Дивата котка

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

На десети декември Жаси за първи път видя индиански воин. Бяха минали почти две седмици от заминаването на Джейми.

Под ръководството на сър Уилям Тибалт тя неуморно продължаваше да се обучава в стрелба с мускета, получен като подарък от съпруга й. Елизабет я наблюдаваше, потръпваше от ужас при всеки изстрел и твърдеше, че силният откат на оръжието ще навреди на нероденото бебе.

— Много е важно човек да може да се защити… — започна Жаси и занемя, защото забеляза червенокожия воин върху пъстрото пони.

Застанал на около петдесет метра от тях, индианецът наблюдаваше малкото сечище, което им служеше за стрелбище. Зад него се появиха още половин дузина индианци, ала интересът на Жаси беше прикован единствено към гордата фигура на седлото.

— Това е Поуан — обясни сър Уилям и застана между жените и червенокожите.

Жаси продължи възхитено да надзърта иззад рамото му. Индианецът беше направо огромен на ръст. Дългите крака в кожени панталони почти докосваха земята. Махагоновите очи озаряваха бронзово лице с високи скули, дълъг нос и остро изсечена брадичка. Над широките рамене висеше корона от бели и сини пера. Въпреки зимния студ нямаше риза и Жаси можа да види татуираните по ръцете му примитивни ловни сцени. Държеше украсеното с пера копие по-скоро като скиптър, не като оръжие.

Въпреки че Жаси беше сама с Елизабет и сър Уилям, тя не усети страх. Изгаряше от любопитство, а и не вярваше, че ги заплашва сериозна опасност. Наблизо работеха селяни и строители, а Поуан беше придружен само от няколко свои хора. Тя не знаеше кой знае колко за индианците, но някакъв инстинкт й подсказваше, че вождът е дошъл с мирни намерения.

— Поуан! — Сър Уилям вдигна ръка за поздрав. Индианецът слезе от коня и отмерено тръгна към тях. Беше наистина грамаден — можеше да се мери на ръст само с Джейми, а беше и силен като него. Движеше се със същата гъвкавост и увереност в себе си.

— Добър ден Уилям Тибалт — поздрави той и Жаси се учуди колко добре говореше английски. Индианецът се обърна към нея и я измери от глава до пети с такъв поглед, че кръвта нахлу в лицето й. Какво ли си мислеше? Бременността й вече не можеше да се скрие. Въпреки това явно я намираше интересна, също както и тя него.

— Радвам се ви видя, Поуан — отговори Уилям. — Това е лейди Камерън, жената на Джейми.

Махагоновите очи се присвиха.

— Жената на Джейми?

— Точно така.

— Добър ден, жена на Джейми — поздрави индианецът.

— Добър ден, Поуан. — Без да се замисля, Жаси пристъпи напред и му подаде ръка.

Полузарадван, полуразвеселен, индианецът отново я измери с поглед, после се обърна към Уилям.

— Красива жена за моя приятел Джейми. И както виждам, вече носи плода на семето му. Това е добре.

Жаси издърпа напред младото момиче, което страхливо се гушеше зад гърба й.

— Това е лейди Елизабет, сестра ми.

Индианецът впи очи в Елизабет, която не успя да промълви нито дума, и в погледа му се изписа презрение. Изплю се на земята и промърмори нещо на майчиния си език. После вдигна ръка и един от хората му се затича към тях с повреден мускет в ръка. Механизмът за стрелба беше отделен от дървеното дуло.

— Къде е Джейми? — попита Поуан. — Искам да поправят оръжието.

— Поканен е от Опеханканеф — обясни Уилям. — Засега ще ви го заменя. — Той посегна към мускета, на който се облягаше Жаси, ала тя го изпревари, вдигна усмихнато тежкото оръжие и го подаде на индианеца.

— Силна жена — ухили се Поуан. — Добра за Джейми. Ще работи усърдно на полето и ще му подари много деца. — С това срещата завърши. Вождът нарами мускета на рамо, вдигна копието за сбогом и отново се качи на своето пони. След секунди изчезна в гората, следван от хората си.

Елизабет въздъхна облекчено и се олюля. Уилям успя да я улови, преди да се строполи на земята, и я вдигна на ръце.

