Черният списък

Предговор

Това е роман за отмъщението.

„Смъртният списък“ разглежда какво би се случило, когато върховен хищник, воин сред майсторите на играта, е вкаран в ситуация, от която няма връщане. Какво би станало, когато обществените норми, закони, правила, нагласи и морал се огънат пред човек с необикновени способности, кален от войни и принуден да поеме по пътя на разплатата. Човек, който на практика вече е мъртъв.

Този роман не би могъл да се появи без усилията на моя скъп приятел и партньор по перо Кийт Уд. Макар името му да не фигурира на обложката на книгата, тя е колкото моя, толкова и негова. На една среща на търговското изложение SHOT във Вегас, посветено на огнестрелните оръжия, лова и живота сред природата, двамата решихме да осъществим споделената си стара мечта да напишем роман. И това е резултатът.

Поради чувствителното естество на нивото на достъп до класифицирана информация от времето, когато бях тюлен във Военноморските сили, от мен се изисква да представям на Министерството на отбраната за одобрение всички написани материали, предназначени за публикуване, включително художествени произведения. За да отговори на изискванията, ръкописът беше пратен на Отдела за предварителна оценка на МО и бе „одобрен в коригираната му форма“. Докато пишех, много внимавах да не разкрия никакви използвани от Въоръжените сили тактики, техники или процедури. Последното, което бих искал, е да дам на врага нещо, което би му осигурило някакво преимущество на бойното поле. Процесът на проверка от страна на правителството не е измислен случайно и тъй като съм имал честта да защитавам великата ни страна във война, аз все още съм обвързан със задължението да предавам писанията си за преглеждане. Правителствените редакции са включени като корекции и са заличени в романа.

Макар това да е художествена измислица, всяка сцена черпи от емоциите, които съм изпитвал по време на реални събития през двайсетте ми години като военен. Тези емоции, особено по време на битка, придават автентичност на романа, за която се надяваме, че ще го направи вълнуващо и грабващо четиво.

Макар че времето ми като тюлен със сигурност повлия на избора ни на главен герой, аз не съм Джеймс Рийс. Той е по-умел, по-остроумен и по-интелигентен, отколкото мога да се надявам да бъда. Но макар да не съм Джеймс Рийс, аз го разбирам. Той има опита, обучението, уменията и желанието да раздава правосъдие по своя преценка.

Това също е и книга за контрола. Консолидирането на власт на федерално ниво под маската на обществена сигурност е уклон в национални мащаби, срещу който трябва да се борим. Това ерозиране на права, макар и постепенно, е бавната смърт на свободата. Стигнали сме до точка, в която властта на федералното правителство е станала толкова силна, че то може на практика да се прицели в когото си поиска. Твърденията от последно време, че правителствени агенции вероятно се прицелват в политически противници, трябва да предизвикат тревога у всеки американец независимо от партийните му предпочитания. Ревизионистките възгледи към Конституцията от страна на опортюнистични политици и неизбрани съдии, опитващи се да тълкуват Декларацията за правата по такъв начин, че да отнемат властта от хората и да я консолидират на федерално ниво, заплашват основните принципи на Републиката. Като свободни хора, всички ние сме длъжни да държим федералната власт под контрол. Фундаменталната ценност на свободата е онова, което ни отличава от останалия свят. Ние сме граждани, а не поданици, и трябва да останем винаги бдителни, ако искаме да продължим да сме хора.

Джак Кар

6 август 2017

Парк Сити, Юта