Екстаз в пустинята

19

Объркване и гняв бушуваха в душата на Марк, когато обхвана в дланта си брадичката на Криста, за да вдигне главата й към себе си, и очите му се впиха безмилостно в сините дълбини на нейния поглед. И понеже не намираше думи, плени устните й с една жадна, властна целувка, която я завладя напълно и я накара да капитулира. Тя се помъчи да избяга от чувствата си, замята глава насам-натам, но устата му тържествуваше, езикът му неумолимо се вмъкваше във влажните й дълбини. През тънката коприна на роклята си почувства ненаситната му, покоряваща твърдост и в този миг той я притегли в скута си.

— Нима ще отречеш това, сладка моя сирено? — прошепна той дрезгаво, когато усети как гърдите й набъбват под търсещите му ръце. — Ние сме създадени един за друг. Аллах ни събра и нищо друго няма значение.

— Но… но сега е различно, Марк — не се предаваше Криста. — Много неща се промениха. Вече не сме същите като преди. Сега трябва да се съобразяваш с Уилоу. Дългът ти към нея не може толкова лесно да бъде пренебрегнат. Ами Брайън?

— Остави Уилоу! — извика Марк, докаран до крайност в гнева си. — Ти си моя и ще те имам. Да вървят по дяволите Уилоу и Брайън!

Той дръпна надолу ниско изрязаното деколте на корсажа и й оголи гърдите й още преди тя да успее да протестира. Студеният нощен въздух докосна зърната й и за голямо нейно притеснение те щръкнаха под изгарящия му поглед. Той се изсмя одобрително на розовите пъпки, втвърдени и почти болезнено чувствителни. Криста беше въплъщение на страстта, помисли Марк с гордост, негова дива, сладка сирена, живо олицетворение на женствеността и той никога нямаше да я остави да си отиде.

И докато пръстите му вършеха магически неща с безпомощните й, пулсиращи зърна, в нея се събираше сластна топлина и накрая горещи пламъци затанцуваха в беззащитната й плът, заплашвайки да я погълнат изцяло. Тогава тя почувства как горещата му уста обхваща едно от чувствителните зърна и мокрият му грапав език го облизва и засмуква, а зъбите му леко го захапват. Изведнъж туптенето между бедрата й стана непоносимо силно и тя се впи в широките му рамене, за да не се удави в прилива на страстта си.

— Марк, не. Не тук — замоли го тя, страхувайки се, че Уилоу или Брайън може всеки момент да ги изненадат.

Но думите й не намериха отклик, а вместо това пръстите му повдигнаха края на полите й и тя почувства топлината на ръката му върху чувствителната плът между бедрата си. Той намери влажното топло място и Криста ахна от допира му и от блаженството, което се разля из нея. Нежните му ласки я водеха към ръба на екстаза и я задържаха там надвиснала над пропастта, докато пръстите му вършеха чудеса с набъбналата й плът.

— Искам да ти дам наслада, любов моя — прошепна Марк в ухото й. — Хайде, не се въздържай. Харесва ми да ти доставям радост.

Подновеният натиск на пръстите му, танцуващи навътре-навън в онова място, което копнееше да го поеме, я хвърлиха в невероятен екстаз. Примирената въздишка, която се откъсна от устните й, бе задушена от устата на Марк, Криста остана без дъх, цялата трепереща. Нейната страст възпламеняваше неговата и той бързо разкопча панталона си, за да утоли растящата си жажда. Настани я на скута си и когато се размърда, тя усети цялата му твърда дължина да се опитва да навлезе в нежния отвор. Но намеренията му бяха осуетени от звука на приближаващи се стъпки, които захрущяха по чакъла и ги накараха да се отдръпнат един от друг.

— Марк, къде си? — разнесе се вибриращ, капризен глас.

— По дяволите! — изруга Марк, докато отместваше Криста от себе си, за да приведе в ред дрехите си, преди да й помогне да стори същото с нейните.

— Марк — извика с упрек в гласа Уилоу. — Знам, че си там, макар че Алън се опитва да ме разубеждава. Сам ли си?

— Можеше да й отговориш — въздъхна със съжаление Криста. — Надявам се да имаш добро обяснение за пред твоята… ъ-ъ… Уилоу.

