Екстаз в пустинята

17

Задушавайки се от ограниченията, които й налагаше болестта на Марк, Уилоу копнееше да сподели леглото му, но разбираше, че той е твърде слаб, за да задоволи желанията на тялото й. Всяка нощ тя се оттегляше на самотната си койка и мечтаеше да времето, когато той отново ще възвърне предишната си сила и превъзходно здраве. Спомняше си с поразителна яснота колко нежен и внимателен любовник можеше да бъде Марк, как се стараеше да й даде толкова наслада, колкото получаваше и той самият. Усмихваше се доволно под прикритието на тъмнината, мислейки за огромния му дълг към нея. Мъж на честта, какъвто беше Марк, естествено щеше да настоява да направи всичко по силите си, за да изплати този дълг.

Марк много добре осъзнаваше задължението си към Уилоу, още повече, когато дочу разговора между двама моряци, които обсъждаха настояването на Уилоу той да живее в нейната каюта.

— Чух доктора да казва на капитана, че ако дамата иска да си съсипе репутацията, това си е лично нейна работа — подхвърли единият моряк.

— Сега, когато Карингтън е почти оздравял, човек би рекъл, че ще поиска отделна каюта — подхвърли вторият моряк. — Питам се дали е достатъчно силен, за да бъде дамата задоволена.

Първият изсумтя многозначително.

— Мислиш ли, че ще се ожени за нея? Чух, че Лангтри е богата вдовица.

И двамата се отдалечиха, оставяйки Марк потънал в мисли.

Преди да дочуе разговора между двамата мъже, той не се бе замислял за последиците от това, че споделяше каютата на Уилоу. Знаеше, че през първите няколко дни от пътуването се налагаше някой постоянно да се грижи за него, и оценяваше усилията, положени от Уилоу. Но колко глупаво бе от негова страна да не осъзнае, че присъствието му в нейната каюта вече компрометираше репутацията й, защото той се бе поправил, движеше се самостоятелно и можеше да помоли да го настанят отделно. Сега, когато наближиха бреговете на Англия, не си струваше да моли капитана за отделна каюта. Но ако това би опазило репутацията й, той веднага щеше да го направи.

Мисълта за се ожени за Уилоу никога не му бе минавала през ума. Макар да бе загубил завинаги Криста, изглеждаше му немислимо да сподели остатъка от живота си с друга жена.

Все още блед и треперещ от изтощителното боледуване, Марк слезе по подвижното мостче и стъпи на английска земя с Уилоу, хванала се собственически за лакътя му. Въпреки че бе напуснал тези брегове едва преди половин година, си спомни с умиление за щастливите години, прекарани в компанията на любимия му дядо. Марк се запита с малко тревога как ли се чувства старият дук, защото когато се разделиха, здравето му беше доста крехко. Ако трябваше да си признае, с радост очакваше срещата със стария джентълмен. Единственото му съжаление, освен раздиращата болка за Криста, беше, че още нямаше никакви вести за брат си Язид. Той не беше от хората, което се предават лесно, и Марк хранеше големи надежди, че брат му е намерил сигурно убежище далеч от обсега на Абдулла.

— Марк, трябва ли толкова скоро да заминаваш за Марлборо Манър? — нацупи устни Уилоу. — Остани в Лондон с мене, в моя дом. Бих искала да бъда за тебе не само болногледачка, скъпи, а нещо много повече. Със сигурност можеш да се възстановиш в Лондон също толкова добре, колкото и в провинцията.

Тя още не можеше да приеме това, че той бе помолил да го преместят в друга каюта, когато състоянието му позволи вече сам да се грижи за себе си.

Марк лесно отгатна подтекста на молбата й.

— Бързам да се видя с дядо си, Уилоу. Освен това, ще минат седмици, преди да възстановя здравето си, а ти ще се отегчиш до смърт, вързана към един инвалид.

— Няма да ме забравиш, нали, Марк? — запита тя плахо.

