Дивата котка

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Коледа наближаваше и ставаше все по-студено. Джейми излизаше всяка сутрин на лов и се връщаше едва късно следобед. Както Жаси отдавна беше разбрала, в колонията не се спазваше съсловно разделение. За да оцелеят, заселниците трябваше да се държат един за друг. Мъжът й споделяше пристигащите от Англия провизии с всички останали, а като негова жена тя също носеше голяма отговорност и не можеше да си позволи да играе ролята на изискана и бездейна лейди. Работеше усърдно като всички служители на съпруга си, за да осигурят запаси за зимата. Нямаше почти никакви светски задължения и единственото типично дамско занимание беше да пише писма на Джейн и Хенри, които заминаваха със следващия кораб за Англия. Понякога усещаше тъга по великолепието на английския си дом, по първите дни на брака си. Ала бързо забравяше тези мисли, защото задачите следваха една след друга. Дните бяха къси, нощите — дълги и студени. Докато мъжете ловуваха и събираха дърва за огрев, Жаси помагаше на жените да шият топли дрехи, да опушват или консервират месо, да произвеждат сапун и свещи, да перат.

Индианците все по-често се появяваха пред портите на палисадата, за да търгуват с белите. Жаси се възхищаваше от тях, въпреки че все още я беше страх, и гледаше да не се приближава твърде много. Джейми познаваше повечето воини, заговаряше ги на име, поздравяваше ги и се разбираше отлично с тях, защото междувременно беше овладял и езика им.

Окуражаваше жена си да общува с индианците и заедно с това я предупреждаваше да бъде предпазлива.

— Защо непрекъснато ме съветваш да се пазя от индианците? — попита една вечер Жаси, докато се пъхаше в дългата синя нощница. — Нали ги харесваш. Ала онова, което ми разказваш, по-скоро ме плаши.

Джейми вдигна очи от писалището. Тъкмо правеше отметки в календара си.

— Не съм искал да те плаша. Желая съпругата ми да се отнася учтиво с индианците.

— Това и правя.

— Не винаги. Скована си и внимаваш да не ги допускаш твърде близо до себе си.

— Съжалявам, ако съм те разочаровала — отговори хладно Жаси. — Ти естествено си очаквал да се разбирам с диваците и с фермерите по-добре, отколкото с изисканите ти приятели в Англия.

— Смятам, че се справяш великолепно в новите условия.

Жаси вирна брадичка.

— Значи все пак си доволен от мен?

— Не е нужно да си търсиш комплименти. Като си припомня с каква дълбока омраза пристигна в Америка, трябва да призная, че се държиш наистина добре. Струва ми се, че беше толкова отвратена от Вирджиния, та дори съжали, че си се омъжила за мен. — И замислено я изгледа. — Съжаляваше ли или не?

Устата й пресъхна и тя сведе очи.

— Аз… за нищо не съжалявам. Ако не бях твоя жена, щях да живея като слугиня в дома на брат си.

— Ти не си глупава. И без мен щеше да намериш средства и пътища, за да се издигнеш.

Без да обръща внимание на думите му, Жаси отиде до леглото и отметна завивката.

— А ти, Джейми? Съжаляваш ли, че се ожени за мен?

Мина много време, преди да чуе отговора му. Обърна се към него и срещна пронизващия поглед на тъмносините очи. Почервеня и си пожела да не беше задавала този въпрос.

— Страстта ми към теб не е угаснала, милейди.

— Това в никакъв случай не означава, че не съжаляваш за женитбата си.

— Не съжалявам. — Очевидно желаеше да приключи тази тема. Наведе се отново над документите си и продължи да говори за индианците: — Никога не го забравяй, Жаси — бъди извънредно предпазлива в отношенията си с индианците. Религията им е твърде различна от нашата. Според техните вярвания родът им произлиза не от Адам и Ева, а от някакъв огромен заек. Боят се повече от злия бог и не обичат кой знае колко добрия. Принасят в жертва дори собствените си деца. А що се отнася до враговете им, там не знаят милост.

