Дивата котка

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Жаси се зарадва, че е успяла да се облече толкова бързо, защото Джейми се върна само след минути, следван от приятеля си. Тя се обърна към двамата мъже и смутено приглади кадифената пола.

— Каква гледка! — пошепна Робърт, изтича към нея и се отпусна на коляно. После свали шапката си и я притисна до сърцето си. — Милейди, вие сте нещо свръхестествено!

Жаси се изчерви и скритом изгледа Джейми Камерън, който не казваше нито дума.

— Дали съм достатъчно хубава и за вашите изисквания? — попита тя.

— Да. Да вървим. — Джейми разрови нещата на лейди Тюсбъри, намери обшита с кожи наметка и я хвърли на Робърт, който обви с нея раменете на Жаси. После повика стопанина и му нареди да опакова останалите дрехи.

Странно мълчание изпълваше стаята, докато тримата очакваха гостилничаря. Когато мъжът се върна с голям вързоп, Джейми го взе от ръцете му и кратко кимна. Явно се беше разплатил преди това и беше дал щедър бакшиш, ако се съди по угодническите поклони, с които го изпратиха.

Пред гостилницата Жаси учудено видя трети кон, приготвен за езда от конярчето. Обърна се към Робърт и срещна сияещата му усмивка.

— Смятам, че кобилката е много добра.

— Не е расов кон — отбеляза Джейми.

— Намирам я прелестна — пошепна Жаси. — Много ви благодаря, че ми позволявате да я използвам, Робърт.

— Тя е ваша собственост.

— Не ми е възможно да я приема, но е много мило от ваша страна да ми я предоставите за известно време.

Робърт неловко изгледа Джейми и когато приятелят му поклати глава, посегна към ръката на Жаси, отведе я до столчето за качване и й помогна да възседне кобилата.

— Как се казва? — попита тя.

— Понятие нямам. — Робърт се обърна към момчето, което цялото се изчерви.

— Мария, сър. — И колебливо добави: — Дева Мария.

— О! — Робърт избухна в смях.

— Знаете ли, сър, мама ужасно се разгневи, когато татко купи кобилата. Каза му, че тя ни е необходима точно толкова, колкото Дева Мария на някой бардак.

— Какво богохулство! — промърмори Жаси и стисна устни, за да задържи смеха си.

— Благодарение на добрата Бес живеем в англиканска страна — отговори ухилено Робърт.

Джейми подхвърли една монета на момчето и тримата потеглиха в галоп.

Лорд Камерън мълчаливо яздеше напред, докато приятелят му разговаряше с Жаси. Двамата обсъждаха местността, новата френска мода и откритията в Новия Свят. Жаси с благодарност усещаше, че Робърт се опитва да отклони вниманието й от скръбта по неотдавна починалата й майка.

В края на голямата гора тримата спряха за кратка почивка и слязоха от конете, за да ги напоят в потока. Робърт се разхождаше между дърветата, а Жаси неподвижно се вслушваше в тихия плясък на водата. Всички кости я боляха. Не беше привикнала да седи дълго време на седлото. Погали врата на кобилата си и когато вдигна очи, срещна погледа на Джейми.

— Забелязахте, че Мария не е расов кон, милорд. Толкова ли държите на благородната кръв? И при хората ли?

Джейми бавно поклати глава.

— При хората не, мис. В аристократичните кръгове често се стига до известно израждане, до отслабване на кръвта. Това важи и за конете. Ако ги изнежим, костите им отслабват. Понякога е уместно да се прибави струя свежа, здрава кръв.

При това я изгледа толкова странно, че Жаси нервно извърна глава. В произхода му със сигурност нямаше нито едно петънце. Беше висок и силен, движеше се сигурно и гъвкаво. Макар лицето му да не беше толкова красиво, колкото на Робърт, чертите му бяха твърдо изсечени и правеха силно впечатление. Жаси отлично разбираше, че лондонските дами са възхитени от него, въпреки, а може би и точно заради презрителната му арогантност. Е, нека си го вземат. Тя обаче щеше да го мрази до края на живота си.

При тази мисъл отново си припомни къде отиваха.

— Та това е направо абсурдно! — изфуча сърдито тя. — Замъквате ме в дома на брат ми, въпреки че той със сигурност не иска да знае нищо за мен. Защо сте толкова упорит? За да ме унизите още повече, нали?

