Дръзката разведена жена

ГЛАВА 12

Съдията Куинси Фалън погледна към претъпканата зала.

— Днес ще проведем предварително разглеждане на делото по обвинение в убийство срещу Адела Хейстингс. Готови ли сте?

Мортън Елис, един от заместниците на районния прокурор, отговори:

— Да, готов съм от страна на закона, Ваша милост.

— С позволение на съда обвиняемата е също готова.

— Много добре — каза съдията Фалън. — А сега, преди да започнем да разглеждаме показанията по това дело, искам да направя няколко бележки. Съдът узна от пресата, че ще се води една законна борба за установяване на контрол върху наследството на Гарвин Хейстингс. Минерва Шелтън Хейстингс предявява претенции въз основа на едно завещание, а Адела Стерлинг Хейстингс, обвиняемата по това дело, претендира в качеството си на законна съпруга. И двете страни са подали молби, които ще бъдат своевременно разгледани в съответния съд. Така че настоящият съд не възнамерява да допусне криминалният случай, който ще се разглежда тук, да прерасне в спор кой има правото да се разпорежда с наследството. Главният въпрос, с който ние ще се занимаем, е да установим дали е извършено престъпление. И ако е така, да открием дали има основателна причина да приемем, че обвиняемата е виновна за него. Ако се докаже, че тя е виновна, тогава делото ще бъде отнесено за разглеждане от по-висшия съд, а ако не е виновна, ще бъде освободена. Съдът смята, че вероятно ще бъде необходимо да се разгледат някои от фактите, свързани с претенциите за наследството. Съдът обаче иска показанията относно контрола върху наследството да бъдат ограничени. Ще бъде безполезно да се опитваме да проучваме този въпрос тук. Като имате предвид това, господа, приканвам ви да ограничите разпитите си в границите, определени от съда. А сега можете да започнете, господа.

Мортън Елир започна разпитите си с решителен и делови израз на лицето.

Един служител представи планове на горния и долния етаж от къщата на Хейстингс. Имаше и снимки, показващи вътрешността на помещенията. Хирург, извършил аутопсията, заяви, че смъртта е причинена от два куршума, изстреляни от 38-калибров револвер и проникнали в мозъка, че тялото било намерено в леглото и смъртта настъпила мигновено; очевидно Хейстингс е бил убит, докато е спял; че смъртта е настъпила рано сутринта в понеделник, не по-рано от един и не по-късно от осем часа; че след това тялото не е било премествано.

След това Елис каза:

— Моят следващ свидетел ще бъде лейтенант Артър Траг.

Траг излезе напред, положи клетва, застана на свидетелската скамейка и разказа за откриването на тялото, а също и представи снимки, показващи положението му в леглото, където е било намерено; след това той представи фаталните куршуми, единият от които бил открит в дюшека, след като преминал през главата, другият бил намерен в таблата на кревата.

— Познавате ли Пери Мейсън, адвоката на обвиняемата? — запита Елис.

— Да.

— Познавате ли гласа му?

— Да.

— Тогава ще ви запитам проведохте ли вторник сутринта някакъв разговор с Пери Мейсън?

— Да, господине, имах такъв разговор.

— За какво се отнасяше той?

— Господин Мейсън ми позвъни и каза, че предния ден някой е бил в неговата кантора.

— Почакайте за момент — каза Елис, — това е било в понеделник, четвърти, този месец?

— Точно така.

— Какво друго ви каза господин Мейсън?

— Той ми съобщи, че посетителят е оставил дамска чанта, в която е имало един револвер с изстреляни от него два патрона. По-нататък той каза, че впоследствие било установено, че чантата принадлежи на Адела Стерлинг Хейстингс, обвиняемата в това дело, и ми предложи да изследвам оръжието.

— Какво направихте вие след това?

— Предложих на мой сътрудник да се свърже с Гарвин С. Хейстингс по телефона. Малко след това ми докладваха, че един от служителите на Хейстингс е отишъл в дома му, за да провери защо той не отговаря на телефонните повиквания, и тогава намерил трупа му в леглото.

— Какво направихте по-нататък?

— Отидох в кантората на господин Мейсън и там заварих обвиняемата.

— Открихте ли револвера, за който ви беше съобщил господин Мейсън?

— Не тогава.

— По-късно намерихте ли го?

— За момент — намеси се Мейсън. — Възразявам срещу този въпрос!