— Ние техни врагове ли сме?

Джейми остави перото настрана, изправи се и отиде до камината. Погледът му остана втренчен в пламъците.

— Ако братът на Опеханканеф, Опитхапан, беше още жив, щях да се чувствам по-спокоен. Той беше миролюбив човек. Обаче Поухатан се добра до властта със сила, а Опеханканеф много му прилича. Твърди, че живее в мир с нас, но не ни признава.

Жаси неволно потръпна.

— Защо тогава сме тук?

Джейми сърдито я изгледа.

— Защото така сме решили. — Пристъпи към нея, улови брадичката й и я принуди да го погледне в очите. — А ти ще бъдеш предпазлива, както ти заповядах, обещай ми!

Макар да не разбираше какво точно има предвид, тя кимна, потопена в дълбините на властните тъмни очи. А когато я прегърна, забрави изцяло за индианците. Не, никога нямаше да съжалява, че е станала негова жена. Без него никога не би познала страстта, която нощ след нощ пламтеше помежду им.

Когато по-късно лежеше до него и се вслушваше в равномерното му дишане, Жаси с тревога се замисли за бъдещето. С всеки изминал ден се чувстваше по-дълбоко свързана с този човек. Дали страстта му някой ден щеше да угасне? Тогава с нея щеше да бъде свършено. Нямаше да съществува дори силата на омразата, която да й помогне да издържи раздялата.

Аз съм негова жена, каза си тя, и ще родя детето му. Ала достатъчно ли беше това? За първи път почувства изгаряща нужда от любовта му.

На двадесети декември Леонор и Робърт се преместиха в новата си къща. Цялото селище беше взело участие в довършителните работи, а Робърт и Джейми прекарваха по цял ден там.

Всички се зарадваха, когато завършиха новия дом, който изглеждаше почти толкова великолепен, колкото този на лорд Камерън. Въодушевлението на Леонор учуди малко Жаси, защото обикновено сестра й държеше много на благородния си произход, а тази къща в никакъв случай не можеше да се сравни със замъка, в който беше израснала.

— Самърфийлд Хол е дом на моя брат, Жаси — обясни Леонор. — Този тук е мой собствен.

Трите сестри усърдно шиеха завеси за стените, които да пазят от студа.

— Това е занимание, достойно за една лейди — подчертаваше непрекъснато Леонор. Никога не можа да приеме грижите на сестра си за семейството на Джон Танън и често я укоряваше, но Жаси не й обръщаше внимание.

Въпреки свадливия й нрав, Жаси усещаше, че Леонор много ще й липсва. Вечерта, когато стана преместването, двете сестри се прегърнаха с искрена обич. Робърт усмихнато целуна Жаси.

— Грижи се добре за себе си, мила.

— Няма да бъдем далеч едни от други.

— Само на хвърлей камък.

— Общината ни е още малка — отбеляза сухо Джейми. — Ще се виждаме всеки ден, само дето ще спим разделени. — Той издърпа жена си от ръцете на Робърт, недоволен от докосването му. Ала това не му попречи да целуне горещо Леонор за сбогуване.

Беше решил да придружи семейство Максуел до новия дом. Ала когато Жаси повика Моли да й донесе дебелата наметка, отрицателно поклати глава.

— Вече е тъмно, а нощта е ледена. Не бива да излизаш навън в твоето състояние. Утре ще им отидеш на гости с Елизабет.

Жаси очакваше с нетърпение да разгледа новата къща. Освен това там непременно щеше да има малко празненство, а тя трябваше да лежи самотна в леглото си.

— Не разбирам защо да не дойда и аз…

— Снегът е замръзнал — прекъсна я Джейми. — Можеш да се подхлъзнеш и да паднеш. Нима толкова лекомислено ще изложиш на опасност живота на детето ми?

— Утре ще се видим отново — намеси се весело Робърт. — Е, с мен няма да се срещнеш, Жаси, защото двамата с Джейми ще излезем на лов още на зазоряване. Но дамите могат да прекарат цялата сутрин заедно.

