Черният рицар

4

Банкетът тази вечер беше необикновено шумен. Рицарите, които бяха свалени от конете си, се оплакваха от високия откуп, поискан от противниците им, за да си получат обратно конете и оръжията, а победителите празнуваха триумфа си.

Правилата гласяха, че победителят взема конете, бронята, оръжията, собствеността и глобите. Пътувайки от турнир на турнир, онези странстващи рицари, които бяха надарени с бойни умения, забогатяваха от бойната си плячка, докато изгубилите се връщаха у дома без пукната пара.

Дрейк беше спечелил нещо повече от слава, участвайки в турнирите надлъж и нашир из Англия. След този турнир щеше да има достатъчно голямо богатство, за да възстанови Уиндхърст, своя стар замък в Уесекс. Кесията, която щеше да получи победителят в края на турнира и която той съвсем сериозно имаше намерение да спечели, щеше да му позволи да намери наемници, които да защитават крепостта му, щом я възстанови.

Когато влезе в залата, отвсякъде се разнесе шепот. С внушителната си фигура, облечена от горе до долу в черно, Дрейк приличаше на тъмна хищна птица сред яркоцветните пауни. Нямаше по-крещящо облечен от Уолдо. Разкошната му яркозелена дреха и жълт панталон с нищо обаче не разкрасяваха трътлестата му фигура и червендалестото му лице.

Дрейк не седна веднага, а вместо това се насочи към главната маса, спирайки по пътя, за да получи поздравленията на другите състезатели. Когато стигна подиума, се усмихна подигравателно на своя несъщ брат и изобрази уж почтителен поклон.

— Ти направи голямо впечатление днес, Дрейк — приветства го Дъф. — Нямаш нищо общо с онова момче, което Уолдо и аз…

Думите му заседнаха и той погледна настрани притеснен.

— …наричахте сър Копеле? — довърши предизвикателно Дрейк. — Едва ли.

— Беше невероятен, Дрейк — допълни тихо Рейвън.

— И вие сте много мила, милейди — отвърна хладно Дрейк. Не смееше да обръща много внимание на Рейвън, макар че тази вечер тя изглеждаше смущаващо красива в пурпурното си кадифе. Не искаше нищо да го отвлича от целта му. През тези два дни мислите му обезпокоително често се бяха връщали към Рейвън.

— Изглеждаш много добре след изтощителните игри днес — подхвърли Уолдо.

Дрейк много добре знаеше какво иска да каже с това.

— Да, имах голям късмет. Никой не успя да ме свали от коня, не получих нито драскотина, нито друга рана. Но си запази комплиментите за друг, който ще ги оцени по-добре, братко. Виното, което ми прати снощи, беше чудесно. Двамата със сър Джон му се насладихме докрай.

За своя чест Уолдо не трепна, макар да беше съвсем очевидно, че не беше очаквал Дрейк да спомене за отровеното вино.

— Щом толкова сте го харесали, може да ви изпратя още от него тази вечер.

— Не, братко, не се тревожи — каза Дрейк. В думите му имаше предупредителна нотка, която Уолдо очевидно схвана, защото очите му почти не срещаха тези на Дрейк. — Главата ми трябва да е бистра за турнира — прибави Дрейк.

— Не знаех, че си изпращал вино на Дрейк, Уолдо — намеси се Дъф — Надявам се да си избрал силно френско вино.

— Виното беше доста горчиво за моя вкус — леко натърти Дрейк.

После се обърна към Рейвън, поклони й се подигравателно и отиде да седне при своите хора.

— Копеле! — възкликна Уолдо в мига, когато Дрейк му обърна гръб.

— Трудно ми е да повярвам, че си пратил вино на Дрейк, като знам какво изпитваш към него — отбеляза Рейвън.

— Така е — съгласи се Дъф. — Не ти е присъщо, Уолдо.

— Точно така — подчерта Рейвън, докато една ужасяваща мисъл се настаняваше в ума й. Макар да й беше трудно да повярва, не можеше да престане да мисли за това.

