Дивата котка

ГЛАВА ПЕТА

Тъй като тази вечер Джейми и Робърт бяха единствените гости в Самърфийлд Хол, Елизабет изостави обичайната си плахост. Дори Хенри изглеждаше добре разположен, а Леонор усърдно използваше удобния случай да наблюдава двамата кандидати за женитба, за да направи навреме избора си.

За първи път от много години насам Жаси можеше да се наслаждава на щастието да се облече красиво и да присъства на официална вечеря. Чувстваше се почти като принцеса, която се приготвя за голям бал. Облече една от роклите на Елизабет, прекрасно творение от червено кадифе и виолетова коприна. Три-четвъртите ръкави бяха украсени с волани, а корсетът беше избродиран със златни конци. Катрин вплете в косите й златни панделки и когато вечерният тоалет беше завършен, Жаси въодушевено се завъртя пред огледалото под възторжените викове на Елизабет и камериерката. За първи път в живота си се намираше красива и беше убедена, че ще изиграе отлично ролята на благородна дама.

— Леонор ще побелее от завист — предрече й Елизабет.

Жаси съвсем нямаше намерение да си създава нови неприятности, ала на всяка цена трябваше да очарова Робърт. Не се съмняваше, че той я харесва. Тази вечер трябваше да му докаже, че без усилия може да се сравнява с най-изисканите млади дами от неговия кръг. Елизабет й беше разказала, че Робърт е втори син на графа на Пелхемшир, и също както и Джейми, няма право на бащиното наследство. Тъй като той нямаше да носи благородническа титла, тайно в душата си Жаси пламенно се надяваше, че ако наистина я е обикнал, Робърт няма да се съобрази с обществените условности. Просто трябваше да завоюва любовта му. Нима можеше да предпочете пред нея хапливия език на Леонор?

— Да вървим в трапезарията, хайде! — подкани я Елизабет. Камериерката за последен път приглади полите й и двете момичета бавно заслизаха по стълбата.

— О, вече всички са се събрали в салона — пошепна възбудено Елизабет. — Аз ще избързам, а ти ме следвай по-бавно и ще видиш какъв фурор ще направиш.

Преди Жаси да успее да протестира, сестра й се затича надолу по стълбите.

Оживеният разговор замлъкна. Всички погледи се насочиха към Жаси. Хенри замислено смръщи чело, Елизабет засия от радост, а Джейн възхитено затаи дъх. По лицето на Леонор се изписа студено, кораво изражение. Робърт Максуел се усмихна влюбено, а само той беше важен за нея.

Когато понечи да отговори на усмивката му, очите й по странен начин бяха привлечени от друг чифт очи. Лицето на Джейми не изразяваше нито възторг, нито изненада. Като че ли беше очаквал да я види така красива и елегантна. Самият той беше много представителен в тъмнозеления си жакет, опънатите бели панталони, дантелената риза и изисканите обувки със златни токи. Всъщност няма никакво значение как ще се облече, помисли си Жаси. Той е роден аристократ… Това личеше не само в поведението му, а преди всичко в ясно изразеното, непоклатимо самочувствие, в подигравателно изкривените устни, в небрежния начин, по който беше скръстил ръце пред широките си мускулести гърди. Дори облечен в дрипи, щеше да бъде истински, горд лорд.

Жаси не можеше да откъсне очи от него. Усети, че бузите й пламват, и потрепери. Как я гледаше само — сякаш я разсъбличаше с поглед. Можеше да го направи, защото много добре знаеше какво ще открие под красивата вечерна рокля. Сигурно тайно се забавляваше от стремежа й да бъде приета в доброто общество…

Робърт поне не й се присмиваше. Щом пристъпи в салона, той изтича срещу нея и улови ръката й.

— Пъпката, която посадихме тук, се е превърнала в прекрасен цвят. О, Жаси, вей сте невероятно красива! А ти, Хенри, се проявяваш като истински благодетел.

— Да, да. Жаси наистина се държи добре — призна нетърпеливо Хенри. — Е, най-после се събрахме и е време да сядаме на масата. Вече съм полумъртъв от глад.

Леонор, облечена в бял брокат, прекрасна като снежната кралица, бързо пристъпи напред и хвана Робърт под ръка.