— Лягай си веднага — заповяда Джейми.

Жаси безмълвно се извърна и тръгна по стълбата, следвана от Моли. Щом влязоха в спалнята, започна горчиво да се оплаква от Джейми, докато камериерката вадеше нощницата от раклата и й помагаше да се съблече.

— Как може да се отнася толкова зле с мен!

Ала Моли не споделяше мъката й.

— Жените в напреднала бременност винаги са чувствителни, или поне така се твърди. Надявам се скоро да не го изпитам на собствения си гръб. — Тя се усмихна и нахлузи нощницата през главата на господарката си. — Лягай и си почивай.

Жаси послушно се пъхна под завивката.

— Какво искаше да кажеш?

— Джон Танън казва, че трябва да се оженим. — Моли напразно се опитваше да прикрие радостта си. — Ще помоли отец Стивън да ни венчае един ден преди Коледа.

— Толкова скоро? — изненада се Жаси.

— Е, не смятам, че е скоро. Пък и не се подмладявам, нали? Доскоро смятах, че съм стара и изхабена и никой мъж няма да ме погледне. Казах всичко на Джон за миналото си и той въпреки това ме иска за жена. Твърди, че е важно само онова, което ни свързва. Казва, че не е срещал жена като мен, която да кипи от енергия, затова ме обичал. Освен това ме наблюдавал как се грижа за момиченцето и за сина му и смята, че децата никога няма да имат по-добра майка. Самият той пък никога нямало да си намери по-красива невеста.

— О, Моли, но това е прекрасно! Толкова се радвам за тебе!

— За това щастие трябва да благодаря на теб, Жаси.

— Не е моя заслугата, че си толкова мила и добра.

— Но благодарение на теб започнах нов живот. На теб и на лорд Камерън. — Моли седна на края на леглото и улови ръцете на господарката си.

Жаси импулсивно се надигна и я целуна по бузата.

— Желая ти само най-доброто.

— Много ти благодаря, Жаси. Нужна ми е благословията ти — и позволението на лорд Камерън.

— Той с удоволствие ще ти го даде. — Жаси не се съмняваше, че Джейми ще посрещне с удовлетворение тази женитба. Винаги вземаше присърце благополучието на заселниците.

Стъпките на домакина се чуха по стълбите и двете жени трепнаха. Моли набързо пожела лека нощ, отвори вратата пред Джейми и после я затвори след себе си.

Джейми свали дебелата, посипана със сняг наметка и я остави до огъня. После побърза да се освободи от останалите дрехи, загаси свещите и се пъхна под завивките. Жаси смаяно почувства горещите му устни върху своите. Опита се да окаже съпротива, но бързо се остави на сладостните усещания, които се надигаха в тялото й. Скоро Джейми вдигна глава и по устните му заигра дяволска усмивка.

— Но какво ти става? — попита смаяно тя.

— Радвам се, че най-после сме сами в нашия дом — отговори той и нетърпеливо измъкна нощницата й. — Или поне почти сами…

— Много си неучтив! Робърт е твой приятел!

— Твой също, милейди. — Джейми обхвана с ръка гърдата й и притисна голото си тяло до нейното. — Още ли мислиш често за него? Съжаляваш ли, че на майския празник падна в моите обятия, а не в неговите?

— Какво още искаш от мен? — проплака Жаси. — Нося под сърцето си твоето дете, а ти продължаваш да ме измъчваш с безпочвени подозрения. Какво още искаш?

Загадъчна усмивка проблесна в индиговосините очи.

— Душата ти. Тя все още не е моя.

— Никой мъж не би трябвало да притежава изцяло жена си. — Защото тогава ще бъде безпомощна срещу него, добави мислено тя.

— А жената? Трябва ли тя да притежава изцяло и завинаги своя мъж?

— Не говори със загадки, Джейми. И без това вземаш от мен всичко, което поискаш.