— О, Господи, та той можеше да ни убие… — пошушнаха посинелите й устни.

— Никога не би направил подобно нещо, милейди — увери я Уилям. — Живеем в мир с индианците.

— Да си вървим у дома. Чаша топла медовина ще ти се отрази добре — предложи Жаси. Искаше да скрие от сестра си, че самата тя трепери с цялото си тяло. Не знаеше обаче дали това е от страх или от нервна възбуда.

Уилям отнесе Елизабет в палисадата и я пусна едва пред портата.

— Не се тревожете, мога и сама — пошепна с благодарност тя. Седнаха в салона и помолиха Ейми да им донесе медовина.

Елизабет отпи голяма глътка и се усмихна на Жаси. Устните й трепереха.

— Този Поуан беше толкова страшен!

— Глупости! Не стори нищо, от което би трябвало да се страхуваме.

— Той е приятел — заговори Уилям. — През зимните месеци на 1608–1609 година Джейми беше тук с капитан Джон Смит. Белите едва не влязоха в капана на Поухатан. Водеха се жестоки битки, имаше много убити и от двете страни. На брега на реката Поуан падна в ръцете на няколко побеснели от злоба заселници. Щяха да го обесят, въпреки че беше съвсем младо момче. Джейми им заяви, че поданиците на негово Кралско Величество нямат право да убиват деца, и те го пуснаха да си иде. Оттогава започна приятелството им. Сега Поуан е вожд на племето си и се ползва с голям авторитет, макар че върховната власт принадлежи на Опеханканеф.

— Та те са диваци — прошепна едва чуто Елизабет.

— Може и така да е — съгласи се учтиво сър Уилям — но те са част от тази страна. — После усмихнато се обърна към Жаси. — Вие се държахте смело, лейди Камерън. Джейми щеше да се гордее с вас.

След като сър Уилям се сбогува с дълбок поклон, Жаси остана дълго загледана в огъня. Как ли щеше да реагира Джейми на похвалните думи на своя индиански приятел? Тя беше силна жена, щеше усърдно да работи на полето и да го дари с много деца… Е, нали точно за това се беше оженил за нея.

Жаси си легна и както всяка вечер помилва с ръка възглавницата на Джейми. Въпреки караницата на сутринта преди заминаването болезнено усещаше липсата му. Всяка нощ сънуваше, че я държи в обятията си.

И този път не беше по-различно. Само че сънят продължи по друг начин. Голото бронзовокафяво тяло на съпруга й беше покрито с наметка от бели пера, лицето му имаше индиански черти. Той брутално разтвори краката й и проникна в тялото й. Жаси понечи да изпиши, но от устните й не се изтръгна нито звук. Струваше й се, че потъва в море от бели пера…

После перата изчезнаха в мъглата и Жаси тръгна към някакво легло. Не искаше да вдига завивката, но трябваше да го направи. Отдръпна се с писък, защото пред нея лежаха три трупа. Тялото на майка й беше полуизядено от червеите, а до нея лежеше Джейми, увит в бялата наметка от пера. От гърдите му стърчеше брадва. От другата му страна беше самата тя — с притиснато до гърдите й скалпирано бебе.

Жаси изплака, скочи от леглото и се озова право в прегръдките на Робърт. Леонор и Елизабет стояха на прага с уплашени лица.

— Аз… аз сънувах — прошепна тя и Робърт нежно я притисна до себе си.

— Няма нищо. Вече всичко свърши.

— Индианецът е виновен — обади се Елизабет. — Жаси не е имала кошмари, откакто напусна Самърфийлд Хол. Днешният сигурно е свързан с индианеца.

— О, тежко ни! — изплака Леонор. — Тези езичници ще избият всички ни!

Ейми, която също беше дотичала, успокояващо положи ръка на рамото й.

— Не бъди глупава, Леонор! — Жаси се освободи от прегръдката на Робърт и изтри сълзите от страните си. — Никой няма да ни убие. Поуан е приятел на Джейми. Освен това Карлайл Хъндрид се охранява денонощно. Много съжалявам, че наруших съня ви. Приберете се по стаите си.

Робърт я целуна по челото и когато остана сама, Жаси изтощено се отпусна в леглото. Копнееше за Джейми. Дълбоките чувства, които изпълваха сърцето й, бяха много тревожни. Въпреки това щеше да му бъде добра жена, като се върне. Във всяко отношение.