— Тази вечер ще ми кавалерстваш. Отведи ме на масата, моля те!

Робърт съжалително изгледа Жаси и в погледа му просветна обещание за скорошна среща. После обаче се обърна към Леонор, готов да я омае с чара си.

— Твоята компания е огромно удоволствие за мен, скъпа.

По пътя към широката двойна врата на трапезарията Жаси имаше чувството, че се носи по облаците, замаяна от искреното възхищение, което беше прочела в очите на Робърт. Внезапно я смъкнаха рязко на земята. Джейми Камерън улови ръката й.

— Какво искате? — попита остро тя.

— Просто желая да наблюдавам отблизо странното ви превъплъщение. Въпреки всички златни панделки и бродерии за мен си оставате само онази малка крадла, която открих в мръсната кръчма.

— Вие сте един отвратителен кучи син…

— Ето че отново се обажда вулгарният език на типичната кръчмарска проститутка. Колкото и елегантно да се облечете, никога няма да прикриете напълно произхода си.

Жаси гневно отдръпна ръката си и влезе в трапезарията. Херцогът и жена му заеха места в двата края на масата. Жаси трябваше да седне по средата. Робърт беше насреща й, а Джейми седеше точно до нея. Беше твърдо решена да не обръща внимание на безсрамието му. Нямаше да позволи да й развали вечерта. Опита се да се съсредоточи върху изисканите ястия. Само преди месец беше сервирала бира на нахалните, дръзки клиенти в кръчмата на мастър Джон, а сега пиеше вино от кристална чаша и се хранеше със сребърни прибори.

Вечерята започна с тост за господарката на дома и детето, което щеше да подари на херцога. Жаси вдигна чашата си със същото въодушевление като останалите, защото беше обикнала тази мила жена. После обаче усети болезнена завист, защото Хенри улови ръката на жена си и в очите му се изписа дълбока любов. Точно това искаше да преживее и Жаси — да я носят на ръце, да бъде обожавана съпруга.

Прехапа долната си устна и сведе глава. Ала само след минута решително вдигна очи. На всяка цена щеше да завладее сърцето на Робърт. Той щеше да я дари със същото небесно щастие, на което се наслаждаваха Хенри и съпругата му.

Разговорът на масата се въртеше главно около първомайските танци. Леонор непрекъснато говореше и стрелкаше с очи ту Робърт, ту Джейми. За да не прояви неучтивост, въвлече и Жаси в разговора. Сестра й смаяно установи, че в очите й не святка нито омраза, нито презрение. Макар да предчувстваше, че Леонор е скрила някакъв коз в ръкава си, и планира да го изиграе срещу нея, засега това не я тревожеше.

Хенри завърза сериозен разговор с Джейми за колонията Джеймстаун в Новия Свят. Тази дива и чужда страна не интересуваше Жаси. Опита се да не поглежда към бронзовокафявата ръка, която от време на време докосваше пръстите й, и продължи да слуша Леонор. Сестра й тъкмо описваше как ще изглежда майското дърво и как ще изберат едно от момичетата за майска кралица. Празничният обяд на господарите щеше да се състои в трапезарията, а слугите щяха да се хранят навън, на специално поставени дълги маси.

Леонор направи пауза и се усмихна, и Жаси не се усъмни, че сестра й се усмихва на представата как „копелето“ ще седне на масата на прислугата.

— Разбира се, вечерята е едва след танците — продължи да обяснява Леонор. — Всички трябва да сме с маскарадни костюми и всяка танцьорка да търси любимия си. — Хвърли кокетен поглед към Робърт и заяви. — Ако успее да го задържи, докато музиката заглъхне, той трябва да се ожени за нея.

— Длъжен ли е да го стори? — попита Робърт.

— Е, не е точно така, но го намирам ужасно романтично. Вече много бракове са станали по този начин. Всеки мъж е длъжен да прояви чувство за чест и да изпълни желанието на момичето, което го е избрало.

А Робърт Максуел е честен млад джентълмен, помисли си Жаси. Дали Леонор ще реши да избере него? Дано се насочи към Джейми… Много ще си подхождат.

