Дръзката разведена жена

ГЛАВА 13

Във френския ресторант, намиращ се недалече от сградата на съда, имаше отделна малка стаичка, която Пери Мейсън често използваше заедно с Дела Стрийт и Пол Дрейк за обяд. Тук през обедната почивка се провеждаха разговори, които довеждаха до последните уточнявания по водените от адвоката дела.

И сега, когато тримата бяха пак седнали около кръглата маса, снабдена и с телефон, Дрейк каза:

— Получих едно съобщение, Пери. Прокуратурата има някаква изненада, която ще ни сервира следобед.

— Имаш ли някаква представа за това каква ще бъде тя?

— За съжаление, не.

Мейсън продължи:

— Има нещо, което Бейсън крие, но не зная какво е то. Той се страхува да не би да му зададат някакъв особен въпрос, отговорът на който навярно би бил съкрушителен за обвиняемата. Когато напусна свидетелския стол, по лицето му беше изписано голямо облекчение. Имаш ли някаква идея, какъв може да бъде този въпрос?

— Той би могъл да се отнася до много неща — отвърна Мейсън. — Естествено прокурорът разбира, че Бейсън е един враждебно настроен свидетел и затова избягва да му задава особени въпроси, отговорът на които може да го разпне на кръст. Както и да е, засега ние сме извън опасност. Съмнявам се много, че Бейсън ще бъде привлечен отново като свидетел. От моя страна аз също не възнамерявам да направя това, защото прокурорът може да го разкъса на парчета при един кръстосан разпит.

— Откри ли нещо относно колата от Карсън Сити, Пол?

Дрейк извади от джоба бележника си.

— Има нещо, което ме озадачава. Този Харли Дрексъл, предприемачът, живее на ул. „Централна“ 291. Той е на около четиридесет и пет години и се ползва с добро име. Построил си е къща, зад която има и малко бунгало, което често дава под наем. Вдовец е и има дъщеря, която учи в някакъв източен колеж.

— Има ли някаква връзка между него и Адела Хейстингс или някой, свързан с нашия случай? — запита Мейсън.

— Сега идва интересното, до което се добрах съвсем случайно — започна Дрейк. — Казах ти, че Дрексъл дава от време на време бунгалото, което се намира зад къщата му. Искам да ти напомня, Пери, че адресът му е ул. „Централна“ 291. Когато Минерва е попълвала формуляра си за развод, тя е посочила в него адреса си на ул. „Централна“ 291. Излиза, че Минерва се е установила в къщата на Дрексъл и вероятно е негова добра позната. Освен това, когато в кантората ти стана тази мистериозна история с дамската чанта, колата на Дрексъл е била паркирана долу на нашия паркинг.

Очите на Мейсън се разшириха от изненада.

— Какво знаеш още за Дрексъл? — запита той. — Занимава ли се с жени?

— Той е само един предприемач, отдаден изцяло на работата си. Един обикновен и лишен от въображение груб човек.

Мейсън изслуша информацията, а през това време дойде келнерът и прие поръчките им.

Внезапно Мейсън стана и започна да се разхожда из стаичката.

— Всичко това ме затрудни — продължи Дрейк. — Има нещо, но не мога да разбера.

Мейсън продължи да се разхожда. Внезапно той се спря и се обърна към Дрейк:

— Пол, тук има нещо друго. Розалия Блякбърн, секретарката на Бейсън е отишла също в Карсън Сити, за да получи там развод. Проучи, докато е пребивавала там, не е ли била отседнала също на ул. „Централна“ 291. Ако се окаже вярно, това ще ни насочи към някаква следа. Има и нещо друго. Искам да получа сведение за всички наети самолети, които са летели на четвърти този месец, понеделник следобед до Лас Вегас. Когато вечерта на същия ден ние летяхме с Дела обратно оттам, нашият пилот ни каза, че един представител на Търговската палата проверявал за частните полети. Нареди на хората си да се включат в тази работа и да проверят в Търговската палата за какво е била тази проверка. И дали е имало същата вечер и други частни полети преди нашия. Веднага след като свършим с обяда, аз ще се върна в съда, Пол, а ти се заеми с тази работа по телефона.

Дрейк вдигна слушалката и се обади в кантората си, за да даде необходимите нареждания.