— Не й дължа никакво обяснение — изсъска ядосано Марк. Ако беше имал само още няколко минути, щеше да обладае жената, за която толкова бе копнял, за която бе мечтал толкова месеци. Но този скъпоценен момент сега лежеше разбит на парчета в краката му и от него бе останало само дивото желание, което пулсираше в кръвта му. Криста беше негова, по дяволите, и ако трябваше насила да я убеди, че този брак с Брайън Кент не е нейната съдба, той нямаше да се поколебае да го направи.

Марк хвана Криста за лакътя и я поведе по криволичещите пътеки на лабиринта, а лицето му все още беше зачервено от потисканата страст — страст, която никоя освен нея не би могла да задоволи. Когато стигнаха изхода, Криста видя, че Уилоу не е сама. До нея стоеше красив млад мъж, който се взираше в нея, сякаш е видял призрак.

— Съжалявам, Марк — вдигна рамене младият мъж. — Опитах се, но…

— Няма нищо, Алън — успокои го Марк, потупвайки го по рамото. Обърна се към Криста, пренебрегвайки яростното изражение на Уилоу, когато тя видя, че именно Криста е жената, която е обсебила Марк, и каза: — Криста, това е брат ми Алън. Алън, това е госпожица Криста Хортън.

— Язид — ахна Криста с широко отворени очи. — Но аз мислех…

— Алън — поправи я приятелски младият мъж. — Това име е избрала майка ми. Наистина нямах представа, че съм пристигнал в Англия точно когато Марк е… заминал. Тогава дукът все още беше жив.

— Признавам, че бях почти шокиран, когато Алън ме посрещна у дома — намеси се Марк, а в гласа му се долавяше съвсем ясно огромната любов към по-малкия му брат. — Страхувах се, че никога повече няма да го видя.

— Но как…

— Нека Алън да ви разкаже — прекъсна ги грубо Уилоу, която не разбираше нищо от разговора и се чувстваше отхвърлена. — През цялата вечер почти не съм била с Марк и понеже той е мой придружител, имам намерение да го монополизирам за остатъка от вечерта.

Макар и с обтегнато от неудоволствие лице, Марк позволи на Уилоу да го хване под ръка и да го отведе към къщата. Щеше да е невъзпитано, ако нарочно я игнорира, защото наистина беше дошъл заедно с нея на бала и добрите маниери изискваха да й кавалерства. Като хвърли извинителен поглед през рамо, с който обещаваше на Криста, че следващата им среща ще бъде далеч по-задоволяваща, той изрече:

— Моля те, братко, погрижи се Криста да се прибере вътре.

Тя ги загледа как тръгват към разкошно осветената къща, дочувайки отслабващия в далечината укорителен глас на Уилоу:

— Какво, за бога, правеше с тази жена в лабиринта? Щом хората разберат каква е, ще я е срам да се покаже пред обществото.

Не чу ясно резкия отговор на Марк, но думите му веднага пресякоха оскърбленията на Уилоу.

Под слабата лунна светлина Алън видя разливащата се по лицето на Криста червенина и му се прииска да извие вратлето на Уилоу. Разбира се, знаеше всичко за Криста и Марк, защото бе прекарал дълги часове с брат си, докато той беше болен, и бе чул безброй пъти историята на тяхната злощастна любов.

— Не й обръщай внимание, Криста — успокои я той с глас, в който ясно се долавяше съчувствие. — Тя е толкова зла, колкото и ревнива. Знам със сигурност, че ти си единствената жена, която брат ми обича.

— Ти… ти знаеш за нас?

— Моля те, не се тревожи. С Марк сме много близки. Докато се възстановяваше от болестта си, той ми довери всичко. Знам всичко за тебе.

Криста наведе глава, не можеше да погледне Алън в очите — зелени очи, същите като на брат му. Той наистина доста приличаше на Марк. Висок, строен, с горд профил. Само синкаво-черната му коса беше различна от тъмнокестенявите къдрици на Марк.

— Криста, няма нищо срамно в това, което изпитваш към брат ми. Не се отричай от тази любов.