— Всичко, което поискам… — Джейми отново я зацелува с цялата си страст и побърза да утоли изгарящото го желание. Въпреки че я любеше много внимателно и се стремеше да не я нарани, страстта му я отведе в царството на върховното удоволствие. Жаси беше вярвала, че не може да изпита по-голямо щастие в обятията му, но през тази нощ тялото й се понесе в най-висшите сфери на еротичния рай.

След дългата любовна игра тя се сгуши изтощено в него и се наслади докрай на нежната милувка по корема си. Очакваше да последва иронична забележка, че независимо от желанието си тя е негова собственост, ала нищо такова не се случи. Вместо това Джейми прошепна:

— Тази нощ трябваше да се откажем от любовните удоволствия, мила. Не усещаш ли, че бебето рита, възмутено от грубостта на баща си? Заболя ли те?

Жаси се зарадва, че в стаята е тъмно като в рог, защото не искаше той да забележи изчервяването й.

— Не.

Джейми я целуна по челото.

— Предстоят ти няколко месеца спокойствие. — Пръстите му се плъзнаха по натежалите гърди. — Облекчена ли се чувстваш? Или ще ти липсват радостите на семейния живот — поне мъничко?

— Моля те, Джейми…

Лордът рязко се отдръпна в другия край на леглото.

— Спи сега.

— Джейми…

— Спи.

Жаси потиснато се загледа в него и видя как стана и се изправи пред огъня. Дълго стоя така. Отраженията на пламъците играеха по мускулестото тяло. Искаше да го повика, но не посмя. Беше толкова отчаяна, че щеше да му разкрие цялото си сърце, а не биваше да го прави в никакъв случай. Отпусна се назад и уморено затвори очи.

На следващата сутрин атмосферата в къщата изглеждаше променена. Катрин се беше преместила в новия дом на семейство Максуел, Чарити също, но тя щеше да остане там само докато се намери нова прислужница. Елизабет беше помолила да остане при тях — ако, разбира се, не пречи на Джейми. Той не възрази, защото най-важното за него беше да се освободи от Робърт.

Жаси и Елизабет посетиха Леонор, която гордо ги разведе в новия си дом. Държеше се като кралица в разкошен палат. Накрая им показа малка стая на горния етаж.

— За бебето.

— О, Леонор, и ти ли? — провикна се зарадвано Елизабет.

— Кога?

— Още не съм бременна — призна през смях Леонор. — Но след последната нощ… Робърт беше толкова настоятелен. — И тя самоуверено изгледа Жаси. — О, тия мъже! Обикновено е учтив и деликатен. Ала миналата нощ енергично ми заяви, че е крайно време и ние да създадем свои деца. Приведе твоя светъл пример, Жаси, и каза, че се справяш отлично в Новия свят въпреки състоянието си. Освен това ми напомни, че си забременяла почти веднага след сватбата. Е, да — в леглото Джейми сигурно е истински демон…

— Леонор! — Елизабет ужасено си пое въздух.

— Я не се прави на невинна църковна мишка! — извика през смях сестра й. — Всъщност аз много исках да се омъжа за Джейми и понякога се питам дали не сгреших, като избрах Робърт. — Жаси почервеня от смущение, но Леонор не я оставяше. — За теб брачният живот не е просто изпълнение на съпружеските задължения, нали, Жаси? Представям си колко е вълнуващо да се любиш с Джейми…

— Леонор! — укори я Елизабет. — Не виждаш ли, че Жаси се смущава!

Жаси се усмихна и нежно изгледа сестра си.

— Вярно е, Леонор, аз съм доволна от съпруга си.

— Аз съм доволна — отговори с добродушна усмивка Леонор. — При теб сигурно е много повече.

Тайно в себе си Жаси призна, че сестра й има право, но през следващите дни зейналата между нея и Джейми пропаст сякаш все повече се разширяваше. Когато се будеше сутрин, той отдавна беше излязъл на лов. Денем почти не се виждаха, а когато тя си лягаше, той оставаше дълго наведен над писалището си.