— Брат ви ще ви приеме.

— Защо?

— Защото аз ще го убедя да го стори.

— Но…

— Сама ще видите — прекъсна я Джейми. После приключи разговора, защото Робърт се върна и трябваше да продължат пътя си.

Лека-полека се спускаше мрак. Ставаше все по-студено. Пълната луна се издигна в небето и освети с мътен блясък заснежената местност. Джейми непрекъснато ги подканваше да побързат и само след няколко минути Жаси за първи път видя семейното имение на баща си, по-скоро дворец, отколкото замък, разположен на брега на бистра река.

— Прекрасно е — пошушна тя. Тази великолепна сграда можеше да бъде нейното наследство. Ала майка й беше изоставена в беда от мъжа, когото обичаше.

Джейми й хвърли изпитателен поглед.

— Ще се постараем да пристигнем колкото се може по-бързо. Става все по-студено.

Жаси трепереше от страх. Как ли щяха да я приемат в Самърфийлд Хол? Вероятно твърдото намерение на лорд Камерън да я представи на роднините й беше част от ексцентричното му отмъщение. Защо ли дойде чак дотук? По-добре да беше поискала пари назаем от Робърт…

Скоро чуха кучешки лай. Спряха пред сводеста порта, зад която широка стълба водеше към входната врата на къщата. Трепкаха светлини, сенки на хора тичаха насам-натам. На горната стълба се появи един слуга с фенер в ръка. Джафкащите кучета се стълпиха около него.

— Кой е там? — извика насреща им слугата.

— Тук е Джейми Камерън, Линдън! Съобщете на херцога и херцогинята, че съм пристигнал.

— Разбира се, милорд, веднага! Добре дошли в родината! — Старецът забърза надолу по стълбата.

Жаси учудено се запита къде ли е бил лорд Камерън. Вече влизаха в двора през моста, под който течеше рекичката. Ратаите се притекоха да поемат конете им.

Джейми свали Жаси от седлото и критично я огледа. После отмахна една немирна къдрица от челото й и кимна.

— Прилично изглеждате…

— Колко се радвам, че задоволявам изискванията ви… — Жаси понечи да пристъпи напред, ала краката отказаха да я носят и едва не се строполи на земята. — Робърт! — Само че русият й приятел не успя да й се притече на помощ. Джейми здраво я прихвана под мишниците.

— Какво ви стана?

— Краката ми… Конят…

— Мислех си, че можете да яздите — промърмори Джейми.

— Мога, разбира се, нали сам се убедихте в това. Само че години наред не бях яздила. За съжаление мастър Джон не ни освобождаваше сутрин и не можехме да се разхождаме в парка.

Джейми я хвана за лакътя и я поведе към стълбите, където Линдън ги посрещна с развълнуван въпрос за някакво място, наречено Карлайл Хъндрид. Робърт ги настигна и веднага се включи в разговора, който беше напълно непонятен за Жаси.

— Мис Жаси, това е Линдън, камериер и доверено лице на херцога. Линдън — мис Жасмин Дюпре.

Старият човек преглътна конвулсивно и всички видяха как адамовата му ябълка се движи нагоре-надолу.

— Дюпре? — произнесе задавено той.

— Да — потвърди развеселено Джейми. — Мис Дюпре. Уведомихте ли херцога и херцогинята за пристигането ни?

— Разбира се, милорд, но…

— Какво има?

— О, не, нищо. Следвайте ме, моля. Добре дошли в Самърфийлд, мис Дюпре. — Линдън отвори широко двойната врата, която водеше в прекрасна мраморна зала. Отляво имаше извита стълба, която водеше към горния етаж. Камериерът отвори една врата вдясно, зад която беше разположен елегантен чаен салон с мозайки по стените, брокатени завеси и тапицирана гарнитура. На полираната до блясък дървена маса бяха поставени кристални чаши и скъпоценен сребърен сервиз.

В салона бяха събрани няколко изискано облечени жени и един мъж в копринени панталони до коленете, красив жакет и високи обувки със златни катарами. При тази гледка Жаси затаи дъх. Винаги беше вярвала, че прилича на майка си, ала този мъж имаше същите виолетови очи, същата златноруса коса като нейните. Нямаше съмнение, че са роднини. Две от жените също бяха руси, едната почти на ръста на Жаси, другата много по-висока и тънка.

