чърк, 1343 година

Рейвън ъф Чърк го притисна в една ниша край голямото преддверие. Беше го помолила да се срещнат след вечерня, за да поговорят за нещо важно. Седемнадесетгодишният Дрейк Безименни, както жестоко се подиграваше с него Уолдо, неговият несъщ брат, не беше подготвен за стряскащата молба на Рейвън.

— Целуни ме, Дрейк.

Дрейк се усмихна закачливо и задържа на разстояние неустоимата дванадесетгодишна дъщеря на Нийл.

— Знаеш, че не мога. Ти си сгодена за Арик ъф Флинт — напомни й Дрейк. — Дързостта не ти подхожда, Рейвън.

— Няма да се омъжа за Арик! — заяви Рейвън с цялата енергичност, на която беше способна. — Искам да се омъжа за тебе. Не ме ли харесваш поне мъничко, Дрейк?

— Да, Рейвън, но знаеш, че обичам сестра ти. Дария е всичко за мене.

— Дария е обещана на Уолдо — заяви Рейвън. Дрейк понижи глас.

— Можеш ли да пазиш тайна?

Рейвън кимна, а зелените й очи се разшириха от любопитство.

— Двамата с Дария ще избягаме — довери й той.

— Не! Не можете — извика Рейвън поразена. — Дария само си играе с тебе. Тя никога няма да се омъжи за човек, който няма земи или богатства към името си. Тя не те обича така, както аз.

Сърдито пламъче проблесна в сребристите очи на Дрейк.

— Ти си само на дванадесет години и горчиво се лъжеш, ако си правиш планове да се омъжиш за мене.

Тя тропна с крак.

— Не си въобразявам! Дария не е за тебе.

— Какво право имаш да ми казваш коя е за мене?

— Татко никога няма да го позволи. Ти ще станеш само един оръженосец. Уолдо скоро ще спечели шпори и е наследник на графство.

— Няма нужда да ми напомняш, че съм копеле — озъби се Дрейк. — Уолдо ми напомня за ниския ми произход всеки ден и час. Може да имаме общ баща, но освен това нямаме нищо общо. Поне Дария не гледа така на мене.

— По-добре помисли внимателно, преди да сглупиш така — посъветва го Рейвън. — Дария е влюбена в любовта. Може да мисли да избяга с тебе, но за нея това ще е само едно приключение. Повярвай ми, като ти казвам, че тя направо ще е щастлива, когато татко я намери и я върне у дома. А ти ще изядеш калая.

На седемнадесет години Дрейк беше господар на себе си, такъв беше още откакто пристигна в замъка Чърк. Имаше малко приятели сред останалите момчета, които се подготвяха за оръженосци. А тези, които се обучаваха за рицарския сан, нямаха време за Дрейк Безименни. Уолдо, а и Дъф ъф Чърк, синът на лорд Нийл, както и техните приятели, се отнасяха безмилостно към него и той още от най-ранна възраст беше се научил как да се брани от всички, които го тормозеха.

На петнадесет години Дрейк се бе влюбил безнадеждно в Дария ъф Чърк и имаше пълно основание да вярва, че тя споделя чувствата му.

— Не си права за Дария, Рейвън — отговори строго Дрейк. — Тя ме обича. Уолдо може да си намери друга богата наследница за жена.

Рейвън въздъхна безутешно. Тъкмо Дрейк не беше прав за Дария. Сестра й може и да му позволяваше по някоя целувка от време на време и може дори да го насърчаваше да вярва, че ще избяга с него, но никога, ама никога нямаше да се омъжи против волята на баща си. Рейвън пък би се изправила и срещу самия дявол заради любовта на Дрейк. Рейвън познаваше добре сестра си. Дрейк беше красиво момче. На Дария й харесваше това, че той й обръща внимание, но никога нямаше да се омъжи за него. Тя беше предопределена един ден да стане графиня и нямаше да направи нищо, с което да навреди на годежа си с Уолдо. Защо Дрейк не желае да разбере това?

Точно тогава Уолдо и Дъф надникнаха в нишата, където разговаряха Рейвън и Дрейк.

— Какво правите тук вие двамата? — извика подозрително Дъф. — Да не се опитваш да съблазниш сестра ми, Дрейк Безименни?

— Сър Копеле винаги се цели в нещо, което не може да има — изхили се Уолдо.

