Дръзката разведена жена

ГЛАВА 10

В заседателната зала в службата на Хейстингс Бъргър пое инициативата в своите ръце.

— Искам всички служители да дойдат тук — нареди той. — Аз съм районният прокурор Хамилтън Бъргър, а това е лейтенант Траг от отдел „Убийства“ към полицията. С мене е господин Пери Мейсън, адвокат, който представлява Адела Хейстингс, вдовицата на покойния Гарвин Хейстингс. А това е секретарката му госпожица Дела Стрийт. Сега искам всички да се съберат тук, за да получа някои сведения за събитията, които са станали във вашата служба.

В гласа на Хамилтън Бъргър имаше нещо властно, някаква способност да влияе на хората и да внушава доверие, така че за няколко минути залата се препълни със служители.

— Преди всичко — започна Бъргър — искам да зная кой ръководи службата?

— Аз — обади се един мъж. — Казвам се Коноли Мейнард и от известно време замествам Гарвин Хейстингс.

Мейнард, мъж на около четиридесет години, с изпъкнали скули, сериозни сиви очи и твърда уста над масивната брадичка се приближи до прокурора.

— Кажете какво знаете за работите на покойния Хейстингс? — запита Бъргър.

— В действителност зная всичко, господин Бъргър.

— Имаше ли той някакво оръжие?

— Да, по-точно, имаше два револвера. Те бяха еднакво по марка и вид. Първия Хейстингс държеше в къщата си за своя защита. След като се раздели с жена си, той купи и втория револвер. Така единия даде на нея, а втория задържа за себе си. Не мога да кажа със сигурност кой от двата револвера й даде.

Бъргър изгледа полукръга от напрегнатите и любопитни лица пред себе Си.

— Кой е Симли Бейсън?

Бейсън пристъпи напред.

— Кажете какви са вашите задължения тук? — запита Бъргър.

— Господин Бейсън е мой заместник — намеси се Коноли Мейнард.

Бъргър отново се обърна към Бейсън:

— Какво знаете за работите на господин Хейстингс?

— Доста неща — отговори скромно Бейсън. — Може би не толкова, колкото Коноли Мейнард, но все пак достатъчно много.

— Знаете ли за двата револвера?

— Да.

— Добре ли познавате Адела Хейстингс?

— Познавам я много добре. Мисля, господин Бъргър, че всички по-стари служители тук я познават добре. Тя беше назначена за секретарка, преди да се омъжи за господин Хейстингс.

Бъргър се обърна към Мейнард:

— Какво ще кажете вие?

Мейнард се поколеба за момент и после отговори:

— Мисля, че преди да стане госпожа Хейстингс, Адела Стерлинг беше много добра служителка, но тъй като тя беше негова лична секретарка, моите контакти с нея се ограничаваха до изпълнение на нарежданията, давани от господин Хейстингс. Смятам, че като ръководител на служителите Бейсън имаше повече контакти с нея.

— Беше ли Хейстингс женен, когато тя започна за пръв път работа тук?

— Да.

— За кого?

— За Минерва Шелтън.

— И какво стана с този брак?

— Те се разведоха.

— Имаше ли Адела Стерлинг нещо общо с този развод? — обърна се Бъргър към Бейсън.

— Минерва мислеше така.

— Адела беше причина за развода — намеси се кротко Мейнард.

— Добре — продължи Бъргър, — този въпрос ще разгледаме отделно. А сега искам да узная следното: кой от вас отиде в шест часа тази сутрин в кантората на Пери Мейсън?

— Аз — отговори Бейсън.

— Какво извършихте там?

— Взех един револвер от чекмеджето на бюрото му.

— Защо го направихте?

— Защото — отвърна развълнуван Бейсън — беше направен опит да се обвини Адела Хейстингс в нещо, което аз не можех да възприема.

— Какъв интерес представлява това за вас?

— Искам да се играе честно.

— В какво беше обвинена тя?

— Сега зная, че това е било убийство.

— Вие не знаехте това преди, така ли?

— Не.

— Но знаехте, че действията ви са достатъчно сериозни, за да бъдете обвинен в кражба?

— Смятах, че всичко, което правя, е законно.

— Защо отидохте там в шест часа?

— Защото исках да вляза в кантората. Бях узнал предварително, че чистачката започва работата си в кантората на господин Мейсън в шест часа.

— Ще поговорим за това по-късно — каза навъсен Хамилтън Бъргър. — А сега искам да узная какво направихте с оръжието?

— Обвих го в непромокаема хартия и след това го опаковах с по-дебела кафява хартия, която облепих. После написах на една бележка какво съдържа пакетът, подписах я, залепих я върху обвивката и поставих пакета в дъното на сака, в който слагам стиковете за голф.

— Какво направихте след това?