Както се очакваше, с Максуелови се виждаха почти всеки ден. Три дни след преместването си Леонор и Робърт бяха поканени на вечеря. Междувременно Жаси узна от Моли, че отец Стивън няма нищо против да извърши венчавката, и на вечерята съобщи новината на цялото семейство.

Джейми замислено вдигна вежди. В Англия тази сватба би била против моралните закони, защото тялото на бедната Джоан беше предадено на морето само преди шест месеца. Ала в Карлайл Хъндрид важаха законите на разума. Джон Танън се нуждаеше от нова съпруга.

— Отец Стивън съгласен ли е? — попита Джейми.

— Да… — Жаси се поколеба. — Бих желала след венчавката да дадем прием за новобрачните, тук, в нашата къща.

Възцари се потиснато мълчание. След малко Леонор категорично заяви, че това предложение е в рязко противоречие с обществените норми на Англия.

— Вече не сме в Англия — възрази Жаси. — Там аз също не бих имала своето място в аристократичното общество. Освен това… — Тя уверено вдигна брадичка. — Забравяш, че Моли е не само моя служителка, но и приятелка, Леонор. Тя произхожда от същото съсловие като мен и винаги ми е помагала, когато съм имала нужда от нея. Затова сега ще направя всичко, което е по силите ми, за да е щастлива.

Леонор заклинащо се приведе към Джейми.

— Защо не се намесиш? Вярно, животът тук е различен, но все пак…

Джейми вдигна рамене.

— Жаси е господарка на дома. Нека направи онова, което смята за правилно.

Така след сватбата на Моли Жаси даде първия си голям прием в Карлайл Хъндрид. На него бяха поканени не само по-заможните заселници, а и всички фермери, работници и прислужници. Грейнала от радост, домакинята танцуваше със сър Уилям, с ратая от обора и с Робърт. Скоро Джейми я изтръгна от обятията му. Жаси се приготви да чуе поредната хаплива забележка относно чувствата й, но Джейми нежно прошепна:

— Би трябвало да си отпочинеш, мила. В Англия не е прилично жена в напреднала бременност да се отдава с такова удоволствие на танците. — После колебливо продължи: — Би могла да навредиш на бебето — и на себе си.

Жаси послушно напусна танцовата площадка и започна да поднася на гостите топла медовина и бира. В края на празненството Моли я прегърна и целуна с истинска нежност.

— Ще ви служа до края на живота си, милейди, с най-голяма радост.

Жаси беше благодарна на съпруга си, че е позволил празненството да се състои, но не знаеше как да изрази благодарността си. Единственият й опит да го прелъсти беше завършил плачевно. Освен това решението му да не спи с нея през следващите месеци беше твърдо като камък. Не искаше да го признае дори пред себе си, но болезнено усещаше липсата му. Разбира се, тя също не искаше да навреди на бебето, затова мълчаливо се отпусна в леглото и се загледа в събличащия се Джейми.

Дори през зимата мъжът й спеше гол и тя много обичаше да усеща под завивката силното му тяло, въпреки че то будеше в нея желание за повече интимности.

Наведен над писалището, Джейми си отбеляза нещо, после пристъпи към камината и се подпря на перваза. Срещна погледа на Жаси и замислено се усмихна.

— Надявам се, че празникът не ти попречи — промълви плахо тя.

— Никак. За теб удоволствието беше огромно, нали?

— Тъй като за разлика от теб аз произхождам от калта, не съм толкова взискателна… — Джейми смръщи чело и Жаси веднага съжали за думите си. Много й се искаше да се извини, ала не знаеше какво да каже.

— В Новия Свят произходът няма значение — отговори сериозно той. — За да имаш успех, не трябва да си непременно благородник.

Жаси потиснато видя как мъжът й наметна тежката си пелерина и си каза, че по-рано би се зарадвала, ако я оставеше сама в леглото. Сега обаче непрекъснато се питаше нима толкова го отблъсква с безформеното си тяло, та вече не иска дори да легне до нея. Къде ли отиваше?