— Не разбираш, Алън — зае се да обясни Криста. — Опитвах се да кажа на Марк, че вече не сме същите хора. Сега има други неща, с които да се съобразяваме, други чувства, които трябва да вземаме предвид. Марк е.. Той дължи живота си на Уилоу и тя очаква да… да я направи своя съпруга.

— Марк каза ли ти, че е обвързан с Уилоу? — запита рязко Алън.

— Не точно — изрече бавно Криста, — но всички говорят за това. За всички е очевидно, че той и тя са двойка.

— За тебе може би, но не и за мене или за Марк. Брат ми те обича. Каза ли ти, че аз насила го задържах да не тръгне за Константин още преди да се е възстановил? Разказа ли ти как го карах да се откаже да предизвиква Абдулла, защото иначе нямаше да се върне жив?

— Значи знаеш, че Абдулла ме държеше като пленница?

— Казах ти, Марк ми разказа всичко. Всичко — повтори той, взирайки се втренчено в нея.

— О — изрече Криста едва чуто.

— Значи Марк му е казал за предполагаемата й бременност. Нищо чудно, че Алън е карал брат си да се откаже да търси жената, за която е предполагал, че е станала наложница на Абдулла. На върха на езика й беше да му разкрие истината, но в последния миг реши да остави на Марк да му каже и умело смени темата.

— Кажи ми как успя да дойдеш в Лондон, Алън. Как избяга от Абдулла?

— Великият везир научил за замисъла на Абдулла да заграби трона след смъртта на татко и ми прати вест. Тогава бях на лов със соколи в пустинята, живеех при туарегите. Върнах се веднага в града, надявах се да спася мама, но вече беше късно. Абдулла я бе пратил на смърт.

Криста съчувствено потупа ръката му, когато гласът му трепна от вълнение. Алън се изкашля и продължи:

— Знаех, че е глупаво да търся възмездие без помощта на Марк, затова избягах от Константин веднага щом стана възможно, като очаквах да намеря Марк в Англия. Но той явно е получил съобщението на великия везир преди мене, защото вече беше заминал. Слава богу, че пристигнах навреме, за да заваря жив стария дук. Той почина скоро след това, като остави титлата и именията си на Марк.

— И ти оттогава досега си бил все в Англия? — запита Криста.

— Нямах представа къде да търся Марк. Мислех, че ако изчакам достатъчно дълго, той ще ми прати вест къде да го открия. Великият везир знаеше, че съм тук, разбира се, но Марк ми каза, че също бил осъден на смърт малко след като аз напуснах Алжир. Абдулла не искаше никой да му напомня за управлението на татко.

Двамата вече бяха стигнали къщата; глъчката на веселящите се гости ги посрещна заедно с Брайън.

— Къде беше, Криста? — запита той остро, като изгледа внимателно Алън. — Търсих те навсякъде.

— Няма защо да се тревожиш, Брайън. Просто излязох навън да подишам малко чист въздух — обясни Криста. — А братът на дука беше така любезен да ми прави компания. Запозна ли се с лорд Алън?

Брайън се усмихна угоднически и обърна вниманието си към младия мъж, застанал до годеницата му.

— Нямах това удоволствие. Радвам се да се запозная с вас, милорд. Аз съм Брайън Кент, годеникът на госпожица Хортън.

Алън кимна кратко, питайки се как Криста е могла да се обвърже с такъв непоносим простак.

— Господин Кент, госпожице Хортън, приятно ми беше да се запозная с двама ви. — Зелените му очи се впиха в лицето на Криста, изразявайки съвсем неприкрито отношението му към нейния годеник.

Сякаш обвита в някаква мъгла, през останалата част от вечерта Криста танцуваше, усмихваше се и даваше свързани отговори на вейки отправени й въпроси, но от време на време очите й отскачаха към Марк и Уилоу, които флиртуваха и си говореха интимно като близки приятели… или като любовници. Изведнъж Алън се озова при тях и покани Брайън в библиотеката, за да пийнат нещо по-силно от пунш. С блеснали от гордост очи, понеже беше привлякъл вниманието на брата на дука, Брайън веднага прие поканата и остави Криста съвсем сама, без дори да се озърне.

