ГЛАВА 11

Когато се завърна в кантората, Мейсън неспокойно започна да се разхожда напред-назад, като се мъчеше да събере мислите си.

Без да престава да се движи, той заговори на Дела Стрийт:

— Гарвин Хейстингс е купил два револвера, Дела, единият преди, а другият, след като се е оженил за Адела. Не можем ли да допуснем, че е дал единия револвер на Минерва? Спомни си, че тя има някакви приятели в Карсън Сити и вероятно често пътува дотам и обратно. Хейстингс положително й е дал своя револвер.

— Но той е дал единия на Адела — подхвърли Дела.

— Точно така — продължи Мейсън. — Той е дал единия на Адела, но тя не знае номера му, защото не е имала причина да се интересува от него. Гарвин й е дал единия револвер, но той би могъл да даде другия на Минерва.

— Вероятно това е бил първият, който е купил — допусна Дела.

— Точно така — съгласи се Мейсън.

— И Гарвин е бил убит с този револвер? — запита Дела.

— Ние не знаем още това. Револверът, който Траг взе от чекмеджето на бюрото ми, беше първият. Би било лесно за Минерва да убие Хейстингс, да открадне чантата на Адела и да сложи в нея смъртоносното оръжие. После тя си слага тъмни очила, идва тук и оставя чантата, бързо стига до Лас Вегас и влиза с подправен ключ в апартамента на Адела. Там тя открадва нейния револвер, който може би е още в нея.

— Освен ако не е била достатъчно умна да се отърве от него — отбеляза Дела Стрийт.

— Не, тя би била по-умна, ако го е запазила. Защото, ако някой я запита дали Гарвин не й е дал револвер за защита, тя би отговорила: „Разбира се“ и би посочила револвера, който той е дал на Адела.

— По този начин не би могло да се докаже, че тя лъже — каза Дела.

— За нищо на света — отвърна Мейсън. — Можем да предполагаме, че Хейстингс е купил първия револвер, за да го задържи за себе си, а вторият, който е закупил след женитбата, е бил подарък за Адела, за собствената й самозащита.

— Обади се на Пол Дрейк, Дела. Кажи му, че се нуждая от повече сведения за оная кола от Карсън Сити, която беше паркирана долу. Тя принадлежи на един предприемач, Харли Дрексъл. Нека Пол провери дали няма някаква връзка между него и Минерва. Спомни си, че колата му беше паркирана през целия следобед в понеделник. Там имаше две коли с разрешителни от Невада. Едната принадлежеше на млада жена от Лас Вегас и аз смятам, че трябва да направим проверка именно на нея. Сега обаче започвам да мисля, че колата от Карсън Сити е по-важна.

Дела Стрийт се свърза по телефона с Пол Дрейк и му предаде съответните нареждания. Телефонът иззвъня и Дела съобщи:

— Хънтли Банър иска да говори с вас, шефе.

— Ало, на телефона е Мейсън.

— Обажда ви се Банър, господин Мейсън. Искам да ви уведомя, че след развитието на нещата във връзка със смъртта на Гарвин Хейстингс аз не възнамерявам да представлявам повече Минерва.

— Защо ми съобщавате това? — запита Мейсън.

— Това е въпрос на етичност.

— Етичността в случая се отнася, от една страна, до вас и вашето съзнание и, от друга — до вас и адвокатската колегия.

— Зная това, но аз ценя и държа на вашето мнение.

— Не се опитвайте да оценявате това, което не притежавате — отвърна Мейсън.

— Не ставайте смешен, Мейсън. Мисля, че ще направим грамадна грешка, ако допуснем да бъдем въвлечени в една жалба, която ще изяде активите на наследството. Знаете, че във всеки спор има винаги две страни, но има и винаги един среден път за разрешаването му. В случая има достатъчно имущество и за двете страни. Смятам, че нашите клиентки биха могли да се спогодят, ако ние намерим добра основа за това.

— Продължавайте — подкани го Мейсън. — Кажете какво имате предвид.

— На първо място, вие трябва да признаете, че моята клиентка има законното право на наследница. Ако приемете този факт, тогава можем да разискваме въпроса.

— Не мога да приема това като факт — отвърна Мейсън.

— Ще ви кажа какво ще направя — продължи Банър. — Ще ви изпратя веднага по моята секретарка едно копие от завещанието на Гарвин Хейстингс.

— От неговото последно завещание ли? — запита Мейсън.

— Доколкото зная, това е последното му завещание, което той направи малко след женитбата си с Минерва. Хейстингс остави всичко на нея и тя е единствена изпълнителка на волята му.