На следващия ден в устието на реката влезе един от корабите на Джейми, наречен „Лейди Дестъни“. Капитанът Роджър Стюарт се яви в дома на Жаси и предаде подаръци от Англия, поръчани от съпруга й. Сандъците бяха няколко и Жаси не можеше да им се нарадва. В тях имаше топла вълнена наметка с хермелинова кожа, няколко маншона, коприна, кадифе, тафта и брокат, позлатени чаши, керамични кани и вази от Италия и Испания. Най-красива беше огърлицата от филигран с огромен сапфир, обкръжен от мънички диаманти.

Джейми е толкова добър с мен, каза си трогнато Жаси и твърдо реши никога вече да не се оплаква от „дивата земя“, в която я беше довел. Вместо това щеше да се помъчи да я обикне. Може би не беше чак толкова трудно. В общината не им липсваше нища Вече имаше две грънчарски пещи, в които работеха сръчни майстори. От Англия бяха пристигнали тъкач и ковач. Мистър и мисис Донегъл бяха открили магазин, в който занаятчиите предлагаха произведенията си.

Междувременно Джон Танън беше преодолял болката си. Моли продължаваше да се грижи за домакинството и ги посещаваше много по-често, отколкото Жаси.

Тамсин вече не се докосваше до чашката. Чисто облечен и гладко избръснат, той изглеждаше доста по-млад от преди. Жаси обичаше да разговаря с него в свободните си следобеди. Често посещаваше обора зад къщата, наблюдаваше го как се грижи за конете и с интерес слушаше разказите му за следването в Оксфорд. Призна му, че ужасно се страхува от раждането, което наближаваше, и той съумя да я успокои. Увери я, че някога е бил много добър лекар и че по-скоро би умрял, отколкото да допусне с нея да се случи нещо лошо.

Животът в колонията не беше толкова труден, както си го беше представяла, имаше дори известни предимства. Тамсин беше възвърнал предишните си сили, а Моли вероятно щеше да се омъжи за човек с много добро бъдеще. Малката Маргарет растеше здрава и силна. И всички тези чудеса бяха нейно дело — е, и на щедрия мъж до нея, както признаваше Жаси, човека, чийто образ непрекъснато беше пред очите й.

За първи път младата жена осъзна, че не само ще оцелее, но и ще постигне още много неща в този нов свят. Тук я очакваше истинското щастие.

Джейми и придружаващите го, между които и отец Стивън, се прибраха у дома в ранната утрин на седемнадесети декември.

От небето се сипеше първият за тази година сняг, денят беше студен, но прекрасен.

Джейми седеше на седлото уморен и объркан. Не можеше да си обясни странното държание на Опеханканеф. Беше го поканил, за да го увери, че му е приятел, и след това му беше предложил да си върви у дома — не в Карлайл Хъндрид, а в Англия.

Тъй като беше сам с десетина души сред няколко стотици памунки, Джейми беше обещал, че ще размисли. Ала беше изразил и учудването си от предложението на вожда. Докато пушеха лулата на мира, беше попитал:

— Ако аз напусна тази страна, каква ще бъде ползата за народа ви? Англичаните са дошли тук, за да останат.

— Това е наша земя, на поухатан. Брат ми води много битки за ред и съюз между племената, а аз искам да го запазя.

Натоварен с дарове — сушено месо, царевица и жито, Джейми беше напуснал индианското селище. Опеханканеф също се зарадва на даровете на белите — стотици стари, украсени с розата на Тюдорите копчета.

Въпреки това Джейми беше обезпокоен от протичането на срещата. През следващите месеци щеше да внимава много повече. Когато излезе от гората и препусна по заснежените поля, от гърлото му се изтръгна облекчена въздишка. Палисадата на Карлайл Хъндрид беше недокосната, оръдията хвърляха дълги сенки на запад.

Но входа ги посрещна Тамсин. Джейми хвърли юздите в ръцете му и попита:

— Как е жена ми?

— Много добре, милорд. Видимо е разцъфтяла.

