Дръзката разведена жена

ГЛАВА 15

Когато след тридесетминутната почивка съдията Фалън зае отново мястото си, Хамилтън Бъргър започна с думите:

— Ако съдът позволи, обвинението възнамерява да призове един свидетел, който ще удостовери, че е видял обвиняемата и ще посочи мястото, където е станало това. Той твърди, че по това време тя е носела тъмни очила. За да бъде еднакво справедливо за свидетеля и обвиняемата, необходимо е тя да бъде с тъмни очила. Затова моля съдът да нареди на обвиняемата да сложи тъмни очила и да остане с тях до края на заседанието.

Съдията Фалън поклати глава:

— Съмнявам се, че това е едно справедливо искане. Удостоверяването на самоличността е област, в която се правят твърде много грешки. Ако заставим обвиняемата да си сложи тъмни очила, това би било същото нещо, както ако на едно заподозряно в обир лице се постави маска, за да може свидетелят да го разпознае.

— Ако съдът разреши — уточни Бъргър, — има много неща, по които може да се разпознае една личност: глас, държание, форма на главата, походка и т.н. Мисля, че искането ми е основателно.

— Ако съдът не възрази, ние нямаме нищо против обвиняемата да сложи тъмни очила, но при условие, че всички свидетели ще бъдат задължени да направят същото и ще останат с очилата, докато трае установяването на самоличността им — съгласи се Мейсън.

Бъргър остана видимо доволен.

— Вие сте съгласен с това?

— Да, ние държим на това.

— Условието на защитата изглежда съвсем основателно — съгласи се Бъргър.

Съдията Фалън все още се колебаеше.

— Мисля, че защитникът поставя клиента си в едно много опасно положение. Съдът е видял достатъчно много установявания на самоличността на непознати лица по този начин, за да разбира много добре неговата погрешност. Основания от този род могат да доведат до най-лошото.

— Ние сме напълно съгласни с обвинението — каза Мейсън и махна с ръка. — Нека всички свидетели си поставят тъмни очила.

— Добре тогава — рече съдията Фалън. — Всички свидетели, които се намират в залата, да си поставят тъмни очила, ако имат. Тези, които нямат, да напуснат временно залата. А сега, господин Бъргър, повикайте вашия свидетел.

Мейсън се обърна към обвиняемата:

— Сложете си тъмни очила, Адела.

Хамилтън Бъргър се облегна на стола усмихнат, след като един от служителите му прошепна нещо.

— Ако съдът не възрази — съобщи той, — госпожица Митчел ще закъснее с няколко минути. За да не губим време, аз бих желал да призова един друг свидетел.

— Нямам възражение — каза Мейсън, — при условие, че когато Елвина Митчел се появи в залата, тя ще застане веднага на свидетелската скамейка.

— Съгласен съм напълно — отвърна Бъргър. — А сега моля като свидетел да бъде призован Артър Коул Колдуел.

Колдуел, мъж на около тридесет и пет години, зае място на свидетелската скамейка.

— Вашето име е Артър Коул Колдуел, авиатор сте и имате бюро за наемане на самолети тук, в Лос Анжелос?

— Да, господине.

— Имахте ли случай да пътувате в понеделник, четвърти този месец, с една млада дама до Лас Вегас?

— Да, закарах я до Лас Вегас и след това я върнах обратно.

— Колко време престоя тя там?

— Малко повече от час.

— По кое време отлетяхте оттук?

— Напуснахме тукашното летище в 5:30 часа. Самолетът беше нает по телефона по-рано през деня, аз го заредих с гориво и очаквах полета.

— Имаше ли нещо особено във външния вид на лицето, което беше наело самолета?

— Да, господине.

— Какво беше то?

— Въпреки че по време на пътуването беше тъмно, тя настоя да остане с тъмни очила, докато бъде в самолета.

Бъргър продължи:

— Ще ви помоля да огледате съдебната зала и установите дали можете да видите личността, която нае самолета ви?

— Ако съдът позволи — прекъсна го Мейсън, като се изправи на крака, — възразявам срещу този начин за установяване на самоличността. Това може да стане, ако лицата имат еднаква външност.

— Предлаганият от защитата начин е по-добър за установяване на самоличността, макар че води до увеличаване тежестта на доказателството, но и до неговата приемливост — констатира Фалън.

В този момент вратата се отвори и в съдебната зала влезе Елвина Митчел.

— Ако съдът позволи — каза Мейсън, — съобразно споразумението, постигнато с обвинението, аз моля на свидетелската скамейка да застане Елвина Митчел.

— Ще спазя уговореното — отвърна Хамилтън Бъргър.

Той почака, докато призованата положи клетва и седне на свидетелската скамейка, и след това се обърна към нея:

— Вашето име е Елвина Митчел и работите като секретарка при местния адвокат Хантли Банър, нали?

— Да, господине.

— От колко време работите при него?

— Около седем години.

Бъргър взе фотокопието от завещанието и се приближи до свидетелката.

— Вижте това копие от един документ, който, изглежда, е последното завещание и желание на Гарвин Хейстингс, подписан от вас и господин Банър като свидетели. Познавате ли този документ и това вашият подпис ли е?

— Да, господине. Всичко, което казахте, е вярно.

— Този документ беше подписан в присъствието на трима ви?

— Да, господине.

— Вие го подписахте като свидетелка?

— Да.

— Аз свърших с въпросите си — каза Бъргър. — Защитата може да разпита свидетелката.

