Дръзката разведена жена

ГЛАВА 6

След като Адела Хейстингс си отиде, Мейсън се обърна към Дела Стрийт:

— Моля те, обади се на Пол Дрейк.

След тридесет секунди на вратата се чу почукването на детектива.

Дела Стрийт отвори вратата.

— Здравей, красавице — поздрави я той и след това се обърна към Мейсън: — Искаш ли да получиш повече сведения за собствениците на ония две коли от Невада, Пери?

— Не засега, но имам за тебе една друга спешна задача.

— Каква?

Мейсън продължи:

— Имаше един револвер в това чекмедже на бюрото. Някой го е откраднал през нощта или рано сутринта, преди да бъде отворена кантората. Искам да открия кой е взел оръжието и да го получа обратно.

— Много ли е важно това?

— Дяволски важно — извика Мейсън. — Ако не го получа, ще бъда обвинен в укриване на доказателства.

— Може ли наистина да стане така?

— Не съм напълно уверен. Моята история звучи почти толкова невероятно, колкото тази на Адела Хейстингс и ако съберем двете заедно, ще се получи една вълшебна приказка, в която един районен прокурор ще намери толкова пробойни, колкото дупки има в швейцарското сирене.

— Разбирам — каза Дрейк, — че има някакъв добър и саркастичен прокурор, който ще бъде натоварен с това дело и ще очаква такава възможност.

— Наистина има такъв.

— Какви са в тоя случай предположенията? — запита Дрейк.

— Мисля, че това е бил някой, който е знаел много добре какво да предприеме. Не бих желал да твърдя това, Пол, но имам много сериозни подозрения, че моята клиентка, Адела Хейстингс, е тази, която е дошла тук и е откраднала револвера.

— Какво те кара да мислиш така?

— На първо място, тя знаеше къде се намира оръжието.

— Ако притежаваш оръжие — каза Дрейк, — има две места, където можеш да го оставиш. Едното от тях е някаква каса, а другото — чекмедже от бюрото ти.

— Зная това — отвърна Мейсън, — но няма никакви следи, че кантората ми е претърсвана.

— Не е имало нужда от това — изтъкна Дрейк. — Ако търся някакво оръжие, най-напред ще проверя в най-горното дясно чекмедже на бюрото.

— Не мисля, че това е било дело на професионален крадец — каза Мейсън, — защото ключалките са непокътнати. Мисля, че някой е влизал тук или през последната нощ, или рано сутринта, защото никой не може да достигне до този етаж вечерта, без да се е записал в дневника при асансьора, да каже къде отива и отбележи часа. Когато напуска сградата, трябва отново да се разпише.

Дрейк кимна в знак на съгласие.

— Ако това е станало вечерта — продължи Мейсън, — то би могло да бъде извършено от всеки. Има голяма група адвокати, които идват след вечеря тук за среща със своите клиенти или да направят някаква справка в библиотеката: Но аз подозирам, че това е станало рано тази сутрин. Така че първото нещо, което трябва да направиш, е да прегледаш дневника при асансьора и установиш имената на тези, които са влезли в сградата рано сутринта.

— Колко рано?

— Започни с два-три часа — каза Мейсън.

— Разбирам. За да прегледам дневника, ще са необходими само няколко минути, затова, ако искаш, мога да го донеса тук.

— Добре, донеси го, Дрейк. А сега нещо друго — искам да проучим Минерва Хейстингс, втората жена на Гарвин Хейстингс. Третата му съпруга е моята клиентка Адела Хейстингс. За сведение той е бил намерен тази сутрин мъртъв в леглото. Застрелян е с два куршума в главата. Бих желал да науча нещо за миналото на Минерва.

— Ще наредя на моите хора да се заемат с нея, а аз ще взема дневника и ще се върна веднага тук.

Дрейк напусна кабинета, а адвокатът се заразхожда намръщен напред-назад.

— Проклет да съм, ако това не е станало тази сутрин — промърмори той сам на себе си, докато се разхождаше, вперил поглед в килима.

Внезапно се обърна към секретарката си:

— Дела, знаеш ли кога се почистват канторите?

— На този етаж се почистват сутринта, а на по-долния — късно вечерта от същите жени.

— Сигурно чистят тук сутринта — каза Мейсън, — защото ние оставаме до късно през нощта, а аз никога не съм виждал чистачки.

— Мисля, че идват около шест часа сутринта — уточни Дела.

— Какво знаеш за тези жени? Струва ми се, че не биха се поддали на подкуп или измама.

— Аз също се съмнявам, защото са много честни жени.

Адвокатът кимна и продължи да се разхожда из кабинета.

На вратата се почука и Дела стана да отвори.

— Нося някакви новини — каза детективът. — Моето бюро е отворено двадесет и четири часа в денонощието, за да могат моите хора, след като свършат някоя задача, да имат къде да изготвят своите доклади. В действителност ние никога не сме виждали външен човек между десет-единадесет часа през нощта до седем и половина или осем сутринта. Аз обикновено идвам на работа в 8:30 часа и започвам да преглеждам докладите, които моите хора са изготвили. Някои от тях идват тук в шест и половина — седем часа, написват докладите си и след това отиват да закусят.

Мейсън кимна.

— Тази сутрин — продължи Дрейк — в дневника е отбелязано името на някой си Сидни Бел, че идва в моята агенция. Не познавам такъв човек, а и никой от моите хора не носи това име. Освен това никакъв Сидни Бел не е идвал при мене в шест часа тази сутрин. В действителност никой друг не е бил в агенцията ми по това време освен няколко от сътрудниците ми, които са изготвяли своите доклади.

— Има ли в дневника подпис на Сидни Бел? — запита Мейсън.

