Джийвс се намесва

6

Забравил съм как точно се отвори дума, но Джийвс веднъж каза, че сънят разплита оплетените възли на грижите. Балсам за възпалени мозъци, така го описва той. Идеята е, както я разбрах, че ако нещата се оплескат, започват да изглеждат по-прилично, след като си вземеш своите осем часа.

Дрън-дрън, това е моето мнение. Този начин рядко действа при мене, не подейства и сега. Оттеглих се за почивка, отнасяйки със себе си мрачна картина за събитията в Бринкли Корт, и когато очите ми се открехнаха за новия ден, установих, че картината е още по-мрачна. Кой знае, питах се, след като отблъснах сутрешното яйце непомирисано, какво може да открие всеки момент мама Крийм? И кой може да каже колко скоро, ако аз продължа да го следвам неотклонно, на Уилбърт Крийм ще му писне на капелата и ще ми се нахвърли със зъби и нокти? Той вече се държеше като човек, пропищял от компанията на Бъртрам Устър, и при следващото залепване на последния за лакътя му можеше да реши да вземе сериозни мерки, използвайки гореупоменатия инструмент.

Разсъждавайки в тази насока, нямах много голям апетит за обяд, макар че Анатол беше достигнал невъобразими висоти. Сърцето ми се обръщаше всеки път, когато Крийм хвърляше остър подозрителен взор към татко Глосъп, докато той се туткаше около бюфета, а протяжните любящи погледи, които синът й Уилбърт отправяше непрекъснато към Филис Милс, ме вледеняваха из основи. След приключването на обяда той щеше несъмнено да покани момичето да го придружи отново до онази зелена морава, и щеше да бъде наивно да си представя, че няма да го разочаровам, ако не и да го озлобя, когато и аз се появя там.

За щастие, щом станахме от масата, Филис обяви, че се качва в стаята си да довърши печатането на татковата реч и товарът ми временно се облекчи. Дори и един нюйоркски плейбой, свикнал в по-ранните си години да преследва блондинките като хрътка, едва ли би могъл да я последва и там с пламенното си ухажване.

Изглежда и той самият разбра, че нищо конструктивно не може да се направи за момента. Затова с мрачен глас осведоми, че ще изведе Попит на разходка. Това явно беше характерният му способ да цери раните от разочарованието, при това превъзходен способ от гледна точка на едно куче, което обича да обикаля наоколо и да разглежда забележителностите. Те се отправиха към хоризонта и скоро се изгубиха от поглед: кучето с весели подскоци, той без такива, но затова пък размахвайки бастуна си по начин, изразяващ крайна възбуда. А аз, знаейки, че това е нещо, което все някога трябва да се направи, избрах от полиците на леля Далия една от книгите на мама Крийм и излязох да чета в един шезлонг на поляната. И без съмнение щях добре да се забавлявам, защото Крийм безспорно притежаваше талантливо перо, ако топлината на деня не ме беше хвърлила в лека дрямка по средата на втора глава.

Събуждайки се малко по-късно, хвърлих едно око върху себе си, за да видя дали са се разплели оплетените възли на грижите ми, но те не бяха. В този момент ми казаха, че ме търсят по телефона. Побързах към инструмента и оттам долетя като гръмотевица гласът на леля Далия:

— Бърти?

— Да, Бъртрам е.

— Къде, по дяволите, дремеш? Стискам проклетата слушалка цял един час по часовника на Шрусбъри11.

— Съжалявам. Изпотроших си краката от бързане, но бях отвън на поляната.

— Където предполагам си храносмилал обилния обяд, похърквайки.

— Може да са ми се затворили очите за секунда.

— Вечно ядеш, това си ти.

— Обичайно е, струва ми се, да се поема храна в тоя час на деня — отсякох доста решително. — Как е Бонзо?

— Оправя се.

— Какво му беше?

— Шарка, но е вън от опасност. Хайде, за какво е тая суетня? Защо искаш да ти се обадя? Само да чуеш гласа на скъпата си леличка?

— Винаги се радвам да чуя гласа на скъпата си леличка, но сега ме е подгонила по-дълбока и по-печална причина. Мисля, че трябва да знаеш за всички заплахи, надвиснали над твоя дом.

— Какви висящи заплахи?

— Мама Крийм е едната. Тя се е разгорещила. Играе си на подозрения.

— Спрямо кого?

— Татко Глосъп. Не му харесва лицето.

— Е, и нейното не е цвете.

— Тя мисли, че не е истински иконом.

От факта, че тъпанчето ми едва не се пукна по средата, заключих, че тя е надала игривия си смях.