— Трябва да признаеш, че Дрейк Безименни е станал човек, с когото трябва да се съобразяват — каза замислено Дъф. — Черният рицар. Представи си само. Най-вероятно той ще бъде победител и ще спечели кесията.

— Не и ако аз имам думата по въпроса — нахвърли му се Уолдо.

Подозрението надигна грозната си глава. Рейвън знаеше, че Уолдо не прави нищо, ако няма да спечели от това. И без да прояви никаква предпазливост, каза:

— Познавам те, милорд. Какво е имало във виното, което си пратил на Дрейк?

Уолдо я стрелна с недоброжелателен поглед.

— Нищо не е имало във виното. Нали виждаш брат ми сега? Не изглежда да му е зле.

Рейвън сведе очи към блюдото пред себе си. Уолдо имаше виновен вид и тя не му повярва. Устата й беше суха като пясък, но вместо да пие от чашата на Уолдо, както беше обичаят, тя поиска да й дадат отделна чаша и я изпи до дъно. Чу как Уолдо изръмжа недоволно, но нарочно се престори, че не е забелязала реакцията му.

Докато вечерята продължаваше, Рейвън се улови, че се е загледала в Дрейк. Той като че ли се наслаждава на угощението, помисли си тя, докато жонгльорите се оттегляха и влезе един бард, който застана в средата на залата и започна да настройва лютнята си. Бардът веднага привлече вниманието й, запявайки възхвала на смелите дела, приписвани на Черния рицар. Колкото повече бардът хвалеше подвизите на Черния рицар, толкова повече потъмняваше лицето на Уолдо. Когато бардът завърши песента си, която никак не беше кратка, Уолдо като че ли щеше да експлодира.

Когато мъжете се напиха и започнаха да си подхвърлят вулгарни думи, Рейвън се извини и си тръгна. Отчаяно искаше да говори с Дрейк, да го предупреди за злонамерените машинации на Уолдо, но не знаеше нито къде да го намери, нито как да се доближи до него. Накрая реши, че той сигурно много добре познава Уолдо и ще внимава с всичко, което той прави. Но колко й се искаше отново да види Дрейк. Би направила всичко, за да избяга от предстоящата си женитба… дори да се отдаде на Дрейк, ако това би й помогнало да избяга. Но има още време, каза си тя. Възнамеряваше утре отново да се опита да помоли Дрейк за помощ. Трябваше да има някакъв начин да се изплъзне от противния брак.

Само Черният рицар да приличаше малко повече на някогашния Дрейк, въздишаше Рейвън. Но Черният рицар беше закоравял боец, у него имаше малко състрадание и още по-малко милосърдие. Беше отдал сърцето си на Дария преди години и се беше научил да живее без него. Бе посветил живота си на войната, използвайки бойните си умения, за да печели слава и богатство. И през всичките тези години никога не бе престанал да мрази Рейвън ъф Чърк.

Нищо ли не може да направи, за да убеди Дрейк да й помогне, питаше се Рейвън. Явно не тази вечер, защото, когато тръгна по спираловидната стълба от стаята си в кулата, за да види дали е излязъл от залата, го видя да се смее и да пие с другите рицари. Въздишайки, тя се прибра в стаята и си легна.

Турнирът продължи на следващия ден след литургията. Денят започна с прекрасна зора и топло време, добро предзнаменование, помисли си Дрейк, докато се приготвяше за предстоящите състезания. Днес излезе пръв да се състезава. В първия рунд нито един от двамата не падна от коня, но Дрейк успя да свали шлема на противника си. Във втория рунд свали противника от седлото, но той продължи да се бори с меч. Дрейк бързо го победи и получи като награда коня на злощастния състезател, бронята и оръжията му. Това беше забележителен принос към растящия брой трофеи, които Дрейк възнамеряваше да предложи за откуп на притежателите им.

Така му вървеше през целия ден. Уморен, но доволен от себе си, в края на деня Дрейк беше спечелил всичките състезания, в които участваше, и беше станал доста по-богат.