— Защо? — запита Елис. — Той може да каже дали е открил револвера или не.

— Не, не може — възрази Мейсън, — защото няма начин, той да разбере дали револверът, който е намерил, е същият, за който аз му бях съобщил по телефона, или е този, който беше в кантората ми.

— О, Ваша милост — обърна се Елис към съдията, — това е само игра на думи. Ние можем да проследим този револвер по пътя му от една дамска чанта до бюрото на Мейсън и оттам до службата на Хейстингс, където един от неговите служители, Симли Бейсън, го е скрил; после можем да го проследим, докато той достигне до лейтенант Траг.

— Тогава продължавайте — каза Мейсън, — но не питайте свидетеля дали револверът, който е открил, е същият, който беше в чекмеджето на моето бюро. Това би довело до едно заключение.

— Добре, добре — отстъпи Елис с лека благосклонност. — Оттеглям въпроса си и ще запитам свидетеля за следното: Когато отидохте в кантората на господин Мейсън, запитахте ли го за револвера?

— Да.

— Поискахте ли да ви го предаде?

— Да.

— Какво направи господин Мейсън във връзка с това ваше искане?

— Той издърпа едно чекмедже от дясната страна на бюрото си и се показа твърде изненадан, когато разбра, че чекмеджето е празно.

Елис продължи:

— Искам да ви попитам, лейтенант Траг, имате ли копия от документите, удостоверяващи продажбата на огнестрелни оръжия на Гарвин Хейстингс?

— Да, имам.

— Бихте ли ми предал тези копия?

Траг му подаде два листа хартия.

— Това са официални документи, които се издават съгласно изискванията на закона в Калифорния. Те потвърждават покупката на два револвера от Центъра за снабдяване със спортни стоки.

— Какво по-точно е отбелязано в тези документи, лейтенант?

— Покупката на два 38-калиброви револвера марка „Смит и Уесън“, почти от един и същи модел. Първият от тях, с цев дълга шест сантиметра и с номер С 48809, е бил продаден на датата, посочена в този лист. Вторият, закупен няколко месеца по-късно, е почти същият модел и има номер С 23721.

— Много добре — каза Елис. — А сега бихте ли ми предал разговора, който проведохте с Пери Мейсън, адвоката на обвиняемата, относно револвера, за който ви е уведомил по телефона, а после, когато сте пристигнали в кантората му, той не е бил в състояние да ви предаде.

— Господин Мейсън ми каза, че е взел един револвер от чантата на обвиняемата, която била оставена в кантората му; че бил поставил този револвер в най-горното дясно чекмедже на бюрото си и че този револвер бил изчезнал.

— Кажете ми, лейтенант, кога се проведе този разговор?

— Това беше във вторник, пети този месец.

— Каза ли ви господин Мейсън какви мерки е предприел, за да открие къде се намира револверът?

— Да, при един по-късен разговор.

— Какво ви каза той?

— Той ми съобщи, че сам и чрез детективската агенция на Пол Дрейк бил направил проучвания и открил, че във вторник сутринта някакъв мъж бил влязъл в кантората му по времето, когато чистачката я почиствала. Този мъж носел със себе си ръчна чанта и се представил като Пери Мейсън, престоял в кантората няколко минути, след което напуснал. Господин Мейсън ми каза още, че в резултат на извършена от детективите работа се установило, че този мъж бил Симли Бейсън, ръководител в службата на Хейстингс.

— Съобщи ли ви той нещо друго?

— Каза ми, че Симли Бейсън взел револвера, опаковал го в хартии и поставил пакета на дъното на сака си за голф.

— Каза ли ви господин Мейсън какво е направил с револвера?

— Съобщи ми още, че в негово присъствие Симли Бейсън наредил по телефона на секретарката си да вземе револвера от дъното на сака му и да го донесе в кантората му. И когато тя пристигнала, оказало се, че пакетът с револвера бил разкъсан. Г-н Мейсън ми каза, че държи оръжието на мое разположение, като запазил обвивката му в една кутия, за да мога да я изследвам за отпечатъци от пръсти.

— Какво направихте след това вие?

— Отидох в кантората на господин Мейсън и взех револвера.

— Проведохте ли след това балистични изследвания с него?

— Да.

— Направихте ли опит за сравнение между куршумите, които вие изстреляхте, и тези, които са били изстреляни от фаталния револвер, един от които сте намерил в леглото на Гарвин Хейстингс, а другия сте извадили от дюшека?