В мига, когато двамата изчезнаха, едни силни ръце обгърнаха Криста и я отвлякоха сред танцуващите. Когато вдигна очи, тя видя дяволитата усмивка на Марк.

— Това беше доста недостойно от твоя страна — обвини го тя, потискайки пристъпа на радост.

— Този мъж не те обича, Криста — отбеляза дръзко Марк. — Специално си взех бележка за факта, че те остави, без да помисли как ще се почувстваш. Той просто те използва, за да напредне в кариерата.

Марк се гордееше със способността си да съди за характера на хората и с това, че веднага разпознаваше влюбените. В никакви обстоятелства не би описал Брайън Кент като оглупял от любов.

— Няма откъде да знаеш — възрази Криста. Макар че не можеше да отрече истината, заболя я от констатацията му, че Брайън толкова малко се интересува от нея.

— Нито пък ти го обичаш.

— Марк, моля те, не ме обърквай. Аз не съм за тебе. Ако се разчуе за… за миналото ми, ще ме отстранят от обществото. Не съм достатъчно добра за тебе. Освен това, един ден ти ще се върнеш в Константин.

— Ако се омъжиш за мене, Криста, може да ме убедиш да остана в Англия — призна Марк, изненадвайки я с неочакваното си разкритие.

— Не ти вярвам, Марк. Никога няма да си доволен, докато Абдулла не бъде наказан и ти не завземеш бейлика.

— Възможно е — призна донякъде виновно Марк. — Но дори и така да е, аз ще променя закона, за да можеш да станеш моя съпруга… единствената ми съпруга.

— Ако това беше възможно, баща ти щеше да го направи много отдавна — напомни му Криста.

— Татко беше от старото поколение, докато аз имам намерение да въведа реформи, ако ми се даде властта да го направя. Искам те, Криста, и ще те имам, а Брайън и Уилоу да вървят по дяволите!

Макар да говореха тихо, последното изречение на Марк стигна до слуха на Уилоу, която с умели маневри бе накарала партньора си в този танц да стигне с нея достатъчно близо до Марк и Криста. Те бяха така погълнати един от друг, че нито я видяха, нито забелязаха мрачното изражение, което прекоси лицето й, щом чу изявлението на Марк. Уилоу веднага измисли начин как да накара обществото да отхвърли Криста и в същото време да подхрани Лондон с един възхитителен скандал. Щом Криста се превърнеше в персона нон грата, Марк веднага щеше да разбере колко неподходяща е тя за съпруга. Уилоу пусна една хитра усмивка, вдигна глава и прошепна нещо на партньора си, известен женкар и клюкар, който метна един кос поглед към Криста, а после наведе отново глава, за да не пропусне нито дума от ненадминатата клюка на Уилоу:

— Моля те, Марк, не ме гледай така втренчено — замоли го Криста. — Хората започват да ни заглеждат.

Премрежил очи с гъстите си мигли, Марк забеляза, че двамата наистина са станали център на вниманието. Дори хората, застанали до стената, проявяваха непривичен интерес към тях.

— Не им обръщай внимание — посъветва я той, надявайки се, че Криста не е забелязала Уилоу, застанала сред групичка хора, които я гледаха с неприкривано възмущение.

Нима Уилоу нарочно бе разкрила факти от пленничеството на Криста в Константин, след като той и беше казал да пази това за себе си? Марк веднага се зае да отвлича вниманието на Криста.

— Къде си отседнала?

— В дома на леля ми — отвърна Криста. — Тя се омъжи и остави къщата си на мене. Леля Мери и съпругът й заминаха на меден месец.

— И ти си там сама? Без човек, който да ти прави компания, само със слугите? — Никак не му хареса мисълта, че Брайън Кент има свободен достъп до обичаната от него жена.

— Ленор и Елиса са с мене.

— Ленор? Камериерката на мама?

Криста кимна утвърдително.

— И Елиса? Ти си довела тази малка развратница в Лондон?

Криста изфуча възмутено.

— Тя се промени, Марк. Вече не е онова момиче, което познаваше. Казах ти, станахме близки с нея. Тя изстрада много, откакто я видя за последен път, и оттогава насам винаги ми е била голяма утеха.