Тази вечер Дрейк остана малко време в банкетната зала. Цялата вечер погледът му се връщаше към Рейвън по-често, отколкото би желал. Разглеждайки я изпод полуспуснатите си клепачи, не можа да не забележи, че е тъжна. Сякаш искаше да бъде където и да е другаде, само не и край Уолдо. Когато Уолдо се наведеше към нея, тя бързо се облягаше назад. Когато той сложи едно особено апетитно парче месо в чинията й, тя я бутна настрана. Дрейк без малко щеше да се разсмее на глас, като видя как Рейвън отказва да пие от чашата на Уолдо.

Независимо дали харесваше Рейвън, или не, той й се възхищаваше. Беше упорита девойка. Прекалено упорита, за да бъде за нейно добро, просветна му внезапно. Ако продължи така да предизвиква Уолдо, Дрейк се страхуваше, че брат му ще я накара горчиво да съжалява. Дрейк от опит знаеше колко противен характер има Уолдо и че няма да позволи съпругата му да му се противопоставя. Усети, че потръпва от вълнение, но бързо се отърси. Не можеше да си позволи никакви чувства, които да не служеха на целите му.

Дрейк реши тази вечер да си тръгне от банкета рано, скоро след като Рейвън също излезе. Беше разрешил на оръженосеца си да се забавлява с другите оръженосци и неговите хора далеч не бяха готови да си тръгват, затова той се измъкна незабелязано от залата.

Единствената свещ, която гореше в палатката, угасна от течението, което предизвика влизането на Дрейк, но той не запали друга. Съблече се и се простря на леглото си. Костите му бяха уморени и го боляха от непрекъснато сипещите по време на състезанията удари, утрешният ден щеше да бъде също толкова уморителен. Той заспа след броени минути.

Бяха минали минути или може би часове, когато Дрейк се събуди, надушвайки опасност. Косата на тила му настръхна и той усети, че не е сам. Нарочно забави дишането си и в същото време бръкна под възглавницата за камата си. Усещаше, че някой се надвесва над него, посяга към него и той нападна със смъртоносна бързина.

Ритна одеялото, сниши се и се хвърли към натрапника. Уолдо като нищо може да му беше пратил убиец. Нападателят падна под тялото му и той чу сподавен стон. Насочи камата си, но внезапно спря. Замря, защото разпозна пола на нападателя. Знаеше всичко за женските тела, за да може да ги различи, когато са прострени под него. Меки гърди се притискаха до неговите, женствени извивки се опираха до твърдото му тяло. От диафрагмата му се надигна дълбок смях, който си проправи път през устните.

— Много му прилича на Уолдо да прати жена да му върши мръсната работа — прошепна той на ухото й. — Трябва да не забравя да му благодаря. Отдавна не съм се радвал на наслада между женски бедра.

Жената под него се опита да каже нещо, но Дрейк бързо затисна устата й с една ръка, претърсвайки меките извивки на тялото й за скрито оръжие с другата.

— Какво, нямаш оръжие? Как мислеше да ме убиеш? Може би си искала да използваш собственото ми оръжие срещу мене. Да не мислиш, че толкова съм си изгубил ума от страст, та да не знам какво си си наумила?

Жената яростно поклати глава и издаде някакви звуци дълбоко от гърлото си, но Дрейк все така безпощадно затискаше устата й.

Ръката на Дрейк отново се плъзна по женското тяло под него.

— Имаш хубаво тяло, скъпа. От курвите на Уолдо ли си?

Жената отново поклати глава и се опита да ухапе ръката на Дрейк, но той знаеше всички хитрини, към които тя можеше да прибегне.

— Този път ще приема подаръка на Уолдо. Както изглежда, ще си струва, жено.

Тя се гърчеше под него, докато той повдигаше полите й и пъхаше ръка между краката й.

— Миришеш хубаво — каза Дрейк, заравяйки нос в косата й. — Много ми харесваш. Макар да не те виждам, тялото ти ми казва всичко, което искам да знам.

В гърдите на Рейвън се надигна паника, когато Дрейк запретна полите й и прокара ръка между краката й. Беше гол. Тя усещаше как неговата мъжественост се притиска към нейната мекота. Беше излязла тайно от кулата, за да помоли още веднъж Дрейк да й помогне. Мислейки го за заспал, тя бе влязла в палатката му и разбра грешката си едва когато той се хвърли върху нея без предупреждение. Знаеше, че не е добра идея да изненада Черния рицар, и съжали за това.

