Черният списък

Епилог

Атлантически океан

Рийс се събуди под палубата. Поренето на вълните и плющенето на платната бяха нарушили половинчасовата му дрямка. Спусна крака от койката и се качи горе на светло. Бурята, която ги беше държала заети през първите три дни след отплаването от Фишърс Айланд, беше отминала, оставяйки след себе си прекрасни спокойни води и постоянни ветрове.

Сестрата на Рейф Виктория беше докарала яхтата от дома им в Мартас Винярд до Фишърс Айланд в деня преди атаката на Рийс, като по негова молба беше махнала цялата електроника. Освен това Рийс беше заръчал на Рейф да докладва, че яхтата е открадната, но се съмняваше, че той го е направил. Фактът, че Виктория беше в състояние да се справи сама с петнайсетметровата яхта, говореше много за вещината ѝ като моряк; на Рийс му беше трудно дори само да държи лодката по курса ѝ. Беше плавал като момче, макар и не на толкова големи и сложни съдове. За щастие преди години от флота бяха сметнали за нужно да го пратят на цивилна школа по ветроходство. Идеята беше, че трябва да може да наема платноходки в различни части на света и да ги използва за наблюдение или да се смеси с местния морски трафик и да откара тюлени на нужното място. Рийс не знаеше колко още му остава да живее. Съмняваше се, че ще стигне до Европа или Африка, преди туморът да го е убил. Но беше намерил покой и бе готов да напусне този свят. Мислеше си за Люси и плачеше за нея, за живота, който тя никога нямаше да има; мислеше си и за Лорън и за второто дете, което така и не се бе появило на този свят. Беше готов да отиде при тях.

Прекрасните залези се редуваха със зашеметяващи изгреви, а плаването продължаваше. Виктория се беше погрижила яхтата да е заредена с провизии за дългото пътуване — вода, храна и медикаменти. Какво щеше да прави, ако стигнеше жив до Стария свят или Черния континент? Да обърне на юг и да продължи да плава, докато туморът не го довърши? Да скочи да поплува и никога да не изплува? Може би това щеше да го отнесе при Лорън и Люси? Знаеше, че не му остава още много на този свят, така че нищо не му пречеше да продължи да плава, докато морето или туморът не решат, че времето е настъпило. Така или иначе, работата му тук беше приключена.

Седна на палубата, отдясно на щурвала. Бурята беше далечен спомен, а оранжевото слънце залязваше зад него на запад. Рийс бръкна в джоба си и извади малкото найлоново пликче. Бавно го отвори и разгъна листа вътре, за да зачеркне последните имена в списъка.

Погледна списъка без никакъв намек за съжаление. Беше приключил.

После, след кратко колебание, обърна листа, усмихна се и погали с пръст рисунките на прекрасната си жена и дъщеря си под дъгата, съвършеното великолепие, което са способни да уловят и предадат единствено младите и невинните. Очите му заблестяха и една сълза се отрони върху най-ценното му съкровище.

— Идвам, малката ми — прошепна Рийс и разтърка очи. — Скоро ще съм при теб. Обичам те.

След това отиде на кърмата и загледан как слънцето потъва зад хоризонта, допря листа до сърцето си и го остави да падне от ръката му, предавайки го завинаги на мира и спокойствието на морето.

Централата на ФБР

Вашингтон, окръг Колумбия

В дните след разкритието, че министърът на отбраната Хартли и финансистът Стив Хорн са били открити застреляни и изгорени заедно с неидентифицирано тяло в имение на Фишърс Айланд непосредствено след атентата срещу конгресмен Дж. Д. Хартли в Сохо, любителите на конспиративните теории полудяха и задръстиха интернет и ефира с безбройните си обяснения.

Конгресът назначи специален прокурор да разследва и намери логика в цялата тази каша, в която бяха замесени много хора от правителството, вече покойници благодарение на капитан трети ранг Джеймс Рийс, чието местоположение оставаше неизвестно.

Нещата станаха наистина интересни, когато разследващата журналистка Кати Буранек публикува първата от поредицата унищожителни статии, разкриващи конспирация, свързана с незаконно изпитание на лекарства върху най-елитните специални оператори на страната, със споделянето на свръхсекретна информация, събрана от АНС, с определени индивиди от финансовия свят с цел убийство на невинни цивилни и с програма за международно радикализиране на джихадисти от елементи в американското правителство за извършването на терористични операции на родна почва. Всички следи водеха нагоре чак до министъра на отбраната. Г-ца Буранек отказа да сътрудничи на следователите в разнищването на историята и им каза да чакат следващите ѝ материали.

Сред купчините доказателства, събрани от специалния прокурор, имаше мобилен телефон, принадлежащ на Джеймс Рийс от Коронадо, Калифорния. Тъй като не бе използван през седмиците, през които Рийс беше активен, той беше останал недокоснат в дома му в Калифорния, докато не беше прибран от следователите.

По-късно, след като беше регистриран, разкодиран и запазен като веществено доказателство, телефонът получи повикване, което беше прехвърлено на гласовата поща.

— Ъ-ъ, здравейте, господин Рийс, обажда се доктор Джермън. Опитвахме се да се свържем с вас. Обикновено не оставяме подобни съобщения, но искам да се чуя с вас колкото се може по-скоро. Излязоха резултатите от биопсията ви и при тези обстоятелства новините са най-добрите, които бихме могли да очакваме. Туморът ви е от тип церебрална конвекцитна менингиома, които са много често срещани и растат бавно. Въз основа на типа и мястото на образуванието съм сигурен, че мога да го премахна хирургически. Процентът на оцеляване е около седемдесет и пет. Туморът може да ви причинява пристъпи на главоболие, но те не са повод за тревога. Моля, обадете ни се и секретарката ми ще ви запише час. Ще поговорим по-подробно в кабинета ми. Още веднъж извинете, че ви оставям гласова поща, но не исках да се безпокоите ненужно. Пожелавам ви приятен ден и поздрави за новите перспективи за живот, капитане.