— Остави я да си мисли.

— Не си ли обезпокоена?

— Ни най-малко. Не може нищо да направи. Глосъп и без друго си заминава след около седмица. Каза ми, че няма да му трябва повече време, за да си състави мнение за Уилбърт. Адела Крийм не ме притеснява.

— Е, щом казваш, макар че аз я смятам за опасна.

— Аз обаче не. Нещо друго тормози ли те?

— Да, тази история с Уилбърт Крийм и Филис Милс.

— А, ето това е вече приказка. Това е то важното. Каза ли ти прелестната Боби Уикъм, че трябва да се прикрепиш към него като…

— Като брат?

— Щях да кажа като гипсова мазилка, но нека бъде твоето. Обясни ли ти тя как стоят нещата?

— Да, и точно този въпрос трябва да разнищим.

— Да какво?

— Да разнищим.

— Добре, започвай да разнищваш.

Тъй като вече бях имал достатъчно време да отделя на ситуацията най-доброто от Устъровия мозък, нещата в главата ми бяха ясни. Започнах отдалеко:

— Скъпа ми стара прародителко — произнесох аз, — като минаваме през този живот, ние винаги трябва да се стремим да разберем човека до себе си, а този човек в настоящия случай е Уилбърт Крийм. Хрумвало ли ти е да се поставиш на мястото на Уилбърт Крийм и да разбереш как се чувства той, следен от мен навсякъде и постоянно. Това да не ти е Мери.

— Какво?

— Казах, да не ти е Мери. Мери, доколкото си спомням, й харесваше да я следят.

— Бърти, ти си фиркан.

— Нищо подобно.

— Кажи „Британската конституция“.

Направих го.

— А сега „Чичковите червенотиквеничковчета“.

Изпях й го с глас като камбанка.

— Е, май си добре — измърмори тя неохотно. — Какво искаш да кажеш с това да не ми е Мери? Мери чия?

— Не мисля, че имаше някаква фамилия. Намеквах за онова дете, което имало малко агънце с руно като сняг, и навсякъде, където Мери тръгнела, агънцето я следвало. Аз съвсем не казвам, че имам руно като сняг, но затова пък следвам Уилбърт, където и да тръгне, и започва да ми става любопитно докъде може да я докараме. На него му се гади от постоянното ми присъствие.

— Той ли го каза?

— Не още. Но ме разкъсва с поглед.

— Това е добре. Той не може да ме уплаши.

Виждах, че тя пропуска същината.

— Да, но не виждаш ли каква опасност витае.

— Ти каза, че надвисва.

— И витае. Опитвам се да ти кажа, че ако продължа с тая гипсова шпакловка, неизбежно ще дойде момент, когато той ще почувства, че делата говорят по-добре от думите. И тогава ще се засили и ще ми забие един. В този случай аз няма да имам избор освен да се засиля и също да му забия един. Устърови имат гордост. А когато забивам един на някого, той остава забит до залез.

Тя изви като ерихонска тръба, което означаваше, че е дълбоко развълнувана.

— Няма да направиш това, освен ако не искаш проклятието на леля ти да ти бъде доставено на прага със специален пратеник! Само да посмееш да се сдърпаш с човека, ще татуирам инициалите върху гърдите ти с брадвичка за месо. Обърни си другата буза, загубеняко ниеден. Ако моят племенник фрасне сина й, Адела Крийм никога няма да ми прости. Ще изприпка при мъжа си…

— … и сделката на чичо Том ще изгърми. Точно това се опитвам да ти обясня. Ако някой трябва да пукне главата на Уилбърт Крийм, то нека той да няма връзка с Травърсови. Трябва веднага да намериш заместник на Бъртрам.

— Предлагаш да наема частен детектив?

— Ченге е по-популярната дума. Не, не това, но можеш да поканиш Кипър Херинг. Кипър е човекът, който ти трябва. Той ще се отдаде пламенно на задачата да върви по петите на Уилбърт, и ако Уилбърт го фрасне и той фрасне Уилбърт, няма да има значение, защото е бездарник. Не че очаквам Уилбърт даже да си го помисли, защото видът на Кипър внушава респект. Мускулите на яките му ръце са здрави като стоманени въжета, а има и сплескано ухо.

Последва кратко мълчание и не беше трудно да се досетя, че тя се съсредоточава върху думите ми. Пресява ги през ситото на острия си ум, както бях чул Джийвс да казва. Когато проговори, долових нотки на страхопочитание в гласа й:

— Знаеш ли, Бърти, има моменти — рядко, но все пак има — когато си интелигентен почти колкото човешко същество. Уцели го. Никога нямаше да се сетя за младия Херинг. Мислиш ли, че ще може да дойде?

