Див и опасен

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Моторницата фучеше през блатото с убийствена скорост, която би била немислима дори при дневна светлина. Водният път бе пълен с препятствия — разхвърляни дървесни стволове, повлекла и коренища, останали под водата след големите дъждове. Лъки прибави газ, сръчно изви кормилото надясно и веднага след това наляво, в последната секунда се размина на сантиметри с един дънер. Беше вперил очи напред, опитвайки се да съсредоточи цялата си енергия в кормуването. Познаваше това блато по-добре от всеки друг. Само да се съсредоточи, да си представи точно пътя, да внимава… Да реагира с ума си част от секундата предварително, да бъде…

Изскочи от „Мътънс“ като че го гонеше дяволът. Поспря само за миг до пирогата да си вземе чантата и се впусна към лодката, която сега караше. Бе сложил очилата си за нощно виждане, само те му даваха възможност да различи изобщо нещо в тоя мрак, макар и съвсем недостатъчно, особено при тази скорост. Беретата висеше под мишницата му. Много би искал пушката му да е тук, но не я държеше в пирогата, а време да я вземе от вкъщи нямаше.

Доколкото можеше да прецени ситуацията, беше въпрос на минути. Онова, което научи в Шансон дю Тер, потвърди и най-лошите му опасения. Одил бе видяла Серена да излиза от къщи и да отива към дома на Арно. Дъщеричката на Арно каза, че отишла към реката. Там, където свършваше полският път по протежение на реката, Лъки намери чантичката й, а не много далеч от нея и един флакон със сълзотворен газ.

Уелис и Пере са я отвлекли. Лъки имаше горе-долу представа къде могат да я заведат. Уилис има хижа, там си държи петлите за състезания. Беше на скрито място, двамата сигурно ще се чувстват в безопасност, ако завлекат Серена там. Не биха предположили, че Лъки знае скривалището. Нито пък ще очакват той да зареже блондинката. Лъки можеш да разчита на изненадата. Само да не пристигне твърде късно!

Като си представяше как Уилис и Пере опипват Серена с гадните си лапи, червено було падаше пред очите му. Струваше му се, че ще превърти. Гневът го давеше, заплашваше да го помете като порой. Лъки полагаше неимоверни усилия да запази самообладание, да стиска зъби. Какво ще помогне на Серена, ако изпадне в сляпа ярост и не може да мисли?…

Сега, сега той има нужда от всичките си умения и инстинкти, от всичко, което е научил, което може. Преди всичко спокойствие — каменно, убийствено спокойствие! Той е в акция. Ще прекоси с лодката блатото. Ще намери Уилис и Пере. Ще ги убие. Те са отвлекли жена му…

Жена му.

Той обича Серена Шеридан. До този момент можеше да отрича, но откакто знае, че тя се намира в опасност, всичко отиде по местата си. Онова, което изпитва към нея, е много повече от физическо желание. То си беше повече още от самото начало…

Тази истина не му донесе нито утеха, нито радост. Напротив, почувства се още по-безпомощен и отчаян. Какво може да й предложи? От него е останала само черупката, живурка едва-едва, ден за ден. Как би могъл да поеме отговорността за една любов, за една жена?! Не може. И не иска. Дори и да я обича, това не променя нещата.

Лъки прокле мислено чувствата си. Изви гневно кормилото — моторницата почти прескочи кипарисовия дънер. Сега не бива да мисли за нищо. Ако не внимава… и той, и Серена ще умрат.

Реката правеше плавен завой на изток. Лъки намали газта, воят на моторницата изведнъж секна. Оттук нататък трябва да върви пеша. Приближи лодката колкото и възможно повече до брега, изгаси мотора и пъхна ключа в джоба на панталона си. Върза лодката за един надвиснал върбов клон и скочи на сушата.

Безшумно, като дебнеш сребрист лъв той се плъзгаше всред храсталака. В съзнанието му се мяркаха картини от други такива акции. За един съвсем кратък миг му се стори, че долавя миризмата на джунглата, че чува стрелбата на горилите някъде в далечината. Усети, че се унася и се сепна. Ако е имало някога момент, в който да се е нуждаел от бистра глава, то това бе именно сега. Извади беретата от калъфа и претегли машинално с ръка познатата тежест. След това се втурна през гъстака.

Беше топла, тиха нощ. Във въздуха миришеше на тиня и дива мента. Песента на жабите и насекомите се сливаше в призивно звънтене, кънтящо над цялата Делта. Лъки напрегнато се вслушваше за други звуци — възможно бе Уилис да е оставил някъде Пере на пост. Но чуваше само обичайните нощни шумове на живите твари в блатото. Нито човешки говор, нито викове.