— Да те забравя? Да забравя моя ангел хранител? Невъзможно — пошегува се Марк със следи от старите искрици в очите. — Сериозно, Уилоу — каза той, вече без да се шегува, — ти беше за мене нещо повече от приятелка. Направи за мене повече, отколкото имах право да очаквам. Ако някога мога да сторя нещо за тебе, само кажи. И аз със сигурност няма да те забравя. Когато се върна в Лондон, ти първа ще узнаеш. Можеш да разчиташ на това.

Успокоена за момента, Уилоу му отправи искряща усмивка. Беше достатъчно умна, за да разбере, че той има нужда да се възстанови от боледуването, а и тя самата не беше още готова да се оттегли в провинцията след всичките тези месеци в Алжир и седмиците, през които се бе грижила за Марк. Освен това, имаше да урежда и някои наложителни неща. Имаше дълг към осиротелите родители на съпруга си и нямаше смелостта да се изправи срещу очакванията на обществото, въпреки че не бе изпитвала особени чувства на обич към семейство Лангтри. Имаше и друга причина да се срещне с родителите на Робърт — неговото наследство. Искаше да бъде напълно сигурна, че ще получи това, което й се дължи.

Когато плати откупа за Марк, това почти я разори и макар че той беше обещал да й се издължи веднага щом получи пари от дядо си, апетитът на Уилоу към богатството можеше да се сравни само с ненаситната й жажда за сексуално удовлетворение. Дълбоко в сърцето си тя лелееше мечтата да стане дукеса Марлборо, но докато дойдеше този момент или най-малкото, докато отново започнеше да споделя леглото на Марк, тя възнамеряваше да си търси забавления, и то възможно най-дискретно.

Марк забеляза колко страстна е прощалната целувка на Уилоу, но според него това беше малка отплата за навременната й помощ и неуморните грижи. С чувство на облекчение той я изпрати до лондонския й дом, а после зачака Омар да се присъедини към него. Смятаха двамата заедно да отидат в провинциалното имение на дядо му, далече от лондонската шумотевица, защото напоследък старият джентълмен все по-рядко излизаше от семейното огнище. Но и в най-необузданите си мечти Марк не си бе представял каква изненада го очаква там.

Криста слезе по подвижното мостче, следвана от Ленор и Елиса. Сълзи изпълниха очите на Ленор, защото тя почти бе забравила любимата си Англия, гледките и звуците на Лондон. Дължеше своето освобождение от робството на Криста, която бе обикнала като родна дъщеря.

Тъмните очи на Елиса се ококориха, когато пред погледа й се изпречи огромният град с чудноватите си обитатели. Всички бързаха, вървежът им нямаше нищо общо с този на хората в родната й страна, където преобладаваше безгрижието. Още по-чудновати й се видяха жените, които вървяха с безсрамно открити лица и всички ги гледаха. Криста я бе убедила, че няма нищо нередно да се явява без воал пред хората, и макар Ечиса да бе последвала примера на приятелката си, се чувстваше доста неудобно, почти като престъпница.

Криста усещаше приближаването на зимата в повеите на хладния есенен вятър и инстинктивно загърна по-плътно наметалото около треперещото си тяло, забелязвайки при това, че Елиса и Ленор веднага реагираха на студа по същия начин. Срещу няколко от монетите, които й бе дал Брайън, Криста нае карета, трите жени се качиха заедно със скромния си багаж и тя даде адреса на леля си, питайки се дали горката жена я очаква или ще припадне при вида на трите уморени от пътуването пътнички, увити в невъзможни одежди. Но имаше една утеха — кредитния запис, който баща й бе дал на Брайън за нея. Като предвидлив човек, той искаше тя да си купи всичко необходимо, за да се настани удобно в Англия, без да обременява леля си.