Една красива брюнетка пристъпи напред и хвана мъжа под ръка.

— Джейми! Робърт! Колко се радвам да ви видя отново! Какво ти е, Хенри? Леонор? Елизабет? — Жената пусна ръката на Хенри и сърдечно прегърна Джейми Камерън, без да скрива привързаността си. После целуна Робърт по бузата. — Коя е младата дама?

— Джейн, това е Жасмин Дюпре — представи спътницата си Робърт.

— Дюпре! — прозвуча уплашен вик.

Джейн се извърна и произнесе с остър тон:

— Забравяш добрите си маниери, Леонор. Баща ти щеше да бъде шокиран. Моля, приближете се, мис Дюпре. Желаете ли чаша вино? Или предпочитате бира?

Жаси не искаше нищо. Не можеше да проговори, не можеше да се помръдне. Само омразата към Джейми Камерън беше по-страстна от всякога.

Внезапно Хенри Самърфийлд направи няколко крачки към нея. Застанал под ярката светлина на кристалния полилей, той мушна ръка под брадичката й, повдигна лицето й и я погледна право в очите. Най-после борческият й дух се събуди. Жаси отблъсна ръката му и се отдръпна.

— Как си позволявате?

Хенри рязко се извърна към Джейми.

— Какво означава това? Изисквам обяснение!

— Внимателно, Хенри! — произнесе предупредително Джейми. — Не ценя особено подобни изисквания. Би ли ме последвал и библиотеката? Там ще обсъдим всичко на спокойствие.

— Защо не уредим нещата открито и пред всички? — предложи Джейн Самърфийлд. — Тя знае коя е, ние също. Защо е тази тайнственост?

— Тя е копеле! — изсъска високата жена.

— Няма да търпя подобно поведение, Леонор! — укори я остро Джейн.

— Ти не си ми майка…

— Аз съм херцогинята, жена на брат ти и господарка на дома. Затова си длъжна да ми се подчиняваш.

— Хенри…

— Разбира се, че си длъжна да слушаш, Джейн! — нареди строго херцогът. — После приятелски се усмихна на Джейми. — Къде откри това малко диво цвете? Или си решил да ми скроиш някой номер? Какво става тук всъщност?

— Снощи я видях за първи път. Узнах, че ти е сестра едва когато открих на ръката й пръстена на баща ти. И сега, като ви виждам един до друг… Приликата е неоспорима, направо смайваща. Впрочем тя не е диво цвете — по-скоро дете, попаднало в затруднено положение…

— Не съм дете!

— Тихо, Жаси, дръжте се настрана. Срещнах я при доста нещастни обстоятелства…

— Вие бяхте най-нещастното обстоятелство!

— Млъкнете, Жаси. Баща ти я призна, Хенри, а майка ти е мъртва. Освен това момиче няма друг жив човек, който би могъл да ти навреди с нещо.

— Копеле! — изсъска високата жена.

— Леонор! — Този път предупреждението дойде от Джейми.

— За Бога! — извика Жаси. — Ще престанете ли най-после да говорите за мен, сякаш изобщо не присъствам? Леонор, уверявам ви, че никога не съм срещала жена с такова отвратително държание!

— Няма да получите и четвърт пени от наследството ми, алчно зверче такова!

— Не желая да получа каквото и да било!

— Аз обаче с удоволствие ще разделя имуществото си с теб — обади се най-сетне и младото русо момиче. То пристъпи напред и усмихнато улови ръката й. — Аз съм най-малката и не наследих кой знае какво. Дадоха ми само зестра. Ще получиш половината от нея. Радвам се, че си при нас. Разбира се, че знаем за теб. Мама мразеше дори мисълта за теб и за твоята майка. Мисля обаче, че татко много те обичаше.

Жаси не можа да понесе тази любезност. Беше очаквала единствено презрителна студенина — и в никакъв случай сърдечно посрещане, изразено от едно толкова нежно и мило същество.

— Много ти благодаря — прошепна тя и побърза да се овладее. — Ала бих желала никога да не съм идвала тук. — Хвърли унищожителен поглед към Джейми и продължи: — За съжаление лорд Камерън настоя.

— Не можех да я отведа у дома си, нали? — разсмя се той.

— Крайно време е да приключим спора и да пием по нещо — намеси се решително Джейн. — За мене моля вино, Линдън.