При мисълта за това стомахът му се обърна. Господи! Не можеше да понесе мисълта, че Серена е в ръцете на мъже като Пу и Уилис — жестоки, калпави, диви скотове. Ще успеят да я изплашат, това те го могат. А като знаят, че тя е негова, ще изпитат още по-голяма наслада да й причинят болка. Ще я накарат тя да плаща за това, че той пресече бракониерството им.

В продължение на една ужасна секунда той видя мислено Серена, завързана, с изкривено от болка лице, обляна в сълзи. Чу отчаяния й писък… Притъмня му, притисна с ръце слепите си очи, за да прогони този кошмар, който вледени кръвта му.

Шелби ще му плати за това. Тази мисъл витаеше като дим в най-тъмните ъгълчета на душата му. Шелби! Да посегне на собствената си сестра! Серена се бе изпречила на пътя й, също както и неговото дете тогава бе пречка на нейния път към целта… В него лумна не гняв, а омраза. Лъки стисна зъби, за да потуши тези пламъци в душата си. Сега не бе моментът за емоции и гневни изблици. Сега той ще влезе в окото на циклопа, спокоен, съсредоточен.

Той поспря, облегна се за миг на един дънер, изчаквайки тялото му да се успокои. Започна да диша бавно, дълбоко, да изчисти дробовете си, докато в душата му нахлу студена, бяла светлина.

Серена се препъна в прага на колибата и падна на мръсния под, тъй като Уилис не направи опит да я задържи. Само една стара метална стояща лампа с жълт абажур разпръскваше слаба светлина в единия ъгъл. Помещението бе потънало в мръсотия, миришеше на мишки и на урина. На пода, покрит с протрит линолеум, бе сложена ниска зелена кушетка, изтърбушена така, че от всички страни стърчаха пружини и пълнеж. Пред кушетката имаше ниска масичка с дървен плот, лакиран с шеллак. В другия край на стаята се виждаше легло с ръждясали железни табли. Чаршафи нямаше — само един изтънял матрак, целия на лекета.

Никога не би могла да си представи, че ще седне на такова гадно място, камо ли да умре в него…

Серена се изправи на колене. Машинално се огледа за някакъв план за бягство. Имаше задна врата, но беше твърде далеч от нея, още повече, че Уилис сега застана точно така, че прегради този път. Той се наведе, издърпа я за болното рамо и я бутна към леглото.

— Разполагай се удобно, пиленце! — каза той със смях.

— Не мога със завързани ръце — отвърна Серена. Тя потисна болките и приседна на ръба на леглото. — Бихте могли да ме развържете. Не мога да ви избягам.

— Браво! — Уилис се наведе през ниската масичка, а след това се обърна към нея. В едната си ръка държеше бутилка с уиски, а в другата револвер. — Не можеш да ни избягаш, така е. Но докато ръцете ти са вързани, не можеш да държиш оръжие, нито да ни издраскаш очите, като речем да се позабавляваме. Иска ти се, мис Шеридан, ама няма да се хвана аз на тия! Така както си, ми харесваш най-много.

Той отпи глътка от бутилката и тръгна към леглото, по брадичката му се стичаше уиски. Серена го наблюдаваше настръхнала, опитваше се да прецени доколко е пиян. По пътя дотук бе изпил няколко кутии бира. А може и преди това да е пил. Ако е пил достатъчно, може алкохолът да го събори, преди да има време за нея… Но тогава все пак оставаше Пере.

Пере бе застанал с извадено оръжие до вратата и наблюдаваше с нервно кикотене как Уилис се приближава към нея. Серена се страхуваше от него дори повече, отколкото от Уилис. Уилис бе опасен, но пресметлив, докато в очите на Пере, щом само я погледнеше, се появяваше някакъв странен блясък, нещо налудничаво, като че не беше с всичкия си.

Уилис седна до нея, притисна бедрото си до нейното, хълбок до хълбок. Той се наведе силно напред, опря се с бутилката на матрака, докато погледът му срещна очите на Серена. Вонливият му дъх и киселата миризма на тялото му извикаха у нея диво желание да се дръпне, ала тя издържа и не мръдна. Докато действа разумно и контролира страха си, все още има някакъв шанс… Поддаде ли се на страха, загубена е. Ще се нахвърлят върху нея като вълци върху агне.

— Виждаш ли, ако те бях отвързал — обясни Уилис, приближил устата си на сантиметър от нейната, — сегичка щеше да ми се противиш…

Той вдигна пистолета. Серена се вцепени, когато той прокара бавно дулото по бузата й, по врата и по гърдите й. Той очерта дантелата, с която бе поръбен сутиенът й, след това натисна студената стомана в меката й гръд. Серена усети, как цялата настръхва — от глава до пети. Уилис се ухили и заби дулото върху самата пъпка на гърдата й.