Докато каретата трополеше по улицата на леля й, Криста вече нямаше търпение да се срещне с жената, която обичаше толкова, колкото и собствените си родители. Щом наближиха къщата, тя осъзна, че пред красивата сграда, принадлежаща на леля й, цари необичайно оживление. Когато спряха пред входа, забеляза друга карета, натоварена догоре с багаж, която стоеше точно пред портата. Колкото и да се опитваше, не можа да разпознае герба на вратата на каретата. Преди да успее да слезе, един мъж и една жена излязоха от къщата и се упътиха към чакащата ги карета. Бързаха толкова много, че не забелязаха Криста, увиснала на прозореца на своята карета, смаяна и озадачена от непривичната гледка.

— Лельо Мери! — извика тя, когато дребната женица понечи да се качи в каретата с помощта на един достолепен мъж с посивяла коса.

Обръщайки се към гласа, Мери Стюарт ахна и ако мъжът зад нея не я бе прихванал през закръглената талия, щеше да падне.

— Криста! Боже господи, какво правиш тук? Нали трябваше да си в Тунис?

Шокът беше толкова голям, че тя забрави колко бързаше само преди няколко мига.

— Аз… аз се върнах, лельо Мери, ако пожелаеш да ме приемеш — изрече нерешително Криста. — Татко не ти ли писа?

— Скъпо дете, винаги си добре дошла тук — беше искреният отговор на Мери. — Но не съм получавала известия от Уесли още откакто ти замина от Лондон преди доста месеци. Случило ли се е нещо?

Мери застана пред Криста, неотлъчно следвана от посивелия мъж; озадачени бръчки покриваха благородното му чело.

— Мери — обърна се мило той към нея, — трябва да тръгваме, иначе корабът ни ще отплава без нас.

— Заминаваш? — запита Криста смаяна.

— О, божичко — завайка се Мери. — Само да знаех, че идваш… нали разбираш, много неща се случиха, откакто замина. Срещнах Чарлз — и тя отправи любяща усмивка към мъжа до себе си — и за двама ни това беше любов от пръв поглед. Като се има предвид възрастта ни… решихме веднага да се оженим. Чарлз ме отвежда в Испания и Италия на меден месец, смятаме да останем в чужбина поне една година или малко повече.

— Аз съм сър Чарлз Уайтлоу — каза мъжът с широка усмивка, запълвайки един от пропуските в развълнувания разказ на Мери. — Наистина ухажването и женитбата при нас бяха светкавични. Но леля ви похити сърцето ми още щом я видях. Бях вдовец от няколко години, без деца, които да смекчават самотата.

— Да — потвърди Мери и кафявите й очи се спряха нежно върху съпруга й. Понеже не се беше омъжвала, тя смяташе, че времето й е минало, докато не срещна Чарлз. — Той рядко ходи на светски събирания, рядко напуска имението си в Кент, но сигурно съдбата го е водила, когато е приел поканата за бала на семейство Джордън, където се срещнахме.

— Толкова се радвам за тебе, лельо Мери — каза Криста, изтривайки една сълза. — И за вас, сър Чарлз. Сега тръгвате на голяма обиколка.

— Точно така. — Сър Чарлз кимна и внезапно си спомни, че трябва да побързат. — И ако не побързаме, скъпа — обърна се той към Мери, — ще закъснеем твърде много. Освен ако, разбира се, не искаш да отложим пътуването сега, щом племенницата ти е дошла при тебе.

Разочарованието му личеше така ясно, че Криста протестира:

— Не! Не бива да променяте плановете си заради мене. Моля ви, не разваляйте медения си месец!

Мери за миг бе обзета от съмнение, но Чарлз забеляза:

— Нима си забравила, Мери, че сега този дом принадлежи на племенницата ти?

— Какво? — възкликна Криста, напълно зашеметена.

— О, господи — изстена Мери. — Цялото това бързане и радостта, че виждам Криста, ми замъглиха мозъка. Отсега нататък моят дом е при Чарлз, в Кент. За редките си посещения в Лондон ще използваме неговата къща, затова приписах тази на тебе, Криста — обясни тя задъхано. — Моят адвокат е запознат с подробностите, трябва да се свържеш с него. Направих те и моя наследничка.

