Екстаз в пустинята

14

За огромно облекчение на Криста й беше дадена едноседмична почивка, за да се възстанови. През това време противното внимание на Абдулла й бе спестено и тя само благодареше на бога за това чудотворно избавление. Съдбата на Ахмед обаче не преставаше да я безпокои, безутешното му положение ден и нощ беше пред очите й. Представяше си го такъв, какъвто го бе видяла за последен път, в клетката, в която го бяха затворили, лишен от възможността да се изправи или да легне, насинен, окървавен, с разкъсани и мръсни дрехи. Косата му бе провиснала на сплъстени кичури, беше лишен и от най-примитивните средства за прилично съществуване. Сегашното му състояние беше неизмеримо далеч от гордия, надменен мъж, яздещ арабския си жребец в пустинята, сякаш израснал от недрата на суровата земя, която бе обявил за свое законно наследство.

Криста бе изслушала невярващо Ленор, когато тя й бе разказала, че клетките са жесток остатък от предишните времена, когато бейовете по традиция затваряли наследниците си, за да не им позволят преждевременно да искат властта. Може би, помисли Криста, Халид ибн Селим е трябвало да държи Абдулла затворен в една такава клетка. Но преди там да бъде хвърлен Ахмед, клетките, както научи тя, са стояли неизползвани много дълго време.

Единствената й утеха беше, че Елиса бе получила позволение да остане при нея и двете станаха неразделни. Прекарваха дните си заедно, планирайки бягство, но всичко беше напразно, защото знаеха, че подобно нещо беше неосъществимо.

В края на седмицата дойде повикването на Абдулла, от което Криста толкова се плашеше. Ленор й каза с глас, изпълнен със състрадание, че тази нощ трябва да я отведат в спалнята му. Изкъпаха Криста, масажираха й и я намазаха с ароматни масла и парфюми, а после я облякоха в прозрачен кафтан от бледосиня коприна с цвета на очите й. Макар външно да беше спокойна, умът й се бунтуваше, а в стомаха й бушуваха застрашителни спазми. Какво щеше да направи Абдулла, ако отново й прилошееше, разтревожи се тя. Но мислите й бяха брутално прекъснати, когато Фидор дойде, за да я отведе при бея.

Абдулла се беше излегнал на дивана си, подпрян на куп възглавници; беше облечен в бял кафтан, отворен до пъпа. Сакатият му крак беше грижливо прикрит под гънките на дрехата и привидно нищо не нарушаваше мъжествения му вид… нищо, само с едно изключение — студените, празни очи.

— Осведомиха ме, че вече си съвсем здрава и тялото ти изглежда освободено от болестта — забеляза той с измамно любезен глас. — Ленор твърди, че само си била изтощена от неудобствата на пътя, затова не пратих моя лекар да те прегледа. Тъй като си чужденка, несвикнала с нашия климат и с традициите ни, ще ти простя твоите… м-м-м… лоши обноски. Но сега дойде време да те използвам за това, за което възнамерявах още от самото начало. Предполагам, че Ахмед вече е на ръба на лудостта, като си представя всички възможни начини, по които всяка нощ се наслаждавам на тялото ти. И аз имам сериозното намерение да го държа жив — почти — дотогава, докато не те заведа при него с корем, в който е покълнало моето семе. Независимо колко време ще ми отнеме.

Ужасеното изражение на Криста извика доволна усмивка по тънките устни на Абдулла.

— Ти си зъл и покварен — изстена тя с парализирано от страх гърло.

Усмивката на Абдулла стана непоносима.

— Възможно е, но мога да бъда нежен и мил, когато поискам. Знаеш ли, че косата ти е като златна прежда? — изрече той ниско, пропускайки я през пръстите си. — Имам опит с жените и мога да ти доставя удоволствие, ако реша. Или мога да те взема насила, без никаква милост. Кое избираш?

— Няма да се покоря — предупреди го Криста.

— Тогава се приготви да си понесеш последствията — отвърна Абдулла и се хвърли върху нея.

Въпреки недъга си той беше удивително здрав и пъргав и Криста в миг усети как я вдига и я хвърля на дивана, а после я притиска под себе си. Коприненият кафтан, разкъсан, се свлече от тялото й и тя почувства как жестоката му, пламтяща твърдост прониква между бедрата й.