За разлика от Дрейк, който целият се бе метнал на баща си, Уолдо изобщо не приличаше като Базил. Беше едър за шестнадесетте си години, с налети мускули, които по-късно щяха да се превърнат в тлъстина. Беше рус, докато Дрейк имаше тъмна коса; очите му бяха бледосини, а не омайващо сребристи. Не беше грозен, но характерът му беше доста гаден. Дрейк понасяше тегобата на неговата омраза вече седем години, от деня, когато се видяха за пръв път.

— Аз повиках Дрейк да дойде тук — обясни непринудено Рейвън. — Просто си говорехме като приятели.

— Следващия път си говорете, без да се криете — посъветва я Дъф. — Ако татко само се усъмни, че Дрейк се опитва да съблазни дъщеря му, ще го прогони от замъка Чърк или дори нещо по-лошо.

— Казах ти…

Дрейк избута Рейвън настрана.

— Аз не съблазнявам деца, нито пък имам нужда да ме защитаваш, Рейвън. Напълно съм в състояние и сам да водя битките си.

Уолдо пристъпи напред, червендалестото му лице беше още по-зачервено от друг път. Явно беше пил доста бира на вечеря.

Уолдо тикна лицето си под носа на Дрейк така, че почти го докосна.

— Погледни ме добре, сър Копеле — изсъска той, облъхвайки Дрейк с противната миризма на кисела бира. — Ти си само един кандидат-оръженосец. Ако говориш неучтиво с по-добрите от тебе, това ще ти навлече гнева на лорд Нийл. Ти си само едно копеле и никога не го забравяй.

Дрейк остана на място с каменно изражение, давайки мълчалив израз на горчивината, която бе заровил дълбоко в себе си.

— Ти няма да ми позволиш да го забравя — нападна го той. — Погледни ме добре, Уолдо ъф Еър. Някой ден Дрейк Безименни ще има име и ще докаже на какво е способен.

— Като оръженосец ли? — подразни го Дъф.

— Като рицар — натърти Дрейк.

— Вярвам му — обади се Рейвън.

— Върви да си лягаш, сестро — заповяда Дъф. — Ти си едно безсрамно момиче и това не ти прилича. Какво ще каже Арик ъф Флинт, ако разбере, че флиртуваш зад гърба му?

Дъф, единственият син на Нийл ъф Чърк, беше набит момък с едро тяло и бавен ум. Не беше роден за водач. Въпреки че бе с три години по-голям от Уолдо, Дъф се водеше по него като малко дете. Когато видя колко много Уолдо мрази заварения си брат, той бързо започна да се отнася към Дрейк по същия отвратителен начин.

Нийл ъф Чърк през повечето време отсъстваше от дома, сражавайки се за крал Едуард, а когато се върнеше, не правеше нищо, за да попречи на Уолдо и Дъф да малтретират Дрейк с думи и дела. Фактически той дори не забелязваше отношенията между момчетата. Затова пък двете му красиви дъщери покровителстваха Дрейк и му обръщаха внимание.

На седемнадесет години Дрейк беше съразмерно развит младеж, благословен с красиво лице, мускулеста, макар донякъде мършава, фигура и омайващи сребристи очи. Отдавна беше възмъжал и събираше погледите на всички момичета, които го срещнеха. Но Дрейк имаше очи само за Дария, девойката, за която искаше да се ожени. Рейвън беше доста хубавичка, макар че й липсваше въздушната красота на Дария, но беше прекалено горделива и устата за Дрейк. Според него Уолдо само щеше да опропасти Дария.

Рейвън погледна пренебрежително Дъф.

— Не ме е грижа какво ще каже татко, няма да се омъжа за Арик.

После тя се обърна рязко и дългата й кестенява коса описа кръг около ханша й въпреки воала и диадемата, които я придържаха.

— Не му завиждам на Арик — отбеляза Уолдо, макар че погледът му опровергаваше думите, докато гледаше втренчено подир Рейвън с едва прикрито сладострастие. — Това хлапе не е лесно за укротяване.

— Ти направи мъдър избор с Дария — каза одобрително Дъф. — Тя е сладка и покорна.

— От друга страна — направи гримаса Уолдо, докато гледаше как се отдалечава Рейвън, — когато една жена има мъничко дух, това не е чак толкова лошо. Ако Рейвън беше моя, скоро щеше да подтичва след мен като кученце. Укротяването й би ми донесло голямо удоволствие.