Джейми усмихнато тръгна навътре, сваляйки ръкавиците за езда. Спря в салона и се сети за караницата преди тръгването. Сега знаеше, че се е лъгал и несправедливо е обвинил Жаси. Робърт Максуел си имаше своите грешки, но беше верен приятел и никога не би го измамил.

А Жаси… Тя никога не го беше лъгала, нито му беше дала основания да миели, че би могла да го излъже.

Само проклетият ми нрав е виновен за онази ужасна сцена, каза си той. Може ли да съм такъв ревнивец! Не можеше да понася, когато по лицето й се появеше онази сияйна усмивка, насочена към друг мъж. Макар и неохотно, признаваше, че я е обикнал, но трябваше да крие чувствата си. Пристъпите на гняв прикриваха онова, което ставаше в сърцето му. Жаси изглежда нямаше сърце и той трябваше да крие своето зад стоманена броня. Не биваше да позволява нито на чувствата, нито на изгарящия пламък в слабините да замъглят разума му. Жена му беше смела и дръзка, но господарят в къщи си оставаше той и трябваше да я научи да му се подчинява, дори ако никога нямаше да го обикне.

Дали някога жена му щеше да събори бариерите, които сама беше издигнала между тях?

Ейми Лоутън изтича насреща му с нощно боне върху посивелите плитки.

— Лорд Камерън! Добре дошли у дома! — Замлъкна, смаяна от вида му. Джейми беше облечен в костюм от кожа на дивеч, подарък от вожда, и беше гологлав. Стори й се, че има насреща си индианец.

— Благодаря, Ейми, много се радвам, че съм отново в къщи. — Джейми говореше тихо, защото още беше много рано и всички спяха. Копнежът му по дома беше толкова силен, че не беше спрял за нощувка. Всъщност копнееше най-вече за жена си. Трябваше най-сетне да узнае още ли му е сърдита, простила ли му е глупавата проява на ревност. Трябваше и да се увери добре ли е нероденото му дете.

— Е, всичко в ред ли е, Ейми?

— Да, милорд, само че…

— Какво има?

— Лейди Камерън имаше кошмар. Една нощ се събудих от писъците й и веднага изтичах да я видя. Ала мъжът на сестра й вече беше при нея и я успокояваше. Не стана нужда от мен. Бедната лейди! Изглеждаше толкова отчаяна. Много ми беше мъчно за нея.

— Така ли? — Против волята му в душата му нахлу бесен гняв. Пак Робърт! Все този Робърт! Отишъл да успокоява жена му в собствената му спалня! Какво ли друго е правил там?

— Да ви донеса ли нещо, милорд?

— Не, благодаря. Ще се кача при жена си.

— О, тя сигурно спи мирно и тихо. Преди да си легне, взе топла вана и изпи чаша мляко. Впрочем, сър, тя се зарадва много на подаръците, които пристигнаха с „Лейди Дестъни“.

— Наистина ли? — Без съмнение. Само скъпоценните подаръци бяха в състояние да я ощастливят. Нали се беше омъжила за него заради богатството му. Неговата лейди можеше да бъде купена… Джейми тръгна към стълбата. — Кажете, моля ви, на сър Уилям, че искам да поговоря с него. Ще се видя и с капитан Стюарт. Вероятно той възнамерява скоро да потегли на юг — преди зимата да е настъпила с цялата си сила.

— Разбира се, милорд.

Джейми изтича нагоре по стълбата. Спря пред вратата на спалнята и се поколеба. Сърцето му биеше до пръсване. Тя е моя жена, каза си той, длъжна е да ме слуша. Защо тогава треперя като глупав ученик, който отива на първата среща с обожаваното момиче?

Блъсна вратата и влезе. Жаси действително спеше. Лицето й беше невинно като на дете. Джейми се наведе над нея и вдъхна аромата на рози, който се излъчваше от тялото й. Нощницата й беше много добродетелна, с дълги ръкави, затворена по врата, украсена с панделки и дантели. Завивката стигаше само до талията й, нощницата се беше разтворила и разкриваше част от рамото с цвят на слонова кост. Русите коси бяха разпръснати по възглавницата като слънчеви лъчи, устните, които беше сънувал всяка нощ, бяха полуотворени.