— Не, Хенри, смятам, че се лъжеш! — провикна се оживено Джейми и изтръгна Жаси от мечтите й. — Първата грамота, която компанията ни получи през 1606 година, остави открит въпроса за владичеството. Кралят и съветът му упражняват властта си, ала си остават от другата страна на океана. Оттогава са издадени няколко нови грамоти.

— Губернаторите идват и си отиват, а компанията все още не е постигнала някакви особени успехи. — Докато херцогът говореше, прислужниците безшумно се плъзгаха зад сътрапезниците и сервираха вечерята. След рибата бяха поднесени агнешко с магданоз, пастет от бъбреци и печен фазан, украсен с перата си. Ястията бяха отлични и Жаси се наслаждаваше на всяко от тях. Не можеше да си представи, че само преди седмици беше принудена да се задоволява с бистра супа или водниста овесена каша и че никога не можеше да се нахрани както трябва…

— Някои неща се подобриха — отговори Джейми. — Индианците живеят в мир с белите, заселниците садят жито, зеленчуци и тютюн. В колониите живеят все повече жени. А аз получих земята си лично от краля. Там съм неограничен господар.

— Сигурен съм, че ще спечелиш цяло състояние с тютюна си — засмя се Хенри. — Всичко, което докосваш, се превръща в злато. Трябва ли обаче да прекарваш толкова време в онази езическа страна?

— Въпреки че къщата, която построи тук, е направо великолепна! — подхвърли Леонор. — Истински палат…

— Е, чак палат…

— Все пак напълно може да се мери с кралските резиденции — отбеляза херцогът. — А ти продължаваш да прекосяваш Атлантика. Какво толкова те привлича в онази страна?

Джейми сви рамене.

— Може би защото е дива, защото красотата й е първична и недокосната. Там мога да се преборя със стихиите и, кълна се в Бога, аз непременно ще спечеля.

— Ами ако загубите? — обади се предизвикателно Жаси.

— Няма да загубя, мис Дюпре. Постигам всичко, което съм поискал.

— Не винаги!

— Напротив. — Джейми изгледа Леонор и се усмихна прелъстително. Очевидно беше спрял избора си на нея и тъй като умееше да налага волята си, не й оставаше нищо друго, освен да се омъжи за него.

Робърт се засмя.

— Така е. Джейми е роден победител.

— Предпочитам да говорим за майския танц, а не за онази езическа страна — потрепери Леонор. — Само като си помисля за индианците и…

— Историята на Джон Смит и Покахонтас е прекрасна — отвърна Робърт. — Индианската принцеса се сприятелила с белите и се омъжила за Джон Ролф. Така колонията оцеляла.

— Да, но индианците рисуват ужасни неща по телата си — възпротиви се Леонор.

— Напротив, орнаментите са много красиви — възрази Джейми. — А и битките отдавна са приключили. Когато през 1609 година британските заселници били сполетени от ужасен глад, индианците били тези, които ги спасили.

— Ти май се възхищаваш от ония червени дяволи, Джейми — произнесе укорително Леонор.

— Така е. Изпитвам голямо уважение към тях. Индианците се отличават с изключително чувство за чест и много от моралните им понятия приличат на нашите. Обичат децата си, ценят искрените, заслужаващи доверието им хора и се борят в защита на собствеността си. Поухатан беше велик вожд, а Покахонтас — великолепна жена. Горд съм, че се познавах и с двамата.

Сега дори Елизабет наруши обичайното си мълчание.

— Никога не бих могла да се почувствам у дома си в онези задушни блатисти колонии, които гъмжат от комари. Страшна земя!

— Не си права, мила, там е прекрасно — отговори Джейми. — Някой път ще ме придружиш в Карлайл Хъндрид и ще ти го докажа. Но нека не говорим повече по този въпрос, щом те плаши. Какъв костюм ще избереш за първи май? На хубавата Елена или на принцеса от приказките?

— Никакъв! Нямам намерение да ловя съпруг.

Всички се засмяха и Робърт се обърна към Жаси:

— А вие какво ще изберете, мис Дюпре?

Жаси смутено се изчерви, но преди да успее да отговори, Хенри с остър глас заяви:

— Жаси няма да вземе участие в празника. Едва отскоро е в дома ми и трябва да свикне с живота тук, преди да си позволи подобни забавления.