Но беше отчаяна. Утрешният турнир щеше да бъде последният, а денят след него щеше да бъде сватбеният й ден. Страх я беше, че Дрейк ще си замине веднага след турнира, затова се осмели да дойде в лагера му тази нощ въпреки убеждението си. А сега май щеше да бъде брутално обладана.

Рейвън се опита да отблъсне Дрейк, когато той раздели краката й и се отпусна в люлката на нейните бедра. Тя изстена, смазана от мускулестото му тяло и в невъзможност да протестира срещу грубото отношение. Той мислеше, че е курва, изпратена от Уолдо да му навреди. Трябваше някак да му каже коя е, преди да я изнасили.

Рейвън усети неговата мъжественост да се отърква в слабините й и в гърлото й се надигна вик. Отново се опита да го ухапе по ръката. Този път Бог беше с нея, защото успя да впие зъби в меката част на дланта му. Ръката му отскочи за миг, колкото тя да го извика по име.

Почувства как Дрейк застива и се изправя на лакти.

— Рейвън? За бога! Толкова много ли иска Уолдо да се отърве от мене, че праща годеницата си да ме премахне?

— Не!

Тя се опита да го отблъсне от себе си, но той не помръдваше.

— Защо си дошла тук? — запита той сурово.

— За да те помоля за последен път за помощ. Не мога да приема този брак.

— Да не си полудяла, милейди? Уолдо ще те пребие, ако научи, че си идвала в палатката ми посред нощ.

— Ти ще му кажеш ли? — предизвика го Рейвън.

Улови го в клопка. Нямаше да каже на Уолдо, и тя го знаеше. За миг престана да мисли, докато Рейвън се бореше да се освободи от тежестта му. Ниско в гърлото му се надигна стон, който заплашваше да го задуши. Усещаше я прекрасно под себе си. Трябваше само да помръдне хълбоците си, за да проникне в нея, и се изкушаваше да го направи точно както го искаше тялото му. После си възвърна здравия разум и осъзна, че ако вземе Рейвън, това ще означава да се задължи да й помогне, а той изобщо нямаше такова намерение. Отдръпна се нерешително от обятията й и прикри голотата си с одеяло, макар че тя не можеше да го види в тъмното.

— По-добре си върви, преди да съм си променил намерението — изрече той с нисък яростен шепот. — А ако случайно Уолдо все пак те е пратил, кажи му, че не се е получило.

По-скоро чу, отколкото да почувства как Рейвън се изправя на крака.

— Не мога да те позная, Дрейк. Толкова си се отдал на горчивината и на това, да печелиш богатства, че в сърцето ти няма място за състрадание.

— Нямам сърце — каза рязко Дрейк. — Намери друг рицар да го оплетеш в мрежите си. Някой, който още вярва в рицарския кодекс. Когато ме обявят за победител в турнира, ще взема кесията и ще възстановя Уиндхърст. Някой ден той ще стане толкова величествен, колкото е бил, преди да изпадне в разруха.

— И за това исках да говоря с тебе — призна Рейвън. — Уолдо е намислил нещо. Искам да те предупредя да се пазиш. Не знам какво си е наумил, но почти съм сигурна, че е сложил нещо във виното, което ти е пратил. И понеже не си се разболял, предполагам, вече си имал подозрения, че се опитва да те измами.

— Да, добре познавам Уолдо, Рейвън. Не за пръв път се опитва да посегне на живота ми. Нае убиец да ме прониже малко след като постъпих на служба при краля, преди да се отлича във Франция и да стана Черния рицар. — Тонът му стана твърд. — Човекът си призна, преди да го промуша. Странно, нали? — замисли се той. — Защо Уолдо ще иска да ме види мъртъв? Не ми е известно да го застрашавам с нещо.

— Не съм толкова сигурна, че не застрашаваш Уолдо — отвърна Рейвън. — Поради някаква причина него го е страх от тебе. Всичко беше наред, когато мислеше, че си мъртъв. Но щом се появи като Черния рицар, той усети заплаха в твое лице, само не знам защо.