Джейми докосна голото рамо, после стисна зъби и се отдръпна. Седна зад писалището си, извади бутилката с ром и отпи голяма глътка, макар да беше неразумно да замъглява мозъка си с алкохол толкова рано сутринта. След известно време Жаси се раздвижи, протегна ръце и по лицето й грейна усмивка. О, да, жена ми е щастлива, каза си ядно Джейми. Мисли си, че още съм далеч, подаръците ми са препълнили шкафа й, а от другата страна на коридора спи Робърт, готов да се втурне към спалнята й при най-малкия зов…

Не, нямаше да търпи повече. Трябваше да ускори строежа на къщата и семейство Максуел да се премести там колкото се може по-скоро. Нямаше ден след ден да се бори с желанието да разбие красивия нос на скъпия си приятел.

Внезапно Жаси отвори очи и веднага устреми поглед в него. Седна и Джейми потиснато забеляза, че е готова да изпищи.

— Толкова ли страшен вид имам? — попита дрезгаво той.

— Джейми!

— Да, мила моя, прибрах се у дома — здрав и читав.

— О, Господи… — Жаси притисна ръка до сърцето си и нощницата още повече се разтвори. Гърдите й се вълнуваха и Джейми не можеше да откъсне очи от тях. С усилия се принуди да остане на мястото си.

— А ти кого очакваше?

— Ох… — усмихна се Жаси. — Просто костюмът ти ме уплаши.

— Така ли? — Джейми изгледа облеклото си. — И понечи да повикаш Робърт?

Усмивката й угасна.

— Не разбирам за какво говориш.

Джейми си пожела да не беше казал тези думи, но вече нямаше как да ги върне обратно. Въздъхна и продължи да наблюдава жена си с присвити очи.

— Както чух, той е успокоил кошмарите ти.

Жаси не отговори. Остана в леглото, величествена като кралица, загърната в презрително мълчание. След малко стана и притисна нощницата до гърдите си. Джейми едва сега видя промяната, настъпила у нея по време на отсъствието му, и тихо извика. Жаси учудено се извърна към него. Той скочи и тя се отдръпна към стената, притиснала уплашено ръце към корема си. Джейми нетърпеливо застана пред нея.

— Нима мислиш, че ще ти сторя нещо лошо?

— Много пъти си ме заплашвал — припомни му тя.

— Само ако наистина ме измамиш. Не си го направила, нали? — Джейми коленичи и възхитено помилва закръгления корем, после се изправи и издърпа ризата през главата й.

— Недей! — възпротиви се Жаси.

— Толкова копнях за теб — пошушна той и я стисна в обятията си.

Жаси засрамено сведе глава.

— Думите ти не ме радват особено.

Джейми повдигна брадичката й и видя пълните със сълзи очи. Дъхът му спря. Къде беше истината у тази жена — и къде се криеше измамата?

— Върни ми нощницата — проплака тя.

— Не.

— Моля те! Толкова съм дебела…

Джейми очакваше гняв, съпротива — но не и това. Засмя се и нежно отговори:

— За мен си по-красива от всякога.

После зарови пръсти в косите й и я целуна. Едва успя да овладее огъня в слабините си, защото трябваше да бъде нежен и внимателен с жена в напреднала бременност. Затова коленичи отново, помилва закръгления корем, в който растеше детето му, и притисна буза до топлата й плът.

— Джейми… — Жаси понечи да го отблъсне, но ръката й увисна безсилно. Когато вдигна глава към нея, Джейми забеляза, че е отметнала глава назад и едва си поема дъх. Веднага я грабна и отнесе на леглото. Внимателно я положи върху завивката, свали ботушите, панталоните и кожения жакет и полегна отгоре й. Страстта, която го изпълваше, беше по-гореща от всякога, въпреки това я люби нежно и предпазливо като никога досега. Накрая усети задоволство, което надминаваше по сила всичко, изпитано до този ден.

Облегна се на лакът, плъзна ръка по тялото й и смаяно спря, защото нещо се раздвижи под ръката му. Жаси смутено се изчерви и Джейми избухна в радостен смях.

— Бебето?

Тя кимна безмълвно. Малкото краче упорито риташе дланта му.

— Силен мъж!

— Ти май не му харесваш особено тази сутрин. Също както и на майка му…

— Не ти ли липсвах? — попита предизвикателно той.

Жаси сведе ресници.