Криста усети как стомахът й внезапно се присвива и после започва да бълва съдържанието си в отвратително вонящ поток, който сякаш нямаше край. Абдулла отскочи отвратен и закрещя като луд:

— Курва! Кучка! Пак го направи! Допирът на брат ми отвращава ли те така, както моят?

Криста, разтърсвана от конвулсии, не можеше да произнесе нито една дума.

— Фидор! — изкряска Абдулла с все сила. — Махни тая кучка! И прати лекаря ми да я прегледа. Ако й няма нищо, а само се отвращава от мене, тогава я накажи с бастонада. Двайсет удара стигат. Ще я излекувам от отвращението, което изпитва при допира ми, дори това да е последното, което ще направя.

Фидор метна едва покривка върху голото тяло на Криста, метна я на широките си рамене и я изнесе от стаята; след малко я стовари грубо в средата на собственото й легло. Елиса почти в миг се озова при нея, изми лицето й и й предложи успокояваща напитка, за да уталожи разбунтувания й стомах.

— Какво стана, Криста? Много малко остана там. Да не би… да не би Абдулла да ти е направил нещо?

Криста поклати глава; изпитваше нещо средно между радост и страх. Не можеше да повярва, че за втори път беше повърнала върху Абдулла. Твърдо вярваше, че се беше спасила от смъртта този път само защото беят я искаше с определена цел.

— О, Елиса, отново се случи — изстена тя, разстроена, но облекчена. — В мига, когато той ме докосна, стомахът ми избълва съдържанието си върху него и Абдулла просто побесня. Може би с мене става нещо ужасно, за което и аз нямам представа.

— Струва ми се, че си намерила единствения начин да се предпазиш — изрече с успокояващ глас Елиса, доста обезпокоена от това, че Криста толкова лесно се разболяваше. — Какво ще прави Абдулла? Вече два пъти го отклоняваш така от целта му.

— Трябва неговият лекар да ме прегледа, а после да ме накажат с бастонада. Двадесет удара — и тя потрепери.

Елиса изохка състрадателно.

След няколко минути лекарят влезе и отпрати Елиса. Приветлив старец, чиито години тежаха върху плещите му, доктор Саид беше служил много години като лекар на Халид ибн Селим. Понеже умееше много добре да лекува, Абдулла прояви достатъчно разум да го задържи на служба при себе си. Честно казано, доктор Саид не обичаше особено много новия бей, но си вършеше работата, без да говори много. Сърцето му бе изпълнено със съчувствие към Ахмед, когото бе опознал много добре през годините, когато се оформяше характерът му, и бе помолил за позволение да лекува раните му, но Абдулла бе сметнал за уместно да откаже. Понеже не искаше да седи със скръстени ръце, Саид тайно бе подкупил един от стражите, за да получи достъп до Ахмед, и бе останал потресен от окаяното му състояние. Не можеше да направи кой знае какво, за да облекчи страданията му, освен да превърже многобройните рани и да му остави малко отвара за намаляване на болките.

Когато доктор Саид чу за Криста, състрадателното му сърце се изпълни с жалост и той започна да търси начин да помогне на беззащитната жена. Не се боеше за себе си, защото беше стар и смъртта не беше страшна за него. Бяха му казали какво ужасно нещо се е случило — даже на два пъти, — когато беят е поискал да легне с наложницата си, и му бе заповядано да я прегледа, за да види дали не е болна. Той по-скоро би предпочел да открие, че я мори някаква болест, отколкото да я види да страда в ръцете на жестокия Абдулла.

Криста изгледа недоверчиво доктора, когато той приседна до нея и обясни защо е дошъл. Тя кимна разбиращо, но въпреки това се смути, когато възрастният човек започна да я преглежда и да я задава деликатни въпроси. Когато той приключи с прегледа, бузите й все още бяха зачервени. Докторът я изгледа замислен.

— Положението ти не е сериозно — каза накрая той, — няма опасност за живота ти. Подозирам, че силното ти отвращение към Абдулла те кара да повръщаш, когато той те докосне. Не намирам никакви признаци за болест или слабо здраве.

