Един епизод от Мехадия

XIII

Когато госпожата дойде в себе си, наоколо й стояха трима доктори и услужливий Н. Н., който сновеше из стаята и ту помагаше на докторите за свестяванието на госпожата, ту утешаваше ридающите деца.

Добродетелният джентелмен и на тоя път принесе немаловажните си услуги на нещастното семейство. Нарочито ли или случайно попадна той в стаята в най-критическата минута, това остана тайна между него и госпожата. Благодарение на тъпостта на жената, на нейното лекомислие и недосетливост той си игра ролята превъзходно и се благодари с окончателното й ожулвание в края на преседяването й в Мехадия.

В Херкулес-Бад тоя човек се издаваше за благороден. Келнерите от ресторантите го наричаха хер барон, екселенц. Той говореше по немски като ист немец, маджарски като маджарин, говореше порядочно по французски и разбираше добре влашкий език, но се криеше; физиономията му обаче много приличаше на маджарски евреин. Денем из Мехадия той се срещаше рядко, повечето го виждаха надвечер и ноще в салона между картофорите. С една дума, по всичка вероятност той беше един от запалените картофори, а като такъв той знаеше добре какво става в кръга, в който се навърташе. Той откри мъжа на госпожата и доведе последната в игралната стая; той със собствените си очи видя скандала, който тя направи преди няколко дни в Cour-Salon, и изчезнуванието на мъжа й. Вероятно той същий насочи и поменатия селянин с писмото на мъжа до жена му; може би той и предварително знаеше съдържанието му, защото, както биде споменато, писмото се видеше да е било разпечатвано и пак запечатвано.

Когато тоя господин влезе при госпожата и я видя примряла, първата му работа бе да прибере писмото от пола и да го спусти в джеба си, разумява се, не без предосторожно озъртание — не го ли видяха децата. Подир това той излезе бързо и приведе речените доктори, които бяха в два разкрача от стаята на госпожата в същия хотел, тъй помощ бе дадена овреме.

Благодарността на госпожата бе неизразима, тя го нарече дори спасител неин и на децата й. На другия ден, като се разплащаше с докторите, тя му връчи един скъп медальон за часовник от стойност не по-малка от петнадесет наполеондора. Н. Н. остана твърде задоволен. В знак благодарности и усердия той измъкна писмото от джеба си и й го подаде вежливо.

— Госпожо — притури той, — вчера аз прибрах това писмо от пола. Разумява се, скрих го у себе си, понеже се съмнявах да не би да съдържа някоя ваша фамилна тайна, за да не попадне в ръцете на вчерашните доктори, които, както знаете, са от народността ви и можаха да го прочетат.

— Много благодарна, господине, много съм ви признателна и за това добро.

— Мадам…

— Няма да ви забравя.

— Мадам — повтори хитрий и лукавий джентелмен, — в Мехадия, извинете за дързостта…

— Говорете смело и откровено, аз ще ви слушам, макар и нещо противно да ми кажете.

— Благодаря ви за доверието — отговори Н. Н. — Аз, мадам, чух да се говори в Мехадия, че вий в последното си появявание в Cour-Salon накарали сте картофорите в игралната стая да се засрамят от безчестното си ремесло и да ви повърнат парите, които били ограбили от мъжа ви. Извинете всемилостиво, но ще ви кажа, че постъпъкът ви е напълно оправдан от всичкото мехадийско общество, всяк ви заблажава на ума, на решимостта и на храбростта. Днес за днес картофорите изчезнаха от Мехадия. Тоя скандал ги унизи в очите на всички и ги направи да избягат невидимо на втория же ден, освен единий от тях, който ще си цери бърната, на делом поразена от вас.

— Да, аз накарах оня мръсник — изрече госпожата гордо, — но…

— Но, мадам?

— Но от това писмо става явно, между нас да си остане думата, че мъж ми…

— Проиграл повече или по-малко, мадам?

— Не, господине — доверително притури госпожата, — но, как да ви кажа, станала грешка и за тая грешка пак мъж ми е виновен.

— Защо, госпожо, като мъж ви е бил ограбен, а вий сте повърнали онова, което принадлежеше по право вам и на децата ви?

— Ах, мъж ми направи глупостта, негодуванието ми наказа злодеите, но аз смятам за неправилно повръщането на парите. Както и да е, мъж ми е бил решителен човек и проиграл по волята си, затова…

— Вий се двоумите в постъпъка си? Конечно, вашето благородно сърце…

— Не можете ли ми услужи, господине, да предадете тия пари томува, връх когото аз най-много си излях негодуванието?

— Със съвършена готовност — отговори лукавий жид.

Госпожата извади една кесийка, измъкна от нея и прочете на дланта си 17 наполеона, предаде му ги и го замоли да й донесе от приемателя разписка за приемването на парите.

Н. Н. се съгласи и я увери, че след един час той ще я снабди с исканата разписка, и се удали след обикновений си вежлив поклон.

И наистина тъкмо след един час Н. Н. се върна и донесе на госпожата една разписка от някого си фантастически Вюнш фатеркунст Холдентайфел.