— Така харесва ли ти се, лейди Серена? Ей така ще е много по-гот!

Серена въздъхна с облекчение, защото той остави 38-калибровия пистолет на леглото. Ала в следващия миг Уилис я сграбчи за косата и я притегли назад върху матрака, като я натисна с тялото си. С разкривеното си лице и подпухналите си очи той приличаше на някакво чудовище от филм на ужасите. С гърлен смях той вдигна бутилката над нея. Серена се изви на дъга от напрежение, стиснала очи, в очакване на удара. Но удар не последва. Уискито заплиска върху гърдите й, намокри бельото й и потече на вадички надолу. Острата миризма я задави.

Уилис се наведе, захапа зърното на гърдата й и засмука силно мократа коприна. Той пъхна коляно между бедрата й, насили я да разтвори крака и легна върху нея, притискайки болезнено тялото й с възбудения си член.

Серена се бореше със сълзите, напиращи в очите й — тежкото тяло на Мийн Джин Уилис смаза и последните й надежди. Имаше възможност да избяга, а я проигра! По-добре да я бяха убили! Да можеше последните й мигове на този свят да не са толкова унизителни и гадни! Нима последният спомен, който ще отнесе в отвъдното, ще бъде ужасът да бъде изнасилена!…

„Замижи и мисли за Англия!“ Втълпявали са на жените от викторианската епоха да си повтарят това, когато трябва да легнат с мъжете си. „Замижи и мисли за Лъки!“ Сълзите бликаха изпод клепачите й. Уилис лочеше шумно от гърдите й и я притискаше все по-силно, с цялата си тежест. Серена хапеше устни, впи зъби в тях, докато усети соления вкус на кръвта. Трепереше от отвращение, повдигаше й се от погнуса, струваше й се, че ще се задуши. Насилие! Насилие от най-отвратителен вид…

— Ей, да каза някой, че ти ще си пръв? — обади се Пере, изникнал внезапно зад Уилис. Кучешките му очи се бяха приближили сякаш още по-близо до носа му, челюстите му дъвчеха така, че мустаците му подскачаха. Пушката бе все още в ръцете му, пръстите неспокойно опипваха дулото.

Уилис вдигна глава от гърдите на Серена, но не си даде дори труд да погледне Пере.

— Аз казах! — изръмжа опасно той.

Серена наблюдаваше тревожно как Пере се изчерви, как мърда устни, като че събира кураж да изрече още нещо. Опасният блясък в очите му се засили, когато се загледа в гърдите й и в мокрия й сутиен.

— Ама преди това каза, че аз ще съм пръв.

— Разкарай ми се! Не съм казал!

Уилис удари силно с крак Серена и отново наведе глава, без да обръща повече внимание на мъжа зад себе си.

— Ама го каза! — продължи да упорства Пере. — Ти така ми каза: най-напред мога да съм аз…

— Изглежда че думата му не тежи много — намеси се Серена. Нова надежда трепна в нея. Умението й да говори с психопати бе единственото й оръжие. Ако успее да насъска тези двамата един срещу друг, може да има някакъв мъничък шанс… А някакъв, макар и незначителен шанс е все пак по-добър от никакъв шанс.

Уилис я изгледа навъсено:

— Ти си дръж устата.

— Защо трябва да се оставя вие да ме командвате? — отвърна Серена. — Той държи оръжието.

— Така, така — съгласи се Пу, готов за кавга. Ръката му продължаваше да глади машинално цевта. — Аз държа оръжието, Уилис. Слизай! Щото аз ще я мина пръв.

— Пръждосвай се по дяволите!

— Мога да те гръмна, лайнено копеле! — Пере завъртя дулото на всички страни, като че ще стреля. Личеше си, че няма задръжки и ще изпълни заканата си. Но вместо да стреля, той заби дулото в гърба на Уилис.

— Дадено бе! Пусни ме да стана!

Пере отстъпи назад и свали цевта. Уилис стана бавно, вдигна си джинсите и изгледа дребосъка свирепо. Със светкавично движение, твърде неочаквано за неговото тромаво телосложение, той хвана пушката за цевта, извъртя приклада във въздуха като бейзболна бухалка и замахна към главата на Пу, който приклекна и едва избягна удара.

— Идиот такъв! — кресна Уилис. — Ти не можа да я опазиш от лодката до колибата! За малко всичко да осереш! Да ми се разкараш от очите, че има да чакаш да ти дойде изобщо реда!

— Ами, че ти не каза ли? Каза го, че аз ще съм първи!