— Мене? О, лельо, колко великодушно! — възкликна Криста, трогната от щедростта на леля си. — Как да ти се отблагодаря?

— Като ни идвате на гости в Кент — обади се Чарлз, отговаряйки вместо съпругата си.

— Разбира се — усмихна се Криста и веднага хареса стария джентълмен.

— Но… не е редно да те оставям тук сама — внезапно поклати глава Мери. — Какво имам предвид ли? Трябва ти подходяща придружителка, а аз освободих слугите. О, боже — обърна се тя с плачевна физиономия към Чарлз.

Изведнъж Криста се усмихна, отвори вратата на каретата и излезе, махвайки с ръка на Елиса и Ленор да я последват.

— Както виждаш, не съм дошла сама. Ленор — посочи към възрастната жена — е напълно способна да ми бъде придружителка, а Елиса — и обви ръка около кръста на младото момиче — е моя камериерка и компаньонка. Трите ще се справим чудесно съвсем сами, докато пристигне семейството ми.

Мери отправи обнадежден поглед към Чарлз.

— Мислиш ли… мислиш ли, че можем да я оставим с тях? — Толкова бе очаквала тази едногодишна ваканция извън страната с Чарлз!

Чарлз изгледа внимателно Криста, после отмести очи към Ленор и Елиса. И накрая каза:

— Криста ми изглежда отговорна млада жена. И щом брат ти й е позволил да пътува с Ленор и Елиса, ние можем само да постъпим по същия начин. Къщата вече е нейна собственост и тя може да прави с нея каквото пожелае. Не виждам защо да не продължим с осъществяването на нашите планове. Кога очаквате да пристигнат родителите ви, скъпа? — запита той Криста. — От думите ви съдя, че ще е скоро.

— Да, много скоро. Вероятно вече са на път. — Тя мъдро прецени, че трябва да не споменава нищо за болестта на майка си, за да не тревожи леля си. — Татко получи служба в Англия и аз… исках да пристигна предварително.

— Ами сватбата ти? — вметна Мери. — Мислех, че ти и Брайън ще се ожените в Тунис.

— Поради внезапното преместване на татко отложихме плановете си за неопределено време — отговори Криста. — С мене всичко ще бъде наред, лельо Мери, обещавам ти. Настоявам да не променяте плановете си. Съвършено способна съм да се грижа за себе си, докато дойдат и близките ми.

— Е… щом си сигурна — махна с ръка Мери, все още недостатъчно убедена.

— Напълно сигурна съм — повтори Криста с уверен глас.

— Съжалявам, скъпа, но вече трябва да тръгваме — прекъсна ги сър Чарлз, пристъпвайки нервно от крак на крак.

Мери прегърна Криста и я притисна силно към себе си.

— Само ако знаех — заизвинява се тя, разкъсвана между дълга си към племенницата и любовта към съпруга.

Но след миг Чарлз буквално я откъсна от прегръдките на Криста и деликатно я побутна към чакащата ги карета, така че Мери едва има време да хвърли ключовете от къщата в ръцете на младата жена.

— Имам открити сметки във всички лондонски магазини, скъпа — подвикна Чарлз през рамо. — Ще се чувствам по-спокоен на сватбеното пътешествие с леля ти, ако се снабдяваш с всичко необходимо на мое име. Не жали парите! Поднови декорацията, наеми слуги, изобщо прави каквото ти се хареса.

След тези думи той настани Мери в каретата и в следния миг те се отдалечиха бързо с умопомрачителна скорост, а леля й висеше на прозореца и й пращаше въздушни целувки.

— Съдбата действа по тайнствени пътища — каза загадъчно Елиса, гледайки към празната къща, която сега принадлежеше на Криста.

Криста отпусна изморено рамене. Пътуването беше дълго, изпълнено с тъга и страх за съдбата на Ахмед. Когато то свърши, я овладя смазваща умора и потискаща меланхолия.