— Да, направих такова сравнение.

— И какво открихте?

— Фаталните куршуми са били изстреляни с този револвер.

— Сега ще ви покажа един револвер, „Смит и Уесън“ номер С 48809 и искам да ви запитам можете ли да го разпознаете?

— Разбира се, господине. Аз поставих свой знак върху него.

— Този ли е револверът, който получихте от господин Мейсън?

— Да.

— Лейтенант, изследвахте ли този револвер за отпечатъци от пръсти?

— Да.

— И намерихте ли такива по него?

— По времето, когато го изследвах за пръв път, не открих никакви отпечатъци от пръсти по него, после го поръсих със специална пудра за проявяване на скрити отпечатъци, но и това не ми помогна. По-късно, когато занесох револвера в службата си, забелязах, че върху него има засъхнал отпечатък от пръсти. Той не беше се поел от пудрата, защото по него не бе останала никаква влага. Това беше напълно изсъхнал отпечатък. Бил е оставен от човек, по чиито пръсти е имало някакво лепливо вещество, например слюнка или пък остатъци от влажен тютюн. Сега отпечатъкът се вижда съвсем ясно.

— Направихте ли снимка от него?

— Да, господине.

— Носите ли я със себе си?

— Да.

— А сега ми кажете проверихте ли от чии пръсти би могъл да бъде този отпечатък?

— Да. Той е бил оставен от средния пръст на дясната ръка на обвиняемата Адела Хейстингс.

— Ако съдът позволи — продължи Елис, — бих желал този револвер да бъде представен като веществено доказателство по делото.

— Моля, за момент — намеси се Мейсън. — Преди да се произнеса по въпроса, дали този револвер може да бъде представен като веществено доказателство или не, бих желал да ми бъде позволено да задам няколко въпроса на свидетеля.

— Разбира се — разреши съдията Фалън, — можете да го разпитате.

— Лейтенант — обърна се Мейсън към Траг, — вие заявихте, че съм ви съобщил, че притежавам оръжие. Кажете обаче не е ли истина, че ви казах, че имам един револвер?

— Казахте ми, че притежавате револвер.

— Който беше откраднат от чекмеджето на бюрото ми?

— Това е, което аз разбрах.

— Казах ли ви, че револверът се е появил от чантата на обвиняемата?

— Почакайте за минутка — каза Траг. — Мисля, че в първия ни разговор относно оръжието вие казахте, че то е изчезнало. После секретарката ви ми позвъни и каза, че револверът бил намерен, но подменен.

— А аз не ви ли обясних — запита Мейсън, — че Симли Бейсън е взел револвера от моята кантора, опаковал го в хартия, която запечатал? Когато пакетът пристигна в кантората ми, хартията беше разрязана с ножче за бръснене или с някакъв друг остър нож? И най-после, не ви ли казах, че по нищо не можеше да се разбере, че този е револверът, който се появи в чантата на обвиняемата?

— Възразявам срещу този въпрос — възмути се Елис. Мейсън продължи:

— Това няма да бъдат празни показания. Лейтенант Траг даде обяснения за това, което съм му казал, и сега аз се опитвам да проверя чрез кръстосан разпит неговата памет относно целия разговор, който имах с него.

— Възражението се отхвърля — каза съдията Фалън. — Лейтенант, отговорете на въпроса.

— Да, всичко, което каза господин Мейсън, е вярно.

— И така — продължи Мейсън, — ако това е така, в такъв случай не може по никакъв начин да се докаже, че този револвер тук е същият, който аз взех от чантата на обвиняемата, или все едно този, който Симли Бейсън измъкна от кантората ми.

— Възразявам срещу това изявление, което е спорно и води до оформяне на заключение от страна на свидетеля — намеси се Елис.

— Подкрепям възражението — произнесе се съдията Фалън.

Мейсън се усмихна.

— Лейтенант Траг — каза той, — вие току-що заявихте, че този е револверът, от който са изстреляни фаталните куршуми?

— Да.

— Следователно вие сте сигурен, че това е оръжието, с което е било извършено убийството?

— Да, господине.

— Вие никога не сте го виждал в ръцете на обвиняемата, нали?

— Не, не съм го виждал.