Серена не изпускаше нито дума от спора им — разменяха си заплахи и обиди, дърпаха се, бутаха се — все по-далече и по-далече от леглото, към другия край на стаята. Между нея и предната врата вече не стоеше никой. Може да опита още веднъж! Съмняваше се, че ще избяга, но все пак беше някаква надежда. Може направо да я застрелят, без да я догонват, а това вече беше много по-добро, отколкото онова, което я застрашаваше тук.

Тя се наведе напред, готова за скок. Ала в този миг Уилис се обърна и остави пушката до вратата със зло изражение.

— Добре де, трай малко! Ще хвърлим ези-тура!

Той извади от джоба си четвърт долар. Пере моментално го грабна от ръката му, за да се увери, че не е подправен и не е еднакъв от двете страни. Уилис нетърпеливо взе монетата и с ловко движение на палеца я врътна във въздуха.

Серена скочи от леглото и се стрелна към вратата. Пере се обърна.

Монетата така и не падна на пода.

Задната врата се отвори с трясък. Проехтя изстрел и монетата изчезна. Серена се обърна и видя Лъки. Във военния си панталон, черната риза, целият в кал — и лице, и ръце, с този тънък черен автомат в ръка, той приличаше на самия дявол.

Пере хлъцна, като че наистина съгледа сатанинско изчадие. Но рипна към вратата и посегна за пушката, подпряна до стената. Оръжието в ръцете на Лъки подскочи леко и Пу изрева — куршумът се заби в рамото му. Той се втурна презглава през двукрилата врата навън и се строполи с вой и стенания върху стълбите.

Уилис се хвърли върху Серена и стисна с жилестата си ръка шията й. Под тежестта му тя се олюля назад и падна на земята. И двамата се търколиха до леглото — то цялото се отмести. Уилис държеше 38-калибровия си револвер и се целеше в Лъки. С някаква инстинктивна реакция Серена се дръпна с всички сили назад и Уилис изгуби равновесие. Куршумът се заби в тавана и върху тях се изсипа лавина от разпарцалосан картон и парчета дърво.

Серена успя да се измъкне от ръцете на Уилис и пропълзя към вратата. Опита се да стане на крака. Ушите й още пищяха от изстрелите. Не можеше да чуе Уилис зад гърба си но усети месестата му лапа, която се сключи около глезена й и я изтегли обратно. Сега пистолетът му бе насочен в главата й.

От този миг нататък всичко се разви като на сън. Сякаш времето беше престанало да тече и миговете траеха минути. Оръжието се приближаваше все по-близо, както и грозното, разкривено от гняв лице на Уилис. Устата му се отвори и той излая нещо, което Серена не разбра. Като из нищото изплува образът на Лъки, той прогърмя като локомотив и се вряза в Уелис, двамата се търколиха върху скъсания линолеум. Пистолетът излетя от ръката на Уилис и се плъзна под леглото.

Лъки вдигна Уилис от пода, като го държеше за ризата и го блъсна в стената на колибата. И той бе хвърлил оръжието си, сега стискаше нож, беше притиснал ужасното острие в гърлото на противника си.

Цялото тяло на Уилис трепереше. Лицето му бе сиво, на челото му избиха едри капки пот, лееха се по цялото му лице, като че го бяха залели с вода. С изпъкнали от безкраен ужас очи той се взираше в лицето на самата смърт, устните му призоваваха всички светии на помощ.

— О, не разчитай, драги — засмя се Лъки тихо. Усмивката му бе заплашителна, пантерските му очи светеха. Той погали гърлото на Уилис с лъскавото острие. — Струва ми се, че там горе не се ползваш с много добра слава, нали знаеш?

Уилис преглътна мъчително, адамовата му ябълка подскочи рязко над острия като бръснач нож.

— За Бога, Дусе! — прошепна той отчаяно. — Аз не съм въоръжен. Това е… убийство.

Погледът на Лъки остана студен и ясен.

— Да не мислиш, че това има значение? От тебе нищо няма да остане, та да го докаже. Ти посегна на моята жена, Уилис! Ще те убия за това. Само дето не искам да бързам.

— Лъки! — Гласът на Серена достигна до него толкова треперещ и тих, че почти не го позна: беше като глас от някакъв друг свят. — Лъки, недей!

Той я погледна кратко, когато се появи в зрителното му поле. Цялото й лице и вратът й бяха в драскотини. Блузата висеше на парцали, мръсна, разкопчана. От устата й се стичаше кръв, долната й устна бе синя. Очите й бяха останали без поглед — в тях нямаше нищо друго освен бездънен страх и болка.