— Защо да ми липсваш, милорд? Нали си имах Робърт…

Джейми стисна зъби и брадичката му побеля.

— По-добре не сипвай сол в раната.

Жаси вдигна очи и го погледна. Беше толкова красива в този миг! Господи, как му се искаше да му признае любовта си, да се закълне, че винаги му е била вярна! Но тя не го направи. Отговори с достойнството на кралица:

— Не съм извършила никакво престъпление. Радвам се на дружбата на съпруга на сестра си и верния спътник на мъжа си — или поне такъв беше по-рано. Затова не се учудвай, че възприемам с известна ирония смешните ти подозрения.

Джейми се приведе над устните й.

— Липсвах ли ти, кажи?

Жаси се поколеба, после чувствата надделяха и тя се притисна с все сила към него.

— О, да! Усещах зимния студ с всяка пора на тялото си и копнеех да разпалиш в мен огъня на страстта…

Джейми спря да диша. Не беше очаквал подобно признание. Полегна настрани и се вгледа в нервно потръпващото й лице.

— А как беше при теб, Джейми? Липсвах ли ти поне малко?

— Повече, отколкото може да се опише с думи. Нощ след нощ изгарях от желание да те притисна в обятията си.

Жаси с усмивка се сгуши в него. Джейми издърпа завивката и само след минута потъна в дълбок сън.

Събуди се едва късно следобед. Моли подреждаше стаята. Жена му не се виждаше никъде. Джейми сърдито изгледа веселата камериерка. Болеше го глава от рома, който беше изпил толкова рано сутринта.

— Къде е Жаси?

— Има работа, милорд — отговори с невинно изражение Моли. — Никой в колонията не може да си позволява да проспи целия божи ден и да се наслаждава на безделието си. В тази страна дори изисканите хора не бива да пилеят времето си.

— Къде е жена ми, Моли?

— Ами, тъкмо преглежда месото в стаята за опушване. Скоро тук идваха Поуан и хората му — Жаси му уши сатенена риза от топа плат, пристигнал с „Лейди Дестъни“. Той много се зарадва и от своя страна й донесе тикви и зайци.

Джейми се изправи като свещ в леглото, но се сети, че е гол, и издърпа завивката до кръста си.

— Поуан е бил тук?

— Да, той ни посещава доста често. А от Джеймстаун пристигна лорд Нюбъри. Той се разбира отлично с мис Жаси. Индианците помагат на заселниците по полето. Не е ли чудесно?

— Страхотно — промърмори Джейми. Поуан беше стар приятел. Ала никога не беше предполагал, че ще слезе толкова на юг по това време на годината — чак до полуострова. И жена му беше ушила риза за този индианец? Още по-невероятно. Никога не беше помислял, че тя ще посмее да размени дори една дума с някой червенокож воин, камо ли да му поднесе дар. Трябваше да узнае повече подробности.

Какво ли не се случва, когато мъжът остави дома си за няколко седмици, помисли с въздишка той.

— Случило ли се е още нещо по време на отсъствието ми, което си струва да се знае, Моли? — попита той и скръсти ръце пред гърдите си.

— Не, милорд.

— Знаете ли за кошмара на Жаси?

Моли веднага сведе очи.

— Всички имаме лоши сънища понякога… — След кратка пауза се осведоми: — Желаете ли още нещо, милорд?

Джейми смръщи чело.

— Да, Моли. Изчезвайте оттук, за да мога да се облека.

Младата жена трепна и хукна да бяга. Джейми стана от леглото, сгъна новите си кожени дрехи и извади от раклата чисто бельо и английски костюм. Облече сатенен панталон, копринена риза и вълнен жакет и се зае с всекидневните си дела.

Първо се срещна със сър Уилям, който усмихнато го осведоми за първата среща между Жаси и Поуан.

— Вождът каза, че имаш добра жена. Щяла да работи усърдно на полето и да те дари с много деца.

— Тя сигурно се възхити от думите му — промърмори Джейми.

— Във всеки случай поведението й беше безупречно.

— Не се съмнявам. — Джейми описа подробно посещението си при Опеханканеф. — Тревожа се, макар и да не мога да кажа защо. Във всички случаи трябва да удвоим предпазливостта си — прибави сериозно той и Уилям кимна.

