Един епизод от Мехадия

IV

През всичкото това време кочияшинът стоеше при конете си, смееше се и с нетърпение очакваше възвръщането на господарите, за да стовари пъртушините им и да се махне от площада, защото го бе страх да не го глобят за престояването на колата му повече от определеното време. Когато коконата се приближи до колата, той се обърна към нея:

— Коконо, да стоварим вещите, где ще повелите? Моля ви по-скоро, защото бързам да се върна в Оршова, гдето ме чакат нови пътници.

— В Черна река, разумя ли? — отговори ядосаната кокона.

— Разумях, госпожо, разумях, но ваша милост напразно се сърдите на мене, аз какво ви съм крив?

— Мъжо — обърна се госпожата към почитаемия си, едва що поучен другар, — мъжо, какво е за правяние сега, мисли!

— Първо да търсим стая, сетне…

— Искам на първия ред да бъде, непременно на първия ред, или съвсем да я не бъде!

— Ваша воля, както ти е приятно, стига, жено, да се намери по желанието ти.

— Да те видя сега, без стая на първия ред да не ми се връщаш, чу ли!

— Ваша воля — повтори съпругът, — но, жено…

— Още тука ли си, що ми нонкаш? Поглеж, децата се пекат на слънцето, а кочияшинът вика!

Мъжът като че искаше още нещо да попита жена си, но като й видя начумереното лице, прикри с кърпата ранения си нос и тихо се оттегли къде управлението на баните.

В очакване на завръщането му коконата метна дечицата си на колата и сама се качи при тях, за да не загори от жежкото слънце, както и да си поотпочине от току-що извършените велики подвизи.