Стихията на гнева го разтърси с нова сила.

— Ще ми плати за това! — изхриптя Лъки.

Серена мълчеше — боеше се, че думите й могат да го накарат да загуби контрол. Виждаше как той едва удържа безумния си гняв. Очите му мятаха мълнии, всяко мускулче по него трепереше, тялото му бе като изпъната тетива.

— Ще си видим в пъкъла, Уилис! — промълви Лъки с опасно спокоен глас. — Но ти ще пристигнеш там много преди мене!

Той одраска дълбоко с ножа кожата на врата му. Над острието избликнаха няколко капки кръв и потекоха върху стоманата надолу към ризата на Уилис. От треперещата уста на Уилис се откъсна жален вой.

Лъки гледаше кръвта, миризмата й достигна до носа му. Някаква странна поредица от образи се замярка пред очите му — старши лейтенант Ламбер, Амалинда Рока, Шелби… Той виждаше лицата им в яркочервените капки кръв, виждаше очите им, засмените им устни… Мяркаха се спомени от собственото му минало — други врагове, други битки, други мъртъвци. Усети как в душата му пропълзява нещо ледено и черно, една гърмяща вълна, която заплашва да го отнесе завинаги. Ръката му се сви конвулсивно около дръжката на ножа. Уилис не смееше да диша.

До него отново достигна гласа на Серена. Далечен, зовящ, умолителен.

— Не, Лъки! Недей! Остави го на шерифа! Той не заслужава… — Тя пристъпи, взря се в Лъки с разплакали очи и подпухнало жалко лице. — Моля те, Лъки! Аз имам нужда от тебе. Аз те обичам!

— Той те е наранил… — Думите на Лъки идваха откъслечни, натежали от страдание. Той продължаваше да се взира в ножа. Бурята още бушуваше в него, разкъсваше го, събаряше го.

Черната нощ на ръба на съзнанието му започна да се върти бавно, като кървав въртоп.

— … Той ти е причинил болка…

Ножът се вряза още по-дълбоко. Уилис издаде някакво гърлено гъргорене. Изпод острието избликна кръв. Лъки гледаше като омагьосан червената лепкава мокрота. Мракът се приближи, обхвана го — по-близо, по-ниско, той вече не виждаше нищо. Нямаше сили да се бори срещу тъмнината. Би било толкова по-лесно, по-лесно за всички, ако свали гарда и й се предаде завинаги…

Гласът на Серена отново долетя — не беше глас, по-скоро някой изрече думите направо в главата му:

— Аз съм в безопасност, Лъки. Ти ме спаси. Сега спаси себе си! Не го убивай!

Нещо в него го тласкаше непреодолимо да забие ножа. Той виждаше мислено как кръвта избликва, руква, докато той се удави в нея, точно както в кошмарните си сънища. Кръвта ще го залее и ще го освободи от всичко. Вече няма да има нужда да воюва, няма да води битки, няма да търпи предателство… Няма да бяга от любовта. Ръката, в която стискаше ножа, трепереше като в треска. Лъки не можеше повече да се съпротивлява.

— Не се отпускай! — шепнеше Серена. — Моля те, съвземи се!

Тя го гледаше. Сълзите обливаха лицето й. Страхуваше се, че ще го загуби, ако отклони очи от него само за миг. Усещаше как просто въздухът между тях вибрира от напрежение. Лъки бе вперил втренчен поглед в Уилис, но Серена бе убедена, че той дори не го вижда. Това беше поглед на човек, който се взира в себе си, който вижда там вътре онова, от което най-много се бои. Това беше най-страшната борба — защото Лъки воюваше сам със себе си. Тя имаше ужасното чувство, че ако загуби тази борба, Лъки губеше всичко, завинаги. Вътре в себе си Серена не би съжалявала, ако Джин Уилис не излезе жив от тази схватка, ала за това отмъщение Лъки щеше да заплати твърде висока цена. Серена щеше да заплати тази цена…

— Не се отпускай, Лъки! — каза тя още веднъж. Сама не знаеше от какъв таен, неподозиран резерв черпи и последните си капчици спокойствие. — Ти можеш да се овладееш!

— Уморен съм — промълви той без глас. Безизразните му, потъмнели от страх очи гледаха някъде през Уилис.

— Зная — каза Серена и направи още половин крачка към него. — Зная, че си уморен. Но ти си по-силен, отколкото предполагаш. Ти си по-добър, отколкото мислиш. Ти можеш да се справиш! Не се оставяй да те повлече бездната! Моля те, моля те, Лъки, направи го заради мене! За семейството си. За тебе самия. Запази равновесие! Ти можеш! Можеш, зная го.