— След последвалата нова женитба с Адела Стерлинг това завещание става автоматически невалидно — констатира Мейсън.

— Почакайте, почакайте за момент — раздразнено се намеси Банър. — Това не беше законна женитба. Следователно никакви законови уредби не са приложими в случая.

— Аз обаче съм склонен да мисля — продължи Мейсън, — че Хейстингс е направил друго завещание, с което отменя това, за което говорите вие.

— Не мисля, че е направил това — отвърна Банър. — Ако го е направил, ние щяхме да знаем. Аз зная какво смяташе да направи и ще ви кажа откровено всичко. Наистина той ми определи среща, на която ми каза да направя чернова на ново завещание, което да обезсили предишното. После се стигна до раздялата му с Адела и той ми каза да не се занимавам с изготвянето на ново завещание, докато не уреди с нея въпроса за имуществото след развода им. Разбрах, че г-н Хейстингс би дал известна сума, която да и се изплаща на годишни вноски в продължение на десет години. Освен това той щеше да предвиди и в завещанието си една голяма сума.

— Вие твърдите — запита Мейсън, — че завещанието, с което той оставя всичко на вашата клиентка, е единственото валидно засега?

— Сигурен съм, че това е последното му завещание. А сега искам да бъда още веднъж откровен с вас, Мейсън. В службата си имам копирна машина, с която ще направя веднага едно копие от това завещание и ще го изпратя по секретарката си в кантората ви. След като го прочетете и сверите датата и подписите на свидетелите, моля да ми се обадите.

— Кой изготви въпросното завещание? — запита Мейсън.

— Секретарката ми Елвина Митчел и тя го подписа като свидетел.

— Беше ли завещанието подписано във ваше присъствие?

— Господин Хейстингс заяви, че това е последното му завещание, и ни помоли да го подпишем като свидетели. Съгласен съм да разпитате секретарката ми за обстоятелствата, при които беше изготвено и подписано то. След като се запознаете с всичко това, бихме могли да продължим разговора си. Не забравяйте обаче, че един убиец не може да бъде наследник на жертвата си.

— Това в никакъв случай не се отнася до Адела — каза Мейсън.

— Вие мислите така.

— От друга страна — продължи Мейсън, — какво мислите за вашата клиентка? Откъде знаете, че Минерва не е извършила убийството? В такъв случай независимо от нейната измама, независимо от изявлението й, че е действителната вдовица, тя не може да наследи нищо.

— Това е абсурд — каза Банър. — Минерва не може да бъде въвлечена по този начин в това дело.

— Вие мислите така — рече Мейсън, — но за ваше сведение има обстоятелства, които говорят срещу нея.

— Какви са тези обстоятелства?

— Не съм склонен да разисквам това с вас засега.

— Ще изпратя Елвина, госпожица Митчел, до кантората ви с копие от завещанието — каза Банър.

— Кога ще бъде тя тук?

— След не повече от петнадесет минути.

— Добре, ще я чакам. Тя беше един от свидетелите, подписали завещанието, нали?

— Да.

— Мога ли да разговарям с нея?

— Разбира се, всичко ще бъде наред. Затова я изпращам при вас. Аз играя с открити карти, Мейсън.

— Отлично — каза Мейсън, — ще прегледам всичко, което искате да ми покажете. Готов съм да направя известен компромис, но няма да допусна да ме заплашвате с отнемане правата на моята клиентка.

— Аз също не искам това — отвърна Банър. — Старая се да бъда честен с вас, Мейсън, и ще ви призная, че изпитвам най-голямо уважение към вашите способности и затова не искам да водя борба с вас.

— Тогава бийте отбой — каза Мейсън. — И ако искате да ми покажете копие от онова завещание, пратете ми го веднага по вашата секретарка.

Мейсън остави слушалката и се обърна към Дела Стрийт, която слушаше разговора по другия телефон.

— Когато дойде тук Елвина Митчел, разгледай я добре, Дела. Искам да получа твоята преценка като жена за жена.

— Мислите ли, че тя е нещо повече от секретарка? — запита Дела.

— Засега не зная това, но бих желал да го открия. Очевидно тя взема голямо участие в работите на Банър и е голяма приятелка на Мейнард. Чрез това приятелство тя е успяла да улесни проникването на Банър в работите на Хейстингс въпреки неговата слаба съпротива. Това обяснява до голяма степен отношението на нашата клиентка към Банър и защо той представлява Минерва.

— Не беше необходимо да ми казвате да правя преценка за Елвина Митчел, защото аз положително щях да я направя.