— Уморена си — каза Ленор и поведе Криста към входа на къщата. В последните седмици тя научи истината за бременността на Криста и макар да беше разочарована, все още се държеше като квачка, която пази пиленцето си. — В къщата няма да има нищо за ядене, затова ще ида до пазара, а Елиса ще се погрижи за удобството ти.

След дълги съвещания трите жени решиха, че засега няма нужда да наемат допълнителна прислуга. Тъй като само Криста щеше да живее в къщата, Ленор пое готвенето, а Елиса чистенето. Хранеха се в кухнята и прекарваха заедно вечерите, потънали в спомени, докато Криста не започна да осъзнава, че нямат особена полза постоянно да се ровят в миналото.

Благодарение на кредитния запис трите си купиха подходящи дрехи и напълниха шкафовете с храна. Криста рядко се осмеляваше да излиза от къщата и градината, отиде само при адвоката на леля Мери, за да подпише документите, които я правеха законна наследничка на леля й, и се възползва от времето преди пристигането на родителите й, за да лекува мислите и сърцето си. Понеже говореше английски, Ленор пое задължението да пазарува, докато Елиса прекарваше дълги часове в опити да развлича Криста и да прогонва гнетящата я тъга. Но за нейно огромно огорчение задачата й се стори почти неосъществима.

Нощем сънищата на Криста се превръщаха в кошмари, тя си представяше Ахмед в някаква бездънна мина почти без въздух, с жестоки следи от бич по красивия загорял гръб. Беше ли още жив? Или беше избягал по някакво чудо? И тя пламенно се молеше обещанието му пред нея да му попречи да се върне в Константин с напразната надежда да я освободи от Абдулла. При последната им среща тя отчаяно се бе опитвала да го убеди колко опасно ще бъде за него, ако се появи в Константин. Ако го хванат отново, Абдулла вече няма да се поколебае да го прати на смърт.

Седмиците минаваха една след друга. Криста получи писмо от баща си. Пътуването им било отложено заради състоянието на майка й, но се надявали скоро да потеглят. Разчитал на леля Мери да не я оставя самичка и с нетърпение очаквал пак да я види. В плика имаше писма от брат й и сестра й и те почти разплакаха Криста. Тя живо си припомни скъпите им лица и младежките лудории. Освен това там намери и писмо от Брайън.

В него той повтаряше, че скоро ще дойде и ще я поиска за съпруга. Честно казано, Брайън заемаше доста малко място в ума на Криста. Мислите за Ахмед и за любовта, която бяха споделяли, не оставяха място за друг мъж. Нощем тя си представяше как прегръща Ахмед, как изпитва безграничната му любов по всички вълнуващи начини, които той й бе показвал. Нощ след нощ тя се събуждаше, изпитвайки усещанията, които ръцете и устата му бяха събуждали у нея, но неизменно се виждаше сама. Безутешните й хлипове често будеха Елиса и младото момиче я уговаряше да си легне отново, утешавайки я с нежни думи и чаша топло мляко.

Един ден Криста се озова в ситуация, която на драго сърце би отложила за неопределено време. Брайън Кент се появи пред вратата й. Макар да не беше съвсем неочаквано, посещението му й подейства като шок, защото тя очакваше най-напред да се върне семейството й.

— Хубаво е да те видя отново, скъпа — възкликна въодушевено Брайън.

Хладнокръвният му поглед обгърна стройната й фигура и гледката събуди у него мисълта колко красива изглежда тя въпреки опетненото си минало. Почти бе забравил, че именно невероятната й красота го бе привлякла към нея в началото. Приятно щеше да бъде да я има в леглото си и той лениво се запита на какви ли умения са я научили похитителите й и дали си е намерила любовник, след като се е върнала в Лондон. Последната мисъл накара лицето му да се смръщи в гневна гримаса. Макар че можеше да пренебрегне факта, че е била малтретирана против волята си, ако си беше взела любовник по собствено желание, той едва ли би понесъл това. Скоро щеше да разбере дали по неин адрес не се носят слухове, когато обиколеше из клубовете, за да пие и да играе хазарт.