— Джейми…

— Спи сега. Ей сега ще се върна. Внезапно ме обхвана някаква тревога. Ще проверя дали портата на палисадата е здраво затворена и дали постът е буден.

Когато вратата се затвори, Жаси едва не изплака с глас. Не знаеше какво изпитва, знаеше само, че й се иска да плаче и със сигурност няма да заспи. Ала умората надделя и тя потъна в неспокоен сън. По някое време усети, че Джейми я притисна до себе си, и най-после намери спокойствие.

На Рождество Христово отец Стивън отслужи литургия за всички жители на Карлайл Хъндрид и малкият параклис беше претъпкан от хора. Пяха английски коледни химни и въпреки студа и трудностите на всекидневието заселниците в Новия Свят празнуваха весело и безгрижно.

Елизабет изглеждаше най-весела от всички. В последно време прекарваше часове наред в компанията на сър Уилям Тибалт и в сърцето на Жаси отново се събудиха надеждите за бъдещето на сестра й. Много й се искаше да я види щастливо омъжена.

След божествената служба членовете на семейството си размениха подаръците в салона. Жаси беше приготвила за сестрите си маншони, а за Джейми и Робърт беше ушила кожени жакети. Освен това мъжът й получи риза от най-фината коприна, докарана с „Лейди Дестъни“. Жаси напрегнато наблюдаваше израза на лицето му, докато разглеждаше подаръка си.

— Използвала си най-фините дантели за маншетите и яката. И най-скъпата коприна. Смятах, че ще си ушиеш рокля от нея…

Жаси вдигна рамене и посегна към неговия подарък, златен медальон, окачен на гърдите й.

— Харесва ли ти ризата?

— Много. Кой я уши?

— Аз.

— Никога не съм те виждал да шиеш.

— Нали трябваше да те изненадам. Занимавах се с нея само когато те нямаше. Радваш ли се на ризата?

— О, да. Особено мисълта, че не си използвала за себе си скъпата коприна… Ако не внимаваш, ще започна да вярвам, че си се омъжила за мен не само заради богатството ми. Мислех си, че искаш най-доброто само за себе си.

Кръвта се качи в главата й. Знаеше, че той се шегува, и понеже беше Коледа, не му се разсърди.

— Никога не съм искала най-доброто, поне в материално отношение. Исках просто да не гладувам. Признавам си го. Освен това исках…

— Да?

— О, не е толкова важно… — Жаси бързо се обърна и понечи да се присъедини към другите, ала Джейми я задържа.

— Какво искаше? Кажи ми!

— Джейми, днес е Рождество Христово, имаме гости…

— Бог да ги благослови! Отговори ми сега! Какво искаше?

Жаси вдигна глава и твърдо го погледна в очите.

— Исках да живея — и да не умра като бедната си майка. Сега ще ме пуснеш ли най-после?

Ръката му се отпусна и тя побърза да се присъедини към групата пред камината, където Тамсин свиреше весели мелодии на своята флейта. Леонор и Робърт танцуваха, а Катрин, Пейшънс, Чарити и мисис Лоутън въодушевено аплодираха.

Най-после Леонор се отпусна в едно кресло, останала без дъх.

— Ех, да бяхме сега в Англия…

— Изпитваш ли носталгия? — попита тихо Елизабет.

— Понякога… Тази вечер с удоволствие бих се озовала в Лондон — с осветени, празнично украсени улици, с десетки църкви и биещи камбани. Колко хубаво щеше да бъде, ако можех да вървя из града заедно с всички онези весели, празнично настроени хора… Ако можеше да не се занимавам повече с опушване на месо и да не се тревожа имаме ли достатъчно свещи и дърва за горене. Погледнете ръцете ми! Вече съвсем заприличаха на ръцете, с които Жаси се появи в Самърфийлд Хол. Представете си само — дъщерята на херцог Самърфийлд се унижава да произвежда свещи и сапун!

Всички се засмяха. Жаси уплашено се сви, когато Джейми пристъпи до нея, улови ръката й и я вдигна високо във въздуха. В салона се възцари тишина, замлъкна дори флейтата на Тамсин.

