Един епизод от Мехадия - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Васил Попович (XII) #12

XII

Мъжът на госпожата изново се изгуби. Мина се още една цяла неделя след това произшествие. Отчаяната госпожа тичаше като луда по местностите на Мехадия и разпитваше когото срещне не е ли видял мъжа й; но никой не показа дори съмнение да го е съгледал негде.

На осмий ден през вечерта яви се един непознат селянин, влах, спира се у прага, подава на едното от децата едно писъмце, вложено в един като че отпечатван и пак запечатван плик, и веднага се скрива, без да дочека отговор. Това писъмце бе препоръчано до госпожа кокона Уца Лингушоя в Мехадия, Францен-Хоф №….

Като видя писмото, госпожата го грабна от ръката на детето, прочете му надписа и го разпечати. Съдържанието му беше следующето:

Неблагодарна, безумна и развалена жено! Пиша ти първий и последний път. Животът ми омръзна, причината си ти. Искаш да умра и ще умра, макар да знам, че душата ми ще иде право в пъкъла. Не ме търси напразно, защото не ще ме намериш и не ще ме видиш до второто пришествие, когато ще предстанем да се съдим; но и тогава надали ще посмееш да се явиш пред очите на съда.

Аз бях излъган твърде горчиво в живота си и затуй искам да си дам променение на битието. Прощавам те за вечните досаждания, които съм претеглил от тебе. Целувам децата: дано тий не заприличат на тебе и бъдат по-щастливи от баща си. А впрочем Бог да ви е на помощ. Ох, тежко се умира!

3 юлия 1870

Твой мъж

Лингушой

P. S. Парите ми са в раклата, ключът е у мене; там са и книгите от имота ми, сир. документите. Прави каквото щеш и бъди щастлива, като не си знаела как да ме очестиш и да ми порадваш живота.

П. П. П. В стаята на картофорите аз ни една пара не съм проигравал; затова върни парите на хората, за да не ми кълнат паметта напразно.

Същий

— А, ти си ми бил жив и ме грозиш със самоубийство, мерзавец! — извика дамата и се търколи на пола. Децата й писнаха от страх.