— Брайън — започна Криста, усещайки как краката й омекват под роклята, — не… не те очаквах толкова скоро.

— Казах ти, че ще си дойда скоро — отвърна той.

— Да — кимна тя и се почувства ужасно глупаво. Не можа да намери думи. Нерешително го покани да влезе и се изчерви, когато той се настани на дивана до нея.

Брайън се усмихна, влагайки голяма доза от чара си, за да я накара да си припомни какво я бе накарало да приеме предложението му преди толкова месеци. Всяка жена би го сметнала за привлекателен и чаровен.

— Със сигурност годеникът ти заслужава по-топъл прием — пошегува се той с приятелския тон, който й напомни за предишните им отношения.

В отговор Криста можа само да се усмихне и да го целуне бегло по бузата. Но Брайън искаше нещо повече от това клъвване; тя вече не беше плахата девственица, с чиито чувства трябваше да се съобразява. Без съмнение имаше опита на изпечена развратница и се нуждаеше от онова, което той можеше да й даде, щом сега вече се бе пробудила за страстта. Той посегна и грубо я привлече в обятията си, притисна плътно тялото й към своето, плени устните й и вкара езика си между зъбите й, във влажната топлота на устата й. Прекалено шокирана, за да се възпротиви, Криста остана безмълвна, докато не усети как ръцете му обхващат и стискат меките заоблености на седалището й. Едва тогава тя се задърпа, за да се освободи, и го заудря по гърдите в усилие да се изплъзне от нежеланите му нежности.

Брайън изведнъж я пусна и я загледа с присвити очи. Не беше очаквал тя да реагира така силно. Нима не беше редно да даде доброволно на годеника си това, което други бяха взели насила от нея? Какво да направи сега? Да се извини? Или да я накара насила да изпълни желанието му, за да й даде да разбере, че напълно осъзнава промяната в състоянието й? Почти бе решил да направи второто, когато си спомни за сър Уесли и за любовта, която той изпитваше към дъщеря си независимо от ужасните неща, които се бяха случили с нея. Благосклонността на сър Уесли му беше необходима, за да се издигне в кариерата, и ако това означаваше да се отнася с дъщеря му като с рохко яйце, значи точно така щеше да постъпва… докато не се оженят. Тогава щеше да покаже с дела, че има намерение да я използва, за да обслужва всичките му нужди по всякакви възможни начини.

— Съжалявам, Криста — поднесе той неискрените си извинения. — Толкова дълго бяхме разделени, че когато те видях да изглеждаш така… така неимоверно желана, не можах да се сдържа. На годениците им е позволено да изпитват моменти на страст, нали знаеш.

Криста го изгледа войнствено, готова да даде воля на гнева си, когато следващите му думи я възпряха.

— Имам съобщение за тебе.

— Съобщение ли?

Сега тя го заслуша с неотклонно внимание.

— Семейството ти ще пристигне в Лондон навреме за нашата сватба. Лекарят най-сетне разреши на майка ти да пътува и те ще си дойдат много скоро. Обещах, че ще изчакаме пристигането им, за да отпразнуваме сватбата и да могат да присъстват на церемонията. Макар че ще бъде трудно да чакам след толкова дълго отлагане, аз се съгласих. Освен това, ще ти трябва време, за да планираш нещата. Искам да бъде грандиозно, Криста. Леля ти също може да помогне.

Криста се изчерви. Нарочно не бе споменала, че леля Мери е заминала на продължителен меден месец със съпруга си точно в деня, когато тя бе пристигнала в Лондон.

— Леля Мери не е в Англия — каза тя.

Нямаше смисъл да го крие от Брайън, защото той така и така скоро щеше да го научи.