— Да, има. Той е дошъл в шест и напуснал в шест и петнадесет.

— И повече не е идвал в твоята служба?

— Не.

Мейсън продължи:

— Нека намерим жената, която почиства твоята кантора, Пол. Открий адреса й и се свържи с момчето, което обслужва асансьора. Опитай се да получиш някакво описание на този Сидни Бел.

— Направих вече това. Един от помощник-портиерите обслужвал асансьора тази сутрин. Той си спомня много добре за Бел. Бил висок човек, с тъмен костюм. Носел тъмни очила и ръчна чанта. Това направило впечатление на помощник-портиера.

— Изглежда — каза Мейсън, — че в тази история тъмните очила са универсално средство за скриване на личността. И трябва да признаем, че те наистина са едно отлично средство. Какво научи за чистачката?

— Казва се Мод К. Кръмп, има телефон и аз вече говорих с нея. Тя описа високия мъж в тъмен костюм и очила, който носел ръчна чанта. Бил самоуверен и същевременно много любезен. Жената си спомни думите му: „Добро утро. Трябва да летя за Аризона рано сутринта и искам да взема някои неща. Вие навярно сте свикнала да ставате рано, но това е голямо изпитание за мене.“

— Почакай за момент — прекъсна го Мейсън. — Вратата на кантората сигурно е била затворена. Чистачките не я държат отворена, докато чистят.

— Мъжът почукал на вратата, казал, че си е забравил ключа, дал й пет долара и я потупал по гърба. Тя си спомня за него като за един много фин джентълмен.

— Казал ли е, че е Пери Мейсън?

— С думи не, но всичките му действия говорели за това.

Мейсън помоли Дрейк:

— Свържи се още веднъж по телефона с Мод Кръмп. Кажи й, че ако иска да спечели малко пари, трябва да дойде в кантората ми. Искам да говоря с нея. Кажи й, че вероятно ще се наложи да престои тук няколко часа, но за всеки час ще получи по петнадесет долара.

— Добре, ще го направя веднага. Има ли нещо друго, Пери?

— Мисля, че това е достатъчно засега.

Дрейк се сбогува и напусна кабинета на адвоката.

— Най-после имаме и един мъж в нашия случай — засмя се Мейсън.

За няколко минути той остана замислен и мълчалив, после се обърна към Дела:

— Направи ли ти впечатление тонът на Адела Хейстингс, когато говореше по телефона със Симли Бейсън?

— Да, за Бога. Изразяваше топла интимност.

— Точно така — каза адвокатът. — Мъжът, който е дошъл в кантората, е бил в сградата само десет минути. През това време той е трябвало да дойде до кантората, да разговаря с чистачката, да влезе вътре, да вземе оръжието и да излезе. И всичко това само за десет минути. Разбира се, възможно е той да е смятал, както мисли Пол, че оръжието е някъде в моето бюро. Начинът, по който е било планирано всичко, говори, че този мъж е знаел къде е оръжието.

— Не мога да разбера какво искате да кажете.

— Ако е трябвало да прави продължително претърсване — обясни Мейсън, — той е трябвало да каже на чистачката, че има да свърши някаква работа и не желае да бъде обезпокояван. Той обаче не направил това, а казал, че ще лети със самолет и е дошъл само да вземе някои книжа. Това означава, че се е бил приготвил за бързо действие.

— За Бога, да! — възкликна Дела. — Той е знаел, че не е необходимо продължително претърсване.

— Точно така — потвърди Мейсън. — Дела, моля те, свържи се със службата на Хейстингс. Нека се опитаме да хванем Симли Бейсън, преди да е излязъл за обяд.

Дела набра номера.

— Моля господин Симли Бейсън!… Кажете му, че се обаждам от кантората на господин Мейсън, адвоката Пери Мейсън.

Тя задържа за малко слушалката и после продължи:

— Ало, господин Бейсън? Аз съм Дела Стрийт, секретарка на господин Мейсън. Момент, моля, говорете с него.

— Здравейте, господин Бейсън. Искам да говоря с вас веднага. За да се избегне една несправедливост, мисля, че можете да бъдете в помощ на госпожа Хейстингс или по-скоро на правосъдието.

Бейсън отговори:

— Ако има нещо, което мога да направя, готов съм, господин Мейсън. Бях доста близък с господин Хейстингс и съпругата му. Затова с удоволствие бих направил всичко, за да й помогна.

— Бихте ли дошъл при мене през обедната почивка?

— Аз току-що се готвех да изляза за обяд, но… О, да бих могъл да обядвам и по-късно. Ще дойда веднага.

— Добре, ще ви чакам. Довиждане, господин Бейсън. Адвокатът окачи слушалката и се обърна към Дела Стрийт.

— Това е твърде многозначително. Той нито веднъж не запита къде се намира кантората ми.

— Но той може да вземе адреса от телефонния указател — рече Дела.

— Не, Дела, аз мисля, че Бейсън знае къде се намираме. Моля те, обади се на Пол Дрейк по телефона и му кажи да се свърже с госпожа Кръмп и да я помоли да дойде веднага тук. Нека й каже, че няма да я задържа повече от няколко минути. Кажи на Гърти, че може да отиде на обяд сега, а ти седни отвън и наблюдавай приемната. Ако Бейсън дойде преди госпожа Кръмп, доведи го направо при мене, след което се върни да я чакаш. Съобщи ми веднага, когато дойде.

Дела кимна и тръгна към вратата, но изведнъж се сети нещо.

— Искате ли сандвич? — запита тя.

— Ще използваме диетата на Пол Дрейк. Поръчай долу в ресторанта няколко кренвирша.

— С всичко останало?

— С всички подправки — уточни Мейсън.