Детективска агенция „Private“. Берлин

Глава 132

Три месеца по-късно, точно преди Коледа, служителите на „Прайвит Берлин“ и приятелите им се събраха в Гетсиманската църква в квартала Пренцлауер Берг в Източен Берлин, в памет на Крис Шнайдер и останалите жертви на Матиас Фалк.

През 1989 година църквата беше център на съпротивата и Мати смяташе, че е редно последните жертви на Щази да бъдат почетени там.

Уголемените снимки на Крис и останалите бяха подредени в полукръг отпред.

Джак Морган беше сред опечалените. Седеше с Мати и Никлас, който държеше Сократ в скута си. Леля Сесилия, която бяха намерили зашеметена и вързана в апартамента, му се скара да не шава.

Зад тях Илона Фрай седеше с Герхард Крайнер, който много смело бе свидетелствал в нейна защита по време на общественото дознание.

Инспектор Вайгел и главен комисар Дитрих, който все още беше отстранен от служба, седяха от другата страна на пътеката. Зад тях, на пътеката, в инвалидна количка, Хариат Ледвиг бършеше сълзите си пред снимките на някогашните деца от „Вайзенхаус 44“.

Преди да започне службата, един възрастен прегърбен мъж в тъмен костюм влезе в църквата с бавни крачки и седна няколко реда по-назад сам, подпрял ръце на бастуна си.

Свещеникът започна простата церемония с думи за теглилата, които някои хора са призовани да изтърпят през живота си, говореше за жертвите на Матиас Фалк като за невинни герои, принудени да се изправят пред най-безумната лудост на Източногерманската република.

После опечалените ставаха един по един, за да говорят на свой ред. Морган отново разказа какъв прекрасен и безстрашен следовател е бил Кристоф Шнайдер — един от най-добрите, работили някога в „Прайвит“.

Даниел Брехт разказа за смелостта и откаченото му чувство за хумор. Доктор Габриел говори за професионализма на Крис и отказа му да се компрометира, нарече го малкия брат, който никога не е имал.

Катарина Дорук си спомни истинското щастие на Крис с Мати и Никлас.

Илона Фрай се изправи несигурно и каза:

— Крис умря, докато се опитваше да спаси сестра ми и да отмъсти за децата от „Вайзенхаус 44“. Никога няма да го забравя. Нито ще забравя другите сираци, които умряха от ръката на Фалк. Колкото и да е ужасно, мисля, че благодарение на тях си върнах разсъдъка.

Накрая беше ред на Мати да стане и да изрази чувствата си.

Глава 133

В един кратък миг се зачуди дали ще има сили да го стори, но после погледна към Никлас и усети как силата й укрепва.

Изправи се и описа първата си среща с Крис. Разсмя опечалените с непохватността му, когато я поканил на първата им среща. Разказа им за радостта, в която се потопила, когато й предложил брак.

После върху лицето й падна по-мрачно изражение, докато говореше за празнотата без него, за мрака и кухите дни. Разказа и за реакцията на всичко, за което се разчу в пресата — кланицата, труповете, сирачетата, убийствата и миналото на Фалк в Щази.

— Над двайсет години изминаха от падането на Стената, но случилото се тук, в Източен Берлин, все още живее у мнозина от нас. Казват, че трябва да забравим стореното от тайната полиция спрямо собствените й съграждани. Казват, че трябва да забравим културата на параноя и бруталността, която поощряваше. Казват, че трябва да забравим случилото се с хора като Крис, Илзе и теб, Илона. Казват, че трябва да загърбим миналото. Да продължим напред. — Очите на Мати се наляха със сълзи. — Да, трябва да продължим напред. Животът е за живите. Но не можем да забравим, че са съществували хора като Матиас Фалк, които процъфтяваха в мрачния свят, от който се измъкнахме едва преди две десетилетия. А най-вече не бива да забравяме добрите хора, унищожени от Фалк. Те бяха истински. Смееха се и плачеха, и се обичаха. Бяха деца, майки и бащи, братя и сестри, съпруги и… влюбени.