— Онзи ден ми казваше, че най-съкровеното му желание е да си изврънка покана. Спомените му за гозбите на Анатол са неувяхващи.

— Тогава му изпрати телеграма. Можеш да се обадиш в пощата и да я продиктуваш по телефона. Подпиши я с моето име.

— Слушам.

— Кажи му да зареже всичко и да тича насам.

Тя затвори и аз тъкмо се канех да нахвърля съобщението, когато, както често се случва след облекчение от тежък дерт, усетих непреодолимо желание за едно малко и бързо. Стакан, пълен с топлината на юга, както би казал Джийвс. Натиснах съответно звънеца и се тръшнах на стола. След малко вратата се отвори и се разкри един овален обект с голо теме и избуяли вежди, при вида на който подскочих до тавана. Бях забравил, че натискането на звънеца в Бринкли Корт при съществуващите условия непременно ще произведе сър Родерик Глосъп.

Винаги е трудно да поведеш разговор със смес от спец по мозъците и иконом, особено когато отношенията ти с него в миналото не са били много свойски. Усетих, че не намирам думата, с която да завъртя воденицата. Бленувах за това питие така, както еленът се устремява към ручея, но ако поискаш от един иконом да ти донесе уиски със сода и той се окаже още и спец по мозъците, твърде е вероятно да се изпречи отпреде ти и да те смаже с поглед. Всичко зависи от това коя част от него е по-силна в момента. Беше голямо облекчение, когато видях, че се усмихва любезно, явно доволен от възможността да си побъбри с Бъртрам. Стига да не зачекваме темата за грейките, изглежда всичко щеше да мине добре.

— Добър ден, мистър Устър. Надявах се да мога да ви кажа няколко думи насаме. Но може би мис Уикъм вече ви е обяснила положението? Направила го е? Значи нещата се подреждат и няма опасност по невнимание да издадете самоличността ми. Тя наблегна ли на това, че мисис Крийм не трябва да има и най-лекото подозрение защо съм тука?

— О, да. Дискретност и мълчание, нали? Ако тя узнае, че наблюдавате сина й, с оглед да установите дали няма тиквени семки между ушите, ще се докачи, та даже и разяри.

— Именно.

— И как върви?

— Моля?

— Наблюдението. Отбелязахте ли вече, че обектът е куку?

— Ако, както разбирам, ме питате дали се е оформило някакво определено мнение относно нормалността на Уилбърт Крийм, отговорът е не. Твърде необичайно е за мен да не съм в състояние да реша още след първия разговор с човека, който наблюдавам, но при младия Крийм нещата остават неясни. От една страна имаме миналото му.

— Вонящите бомби.

— Именно.

— И тегленето на пари с насочен патлак?

— Точно така. И още доста други неща, които сочат към едно психическо неравновесие. Безспорно Уилбърт Крийм е ексцентричен.

— Но чувствате, че още не е дошло време да му вземете мерките за усмирителната риза.

— Определено бих желал да продължа с наблюдението.

— Джийвс ми каза, че имало нещо около Уилбърт Крийм, което дочул, когато бяхме в Ню Йорк. Може да е важно.

— Твърде вероятно. Какво е то?

— Той не можа да си спомни.

— Лошо. Но да се върна на думите си. Миналото на младежа изглежда насочва към една дълбока невроза, ако не и реална шизофрения, но срещу това застава фактът, че той не дава знак за това в разговорите си. Вчера сутринта разговаряхме доста нашироко и го намерих особено интелигентен. Той се интересува от старо сребро и прояви значителен ентусиазъм по отношение на една каничка за сметана от осемнадесети век в колекцията на чичо ти.

— Не каза ли, че той е каничка за сметана от осемнадесети век?

— Разбира се, че не.

— Може би си е надянал маската.

— Моля?

— Искам да кажа, да не би да се е приготвил за скок. Да е приспал бдителността ви. Рано или късно обаче ще си покаже рогата. Големи дяволи са тия типове с дълбоките неврози.

Той разтърси глава с неодобрение.

— Не трябва да правим прибързани заключения, мистър Устър. Не трябва да сме прекалено подозрителни. Никой не е спечелил от това, че не спира, за да претегли фактите. Може би си спомняте, че имаше един критичен момент, в който стигнах до прибързано заключение относно вашия здрав разсъдък. Онези двадесет и три котки в стаята ви.

