Благодарен съм на съпругата си — Джейми Гангъл, която търпеливо слушаше, докато преговарях темите и сюжетните обрати на „Другата жена“, и след това експертно съкрати сто страници от купчината, която евфемистично наричах „първа чернова“. Дългът ми към нея е огромен, както и любовта ми.
Скъпият ми приятел Луис Тоскано, авторът на „Троен кръст“ и „Мери Блум“, направи безкрайно много подобрения в романа, големи и малки, а личната ми коректорка с орлов поглед Кати Кросби се погрижи да няма правописни и граматически грешки. Всяка неточност, която се е промушила през зорката им проверка, е моя, не тяхна.
Завинаги ще бъда задължен на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори в света, както и на страхотния Патрик Матисен от галерия „Матисен“ в Лондон, чиито чувство за хумор и чар направиха възможна серията за Алон.
Да напишеш роман за шпионин, който упражнява занаята си в средата на XX век, изисква задълбочено проучване — и наистина моята полица с книги прилича на тази на Шарлот Бетанкур в Саара де ла Сиера. Задължен съм на мемоарите и проучванията на Юрий Модин, Руфина Филби, Ричард Бийстън, Филип Найтли, Антъни Бойл, Том Бауър, Бен Макинтайър, Антъни Кейв Браун, Патрик Сийл и Морийн Макконвил.
Специални благодарности на моя страхотен лосанджелиски адвокат Майкъл Гендлър. Също и на много приятели и роднини, които ме даряваха с така необходимия ми смях в критични моменти през годината на писане, особено на Нанси Дубак и Майкъл Кизилбаш, Анди и Бетси Лак, Джеф Цукер, Елза Уолш и Боб Удуърд, Рон Майер и Елена Накманофф.
И накрая искам да благодаря на децата си — Лили и Николас, които са постоянен източник на любов и вдъхновение. Те наскоро завършиха колеж и вече започват свои собствени кариери. А като се има предвид на какво са станали свидетели като деца, не е изненадващо, че нито един от тях не иска да стане писател.