Жаси се сви, сякаш беше получила плесница. По лицето й се изписа горчиво разочарование и Джейн побърза да прекъсне неловкото мълчание, като заяви, че вечерята е приключила.

После с усмивка покани семейството в зимната градина, обяснявайки, че е поканила кукловод да ги забавлява.

Когато Жаси се надигна, опитвайки се да потисне нахлулия в сърцето й гняв, зад гърба й прозвуча тихият глас на Джейми:

— Не тъгувайте. Ще си потърсите другаде съпруг.

Жаси понечи да забие лакът в корема му, ала лордът улови ръката й, стисна я здраво и я поведе към зимната градина.

— Не се ядосвайте толкова, Жаси. Аз също не посещавам майския празник. Намирам, че този фарс е много по-примитивен от обичаите на северноамериканските индианци.

— Леонор сигурно ще се натъжи. Тя смята да се омъжи за вас, милорд…

— Намирам, че Робърт има много по-големи шансове.

Щом влязоха в зимната градина, Джейми отиде при Леонор и пошепна нещо на ухото й. Младата жена избухна във възхитен смях.

Докато кукловодът подготвяше представлението, Робърт разговаряше с Елизабет, а Хенри се приведе към съпругата си. Внезапно Жаси се почувства напълно сама. Така и подобава за незаконното дете, за бедната, нежелана роднина, каза си мрачно тя и сърдито изгледа Хенри. Не, нямаше да му позволи да й налага забрани. Щеше да танцува на майския празник и да улови богат неблагороден съпруг.

Стана й непоносимо да остане по-дълго на това място, където никой не се интересуваше от нея, и хукна навън. Излезе от къщата през задната врата. Пълната луна осветяваше пътя към оборите. Жаси изтича при бедната си малка кобилка, която също не беше с благородна кръв, погали кадифените й ноздри и зашепна:

— Родословното ти дърво няма значение за мен. Много добре знам, че имаш добро и вярно сърце. Ще те взема със себе си, където и да отида. Първо обаче ще върна на оня отвратителен негодник парите, които е платил за теб. Така ще станеш наистина моя…

Зад гърба й прозвучаха стъпки и Жаси смутено млъкна. Надали беше някой от ратаите. В този късен час всички се бяха оттеглили в къщичките си.

— Жаси?

Веднага позна мъжкия глас и с усмивка се обърна.

— Робърт!

— Защо избягахте от зимната градина?

— Почувствах се като нахална натрапница…

— Натрапница? — Робърт улови ръцете й. — Що за глупост!

— Брат ми има друго мнение по въпроса.

— Тази вечер той също забеляза колко сте красива — пошепна Робърт, сведе глава и впи устни в нейните. Жаси инстинктивно разтвори устни. Мъжът пусна ръцете й, обви с две ръце талията й и силно я притисна до себе си. Жаси възбудено вкопчи пръсти в косите му и почувства силното биене на сърцето му до своето. Робърт се изправи и простена: — О, Господи, колко силно те желая…

Устните му се плъзнаха надолу по шията й и намериха началото на гърдите й, пристегнати от корсета. Пръстите му нетърпеливо задърпаха връзките. Не бива да прави това, помисли си Жаси, ала не намери нито подходящи думи, нито достатъчно сили да го спре. Не се съмняваше, че Робърт я обича. Въпреки това… Щеше да му позволи подобна интимност само след сватбата.

— Робърт — пошушна умолително тя.

Мъжът разголи гърдите й и отново притисна устни в нейните. Целувката му беше сладка и упойваща и Жаси затвори очи, забравила всичко около себе си.

Когато наблизо прозвуча високо покашляне, двамата изплашено отскочиха един от друг. Джейми стоеше недалеч от тях, небрежно облегнат на купата сено.

— Прости ми, че ти попречих, Робърт, ала Леонор непременно иска да те попита какъв костюм ще облечеш за майския празник.

— По дяволите! — изфуча Робърт. — Извини ме, скъпа. — И побърза да напусне обора.

Без да се помръдва, Джейми впи очи в Жаси, която с треперещи пръсти се опитваше да затегне корсета си. Младото момиче хапеше устни, за да не избухне в плач. След минута лордът пристъпи към нея и отмахна ръцете й.

