Дръзката разведена жена

ГЛАВА 2

В 5:15 часа Дела Стрийт се обади отново:

— Какво мислите, шефе, ще затваряме ли вече кантората? Часът е пет и петнадесет минути.

Мейсън кимна.

— Мисля, че не ни остава нищо друго, Дела.

— Нима цялата нощ ще мислите по този въпрос? — запита тя.

— Не зная — отвърна Мейсън. — Не мога да престана да мисля за това. Смятам, че трябва да наемем самолет и да отлетим за Лас Вегас.

— Но тя не е там — скочи Дела.

— Нейният апартамент се намира там, а вероятно ние имаме ключ за него.

— Какво очаквате да намерим в него?

— Може би някаква следа — отвърна Мейсън, — а може би и нищо.

— Мислите да влезете в апартамента? — запита Дела.

— Не зная — отвърна Мейсън. — Ще реша това, когато му дойде времето. Бих желал обаче да узная кога тя се е завърнала вкъщи.

— Мислите ли, че тя е отпътувала обратно за Лас Вегас?

— Ако не е направила това, значите намира в критично положение. Напуснала е канцеларията ми, паркирала е вероятно колата си някъде наблизо и навярно е отишла да вземе нещо от нея.

— От какво правите това заключение?

— От нейната чанта.

— Имате предвид нещата в нея?

— Да — отговори Мейсън. — Тя има разрешение за шофиране от Лас Вегас и навярно е пристигнала с колата си до сградата, в която се намираме. Трябвало е да направи нещо с автомобила си и го е оставила на близкия паркинг, получила е разписка и после е дошла тук. Била е много развълнувана. Ние не знаем какво е предизвикало нейното вълнение, но знаем, че вероятно е изстреляла два патрона от един 38-калибров револвер. След време тя си е спомнила, че се нуждае от нещо, което се намира в колата й, взела е разписката от чантата си и е слязла долу на паркинга. И там се случило нещо, което не й е позволило да се върне обратно тук. И сега въпросът е: дали тя е оставила чантата си тук преднамерено или случайно.

— Защо е било нужно да я оставя преднамерено?

— Защото в нея има оръжие — отвърна Мейсън. — Тя не искала да носи тази чанта със себе си повече, отколкото е било необходимо. Пожелала е да се върне обратно тук и е казала това на Гърти. Навярно е искала да даде бакшиш на прислужника и затова е взела петдесетцентова монета и разписката. И тогава се е случило нещо, което я е накарало да промени плановете си.

Мейсън замълча, замисли се и продължи:

— Дела, позвъни на Пол Дрейк и провери дали е в канцеларията си. Ако е там, помоли го да дойде веднага тук. Имам една работа за него.

— А какво ще правим с всичко това? — запита Дела Стрийт, като посочи съдържанието на чантата, което беше разпръснато върху бюрото на Мейсън.

Адвокатът отвори едно от чекмеджетата, хвана револвера с носната си кърпа и го постави вътре. Останалите предмети върна в чантата.

А Дела позвъни в детективската агенция на Пол Дрейк.

— Пол тъкмо излизаше, но аз успях да го спра на вратата. Каза, че идва веднага.

Малко по-късно се чу шифрованото почукване на Дрейк по външната врата и Дела Стрийт му отвори.

— Най-лошото нещо за една детективска агенция е да се намира на същия етаж със своя клиент — каза Дрейк. — Никога не мога да се откача… Слушай, Пери, надявам се, че това е не кой знае колко голяма работа. Има нещо, което искам да свърша тази вечер.

Дрейк пристъпи към големия фотьойл за посетители, настани се върху закръглената кожена облегалка и се усмихна на адвоката.

— Става дума за едно проучване — каза Мейсън, — което искам да се извърши много бързо. Трябваше да бъде свършено няколко часа по-рано, но се надявам, че и сега няма да бъде твърде късно.

Пол Дрейк се облегна на фотьойла и прехвърли дългите си крака върху страничната облегалка.

— Казвай — рече късо той.

— Навярно долу на съседния паркинг те познават много добре, Пол?

— Така е — усмихна се Дрейк. — Аз паркирам колата си там вече седем години.