Марк поклати глава със съмнение, но беше склонен, заради Криста, да даде още един шанс на Елиса.

— Омар ще се радва да разбере, че Елиса е жива и здрава. Макар да е строг баща, непрекъснато се тревожеше за съдбата й.

Омар е тук с тебе?

— Намери ме в Алжир, малко след като Уилоу откупи свободата ми. Намери си работа на същия кораб и пристигна с мене в Англия. Не се отделя от мене.

Изведнъж музиката спря и те се отдалечиха от мястото за танци, осъзнавайки, че към тях са насочени любопитни погледи. Като не видя Брайън никъде, Криста бързо се извини и отлетя към стаята за почивка, когато зърна Уилоу сръчно да си проправя път към Марк.

Застанала пред огледалото, поправяйки прическата си, Криста не обърна достатъчно внимание на две накичени с бижута възрастни дами, които влязоха веднага след нея и я измериха от глава до пети с ледени погледи, в които се четеше неприкрито презрение.

— Не мога да си представя, че сър Питър ще кани хора като нея на този бал в чест на дук Марлборо — изсумтя една от жените и хвърли унищожителен поглед към Криста.

— Само си представете! Доброволно да съжителства с пиратите и да се съгласи да стане тяхна… наложница! — Говореха така, сякаш Криста я нямаше там. — Какво ли си мисли сър Питър за това? И този неин годеник. Какъв човек трябва да е, за да се ангажира с жена, чиято репутация няма да му се отрази добре? Питам се с колко ли пирати е спала?

Другата жена деликатно потрепери.

— Някой трябва да говори с негова светлост. Видях ги да танцуват и той изглеждаше доста заинтригуван от нея. Ако разбере каква е, сигурна съм, че ще избягва всякакви контакти с жена с такава репутация.

След като поправиха тоалета си, двете възрастни дами напуснаха стаята с високомерна походка, подхванали поли, докато минаваха покрай смаяната Криста.

— О, господи — изхлипа тя, закривайки лице с ръцете си. — Кой би могъл…?

И изведнъж отговорът дойде. Никой друг освен Уилоу не би могъл да разпространява такива злонамерени лъжи за нея. Изгаряна от ревност, тя гротескно бе изопачила истината и от репутацията на Криста не бе останало нищо.

В желанието си да избяга от непоносимото положение тя изтича от стаята и трескаво затърси Брайън, болезнено осъзнавайки презрителните погледи и унищожителните забележки, подхвърляни по неин адрес. С облекчена въздишка видя годеника си да влиза в балната зала с Алън, в блажено неведение относно грозните слухове, разпространявани от Уилоу.

Хвърли се към него и го замоли:

— Брайън, искам да си тръгнем! Веднага!

— Да си тръгваме? Веднага? — повтори глупаво Брайън. — Но аз толкова се забавлявам.

— Брайън, моля те, аз… зле ми е.

— Е, в такъв случай, скъпа, наистина ще си тръгнем — съгласи се той начумерено.

Алън озадачен проследи заминаването им, преди да се запъти да търси Марк. Ако се е случило нещо, което да е накарало Криста да си тръгне толкова прибързано, той имаше намерение да узнае какво е то.

Още в леглото въпреки късната утрин, Криста нямаше ни най-малкото желание да стане и да започне деня си. Снощната вечер беше истински кошмар. Макар че да види Марк жив беше по-скоро сбъднат сън, това, че откри Уилоу безвъзвратно заплела се в живота му, я хвърли в бездната на отчаянието. Трябваше да разбере, като имаше предвид колко ревнива беше Уилоу относно всичко, свързано с Марк, че тази жена няма да се поколебае да съсипе доброто й име при първата представила се възможност. Ако Уилоу искаше да я изложи на присмех пред хората и да я обезцени в очите на Марк, постигнала беше целта си.

— Криста, не ти ли е добре? — Тя беше така погълната от нещастието си, че не забеляза влизането на Елиса. — Не ти е присъщо да лежиш до толкова късно. Чух те, като се върна снощи, беше доста рано. Не ти ли хареса там?

— Само ако знаеше! — изстена Криста, припомняйки си хапливите забележки, отправени към нея от двете възрастни дами.