— Ти си само на шестнайсет години — подметна Дрейк. — Какво знаеш за укротяване на жени? Или как да се харесаш на жените?

— Повече от тебе, сър Копеле.

Дрейк стисна силно устни в зъби. Мразеше това име. Уолдо го бе провъзгласил за сър Копеле в деня, когато пристигна в замъка Чърк и гордо обяви, че един ден ще стане рицар. Уолдо просто му се бе присмял и от този ден нататък Уолдо и Дъф го наричаха сър Копеле или Дрейк Безименни.

— Няма ли какво да кажеш, сър Копеле? Някога имал ли си жена? Или твоят кодекс на честта ти забранява да се радваш на женското тяло?

— Ще бъда чист за жена си, когато се оженя — отговори Дрейк, мислейки за Дария, за сладките й пухкави устни. Но си позволяваше само по някоя целувка.

— Само глупаците спазват такъв строг кодекс на честта — подигра му се Уолдо. — Човек трябва да се радва на жените. Някои свещеници казват, че те нямат душа. Казват също, че ако жена откаже да се подчини на мъжа, трябва да бъде научена с бой. Може да съм на шестнайсет, но умея да се радвам на жените така, както Господ е наредил човек да им се радва. Когато ме разочароват, знам как да ги накажа, та да ме помнят. Не си ли съгласен, Дъф?

Дъф преглътна с видимо усилие.

— Ами да, но не бих искал да видя да се отнасят зле с някоя от сестрите ми.

— Ще убия мъжа, който нарани Дария — заплаши Дрейк, гледайки право в безцветните очи на Уолдо.

Уолдо се засмя, но въпреки това отстъпи крачка назад.

— Значи ти си лапнал по Дария — каза той. — Остави годеницата ми на мира, сър Копеле. Аз ще взема нейната девственост през първата ни брачна нощ. Помни това.

— Много неща имам да помня — прошепна Дрейк.

— Хайде, Дъф, две хубавички момичета ни чакат в селото. Може да намерим някоя плевня да се потъркаляме с тях.

Дрейк ги наблюдаваше как си тръгват с присвити от омраза очи. Не можеше да позволи Дария да се омъжи за Уолдо. Уолдо нямаше да се държи според рицарския кодекс. Той се отнасяше непочтително с всички жени. Като дете Уолдо беше побойник, но когато порасна, лошотията му стана още по-голяма. Дрейк може и да не беше рицар, но се държеше като такъв. Докато Уолдо само гледаше как да унизи и да използва всяко същество, по-слабо от него.

Истинският рицар почита жените.

След една седмица Дрейк видя Дария да влиза сама в конюшнята и я последва, жаден да размени някоя дума с нея. Дрейк цял ден се беше упражнявал да улучва с копие един стълб, яздейки, беше разгорещен и уморен, но когато видя накъде се е запътила неговата любима, веднага я последва.

Тихо я повика по име.

Дария се обърна и се усмихна, когато видя Дрейк.

— Видях те при стълба с копията и се надявах да дойдеш тук — каза тя ласкаво, протягайки се, за да достигне устните му. — Дойдох да видя любимия си сокол. Вчера един ястреб го нарани.

Дрейк не се интересуваше от сокола. Искаше да притегли Дария в обятията си и да се притисне с цялото си тяло към нея, но се въздържа. Макар че седемнадесетгодишното му тяло копнееше да опита любовта, би легнал само с Дария, а не искаше да отнеме честта й.

— Баща ти се връща днес — каза той.

— Да, кроят планове скоро да ме омъжат за Уолдо. Аз съм почти на петнадесет години, а Уолдо настоява пред баща ми да обяви датата.

— Ти искаш ли тази сватба?

Тя сви рамене и сведе поглед.

— Трябва да се подчиня на татко.

Дрейк сграбчи тесните й рамене.

— Не, не можеш да се омъжиш за Уолдо. Не го знаеш какъв е.

В лешниковите очи на Дария проблесна лукавство, нещо, което Дрейк щеше да забележи, ако не беше така обезумял по нея.

— Не мога нищо да направя — каза безпомощно Дария.

Дрейк я привлече по-близо до себе си, макар че внимаваше тя да не докосне издутото място от тялото му, което така безмилостно ги измъчваше.