Криста потръпна, осъзнавайки каква ще е съдбата й, когато Абдулла научи заключението на доктора.

— Не мога да понасям ужасния му допир.

Лекарят я изгледа продължително, преди да проговори отново.

— Искам да ме смяташ за твой приятел — довери й той с тих глас. — Мъча се да измисля начин да те предпазя от Абдулла, ако това е желанието ти.

Криста го погледна изненадано.

— Защо? Защо ще ми помагате?

— Защото обичах и уважавах Халид бей и ако той беше жив, знам, че нямаше да позволи на Абдулла да се отнася зле с тебе. Обичаш ли Ахмед?

Криста бавно кимна.

— От цялото си сърце.

Следващите му думи не я засегнаха, макар да знаеше, че би трябвало.

— Беше ли наложница на Ахмед?

— Аз… ние бяхме… любовници.

— Това, което ще ти предложа, може да те шокира, но ако се съгласиш, ще се отървеш за известно време от претенциите на Абдулла.

— Временно?

— Поне за няколко месеца. Може би ще е достатъчно, за да се помъча да убедя бея да поиска откуп от семейството ти. Ще ме изслушаш ли?

Какъв избор имаше, замисли се мрачно Криста. Възрастният лекар й предлагаше единствената засега надежда, макар и временна, в борбата й срещу Абдулла. Би приела каквото и да е, само и само да не трябва да отстъпи пред похотливите желания на бея. Накрая тя изрече:

— Кажете ми, докторе. Съгласна съм на всичко, което може да ме спаси и да помогне на Ахмед.

— Ах, дете мое, не знам дали това, което предлагам, ще помогне на Ахмед, но поне няма да му навреди. Както знаеш, Абдулла ужасно се страхува от болести, от всякакви неразположения. Следиш ли мисълта ми, дете?

Криста сбърчи чело и отвърна:

— Аз… да, така мисля. Ще му кажете ли, че имам някаква страшна болест?

— Де да беше толкова просто. Ако му кажа така, той няма да се поколебае да повика друг лекар, за да потвърди диагнозата ми.

— Тогава какво…

— С твое съгласие ще му кажа, че си бременна. — Той се поколеба за момент, когато видя, че Криста е шокирана, после бързо продължи: — Това е естествено състояние, а той ми вярва достатъчно, за да приеме думата ми.

— Но какво ще стане, когато открие, че не очаквам дете? Това не може да се скрие толкова лесно.

— Щом му съобщя какво е състоянието ти, той сигурно ще се разбеснее, но понеже добре го познавам, скоро ще обърне това положение в своя полза. Ще загуби интерес към тебе, когато му кажа, че ти си от онези нещастни жени, които трябва да прекарват повечето време в леглото, ако не искат да пострадат. И понеже той на два пъти изпита последиците от твоята болест, ще те избягва като чумава.

— Какво ще стане, когато научи истината? Нима твоят живот е толкова малоценен за тебе?

Доктор Саид сви крехките си рамене.

— Аз съм стар и краят на живота ми наближава. Освен това, имам основателна причина да вярвам, че Абдулла ще погледне с добро око на настояването ми да поиска откуп за тебе. Няма да те иска, щом в корема ти расте детето на друг мъж. Ако носиш подходящи дрехи, няма да забележи измамата.

— Ами Ахмед? Как мога аз да се спася, а да изоставя Ахмед на милостта на Абдулла?

На угриженото лице на лекаря се изписа съчувствие към Криста.

— Ще направя каквото мога за принца, дете мое, но не очаквай чудеса. Стане ли дума за Ахмед, Абдулла е неумолим. Добре познавам Ахмед и знам, че ще иска ти да отидеш колкото може по-далече от брат му. Заради него трябва да приемеш моя план.

След няколко дълги, напрегнати минути на мъчителен размисъл Криста въздъхна:

— Ще направя както кажете, докторе.

— Тогава трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на никого, дете мое. Необходимо е тази тайна да остане между мене и тебе.

— Но Елиса…

— Не. Никой. Една изпусната дума ще ти струва много скъпо. Съгласна ли си?

— Ако така трябва да бъде, доктор Саид, да бъде.

— Какво говориш, старче? — запита Абдулла и яростна гримаса изкриви лицето му. — Ще накарам да те бичуват, ако лъжеш!