— Искаш ли още нещо, Пери? — запита детективът, докато държеше все още слушалката.

Мейсън, който беше започнал отново да се разхожда из стаичката, попита:

— Как се казва дъщерята на Харли Дрексъл?

Дрейк погледна в бележника си и отвърна:

— Елен.

— Тя посещава колеж някъде на изток?

— Да.

— И се връща у дома през лятото?

— Вярно.

— На коя дата Минерва е попълнила формуляра за развод? — запита Мейсън.

— На петнадесети септември — отговори незабавно Дрейк.

— За да се установи едно пребиваване в Невада — продължи Мейсън, — са необходими шест седмици, което означава, че Минерва е била в къщата на Дрексъл през лятото. Ако Елен е прекарвала ваканцията си у дома, налице е била прекрасната възможност двете жени да се познават. Колата на Дрексъл беше през целия ден понеделник следобед на паркинга. Открий къде е Елен сега.

Дрейк отново даде нареждания по телефона:

— Заемете се веднага с тези неща и докладвайте незабавно, щом откриете нещо.

Детективът окачи слушалката.

Мейсън продължи да разсъждава на глас:

— В нашия случай има много неясни неща, Пол. Ако един адвокат се заеме да представлява някой клиент, той трябва да извърши много проучвания. И колкото повече прави това, толкова повече неща се нуждаят от проучване.

— Съгласен съм с това — каза Дрейк. — А сега какви са шансовете ти в този случай, Пери?

— За момента — отвърна Мейсън — ние нямаме никакъв шанс да измъкнем Адела Хейстингс от това предварително съдебно разследване. Имаме възможност да спечелим този случай, когато го отнесем до по-висш съд. Обвинението не може да докаже вината на Адела Хейстингс въпреки всички основателни съмнения, освен ако не изясни, че оръжието, с което е извършено убийството, е същото, което е било намерено в нейната чанта. Доколкото ни е известно, в нашия случай имаме два револвера, единия от които Гарвин Хейстингс е купил преди, а другия — след женитбата си с Адела. Имаме достатъчно основания да приемем, че револверът, който ние считаме, че принадлежи на Адела, е вторият, който Гарвин е купил за нея. Знаем също така, че револверът, който приемаме, че е принадлежал на Хейстингс, е фаталното оръжие, с което е било извършено убийството.

— Ти пренебрегваш факта, че по фаталния револвер има отпечатъци от пръстите на обвиняемата — отбеляза Дрейк.

— Не, не забравям това — отвърна Мейсън. — Напомням ти, че обвиняемата е била омъжена за Гарвин Хейстингс и е прекарала известно време с него в къщата му. Той е имал револвера отдавна и вероятно го е държал през нощта под възглавницата си. Обвиняемата през това време е използвала лак за нокти или лакочистител или е яла бонбони, при което е било възможно да докосне револвера и да остави отпечатъци от пръсти по него. С други думи, те биха могли да бъдат направени по всяко време.

— Това е — рече Дрейк — една хубавичка история, Пери, но ти няма да бъдеш в състояние да я докажеш.

— Нямам такива намерения — отвърна Мейсън. — Единственото нещо, което трябва да направя, е да възбудя основателно съмнение в мислите поне на един от дванадесетте съдебни заседатели.

Дрейк каза малко скептично:

— Навярно ти си единственият мъж на света, който може да направи това.

Келнерът поднесе храната, но Мейсън продължи още дълго да се разхожда, преди да седне на масата и хапне малко от лекия обяд, който беше поръчал за себе си.

Внезапно адвокатът щракна с пръсти.

— Мисля, че го намерих, Пол.

— Намерил си какво?

— Отговора, който търсим. Свържи се по телефона със службата си. Кажи на хората си да отидат на летището в Лас Вегас и да проверят кои лица са наели там коли за самостоятелно ползване, без шофьор.

— Към какво се стремиш сега? — запита Дрейк. — Какво очакваш да откриеш?

— Играя си е една теория, Пол, и може би ще съм в състояние да убедя в правотата й съдебните заседатели.

— Мислиш, че можеш да им докажеш какво всъщност се е случило?

Мейсън отвърна:

— Мисля, че мога да обясня какво би могло да се е случило и обвинението няма да може да докаже, че то не е станало.