Лъки погледна острието на ножа, кръвта, която още капеше по него. Почувства се, като че едва балансира на ръба на някаква пропаст, почувства как почвата поддава под краката му. Бездната на безумието го мамеше, Серена го дърпаше обратно със силата на думите си, зовеше го назад с любовта си, той толкова жадуваше да се вкопчи в тази любов!… Напрежението в него се повишаваше като натиска в парен котел, под силата на това налягане той целият се тресеше, като че всяка секунда ще експлодира.

С дрезгав, нечовешки вик Лъки дръпна ножа и го заби в стената, до главата на Уилис. Пусна своя пленник и Уилис рухна в безсъзнание върху мръсния под.

Олюлявайки се, Лъки отстъпи назад. Мракът пред очите му бавно се вдигна и отстъпи място на непоносима светлина. Когато извърна очи към Серена, се чувстваше някак странно слаб и замаян, като че бяха източили от тялото му цялата му жизнена сила.

Серена се опита да му се усмихне през сълзи:

— Никога не съм се радвала толкова много на една среща — прошепна тя.

Лъки се потопи в погледа й. Усещаше болка от всичките нейни рани и синини, като че бяха по неговото тяло. Да може да я излекува! Да може да върне времето назад, да не се налага да преживеят отново този кошмар! Толкова много желания нахлуха в душата му в този миг! Да бъде по-силен, да бъде здрав, да бъде мъжът, който би могъл да живее с жена като нея… Но сега му беше достатъчно да знае, че тя е жива и извън всякаква опасност. Лъки я притегли в ръцете си за да се увери в това.

— Merci, Dieu!28 — прошепна той и зарови устни в косата й. След жестоката вътрешна битка, от която излезе победител, той трепереше с цялото си тяло. Дишаше кратко и уморено. В очите му напираха сълзи. Той притисна Серена, като че се опитваше да я поеме цялата в себе си. — Je t’aime ma douce amie!29

Серена опря буза на гърдите му и заплака, от радост и облекчение, от страх. Лъки я обича! Тя е в безопасност. За тях ще има едно утре. И в това утре те двамата ще бъдат заедно! Но има да се справят още с толкова много страхове, с толкова горчиви преживявания, с ужаса на тази нощ. Сега в силните ръце на Лъки тя отново преживя всичко това.

— Никога не съм се страхувала толкова — промълви Серена в гърдите му. Вече не се опитваше да потиска плача си.

— Зная. Зная, скъпа моя. Всичко е наред. Всичко. Нищо не те застрашава сега… — Той я целуваше по слепоочието, по бузите, по устните — като обещание, като заклинание. Тръпнеше от нейната сладост. Не можеше да й се насити, имаше нужда да я пипа, да я докосва, да вдъхва лекия й парфюм. С трепереща ръка се зае да чисти от косите й сухите листа и клечките, заплетени в тях.

— Лъки?

— Да?

— Хубаво ми е, като ме държиш в ръцете си. Не можеш ли да ме отвържеш? Искам и аз да те прегърна.

Лъки я пусна рязко и изруга на френски. Обърна я и развърза шнура, с който бяха стегнати ръцете й. Болката от нахлуващата кръв в пръстите и раменете й, които най-после можеха да заемат нормалното си положение, бе непоносима, но Серена не се разплака — реши, че самият факт, че е жива, че я боли, е твърде радостен, за да се оплаква.

Заеха се веднага с Уилис и Пере. Лъки издърпа Пу обратно в колибата и гледаше как Серена започна да почиства раната му. След това обаче той върза здраво ръцете и краката на всеки един и ги завърза към железните табли на леглото, далече един от друг.

— А сега да се махаме! — каза Лъки. — Шерифът ще си ги прибере по-късно.

Серена кимна. Сега, когато опасността бе преминала, тя най-после осъзна колко страшно е било. Цялото й тяло я болеше, краката й се подгъваха, като че ли бяха гумени. Лъки видя колко е изнурена, и без да каже нито дума, я взе на ръце. С дълги, решителни крачки той я изнесе навън.

Спокойно и уверено той следваше някаква невидима следа между гъстите тъмни дървеса. Серена обви врата му с ръце и облегна глава на рамото му. Бе просто невероятно колко сигурна се чувстваше с него тук, на това място, от което бе изпитвала див ужас години наред. И все пак я измъчваше някакво мрачно предчувствие.

Лъки не бе продумал, откакто излязоха от колибата. Серена имаше чувството, че едва ли не вижда как той се отдръпва от нея и се отдалечава. В момент на вълнение той й бе признал, че я обича, но тя имаше ужасното предчувствие, че той се плаши повече от любовта, отколкото от една прегръдка. Беше заявил вече веднъж, че не желае любовта й, че няма нищо, което може да й даде. Човекът, който се бе скрил в черупката си като охлюв, едва ли би се зарадвал от откритието, че е способен на някакви чувства.