— Сигурен съм, господарю Абдулла — настоя Саид, като се покланяше ниско. — Господарката Криста е бременна.

— Значи тази кучка носи копелето на брат ми. Съвсем сигурен ли си? — запита той остро. — Кога?

— Много години вече съм лекар, но не мога да бъда сигурен, защото господарката е заченала едва преди няколко седмици.

— Остави ме! Трябва да помисля по това — нареди Абдулла.

Възхвалявайки Аллах, че Абдулла му е повярвал, Саид бързо напусна стаята.

Докато крачеше от единия до другия край на спалнята с неравната си походка, Абдулла внимателно обмисляше всички възможни развития на това ново положение. Със сигурност нямаше да има проблеми тя да абортира, понеже познаваше уменията на Саид. Но дали щеше да е разумно? Можеше да нареди тя и Ахмед да бъдат осъдени на смърт. Но ако го направеше, удоволствието му щеше да бъде краткотрайно. Беше се надявал да удължи страданията на Ахмед, като използва Криста; не искаше бърза смърт за брат си.

Изведнъж едно внезапно прозрение му донесе търсеното разрешение на проблема. Защо да не използва бременността на жената в своя изгода? Колко умно, че му дойде на ума. Какъв по-добър начин да дразни и измъчва Ахмед от това, да го накара съвсем сериозно да повярва в онова, в което Абдулла искаше той да повярва?

— Няма да мине много време, преди моето семе да започне да издува корема на наложницата ти — изрече с нескривано задоволство Абдулла. Бяха минали почти две седмици от последния път, когато бе видял Ахмед. — Оплождам я всяка нощ, често пъти дори не само веднъж, а имам доказателства, че семето ми е плодовито. Направих деца на две от наложниците на баща ми, преди да ги продам на бордеите. Когато коремът й добре се издуе от моето дете, ще ти я доведа да я видиш.

Ахмед хвърли на брат си поглед, изпълнен с ненавист. Макар да го държаха гладен, повече не го биеха. Прекарваше повечето време да се брани от плъховете, но дългите часове скука го бяха довели почти до ръба на лудостта. Мислите за Криста изпълваха ума и сърцето му. Представяше си я как неохотно се подчинява на заповедите на Абдулла. Бременна. Аллах да го опази! Как можа такова безчестие да се стовари върху любимата му?!

Нищо ли няма да кажеш, Ахмед? — продължи да го дразни Абдулла. — Или вече не те е грижа за твоята курва?

— Никога не се съмнявай в чувствата ми към Криста — изрева Ахмед с натежал от емоции глас. — Някой ден, по някакъв начин ще си платиш скъпо и прескъпо за долните си деяния. Твоите недостойни постъпки със сигурност карат баща ни да се обръща в гроба.

Абдулла отметна назад глава и се разсмя така, че чак сълзи потекоха от очите му. Изтри ги с безукорно чистия си ръкав, погледна Ахмед с неприкривана омраза и изрече:

— Уважаваният ни баща си лежи там, където съм го положил. А онази кучка, майка ти, го последва доста бързо.

След като изстреля тези смайващи думи, той се обърна и се отдалечи, сподирен от изпълнения с мъка стон на Ахмед.

Тази сцена трябваше да се повтаря почти всеки ден в следващите два месеца, за да накара Ахмед бавно да полудее. Когато усетеше, че брат му не издържа повече, Абдулла щеше да се оттегля, за да се появи отново на другия ден и да продължи словесното мъчение.

Когато Абдулла разбра за предполагаемата й бременност, Криста започна да очаква тежката му ръка да се стовари върху главата й. Когато не последва никакво наказание, тя си позволи малко да се обнадежди. Може би доктор Саид беше прав и беят я е забравил. Тя виждаше доктора от време на време и научаваше, че той неуморно работи за каузата й. Абдулла вече беше склонен да размисли и да пише до семейството й с искане за откуп.