— Тази ръка не е грозна, Леонор. Когато я докоснах за първи път, беше корава и имаше мазоли от слугуването на други хора. И за да послужи за осъществяване на мечтата ми, тя трябваше да си остане корава и мазолеста. Обичам тази ръка. Тя е много силна и в същото време безкрайно нежна. Кажи ми, Жаси, ти също ли усещаш носталгия?

Жаси не разбра странния тон на гласа му. Много й се искаше да изтръгне ръката си, но не посмя в присъствието на другите.

— Аз съм тук, защото такова беше твоето желание.

— Но предпочиташ да живееш в Лондон?

— Където отидеш ти, там трябва да отида и аз. А ти реши да живееш в Америка.

— Толкова ли е просто?

Жаси кимна.

— Ти се погрижи за това. — Без да знае защо, тя трепереше с цялото си тяло. Издърпа внимателно ръката си и Джейми най-сетне я пусна. Оттегли се с обяснението, че е много уморена, и избяга в спалнята.

Тъй като Моли празнуваше Коледа с новото си семейство, нямаше кой да й помогне да се съблече. Жаси бързо се разсъблече и, треперейки от студ, се пъхна в леглото. Погледна медальона, окачен на шията си, и видя гравираното на него име. Камерън. Все още не можеше да осъзнае, че това е нейното име. Внезапно проумя колко много означава то за нея, притисна медальона в шепата си и скоро заспа.

Ала сънят й не беше мирен и спокоен. Точно в коледната нощ кошмарите й се върнаха и по някое време се събуди с писък.

— Жаси! — Вече не беше сама, Джейми беше до нея в леглото и я притискаше в обятията си. — Няма нищо, мила. Всичко свърши. Беше само лош сън. Ти си добре.

Жаси объркано се огледа. Наистина — беше само страшен сън. В спалнята им нямаше нито призраци, нито трупове.

— Много съжалявам, че те събудих — прошепна тя.

— А не съжаляваш ли, че до теб съм аз, а не Робърт Максуел? — попита остро той.

Жаси погледна в очите му, но не видя очаквания гняв.

— Съжалявам само, че те събудих. За нищо друго.

— Тук няма да ти се случи нищо лошо. При мен си на сигурно място. — После отметна косата от лицето й. — По-добре ли си вече?

Жаси кимна. Сърцето й биеше до пръсване, ала в душата й беше вече по-спокойно. Пламъците в камината потапяха помещението в мека светлина и тя беше напуснала окончателно сенчестия свят на страшното нощно мъчение. Джейми се надигна и хвърли нови дърва в огъня. После, треперейки, се пъхна под завивката и привлече Жаси към себе си. Тя положи бузата си на голите му гърди и пръстите й се заровиха в гъстата тъмнокестенява коса.

— Какъв беше този страшен сън? — попита тихо той.

Как да заговори за това? Джейми сигурно почувства колебанието й, защото обхвана с ръка брадичката й и се вгледа в изплашените очи.

— Тук не дебнат демони, Жаси. Разкажи ми какво те мъчи и ще се освободиш от страховете, си.

Жаси потърка буза в топлата му град и зашепна:

— Винаги започва с майка ми.

— Болна ли е?

— Лежи на смъртно легло в таванската стаичка на мастър Джон. Чаршафът е метнат върху лицето й. Още от самото начало знам какво ще намеря под него. Въпреки това нещо ме кара да го отмахна. И виждам мама. Мъртва — от доста време насам. Взирам се в празните очни орбити, а червеите гризат страните й… Гледам я и…

Продължавай, мила.

— Лицето й приема моите черти и ме обхваща страх…

— От какво?

— Не искам да умра като нея — пошепна едва чуто Жаси.

Джейми помълча малко, после попита:

— Майка ти почина в нощта, когато се запознахме, нали?

— Да.

— И ти си искала да купиш лекарство за нея, нали? Или да платиш на лекар? Затова си дошла при мен?

