Екстаз в пустинята

5

— Червена брада, върни ме срещу откуп от баща ми — замоли го Криста. — Мисли за мене като за някоя от сестрите си. Би ли искал да ги видиш отвлечени и продадени? По думите ти съдя, че си образован човек. Някъде в твоето огромно тяло се крие искрица изтънченост. Не си бил винаги пират. Бих познала навсякъде ирландския акцент.

Сложил ръце на кръста си, Червената брада отхвърли назад лъвската си глава и се разсмя.

— Мислиш, че ще ме омаеш, а, жено? Е, грешиш. Да, ирландец съм — призна той, — но това беше много отдавна. За мене вече няма място в цивилизования живот. И нямам сестра. Тя умря от глад, беше още дете… Аз съм пират, човек, за чиято глава е обявена награда — продължи той. — Избягах от английски затвор в нощта, преди да ме обесят заради участието ми във въстание срещу короната. Ха! Участие във въстание едва ли е най-подходящият избор на думи. Аз ръководех въстанието. Кръволоците англичани бяха твърде глупави, за да разпознаят водача, когато го видят.

Въпреки страха си от гиганта, Криста усети, че се вслушва внимателно в думите му.

— Но си останал жив, нали?

Въпросът й стресна Червената брада. Никой преди не се бе интересувал от живота му и той се разгорещи.

— Имах достатъчно лошия късмет да ме изпратят на каторга и да служа на английски кораб. Прекарах две мрачни години, гребейки из моретата под началството на един жесток господар, който изпитваше особена наслада да пречупва хората, особено такива с моя ръст и сила. Повечето време през тези години прекарах окован, когато не изпълнявах други задачи в плаване, и се заклех, че ако отново стана свободен човек, никога повече няма да допусна да ми сложат окови или да изпитам на гърба си жилите на бича.

— Но си избягал от ада, който описваш — отбеляза Криста, представяйки си как ирландецът ренегат се бори за свободата си.

— Нападнаха ни корсари и когато ми дадоха избор, аз доброволно се присъединих към тях. Оттогава съм в братството. Когато пленихме „Червената вещица“, ме избраха за капитан. Подвизите ми в тези води са легенда. Убивах, грабех, изнасилвах и вършех всевъзможни престъпления, познати на човечеството…. Така че, хубавице моя, не чувствам никакви угризения, че ще похитя още една жена или ще отнема още един живот. Не искам да те наранявам, защото за мене не си само средство да утоля страстта си. Ще получа за тебе добра цена в Алжир и бих искал по копринената ти кожа да няма никакви белези. Не се прави на девственица. Чуй ме много добре — искам те. Ако ми се противопоставиш, ще пострадаш. Има много начини да те пречупя и не са никак приятни. А сега остави тая клечка за зъби, преди да си се наранила с нея.

Виждайки колко сериозно е положението й, Криста реши, че няма да загуби нищо, ако се държи предизвикателно, защото нямаше за нищо на света да позволи на Червената брада да я притежава. Не и след като бе познала нежната любов на Марк. По-скоро би се самоубила. Тази трезва мисъл вдъхнови действията й и тя почти се изненада от дръзките си думи. Но когато ги изрече, разбра, че няма да се поколебае да ги осъществи.

Преди Червената брада да успее да реагира, Криста вдигна острието, опря го до нежната плът на основата на шията си и го стисна с две ръце, когато разбра, че дясната й ръка трепери неконтролируемо.

— Назад — извика тя. — Само една стъпка и ще занесеш труп на твоя проклет робски пазар.

Червената брада веднага отстъпи назад, ядосан, че една обикновена жена може да му се противопостави. Всяка друга би припаднала още при влизането му в стаята, но не и тази наперена стърчиопашка. Каква ли ще е в леглото! И той се ухили многозначително. Не можеше да не си представи какви хубави, здрави синове би могла да му роди. Но Червената брада беше твърде практичен мъж, за да се съсредоточава по-дълго върху една невъзможна или смехотворна идея. Той вземаше жените, когато ги поиска, използваше ги за свое удоволствие и после ги продаваше срещу добри пари. Никаква друга съдба не беше възможна и за тази златокоса красавица, която така открито му се противопоставяше.

Но не можа да не се възхити на безграничната й смелост. Чувстваше как под проницателния й син поглед падат един след друг пластовете на грубиянската му външност, а това никак не му харесваше. Много години бяха минали, преди Иън Макглен да забрави името и наследството си, уроците по благородно поведение, научени в скута на майка му, Господ да успокои душата й; беше се превърнал в Червената брада, най-страшния пират по Варварския бряг. И никоя дръзка девойка нямаше да го направи за смях и да унищожи репутацията му сред братството.

Смръщил лице, полускрито от гъстата червена брада, Червената брада посегна към Криста, но спря веднага, защото в основата на шията й се появи капка кръв. Стресна се, когато разбра, че тя наистина има намерение да се самоубие, но не и да му се подчини. Не знаеше, че за Криста няма никакво значение дали ще живее или ще умре. По всяка вероятност Марк беше вече мъртъв, а дори по някакво чудо да беше успял да се спаси, нямаше и най-малката възможност тя да се омъжи за Брайън Кент. Без Марк животът й нямаше никаква стойност.