Обслужвана от Ленор и Елиса, Криста нямаше какво повече да желае. Абдулла явно беше дал заповед да се грижат добре за нея. Хранеха я със силна храна, изпълняваха и най-малките й желания и в резултат тя изглеждаше така добре, както никога досега. Съжаляваше единствено за това, че се налага да заблуждава най-добрите си приятелки, особено Елиса. Но тя вярваше на доктор Саид и нямаше нарочно да изложи на риск неговото положение или живота му. Измамата продължаваше и никой не се досещаше. Но докога ли щеше да трае това?

Макар че собственото й положение беше значително облекчено, Криста не преставаше да се тревожи за Ахмед. Научи от Ленор, единственият й източник на сведения, че Ахмед е още жив и са го преместили от клетката в малка килия, където можел да се движи и му било малко по-удобно. Това било направено по настояване на доктор Саид, който неизменно протестирал против ужасните условия, в които бил държан Ахмед, и твърдял, че принцът може и да не оживее в подобна мизерия. Тъй като още имаше нужда да държи Ахмед жив, Абдулла се беше вслушал в думите на лекаря и беше наредил брат му да бъде преместен в малко по-добра обстановка, която обаче въпреки всичко си оставаше все така лишена от каквито и да било елементарни удобства.

Един ден Криста се стресна, виждайки Абдулла да стои на прага на стаята й. Пронизителният му поглед опипваше фигурата й под широката, безформена дреха.

— Доктор Саид ми каза, че бременността ти върви добре — изрече той с лека подигравка в гласа.

Криста кимна предпазливо.

— Може ли да запитам какво смяташ да правиш с мене?

— Не, не можеш. — Очите на Абдулла обхождаха стройната й фигура, търсейки нещо под кафтана. Накрая той заповяда: — Съблечи се.

— Не! Не можеш! — ахна тя. — Не сега!

— Вече не те желая в този смисъл — изсъска той и присви устни с отвращение. — Намерих ти друго предназначение, което ще ти обясня по-късно. Сега искам само да погледна как детето на брат ми расте в утробата ти. Свали си дрехите.

Знаейки колко е жесток, когато се разяри, треперейки от страх, че може да открие измамата, Криста се подчини. Развърза единствената си дреха и тя се свлече като копринена локва в краката й. Абдулла я загледа с несигурно изражение.

— Много си слаба. Не ядеш ли достатъчно? Ще накажа слугите, че не ти готвят храна, която да ти харесва. Как да очаквам, че Ахмед ще повярва, че носиш дете, когато коремът ти не расте?

— Така е с жените от моето семейство — изрече предпазливо Криста. — Бременността обикновено е много напреднала, преди състоянието ни да започне да личи.

Затаи дъх, докато Абдулла обмисляше отговора й. Лека въздишка се отрони от устните й, когато той като че ли й повярва.

— Облечи се — нареди той рязко, сякаш вече отегчен от гледката на гола плът. — Не ме възбуждаш в това състояние. Както вече знаеш, сега имам няколко жени, по-млади и по-красиви от тебе, които задоволяват нуждите ми.

Беше истина. В последните два месеца в двореца почти всеки ден пристигаха момичета, все млади девственици, жадуващи да задоволят господаря си. Криста и Елиса се държаха настрани от тях и почти не общуваха с новодошлите. Дори да бяха любопитни каква е Криста и какво положение заема в харема, момичетата бяха много млади и твърде неопитни, за да се осмелят да питат.

Докато Криста чакаше Абдулла да напусне стаята й, тя видя, че в поведението му е настъпила промяна, и застана нащрек. Не я беше грижа, че я гледа изпитателно.

— Искаш ли пак да видиш Ахмед?

Думите му я стреснаха и тя затихна, с изопнати в очакване нерви.

— Ще ми позволиш ли? — Гласът й бе тих и невярващ.

— Защо не, щом Ахмед няма да бъде още много време при нас. Не съм толкова безсърдечен, колкото май си мислиш. Ще му позволя да ти каже сбогом.

— Откога си се загрижил за чувствата на другите? — бодна го тя.

Абдулла я погледна леко раздразнено, но отговори:

— Естествено, правилата са същите, както и преди. Ще се съгласяваш с всичко, което кажа, и няма да говориш, освен ако не ти заповядам да го сториш.