Тя въздъхна уморено. Битката за нейния живот бе спечелен, битката за неговото сърце обаче съвсем не бе извоювана!

— О, истинска лодка! — възкликна Серена с престорена радост, когато излязоха от гората и видя моторницата, която се полюшваше в черната вода. — Дори си има и мотор!

Лъки я повдигна през страничния борд и я сложи да седне, след това със смръщено лице се метна в лодката и изрови ключа от джоба си.

— И от тях има полза понякога — каза кратко той.

— И още как! Благодари, моля те, от мое име на собственика й, че ти я е заел.

— Не мога да го направя.

— Защо?

— Защото я откраднах.

— Какво каза? — Серена сложи рязко длан през устата си и остана така, замислена. Лъки е извършил престъпление заради нея! Изведнъж умората я връхлетя. Има нужда от легло, от сън. Да спи цяла година. Но явно нямаше толкова време!…

— Как разбра, че се ме отвлекли? — попита тя и обгърна с ръце раменете си, за да се предпази от студа, която я пронизваше до кости сега, когато вече не чувстваше топлината на неговото тяло.

Лъки не отговори. Изрови някъде от сандъците одеяло, метна го на раменете й и го подви под нея.

— Момичето, което ми бяха пробутали, за да отвлекат вниманието ми, имаше всичко необходимо: бъбрива уста и мозък на врабче.

— А наистина ли може да изтърка и месинга от една брава? — запита Серена с неприкрит сарказъм.

— Нямах желание да пробвам. — Лъки вирна брадичка и се взря в лицето й на слабата лунна светлина. — Ревнуваш ли?

— Да — каза тя откровено.

Той не отговори, обърна се и се приготви да включи мотора.

— Трябва да разкажем на шерифа и за Бурке. — Серена заговори по-уверено. Чувстваше се сигурна, когато говорят за нещо не толкова интимно, отколкото плъзгавия терен на техните отношения. — Смятам, че Бурке им е платил, за да ме… за да…

— Не. Не е той. Скитър Милър каза, че Бурке е бил в кръчмата, когато Уилис и Пу са отишли следобед на някаква среща. — Лъки се извърна и скръсти ръце пред широките си гърди. — Мисля, че трябва да го преглътнеш, Серена. Зад тази работа стои Шелби.

— О, не!

— Ти се изпречи на пътя й и тя реши да те премахне.

— Не — повтори тя, клатейки глава.

Не можеше да го повярва. Не искаше дори да помисли такова нещо. Би могла да приеме, че никога не са били много близки със сестра й, но да допусне, че Шелби ще се опита да я убие!… Шелби. Шелби беше неуравновесена, разбира се, това никой не би могъл да отрече след сцената, която извъртя заради пълномощното. Но убийство?! Не, нито може, нито иска да повярва такова нещо!

— Как би могла Шелби да наеме хора като Уилис и Пере? — възрази тя. — Тя никога не би стъпила на място като „Мътънс“.

— За какво й е нужно да стъпва там? Достатъчно е да се обърне към „приятеля на семейството“ Пери Дейвис.

— Пери Дейвис? — ококори се Серена. — Но Пери е…

— Фалшив като челюстите на баба ми! — довърши Лъки грубо. — Откъде мислиш че плаща дребните си комарджийски сметчици? Чака на подкупите, които му дават бракониерите. За него не е никак трудно да ти намери човек за някоя мръсна работа. Изобщо не е проблем!

Серена се наведа напред и потърка слепоочията си. Толкова неща й се стовариха изведнъж! Свариха я неподготвена. Само за няколко дни всичко в нейния прецизно подреден свят се обърна с главата надолу. А сега Лъки твърди, че и човекът, на когото тя сляпо вярваше, е просто един криминален тип.

— Но какво би попречило на Бурке той да използва Пери като посредник? — Тя вдигна глава, сякаш внезапно открила спасителен въпрос всред хаоса в главата си. — Той не би искал името му да се свързва с хора като Уилис и Пере. Не казвам, че непременно се е срещал лично с тях. Просто им е платил да подпалят пожара, както им е платил и да ме отвлекат.

— Не ми се вярва, сладка моя! Но скоро ще го разберем.

Видя й се безкрайно дълго, докато стигнат до къщата на Лъки. Серена нямаш представа кое време е. Тази нощ, като че ли нямаше свършване. Седеше увита в одеялото, докато Лъки насочваше лодката с безкрайна предпазливост през извивките на блатото. Не говореха. Когато стигнаха до пристана, Лъки завърза лодката и внесе Серена на ръце в къщата.