— Говоря сериозно, Червена брада — предупреди го Криста със задавен глас. — Толкова много ли ме искаш, та ще пренебрегнеш парите? Както сам каза, ти и твоите хора смятате да спечелите много от мене на робския пазар. Защо да рискуваш такава скъпа стока? Можеш да се опиташ да ми отнемеш оръжието, но не и преди да съм се наранила непоправимо.

Ще го направиш, нали, момиче? — изсумтя сърдито Червената брада. — Ще се нараниш напук на мене.

— Разбира се — бе хладнокръвният отговор на Криста. Никога не се бе чувствала по-уверена в себе си.

Присвил замислено очи, Червената брада се взря в Криста. Нападението над „Бон ами“ им бе струвало скъпо. Екипажът и пътниците на френския кораб се бяха били смело, убиха и раниха мнозина от най-добрите му пирати. И за да станат нещата още по-сложни, бяха принудени да бягат, преди да освободят кораба от товара му и пътниците от ценните им притежания. Загубата на принц Ахмед беше още един удар на невероятно лошата им съдба. Ако не беше станало така, Абдулла сигурно щеше да му даде голяма награда. Но поне беше успял да избяга с жената на Ахмед, тази ослепителна красавица, и пиратът с право предполагаше, че може да спечели много от продажбата й. Хората му вече пресмятаха своя дял от плячката и това го накара да се държи предпазливо с нея, иначе цената й в очите на купувача щеше много да намалее.

Разбира се, имаше и такива, които искаха също да се възползват от девойката, но ропотът скоро утихна, защото той беше справедлив капитан, който внушаваше авторитет и изискваше незабавно подчинение. Дори само ръстът и силата му можеха да обезкуражат и най-смелите, така че пиратите скоро разбраха, че няма да спечелят нищо, ако му се противят. Но Червената брада разбираше много добре, че не бива да разочарова хората си. Досадната красавица трябваше да бъде държана жива и здрава, докато не я продаде на новия й господар. На много богат господар, помисли той и на лицето му се изписа алчно изражение.

Криста прочете капитулацията в кехлибарените очи на Червената брада и засия. Беше спечелила! С неотстъпно упорство и решителност беше укротила дивия звяр, като го беше накарала да разбере колко голяма е стойността й в очите на целия екипаж. Не смееше да си помисли какво я очаква по-нататък, в Алжир, щеше да мисли, когато му дойдеше времето. Може би щеше да успее да убеди мъжа, който я купеше, да я върне срещу откуп на баща й. Дано господ се смили този мъж да не бъде Абдулла.

— Този път спечели, синеока вещице, но аз ще се смея последен, когато новият ти господар те отведе. Може би ще те вземе някой съдържател на бордей и тогава аз ще купя твоите услуги. — Всъщност според него нямаше почти никаква вероятност някой съдържател на бордей да може да си позволи да купи такова разкошно създание, но наранената му гордост получаваше удовлетворение да я тормози с перспективите за подобна незавидна съдба. — Наумил съм си да подложа на изпитание твоето перчене.

— Ще видиш, че няма да ми липсва кураж — изсъска Криста, стиснала здраво ножа, въпреки че нервите всеки момент можеха да й изневерят.

Ако Червената брада употреби насилие, дали наистина тя ще забие острието в гърлото си? Криста никога нямаше да разбере това, защото той рязко се извърна и излетя навън с невъзможни ругатни, които раздраха слуха й.

Червената брада продължи да ругае и когато стигна до квартердека, където се заразхожда сърдито напред-назад с бумтящи стъпки, от които дъските трепереха. Доколкото си спомняше, никоя жена не го бе надвивала по този начин. Изведнъж му хрумна, че ако беше решил, много лесно можеше да обезоръжи Криста, преди да се е самонаранила. Защо, за бога, не го беше направил? Защото никога досега не беше срещал жена като Криста Хортън и най-вероятно нямаше и да срещне втора като нея. Тя бе успяла да събуди чувствителната струна в огромното му тяло и той не бе могъл или не бе поискал да я нарани. Коя друга жена ще реши да брани добродетелта си с едно оръжие дотолкова неефикасно, че чак изглеждаше смехотворно?!

Колкото и глупаво да беше постъпила, помисли той, не можеше да не се възхити на смелостта й. Макар съвсем да бе забравил произхода си, Криста му напомни за живота, който бе живял, преди да прегърне пиратството — съществувание, което го бе лишило от съвест и чувство за приличие. Ръмжейки ядосано, проклинайки съдбата, задето бе пратила Криста Хортън да събуди паметта му, Червената брада реши веднъж в живота си да направи нещо напълно непривично. Щеше да остави непокътната добродетелта на тази омайна девойка… чак докато я продаде в Алжир. Колкото по-скоро се отърве от нея, толкова по-добре. Ако не внимава, тя ще го накара да замърка като котенце. Проклятие! Можеше да реши да държи мощното си оръдие в панталоните, но не беше толкова глупав, та да я пусне. Твърде дълго беше живял като Червената брада, страшилището на Варварския бряг, за да променя навиците си.