— Можем да избягаме — предложи той открито. — Вече сме говорили за това. След като се оженим, аз ще те защитавам с живота си.

Когато видя как очите й се разширяват, добави:

— Не гледай така смаяно, много хора преди нас са бягали от семействата си, за да се оженят.

— Знам, обаче… ами, никога не съм мислила, че говориш сериозно за бягство.

— Обичам те, Дария. Сега със сигурност го знаеш. Ти си на четиринайсет, почти на петнайсет години, а аз съм на седемнайсет, достатъчно възрастен съм, за да те защитавам.

— Шт, чувам нещо — прошепна Дария, обръщайки се към вратата.

— Нищо няма — каза пренебрежително Дрейк. — Погледни ме, любов моя. Да се срещнем нощес при задната порта. Ще изведа от конюшнята два коня и ще избягаме далеч. Вземи само едни дрехи.

— Да избягаме — каза Дария с внезапен скептицизъм. — Но аз нямах предвид… Тоест… Ти сигурен ли си, че точно това трябва да направим?

— Обичаш ли ме, Дария?

— О, да, как да не те обичам? Ти си красив и смел, и толкова галантен.

— Тогава ще се видим при задната порта след сутрешната служба. Не ме карай да чакам.

Той я целуна силно и се отдалечи.

Дария се загледа след него и сви вежди в недоумение. Флиртът с Дрейк беше забавно малко приключение, но тя винаги бе знаела, че е предопределена да стане графиня. Уолдо може би не въплъщаваше представата й за съвършен съпруг, но притежаваше всичко, което тя искаше от живота. Макар че Дрейк беше красив, смел и галантен, той беше извънбрачно дете, нямаше нито собственост, нито богатство. Все пак щеше да бъде истинско приключение да избяга с Дрейк, замечта се тя. Знаеше, че баща й и Уолдо накрая ще я намерят, но пък как щеше да се позабавлява, преди да влезе в брачния хомот.

Дария наистина нямаше да отдаде девствеността си на Дрейк, защото тя принадлежеше на съпруга й. А знаеше, че Дрейк няма да я докосне, ако тя не пожелае. Усмихвайки се на себе си, тя излезе от конюшнята, а романтичното й сърце биеше силно.

Рейвън изчака Дария да се върне в кулата, преди да излезе иззад буренцето, зад което се беше скрила. От една страна, тя обичаше сестра си, но от друга, виждаше вятърничавата й природа и това я измъчваше. Дълбоко в себе си тя знаеше, че Дария не е подходяща за Дрейк. Дария никога нямаше да се омъжи за него и да се откаже от възможността да стане графиня. Да каже ли на баща си какво са замислили Дария и Дрейк? Зачуди се. Или ще е по-добре да се прави, че не е чула разговора им в конюшнята? Накрая тя реши да предизвика Дария и да й каже какво е научила.

— Ти си ни подслушвала! — избухна Дария, когато Рейвън й каза какво точно мисли за плана й да избяга с Дрейк.

— Не, аз… — Рейвън прехапа долната си устна, уверена, че не може да излъже Дария. — Е, добре де, признавам си, че последвах Дрейк до конюшнята.

— Искаш го за себе си — нападна я Дария.

— Няма никакво значение дали го искам. Дрейк иска само тебе.

Дария реши да се похвали, за доброто на Рейвън.

— Той каза, че ме обича.

— Не мога да повярвам, че наистина се каниш да бягаш. Не си такава, Дария. Ти май си играеш с Дрейк.

— И какво ако е така? Дрейк няма титла и земя. Ще избягам с него на ужким. Той е по-хубав от Уолдо и много по-добре развит. Но за съжаление Дрейк Безименни няма нищо освен красивото си лице и фигура.

— Така че няма да бягаш — изрече Рейвън с облекчение. — Каза ли му го?

— Не, ще му го кажа нощес, когато се срещнем при задната порта. Може би Уолдо ще се отнася към мене много по-галантно, когато научи, че съм се канела да избягам с Дрейк.

Рейвън присви зелените си очи.

— Как ще разбере Уолдо?

— Ще разбере — каза уверено Дария.

— Ама… как?

— Сега си имам работа — каза нехайно Дария. — Ще поговорим за това по-късно.