За миг цялото й тяло се разтрепери от загубата, но с горчива усмивка се овладя и посочи към стареца с бастуна.

— В този ред на мисли бих искала да ви представя Аугуст Волфе. През последните осемнайсет години хер Волфе е преподавател по литература в Лайпцигския университет. Петнайсет години преди да заеме този пост е разкарван из затворите и залите за мъчения на Щази заради позицията, която заел в средата на 70-те години относно тайната полиция и интелектуалната свобода. — Мати тръгна по пътеката и протегна ръка. Старецът я пое и с мъка се изправи на крака. Жената го потупа по ръката и се обърна към опечалените: — Той е също и бащата на Крис.

За миг настана изумена тишина.

После главен комисар Дитрих заръкопляска. Всички станаха и се присъединиха към аплодисментите.

Бащата на Крис постоя трогнат няколко мига.

После с уверения глас на преподавател започна:

— Мислех, че Крис е загинал заедно със съпругата ми преди трийсет години. Така ми казаха, а нямаше никакви документи. Примирих се със загубата си десет години преди падането на Стената. — Той поклати глава. — А сега разбрах, че Крис е оцелял и е станал добър човек. — Пак поклати глава, по страните му се стичаха сълзи. — Оказа се почти непоносимо. Когато Мати ме откри миналата седмица и ми каза, отначало не й повярвах. После се разярих, защото вече не бях загубил просто осемгодишно момче, а мъжа, в когото се беше превърнало. — Старецът въздъхна. — Но сега, докато ви слушах как го описвате… — мъжът се задави от вълнение. — Беше ми от много, много голяма помощ и облекчи сърдечната ми болка. Искам да ви благодаря, че толкова години сте били негови приятели. Благодаря ви от дън душа и сърце за това, което направихте да помогнете на сина ми и да отмъстите за смъртта му.

Глава 134

Не останаха сухи очи в Гетсиманската църква, когато Мати прегърна Аугуст Волфе.

След прегръдката тя се огледа на всички страни и обяви:

— Знам, че това е божи дом. Но хората, които добре познаваха Крис, знаеха, че той обожава бира. Приготвили сме бира и много от любимите му храни в ресторант по-надолу по улицата. Нека вече не говорим за смъртта на Крис или смъртта на другите жертви на Фалк. Вместо това ви приканвам да вдигнем чаши в тяхна чест, да разкажем още истории за тях и да ги запазим живи в сърцата си.

Свещеникът приключи церемонията и опечалените се заизнизваха навън.

Морган пристъпи към бащата на Крис, представи се и предложи да го придружи навън. Дорук буташе количката на фрау Ледвиг.

Мати вървеше след Брехт и доктор Габриел, с една ръка на рамото на Никлас, с другата хванала за ръка леля Сесилия.

Когато стигнаха задната страна на църквата, каза на двамата да продължат, щеше да ги настигне след малко.

Усмихнаха се с разбиране и отминаха.

Мати се обърна и погледна Том Буркхарт, облегнал се на стената на църквата, подпрян на патерици. Лявата му ръка беше цялата превързана, левият му крак беше в гипс от кръста до глезена.

— Добре ли се справих? — попита тя. — Бях ли на висотата на Крис?

— Справи се много повече от добре — отвърна Буркхарт. — Разплака ме, докато си стоях тук. Мен!

— По-чувствителен си, отколкото показваш.

— Не казвай на никого, ще си разваля имиджа.

Мати се взря за дълго в лицето му.

— Знаеш ли, че онази нощ във „Вайзенхаус 44“ предаваше?

— Предавах ли? — Буркхарт беше искрено озадачен.

— Чух те, когато ми говореше, след като Фалк те простреля. — Тя замлъкна. — Чух всичко, което ми каза, Том.

Веждите му се сключиха и той отмести поглед, изчервен.

— Така ли? Всичко?

— До последната думичка — усмихна се отново Мати.

Буркхарт отвърна на усмивката й.

— И тогава?

Тя отпусна длан в неговата.

— Тогава продължаваме напред. Но бавничко. Както мнозина други берлинчани, и на нас ни предстои още много дълго да се лекуваме.