Дивачката

Глава 35

Доминик с облекчение видя, че когато се завърна от градината, Мериъл почти се бе възстановила, макар да личеше, че е доста уморена. Тя му хвърли бегъл поглед и помоли да й донесат някаква по-лека храна в стаята, за да може да си легне рано.

Доминик също се чувстваше уморен, а и не желаеше да нарушава обичайния ежедневен ритъм в къщата, затова почти веднага след вечерята се извини и се оттегли. Преди да се прибере в спалнята си, отиде да провери как е Мериъл.

След като почука и тя му извика да влезе, я откри да седи на перваза на прозореца с вдигнати крака, обвила ръце около коленете си, и да се взира в летния здрач. Сивата котка явно я бе последвала, защото в момента довършваше вечерята й.

— Предполагам, че все пак си хапнала нещо, преди пухкавата котка да удостои с вниманието си чинията ти. — Доминик я целуна по главата и седна на стола до прозореца. Босите й крака се подаваха изпод роклята й.

— Ние сключихме сделка — отвърна тя, без да го поглежда. — Аз да изям половината храна, а той да получи останалата.

— По-добре ли се чувстваш?

Тя кимна, зареяла поглед в градината или може би към покривите на Мейфеър.

— Но моят живот се промени толкова много, че понякога се питам дали не сънувам.

Проследи внимателно съвършения й профил.

— Съжаляваш ли?

Тя остана мълчалива дълго време.

— Предполагам, че не. Спечелих доста неща. Макар че бях щастлива, преди ти да се появиш. Не знаех или по-скоро не се интересувах от това, което пропусках. Дали щях да се чувствам по-добре, ако си бях останала същата?

Доминик потръпна. Обикновено оценяваше откровеността, но сега го заболя, че тя все още не е сигурна дали го иска в живота си.

— Промяната щеше да дойде рано или късно. — Опита се да не прозвучи отбранително. — Лорд Еймуърт бе този, който е стоял между теб и лудницата, а той е по-стар и с по-лошо здраве от лорд Греъм.

— Може би Уорфийлд бе само мечта. Щастлив сън…

— Сега нещастна ли си?

Мериъл потрепери.

— Чувствам се… някак си в безтегловност.

Успокоявайки по-скоро себе си, Доминик стана от стола, пристъпи към перваза, вдигна я и се върна обратно, за да седне отново вече с нея в скута си. Тя въздъхна леко и се сгуши до него, опряла глава на рамото му. Докато светлината навън бавно гаснеше, той я милваше по гърба, омиротворен от топлината на тялото й и от познатия й аромат.

Макар че му беше трудно, знаеше, че все пак трябва го каже.

— Още не е късно да се откажеш от сватбата, ако наистина не я желаеш, Мериъл. Могат да се предприемат други стъпки, за да бъдеш далеч от чичо си. Родителите на Ребека предложиха да заминеш с тях и да живееш в провинциалното им имение поне няколко месеца. То е диво тихо място. Мисля, че там ще ти хареса.

Слабото й тяло се напрегна, а тишината се проточи толкова дълго, че той реши, че тя ще приеме тази нова възможност. Вместо това обаче Мериъл попита с безизразен и отпаднал глас:

— Да не би да си размислил и да си разбрал, че не съм подходяща за твоя съпруга?

— Мили Боже, не! — възкликна Доминик. — Как можа да ти хрумне?

— Аз ти причиних много неприятности. Сега, след като вече сме в Лондон, сигурно е станало очевидно, че всъщност никога няма да бъда нормална. — Отметна глава. Очите й бяха непроницаеми в полумрака на стаята. — В обществото се смята, че джентълменът не може да се откаже от предложението си за брак. Само дамите имат тази привилегия. Глупаво правило. Аз те освобождавам от задълженията ти. Ти пожела да ме спасиш и го направи. Не бива да плащаш прекалено висока цена, за да бъдеш джентълмен.