Криста нямаше представа, че е заспала, докато не се събуди внезапно, за да намери червенобрадия гигант застанал над нея, стъпил здраво с обутите си в ботуши крака, с подигравателна усмивка на устните. В мощната си космата ръка държеше ножа, който сигурно бе изпаднал, когато беше задрямала. Тя ахна отчаяно и буца заседна на гърлото й. Как е могла да заспи? Цялото й перчене бе отишло на вятъра и пак беше изпаднала под властта на Червената брада и неговите пирати.

— Какво ще правиш? — запита Криста, преглъщайки страха си.

Мисълта да бъде изнасилена от този гигант беше непоносима. Дори смъртта беше за предпочитане пред онова, което замисляше Червената брада.

— Не тази клечка за зъби ме спираше досега — изсумтя пренебрежително Червената брада и захвърли ножа в ъгъла. — Можех да те обезоръжа когато си поискам.

— Не и преди да си бях нанесла непоправими рани — заяви твърдо Криста.

Червената глава отхвърли назад огромната си рошава глава и се разтърси от гръмовен смях.

— Ласкаеш се, момиче. Никога не е имало опасност да се нараниш.

Тя трепна вътрешно, осъзнавайки колко истина има в думите му.

— Колкото до намеренията ми — продължи той, а странните му жълти очи блеснаха свирепо, — можеш да узнаеш какво съм намислил за тебе. Не съм си променил решението да те продам на робския пазар. Но преди да го направя, ще изпратя съобщение до Абдулла. Ако се заинтересува и бъде щедър в предложенията си, ще се договарям направо с него.

— Защо ще ме иска Абдулла? Той сигурно има десетки много по-красиви от мен жени в харема си.

Очите на Червената брада блеснаха зловещо.

— Но никоя от тях не е била жена на принц Ахмед. Самолюбието му може да бъде приятно поласкано, ако те притежава. А ако по някакво чудо Ахмед е все още жив, ще бъдеш средство за размяна.

— Ти си… безсърдечно копеле! — изкрещя Криста, не можейки да намери друга, по-обидна дума.

Никога досега не беше употребявала такива думи, но и никога не беше изпадала в такова отчаяно положение.

— Наричали са ме и с по-лоши имена — ухили се Червената брада, безсрамно оглеждайки едва облечената й фигура.

Тя още носеше ризата му, която оставяше по-голямата част от краката й голи. Криста забеляза накъде е насочен погледът му и вътрешно се сви. Сега ли ще дойде, запита се тя. Бруталната му атака.

Без да престава да я гледа с присвити жълти очи, Червената брада реши да утоли страстта си със среброкосата девойка, но после размисли. Тя беше толкова дребна, че лесно можеше да я пречупи на две или да я смаже с тежестта си. Ами ако започне да се противи и той я нарани сериозно? Нито Абдулла, нито който и да било обещаващ купувач нямаше да погледне жена, неспособна да изпълнява единствената функция, за която е предназначена.

Имаше и друго. Франция и Англия бяха обявили пиратството извън закона и мощните им флоти се бяха заели да освободят Средиземноморието от присъствието на пиратските кораби. Дори новообразуваните Американски щати се бяха присъединили към борбата за унищожаване на техния начин на живот. Така че момичето представляваше не само тяло, което можеш да използваш и да захвърлиш. Тя беше вложение. Екипажът му имаше нужда от злато, за да бъде доволен. Напоследък нямаха много плячка.

Не, изръмжа вътрешно Червената брада, не можеше да използва момичето така, както искаше. Нито щеше да позволи на хората си да се възползват от нея. Това, което щеше да спечели от продажбата й, щеше да му позволи да си купи много жени, коя от коя по-страстни и може би далеч по-способни да го задоволят, отколкото това дребосъче, което се осмеляваше така ожесточено да му се противопоставя.

За огромно облекчение на Криста Червената брада изфуча презрително и се обърна.

— Бъди спокойна, момиче — измърмори той намръщен. — Колкото и да искам да пъхна гордостта си в тебе, няма да те насилвам. Благодари на щастливата си звезда, че за мене си много повече от апетитно парче, иначе отдавна щях да те имам под себе си. За разлика от други мои събратя не мисля с това, което държа в панталоните.

Криста се изчерви силно, грубият му език я шокира, но думите му събудиха у нея нова надежда. Можеш да оцелее, ако преодолява препятствията едно по едно.

— Аз… аз… благодаря ти — успя да избъбри тя, не искаше да се покаже неблагодарна.

— Не ми благодари — изфуча Червената брада. — Може да ме проклинаш, когато новият ти господар започне да те укротява. Само си пазя вложението. Дните на пиратството са преброени, трябва да се погрижа да напълня джобовете си, преди да е дошло времето да се оттегля. Ще те оставя на мира, докато стигнем в Алжир, което ще стане след два дни, освен ако не ни попречат бури. Вече отминахме Сардиния и скоро ще се покаже северният бряг на Африка.

Криста го погледна смаяно, когато той й хвърли суров поглед и излезе от каютата, докато мебелите трепереха от мощните му стъпки.