После Джейми се видя с капитан Стюарт и му даде разрешение за отплаване. Товарът с тютюн за Англия вече беше на борда на „Лейди Дестъни“. Стюарт стоеше с Джейми на кея, наблюдаваше довършителните работи и с удоволствие пушеше лула с превъзходен вирджински тютюн. През пролетта щеше да се върне тук с ново попълнение заселници.

Късно следобед Елизабет гордо показа на зет си колко добре стреля с тежкия мускет.

— Жаси ме научи.

Объркването на Джейми нарастваше, макар и да не проумяваше защо.

Жаси не се появи на вечеря. Леонор обясни, че сестра й има много работа. Джейми усещаше нарастващо напрежение. Колкото и да обичаше сестрите на жена си и Робърт, предпочиташе да ги види настанени в собствения им дом. Щеше да се погрижи това да стане колкото се може по-скоро.

Беше все още уморен от дългата езда, затова веднага след вечеря се прибра в спалнята. През цялото време се питаше сърдито къде ли се е скрила жена му.

Отвори вратата и я видя, седнала на края на леглото, увита в новата хермелинова наметка, под която се подаваше прозирна домашна роба. Четкаше косите си с бавни, чувствени движения.

— Защо не слезе за вечеря? — попита Джейми.

— Цялата ми коса беше замирисала на пушено месо. Реших да я измия и да се изсуша на огъня в камината. — Отраженията на пламъците танцуваха по тялото й и още повече подчертаваха прекрасната му закръгленост. Кожата й беше златна — също като въздушните къдрици.

Джейми стисна зъби и продължи да я наблюдава. В очите му се четеше недоверие. Жена му хвърли поглед към него и се протегна — прекрасна, непоносимо възбуждаща. Той пристъпи към нея и изтръгна четката от ръката й.

— Какво означава този театър?

Жаси несигурно примигна.

— Тази сутрин така и не успях да ти благодаря за прекрасните подаръци…

Джейми с проклятие отстъпи назад.

— И реши да се превърнеш в курва? Да си платиш за тях!

В очите й проблесна горчивина, ала веднага изчезна и Джейми помисли, че болката е била само плод на въображението му. Побесняла от гняв, Жаси вдигна юмруци и посегна да го удари. Джейми едва успя да улови китките й.

Младата жена напрегна всичките си сили, изтръгна се от ръцете му и се загърна в топлата наметка. После унищожително го изгледа.

— Мисля, че вече не ти дължа нищо, милорд! — После рязко му обърна гръб и избяга от стаята.

От всички хора, които не би искала да види в този миг, индианката Хопи беше на първо място. Ала когато слезе в салона, меднокожата млада жена се беше разположила на масата и ядеше с пръсти голямо парче сърнешко рагу. Индианката вдигна глава, забеляза вълнението на лейди Камерън и се усмихна.

— Какво правите тук? — попита Жаси.

Хопи спокойно облиза пръстите си.

— Вечерям. Едва тази сутрин се върнах с лорд Камерън от дълго пътуване и съм седнала да си почина в салона му. — После многозначително кимна към стълбата. — А вие какво правите тук, милейди?

Жаси едва не й залепи плесница.

— Къщата е моя. Мястото ми е тук.

— Мястото ви е в леглото му. Къщата е негова.

Жаси не можа да възрази. Почувства слабост и безпомощно се отпусна на един стол. Трябваше да бъде при мъжа си. Трябваше да престане да се държи като дете. От нея не ставаше прелъстителка. Положи толкова усилия да бъде красива, а Джейми я нарече курва. Омразата я задушаваше. А сега и тази малка вещица я поучаваше какви са задълженията й.

Хопи се ухили.

— Очевидно лордът вече не ви харесва. Постарайте се малко повече, лейди. Трябва да проявите нежност и внимание. С такъв мъж…

— Безсрамница! — процеди през стиснати зъби Жаси. — Какво ви засяга бракът ми с лорд Камерън?

— Засяга ме самият лорд Камерън. — Хопи се приведе напред и нестегнатите от корсет гърди предизвикателно потръпнаха. — Ако вие не се грижите за него, ще го сторя аз, лейди. Той е най-прекрасният мъж, когото познавам… — Вдигна ръце и, както Жаси веднага разбра, посочи колко е мъжествен.