Пулсът му се учести.

— Аз не те желая по задължение, а от любов, Мериъл. Просто искам да бъда сигурен, че ти ще се омъжиш за мен по своя воля.

Устните й се извиха в явно недоверие.

Ужасен, че двамата са на крачка от раздялата, той я целуна страстно. Искаше да заличи всичките й съмнения. След миг колебание устните й се разтвориха под неговите и тя му отвърна с плам.

Желанието лумна и Доминик осъзна, че именно от това се нуждаеха.

Не се бяха любили от нощта, в която я бе измъкнал от лудницата. По време на пътуването си вземаха отделни стаи от благоприличие, а и защото не искаше да й се натрапва, тъй като тя бе още толкова слаба и разтърсена от преживяното.

Но страстта лекуваше. Това бе и начин да се възроди близостта им. Усети как Мериъл се оживява, а ноктите й се забиват в раменете му.

Целувката им се задълбочи и той плъзна ръка под полите на избелялата слугинска рокля. Тя разтвори колене и той усети копринената кожа от вътрешната страна на бедрата й. Мериъл простена, когато докосна влажните, горещи гънки на най-съкровеното й място. Пръстът му се плъзна по-навътре, бедрата й се повдигнаха и тя започна да се трие в него. Доминик я вдигна трескаво и я положи върху пурпурната покривка на леглото.

После припряно разкопча панталоните си и я възседна, като вдигна нагоре полите й, за да може да проникне в горещото й и покорно тяло. Когато влезе в нея, от гърлото й се изтръгна стон, обви бедра около кръста му и се притисна към него. Телата им се сляха в едно.

Любиха се диво и бързо, изгарящи от пламъка на взаимната си страст. Когато Доминик усети първите тръпки на освобождението й, впи устни в нейните и виковете им отекнаха в едно. Изля топлото си семе в нея, после се отпусна, треперещ и замаян. Зачуди се дали и двамата не са полудели.

Пое дълбоко дъх и се претърколи настрани.

— Все още ли се съмняваш, че те желая?

Тя се засмя тихо и докосна бузата му.

— Не, Доминик.

Усети задоволството в гласа й и разбра, че е искала да се увери във властта си над него. Под външната й крехкост и уязвимост се криеше огромна сила. От много години сама бе господарка и на живота си, и на Уорфийлд.

Но напоследък бе объркана и уплашена, затова имаше нужда да разбере, че не е безпомощна жертва. Доминик нежно я целуна по слепоочието. Колко хубаво бе, че й бе върнал увереността и в същото време бе толкова щедро възнаграден.

Никой от двамата повече не спомена за отмяна на сватбата.

Денят започна добре с посещение на адвоката на Кимбъл. Отнесоха се към него, защото Доминик не искаше да се свързва със семейния адвокат, който бе разкрил пред лорд Греъм плановете на лорд Еймуърт. Адвокат Карлтън, мъж с проницателни и умни очи, обеща веднага да подготви документите, с които Мериъл щеше да запази контрола върху богатството си. На следващия следобед планираха да ги подпишат в дома на Кимбъл.

Изваждането на специалното разрешително мина без проблем, а свещеникът от кварталната църква заяви, че с радост ще извърши бракосъчетанието. Доминик се отби в ергенската си квартира и завари там камериера си Клемънт, който току-що се бе завърнал от провинцията. Прислужникът го увери, че болната му майка се чувства значително по-добре.

За Доминик бе истинско облекчение да сподели преживяното през последните седмици с Клемънт, който бе и негов доверен приятел. Макар че по време на разказа му камериерът на няколко пъти облещи очи и нададе смаяни възклицания, все пак успя доста чевръсто да опакова дрехите на господаря си и да му пожелае всичко най-хубаво. Доминик се замисли дали да не го покани на церемонията, но след това се отказа. Съпругата му не се нуждаеше от непознати край себе си. Камериерът му щеше да се присъедини по-късно към тях.