Серена и не помисли да протестира. Беше в истински шок. Събитията от тази нощ, мисълта каква участ й се готвеше, ужасната неизвестност кой ли стои зад всичко това… Имаше чувството, че се намира под барабанен огън, трябваше да призове всичките си сили, за да не рухне. Нервите й не издържаха повече. Да бъде в ръцете на Лъки — може би това бе единственото, най-доброто лекарство.

Лъки я занесе в банята и я съблече предпазливо. Тя галеше неговите силни, дълги и безкрайно деликатни пръсти на художник — как сваля разкъсаната блуза и напоения с уиски сутиен. Спомни си лапите на Уилис и настръхна.

— От мене ли се боиш, скъпа?

Серена поклати глава.

— Не. Просто… — Тя млъкна, разтреперана от погнуса, очите й отново плувнаха в сълзи. — Той… ме пипаше… Чувствам се омърсена!

Лъки се наведе и целуна сълзите, които се търкаляха по страните й. Започна да й шепне тихичко, успокоително, като на болно дете:

— Всичко ще се оправи, скъпа моя. Всичко е добре сега. Аз ще се погрижа…

Той напълни с гореща вода малката вана с лъвски крачета, прибави ароматично масло от някакво тайнствено кафяво шишенце, което извади от аптечката. След това настани Серена във ваната.

Беше божествено. Топло. Успокояващо. Ароматната пара я омайваше, прогонваше спомена за воняща пот, уиски и ужас. Серена затвори очи и се облегна назад, за да се отпусне — за първи път от седмица насам. Лъки се облегна над нея, прегърнал раменете й. Той бавно изтри с гъбата лицето, врата и гърдите й. Докато я целуваше по тила, сякаш не с устни, а с дихание, той гребваше в шепата си топла вода и я оставяше да изтича бавно върху кожата й като от някакъв целебен, пречистващ извор.

Серена мълчеше, от страх да не разруши очарованието на този миг. Тя се остави на Лъки да я гали, да отмие от тялото й всички следи и спомени за случилото се. Черпеше от неговата сила, всмукваше с всяка пора от кожата си нежността му, сякаш искаше да скъта в сърцето си тази любовна ласка. Тези мигове бяха още по-ценни, защото настъпващото утро бе бременно с тревоги и заплаха, мисълта за него тъмнееше като буря в края на блатото. Серена се наслаждаваше на всеки миг и искаше никога да не свършва тази нощ.

Когато водата поизстина, Лъки я вдигна от ваната и я избърса. След това я зави в хавлията и я сложи да седне на комода, за да среши косата й. Намаза раните й с мистериозното масло от аптечката и след това отнесе Серена в леглото.

Тя се гушна в него, когато и той се пъхна гол под завивката. Обви ръце около него и сложи глава на рамото му.

— Лъки! — прошепна тя.

— Шт, скъпа! Спи сега! Имаш нужда от сън!

— Не. Имам нужда от тебе. — Тя вдигна глава и го погледна в меката светлина на свещта. — Искам да се любим! Искам да те докосвам! Нужна ми е твоята любов! Моля те!

Лъки се взираше в лицето й. Сърцето му заплашваше да се пръсне, когато видя с каква молба го гледат топлите й тъмни очи.

Господи, колко я обича! Бе мислил, че никога вече няма да изпитва отново любов, но сега любовта бе в тялото му, в костите му, в кръвта му — просто усещаше горчиво-сладкия й вкус на езика си. Обича я! Дори и ако не може да й предложи много, все пак той е тук, може да й даде милувките си, тялото си, нежността си, за да смекчи нейната болка…

— Моля ти се, Лъки! — прошепна отново Серена.

Той се обърна на една страна, наведе глава, целуна я бавно и плъзна ръка към хълбоците й.

Галеше я с безкрайно търпение, с нежността, която толкова дълго й бе отказвал и на каквато тя не го смяташе способен. Гледаше я и я целуваше безспир, докато най-сетне Серена не взе инициативата и не го привлече между меките си топли бедра. Лъки се плъзна в нея, дъхът му секна. Беше такова блаженство да се слее с нея, да я люби, да стигнат заедно обетования връх!

Той не се отдели от нея и след това. Държеше я здраво в ръцете си, галеше косите й, милваше с устни слепоочието й.

— Обичам те! — каза тя, преди да заспи.

Лъки погледна надолу към нея. Свещта на нощното шкафче затрептя и изгасна. Нощта се спусна над тях.

— Je t’aime mon coeur!30 — прошепна Лъки в тъмнината.