Мейсън се обърна към Елвина Митчел:

— Ето ви тук чифт тъмни очила. Ще бъдете ли така любезна да ги поставите?

Жената се стъписа.

— Защо трябва да направя това?

— Защото, ако забелязвате, всички свидетели тук са поставили, съгласно уговорката с обвинението, тъмни очила. Това трябва да направите и вие, когато застанете на скамейката на свидетелите.

— О, разбирам, но аз не съм страна при тази уговорка и затова няма да си поставя тъмни очила.

— Хайде, хайде — намеси се съдията Фалън, — не виждам смисъл да отказвате. Тук имаме едно необичайно положение, но аз не виждам с какво ще си навреди свидетелката, ако си постави тъмни очила.

Думата сега взе Хамилтън Бъргър:

— О, уверен съм, че макар господин Мейсън да опитва още от началото да обърка свидетелката, тя ще си постави тъмни очила.

— Не мисля, че е необходимо да разискваме повече този въпрос, господин прокурор — каза съдията. — Моля свидетелката да си постави тъмните очила.

Елвина Митчел постави предизвикателно очилата си и обърна глава към съдията.

— Така е добре — каза Мейсън, — а сега, ако обичате, обърнете се към мене. Сигурна ли сте, че това е завещанието, което подписахте като свидетелка?

— Да.

— Възразявате ли срещу това да носите тъмни очила, докато бъдете разпитвана?

— Възразявам, господин адвокат — избухна тя. — Аз не съм куче, което може да бъде командвано.

— Тогава можете да свалите очилата и да ги предадете на служителката в моята кантора — каза Мейсън, след което обърна гръб на свидетелката и се отправи към мястото си.

Елвина свали очилата, направи уверено няколко крачки и ги предаде на Гърти, след това избърза към вратата на съдебната зала, където се спря за момент.

— А сега — каза Хамилтън Бъргър — нека господин Колдуел се завърне на свидетелската скамейка.

Пилотът застана отново там.

— И така, ако съдът позволи, господин Мейсън направи възражение по моето предложение, така че аз…

— Аз ще оттегля възражението си — прекъсна го Мейсън. — Съвсем очевидно е какво има на ум районният прокурор. Не мисля, че това е най-справедливият начин за установяване на самоличността, но свидетелят може да отговори на въпроса.

Като подбираше внимателно думите си, Колдуел отговори:

— Лицето, което седи зад преградата до господин Мейсън, обвиняемата по това дело, има твърде поразителна прилика с жената, която нае самолета ми.

— Защитата може да разпита свидетеля — каза Хамилтън Бъргър.

— Но дали тя действително е същата? — започна разпита Мейсън. — Можете ли да се закълнете, че това лице е същото, което нае самолета ви?

Свидетелят потърка замислено брадичката си с ръка.

— Не съм абсолютно сигурен.

Тогава Мейсън се обърна към съдията:

— Ваша милост, искам да задам още един въпрос на госпожица Митчел. Може ли съдебният пристав да я върне отново тук. Тя не е отишла много далече.

Съдията Фалън изгледа замислено Мейсън.

— Господин пристав, бихте ли довели госпожица Митчел на свидетелската скамейка?

Приставът побърза да напусне съдебната зала. Мейсън размени шепнешком няколко думи с Адела Хейстингс и след това отново се обърна към свидетеля:

— Носеше ли вашата пътничка тъмни очила през цялото време на полета?

— Да, господине.

— И на отиване и на връщане?

— Да, господине, през цялото време.

— И вие не можахте изобщо да видите очите й?

— Не, не успях.

— Видяхте ли младата жена, която е секретарка на господин Банър, преди малко на свидетелската скамейка?

— Да, господине.

— Видяхте я с тъмните очила?

— Да, господине.

— Не изглеждаше ли тя като вашата пътничка?

Свидетелят се поколеба.

— Когато я видях, аз разбрах колко трудно е да се установи самоличността на една жена, която носи тъмни очила. Тя изглеждаше наистина като моята пътничка. Мисля, че е доста трудно да се установи самоличността на която и да било млада жена с подобна фигура, която носи тъмни очила. Освен това установих, че гласът на госпожица Митчел прилича твърде много на… Бих желал да чуя как говори обвиняемата. Това ще ми помогне може би да взема решение.

— Това означава ли, че още не сте решил окончателно?

Свидетелят отново се поколеба.

— Аз почти бях взел решение. Беше ми дадена възможност предварително да установя самоличността на обвиняемата. Мислех, че ако мога да я видя с тъмни очила, бих могъл да установя положително дали е тя. Когато я видях с тъмни очила, аз се почувствах уверен в това, но когато и госпожица Митчел постави тъмните очила и чух гласа й… Тя изглеждаше точно така, както лицето, което отведох до Лас Вегас… И все пак аз още не съм напълно сигурен.

В този момент съдебният пристав, върнал се в залата, съобщи:

— Не можах да я настигна, Ваша милост. Когато ме видя да се приближавам, тя започна да тича надолу по стълбите и се смеси с тълпата край данъчната служба и аз я изгубих от очи.

— Загубихте я? — запита съдията Фалън. — Не можахте ли да я хванете, преди да се смеси с тълпата?

— Не. Не можах, защото тя тичаше с всички сили. Опитах се да накарам хората да я спрат, но тя успя да се отскубне.

— В такъв случай — каза съдията — ще отложим заседанието до десет часа утре сутринта. Междувременно изпитвам силно желание да разбера какво се крие в нейното държание. Освен това моля след закриване на заседанието представителите на обвинението и на защитата да дойдат в моя кабинет.