— Не ме докосвайте! — изсъска тя.

— Нима искате някой да ви завари в този вид? — усмихна се мъжът и сръчно започна да връзва корсета й. Когато ръцете му помилваха кожата й, Жаси едва не изкрещя. — Колко ви платиха за тази романтична сцена, мис Дюпре? Ако навреме ми бяхте съобщили, че все още се продавате на пазара на любовта, щях да ви предложа по-висока цена.

Жаси възмутено замахна към лицето му. Лордът моментално сграбчи китките и завъртя ръцете й на гърба. Когато се опита да го изрита в глезена, кракът му се заби в коляното й и тя загуби равновесие. Падна в сеното и Джейми полетя върху нея. Извън себе си от гняв, Жаси впи поглед в индиговосините очи, които изглеждаха почти черни на мътната светлина на фенера.

— О, ако знаете как ви мразя! Отвращавам се от вас! Никога няма да ви позволя да ме докоснете, колкото и да ми платите. Повдига ми се от вас!

— Лъжете, Жаси. Та вие не сте оранжерийно цвете, а дива роза и сте създадена за любов. Глупачка! Не разбирате ли, че само след месец ще презирате Робърт, защото ще го въртите на малкия си пръст. Ала няма да го получите. Ей сега ще ви докажа, че не сте предопределена за него.

— Напротив, за него съм…

Без да обръща внимание на протестите й, Джейми затвори устните й със своите, не меко и нежно, а жадно и изискващо. Езикът му устремно намери нейния. Жаси напразно се опитваше да си поеме дъх и да го отблъсне. Огънят, горящ в него, сякаш проникваше в тялото й. Не го желаеше, не искаше да бъде целувана от този мъж и въпреки това очарованието му я завладя.

Целувката сякаш нямаше край. Джейми отново разтвори корсета, притисна твърдите гърди и милувката още повече разпали огъня във вените й. Силата, която се излъчваше от него, отне и последния остатък от волята й и Жаси престана да се съпротивлява. Лежеше неподвижно, докато мъжът милваше гърдите й.

Внезапно Джейми вдигна глава и триумфиращо се усмихна. Фуркетите се бяха разпилели наоколо, объркани къдрици бяха полепнали по челото й.

— Мястото на любовница е все още свободно при мен, Жаси, а аз те уверявам, че финансовите ми възможности стократно превишават тези на Робърт.

Жаси безуспешно затърси подходящи думи, с които да изрази отвращението си. От гърлото й се изтръгна само вик. Отново посегна да го удари, но мъжът със смях задържа ръката й и се приведе да целуне гърдите й. Младата жена се заизвива отчаяно под устните му и съпротивата й го накара да премине към още по-интимни нежности. Езикът му затанцува около зърното на гърдата й и Жаси побесня от гняв, когато въпреки волята й сладостна тръпка прониза тялото й.

Изтръгна се от ръцете му и затропа с юмруци по широкия мускулест гръб. Усилията й бяха възнаградени с подигравателен смях. Най-после Джейми се надигна и я издърпа да стане. Жаси се изправи с премрежени от сълзи очи и трескаво започна да връзва корсета си.

— Дай да ти помогна — предложи Джейми.

— Остави ме на мира! — изплака тя и му обърна гръб. — След всичко, което ми стори, би могъл да си позволиш и една малка услуга. Махни се от очите ми!

— Не. Ще те отведа обратно в къщата, когато оправиш дрехите си.

— Няма да дойда с теб. Не понасям компанията ти.

Джейми сграбчи раменете й и я обърна към себе си.

— Никога не го повтаряй! И двамата знаем, че е лъжа. Страстното сърце, което бие в гърдите ти, принадлежи на мен, а очите ти обещават небесни наслади. — После властно улови ръцете й. — Възхищавам се от мазолите по ръцете ти, които никак не подобават на една дама, защото по тях личи, че си работила усилено, за да се изхраниш. А погледът ти издава неутолим копнеж по щастлив живот. Докога ще се самоизмамваш, малка глупачке? Признай, че не само понасяш нежностите ми — ти просто си жадна да получиш колкото се може повече. Имаш нужда от мен, Жаси, много добре те познавам. Познавам силните и слабите ти страни, знам какво се върти в умната ти главица, за какво жадува алчната ти душа. Играеш опасна игра, ала знай, че не съблюдаваш правилата. Поставяш си неподходящи цели…

— Махни се най-после! — Жаси напрегна всичките си сили, за да се изплъзне от коравите ръце, които болезнено й напомняха времето, когато беше слугиня в кухнята. Кремът на Джейн беше успял да размекне ужасните мазоли, но те все още личаха по ръцете й. Нито кадифето, нито коприната можеха да заличат спомена за някогашната й горчива съдба.