— Изглежда — продължи Мейсън, — че Банър е един голям интригант. Забележи по какъв изкусен начин той плете собствената си кошница. Използва секретарката си, за да вземе по законен начин участие в предприятията на Хейстингс, след това става негов личен адвокат, а сега се явява като представител на Минерва.

— Докато слушах разговора ви с Банър, шефе, останах с впечатление, че той се опитва да ви убеди, че държи всички козове в ръцете си.

— Да — съгласи се Мейсън, — но прекаляваше толкова много, че човек започва да мисли, че той има някакви уязвими точки. И понеже не искаше да открия уязвимото му място, той се опитваше да ме убеди, че има непоклатими позиции.

— Ще може ли тя да стигне далече с всичко това? — запита Дела.

— Кой?

— Минерва. Тя взема пари от Хейстингс, като го уверява, че те са й необходими за развода, и накрая го уведомява, че бракът им е разтрогнат. След това получава една значителна сума и остава тихо настрана, докато той вероятно извършва двуженство, и сега предявява претенции за наследството.

— Но тук има някои интересни законни положения, Дела. Тя не претендира за наследството в качеството си на действителна вдовица, а въз основа на завещанието, което все още не е отменено.

— Законът не предвижда ли някаква защита за Адела?

— Това зависи от много фактори: дали бракът й е недействителен от самото начало, или това е било една церемония, която е валидна дотогава, докато съдът не се произнесе в обратен смисъл. Законът гласи, че ако някой се ожени след изготвяне на завещание, всяко предишно такова, по отношение на преживялата го съпруга, се обезсилва. Това правило на закона има естествено редица изключения, но все пак то е основното.

Мейсън отиде до библиотеката, извади том 53 от Законодателството на Калифорния, прехвърли някои страници и поясни:

— За да има законен ефект завещанието, бракът трябва да е валиден. Ако някой се опитва да твърди обратното, той трябва да го докаже. Естествено възможно е по този въпрос да има някакви нови решения през последните няколко години след издаването на този том от закона и ние трябва да проверим това. Мисля обаче, че можем да действаме със сигурност, защото това е все още същността на закона.

Телефонът иззвъня и Дела вдигна слушалката.

— Да, Гърти. Почакай малко. — После се обърна към Мейсън: — Дошъл е самият Хънтли Банър, а не секретарката му.

Мейсън остави сборника в библиотеката.

— Нека влезе, Дела.

Дела посрещна Банър усмихната и любезна.

— Искрено съжалявам за сцената в службата на Хейстингс — започна той. — Моята клиентка винаги е мразела Симли Бейсън и затова избухна. Естествено като неин адвокат аз трябваше да поддържам играта й, надявам се, вие разбирате, че тя се намираше в състояние на силна възбуда, макар че и при това положение въпросът можеше да се третира по-дипломатично.

— Седнете, Банър — покани го Мейсън. — Очаквах, че ще дойде секретарката ви.

— Мислех да изпратя нея — отвърна Банър, — но тя се изплаши, че ще я разпитвате относно завещанието и всичко свързано с него, и ме помоли да я освободя от това задължение. Тогава реших да дойда сам тук. Както и да е, канторите ни се намират твърде близо една до друга и реших сам да ви покажа фотокопие от завещанието. Аз вече подадох молба за проучване на въпроса и приложих към нея оригинала.

Мейсън протегна ръка към книжата, които му подаде Банър.

— Ще установите, че това е едно много кратко завещание. Хейстингс просто заявява, че отменя всички предишни завещания, че е здрав и с пълно съзнание и че няма други живи роднини освен жена си, Минерва Хейстингс. Затова той оставя цялото си състояние на нея. Освен това в завещанието има и една друга точка, която гласи, че ако се появи някоя личност и заяви, че има роднински връзки от какъвто и да било характер, тя има право да получи сто долара. Накрая ще установите, че завещанието е съставено в присъствието на свидетели и те са Елвина Митчел и аз. Ако сега имате някакви въпроси по отношение на завещанието, моля, питайте.

— Това завещание беше съставено на датата, посочена в него? — запита Мейсън.

— Точно така. То беше съставено в моята кантора и Хейстингс го подписа в присъствие на Елвина Митчел и мен. Той ни помоли да го подпишем като свидетели и заяви, че то е последното му завещание, изразяващо непоколебимата му воля.

— Колко време след женитбата му с Минерва беше съставено завещанието? — запита Мейсън.