— Заклевам се, един ден ще науча защо Уолдо иска да ме отстрани. Междувременно трябва да укрепя именията си и да се приготвя за деня, когато ще тръгна да търся отговорите.

— Ти беше последната ми надежда — каза Рейвън, изхлипвайки. — Свършено е с мен.

Той чу приглушените й стъпки да се отдалечават и си наложи да се въздържи, за да не я прегърне и да почне да я утешава. Знаеше, че ако се заеме с проблемите на Рейвън, това няма да му бъде от полза. Не й дължеше нищо. Всички жени трябва да се омъжат и да родят деца на съпрузите си, защо Рейвън да смята, че е по-различна?

Все пак не му стана много приятно, като си помисли как това момиче ще понася грубото отношение на Уолдо. Колкото по-скоро напусне този проклет замък, толкова по-добре. Ако знаеше, че ще присъства на сватбата на Рейвън и Уолдо, нямаше да дойде. Мислеше, че Рейвън отдавна е омъжена за Арик ъф Флинт и че брат му е в Еър да управлява владенията си.

Хлипането на Рейвън звучеше в ушите му дълго след като бе излязла от палатката. Връхлетя го необяснимо чувство на загуба, сякаш беше останал по-самотен, отколкото някога е бил в живота си. Разтърси глава, за да проясни мозъка си и да прогони смущаващите мисли, които нямаха място в живота на Черния рицар, и се приготви да спи.

Тромпетите известиха началото на последния ден от турнира. След като изслуша утринната литургия, Дрейк влезе в палатката си да се приготви за един изтощителен ден на надпревара. Евън му помагаше да се облече. Най-напред камизолът, после блестящата черна броня. Накрая Евън подаде на Дрейк копието и меча с притъпени върхове и закрепи шлема на главата му. Дрейк трябваше да направи само едно нещо, преди да надене ръкавиците. Извади воала на Рейвън от походния сандък и го завърза на копието си, където Уолдо със сигурност щеше да го види.

Дрейк стигна до бариерата и зачака отстрани за първия си сблъсък. Знаеше точно кога Уолдо го е видял, защото брат му подскочи на седлото и пришпори коня си към него. Дрейк се усмихна, защото разбра, че Уолдо е разпознал воала.

— Коя дама те е удостоила с благоволението си? — запита Уолдо със стиснати зъби.

— Не го ли познаваш? — предизвика го Дрейк, размахвайки воала пред лицето на Уолдо. — Само една дама в крепостта може да притежава толкова фино нещо.

— Дошли са гости отдалече да видят турнира — отговори Уолдо. — Някои дами сред тях носят воали също като този.

— Така е — каза сухо Дрейк.

— Да не би да твърдиш, че това е воалът на Рейвън? — изсъска Уолдо. — Откъде си го взел?

— Не съм казал, че това е воалът на Рейвън.

— Тя ти го е дала.

— Не, не е.

Загадъчните отговори на Дрейк още повече разяриха Уолдо. Лицето му стана толкова червено, че Дрейк се уплаши да не би да се пръсне. Вече почти съжали, че го е предизвикал по такъв начин, и се молеше само да не е навредил на Рейвън, като е размахал така воала й. Нямаше за цел да насочи гнева на Уолдо към Рейвън, но се страхуваше, че точно това е направил.

— Само един от нас може да бъде обявен за победител, сър Копеле — изрева Уолдо, — а битката между нас няма да бъде със затъпени оръжия. Когато се срещнем, ела с добре наострено копие и се приготви за кръвопролитие.

Той смушка коня си и се отдалечи, оставяйки смаяната публика.

— Сериозно ли говори, милорд? — запита тихо Евън. — Не ми се вярва да е така.

— Да, на шега или наистина, но Уолдо говори сериозно.

— Той има намерение да те убие, Дрейк — каза сър Джон, изразявайки на глас онова, което другите се страхуваха да кажат.

— Той няма да ме убие — зарече се Дрейк. — Нито пък аз ще го убия. Но ще победя.