Вбесена, че сестра й не изпитва никакви чувства към Дрейк, Рейвън реши да го намери и да му каже, че Дария няма никакво намерение да бяга с него. Когато тръгна по петите му след вечеря, тя успя да поговори насаме с него.

— Дрейк — повика го тихичко.

Дрейк спря, вгледа се в тъмнината и видя Рейвън, притаена в сянката на кулата.

— Ти ли си, Рейвън?

— Да. Искам да поговоря с тебе, моля те, Дрейк.

— Добре, но бързо. Трябва да се приготвям.

— Точно за това исках да поговорим. Знам, че се каниш да бягаш с Дария тази нощ. Правиш голяма грешка, Дрейк. Дария няма намерение да бяга с тебе.

Младото лице на Дрейк се стегна и в сребристите му очи се мярна застрашителен блясък, като че ли капчица чернота вътре в тях, която само чакаше да бъде освободена.

— Не се опитвай да ме разубеждаваш, Рейвън. Не ти отива да лъжеш.

— Вярно е, казвам ти. Дария те използва, за да накара Уолдо да ревнува. Недей да се срещаш с нея тази нощ. Имам ужасно предчувствие, че ще се случи нещо.

— Върви си, Рейвън. Няма за какво да се безпокоиш.

— Ще кажа на татко! — закани се тя.

Дрейк пристъпи заплашително към нея и девойчето потрепна. Никога не беше виждала Дрейк такъв. Беше свил юмруци, а брадичката му се издаваше напред застрашително. Изражението му беше сурово и неумолимо. Цялата му враждебност беше насочена към нея и за пръв път, откакто го познаваше, тя се уплаши.

Без да чака, за да види какво е намислил, тя се обърна и избяга. Рейвън не познаваше този Дрейк. Не разбира ли, че тя никога няма да го предаде? Само искаше да го предупреди, да му каже, че го очаква опасност. Тя много обичаше сестра си, но знаеше, че Дария се е прицелила много по-високо, а той е само едно копеле без никакви земи. Може би й харесваше да флиртува с Дрейк, но имаше намерение да се омъжи за Уолдо. Въпреки суровите думи, които й бе отправил Дрейк, Рейвън съвсем сериозно възнамеряваше тази нощ да се скрие до задната порта и да направи каквото може, за да предотврати тази лудост.

Дрейк се разхождаше нетърпеливо пред обраслата с лози задна порта. Дария закъсняваше. Конете, които беше взел от конюшнята, бяха скрити на сигурно място оттатък външните стени; той беше взел всички предпазни мерки, за да прикрие бягството им. Чу глас и наостри всички сетива. Обърна се и тя изведнъж се появи пред него. Той поривисто я сграбчи и я целуна.

— Страхувах се да не си си променила решението — прошепна той. — Готова ли си? Къде ти е вързопът?

Дария хвърли бегъл поглед зад себе си.

— Ами… забравих.

— Нищо. Аз имах късмет в състезанията и успях да спечеля няколко монети. По-късно ще купим каквото ни трябва. — Той я хвана за ръка. — Хайде, време е да тръгваме.

Внезапно в тъмнината се чу тропот на тичащи крака. Дрейк се обърна и учуден видя няколко мъже, хукнали към тях с факли в ръце. Той веднага сграбчи Дария за ръката и се опита да я дръпне след себе си през портата. Но тогава някой му заповяда да спре. Беше лорд Нийл.

След няколко мига Дрейк се видя обкръжен от Нийл, Уолдо, Дъф и още няколко въоръжени мъже. С ъгъла на окото видя Рейвън да наднича от сянката и разбра точно какво се е случило. Рейвън е казала на баща си.

В него избухна гореща, разяждаща омраза. Предаден от ревнива жена. Не, от отмъстително дете, което си въобразява, че е жена. Това беше добър урок. Нямаше никога да го забрави… нито да прости. Чак до деня на смъртта си щеше да помни, че Рейвън ъф Чърк го е предала. Гледаше безстрастно как Уолдо издърпва Дария, единствената му любов, от ръцете му и я блъска към брат й.

— Ти предаде доверието ми, Дрейк Безименни — нахвърли се върху него лорд Нийл. — Мога да те убия, задето опозори дъщеря ми, или най-малкото да заповядам да те бичуват. Но заради приятелството, което изпитвам към баща ти, ще бъда снизходителен.