— Какво стана? Да не би Брайън…

— Не е Брайън, Елиса. Седни, скъпа, защото това, което ще ти разкажа, със сигурност ще те шокира.

Тя се надигна и остави Елиса да бухне възглавниците зад гърба й, а след това младото момиче се настани до нея.

— Ахмед е жив и здрав и е в Англия.

— Принц Ахмед е жив! — извика невярващо Елиса. — Откъде знаеш? О — добави тя, внезапно досетила се. — Видяла си го на бала. Ахмед е новият дук Марлборо.

— Точно така — потвърди Криста с измъчена усмивка. — Можеш да си представиш колко бях шокирана, когато се срещнахме лице в лице снощи.

— Представям си и той колко е бил шокиран, сигурно колкото тебе — коментира Елиса. — Можа ли да говориш насаме с него?

— Да — въздъхна Криста замечтано. — Нали разбираш, една… жена откупила свободата му, преди да го продадат на испанците. Една жена, която той познавал от по-рано. Всъщност любовницата му. Бил болен и тя го докарала в Англия.

— О — изрече Елиса, не знаейки как да реагира. — А ти каза ли на Ахмед истината за бременността си?

— Той сега се нарича Марк и да, казах му всичко. Слава богу, разбра ме и не ме обвини в нищо. Но за него това нямаше значение. Отново го подканих да си устрои живота без мене. Жена с моята опетнена репутация няма място в неговото бъдеще.

— Криста, за какво говориш? Та това е смешно!

— Не си чула всичко.

— Още ли има?

— Уилоу Лангтри, жената, която откупила свободата на Марк, беше на борда на „Бон ами“, когато Червената брада ни нападна. Тя не знае нищо от онова, което се случи, след като бях отвлечена, но нарочно разпространява злостни клюки за мене. Разказала на всички на бала, че съм била… че доброволно съм била наложница на похитителите си. Слухът плъзна като горски пожар и веднага започнаха да ме гледат като отлъчена, с презрение и погнуса. Ако Уилоу се е надявала да опетни името ми, за да ме направи недостъпна за Марк, наистина успя. Не можах достатъчно бързо да се оттегля от бала снощи.

— Кучка с кучка! — изсъска Елиса. — Марк със сигурност е достатъчно умен, за да пренебрегне злостните й приказки. Той е един от малкото, които знаят истината.

— Сега той е дук, Елиса. Ако се ангажира с мене, това ще навреди на репутацията му и на мястото му в отбраното общество. Дори Алън разбира дилемата ми.

— Алън?

— О, разбира се, че не знаеш. Братът на Марк, Язид, е в Англия. Сега се казва Алън. Дошъл приблизително по същото време, когато Марк заминал. Знам, че Марк много се зарадвал да види брат си жив и здрав, защото непрестанно се тревожел за участта му. И има още нещо, което не знаеш — засия Криста и очите й блеснаха дяволито. — Омар е при Марк.

— Баща ми? Той е жив и е в Англия? — възкликна щастливо Елиса. — Почти бях убедена, че не е оцелял, след като хората на Абдулла го изоставиха там, в пустинята.

— Не е лесно човек да убие баща ти — забеляза Криста, спомняйки си огромния мъж, който много пъти вече бе доказал верността си към Марк.

— Нямам търпение да разкажа на Ленор за Ахмед… исках да кажа, за Марк и за татко. Тя ще бъде също толкова щастлива, колкото и ние. — Изведнъж една отрезвяваща мисъл накара лицето й да помрачнее. — Какво смяташ да правиш, Криста? С Брайън, искам да кажа. Той очаква скоро да се ожени за тебе.

— Не знам — намръщи се Криста. — Трябва ми време да размисля. Искам да направя това, което е най-доброто, що се отнася до родителите ми, но…

— А за самата тебе? Нима твоето щастие няма значение?

Криста поклати глава.

— Моите желания не са важни.

Марк те обича. Знам, че е така.

— И аз го обичам, но трябва да вземем предвид твърде много неща. Колко време ще мине, преди той да ме остави и да замине отново за Константин, за да се разправи с Абдулла? Страх ме е, Елиса. Страх ме е да последвам сърцето си. Но ако отново го загубя, това ще ме убие!