— Точно така. И въз основа на онова, което ви казах в нашия разговор, вие не можете да се закълнете, че след като Симли Бейсън е взел този револвер, опаковал го и го поставил в сака си за голф, някой друг не е извадил пакета, срязал обвивката му, извадил и заменил револвера с друг и отново поставил пакета в сака за голф, нали?

— Правя същото възражение — каза Елис.

— Ако съдът позволи — рече Мейсън, — това е съвсем друг въпрос. Аз питам сега свидетеля, дали в резултат на разговора, който имах с него, може да свърже този револвер с обвиняемата?

— Възражението се отхвърля — каза съдията. — Мисля, че във връзка с разговора, който свидетелят е имал с Пери Мейсън, този въпрос е напълно законен.

— Не, господин Мейсън — отговори сега лейтенант Траг, — от това, което ми казахте, не мога да се закълна със сигурност, че въпросният револвер не е бил подменен, след като Симли Бейсън го е взел. Не мога положително да се закълна и за това, че револверът, който ми дадохте, е същият онзи, който сте взел от дамската чанта. Най-после аз не мога да се закълна въз основа на нашия разговор, че този револвер е свързан с обвиняемата. Съгласен съм, господин Мейсън, че всичко това се базира само на нашия разговор, на това, което вие ми казахте. От друга страна, аз мога да се закълна въз основа на един отпечатък, че този револвер е бил пипан от обвиняемата, когато средният пръст на дясната й ръка е бил изцапан с някакво лепливо вещество.

— Точно така — каза Мейсън. — Това вещество вероятно е съдържало и захар.

— Да, господине, захар, лак за нокти и още дузина други неща.

— И то било изсъхнало?

— Да.

— И е оставило един скрит отпечатък, по който праховидната пудра не е полепнала.

— Да.

— И този скрит отпечатък продължава да е още налице?

— Да, господине.

— Един обикновен скрит отпечатък, който съдържа влага или мазнина, успява да ги задържи само за един относително къс период от време, нали?

— Да.

— Но този е отпечатък от съвсем друг тип?

— Не от вида, който изсъхва бързо?

— Точно така.

— В такъв случай не мислите ли, че този отпечатък би могъл да бъде оставен през последната коледна вечер, когато обвиняемата е яла бонбони, а револверът е бил все още притежание на нейния съпруг?

Лицето на Траг почервеня.

— Не мога да кажа кога е бил оставен този отпечатък.

— Добре — каза Мейсън, — това са всичките ми въпроси към вас. А сега възразявам срещу приемането на револвера като веществено доказателство на основание на това, че като такова то е некомпетентно, несъществено и не се отнася до въпроса.

Съдията Фалън завърши:

— Има достатъчно основания да се приеме, че това е едно смъртоносно оръжие и затова то може да се приеме като веществено доказателство към делото.

— Сега — каза прокурорът Елис — аз ще освободя лейтенант Траг и ще призова като свидетел Симли Бейсън.

Бейсън се отправи към скамейката на свидетелите. Той вдигна дясната си ръка, положи клетва и след като каза името и адреса си, погледна с нескрита ненавист към Мортън Елис.

— Името ви е Симли Бейсън и от четири години вие сте ръководител на службата в предприятието на Хейстингс, нали? — запита прокурорът.

— Да, господине.

— Ваша милост — обърна се Елис към съдията, — това е един враждебно настроен свидетел и затова ще го разпитам с водещи въпроси.

— Досега той не е показал никакъв признак на враждебност — отвърна съдията Фалън, — затова започнете разпита според правилата.

— Благодаря, Ваша милост.

После Елис се обърна към свидетеля.

— Привличам вниманието ви върху вторник, пети този месец, и искам да ви запитам дали по това време се видяхте с обвиняемата?

— Да, господине.

— Кога я видяхте тогава?

— Рано сутринта.

— Колко рано?

— Не погледнах часовника си.

— Беше ли това преди разсъмване?

— Не мога да си спомня.

— Къде се срещнахте с нея?

— В един ресторант.

— Как се случи така, че се срещнахте с нея там?

— Тя ми съобщи, че ще ме чака там.

— Това денонощен ресторант ли е?

— Да.

— Вие се срещнахте с обвиняемата там и закусихте заедно?

— Да.

— Разговаряхте ли през време на закуската?

— Естествено, ние не седяхме просто така, гледайки се един друг.

— Отговаряйте кратко на въпросите — каза Елис. — Разговаряхте ли или не с обвиняемата?

— Да.

— И след това се отправихте към кантората на господин Мейсън?