— Аз ще пия чаша уиски — промърмори Хенри, който продължаваше да гледа втренчено Жаси.

Всички вдигнаха чашите си с изключение на Жаси, която дори не седна. Отказа чашата вино, предложена от Линдън, защото много й се искаше да избяга колкото се може по-далеч оттук. Ага никога нямаше да достави това удоволствие на брат си и милата си сестра Леонор.

— Може ли Жаси да живее в стаята до моята? — попита Елизабет, по-малката.

— Добре — съгласи се неохотно херцогът. — Само че в никакъв случай няма да я задържим у дома. Незаконно дете в нашата къща — невъзможно! Естествено, ще наредя да я нахранят и изкъпят…

— О, тя е много чиста — прекъсна го Джейми и Жаси трябваше да положи големи усилия, за да се пребори с желанието си да изтича към него и да му зашлеви оглушителна плесница.

— Не можеш да я изхвърлиш на улицата, Хенри — предупреди го Джейн. — Тя е твоя плът и кръв.

— Не по свое желание — подхвърли хладно Жаси.

— Наистина — ухили се Хенри. — Има нещо от татко… Въпреки това не виждам защо трябва да й дам зестра. Ако е готова да помага в домакинството, ще й позволя на първо време да живее тук — и дори да се храни със семейството, когато нямаме гости.

Продължаваха да разговарят за Жаси, сякаш нея я нямаше в стаята. Робърт Максуел улови погледа й и ободрително се усмихна. Въпреки това сърцето й се сви. Не биваше да позволява да говорят така за нея. Чувствата й към красивия рус мъж все повече се задълбочаваха. Мечтата за бъдещ съвместен живот с него беше най-голямата й мечта.

— Къде я намери, Джейми? — осведоми се Леонор. — Сигурно в някой бордей?

По лицето на Джейми се изписа неприкрито презрение.

— Не, мила. На погребението на майка й. Бедното момиче е работило упорито години наред, за да я издържа.

— О, Господи! — извика Джейн. — От днес нататък ще й спестим всички тези неща, нали, Хенри?

— Вече казах, че може да остане.

— Много ви благодаря, но не желая. — Жаси се извърна с намерението да излезе достойно от положението, ала краката й се подкосиха. Олюля се и политна напред. Главата й се удари в перваза на камината, тя извика и потъна в непрогледен мрак.

Ала не успя да стигне пода. Уловиха я силни мъжки ръце.

— Жаси!

Не можа да отговори. Беше загубила съзнание.

Събуди се, осветена от меката светлина на свещите, в меко легло с блестящо бели чаршафи, облечена с нощница от най-фин лен. Минаха няколко минути, преди да осъзнае къде се намира. Докосна слепоочието си, което пулсираше болезнено, и пръстите й напипаха дебела превръзка.

Над леглото й се приведе женско лице. Отначало размазано, после все по-ясно. Сестра й Елизабет.

— Жаси, чуваш ли ме?

— Да — прошепна тя.

— Добър знак.

— Как попаднах тук?

Елизабет приседна на края на леглото.

— Това е само една малка слугинска стая в близост до покоите ми. В нашия дом има и много по-добри стаи, ала Хенри не желае да те признае за законно дете. Не искам да бъда жестока, но се надявам, че ме разбираш…

— Няма нищо. Не съм искала да идвам тук. Ще си тръгна веднага, щом…

— Не, моля те, недей! През всичките тези години се питах как живееш. Мама и татко непрекъснато се караха заради теб. Смятам, че си много мила. Остани при мен, моля те! Джейн е същинско съкровище, ала тя е херцогиня и има какви ли не задължения. Хенри също, и двамата почти нямат време за мен. А Леонор — нали я видя! Никого си нямам…

— Нямаш ли приятелки? — Жаси понечи да се надигне, но веднага се отпусна във възглавниците. Остра болка проряза главата й.

— Внимателно! Слепоочието ти е разцепено и не изглежда особено добре. Не, нямам нито една приятелка. Татко предпочиташе да живее сам в Лондон, затова не съм имала възможност да се срещам със свои връстници. Не ми позволяваха да играя с децата на слугите. Най-близките ни съседи бяха Джейми и Джейн. Ала както вече ти казах, Джейн е много заета, а с Джейми се виждаме твърде рядко. Моля те, не си отивай!