Когато се върна в къщата на Кимбъл, откри, че Мериъл се е превърнала във всеобща любимка. Освен че бе играла с децата и бе правила компания на Ребека в студиото й, тя бе използвала плевели и градински цветя, за да подреди изключително оригинален букет.

— Мериъл притежава усета на истински художник — заяви Ребека.

— Да, тя рисува с цветя и клонки — съгласи се Доминик. Сега, след като се бе научил да възприема оригиналността й, той много обичаше нейните творения.

В късния следобед пристигна и Карлтън с подготвения брачен договор. Всички се събраха в кабинета на Кенет и адвокатът обясни на Мериъл отделните точки. Доминик не искаше да има и сянка от съмнение, че се опитва да се възползва от богатството й.

Мериъл изслуша адвоката с отнесено изражение, което сериозно обезпокои Доминик. Изглежда отново се бе оттеглила в своя собствен свят и сякаш изобщо не осъзнаваше важността на това, което обсъждаха.

След обобщението на Карлтън обаче, тя прегледа набързо документа и спокойно го скъса на парчета. Мъжете я зяпнаха смаяно.

— Клаузите за финансовото обезпечаване на децата звучат разумно. Запазете ги. Колкото до останалото, искам да съставите договор, според който Ренборн и аз имаме еднаква отговорност за Уорфийлд и еднакъв достъп до парите. Освен това никой от нас да няма правото да продава земята или да взема решения за големи инвестиции без съгласието на другия.

Челюстта на Карлтън увисна.

— Това са много смели клаузи.

Тънките вежди на Мериъл се извиха.

— Но не и незаконни, нали?

— Ако са обосновани както трябва — призна адвокатът.

— Тогава го направете. — Мериъл се изправи. В семплата синя рокля на Ребека имаше вид на истинска аристократка. — Ако аз умра преди съпруга си, той наследява моята част от имуществото ми. Ако умрем, без да оставим деца, моето богатство ще се върне там, откъдето е дошло: земята — при семейството на майка ми, а парите — при роднините на баща ми.

— Н-но нали ти искаше твоята собственост да бъде в попечителски фонд, така че аз да нямам възможност да злоупотребя с богатството ти — заекна Доминик.

— Това беше твое предложение, а не мое — студено отвърна Мериъл. — Казах, че предпочитам да ти бъда само любовница, но никога не съм се съмнявала в твоята честност. — Наклони глава. — Господа. — Обърна се и напусна кабинета, а дългата й сребристоруса плитка бавно се по-люшна на гърба й.

Доминик все още не можеше да се опомни. Видя, че Кенет трепери и едва се сдържа да не избухне в смях, Карлтън пък свали очилата си в позлатени рамки и усилено се зае да лъска стъклата им с носната си кърпичка.

— Забележителна млада дама, господин Ренборн. Изискванията й към брачния договор са доста необичайни, но не и неразумни.

— Ти ще се ожениш за една фея от стомана, Доминик — ухили се Кенет. — Ясно се вижда, че във вените й тече кръвта на нейните нормандски прадеди. — С разсеян поглед той взе едно парче от брачния договор и молив, и започна да скицира нещо. — Ето така бих я нарисувал — като нормандска господарка на голям замък, която защитава и себе си, и хората си по време на обсада, докато съпругът й се бие с врага. Нежна, но в същото време твърда и непоколебима, с меч в ръка тя е начело на своите воини срещу неприятелската армия.

Доминик отчаяно погледна към тавана. Но въпреки че Мериъл го бе накарала да изглежда като пълен глупак пред другите двама мъже, нейният жест го трогна. Тя искаше двамата да бъдат равностойни партньори. Наистина брачният договор не бе с обичайни клаузи, но беше точно такъв, какъвто самият той би съставил.

А което бе още по-важно, тя му бе доказала, че му вярва. Някой ден, с Божията помощ, можеше и да го обикне така, както той обичаше нея.