— Да.

— Имаше ли там друг човек?

— Да. Там беше чистачката.

— Разговаряхте ли с нея?

— Да.

— Какво й казахте?

— Не мога да си спомня.

— Взехте ли нещо от кантората на господин Мейсън?

— Отказвам да отговоря на този въпрос?

— На какво основание?

— На базата на това, че този отговор може да ме обвини в престъпление.

Елис погледна към съдията Фелън.

— Да — каза той, — свидетелят е настроен враждебно. Можете да продължите с подвеждащи въпроси, макар че и досега правехте това без възражение от страна на защитата.

Елис се обърна отново към свидетеля:

— Взехте ли един револвер от кантората на господин Мейсън?

— Отказвам да отговоря на въпроса, защото мога да бъда обвинен в престъпление.

— По-късно телефонирахте ли в присъствие на господин Мейсън на секретарката си?

— Да.

— Как се казва тя?

— Розалия Блякбърн.

— Какво й казахте по телефона?

— Казах й да вземе ключа от бюрото ми, да отключи шкафчето за дрехи, да извади от сака за голф стиковете, на дъното ще намери един обвит в хартия пакет. Помолих я да ми го донесе.

— В кантората на господин Мейсън?

— Да.

— Тя изпълни ли вашите нареждания?

— Не зная.

— Какво искате да кажете с това?

— Не зная дали тя изпълни това, което й казах.

— Но вие знаете, че тя се е появила в кантората на господин Мейсън с един пакет, нали?

— Да.

— И това беше същият пакет, който бяхте поставил в сака за голф?

— Не зная това.

— Добре, но той съдържаше същия предмет, който бяхте поставил в него, нали?

— Не зная.

— Какво означава пак това „не зная“?

— Аз не бях взел мерки за разпознаването на пакета.

— Този предмет беше револвер, нали?

— Да, в пакета, който сложих в сака за голф, имаше револвер.

— И това беше същият револвер, който взехте от кантората на господин Мейсън, нали?

— Отказвам да отговоря на въпроса на основание на това, че отговорът може да ме привлече под отговорност.

— Признавате ли, че сте поставил пакет в сака си за голф?

— Да.

— И че този пакет съдържаше револвер?

— Да.

— И този пакет беше взет от сака за голф от вашата секретарка?

— Възразявам срещу този въпрос — намеси се Мейсън — като водещ до едно заключение на свидетеля.

— Приемам възражението ви — каза съдията Фалън. Прокурорът продължи да задава въпроси на Бейсън:

— Наредихте ли на секретарката си да вземе пакета от сака за голф?

— Да.

— И да го донесе в кантората на господин Мейсън?

— Да.

— Тя изпълни ли нарежданията ви?

— Не зная.

— Но нали вие бяхте там? Не ви ли донесе тя пакета?

— Тя наистина донесе някакъв пакет, но аз нямах възможност да установя дали е същият, който бях поставил в сака за голф. За обяснение ще добавя, че бях предприел мерки за запазване съдържанието на пакета, като го обвих в хартия, към която прилепих бележка, в която беше описано съдържанието на пакета. Когато той ми беше донесен, установих, че опаковката му е разкъсана, и не можах да разбера дали съдържанието му не е подменено.

— Предметът, който поставихте в пакета, беше револвер, нали?

— Да, господине.

— Това беше същият револвер, който взехте от кантората на господин Мейсън?

— Отказвам да отговоря на този въпрос, понеже той може да ме привлече под отговорност.

— Добре, а сега ще се върна пак към срещата ви с обвиняемата. Не е ли истина, че отиването ви в кантората на господин Мейсън беше предизвикано от нещо, което тя ви каза?

Свидетелят се поколеба.

— Кажете — притисна го Елис, — не е ли истина това?

— Отказвам да отговоря, защото това може да навлече подозрения срещу мене.

— Ако съдът позволи — рече Елис, — достатъчно ясно е, че свидетелят се опитва да се прикрива зад правата, които му дава Конституцията, и да ги използва даже и тогава, когато няма достатъчно законни основания за това. Може би е уместно за него да отказва да се обвърже с кражбата в кантората на господин Мейсън. Що се отнася обаче до разговора му с обвиняемата, то в него няма нищо, което би могло да навлече някакви подозрения и обвинения срещу него.

— Мога ли да бъда изслушан? — запита Мейсън.