Жаси не отговори. Не знаеше дали ще понесе унижението да живее в дом, където я бяха посрещнали толкова враждебно.

— Стаята е много красива — прошепна уклончиво тя и възхитено заразглежда пъстрите гоблени, сандъка на края на леглото и тоалетната масичка от масивен дъб. — Все още не си ми разказала как стигнах дотук.

— Джейми те изнесе на ръце.

— О… — Жаси се опита да скрие разочарованието си. Надяваше се да е бил Робърт. Бързо сведе очи.

Ала Елизабет веднага я разкри и тихо се изкиска.

— Ако си хвърлила око на Робърт Максуел, пази се от Леонор. Тя е влюбена в него — и в Джейми също, макар че той понякога е доста проклет.

— Наистина…

— Леонор поставя ужасно високи изисквания, а човек като Джейми не позволява такива неща. Когато е с нея, често прекрачва границите на учтивостта. Щом се видят, двамата започват да се карат, а когато Джейми си отиде, Леонор плаче по цяла нощ. Следващия път всичко започва отначало.

— Странно… — Жаси би се радвала никога вече да не се срещне с Джейми Камерън. С Робърт Максуел обаче беше съвсем друго. Колко мъчителна беше мисълта, че би могъл да се ожени за Леонор… Ала тя си оставаше само бедната роднина на херцога. Е, поне в лицето на Елизабет намери любяща сестра. Погледна я по внимателно и установи, че двете имат само далечна прилика. Елизабет беше с кръгло лице, чипо носле и доверчиви детски очи. — А ти? За кого ще се омъжиш?

— За никого! — отговори пламенно Елизабет. — Само ако Хенри ме принуди да го сторя. Ала съм сигурна, че Джейн няма да го допусне. Известно време смятах да постъпя в манастир, в ордена на монахините на Свети Франсис. После обаче открих, че ми липсва призвание.

— Някой ден сигурно ще се влюбиш.

— Съмнявам се. Твърде плаха съм за това. Познавам Джейми откак се помня, а Робърт е толкова мил и весел. Обичам дома си и същевременно го мразя, защото той е моят затвор. А сега ми разкажи за своя живот. Умирам от любопитство.

Жаси изпълни желанието й и когато описа смъртта на майка си, очите й се напълниха със сълзи. Този път не направи опит да се пребори с тях. Не се срамуваше да плаче пред сестра си.

Двете се прегърнаха и Елизабет съчувствено прошепна:

— Значи едва днес сутринта си я изпроводила до гроба! Бедничката ми! О, Жаси, непременно трябва да останеш тук, макар че брат ми и сестра ми не са добри с теб. Светът навън ще бъде още по-жесток…

На следващата сутрин Жаси беше повикана при херцог Самърфийлд. Младият мъж седеше зад писалището в кабинета си. Вместо да й предложи да седне, той се изправи, отиде при нея и внимателно я огледа от всички страни. Беше доста по-възрастен от нея, ала все пак беше млад джентълмен, облечен елегантно в панталони до коленете и богато обшит с коприна жакет с широки модни ръкави.

— Не проявявате смирение, Жаси — проговори най-сетне той. — Би трябвало да се научите.

Младото момиче безмълвно сведе глава и си припомни решението си на първо време да остане в Самърфийлд Хол — поне докато намери начин да вземе съдбата си в свои ръце и да си извоюва богатство и завидно положение. Може би това щеше да си остане само една мечта — но тя й даваше сили да живее.

— Вие не сте истински член на нашето семейство — продължи с остър тон той.

— Не, не съм — потвърди тихо тя.

— Затова положението ви в Самърфийлд Хол ще съответства на това обстоятелство. Все пак вие сте моя сестра — продължи по-меко Хенри — освен това сте много по-красива от Леонор, а вероятно и по-умна от всички нас. Това ще усложни положението ви. Ала тъй като не мога да допусна мои близки да живеят в бедност, смятам да ви задържа в дома си. Трябва обаче да ви намерим някаква работа. Приемам, че притежавате известно образование?

Жаси кимна.

— Преподаваха ми частни уроци до тринадесетата ми година.

— Херцогинята очаква дете. Щом се роди, вие ще поемете грижата за него. Задачата ви ще бъде никога да не изпускате бавачката от очи. За нещастие трябваше да поверя тази длъжност на едно невежо и несръчно селско момиче. Щом синът ми проговори, ще започнете да го обучавате. Когато порасне, ще назнача специален учител. Мога ли да ви поверя подобна отговорност?