Състезанията продължиха, докато дойде ред на двамата непобедени досега — Черният рицар и Уолдо ъф Еър. Зрителите извикаха стреснато, като разбраха, че мечовете и копията на двамата мъже не бяха със затъпен връх. Херолдът се приближи — първо до Уолдо и го запита дали знае, че оръжията му не са притъпени. Дрейк видя, че Уолдо кимва утвърдително. После херолдът се приближи към Дрейк и му зададе същия въпрос.

— Това не е мой избор — обясни Дрейк. — Аз само се съобразявам с молбата на Уолдо ъф Еър. Той поиска да се бием с остри оръжия и аз последвах примера му.

Развълнуван шепот се разнесе сред зрителите, когато Уолдо и Дрейк заеха местата си от двете страни на бариерата. На турнири рядко се използваха наострени оръжия, защото това бяха само подобия на битки и нямаха за цел да се пролива кръв или да се вземат жертви. Вълнението стана още по-голямо, когато тълпата утихна и зачака херолдът да даде знак.

Щом чуха сигнала, от редиците на зрителите се изтръгна въздишка, като видяха Черния рицар и Уолдо да се втурват един срещу друг. Ударът от сблъсъка им беше оглушителен. И двете копия улучиха целите си, но никой от двамата не падна от седлото. Препуснаха до отдалечените краища на полето, обърнаха конете и след миг отново се нахвърлиха един срещу друг. Този път копието на Дрейк проби щита на Уолдо и се заби в бронята му. Копието на Уолдо нанесе оглушителен удар на шлема на Дрейк, докато самият той се търкулна от седлото.

Дрейк не обърна внимание на възторжените викове на зрителите. Беше му напълно ясно, че Уолдо далеч не е победен. Брат му стана и изтегли меча си. Дрейк слезе от коня и хвърли поводите на Зевс в ръцете на Евън, който беше дотичал на състезателното поле, за да поеме коня.

— Сега сме на равна нога, сър Копеле — подхвърли Уолдо, докато кръжеше около Дрейк.

Дрейк размаха меча си, изчаквайки Уолдо да направи първия ход.

— Никога няма да бъдем на равна нога, Уолдо — изсъска яростно Дрейк. — Аз съм най-добрият с меча.

Уолдо изрева някакъв нечленоразделен отговор и нападна сляпо. Дрейк лесно отби удара с щита си. Битката стана по-яростна, защото Уолдо нападаше непрекъснато, компенсирайки липсата на изящество с бичата си сила. Дрейк отбиваше всяка атака и сам нанасяше добре пресметнати удари, отблъсквайки Уолдо все по-назад всеки път, щом го нападнеше.

Противниците кръжаха внимателно и всеки търсеше слабото място на другия. Първата им разгорещена схватка завърши неопределено. Вкопчиха се един в друг, но от това нямаше особена полза.

— Копеле! — изпищя Уолдо в ухото на Дрейк. — Еър е мой, както и Рейвън. Никога няма да имаш нито едното, нито другото.

Дрейк нямаше представа защо Уолдо го предизвика с Еър, освен ако знаеше нещо, което бе тайна за Дрейк. Базил бе ли казал на Уолдо истината за рождението на Дрейк? Дали Уолдо се страхува, че Дрейк ще се опита да вземе Еър за себе си? Спря да мисли, когато Уолдо го нападна с нова сила. Но Дрейк беше подготвен за предизвикателството.

Зрителите пощуряха, когато Дрейк пусна първата капка кръв. Мечът му беше намерил уязвимо място в процепа, където нагръдникът на Уолдо се съединяваше с изплетената от железни бримки ризница на рамото. Но Уолдо явно не пострада много от повърхностната рана.

— Предаваш ли се, Уолдо ъф Еър? — запита Дрейк. — Аз пролях първата кръв.

— Не! — извика Уолдо.

Битката продължи. Звънът от сблъскването на броните и тъпият звук от ударите по щитовете се губеха сред врявата и дюдюканията на разгорещените наблюдатели. Не знаеха, че ще присъстват на такава гледка. Мисълта за кръвопролитието едновременно ги възбуждаше и плашеше.