— Аз също — рече Мейсън, — затова не мога да свърша тая работа сам. Но ти като детектив имаш правото да обикаляш наоколо, без хората да ти задават много въпроси. Ако ставаше дума за мене, сигурно бих привлякъл вниманието.

— Какво искаш да направя? — запита Дрейк.

— Слез долу на паркинга, Пол, и провери всеки автомобил, който е оставен там. Търси кола с номер на щата Невада. Освен това виж дали на предното стъкло няма и регистрационна карта. Ако намериш такава, запиши името на собственика. За всеки случай вземи номерата на всички коли, паркирани там, които имат разрешение от Невада.

— Веднага ли трябва да направя това? — запита Дрейк.

— Незабавно — отговори Мейсън. — Трябваше да бъда по-съобразителен и сам да свърша тази работа преди три часа.

Дрейк му хвърли шеговит поглед и без да каже нито дума, излезе навън.

— Да се свържа ли със службата за наемане на самолети? — запита Дела Стрийт.

— Ще почакаме Пол — отвърна Мейсън. — Ако колата на Адела се намира долу, тогава ще се насочим по тази следа.

— А ако я няма?

— Ще отлетим за Лас Вегас.

— Няма ли преди това да хапнем нещо?

— Ще ядем по-късно — каза Мейсън, — освен ако ти не искаш да се справиш с един сандвич или кренвирш.

Дела Стрийт се свърза по телефона със закусвалнята, която се намираше в съседство с паркинга.

— Можете ли — запита тя — да ни приготвите два сандвича, които ще вземем след двадесетина минути? Обажда се Дела Стрийт, секретарката на Пери Мейсън… Това е добре. Господин Мейсън иска своя сандвич с много лук и подправки. За мене пригответе сандвича също с много подправки, но с малко лук. Благодаря ви.

Дела остави слушалката. Мейсън се усмихна.

— А за Пол?

— Той има нещо предвид за тази вечер. Вероятно ще вечеря филе миньон, пържени картофи, задушен лук по френски и хубава салата. И всичко това полято с бутилка отлично вино. И ако му дадете възможност — продължи Дела, — той ще прибави стойността на всичко това към разноските по работата и ще ви представи съответната разписка.

След петнадесет минути се чу отново шифрованото почукване на Дрейк. Още от вратата той съобщи:

— На паркинга има само две коли от Невада, Пери.

— Откри ли кои са техните собственици?

— Нямаше регистрационни карти. Единият номер е АТК 205. Запитах пазача на паркинга от колко време колата е там и той ми каза, че е била паркирана преди шест часа. Другата кола има номер APE 804 и се намира там от осем часа.

Мейсън кимна.

— Добре, Пол. Свържи се с полицията в Невада и със своите сътрудници и поискай от тях повече подробности за собствениците на тези коли. Искам засега само общи сведения, без детайли. Тъй като аз съм се заел с тази работа, дръж си сметка за всички разходи. Дела ми каза, че имаш някаква важна среща и си щял да вечеряш филе миньон с богата гарнитура, полято с бутилка добро вино, и разноските за всичко това трябва да бъдат отнесени към разходите по делото.

— О, не — възрази Дрейк, — щом като трябва през цялата нощ да седя до телефона…

— Това не е необходимо — рече Мейсън. — Позвъни на полицията в Невада и вземи имената на собствениците на колите. Ще ти се обадя по телефона след около четиридесет минути. Дотогава ти трябва да имаш тази информация. След това дай нареждане на своите сътрудници да се заемат с работа и тогава иди да вечеряш. Докато получат сведенията и ти телефонират, ти ще бъдеш вече в кабинета си.

— И сметката за вечерята мога да прибавя към разноските по делото?

— Така мисля.

Дрейк се усмихна.

— Това е нарушение на благоприличието! Винаги, когато се занимавам с някое от твоите дела, аз трябва да се задоволя с един сандвич и малко сода бикарбонат за десерт… Тръгвам веднага.

Мейсън кимна на Дела Стрийт.

Двамата побързаха да слязат долу до ресторанта, където Дела взе сандвичите и потеглиха към летището.