— Но това е жестоко! Как можеш да искаш такова нещо от мене? — Тя живо си припомни смаяния поглед на Ахмед, когато бе отказала да му проговори. Повече ли щеше да я заболи, ако отидеше да го види при същите ограничаващи условия, или ако изобщо не го видеше? Решението не беше трудно. Тя трябваше отново да види Ахмед. Изведнъж си спомни думите на Абдулла. — Какво искаш да кажеш с това, че няма да бъде още много време при нас? Ще го убиеш ли?

— Когато му дойде времето, ще научиш какви са ми плановете за тебе и за Ахмед. Съгласна ли си с моите условия? Както и преди, Фидор ще бъде при нас, ако случайно нарушиш обещанието си.

О, господи, да види Ахмед и да не му проговори, да не го докосне — това щеше да бъде невероятно мъчение, замята се в агония душата на Криста. Но да не го види изобщо — това щеше да бъде абсолютно непоносимо. И тя кимна.

— Съгласна съм.

— Тогава ела и да свършваме.

На лицето му се изписа такава доволна усмивка, че Криста усети как страхът стяга сърцето й като отровна змия. Не беше трудно да си представи какво би могъл да мисли човек като Абдулла, а и по всяка вероятност намеренията му бяха свързани с нейната предполагаема бременност.

Абдулла я преведе през няколко коридора, през един двор и друга постройка, но не онази, която тя познаваше и в която се намираха клетките. Спря пред една тежка врата и огледа Криста от глава до пети.

— Хрумна ми, че ще постигна по-сигурно целите си, ако ти позволя да говориш. — Но изражението на невероятна радост, появило се на лицето й, бързо угасна, когато той продължи: — Само за да добавиш и своето потвърждение към всичко, което кажа.

— Защо да го правя? — възпротиви се Криста. — Каквото и да сторя, ти ще убиеш Ахмед.

— Тук грешиш. Изобщо нямам намерение да го убивам. Нали виждаш, в края на краищата не съм чак такова чудовище.

— Но ти каза…

— Казах само, че Ахмед няма да бъде още много време с нас, не че имам намерение да слагам край на живота му. Единственото, което може да промени намеренията ми, ще бъде твоят отказ да се съгласиш с всяка дума, която изрека. В такъв случай Ахмед ще бъде убит незабавно.

— Защо да ти вярвам?

— Нямаш избор.

— Ако се подчиня на желанията ти, ще пощадиш ли живота му?

— Да.

— Това означава ли, че ще го пуснеш? — запита тя обнадеждена.

По лицето на Абдулла пробягна такова лукаво изражение, че Криста веднага застана нащрек.

— Лъжеш! Ще го измъчваш и ще го оставиш да изгние в затвора! Понеже познавам Ахмед, той ще предпочете по-скоро смъртта пред това, което си замислил.

— След няколко минути и двамата ще узнаете какво съм замислил — изрече Абдулла с тон на студена решителност. — Но те уверявам, нито ще го убивам, нито ще го измъчвам, а утре той няма вече да бъде тук.

Криста го загледа смаяно, искаше й се да може да разгадае думите му. Вземайки предвид обстоятелствата, тя нямаше никакъв друг избор, освен да се подчини на Абдулла. Ахмед заслужаваше да получи възможност да оцелее, колкото и нищожна да беше тази възможност, с каквото и да й се наложеше да се примири. Накрая тя кимна в знак на съгласие, Абдулла пристъпи към плътната врата, махна резето и ръждивите панти изскърцаха. Ахмед седеше в ъгъла, заровил глава в ръцете си, с подпрени на коленете лакти. Когато вратата се отвори, той вдигна глава и премига бързо няколко пъти, за да се приспособи към необичайно силната за него светлина. Криста видя как зелените му очи пламнаха като два ярки изумрудени огъня, искрейки от омраза и недоверие.

— С какво ще ме дразниш днес, Абдулла? — изрече той с пресипнал глас. — Защо просто не сложиш край на всичко това?

— Какво? И да се лиша от малкото си удоволствие? — изсмя се жестоко Абдулла. — Или от отмъщението си?

В този момент Ахмед забеляза Криста, която нерешително се подаде иззад гърба на Абдулла.

— Криста! О, любов моя, наистина ли си ти? Само като знам, че си добре, получавам дар, на който не съм се надявал.