— Какво?! И ти живееш тук сама?

— Разбира се, че не — възрази тя с отбранителен тон. — Ленор и Елиса са с мене.

— Сигурен съм, че баща ти нямаше да склони да те прати в Англия, ако знаеше, че ще трябва сама да се грижиш за себе си.

— Точно затова не го споменавах в писмата си — призна предпазливо Криста. Още откакто пристигна в Лондон, тя редовно пишеше на семейството си.

Брайън се намръщи.

— Сега, когато вече съм тук, ще се погрижа за тебе. Щом се оженим, ще започна да се грижа за тебе както трябва.

Криста сподави смеха си. Как според него се е оправяла тя през всичките тези месеци без неговата помощ? Не беше дете, което да има нужда от покровителство. В изминалите месеци бе преживяла повече, отколкото друга жена на нейната възраст би трябвало да преживее. Със сигурност нямаше нужда Брайън да я надзирава.

— Брайън — поде Криста, търсейки думи. Изведнъж й се стори абсолютно наложително той да узнае, че тя е влюбена в друг мъж и не може да се омъжи за него. — Преди да продължиш с плановете си, има нещо, което трябва да знаеш. Нещо, което няма да ти хареса.

Брайън се гордееше, че никой не може да го заблуди, и знаеше за какво точно намеква Криста. Нима тя не разбира, че той вече е отгатнал какво са й сторили пиратите и Абдулла? По някакъв начин трябваше да я убеди, че това няма значение. Сър Уесли вече беше говорил с него за преживяното от нея и двамата бяха наясно, че тя не би могла да се измъкне невредима от това. Преглъщайки неприятните се усещания, Брайън бе уверил сър Уесли, че това няма значение за него; сватбата щеше да се състои според уговорката. Тогава благодарният сър Уесли бе обещал, че ще говори открито с краля за обещаващите перспективи пред Брайън, и го бе уверил, че в скоро време може да очаква нови върхове в кариерата си. Скоро щеше да притежава цялата власт и богатство, към които се стремеше.

— Няма нужда да ми казваш каквото и да било, скъпа — отвърна многозначително Брайън.

— Ти… ти знаеш?

— Мислеше ли, че няма да се досетя? Достатъчно дълго съм живял в държавите по Варварския бряг, за да знам какво се случва с красивите жени, пленени от пирати и продадени в робство. Сериозно се съмнявам, че си могла да избегнеш малтретирането от страна на тези негодници, но ако по някакво чудо е станало така, тогава със сигурност беят е злоупотребил с тебе. Аз обаче се съгласих да пренебрегна факта, че вече не си девствена — изрече той с великодушен тон. — Сега, когато се разбрахме за това, не би трябвало да има повече спорове.

Криста бе смаяна, не можа да намери думи. Наистина, Брайън би могъл да допусне, че е била похитена! Баща й и майка й вероятно също са изпаднали в плен на това недоразумение. Вярно беше, че вече не е девствена, но тя доброволно бе отдала невинността си, дълго преди пиратите да бяха нападнали „Бон ами“. Време беше да избави Брайън от заблудата, че скоро ще се ожени за нея.

— Не разбираш, Брайън — търпеливо започна да обяснява тя. — Аз не те обичам. Има… по-скоро, имаше… друг мъж.

Лицето на Брайън почервеня от негодувание.

— Друг мъж? Абдулла? Със сигурност не и той!

— Не, не Абдулла. Аз… аз се влюбих в този мъж, когото срещнах на борда на „Бон ами“.

Нямаше нужда Брайън да знае името на Марк или нещо друго за него.

— Къде е този мъж, когото обичаш? Защо не сте заедно? Трудно ми е да го повярвам, Криста. Този мъж със сигурност не те обича, иначе сега щеше да е с тебе.

— Той беше продаден в робство, също както и аз, и сега е в някоя испанска колония.