— Той не заслужава никакво снизхождение — извика Уолдо. Дрейк видя как Рейвън се примъква по-близо към него и й хвърли враждебен поглед. Почувства тъжно удовлетворение, когато забеляза как тя се свива. Ако можеше да я докопа, тя щеше не само да се смали, помисли той вяло. Много щеше да му хареса да види как я изтезават и как моли за милост, а той й отказва.

Прехвърли мисълта си от предателката Рейвън и се съсредоточи върху думите на лорд Нийл.

— За наказание ще бъдеш прогонен от Чърк. Ти си на седемнайсет години, нито си рицар, нито си оръженосец. Няма да ти е лесно да си намериш мястото в живота без моето покровителство, но не мога да ти простя, че посегна на дъщеря ми. Дария е сгодена за Уолдо ъф Еър, ако той все още я иска.

Високата мършава фигура на Дрейк се изпъна гордо.

— Не съм посегнал на дъщеря ви, лорд Нийл. Не сме направили нищо, освен да си разменим една-две непорочни целувки. Никога няма да опозоря името й.

— Добре казано, Дрейк, но това няма никакво значение. Ти вече не си добре дошъл в дома ми и в земите ми. Сега си върви, преди да съм си променил намерението и съм те хвърлил в тъмница до края на живота ти.

— И да знаеш, че Дария все пак ще бъде моя — натърти Уолдо. — Никога не си имал право на нея. Тя ще лежи в моето легло, ще ражда моите деца. Носи тази мисъл като обица на ухото си, сър Копеле.

След като раздаде правосъдие, лорд Нийл хвана Дария за ръка и я повлече след себе си. Всички го последваха. Това е най-лошият миг в живота ми, каза си Дрейк, когато остана сам в тъмното. Не само беше загубил дома си, но и любовта на своя живот. И всичко това само заради едно ревниво момиче. Предателството на Рейвън му беше отнело всичко.

Сякаш четейки мислите му, Рейвън се плъзна към него от сенките.

— Не съм те предала аз, Дрейк, честна дума — заоправдава се тя. — Не мога да понеса омразата ти.

— Ще я понасяш до деня, в който умреш — закле се Дрейк. — Никога няма да ти простя, Рейвън ъф Чърк. Защо го направи? Мислех, че сме приятели.

— Бяхме! Приятели сме! Моля те, изслушай ме, Дрейк. Никога не бих сторила нещо против теб. Обичам те.

Той отговори с презрително изръмжаване. Но нямаше нужда да произнася и една дума, тъмният му поглед казваше всичко вместо него. Нямаше да й повярва, колкото и разпалено да отричаше вината си. Той отвори портата и излезе навън.

— Къде отиваш?

— Има ли значение?

— Да. Ще те видя ли пак?

— Не и ако зависи от мене.

И той си тръгна, стопи се в тъмнината, даже сянката му не се видя повече. Рейвън затвори портата, хлипайки така, както може да хлипа само едно дванадесетгодишно момиче с разбито сърце.

Настроението на Дрейк се подобри малко, когато забеляза, че конете, които беше взел от конюшнята, са все още вързани там, където ги беше оставил. Единият беше конят, който баща му му беше дал, а другият бе от конюшнята на лорд Нийл. Дрейк не почувства никаква вина, задето взема тази кобила. Дори беше даже доволен от себе си, защото така предвидливо е избрал толкова ценно животно. Освен конете имаше храна за няколко дни, монетите, които беше спечелил на състезанията с другите оръженосци, и дрехите на гърба си. Щеше да продаде единия кон и да си търси късмета. Хората са оцелявали и с по-малко от това, което имаше той.

Ако не беше загубата на любимата жена, Дрейк щеше да сметне, че е щастливец. Беше млад, здрав и по-силен от мнозина други кандидат-оръженосци. Можеше да живее и само с омразата, ако се наложи.

Един ден, закле се той, Дрейк Безименни ще има и име, и земя. И може би тогава ще надмине Уолдо, като става дума за жени. Ще търси жените просто за удоволствие и за нищо друго. Да, точно така ще направя, закле се той. Беше научил добре този урок. Любовта ранява и той ще я избягва на всяка цена. Никога няма отново да позволи да стане уязвим. Оттук нататък ще следва главата, а не сърцето си и ще избягва жени като Рейвън ъф Чърк.