Жаси вдигна очи. Беше очаквала нещо много по-лошо.

— О, да. Много ви благодаря. Обичам децата и ви обещавам да се грижа добре за наследника ви.

— Трябва да изясним още нещо. Ако някога споменете произхода си, ще ви посоча вратата. Естествено всеки в този дом знае коя сте. Ала положението ви изисква да се държите като гувернантка на сина ми и нищо повече. Ясен ли съм?

— Напълно.

— До раждането ще помагате на Джейн да води кореспонденцията си.

— С удоволствие.

— А сега вървете. Ако Джейн има нужда от вас, ще прати да ви повикат.

Жаси изхвърча от кабинета и побърза да се качи в стаята си. Там вече я очакваха Елизабет и добрата камериерка Катрин. Двете я обсипаха с нетърпеливи въпроси и тя с готовност им описа подробно разговора си с херцога. Слушателките ентусиазирано запляскаха с ръце и заявиха, че не би могла да си пожелае по-добра съдба.

Малко по-късно херцогинята изпрати да я повикат. Поздрави я любезно и я помоли да напише съболезнователно писмо на нейна приятелка, наскоро загубила съпруга си. Остана много доволна.

— Какъв прекрасен почерк! Сигурно ще се разбираме много добре… — Внезапно прекъсна изречението си и посегна към малката ръка на Жаси. — Имам отличен мехлем, който ще облекчи болките ви и с времето тези ужасни белези напълно ще изчезнат. Тази вечер Катрин ще ви го затопли.

— Много ви благодаря. Толкова сте мила.

Джейн усмихнато седна зад писалището си.

— Толкова се радвам, че вие ще поемете грижата за бебето ми. То е и ваш племенник, макар че не бива да го казвате гласно.

— Обещавам ви да се грижа добре за него.

— Убедена съм в това… Велики Боже! Покрай всички тия вълнения снощи не успях да съобщя на брат си, че очаквам дете.

— Вашия брат? — прошепна смаяно Жаси.

— Да. Джейми е мой брат — пиратът и пътешественикът Джейми. Никога няма да проумея защо не желае да си остане тук и да живее в красивото ни имение. В Карлайл Касъл има достатъчно място за дузина семейства. Замъкът е десет пъти по-голям от Самърфийлд Хол. Освен това Джейми има свой имот, наследство от майка ни, където също си е построил къща. Всъщност, баща ни също е полудял по колониите във Вирджиния. Разбираемо е, че скоро Джейми отново ще прекоси Атлантика. — Джейн потрепери. — И с десет коня не могат да ме завлекат на борда на някой кораб, нито пък да ме накарат да понеса тримесечно пътуване по море. Ала Джейми винаги прави онова, което иска, и тежко на ония, които се опитват да му пречат… Така, това беше всичко за днес. Ако имам нужда от вас следобед, ще пратя да ви повикат.

— Разбира се, ваше благородие. — Джейн се изчерви.

— Не бива да се обръщате към мен толкова официално. Ще го правите само в присъствието на мъжа ми. Иначе ме наричайте Джейн. Впрочем, бих се радвала, ако прекарвате по-голяма част от времето си в компанията на Елизабет. Момичето е много плахо и няма нито една приятелка.

— С удоволствие. Обичам да съм с нея.

— Много добре.

Когато Жаси узна от херцогинята размера на възнаграждението си, тя трябваше да прехапе устни, за да не изплаче с глас. Месечната й заплата беше точно толкова, колкото майка й получаваше от мастър Джон за цяла година. Напусна салона и започна да обмисля бъдещето си. Реши да спестява всичките си пари, за да може някой ден да си купи парче земя и може би да отвори гостилница. Разбира се, трябваше да потърпи още доста, преди да постигне целта си. Ала все някога щеше да стане господарка на самата себе си.

— Ах, ето я и сестра ми! Елегантно натруфено копеле! — Груб глас я изтръгна от мечтите й. Леонор застана плътно пред нея и по лицето й внезапно се изписа усмивка. — Какво щастие, че ще бъдете в положението на слугиня. Ако ви дадат зестра, ще представлявате опасна конкуренция!

Жаси вдигна вежди, питайки се какво ли иска да каже несъщата й сестра.