— Разбира се — отговори съдията Фалън.

— Ако се окаже — започна Мейсън, — че обвиняемата и този свидетел са заговорничили да вземат някакво доказателство от кантората ми, то вземането на револвера може да се счита като открито действие, водещо до обвинение по отделно престъпление. Вземането на револвера е едно нещо, а уговарянето да се вземе той е съвсем друго нещо. Но и двете са престъпление.

— Това е въпрос на незначителни подробности — отбеляза Елис.

— Не, не е така — възрази Мейсън. — Когато вие, хората от прокуратурата, получите някаква информация или оплакване срещу някого, често ги използвате впоследствие като точка в обвинителния акт. Считате ги като част от престъпното намерение и действие. След това се опитвате да убедите съдебните заседатели да се произнесат за виновност на обвиняемия по всяка точка от обвинителния акт. Твърдите, че всяка една от тях представлява отделно престъпление, че не вие създавате законите, а само ги прилагате. И че законодателната власт е приела да се счита за престъпление даже и само намерението да се извърши едно ужасно дело, при което, ако обвиняемият е възнамерявал да извърши подобно деяние и после действително го изпълнява, той е виновен за две отделни престъпления.

Съдията Фалън изкриви устни в нещо подобно на усмивка.

— Мисля, че въпросът е изяснен добре — реши той, — но не мога да преценя дали той е уместен или не и доколко той има отношение към това престъпление. Ако е така, може да се приеме, че обвиняемата и свидетелят са възнамерявали да извършат някакви действия. В такъв случай свидетелят има основание да смята, че като отговори на въпроса, това може да го въвлече в едно предумишлено престъпление.

— Добре — каза Елис и се обърна отново ядовито към свидетеля: — Вие запънахте един револвер в хартия и го поставихте в сака си за голф, нали?

— Да, господине.

— Бяхте ли виждал този револвер преди?

— Кога преди?

— Преди да го поставите в сака за голф?

— Да, господине.

— Къде?

— Отказвам да отговоря на този въпрос.

— Бяхте ли го виждали преди пети този месец?

— Не зная.

— Защо не знаете?

— Защото не ми е известно дали този е същият револвер, който съм виждал.

— Вие сте виждал револвер, който е бил подобен на този, за който говорим?

— Да.

— Къде?

— Не мога да си спомня всичките места, където съм виждал подобни револвери. Безсъмнено фирмата произвежда стотици и хиляди бройки от тях и аз съм ги виждал на изложби на спортни уреди и пособия и още на много други различни места.

— И някои от тези „други места“ включват и една дамска чанта, нали? — запита Елис, като насочи обвиняващо показалеца си към свидетеля.

— Да.

— Коя е нейната собственичка?

Свидетелят отпусна глава, но отговори:

— Госпожа Адела Хейстингс.

— Аха! — възкликна Елис. — Най-после след тази болезнена агония на разпит вие признавате, че сте видял въпросния револвер в чантата на обвиняемата?

— Ако съдът позволи, моля за момент — намеси се Мейсън. — Възразявам срещу едностранчивите заключения на прокурора, а и срещу самия въпрос. Свидетелят не отговори, че е видял този револвер в чантата на обвиняемата.

Мортън Елис отвърна:

— Както се разбира от отговорите на свидетеля, това би трябвало да бъде същата чанта.

— От всичко, което ни е известно, това би могло да бъде съвсем друг револвер — каза Мейсън.

— Поддържам възражението срещу въпроса, поставен по този начин — рече съдията Фалън.

— Добре — каза Елис, — нека сега продължим по-нататък. Искам от свидетеля да обясни дали някой му е съобщил откъде се е появил този револвер?

— Да, господине.

— Беше ли това обвиняемата?

— Госпожа Хейстингс ми каза, че го е получила от съпруга си. Той я помолил да го държи в чантата си, защото смятал, че по този начин тя ще има известна защита, когато се намира сама навън през нощта. Ако тогава й се случи някаква неприятност или авария с колата и тя спре встрани от пътя, за да я поправя, тя би останала напълно безпомощна и беззащитна.

— Това е всичко от моя страна — произнесе триумфално Мортън Елис.

— Моля за момент — каза Мейсън, — искам да поставя няколко въпроса на свидетеля. Вие казахте, че сте видял един такъв подобен револвер в чантата на обвиняемата?

— Да, господине.