— Тогава той е изгубен за тебе — увери я Брайън. — Освен това, той може да не прояви чак такова разбиране, каквото аз проявявам към опетненото ти минало. Повечето мъже искат съпругата им да е невинна.

— Аз доброволно отдадох невинността си на моя любовник — призна Криста.

— Ти какво? — Червени петна заплуваха пред погледа на Брайън. — Ти си направила това, докато още си била сгодена за мене? — запита той невярващо.

Криста кимна, надявайки се, че най-накрая го е обезкуражила, но се случи точно обратното.

— Любовникът ти сигурно ще умре в робство. Както добре знаеш, малко хора успяват да избягат от испанците. Аз още съм твой годеник и когато се оженим, ще задоволяваш единствено мене. Ще се оженим, точно както баща ти възнамеряваше. Сега трябва да вървя. Искам да се настаня в моя клуб и да прекарам следващите няколко часа във вана, която да не е напълнена със солена вода. Имаме нужда един от друг, скъпа. С твоята съмнителна репутация имаш малки надежди за приличен брак, ако бъдеш дотолкова неразумна, че да ми откажеш. Колкото до мене самия, имам нужда от подкрепата на баща ти, за да постигна целите, които съм си поставил.

Криста изгледа невярващо гърба на Брайън, докато напускаше стаята. Той явно беше обмислил всичко в съвместния им живот. Въпреки признанието й, че обича друг мъж и че му е отдала невинността си, Брайън упорито настояваше да се оженят, както беше планирано. И най-накрая си бе признал, че има нужда от нея, че любовта не е основната причина да я иска. Нима родителите й толкова държаха тя да се омъжи за него? Тревожеха ли се за репутацията й, притесняваше ли ги фактът, че никой друг мъж освен Брайън не би я поискал? Може би, допусна тя, би трябвало да спази думата, която му беше дала, и да стане негова съпруга. Без съмнение би могла да постъпи и по-зле, а не искаше да се превръща в бреме за родителите си.

Макар че обичаше Ахмед с цялото си сърце и душа, Криста усещаше, че почти няма възможност двамата отново да се срещнат. Тя му беше казала — не, беше го умолявала — да я забрави и да живее живота си без нея. Имаше ли смелостта да последва собствения си съвет?

Елиса тихо влезе в стаята.

— Смяташ ли да се омъжиш за този мъж? — запита я тя с предпазлив глас.

— Не знам — призна искрено Криста. — Изглежда, нямам друг избор.

— Но дали ще е редно? Може би Ахмед…

— Не, научих се да живея с факта, че никога повече няма да видя Ахмед. Ако успее да избяга от испанците, а знам, че ще го направи, най-вероятно ще се върне в Константин и ще отнеме бейлика от Абдулла. Или ще умре, опитвайки се да го направи. Наистина вярвам, че съдбата му е да стане владетел на Константин. Нямам право да заемам място в живота му, защото сме от два различни свята, въпреки английския му произход. — Забелязвайки угриженото изражение на Елиса, тя я изгледа и запита: — Не харесваш Брайън, нали?

Елиса сви рамене, избягвайки погледа й. Нямаше с какво да обоснове чувствата си, затова предпочете да не ги споделя.

— Искам да бъдеш щастлива, Криста. Мисля само за тебе.

— Ти и Ленор сега сте част от моя живот. Ще останеш с мене, какво и да става — каза Криста с надеждата да я утеши.

— Знам — отвърна с половин уста Елиса. — Но все пак не мога да не се питам…

— Стига, Елиса — сви вежди Криста, изведнъж отегчена от тази тема. — Имам няколко седмици, през които да решавам. Може би дотогава Брайън ще открие, че не иска да се обременява за цял живот с мене, макар че родителите ми разчитат на този брак. А аз не искам да ги разочаровам. Напоследък не бях много добра дъщеря.

Елиса нерешително се обърна и излезе от стаята, молейки се Криста да знае какво прави, защото у Брайън Кент имаше нещо, което тя не харесваше и на което не вярваше.