Почервенях като рак. Инцидентът се беше случил преди няколко години, и щеше да бъде проява, на по-добър вкус, ако сянката му не беше изровена.

— Беше дадено подробно обяснение.

— Именно. Показаха ми, че съм сгрешил. И затова казвам, че не мога в случая с Уилбърт Крийм да си съставя преждевременно мнение. Трябват ми допълнителни доказателства.

— И после ще ги претегляте?

— И после, както казвате, ще ги претеглям. Но вие позвънихте, мистър Устър. Мога ли да направя нещо за вас?

— Всъщност, исках едно уиски със сода, но ми е неприятно, че ви безпокоя.

— Скъпи ми мистър Устър, забравяте, че макар и временно аз съм иконом, и надявам се, съвестен иконом. Ще го донеса незабавно.

Мислех си, след като се стопи от очите ми, дали да не му кажа, че мисис Крийм също си претегля своите доказателства за него, но реших, че е по-добре да премълча. Нямаше смисъл да руша спокойствието му. Засега задачата да откликва на името Сордфиш ми се виждаше достатъчна. От прекалено много тревоги ще се разтрепери и побледнее.

Когато се върна, той донесе не само стакана, пълен с топлината на юга, на който се нахвърлих с благодарност, но и едно писмо, за което каза, че току-що е пристигнало със следобедната поща. След като удавих жаждата си, погледнах към плика и видях, че е от Джийвс. Когато го отварях, ръцете ми не трепереха от вълнение, защото очаквах само информация, че е стигнал читав предназначението си и надеждите му, че писмото ще ме намери цъфнал като кукуряк, какъвто е самият той в този момент. С две думи, все същите сапунени мехури.

Господ ми е свидетел, че не бяха. Един поглед върху съдържанието и аз започнах да призовавам Всевишния, което накара татко Глосъп да ме погледне загрижено.

— Не са лоши новини, надявам се, мистър Устър?

— Зависи какво наричате лоши новини. Във всеки случай информация от първостепенна важност. Писмото е от Джийвс, моят прислужник. Сега е на лов за скариди в Хърн Бей. Хвърля ослепителна светлина върху личния живот на Уилбърт Крийм.

— Така ли? Много интересно.

— Трябва първо да кажа, че когато Джийвс тръгваше за годишната си почивка, темата за У. Крийм влезе в нашия дом, след като леля Далия ми каза, че той е един от гостите тук. Проведохме известна дискусия по въпроса. Аз казах едно, Джийвс допълни друго. Е, когато Джийвс беше на прага, изтърси онази многозначителна забележка, за която споменах преди малко, онази, че е чул нещо за Уилбърт и го е забравил. Ако си го спомни, обеща, ще се свърже с мен. И си е спомнил, триста дяволи! Знаете ли какво пише в посланието? Можете да се опитате да отгатнете до три пъти.

— Сега със сигурност не е време за игра на гатанки.

— Май че сте прав, макар че пада голям смях, не мислите ли? Добре де, той пише, че Уилбърт Крийм е… как беше думата? — сверих с писмото. — Клептоман. Което означава, ако терминът не ви е познат, тип, който прехвърча тук и там и си чопва всичко, което се допре до ръчичките му.

— Милостиви боже!

— Няма да сгрешите, ако кажете и една молитва.

— За това изобщо не предполагах.

— Казах ви, че си е надянал маската. Предполагам, че са го извели в чужбина, за да го измъкнат от някой скандал.

— Без съмнение.

— Но са пренебрегнали факта, че в Англия има точно толкова неща за чопване, колкото и в Америка. Идва ли ви наум нещо?

— Разбира се. Мисля си за колекцията от старо сребро на чичо ви.

— Аз също.

— Тя представлява сериозно изкушение за нещастния младеж.

— Не знам дали да го нарека нещастен. Той вероятно се забавлява, като си прибира по нещо.

— Трябва да отидем незабавно в стаята с колекцията. Може би нещо липсва.

— Предполагам всичко, освен пода и тавана. Ще му е трудно да излезе през вратата с тях.

Да се достигне стаята с колекцията не беше за нас работа за секунди, тъй като татко Глосъп е бил замесен като такъв в името на стабилността, не на бързината.

Все пак се придвижихме своевременно и първият ми възклик след един бърз преглед, беше на облекчение, защото цялата купчина вехтории изглеждаше налице. И едва след като татко Глосъп беше пуфнал „Пфу!“ и беше започнал да подсушава челото си, защото падна здраво ходене, аз забелязах празнината.

Кравоподобната каничката за сметана не беше сред наличните.