На тази дата се навършват сто година от смъртта на Волтер (1694–1778 г.), чиито горещ поклонник е бил и Ницше. — Бележка на Фридрих Ницше към първото издание, 1878 г.
Покровителка на свирепата страст (лат.). — Бел. прев.
Вечна истина (лат.) — Бел. прев.
Останка от миналото (англ.). — Бел. прев.
Алегоричен смисъл (лат.). — Бел. прев.
Съюз, общност, сдружение за закрила и отбрана между гръцките държави; възниква през 401 г. пр. Хр. по време на персийските войни — Бел. прев.
Нашепване на вътрешния глас, на интуицията. — Бел. прев.
Древен град в Италия, прочут с храма си. — Бел. прев.
Джовано Лоренцо Бернини (1598–1680 г.) живописец и скулптор, представител на барока.
Хезиод (VIII в. пр. н. е.) — древногръцки поет от Беотия, създател на дидактическата поезия. — Бел. прев.
Ерида — богиня на раздора — Бел. прев.
Да поправим съдбата (фр.). — Бел. прев.
Тридневни или петдневни празници в древния Рим през декември в чест на бога Сатурн и „златното време“ на Сатурновия век на свободата и равенството. По време на празненствата робите получавали пълна свобода. — Бел. прев.
Любовен нагон. — Бел. прев.
Горгиан (ок. 483 — ок. 380 пр. н. е.) — древногръцки философ софист, основоположник на художествената проза. — Бел. прев.
Пророчицата Пития в светилището на Аполон в Делфи. Седнала на триного столче върху пукнатина, от която лъхали упойващи пари, тя произнасяла в екстаз пророчески думи; опитвайки глътка вода от свещения извор, тя дъвчела лаврови листа. — Бел. прев.
Пророчица от древността. — Бел. прев.
По името на Аспазия, съпруга и духовна приятелка на Перикъл. — Бел. прев.
Цирцея, магьосница от „Одисея“ на Омир, която превръщала хората в животни; в преносен смисъл — прелъстителка. — Бел. прев.
Повод за започване на война (лат.). — Бел. прев.
Богиня на древния Египет, владетелка на небето, на небесните светила; олицетворение на земята, покровителка на плодородието и на майчинството. — Бел. прев.