— Мисля, че беше след четиридесет и осем часа. Доколкото си спомням, той ми позвъни, каза ми, че се е оженил и желае жена му да получи известна защита.

— Имаше ли преди това друго завещание? — продължи въпросите си Мейсън. — Аз мисля, че е трябвало да има такова.

— Не зная нищо по този въпрос — отвърна Банър. — Преди това аз не бях негов адвокат.

— Това означава, че вие сте започнал да се занимавате с неговите правни дела след женитбата му с Минерва — рече Мейсън.

— Не бих казал това — отвърна Банър. — В действителност аз бях започнал да се занимавам с неговите правни дела няколко месеца преди съставянето на това завещание. След това навлязох все повече и повече в неговите работи и той започна да се осланя на мене безусловно.

— После бракът му с Минерва се разби? — запита Мейсън.

— Зависи какво разбирате под това. Всъщност този брак започна да се руши след… О, бих казал, че това започна по времето, когато се появи Адела. Не искам да говоря срещу вашата клиентка, Мейсън, но Минерва твърди, че бракът й би продължил да съществува, ако не била Адела, която се е сближила с Хейстингс, спечелила доверието му и станала причина за нейното отстраняване.

— И тогава Минерва отишла в Невада, за да получи развод?

— Точно така, по този въпрос няма никакви тайни. Хейстингс й казал, че счита брака им за грешка и че те трябва да се разделят. Мисля, че по това време той й казал, че обича секретарката си и че иска да бъде свободен, за да се ожени за нея. А за да стане това, той иска от Минерва да отиде в Невада и да получи там развод.

— И тя се съгласила?

— О, не — отвърна Банър. — Тя подала жалба за развод тук, като обявила Адела отговорна за това. Тя поискала от Хейстингс да се разведат, като той й осигури една голяма сума за издръжка и определи човек, който да се занимае с уреждането на имуществените въпроси, заплащане на адвокатските такси и други неща от тоя род.

— Какво е станало с жалбата за развод? — запита Мейсън.

— Не станало дума за нея — каза Банър. — Тя била унищожена.

— Какво е накарало Минерва да направи това?

— Хейстингс отишъл при нея и я убедил, че ще бъде по-добре, ако оттегли жалбата си и му даде свобода.

— По какъв начин той е успял да я убеди в това? — запита Мейсън.

— По този въпрос може само да се гадае — отвърна Банър. — Хейстингс не ми каза какво му е струвало това. Това е бил частен разговор между двамата и аз нямам отношение към него, защото Минерва имаше друг адвокат по въпроса за развода.

— Какво стана с този адвокат?

— Предполагам, че Минерва, т.е. по-скоро Хейстингс го е обезщетил по някакъв начин. Както и да е, всичко е било уредено тайно. Минерва получила чек за двеста или двеста и петдесет хиляди долара и отишла в Невада да получи развод. Вие вече я чухте да заявява, че е решила да се бори докрай, че е съобщила на съпруга си за уреждането на развода и му изпратила копие от удостоверението, издадено във връзка с това, което всъщност не било станало в действителност. Това, разбира се, е измама и е въпрос от правно естество дали тя ще може да се възползва от нея. Върху нея обаче е бил упражнен голям натиск и тя е направила всичко, което според нейната преценка е било най-доброто, за да защити собствените си интереси. Фактически засега тя остава законната съпруга на Хейстингс, чиято женитба с Адела се оказва двуженство и поради тази причина е невалидна.

— А не беше ли уреден между Хейстингс и Минерва въпросът за имуществото? — запита Мейсън.

— Доколкото ми е известно, не. Той отишъл в апартамента на Минерва и казал: „Слушай, Минерва, защо искаш да вземеш адвокат за уреждането на въпросите между нас пред съда? Ако направиш това, адвокатът ще вземе един голям процент от това, което спечелиш, а ти може да не получиш даже и десет процента. В действителност цялото имущество е лично мое и…“ Той намекнал, че бил поставил някакви детективи да я следят и те открили скандал, свързан с нея.

— Знаете ли какъв е бил този скандал?

— Не, не зная.

— Не знаете или не искате да кажете?

— Честно казано, Мейсън, не зная. Хейстингс никога не ми е доверявал нещо по този въпрос, а също и Минерва. Разговорът между тях е бил частен. Общо взето, известно ми е, че в миналото на Минерва е имало нещо, което тя не искала да излиза наяве, но Хейстингс го е открил. В заключение аз предполагам, че въпреки това обстоятелство, в края на краищата, те са се споразумели.

— Има ли за това някакъв подписан документ?