— Ахмед! — възкликна Криста, борейки се с неистовото си желание да изтича към него, когато той с мъка се изправи на крака. Но един бърз поглед към Абдулла я увери, че подобна постъпка би била фатална.

— Знаех, че ще искаш да видиш моята наложница за последен път, за да се сбогуваш с нея — и Абдулла махна към Криста. — Само за да ти докажа, че не съм съвсем безсърдечен. Няма нужда да казвам, братко, никога не съм мислил, че ще дойде ден, когато една жена ще те накара да паднеш на колене. Винаги си бил невероятно надменно копеле.

Ахмед не чу нищо друго освен „да се сбогуваш“. Нима в черното сърце на брат му бе останала искрица човещина?

— Изпращаш Криста обратно при родителите й? — запита той с нарастваща надежда, която обаче отговорът на Абдулла разпиля на парчета.

— Защо да отпращам любимата си фаворитка — запита той с подигравателно учудване, — щом ми доставя такова удоволствие? Тя вече доказа, че бързо прихваща, защото сега моето семе издува корема й.

— Не! Не, лъжеш! — изкрещя гневно Ахмед.

Абдулла отговори, като се обърна и привлече Криста към себе си, обгръщайки я властно с ръка. Нисък стон, по-скоро животински, отколкото човешки, се изтръгна от гърдите на Ахмед, който се хвърли да стисне врата на Абдулла, но бе възпрян от късата верига, прикована към глезена му. Падна по лице, лъхтейки от обида, и стовари юмрук по мръсния под.

— Криста — замоли се той с треперещ глас, изпълнен с ужасна агония, — кажи ми, че не е вярно. Моля те, любов моя, кажи ми, че Абдулла лъже.

— Кажи му — заповяда Абдулла, присви предупредително черните си очи и заби пръсти в нежната й плът. — Облекчи мисълта на брат ми и го избави от мъката му.

Криста не промълви нито дума, краката й омекнаха, когато осъзна невероятната жестокост на намека на Абдулла. Той беше нещо повече от луд. С ъгъла на окото си зърна как Фидор поглежда към Абдулла, готов да изпълни заповедите му. Съзирайки надигащата се заплаха, Криста разбра, че трябва да се съгласи с всичко, което каже Абдулла, независимо колко силно ще нарани с това мъжа, когото обичаше.

— Вярно е, Ахмед — прошепна тя във внезапно настъпилата тишина с нисък, треперещ глас.

— По-високо — изръмжа Абдулла.

— За бога, нямаш ли милост? — замоли го Криста. — Вярно е! Какво повече искаш?

Цялата кръв се оттегли от и без това бледото лице на Ахмед и той се отпусна на земята. Никога не бе претърпявал такова тотално поражение. Сякаш животът ме бе загубил смисъла си. Но за негова чест той не обвини Криста, а осъзна, че тя е станала жертва на нечувано насилие. Когато проговори, гласът му бе лишен от всякакво чувство, защото у него не бе останало вече нищо.

— Не се отчайвай, любов моя, не си виновна ти. Един ден Абдулла ще си плати за безчинствата. Единственият начин той да се спаси от отмъщението ми е да ме убие, защото, ако не го, направи, ще намеря начин да отмъстя за твоята чест.

— Да те убия ли? — изсмя се презрително Абдулла. — Както вече казах, доведох тук Криста, за да се сбогуваш с нея.

— Не знам защо, но думите ти не ми носят никакво успокоение — изръмжа Ахмед. — Ако не възнамеряваш да сложиш край на живота ми, предполагам, че си измислил друг начин да ме измъчваш.

— Колко си умен, малки ми братко — усмихна се широко Абдулла, извънредно доволен от себе си. — Смъртта се постига твърде лесно. Това, което съм намислил, е по-изтънчено, но като те познавам и като знам колко обичаш свободата, това наказание за тебе ще е по-лошо и от смъртта… Утре на разсъмване капитан Хаджи с петдесет еничари ще те отведе в Алжир и там ще бъдеш продаден като роб на испанците. Помисли върху това, братко. Ще прекараш остатъка от живота си като копач в някоя колониална златна мина. Но не се страхувай, Ахмед, чувал съм, че хората издържали дълго в отвратителните условия, налагани от испанците, затова без съмнение страданията ти няма да бъдат кратковременни.