— Всъщност, знаете ли, не съм чак толкова лоша, колкото изглеждам — продължи безгрижно Леонор. — Нямам намерение да ви удавя като нежелано котенце. Просто не желая да намалявате шансовете ми.

— Как бих могла?

— Нима не сте се поглеждали в огледалото? — След кратка пауза Леонор отново заговори: — Днес ще вечеряте в стаята си. Имаме гости и ви препоръчвам да не се мяркате пред очите им.

— И аз желая същото — отговори тихо Жаси и мина покрай сестра си.

Дните течаха еднообразно. Сутрин Катрин влизаше в стаята й и я будеше. Елизабет постоянно попълваше гардероба й със свои рокли, както и с разни неща от Джейн и Леонор. Странно, но Леонор никога не възразяваше срещу това.

— Докато се обличате в износените ми парцали, не се страхувам от вас — обясни небрежно тя.

Сутрин Жаси се занимаваше с кореспонденцията на Джейн. Следобедите обикновено бяха свободни. Четеше, ходеше на разходка с Елизабет или излизаше на езда. Още на третия ден откри кобилата си Мария в обора на Самърфийлд Хол.

— Разбира се, тя е ваша собственост — заяви Джейн. — И е на ваше разположение по всяко време.

— Нали вече казах на Робърт, че не мога да я задържа — възпротиви се учудено Жаси.

Джейн изненадано смръщи чело.

— Джейми беше този, който остави Мария за вас. Поговорете с него, ако не желаете да я задържите.

— Разбира се, че я искам — отговори тихо Жаси. И тъй като кроткото животно трябваше да се движи редовно, тя преодоля гордостта си и започна всеки ден да излиза на езда.

Леонор продължаваше да се отнася враждебно към нея, Хенри беше хладен и въздържан, ала Елизабет и Джейн се държаха много мило. Скоро пролетното слънце започна да топи снега и Жаси постепенно привикна към новия си живот. Харесваше луксозната обстановка и с възхищение разглеждаше френските и италиански скулптури и картини. С времето се почувства дори като у дома си, въпреки че огорчението не беше изчезнало.

Един ден Елизабет се втурна развълнувано в стаята й.

— Тази вечер очакваме гости! И ти ще вечеряш с нас!

— Наистина ли? Как така?

Един млад благородник, който беше видял Жаси да препуска из гората, отскоро играеше важна роля в мечтите й. Доколкото знаеше, двамата с Хенри бяха приятели. Представяше си как младият мъж ще настои да се запознае с тайнствената полусестра на херцога, когато някой ден го поканят на вечеря.

Елизабет я изтръгна от мечтанията й.

— Тази вечер ще обсъждаме първомайския празник. Има повече от месец дотогава. Джейми ще вечеря с нас.

— О… — промърмори разочаровано Жаси.

— Робърт също е тук. Двамата винаги ни помагат да организираме празника. Всъщност това е работа на херцозите Карлайл и Самърфийлд. Но бащата на Джейми не се интересува от тия неща, а по-големите му братя са в Лондон. Затова той ще се заеме с празника. Робърт още гостува у тях и ще му помага.

— Сигурна съм, че ще прекарам една хубава вечер.

— Разбира се. На първи май ще се забавляваме още повече. На този ден слугите издигат майското дърво. Обичаят е още от езическо време. Всъщност този кол представлява… — Елизабет приближи глава до Жаси и продължи шепнешком, въпреки че двете бяха сами в стаята. — Този кол е всъщност един огромен фалос. Всички танцуват около него. По някое време музиката започва да свири все по-бързо и по-бързо и през това време колкото се може повече момичета трябва да си намерят годеник. Леонор не може да спи от вълнение. Само дето не знае кого да улови след танца — Робърт или Джейми. Защо побледня така? Не се ли радваш на празника?

— Напротив…

— Побързай, Жаси, трябва да се преоблечем за вечерята. Катрин ще ти направи фризура.

Объркани мисли лудо се блъскаха в главата на Жаси. Леонор не можела да реши кого да избере… На първи май влюбените си давали дума за цял живот… Хенри сигурно ще й забрани да вземе участие в танците. Младото момиче решително вирна брадичка. Не! Все ще намери начин да спечели за себе си Робърт Максуел. Тогава няма да играе повече ролята на слугиня. Ще има собствена красива къща и съпруг. Трябваше само да обмисли внимателно плана си.