— Как се осмелявате! — Жаси беше побесняла от гняв. Сграбчи момичето за рамото и го повлече към вратата. — Вън оттук! И не се мяркайте повече пред очите ми!

В същия миг по стълбата се чуха стъпки. Появи се Джейми — бос, с разбъркани коси, облечен само в сатенения си панталон. Когато го забеляза, Хопи високо изплака, изтича и се хвърли на гърдите му.

— Какво става тук, за Бога… — Джейми смаяно погледна Жаси, която трепереше от гняв.

— Тя ме удари! — хълцаше Хопи. — Изгони ме вън на снега!

— Истина ли…

Жаси не го остави да довърши. Втурна се насреща му, залепи му оглушителна плесница и се извърна към вратата.

— Не, не е вярно. Няма да я изгоня на снега. Аз съм тази, която си отива!

Едва когато излезе в ледената нощ, младата жена се сети, че е без обувки. Само след двадесет секунди осъзна още нещо. Нямаше къде да отиде, а дори и да имаше, не можеше да стигне дотам боса. Само че това нямаше значение. Джейми се втурна след нея и я събори в снега. Жаси едва успя да си поеме дъх и изплю цяла топка сняг от устата си.

— Милейди, щом се приберем в спалнята, ще ти извия врата! — процеди ядно той.

— На мен? Моя врат? Ти, проклет, лъжлив негодник!

— Какво каза? О, по дяволите… — Грабна я на ръце и бързо я отнесе в салона.

Хопи беше изчезнала. Джейми сърдито я руга по целия път и със страшни думи я обвини, че е застрашила не само живота на невинното неродено дете, но и своя. В спалнята я хвърли на креслото пред камината и започна да разтърква над огъня премръзналите си ръце.

— Би трябвало да те напердаша здравата! — продължи с тракащи зъби той.

— Да ме напердашиш? — Жаси скочи като ужилена. — Как се осмеляваш? След като ме обвини в какво ли не заради безобидното приятелство с Робърт и ме излъга в очите?

— За какво говориш?

Наметката се смъкна от раменете й и тя ядно я захвърли настрани.

— За какво говоря ли? За една определена част от тялото ти, която владее сърцето и мизерния ти разум! — После вдигна ръце също като Хопи и определи дължината му.

— Какво?

Жаси отново посегна да го удари, но Джейми беше нащрек и я притисна в ръцете си.

— Веднага ме пусни! — изсъска тя.

Внезапно мъжът избухна в смях.

— Ти ревнуваш.

— Няма да ти позволя да ме докоснеш. Все ми е едно какви са съпружеските ми задължения…

— Никога не съм спал с Хопи, повярвай ми, Жаси.

— Тя те е виждала гол! Така е, нали?

Джейми я вдигна, положи я на леглото и се отпусна до нея. Тя понечи да стане, но железните ръце я задържаха.

— Вярно е, видя ме. Но не съм спал с нея. Готов съм да се закълна над библията на отец Стивън. Една нощ се промъкна в стаята ми с намерението да ме прелъсти, но не успя.

Жаси сърдито го изгледа. Облегнат на лакът, Джейми разтвори робата и засмука зърното на гърдата й, което веднага се втвърди под жадните му устни.

— Защо? — изсъска тя.

— Защото мислех само за теб… — Устните му се плъзнаха към другата й гърда и Жаси се надигна със сладостен стон. Джейми издърпа полите й нагоре и мушна ръка между бедрата й. — Ако ме обичаш, нямам нужда от друга жена. — Обхвана я с ръце и се превъртя така, че Жаси се озова върху него. Измъкна робата през главата й, отвори панталона си и бързо проникна в утробата й. Тялото й гъвкаво се раздвижи върху неговото и страстта постепенно възпламени лицето й.

После двамата дълго лежаха един до друг, изтощени и доволни. Джейми се надигна и нежно я целуна по челото.

— Кълна ти се, Жаси, никога не съм докосвал Хопи.

Очите й бяха затворени и той си помисли, че е заспала Но тя му отговори:

— А аз се заклевам, че с Робърт ме свързва само приятелство. Той е съпруг на сестра ми, нищо повече.

— Примирие?

— Примирие — потвърди тихо тя.