— И това, че госпожа Хейстингс ви казала, че съпругът й го дал за самозащита, особено в случаите, когато тя пътува с колата си през нощта?

— Да.

— Каза ли ви тя колко често го носи със себе си?

— Не с много точни думи, но разбрах, че тя го носи често в чантата си.

Съдията Фалън погледна към Елис.

— Това, разбира се — каза той, — е само едно заключение от страна на свидетеля. Не желае ли обвинението да го отхвърли?

Прокурорът се усмихна и отговори:

— Обвинението не желае да направи това, Ваша милост. Нека защитникът на обвиняемата продължи. Такъв разпит ще бъде може би малко тежък за неговата клиентка, но обвинението не желае той да бъде прекратен.

— Не е необходимо да правите такова изявление — рече съдията Фалън. — Съдът само привлече вниманието ви върху обстоятелството, че свидетелят изрази едно очевидно заключение.

— Обвинението няма желание да прави възражение срещу начина, по който свидетелят дава своите показания — каза Елис.

Мейсън се обърна отново към Бейсън.

— Вие разбрахте от разговора ви с госпожа Хейстингс, че този револвер й е бил даден и той е бил нейна собственост?

— Да, господине.

— И че тя го е носела доста често със себе си?

— Да.

— И е знаела как да го използва?

При този въпрос Елис се обърна към слушателите в залата и ги изгледа с широка, триумфираща усмивка. Мейсън продължи да разпитва свидетеля.

— И вие казвате — рече той, — че разговаряхте за това с госпожа Хейстингс?

— Да, господине.

Очите на Мейсън блеснаха.

— Беше ли това Адела Хейстингс, обвиняемата по това дело?

— О, не, господине — отвърна Бейсън. — За това говорих с Минерва Хейстингс, предишната съпруга.

Усмивката по лицето на Елис угасна и се замени от болезнена гримаса, но той се изправи все пак на крака.

— За момент, Ваша милост, моля за момент! — обърна се той към съдията Фалън. — Изглежда, че това е една добре обмислена клопка от защитника на обвиняемата и този свидетел. Те са знаели, че когато последният каже „госпожа Хейстингс“, аз ще приема, че става дума за обвиняемата. Възразявам срещу този въпрос на защитата и държа да се отхвърлят отговорите, които представляват заключение на свидетеля.

Съдията Фалън отвърна остро:

— Вече имахте възможност да направите възражение. Съдът ви обърна внимание върху начина, по който свидетелят отговори, но не за обвиняемата, а изобщо за „госпожа Хейстингс“, като знае, че има две такива съпруги. Свидетелят се въздържа да спомене името на обвиняемата, той говореше просто за „госпожа Хейстингс“.

— Това беше клопка, една добре обмислена клопка — настоя Елис.

— Не ми е известен закон — отвърна съдията, — който да забранява на защитата да поставя клопки по пътя, по който тя очаква, че ще се движи нейният противник. Опасявам се, господин заместник-районен прокурор, че трябва да помислите върху вашите собствени клопки. Предвид на това, че има две госпожи Хейстингс, съдът отбеляза особената формулировка в отговора на свидетеля и очакваше, че вие ще поискате от него да уточни за коя госпожа Хейстингс се отнасят неговите думи. Отговорите остават валидни.

— Имате ли повече въпроси към свидетеля, господин Мейсън?

— Нямам какво повече да попитам свидетеля — отговори Мейсън.

Бейсън се накани да напусне свидетелската скамейка.

— Почакайте за момент — обърна се към него Елис. — Имам към вас още няколко въпроса.

Бейсън седна отново на мястото си.

— Преди да дойдете тук, разисквахте ли с господин Мейсън по какъв начин ще свидетелствате тук?

— Да, господине.

— Той каза ли ви, че вероятно ще бъдете запитан дали някога сте виждал револвер, подобен по външен вид на този, който вече беше представен като доказателство по това дело, като оръжието, с което е било извършено убийството?

— Да, господине.

— Казахте ли на господин Мейсън, че сте виждал такъв револвер при Минерва Хейстингс?

— Да.

— А не ви ли каза господин Мейсън да заявите, ако ви се отдаде такава възможност, че сте виждал подобен револвер, притежание на госпожа Хейстингс, без да споменете, че това е била Минерва Хейстингс?

— Да, той каза нещо в този смисъл.

