Един епизод от Мехадия

XI

Посетившите Мехадия навярно помнят онова великолепно здание, което се намира в дъното на една градина, и великолепната стая, праведно заслужавающа названието си Cour-Salon. И за какво не служи тоя салон за временното разнообразно и разнохарактерно людство от Херкулес-Бад! Понастоящем тук хората намират най-причудливо удовлетворение на капризните си пощевки.

Тук болните намират всякоминутно и разнообразно развлечение, здравите — болест, ленивите — приятен отдих на хладина, богатите — често болест, удовлетворение на апетита си и облекчение на кесийките си, а шарлатаните — и здравие, и развлечение, и попълвание на празните си кесии.

Тука се развързват почетите и недовършени романци на огнените души и сърца; тук романтическите герои намират случай да се изкажат в някое ъгълче на възлюбените си дулцинеи, тук старите богати ловеласи изсипват хранилищата си за едно минутно увлечение сред продажните и разчетливи коконици. С една дума, тук е рандевуто както на стомасите, тъй също и на сърцата.

Беда на оня болник, който си оставя вечер хубавото, пухкаво и здраво легло и отива да измайва до късно скъпото си време в тоя салон; едно, че той може да си повреди здравието, още повече и да се завърне дома в още по-зло състояние, друго, може би, да му се случи, щото на другия ден да няма с що да купи подкваса на жерката си и да бъде принуден да трае гладен на сила, и подобно на схимниците-затворници да си спасява душата от набраните през живота си грехове. Нека си го кажем, неведнъж се е случвало това и неведнъж ще се случи занапред; нека помнят това бъдещите поклонници на херкулесовските и на всякои други бани по чужбина.

Именно в една затънтена стая на това здание, окичена с няколко маси, канапета и десетина столове, а именно около една от масите седяха десетина-петнадесет мъже от разен възраст и тип. Едни от тях прилежно мятаха картите, други пунтираха, трети зад тях стоешком гледаха любострастно на играющите и на купищата злато и сребро, как се местяше и минуваше ту към едната, ту към другата страна, и привличаше не само любопитството на нечаяно попадналите в стаята, но и алчността им за случайно обогатяване чрез азартната игра. Ония, които си бяха проиграли до парица наполеоновците, лирите или минцовете, гледаха неподвижно как другите се стремяха да направят истото; как едната страна сипеше, а другата прибираше на куп достоянието на съседа си, без ни най-малко стеснение на съвестта. Напротив, как тоя или оня се караше със съседа си за един остатък от десетина крайцера, като че ли купили един другия стока и не доплатили напълно цената на купеното.

Между празногледающите имаше и такива, в очите на които се забелязваше едно късно разкаяние и отчаяние, обикновено подобните имаха ръцете си объркани в косите си; тий бяха от ония бедни светци, телата на които бяха обречени да се обърнат на мощи от късното разкаяние, от сиромашия и глад.

Наконец тука беше и наший господин — изгубений мъж на прочутата в Херкулес-Бад кокона.

Както се видеше, той беше най-умен от всичките в нея стая, защото се бе заврял в един ъгъл и, свит като куче, спеше и хъркаше богатирски на един кожен диван, и по тоя начин, може би, избягваше от ония излишни угризения на съвестта, които овладяват човека, особито семейния човек, след безразсъдното изгубвание и на ония малки средства, които трябвало би да послужат за поддържанието на семейството му, на жена му, на децата му.

Наший богатир, казвам, спеше мъртвешки, когато се яви изненадейно неговата любезна половина, обикновено наконтена, нацапана, размирисана дори и в обущата си.

Тя плесна ръце от учудвание и отчаяние, като видя в какъв вертеп и между какви хора се намираше мъжът й.

— Отидоха ми дечицата — изрева тя, — ах, нещастна аз!

— Късно е вече, госпожо — обади се насмешливо един от картофорите.

Госпожата хвърли отгоре му един мълниеподобен поглед, приближи до спящия и с едно грубо побутвание събуди нещастния си мъж. Първата дума, която изхвръкна из устата й, бе:

— Парите ми дай!

Но полусънний мъж мълчеше като стена и ококорено гледаше на жена си, като че се стараеше да я познае.

— Парите ми дай! Парите що стори? — повтори с угроза жена му. — Що ме гледаш като пукъл?

— Проиграх ги — отговори мъжът спокойно.

— Проигра ги? Проигра ги?

— Да, жено, направих и аз един кеф, ти как си го правиш винаги, всеки ден, всяка минута!

— Парите! — страшно изрева госпожата. — Или…

Ръцете й затреперяха конвулсивно, гласът й пресипна от злина.

— Парите, мъжо!

— Проиграх ги, ти казвам, не ми боли главата!

— Ш-щ! — обади се някой от игралния стол. — Мадам, заповядайте да си излезете вън, тук не смеете да викате!

— Вън, вън — повториха и другите картофори. — Тук е стая за игра, който дойде, добре дошел, играй, или седи мирно, гос…

Но ораторът не довърши речта си. Запратената с една мъжествена ръка, грабната от същия стол, четка попадна право в умерената цел — в органа на неговата словесна дарба. Бомбата удари в костената ограда, зад която се криеше дръзкий език на картофорина, строши я, направи пролом, но и сама отскочи от твърдостта на стената, падна на пола и се стъркули с шум. На стола се повалиха двата предни зъба на играча. Ужас овладя всичките в стаята.

Уплашени от погрома на ненадейното бомбардиране играющите забравиха на мига сериозното си занятие, скочиха от местата си като луди и в самото си скачание докачиха стола и го преобърнаха, поради което карти и пари стана едно: всичко се смеси и с металически звон изсипа се на пола.

При вида на толкова изсипано богатство дамата онемя. Като помисли, че то трябва да са проиграните пари на мъжа й, спусна се и заграби толкова злато, колкото можа набързо, и като фурия беж из вратата.

— Мадам, що правите? — викнаха мнозина. — Вий сте луда! Келнер, келнер!

— Разбой, дръжте, разбой! — викаше други. — Келнер!

Келнерът се яви немедлено.

— Тая госпожа произведе безчиние и ограби стола, да се заведе в полицията! — извикаха картофорите.

Но дамата, преди келнерът да тури ръка на нея, завъртя се и изхвръкна след убегающия си мъж.

— Мадам, мадам! — отчаяно викаха картофорите подире й. Мадамата нито се обърна, а си замина гонейки слабохарактерния си мъж.