— Да… Трябва да разбереш, че се чувствах привлечена от Робърт. Ако онзи ден не беше толкова щедър, сега мама нямаше да има дори почтен ковчег.

Джейми здраво стисна устни.

— Свърши ли сънят?

— Понякога… продължава — проговори с треперещи устни Жаси.

— Как беше тази нощ?

— Гледам в лицето на мама и изведнъж самата аз се озовавам на нейното място в леглото.

— А аз къде съм?

Жаси с мъка си припомни тазвечерния сън. Видя се да лежи в постелята, притиснала до безжизненото си тяло посинялото телце на мъртвороденото си бебе. Джейми се приближаваше до леглото и безучастно я гледаше. А до него се гушеше Хопи…

— Да, ти също се явяваш в съня ми.

— И какво правя?

— Гледаш ме, сериозен и тъжен.

— Защо?

— Защото… защото до мен лежи нашето бебе. То също е мъртво.

— Жаси! Жаси! — Джейми силно я притисна до себе си. После взе ръката й и я положи върху закръгления корем. — Усещаш ли движенията му? Ето, виж как силно рита! Нашето дете е здраво и силно, ти също. И двамата ще оживеете. Никога няма да допусна да ви се случи нещастие. Имай ми доверие. Ще бъда до теб по време на раждането. И ще се погрижа никога вече да не гладуваш. Нищо няма да ти липсва.

Жаси притисна лице до гърдите му. Никога не се беше чувствала така сигурна — защитена от всички опасности. Внезапно усети колко е уморена Щеше да заспи, без да се страхува от нищо.

— Друго какво сънува? — попита усмихнато Джейми.

— Какво искаш да кажеш, милорд? — прозя се доволно Жаси.

— Сънят май продължава?

— О, да… Ти стоеше над мен и ме гледаше, а до теб беше Хопи…

Джейми избухна в смях.

— Ти все още ревнуваш.

— Ни най-малко!

— Напротив, милейди.

— Е, не бих се учудила, ако потърсиш утеха в прегръдките на Хопи. Нали брачното легло не ти предлага никакви удоволствия…

— Остава още малко. Детето ще се роди в края на февруари или началото на март. Все някак ще издържа дотогава. — При мисълта за предстоящото раждане Жаси отново се разтрепери и Джейми успокоително помилва косите й. — Ще бъда до теб през цялото време — обеща отново той. — Нищо лошо няма да ти се случи.

Жаси му повярва. Усмихна се, затвори очи и само след секунди потъна в дълбок сън без сънища. Джейми остана буден още дълго време, втренчен в заспалото й лице. Тя става по-красива с всеки изминат ден, мислеше си той, и ме омайва с красотата си. Често се чувстваше като болен от любов ученик и не можеше да откъсне очи от нея, докато тя се смееше, мръщеше чело или се занимаваше с многобройните домакински задължения.

Не, Джейми нито за секунда не съжаляваше, че се е оженил за нея. Тя беше истинска вярна спътница, другар в новия живот. Смела и силна, и достатъчно енергична, за да се справи с всички предизвикателства на тази прекрасна страна. Беше събудил в сърцето й любовна страст и щеше да й се наслаждава до края на живота си.

Ала не можеше да я принуди да го обикне.

Тя беше негова жена и скоро щеше да роди детето му. Не се боеше, че би могъл да я загуби. Освен ако сам не я пусне да си отиде. Не можеше да живее с тайната на тази любов. Но не можеше и да положи сърцето си пред краката й и да разкрие душата си. Жаси беше копняла за мъж като Робърт, който да я ласкае, да се смее с нея и да проявява деликатност и разбиране.

Джейми гневно присви очи. Нямаше да се прави на глупак, само за да я забавлява. Или ще го обикне такъв, какъвто е, или ще я пусне да си върви.

Отчаяние го стисна за гърлото. Скоро ще разбера всичко за нея, каза си твърдо той. Щом се роди детето, ще си изясня какво чувства към мен.