— А сега кажете — продължи Елис с триумфираща усмивка — виждал ли сте подобен револвер при обвиняемата Адела Хейстингс? Отговорете на въпроса само с „да“ или „не“.

— Да.

— Той беше в нейната чанта?

— Да.

Елис се обърна още веднъж към присъстващите в залата с триумфална усмивка.

— Това е всичко — каза той. — Нямам повече въпроси.

Бейсън пак се надигна, за да напусне скамейката на свидетелите.

— Почакайте за малко — обърна се към него Мейсън. — Искам да ви задам още няколко въпроса. Виждал ли сте револвер в нейната чанта повече от един път?

— Да, имаше още един случай.

— Кога беше това?

— Не мога да си спомня точната дата.

Мейсън продължи:

— В такъв случай вие сте видял в нейно притежание два револвера. Единият — адвокатът вдигна показалеца на лявата си ръка — е револверът, който е закупил покойният и който не е фаталното оръжие, а вторият — сега Мейсън вдигна показалеца на дясната си ръка — е фаталният револвер.

— Момент, момент — надигна се Елис. — Възразявам срещу този въпрос като такъв, водещ до заключение от свидетеля.

— Не виждам основание за възражението — отвърна Мейсън.

— Свидетелят не може да твърди, че това са били два различни револвера — поясни Елис, — освен ако е сравнил номерата, без да знае какъв е бил всеки револвер.

Мейсън се усмихна на съдията Фалън.

— Мисля — каза той, — че районният прокурор потвърди отлично моята теза. Свидетелят е видял едно оръжие. Той не знае обаче дали това е бил фаталният револвер, който неизвестният убиец е заменил в сака му за голф, или това е било оръжието, което покойният е дал на обвиняемата за нейна самозащита и което е било откраднато от нея.

Мейсън отправи лек поклон към помощника на районния прокурор и продължи:

— Ако съдът не възрази, аз приключвам с това въпросите си.

— Почакайте за момент — рече Елис, — това не е справедливо разрешение на въпроса. Свидетелят трябва да отговори на моя въпрос.

— Той не може да направи това — отвърна Мейсън, — защото вие направихте възражение по него.

— Съдът още не го е приел — възрази Елис, — а освен това аз съм готов да оттегля възражението си.

— Добре — съгласи се Мейсън, — в такъв случай отговорете на въпроса, господин Бейсън.

— Аз не зная кой револвер беше този — каза Бейсън. — Може би и в двата случая беше един и същ револвер, може да са били два различни. Известно ми е, че „Смит и Уесън“ произвежда хиляди револвери, които си приличат.

Елис каза раздразнено:

— На свидетелят му е много лесно да отговори на въпроса по този начин, след като адвокатът му посочи така изкусно точния отговор под формата на възражение.

— Ако съдът позволи — отвърна Мейсън, — аз не съм правил възражение. Това стори прокурорът.

— Нямам повече въпроси към свидетеля — каза Елис.

— Това е всичко, господин Бейсън, вие сте свободен. — И той погледна часовника си.

— Време е за обичайната обедна почивка. Заседанието се прекъсва до два часа следобед.

Слушателите в залата се надигнаха от местата си, а съдията напусна креслото си и се отправи към вратата, водеща към кабинета му.

Мейсън долови погледа на Бейсън и му кимна. После се приближи до него и след като се увери, че никой няма да чуе думите му, улови го за рамото и прошепна:

— От какво се страхувате, Бейсън?

— Да се страхувам! — възкликна Бейсън с изненада. — Какво искате да кажете с това? Аз просто не исках да подпомагам прокурора повече, отколкото е необходимо.

Мейсън поклати глава.

— Вие сте изплашен, Бейсън. След като заместник-районният прокурор каза, че няма повече въпроси, вие въздъхнахте с облекчение.

— Грешите, господин Мейсън.

Адвокатът го погледна изпитателно.

— Не мисля, че греша. Разпитвал съм толкова много свидетели, намиращи се под влияние на чувствата, за да мога да кажа със сигурност, че и сега не греша. Има нещо, което знаете и за което се страхувате, че прокурорът може да ви запита.

— Няма нищо такова — отвърна Бейсън.

— Добре — рече Мейсън, — ще разберем това по-късно.

Когато един полицай улови Адела Хейстингс за ръката, за да я поведе към ареста, Бейсън почувства погледа й, отправен към него. Двамата като че ли се разбраха много добре и в погледите им проблесна един мигновен израз на триумф.