Рейвън наблюдаваше пребледняла битката на състезателното поле. Когато видя, че оръжията, които размахват Дрейк и Уолдо, са наострени, обхвана я внезапен и необясним страх. Все едно й беше какво ще стане с Уолдо, страхуваше се само за Дрейк, за Черния рицар. Познаваше репутацията му на суров воин и голям майстор на меча, знаеше, че славата му е напълно заслужена, но знаеше също и че Уолдо е коварен играч.

Макар че Дрейк беше отказал да й помогне, макар че я държеше отговорна за нещо, за което тя нямаше никаква вина, Рейвън не го мразеше. Като малка го беше обичала и още се чувстваше емоционално привързана към него. За съжаление той никога не бе отговорил на нежните й чувства.

Вътрешният монолог на Рейвън замря, когато зрителите с викове се изправиха на крака. Тя стана, олюлявайки се, ужасно изплашена от това, което предстоеше. И изпусна дълбока облекчена въздишка, когато видя, че Дрейк беше пролял първата капка кръв. Според правилата битката можеше да свърши дотук. Сърцето й едва не спря, когато Уолдо нападна Дрейк, убивайки надеждата й да види скоро края на това отмъщение.

Рейвън знаеше какво точно бе предизвикало гнева на Уолдо и недоумяваше какво бе накарало Дрейк да върже нейния воал на копието си. Напълно съзнаваше, че с това Дрейк иска да нанесе оскърбление на Уолдо и че брат му ще се почувства длъжен да отговори, както се полага. Знаеше ли Дрейк, че очебийното му оскърбление ще доведе до използването на истински оръжия вместо затъпени? Съмняваше се.

Внезапно настроението на тълпата се смени, сякаш всички искаха това да свърши бързо, без повече да се пролива кръв. Рейвън следеше с все по-нарастващо одобрение умелата атака на Дрейк, докато той отблъскваше Уолдо, нанасяйки неспирни удари, а в същото време успешно избягваше контраатаките на противника си. Рейвън знаеше, че и двамата си нанасят ужасно силни удари, но те, изглежда, не усещаха болката.

Двубоят продължаваше, макар да беше ясно, че умението на Черния рицар далеч надминава това на Уолдо и че Дрейк просто си играе с другия, преди да го победи. После, преди зрителите да разберат какво точно става, мечът на Уолдо отхвръкна във въздуха, а острието на Дрейк опря в уязвимото място на гърлото на Уолдо, незащитено нито от шлема, нито от нагръдника.

Тълпата се изправи на крака и обяви Черния рицар за победител. След това херолдът излезе и провъзгласи това, което зрителите вече знаеха. Кесията, славата и един сандък, пълен със злато и други ценности, взети като откуп от рицарите, победени в предишните дни, се падаха на Черния рицар. Някои воини щяха да се върнат у дома си без пукната пара и победени, но Черният рицар бе събрал забележително богатство.

Забравиха за Уолдо и мъже и жени се изсипаха на състезателното поле, за да поздравят Дрейк. Рейвън обаче се въздържа. Не искаше още да предизвиква гнева на Уолдо. Тя напусна бързо павилиона. Трябваше й време да помисли, да измисли план как да избяга от този омразен брак. Довечера всички щяха да се съберат на банкета. Залата щеше да бъде препълнена и шумна. Може би ще успее да се измъкне след вечеря и сама да се добере до Шотландия. Не знаеше дали ще успее, но искаше да опита. Знаеше със сигурност едно — ако е още тук утре сутринта, ще бъде принудена да се омъжи за Уолдо ъф Еър.

Дрейк потърси с поглед Рейвън в павилиона и зърна как се измъква бързо оттам. Не очакваше тя да дойде да го поздрави, не и след като бе пренебрегнал молбата й за помощ, но поради някаква необяснима причина му се искаше тя да признае умението и постиженията му на състезателното поле. След като се освободи от пощурелите почитатели, Дрейк се върна в палатката си. Смяташе да си вземе наградите и да си тръгне веднага, но нещо го накара да остане за утрешната сватба.