— Оставих сака в шкафчето си за дрехи, заключих го и сложих ключа на обичайното му място в бюрото. По-късно, когато господин Хейстингс не се яви на уговорената за десет часа среща, аз се опитах да се свържа по телефона с него. Установих обаче, че записващата уредба е включена, и това ме накара да се отправя към неговата къща.

— Влязохте ли вътре?

— Да.

— По какъв начин?

— Господин Хейстингс държеше един ключ тук, в службата, който се използваше тогава, когато той искаше да изпрати някого у дома си. Аз вече разказах всичко това на полицията и отговорих на зададените ми въпроси…

— Няма значение какво сте казал на полицията — прекъсна го Бъргър. — Сега трябва да разкажете отново всичко и да отговорите на моите въпроси. Къде се пазеше ключът за къщата?

— В една стая до личния кабинет на господин Хейстингс.

— Покажете ми я.

Бейсън отиде до стаята и отвори вратата.

— Ключът стои в това чекмедже.

— Но той не е там сега?

— Не, господине — отговори Бейсън. — Полицията го взе тази сутрин.

— Беше ли известно на всички, че ключът се държи на това място?

— Мисля, да.

— Добре, а сега ми кажете какво стана с оръжието, след като го поставихте в сака за голф?

— Бях повикан в кантората на господин Мейсън.

— От кого?

— От него.

— Какво се случи там?

— Той ме обвини, че съм взел револвера, и аз признах това.

— После какво стана?

— Телефонирах на Розалия Блякбърн, моята секретарка, и я помолих да донесе оръжието в кантората на господин Мейсън.

— Коя от вас е Розалия Блякбърн? — обърна се към присъстващите Бъргър.

— Аз — каза секретарката и пристъпи напред.

— Добре, какво направихте вие?

— Взех ключа от шкафчето за дрехи, извадих сака за голф, намерих пакета и го занесох в кантората на господин Мейсън.

— В какво състояние беше пакетът, когато го взехте? — запита Бъргър.

— Беше отворен с остър нож. Видях, че в пакета имаше един револвер, запънат в хартия.

— После какво направихте?

— Занесох пакета в кантората на господин Мейсън.

— Добре — каза уморено Бъргър, — а сега искам да зная кой разряза хартията и отвори пакета? Хайде, говорете!

В залата настана тишина. Тогава Бъргър каза:

— Ще кажа нещо на всички ви. Става дума за убийство и ние не играем тук никаква игра. Гарвин Хейстингс е бил убит, докато е спял в леглото си. Когато някой убие спящ човек в леглото му, това не е непредумишлено убийство. Това не е извършено в състояние на възбуда, а е резултат на хладнокръвно обмислен план. Това е убийство от първа степен и наказанието за него е или смърт, или доживотен затвор.

В случая е съвсем очевидно, че някой е объркал доказателствата. Симли Бейсън е извършил нещо от този род и аз ще го държа строго отговорен. Оказва се още, че след като той се е забъркал в това, някой друг е отворил пакета. Сега аз искам да зная кой и защо е направил това и дали е извършил подмяна на оръжията, или това е пак опит за заблуда на следствието.

Сега, когато всички сте събрани тук, някой от вас има може би сведения по случая, но не желае да ги съобщи. Искам да разберете, че трябва да направите това. Службата, която ръководя, ще бъде широко отворена за всякакво съобщение, което би ни помогнало. И лейтенант Траг от отдела за убийства към полицията е силно заинтересуван да открие какво в действителност се е случило. Искам да ви внуша още веднъж, че става дума за убийство и ние се отнасяме твърде сериозно към него… Какво има, кой идва?

Хората около вратата бяха разблъскани настрана.

Един набит мъж се промъкна напред.

— Аз съм Хънтли Банър, господин Бъргър — каза той. — Не ви познавам досега лично, но съм ви виждал много пъти в съда.

— Какъв сте вие? — запита прокурорът.

— Аз бях адвокат на Гарвин Хейстингс, докато беше жив, а сега съм представител на неговата вдовица.

— Мислех, че Мейсън я представлява — каза Бъргър. Банър отвърна:

— Господин Мейсън представлява Адела Хейстингс, а аз — вдовицата, Минерва Хейстингс.

— Но тя не се ли разведе с Хейстингс?

— Ще предоставя на госпожа Хейстингс да отговори на този въпрос — отвърна Банър и отново се отправи към вратата.

Хората около него се отдръпнаха и една млада, около тридесетгодишна жена влезе в залата. Тя беше удивително руса, с вирната брадичка и блестящи очи.

Банър я улови за ръка и каза:

— Това е вдовицата на Гарвин Хейстингс, Минерва Шелтън Хейстингс. Сега тя е притежателка на това предприятие.

— Вие не получихте ли развод в Невада? — запита я Бъргър.

— Не — отговори тя. — Аз наистина отидох в Невада, прекарах известно време там, попълних молбата за развод, но не я подадох.