Негодник! — изфуча Ахмед. — Безчовечен изрод! Мислиш ли, че безпрекословно ще се оставя да ме заробят? Ще избягам, можеш да разчиташ на това. И когато го сторя, очаквай ме — ще се върна за Криста.

— Само ще си загубиш времето, Ахмед, защото се съмнявам, че Криста ще тръгне с тебе, дори ако успееш да избягаш, в което силно се съмнявам. Жена като нея няма да тръгне без детето си, а то ще бъде строго охранявано.

Ахмед хвърли несигурен поглед към Криста. Щеше ли да обича детето на Абдулла? Отговорът дойде при него с прилив на такава силна болка, че той се сви, сякаш стомахът му внезапно се бе разбунтувал. Детето щеше да бъде наполовина нейно… разбира се, че щеше да го обича. И нямаше да се съгласи да тръгне без него.

— Обясни чувствата си на Ахмед, жено — заповяда Абдулла.

Криста облиза устни и обърна стреснатия си поглед към Ахмед. Макар че никак не искаше да го лъже, сега трябваше да го стори, за да спаси живота му.

— Аз… аз няма доброволно да се откажа от детето си, Ахмед. — Не изрече, че по-скоро би умряла, отколкото да зачене дете от друг освен от него.

Разкъсван от болка, разяждан от ревност, Ахмед не би могъл да очаква друг отговор от нея.

— Заклевам се, че ще избягам и ще се върна за тебе, любов моя — изхриптя той. — Вярвай ми. Няма да те взема без детето ти.

— Не! — извика Криста.

Ако се върнеше, поради каквато и да било причина, това щеше да означава смърт за него.

— Послушай моята жена, Ахмед, защото, ако по някакво чудо сполучиш да се измъкнеш от испанците, в Константин те очаква само смърт. Криста ще бъде в безопасност само докато ми се харесва. Синът й ще управлява Константин. Ако детето е момиче, ще бъде подходящо възпитано, за да топли леглото на някой от номадските шейхове.

Лек вик се изтръгна от устата на Криста.

— Криста показа, че бързо зачева, и вярвам, че всяка година ще ми ражда по едно дете. Като роди девет или десет, красотата й ще увехне и вече няма да я харесвам. Тогава ще е годна само за бордеите по крайбрежната улица. А може би — добави той коварно, — ще склоня да я пусна на свобода.

— Мислиш ли, че мога да изчезна и да изхвърля Криста от ума си? — изфуча презрително Ахмед.

— Надявам се да не е така — отговори Абдулла, — противен случай отмъщението ми няма да е толкова приятно. Искам постоянно да мислиш за нея. Искам представата как тя угажда на желанията ми да те преследва до последен дъх. Искам да изпитваш адски мъки всеки път, когато тя ми роди поредното дете, както аз страдах всеки път, когато баща ни показваше предпочитанията си към тебе.

Ахмед се спусна към Абдулла в пристъп на необуздана ярост, но късата верига отново го хвърли на земята. Не постигна нищо, защото Абдулла кимна на Фидор и огромният му юмрук сложи край на атаката на Ахмед. Когато Криста се опита да пристъпи към него, Абдулла я дръпна назад и от очите й започнаха да се леят горчиви сълзи.

— Ако продължи по този начин, със сигурност ще се нарани — отбеляза безстрастно Абдулла, вгледан в неподвижната фигура на Ахмед. — Бързата смърт не е това, което съм замислил за брат си. Искам той да живее дълго, много дълго под робското иго. Гордостта и желанието за живот ще му послужат много добре през годините, но малко по малко ще губи духа си, докато не остане само подобие на самия себе си, докато не започне да копнее за освобождението, което само смъртта може да му даде.

— Не! — извика Криста с потъмнели от ненавист очи. — Не познаваш Ахмед, ако мислиш, че толкова лесно ще го унищожиш.

— Грешиш, жено — възрази той, поласкан от резултата на своето коварство. — Само ти си отговорна за неговото падение. В мига, когато открих, че Ахмед е влюбен в тебе, беше само въпрос на време да го унищожа окончателно. Красивото ти тяло ми осигури съвършеното оръжие.