Скри ръце зад гърба си и предизвикателно вирна брадичка.

— Ти играй своите игри, Джейми Камерън, а аз ще си играя моите. Не ме е грижа за правилата. И аз като теб играя, за да спечеля, и ще постигна целта си, кълна се в Бога! Никога няма да ти стана любовница. Лъжеш се, милорд. Аз не искам нищо от теб.

Мъжът протегна ръка към нея и когато Жаси раздразнено затропа с краче, избухна в смях.

— Ще позволиш ли поне да почистя сеното от косите ти?

— Не!

— Не можеш сама. Нужна ти е моята помощ.

— Не…

— О, я да мълчиш! — Джейми я сграбчи за лакътя, привлече я към себе си и започна да събира сламките от косите, въпреки сърдитата й съпротива. Накрая завърза панделките на корсета и приглади полите й.

— Както виждам, имаш достатъчно опит в подобни неща — отбеляза хапливо тя, докато Джейми забождаше фуркетите.

— Разбира се, натрупал съм известен опит — отвърна невъзмутимо мъжът. — Дръж се прилично!

— Сигурно всичките ти любовници са били тихи и кротки…

— Точно така. Само ти се дърпаш.

— Не съм ти любовница!

— Жалко! Смятах, че си готова да изпълниш тази роля…

— Никога!

— Ще ме сънуваш — предсказа Джейми.

— Само в най-страшните си кошмари.

— Ще копнееш за мен, повярвай.

— Най-вероятно едва след деня, в който индианското копие ще прониже гърдите ти.

— Готово. Дай да те видя. — Лордът отстъпи няколко крачки назад и критично измери с поглед Жаси. — Смятам, че отстранихме всички нередности.

— Никога не можеш да отстраниш онова, което ми причини.

— Колко си неучтива! След като направих най-доброто, за да приведа в ред външността ти.

— Първо обаче я развали.

— Може и така да е било, макар че не бях първият, исках само да проверя терена, изследван вече от друг мъж.

— О! — Жаси вдигна ръка с намерението да го удари, но той бързо я привлече към себе си.

— Трябва ли още веднъж да ти покажа, че съм в състояние да разпаля страстта ти? Не, не бива — все пак положих доста усилия, докато оправя дрехите ти.

— Нищо не си ми доказал. Знам само, че си един безсрамен нахалник! И предател! Робърт е твой приятел. Въпреки това се опита да го унижиш в очите ми. Подиграваш се с намеренията му, а как се държиш самият ти? Взе насила онова, което на него дадох доброволно…

— Глупачка! — Джейми я отблъсна от себе си с такава сила, че тя се олюля. — Добре, тогава, върви при Робърт Максуел и се хвърли на шията му. Не мога да те спра, но поне ще се опитам да те предупредя. Робърт няма нито стотинка и колкото и да е влюбен в теб, няма какво да ти предложи. А ако си въобразяваш, че ще се ожени за теб, само храниш напразни и глупави илюзии! — Направи ироничен поклон и побърза да излезе от обора.

Жаси се загледа гневно подире му и здраво стисна зъби. Коленете й трепереха толкова силно, че не можа да се задържи на крака и се отпусна на купата сено. Мина доста време, преди да успокои задъханото си дишане. О, как го мразеше…

Докосна устните си, все още пламтящи от жадните му целувки. Споменът за тях я изпълни с някаква странна безпомощност, колкото и да се отвращаваше от него — все пак той не й излизаше от главата. Дори когато се прибра и незабелязано се промъкна в стаята си, споменът за горещите му жадни устни не искаше да я напусне. Напълно беше забравила каква беше нежната, мека целувка на Робърт и това безкрайно я ядосваше.