— Какво? — възкликна Симли Бейсън. Тя му се усмихна триумфално.

— Аз не уредих развода докрай.

— Но — продължи Бейсън — вие писахте на Гарвин Хейстингс, че всичко е приключено и че…

— Аз наистина му писах — отвърна тя. — Онази малка уличница в службата се стараеше да го върти на пръста си и да си оплете кошницата, затова реших да отвърна на огъня с огън.

Хамилтън Бъргър запита:

— Вие знаехте ли, че съпругът ви възнамерява да се ожени за своята секретарка?

— Разбира се, че знаех. Това беше истинската причина той да ме изгони. Аз трябваше да отида в Невада и да получа развод.

— Подадохте ли молба за това? — запита Бъргър.

— Да, направих го — отвърна тя предизвикателно.

— Къде?

— В Карсън Сити.

— В Карсън Сити?

— Точно така. Имам там приятели и реших, че мога да свърша всичко по-добре там, отколкото на друго място.

— И тогава писахте на съпруга си, че сте уредила развода?

— Не. Писах му, че всичко е свършено така, както беше планирано.

Намеси се Симли Бейсън:

— Всичко това е лъжа. Тя му изпрати копие от разрешението за развод.

Минерва Хейстингс го погледна с насмешка.

— Не, това не беше действително разрешение за развод.

— Това беше точно такова копие — настоя Бейсън.

— Можете да отидете и да проверите в дневниците — отвърна тя и след това се обърна към Хамилтън Бъргър: — Симли Бейсън е бил винаги любезен с Адела и желае да я подкрепи, после да се ожени за нея и по този начин да получи контрол върху това предприятие. За ваше сведение, господин Симли Бейсън, аз ще бъда тази, която ще контролира предприятието, защото аз съм вдовицата. Адела Хейстингс има такива права, каквито може да има една любовница.

— Трябва да съобщя на всички — намеси се Хънтли Банър, — че се готвя да подам молба за разглеждане на едно завещание, в което Минерва Хейстингс е посочена като негова изпълнителка.

— Завещание! — възкликна Хамилтън Бъргър. — Той е оставил завещание?

— Точно така. С него оставя всичко на Минерва Хейстингс.

— А няма ли и едно по-късно завещание — запита Мейсън, — което той е изготвил преди женитбата си с Адела Хейстингс и с което оставя всичко на нея?

— Тази женитба е недействителна! — избухна Минерва.

Мейсън продължи да гледа въпросително Банър.

— Питам ви за едно друго завещание — повтори той. Банър отвърна:

— Ако едно по-късно завещание може да бъде намерено, това е друг въпрос. И да е имало такова завещание, аз мисля, че Гарвин Хейстингс го е унищожил след раздялата си с Адела. Аз не желая да разглеждаме сега законните положения. Искам само да изясня нещата, така че властите да знаят как трябва да постъпят.

Мейсън се намеси:

— Ако вашата клиентка е извършила измама спрямо Гарвин Хейстингс, тя няма да бъде в състояние да се възползва от нея. След като му е съобщила, че е получила развод, тя ще бъде лишена от възможността да продължава нечестната си игра.

— Ние ще разгледаме всички законни положения в съда, господин Мейсън — отвърна Банър. — Засега искам да известя на всички, че Минерва Хейстингс ще контролира работите на предприятието и ние ще очакваме безусловна вярност от всеки един служител тук.

— С изключение на Симли Бейсън — подметна язвително Минерва Хейстингс. — Що се отнася до вас, Бейсън, вие можете веднага да отидете и утешите Адела. Вече не сте наш служител. Можете да вземете личните си вещи по всяко време днес следобед. Ще издам нареждане от утре да нямате повече достъп до помещенията тук.

— Вие не можете да го уволните, защото не сте определена за изпълнител на завещанието — обади се Мейсън.

Тя се обърна към Коноли Мейнард.

— Разбрахте ли, Коноли? Искам Симли Бейсън да не стъпва повече тук и вие се погрижете за това. Нека той си събере нещата от бюрото след обяд и да напусне службата. Разбрахте ли?

Коноли Мейнард преглътна.

— Да, госпожо Хейстингс.

— Много добре — продължи тя. — Погрижете се заповедите ми да се изпълняват, без да се грижите за това какво ще ви каже някой адвокат.

— Що се отнася до мене и моята клиентка — Мейсън направи кратка пауза, — всякакви заповеди, давани от Минерва Хейстингс нямат никаква стойност. След като е прибегнала до измама, за да накара Гарвин Хейстингс да приеме, че е получила развод, сега тя е лишена от възможността да предявява каквито и да било права.

Мейсън се усмихна на слисания Хамилтън Бъргър и без да се обръща повече назад, излезе от залата с Дела Стрийт.