— Не, няма такъв. Тя се съгласила да преустанови предприетите мерки, да отиде в Невада и получи там развод, като в удостоверението за това се упомене, че имущественият въпрос е бил уреден между двамата и тя се отказва от всякакви претенции за издръжка.

— А през всичкото това време тя съзнателно е възнамерявала да го измами — отбеляза Мейсън.

Банър поклати отрицателно глава.

— Не мисля така, Мейсън. Смятам, че тя е възнамерявала да живее според условията на споразумението, но след като видяла по какъв начин Адела се мъчи да се вмъкне в живота на Хейстингс… О, трудно е да се проумеят чувствата на жените. Те често вършат странни неща. Аз не дойдох тук, за да заявя, че моята клиентка е безгрешна, но искам да кажа, че според мене нейната позиция е непоклатима и затова предлагам да направим едно приемливо споразумение.

— Надявам се, че сте проверил в регистрите в Невада и не сте открил в тях окончателно решение за развод, нали? — запита Мейсън.

— Така е, Мейсън, аз наистина направих справка, и то преди да се съглася да се заема с делата на Минерва. Оказа се, че за да си осигури законно пребиваване, тя е престояла шест седмици в Невада, подала молба за развод, но делото изобщо не стигнало до съда.

— Но въпреки това — прекъсна го Мейсън — тя е изпратила на съпруга си едно подправено решение за развод.

— Не — отвърна Банър.

— Почакайте за момент — каза Мейсън, — но нали тя представи това решение пред толкова много свидетели в службата на Хейстингс?

— Не, тя не направи това — отрече отново Банър. — Има едно съществено различие, Мейсън. Това решение за развод не е подправено.

— Какво искате да кажете с това?

— Тя е била достатъчно умна, за да не пише името на някой съдия. Тя е написала едно фиктивно име и това е може би една измама. Съмнявам се дали копието може да се счита за подправен документ, макар че тя може да бъде обвинена в измама. Ако Хейстингс беше жив, той би могъл да заведе срещу нея дело за измама. Що се отнася до неговата любовница, положението е съвсем различно. Естествено моята клиентка не е безупречна, но, от друга страна, тя все още е съпруга на Хейстингс, т.е. негова вдовица.

Телефонът иззвъня рязко и остро няколко пъти — знак от страна на Гърти за наличие на непредвидено обстоятелство.

Вратата откъм приемната, се отвори и в кабинета влезе лейтенант Траг.

— Извинявай, Пери — каза той. — Изглежда, че си зает. Здравей, Банър, какво правиш тук? Двамата да не кроите някакъв заговор?

Мейсън се намръщи.

— Траг не дава никога възможност на Гърти да обяви за пристигането му. Той винаги нахълтва направо тук.

— Това е вярно — съгласи се Траг, — но данъкоплатците не плащат, за да си клатим краката в кантората на някой адвокат. Дойдох тук, Пери, за да ти съобщя, че искам да взема със себе си твоята клиентка.

— В какво я обвиняваш?

— В убийство, естествено — отвърна весело Траг. — Оня револвер се оказа фаталният и ние открихме по него отпечатъци от пръсти.

— Не е възможно да се вземат отпечатъци от револвер, ти сам каза това — рече Мейсън. — Освен това револверът е бил пипан от Бейсън и неговата секретарка, след като…

Траг се усмихна.

— Ние не използвахме обикновения прах за откриване на отпечатъци, Пери, а един специален метод.

— И открихте отпечатъци от пръстите на моята клиентка? — запита Мейсън.

— Засега не зная това — отвърна Траг. — Ние не сме взели още нейните отпечатъци, но ще го направим. Аз съм абсолютно сигурен, че по револвера има отпечатъци от пръстите на жена. Очевидно е, че личността, която ги е оставила, е яла бонбони или е употребила някакъв лак за нокти. Макар че отпечатъците са изсъхнали и пудрата не може да се полепи по тях, все пак те са много ясни.

— А какво ще стане, ако не предам клиентката си? — запита Мейсън.

— Ние все пак ще я заловим — отвърна Траг — и тогава ще имаме още един коз срещу нея. Защото знаеш, че я предупредихме да не напуска града и да бъде на наше разположение по всяко време, когато поискаме това.

Траг се настани удобно на един стол и се усмихна на Банър.

— Как си, Банър?

— Много добре — отвърна също усмихнат адвокатът. — Наистина много добре.

— Печелиш, Траг — каза Мейсън и се обърна към Дела Стрийт. — Свържи ме с Адела Хейстингс и я помоли да дойде тук.

Загрузка...